1

С жалбата си Casino, Guichard-Perrachon SA (наричано по-нататък „Casino“) и Achats Marchandises Casino SAS (наричано по-нататък „AMC“) искат частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 5 октомври 2020 г., Casino, Guichard-Perrachon и AMC/Комисия (T‑249/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:458), с което Общият съд отхвърля частично жалбата им, подадена на основание член 263 ДФЕС, за отмяна на Решение C(2017) 1054 final на Комисията от 9 февруари 2017 г., с което на Casino и на всички пряко или непряко контролирани от него дружества се разпорежда да се подчинят на проверка в съответствие с член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (AT.40466 — Tute 1) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Съгласно съображение 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167):

„Разкриването на нарушения на правилата за защита на конкуренцията става все по-трудно и, с цел ефективно да се защити конкуренцията, е необходимо да се допълнят правомощията на [Европейската] [к]омисия за извършване на разследване. По-специално Комисията следва да разполага с правомощия да разпитва всички лица, за които е възможно да разполагат с полезна информация и да записва дадените обяснения. В хода на определена проверка длъжностните лица, упълномощени от Комисията, следва да разполагат с правомощия да запечатват помещения за срока от време, необходим за провеждане на проверката. Запечатването обикновено не може да се прави за повече от 72 часа. Длъжностните лица, упълномощени от Комисията, следва също така да разполагат с правомощия да искат всякаква информация, която има отношение към предмета и целта на проверката“.

3

В глава V от този регламент, озаглавена „Правомощия за разследване“, се намира член 17, самият той озаглавен „Разследвания по сектори на икономиката и по видове споразумения“, чийто параграф 1 гласи:

„Когато тенденцията в търговията между държави членки, статичността на цените или други обстоятелства подсказват, че конкуренцията на общия пазар може да е ограничена или нарушена, Комисията може да извърши свое разследване на определен сектор от икономиката или на определен вид споразумения от различни сектори. В хода на това разследване Комисията може да поиска от съответните предприятия или сдружения на предприятия да осигурят необходимата информация за прилагането на членове [101] и [102 ДФЕС] и може да извършва всякакви проверки, необходими за тази цел“.

4

В член 19, озаглавен „Правомощие за снемане на обяснения“, посоченият регламент предвижда следното:

„1.   За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да снеме обяснения от всички физически или юридически лица, които се съгласят да им бъдат снети обяснения с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването.

2.   Когато снемането на обясненията по параграф 1 се провежда в помещенията на предприятие, Комисията информира органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия се провежда снемането на обясненията. В случай че това бъде поискано от органа по конкуренция на тази държава членка, нейни длъжностни лица могат да окажат съдействие на длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да проведат снемането на обясненията“.

5

Член 20 от същия регламент, озаглавен „Правомощия на Комисията за извършване на проверки“, гласи:

„1.   За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или на сдружения на предприятия.

2.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

3.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено пълномощно, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в член 23, в случай че представянето на изисканите книги или други документи, свързани със стопанската дейност, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни или подвеждащи. В разумен срок преди извършване на проверката Комисията уведомява за проверката органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши тя.

4.   Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на [Европейския съюз]. Комисията взема такива решения след допитване до органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

5.   Длъжностните лица, както и лицата, упълномощени или назначени от органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този орган или на Комисията, активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията. За тази цел на тях се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.

6.   Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията, установят, че предприятие се противопоставя на проверка, разпоредена по реда на настоящия член, съответната държава членка им осигурява необходимото съдействие, като иска, когато е необходимо, съдействие от полицията или от равностоен правоохранителен орган, с което да им се даде възможност да извършат тяхната проверка.

7.   В случай че за съдействието, предвидено в параграф 6, се изисква разрешение от съдебен орган съгласно националните правила, се внася искане за такова разрешение. Искане за такова разрешение може да се внесе и като предохранителна мярка.

8.   Когато се внася искане за разрешение, както е посочено в параграф 7, националният съдебен орган осъществява контрол за автентичност на решението на Комисията и на предвидените мерки за процесуална принуда, които не трябва да са произволни, нито прекомерни, като се има предвид предметът на проверката. При осъществяване на своя контрол върху пропорционалността на мерките за процесуална принуда националният съдебен орган може да поиска от Комисията, пряко или чрез органа по конкуренция на държавата членка, подробни обяснения за конкретните основания на Комисията за нейните подозрения за нарушение на членове [101] и [102 ДФЕС], както и за тежестта на твърдяното нарушение и за характера на участието на съответното предприятие. Въпреки това националният съдебен орган не може да поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито да изисква да му се предостави информацията от преписката на Комисията. Законосъобразността на решението на Комисията е обект на съдебен контрол само от Съда на Европейските общности“.

6

Член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Санкции“, предвижда следното:

„С решение Комисията може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия санкции, които не надвишават 1 % от общия размер на оборота от предходната стопанска година, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

7

В член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), озаглавен „Образуване на производство“, е предвидено следното:

„Комисията може да упражнява правомощията си за разследване, предвидени в глава V от Регламент [№ 1/2003], преди да бъде инициирано производство“.

8

В глава III от Регламент № 773/2004, озаглавена „Разследване от Комисията“, се намира член 3, самият той озаглавен „Правомощие за снемане на показания“, който гласи:

„1.   Когато Комисията изслушва лице с негово съгласие в съответствие с член 19 от Регламент [№ 1/2003], още в началото на разговора тя посочва правните основания и целта на разговора, като припомня неговия доброволен характер. Тя информира изслушваното лице и за намерението си да направи запис на разговора.

2.   Разговорът може да се провежда по всякакъв начин, включително по телефона или по електронен път.

3.   Комисията може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица. На изслушаното лице се предоставя копие от всеки запис за одобрение. При необходимост Комисията определя срок, в който изслушаното лице може да ѝ съобщи за евентуални поправки, които следва да бъдат направени в показанията“.

9

Обстоятелствата, предхождащи спора, са обобщени в точки 2—8 от обжалваното съдебно решение, както следва:

„2. Първият жалбоподател [Casino] е дружеството майка на групата Casino и упражнява дейност по-специално във Франция, главно в сектора на продажба на хранителни и нехранителни стоки. Неговото дъщерно дружество, Achats Marchandises Casino SAS (AMC), по-рано EMC Distribution, което е вторият жалбоподател, е централа за каталогизиране, която договаря условията за закупуване на стоки от доставчиците от името на дружествата от групата Casino във Франция.

3. След като получава сведения за обмен на информация между първия жалбоподател и други предприятия или сдружения на предприятия, и по-конкретно дружеството Intermarché, което също упражнява дейност в сектора на продажба на хранителни и нехранителни стоки, […] Европейската комисия приема [спорното решение].

4. Разпоредителната част на [спорното] решение има следното съдържание:

„Член 1

Casino […], както и всички пряко или непряко контролирани от него дружества, са длъжни да се подчинят на проверка относно евентуалното им участие в съгласувани практики, противоречащи на член 101 [ДФЕС], на пазарите за доставка на стоки за ежедневно потребление, на пазара за продажба на услуги на производителите на маркови стоки и на пазарите за продажба на потребителите на стоки за ежедневно потребление. Тези съгласувани практики се състоят в:

Тази проверка може да се извърши във всяко помещение на предприятието […].

Casino разрешава на длъжностните лица и на другите упълномощени от Комисията лица да извършат проверка, а на длъжностните лица и другите лица, упълномощени от органа по конкуренция на съответната държава членка с цел да ги подпомагат или назначени от последния за тази цел, да получат достъп до неговите помещения и превозни средства в рамките на нормалното работно време. Дружеството предоставя за проверка книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност, независимо от носителя, на който се съхраняват, ако бъдат поискани от длъжностните и други упълномощени лица, и им позволява да вземат или получат под всякаква форма копия или извлечения от тези книги или документи. Casino позволява запечатването на всички бизнес помещения, книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката. То дава незабавно и на място устни обяснения във връзка с предмета и целта на проверката ако тези длъжностни или упълномощени лица поискат това и разрешава на всички представители или членове на персонала да дават такива обяснения. Дружеството разрешава записването на тези обяснения под всякаква форма.

Член 2

Проверката може да започне на 20 февруари 2017 г. или малко след това.

Член 3

Casino и всички пряко или непряко контролирани от него дружества са адресати на настоящото решение.

В съответствие с член 297, параграф 2 [ДФЕС] настоящото решение се съобщава на предприятието, което е негов адресат, непосредствено преди извършване на проверката“.

5. След като Комисията уведомява френския Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията) за тази проверка, последният сезира съдията по мерките за неотклонение при Tribunal de grande instance de Créteil (Окръжен съд Кретей, Франция) и съдията по мерките за неотклонение при Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) с искане да му се разреши да осъществи посещения и да предприеме действия по изземване в помещенията на жалбоподателите. С определения от 17 февруари 2017 г. посочените съдии по мерките за неотклонение разрешават извършването на посещенията и предприемането на действията по изземване, които са поискани като предохранителна мярка. Тъй като в хода на проверката не е било необходимо да се използват правомощия на „правоохранителен орган“ по смисъла на член 20, параграфи 6—8 от Регламент № 1/2003, жалбоподателите не са били уведомени за тези определения.

6. Проверката започва на 20 февруари 2017 г. — датата, на която инспекторите на Комисията, придружени от представители на френския Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията), се явяват в седалището на групата Casino и в помещенията на втория жалбоподател, уведомявайки жалбоподателите за [спорното] решение.

7. В рамките на проверката Комисията по-специално посещава офисите, събира оборудване, по-специално компютърно (преносими компютри, мобилни телефони, таблети, периферни устройства), разпитва няколко лица и копира съдържанието на събраните материали.

8. Всеки от жалбоподателите изпраща на Комисията писмо с дата 24 февруари 2017 г., в което изразява резерви по отношение на [спорното] решение и на начина на провеждане на предвидената в него проверка“.

10

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 април 2017 г., жалбоподателите искат на основание член 263 ДФЕС отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват по същество три основания. Първото е възражение за незаконосъобразност на член 20 от Регламент № 1/2003, второто е неизпълнение на задължението за мотивиране, а третото — нарушение на правото на неприкосновеност на частните помещения.

11

В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд приканва Комисията да представи уликите относно предполагаемите нарушения, с които е разполагала към датата на приемане на спорното решение.

12

В отговор на тази покана Комисията представя по-специално протоколи от снемането на обяснения, които е провела през 2016 г. и 2017 г. с 13 засегнати доставчици на стоки за ежедневно потребление, които редовно сключват споразумения с Casino и Intermarché (приложения Q.1—Q.13 към отговора на Комисията от 10 януари 2019 г.) (наричано по-нататък „снемане на обяснения от доставчиците“).

13

С обжалваното съдебно решение Общият съд, след като преценява, че Комисията не разполага с достатъчно сериозни улики, позволяващи да се предположи наличието на нарушение, състоящо се в обмен на информация между Casino и Intermarché относно бъдещите им търговски стратегии, отменя член 1, буква б) от спорното решение и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

14

С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:

15

Комисията иска от Съда:

16

Съветът на Европейския съюз иска от Съда:

17

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания. Първото основание е грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че не е необходимо събраните от Комисията устни изявления да бъдат записани, за да послужат като улики, обосноваващи спорното решение. Второто и третото основание са грешки при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че основното право на неприкосновеност на частните помещения не изисква спорното решение да ограничи със срок упражняването на правомощията на Комисията за извършване на проверка и да ограничи лицата и помещенията, които могат да бъдат проверени. С четвъртото основание се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че основното право на ефективни правни средства за защита не изисква самостоятелен и незабавен способ за обжалване срещу провеждането на проверките.

18

Доколкото четвъртото основание цели да постави под въпрос правната база на спорното решение, Съдът счита за уместно да го разгледа на първо място.

19

Жалбоподателите оспорват по-специално точки 51, 55 и 69 от обжалваното съдебно решение.

20

В самото начало жалбоподателите припомнят, че пред Общия съд са изтъкнали, че разпоредбата, на която се основава спорното решение — а именно член 20 от Регламент № 1/2003 — нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като не позволява да се упражни ефективно правно средство за защита срещу мерките, приети в рамките на проверка. Всъщност те поддържат, че противно на изискванията, произтичащи по-специално от решенията на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) от 21 февруари 2008 г., Ravon и други c/у Франция (CE:ECHR:2008:0221JUD001849703, § 28), от 21 декември 2010 г., Compagnie des gaz de pétrole Primagaz c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002961308, § 36 и сл.), и от 21 декември 2010 г., Société Canal Plus и др. c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002940808, § 24 и сл.), Регламент № 1/2003 не предвижда никакъв самостоятелен и незабавен способ за обжалване на тези мерки, а единствено жалба срещу решението за проверка — в член 20, параграф 4.

21

С първо твърдение за нарушение жалбоподателите поддържат, че противно на постановеното от Общия съд в точки 51 и 55 от обжалваното съдебно решение, практиката на ЕСПЧ не предвижда, че няколко способа за защита могат да бъдат преценявани като цяло, за да се приеме, че са изпълнени изискванията за ефективни правни средства за защита.

22

С второ твърдение за нарушение жалбоподателите поддържат при условията на евентуалност, че Общият съд не е можел да приеме, без да допусне грешка при прилагане на правото, че всички разгледани от него способи за правна защита, взети заедно, са равностойни на ефективен способ за защита, тъй като той не посочва никакъв незабавен способ за защита, с който да може да се оспори изземването на документи, излизащи извън обхвата на проверката. За да може да оспори взетите в хода на проверките мерки, проверяваното предприятие трябвало да изчака решение за приключване на производството по член 101 ДФЕС. Такъв способ за защита обаче бил счетен за недостатъчен от ЕСПЧ в решения от 21 декември 2010 г., Compagnie des gaz de pétrole Primagaz c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002961308, § 28), и от 21 декември 2010 г., Société Canal Plus и др. c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002940808, § 40).

23

Комисията и Съветът оспорват доводите на жалбоподателите.

24

В самото начало следва да се отбележи, че точки 51, 55 и 69 от обжалваното съдебно решение, които жалбоподателите оспорват в рамките на четвъртото основание, са част от мотивите, с които Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, изведено от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита поради липсата на средство за обжалване на мерките, приети в рамките на проверка.

25

По-конкретно, в точки 46—50 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред припомня, че правото на ефективни правни средства за защита е закрепено в член 47 от Хартата и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). След като припомня, че докато Съюзът не се присъедини към нея, ЕКПЧ не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза, поради което контролът за законосъобразност трябва да се извършва единствено с оглед на гарантираните от Хартата основни права, той подчертава, че както от член 52 от Хартата, така и от разясненията относно този член следва, че разпоредбите на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ относно тези разпоредби трябва да се вземат предвид при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Хартата във всеки отделен случай.

26

В това отношение той приема, че според практиката на ЕСПЧ зачитането на правото на ефективни правни средства за защита по отношение на посещенията в частни помещения трябва да се разглежда в светлината на следните четири условия: първо, трябва да е налице ефективен съдебен контрол както от фактическа, така и от правна страна относно редовността на решението за извършване на такива посещения или на предприетите в рамките на тези посещения мерки, второ, наличните средства за правна защита трябва да позволяват в случай на констатирана нередност или да се предотврати действието, или, при вече извършено неправомерно действие, да се осигури подходящо поправяне на положението на заинтересованото лице, трето, достъпността до съответните средства за правна защита трябва да е сигурна и четвърто, съдебният контрол трябва да може да се осъществи в разумен срок.

27

По-нататък, в точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от тази съдебна практика следва също, че провеждането на дадена проверка трябва да може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол и че контролът трябва да бъде ефективен при конкретните обстоятелства по съответното дело, което предполага да се вземат предвид всички правни средства за защита, с които разполага предприятието, обект на проверка, и съответно да се направи общ анализ на тези правни средства за защита. В точки 54 и 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тъй като проверката дали е спазено правото на ефективни правни средства за защита, трябва да се основава на общ анализ на правните средства за защита, които могат да доведат до контрол върху взетите в рамките на проверка мерки, е без значение, че взето поотделно, всяко от разглежданите правни средства за защита не отговаря на условията, които трябва да са изпълнени, за да се приеме, че е налице право на ефективни правни средства за защита.

28

В този контекст Общият съд посочва също така в точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение, че освен възможността да се отправят искания до служителя по изслушването на Комисията, съществуват шест правни средства за защита, позволяващи пред съда на Съюза да се отнесат оплаквания, свързани с дадена проверка, а именно жалбата срещу решението за проверка, жалбата срещу решение на Комисията, с което се санкционира възпрепятстване на проверката на основание член 23, параграф 1, букви в)—д) от Регламент № 1/2003, жалбата срещу всеки акт, който отговаря на установените в съдебната практика условия за акт, подлежащ на обжалване, и който Комисията приема след решението за проверка и в хода на провеждането на проверката, като например решение, с което се отхвърля искане за защита на документи на основание поверителност на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, жалбата срещу решението, с което приключва производството, образувано на основание член 101 ДФЕС, молбата за допускане на обезпечение и искът за извъндоговорна отговорност.

29

В точки 58—66 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява причините, поради които счита, че тези правни средства за защита позволяват пред съда на Съюза да се отнесат оплаквания, свързани с провеждането на проверките.

30

Накрая, след извършения в точки 67—80 от обжалваното съдебно решение анализ, Общият съд постановява, че може да се приеме, че системата за контрол върху провеждането на проверки, състояща се от всички изброени в точка 28 от настоящото решение правни средства за защита, отговаря на четирите условия, произтичащи от практиката на ЕСПЧ.

31

Така в точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, основано на твърдение за нарушение на правото на ефективни правни средства за защита.

32

Що се отнася до първото твърдение за нарушение, изведено от това, че Общият съд неправилно е извършил общ анализ на различните способи за защита, за да провери дали е гарантирано правото на ефективни правни средства за защита срещу мерките, приети в рамките на проверка, следва да се припомни, че правото на ефективни правни средства за защита е прогласено в член 47 от Хартата.

33

Освен това е важно да се припомни, че съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 116).

34

Както обаче следва от разясненията, свързани с член 47 от Хартата, които в съответствие с член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, първа и втора алинея от член 47 съответстват на член 13 и на член 6, точка 1 от ЕКПЧ (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 117). Съгласно практиката на ЕСПЧ член 6, точка 1 от ЕКПЧ представлява lex specialis по отношение на член 13 от тази конвенция, тъй като изискванията на член 13 са включени в обхвата на по-строгите изисквания, предвидени в член 6, точка 1 (ЕСПЧ, 15 март 2022 г., Grzęda c/у Полша, CE:ECHR:2022:0315JUD004357218, § 352 и цитираната съдебна практика).

35

Освен това в практиката си Съдът приема, че той трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на член 47, първа алинея от Хартата осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 13 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑175/17, EU:C:2018:776, т. 35).

36

При тези обстоятелства следва да се отбележи, че от практиката на ЕСПЧ следва, че защитата, предоставена с член 13 от ЕКПЧ, не стига дотам, че да изисква конкретна форма на обжалване (ЕСПЧ, 20 март 2008 г., Boudaïeva и др. c/у Русия, CE:ECHR:2008:0320JUD001533902, § 190), и че дори нито един от предвидените в националното право способи за защита, разгледан поотделно, да не отговаря самостоятелно на изискванията на член 13, това може да не е така по отношение на всички способи, разгледани в своята цялост (ЕСПЧ, 10 юли 2020 г., Mugemangango c/у Белгия, CE:ECHR:2020:0710JUD000031015, § 131 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това в случай на нарушение на правото на зачитане на жилището, закрепено в член 8 от ЕКПЧ, обжалването е ефективно по смисъла на член 13 от ЕКПЧ, ако жалбоподателят има достъп до производство, което му позволява да оспори редовността на претърсването и изземването и да получи подходящо поправяне на положението, ако те са били неправомерно разпоредени или изпълнени (ЕСПЧ, 19 януари 2017 г., Posevini c/у България, CE:ECHR:2017:0119JUD006363814, § 84).

38

В това отношение от практиката на ЕСПЧ във връзка с член 6, точка 1 или член 8 от ЕКПЧ следва, че по отношение на посещенията в частни помещения липсата на предварително издадено разрешение за проверка от съд, който би могъл да ограничи или да упражни контрол върху провеждането на тази проверка, може да бъде компенсирана от съдебен контрол ex post facto върху законосъобразността на и необходимостта от подобна мярка за събиране на доказателства, при условие че този контрол бъде ефикасен при конкретните обстоятелства по съответното дело. Това предполага, че съответните лица могат да получат ефективен както от фактическа, така и от правна страна съдебен контрол по отношение на спорната мярка и начина на провеждането ѝ. Когато вече е било извършено неправомерно действие, наличните средства за правна защита трябва да позволяват да се осигури подходящо поправяне на положението на заинтересованото лице (ЕСПЧ, 2 октомври 2014 г., Delta Pekárny и др. c/у Чешка република, CE:ECHR:2014:1002JUD000009711, § 86 и § 87, както и цитираната съдебна практика).

39

Така, след като последващият проверката съдебен контрол може, при определени условия, да компенсира липсата на предварителен съдебен контрол и като се има предвид, че „наличните средства за правна защита“ трябва да осигурят подходящо поправяне на положението, следва да се приеме, че за да се определи дали изискванията на член 47 от Хартата са изпълнени, по принцип следва да се вземат предвид всички налични средства за правна защита.

40

Освен това, тъй като жалбоподателите са направили възражение за незаконосъобразност на член 20 от Регламент № 1/2003, Общият съд, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), е бил длъжен да се произнесе по това възражение, като извърши обща преценка на системата за съдебен контрол на взетите в рамките на проверките мерки, която надхвърля конкретните обстоятелства по съответното дело.

41

При тези условия следва да се констатира, че жалбоподателите неправилно поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил общ анализ на всички налични правни средства за оспорване на провеждането на проверките.

42

Поради това първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

43

Що се отнася до второто твърдение за нарушение, изведено от това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е посочил никакъв незабавен способ за обжалване на действията по изземване на документи, излизащи извън обхвата на проверката, следва да се уточни, че както е видно от точка 69 от обжалваното съдебно решение, която се оспорва от жалбоподателите, тези доводи се отнасят до положение, при което съответната проверка, в рамките на която могат да бъдат иззети документи, излизащи извън обхвата на проверката, завършвала не с решение за установяване на нарушение и налагане на санкция, а с иницииране на ново разследване и приемане на ново решение за проверка.

44

В това отношение следва да се отбележи, че в посочената точка 69 Общият съд се позовава на различните правни средства за защита, разгледани в точки 57—66 от обжалваното съдебно решение. В точка 59 от това решение той посочва по-специално, че проверяваните предприятия могат да подадат жалба за отмяна на ново решение за проверка и следователно да оспорят законосъобразността на уликите, на които то се основава, с довода, че са били нередовно събрани при предходната проверка.

45

Освен това, що се отнася до незабавните способи за защита срещу мерките, приети в изпълнение на решение за проверка, следва да се отбележи, че в точки 56 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел по същество, че тези предприятия имат възможност да обжалват всеки акт, който Комисията приеме след решение за проверка, включително в хода на нейното провеждане, стига този акт да подлежи на обжалване с оглед на установените в съдебната практика условия.

46

Поради това следва да се констатира, че второто твърдение за нарушение се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение, по-специално на точки 55—69 от него, поради което трябва да се отхвърли. При това положение четвъртото основание следва да се отхвърли изцяло.

47

С първото основание, изведено от нарушение на член 7 от Хартата, както и от нарушение на член 19 от Регламент № 1/2003 и на член 3 от Регламент № 773/2004, жалбоподателите оспорват по-специално точки 183—198 от обжалваното съдебно решение.

48

Това основание е разделено на две части.

49

В първата част жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил основното право на неприкосновеност на частните помещения, закрепено в член 7 от Хартата, като е приел, че изготвените едностранно от Комисията протоколи за снети устни обяснения представляват валидно доказателство за наличието на улики, обосноваващи дадена проверка.

50

Те подчертават, че практиката на Съда изисква по-специално когато е сезиран с жалба срещу решение за извършване на проверка, Общият съд да се увери, че то няма произволен характер, и за тази цел да провери дали то не е било прието при липсата на фактически обстоятелства, които могат да обосноват проверка. Практиката на ЕСПЧ изисквала също така контролът за обоснованост на посещението в частни помещения да бъде особено ефикасен и конкретен в случаи като настоящия, в които администрацията може сама да вземе решение за подобна мярка. В настоящото дело Общият съд се отказал от всякакъв ефективен съдебен контрол срещу риска от произволна намеса на Комисията, като се съгласил самата тя да може да си създаде доказателството от уликите, с които разполага.

51

Според жалбоподателите единствено записването, независимо по какъв начин, позволявало да се удостоверят съдържанието на устните обяснения и достоверността на тяхната транскрипция и следователно да има характеристиките на доказателство, върху което съдът може да упражни контрол, както това следвало от практиката на Общия съд.

52

Задължението да се записват устните обяснения, не може да бъде поставено под въпрос от направеното от Общия съд разграничение между уликите, които се изискват на етапа на вземането на решение за проверка, и доказателствата за нарушението, необходими, за да се приеме решение, с което се налага санкция. Всъщност според жалбоподателите това разграничение, което се отнася до необходимата степен на доказване, е без значение за формата, която дадено доказателство трябва да има, за да може да бъде надлежно взето предвид като улика или като доказателство за нарушението.

53

Като приел, че решението за проверка може да бъде обосновано само въз основа на протоколи на Комисията, чието съдържание не се подкрепя от нито едно трето лице или от направен запис, Общият съд предоставил на Комисията възможността да си създаде сама доказателство за своите твърдения. По този начин Общият съд се отказал от всякакъв ефективен контрол и лишил от полезно действие съдебната практика, която налага на Комисията да се намесва в сферата на частната дейност едва след като е събрала достатъчно сериозни улики.

54

С втората част на първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004, като е приел, че Комисията не е длъжна да прави записи на устните обяснения на доставчиците.

55

В самото начало жалбоподателите отбелязват, че самата Комисия никога не е оспорвала, че съгласно член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004 има задължение да прави записи на въпросните устни обяснения. Пред Общия съд тя дори поддържала, че представените пред него протоколи представлявали записи, направени в съответствие с тези разпоредби. Въпреки това по силата на принципа, че никой не може да оспорва това, което по-рано е признал, Комисията не била процесуално легитимирана да оспорва пред Съда приложимостта на посочените разпоредби.

56

След това уточнение жалбоподателите поддържат, на първо място, че посочената от Общия съд в точка 187 от обжалваното съдебно решение съдебна практика, която се отнася до началния момент, който трябва да се вземе предвид при преценката на разумния характер на продължителността на административното производство, не съдържа никакво указание относно началния момент на разследване по смисъла на глава V от Регламент № 1/2003.

57

На второ място, жалбоподателите поддържат, първо, че допустимостта като улика, обосноваваща извършването на проверка, на съобщаване за нарушението, направено с писмено оплакване от лице, което не доказва наличието на законен интерес по член 7, параграф 2 от Регламент № 1/2003, посочен от Общия съд в точка 188 от обжалваното съдебно решение, не поставя под въпрос техните доводи. Всъщност, след като такова съобщаване за нарушение има писмена форма, доказателствената му сила като улика не може да бъде оспорвана.

58

Второ, Известието от 2006 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер предвиждало, че задължението да се правят записи, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, се прилага още при първите устни обяснения, снети от Комисията. В случая обаче обясненията на доставчиците били снети от Комисията на същия етап от производството като изявленията на кандидат за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. И в двата случая ставало въпрос за първите събрани от Комисията доказателства, въз основа на които тя може по-специално да реши да разпореди извършването на проверки. Следователно обясненията на доставчиците трябвало да бъдат записвани на същото основание като изявленията на кандидат за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

59

Трето, Наръчникът на Комисията за процедурата във връзка с прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС от 12 март 2012 г., на който Общият съд се позовава в точка 194 от обжалваното съдебно решение, бил лишен от всякаква правна стойност.

60

Четвърто, заключението на генерален адвокат Wahl по дело Intel Corporation/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2016:788) не подкрепяло изложения в обжалваното съдебно решение анализ.

61

На трето място, жалбоподателите изтъкват, че съображенията в точки 197 и 202 от обжалваното съдебно решение, свързани с ефективното упражняване на правомощията за разследване на Комисията, са неотносими и от правна гледна точка не могат да обосноват направения от Общия съд анализ.

62

В това отношение жалбоподателите изтъкват по-специално, че изготвянето на протокол, в който са записани снетите от Комисията обяснения, не възпирало съобщаването на нарушения в по-голяма степен, отколкото съставянето на протокол, изготвен едностранно от Комисията. Разбира се, разпитаните трети лица биха могли да поискат да запазят анонимност. Опазването на тази анонимност обаче било гарантирано от изготвянето на поверителни варианти. Освен това Комисията била свободна да извършва незабавно аудио- или аудио-визуално записване.

63

На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че снемането на обяснения от доставчиците е явно осъществено в рамките на разследване.

64

„Неформалният“ характер на това разследване бил ирелевантен. Всъщност Съдът категорично отхвърлил възможността Комисията да провежда „неформални“ разговори, които да ѝ позволят да се отклони от процесуалните си задължения, наложени от Регламент № 1/2003 и Регламент № 773/2004 (решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 88).

65

Накрая, жалбоподателите подчертават, че при липса на записване обясненията на доставчиците нямат доказателствена стойност.

66

При това положение протоколите от снемането на тези обяснения не могат да се квалифицират като достатъчно сериозни улики.

67

Следователно жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че спрямо разговорите, провеждани от Комисията с доставчици, не се прилагат разпоредбите на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004.

68

Освен това жалбоподателите подчертават, че ако по изключение Съдът не е сигурен, че липсата на доказателствена стойност на вътрешните протоколи е достатъчна от правна гледна точка, за да доведе до пълната отмяна на спорното решение, той би трябвало да върне делото на Общия съд, който да преразгледа фактите, без да взема предвид лишените от доказателствена стойност протоколи.

69

Комисията оспорва тези доводи.

70

В самото начало Комисията уточнява, че започването на разследване се различава както от откриването на преписка, така и от образуването на производство по смисъла на член 2 от Регламент № 773/2004. Започването на разследване настъпвало още с първото упражняване на правомощията ѝ за разследване и било свързано с приемането на мерки, които включват твърдение за извършено нарушение и които имат съществено отражение върху положението на заподозрените образувания. Откриването на преписка било вътрешен акт на секретариата на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията, с който се дава номер на преписката, чието единствено значение било съхраняването на документи. Образуването на производство съответствало на датата, на която Комисията приема решение на основание член 2 от Регламент № 773/2004, за да вземе решение съгласно глава III от Регламент № 1/2003.

71

Като се има предвид това, Комисията изтъква, на първо място, че твърдението на жалбоподателите, че да се позволи на Комисията да изготвя едностранно протоколи от снемането на устни обяснения, би възпрепятствало Общия съд да упражни съдебен контрол върху пропорционалността и редовността на дадена проверка, било в противоречие с извършения в случая от Общия съд контрол на уликите, довел до частичната отмяна на спорното решение. Освен това, дори ако устни свидетелски показания не са били записани, Общият съд разполагал с възможността да изслуша свидетели в съответствие с член 94 от Процедурния си правилник.

72

Прилагането на формализма на Регламенти № 1/2003 и № 773/2004, преди да е започнало разследването, накърнявало прилагането на правото в областта на конкуренцията от страна на Комисията, възпрепятствайки я да събира и използва уликите, получени в устна форма. Нещо повече, това означавало да се приеме, че уликите никога не биха могли да имат устна форма, което застрашавало ефикасността на разследванията на Комисията, забавяйки датата на проверката.

73

Освен това, първо, посочената от жалбоподателите съдебна практика била ирелевантна, тъй като се отнасяла до използването на устни обяснения като доказателства, а не като улики.

74

Второ, в точки 99—101 от решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), Съдът приема, че след като не е направен запис, изготвеният от Комисията протокол може да удостовери съдържанието на обсъжданията, които е трябвало да бъдат записани, и по този начин Съдът може да упражни ефективен съдебен контрол.

75

Трето, по отношение на уликите се прилагала не толкова строга степен на формализъм, колкото по отношение на доказателствата. Всъщност започването на разследване било началото на административното производство и съответствало на датата, на която Комисията упражнява за първи път правомощията си за разследване. Както потвърждавали подготвителните работи по Регламент № 1/2003, член 19, параграф 1 от този регламент бил правното основание, което допуска устните обяснения „в рамките на дадено разследване“ да бъдат записвани с оглед на прилагането си не като обикновени улики, а като „доказателствено средство“.

76

На второ място, Комисията поддържа, че не е била започнала разследване преди приемането на спорното решение. Всъщност съгласно практиката на Съда започването на разследване било началото на административното производство и съответствало на датата, на която Комисията упражнява за първи път правомощията си за разследване.

77

Комисията добавя, първо, че е без значение твърдението ѝ пред Общия съд, че протоколите от разговорите с доставчиците представляват записи съгласно член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004, тъй като Общият съд не се е произнесъл по този довод. Второ, валидността като улика на съобщаването за нарушение, направено с писмено оплакване, което не отговаряло на формалните изисквания на член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004, била в подкрепа на неприложимостта в настоящия случай на задължението да се правят записи. Това всъщност потвърждавало, че даден материален елемент може да представлява улика дори когато не отговаря на някои формални изисквания.

78

Трето, било без значение, че в своето Известие от 2006 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер Комисията е предвидила, на основание член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004, да се записват устните искания за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, направени преди първото упражняване на правомощията ѝ за разследване.

79

Четвърто, направеното от Общия съд разграничение между фазата на производството преди първото упражняване на правомощията за разследване на Комисията и фазата след това не можело да се сравнява с разграничението между формални и неформални разговори, отхвърлено от Съда в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632).

80

На трето място, Комисията припомня, че Общият съд е стигнал до извода, макар само за изчерпателност, в точка 197 от обжалваното съдебно решение, че разкриването от страна на Комисията на неправомерните практики и упражняването на правомощията ѝ за разследване биха били сериозно засегнати, ако тя имаше задължението да записва всяко устно обяснение, снето преди започването на разследване.

81

С първото си основание жалбоподателите по същество твърдят, че в точка 186 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е длъжна да спазва задължението да записва снемането на обяснения, произтичащо от разпоредбите на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004, преди формално да е започнала разследване и да е упражнила правомощията си за разследване, предоставени ѝ по-специално с разпоредбите на членове 18—20 от Регламент № 1/2003.

82

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза изисква да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., HOLD Alapkezelő,C‑352/20, EU:C:2022:606, т. 42 и цитираната съдебна практика).

83

На първо място, видно от самия текст на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, същият се прилага при всяко снемане на обяснения с цел да се събере информация, свързана с предмета на разследването (решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 84).

84

Член 3 от Регламент № 773/2004, който предвижда спазването на определени формални правила по отношение на снемането на обяснения, основано на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, не внася уточнение относно приложното поле на последната разпоредба.

85

Важно е обаче да се припомни, че Съдът е постановил, че съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2003 Комисията има задължение да записва в избрана от нея форма всички разговори, които провежда по реда на член 19 от Регламент № 1/2003 с цел събиране на информация, свързана с предмета на нейното разследване (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 90 и 91).

86

Ето защо следва да се уточни, че е необходимо да се прави разграничение в зависимост от предмета на разговорите, които Комисията провежда, като единствено тези, които имат за цел събирането на информация, свързана с предмета на нейно разследване, попадат в приложното поле на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и следователно са обхвани от задължението за записване.

87

След това уточнение нито едно обстоятелство, изведено от текста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 или на член 3 от Регламент № 773/2004, не позволява да се направи изводът, че прилагането на това задължение за записване зависи от това дали разговорът е бил проведен от Комисията преди формалното започване на разследване — с цел събиране на улики за дадено нарушение, или след това — с цел събиране на доказателства за дадено нарушение.

88

Всъщност тези разпоредби изобщо не предвиждат, че прилагането на задължението за записване зависи от това дали информацията, която е предмет на това задължение, може да бъде квалифицирана като улики, или като доказателства. Напротив, поради общия характер на понятието „информация“, съдържащо се в член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, следва да се приеме, че тази разпоредба се прилага без разлика към всяка от тези категории.

89

Разбира се, понятията „улики“ и „доказателства“ не трябва да се смесват, тъй като по своето естество и за разлика от доказателството уликата не е достатъчна, за да се установи даден факт.

90

Това не променя факта, че квалификацията като улика или като доказателство зависи не от конкретния етап на производството, а от доказателствената стойност на съответната информация, тъй като съвкупността от достатъчно сериозни и съответстващи улики, разгледана като цяло, сама по себе си може да докаже дадено нарушение и да бъде използвана в окончателното решение на Комисията, прието на основание член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 47).

91

При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 141 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), задължението за записване не може да зависи от квалификацията на събраната информация като улики или като доказателства, тъй като доказателствената стойност на тази информация може да бъде преценена от Комисията едва след провеждането на тези разговори, в хода на по-нататъшните фази на производството.

92

Освен това член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004 също не предвиждат, че прилагането на задължението за записване зависи от етапа от процедурата, на който се провеждат разговорите. Несъмнено член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда, че разговорите, основани на тази разпоредба, са тези, които се провеждат с цел събиране на информация, свързана с предмета на разследването, което предполага да е в ход разследване. За сметка на това от посочената разпоредба не следва, че тези разговори трябва да се провеждат след формалното започване на разследване, което в точка 186 от обжалваното съдебно решение Общият съд определя като момента, в който Комисията приема мярка, включваща твърдение за извършено нарушение.

93

На второ място, що се отнася до контекста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, следва да се отбележи, от една страна, че тази разпоредба се съдържа в глава V от посочения регламент, отнасяща се до правомощията за разследване на Комисията. Прилагането на разпоредбите на тази глава обаче не е задължително подчинено на приемането от тази институция на мярка, включваща твърдение за извършено нарушение.

94

Така съгласно член 17 от посочения регламент Комисията може да провежда секторни разследвания, които не изискват предварително приемане на мерки от такова естество по отношение на предприятия.

95

От друга страна, следва да се отбележи, че член 2, параграф 3 от Регламент № 773/2004, съгласно който „Комисията може да упражнява правомощията си за разследване, предвидени в глава V от Регламент [№ 1/2003], преди да бъде инициирано производство“, потвърждава тълкуването, че разпоредбите относно правомощията за разследване на Комисията, изброени в посочената глава — включително член 19 — могат да намерят приложение, преди формално да е започнато разследване, противно на това, което следва от точка 193 от обжалваното съдебно решение.

96

Вярно е, че по делата, по които са постановени решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 182), и от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 38), цитирани в точка 187 от обжалваното съдебно решение, Съдът е определил като начален момент на провежданото от Комисията предварително разследване в областта на конкуренцията датата, на която тази институция, упражнявайки възложените ѝ от законодателя на Съюза правомощия, взема мерки, които включват твърдение за извършено нарушение и които имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия.

97

При все това делата, по които са постановени тези решения, се отнасят до определянето на началния момент на административното производство с цел да се провери дали Комисията е спазила принципа на разумния срок. Тази проверка обаче изисква да се провери дали институцията е действала надлежно след датата, на която е уведомила заподозряното в извършване на нарушение на конкурентното право на Съюза предприятие относно наличието на разследване.

98

За сметка на това тази дата не може да се вземе предвид, за да се определи от кой момент Комисията е длъжна да спазва задължението за записване на разговорите, произтичащо от разпоредбите на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 150 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), изявленията на трети лица, събрани по време на такива разговори, могат да се отнасят до дадено предприятие, без то да има знанието за това. При това положение вземането предвид на посочената дата би довело до отлагане на прилагането на задължението за записване на разговорите и на свързаните с него процесуални гаранции, предвидени в тези разпоредби в полза на разпитваните трети лица и на заподозряното предприятие, докато Комисията приеме мярка, с която информира това предприятие за наличието на съмнения по отношение на него. Поради това отлагане разговорите с трети лица, осъществени преди вземането на такава мярка, биха били изключени от приложното поле на задължението за записване и на приложимите спрямо тях процесуални гаранции.

99

На трето и последно място, що се отнася до целта на Регламент № 1/2003, от съображение 25 от този регламент следва, че тъй като разкриването на нарушения на правилата за защита на конкуренцията става все по-трудно, член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 цели да допълни правомощията на Комисията за извършване на разследвания, като я овласти в частност да разпитва всички лица, които може да разполагат с полезна информация, и да записва дадените обяснения (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 85). Съдържащият се в посоченото съображение израз „[р]азкриването на нарушения“ обаче потвърждава тълкуването, че разговорите, провеждани от Комисията на предварителен етап с цел да се съберат улики, свързани с предмета на дадено разследване, също попадат в обхвата на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

100

Освен това е важно да се уточни, че по силата на член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004 Комисията има възможност да записва разговорите под всякаква форма. Следователно Комисията няма основание да поддържа, че налагането на задължение за записване на разговорите би ѝ попречило да събира и да използва улики, когато те могат да имат само устна форма, както и че това би застрашило ефикасността на разследванията, забавяйки датата на проверката. Освен това, доколкото Комисията разполага с възможност да защити самоличността на разпитваните лица, тя не може да поддържа, че подобно задължение има възпиращ ефект.

101

При тези условия следва да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 193 от обжалваното съдебно решение е приел, че от приложното поле на Регламент № 1/2003 следва да се изключат разговорите, в хода на които са събрани улики, които впоследствие са послужили като основание на решение, с което се разпорежда проверката на дадено предприятие, с мотива, че към онзи момент все още не е било започнато никакво разследване по смисъла на глава V от този регламент, тъй като Комисията не е била приела мерки, включващи твърдение за извършване на нарушение от страна на това предприятие. За да определи дали тези разговори попадат в това приложно поле, Общият съд е трябвало да провери дали те са имали за цел да се събере информация, свързана с предмета на дадено разследване, като вземе предвид съдържанието и контекста им.

102

В настоящия случай, както следва от точка 198 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е приел, че уликите, събрани в резултат от разговорите с доставчиците, не могат да бъдат изключени като опорочени от формална нередовност поради неспазване на задължението за записване, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, по-специално защото тези разговори са се провели преди започването на разследване по реда на Регламент № 1/2003 и защото не са включвали каквито и да е твърдения за извършено нарушение от страна на жалбоподателите, още по-малко от страна на доставчиците.

103

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 155 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), в това отношение е достатъчно да се отбележи, че когато Комисията провежда разговори, чийто предмет е предварително определен и чиято цел е конкретно тази да получи информация за функционирането на даден пазар и за поведението на участниците на този пазар с цел да разкрие евентуално неправомерно поведение или да затвърди подозренията си относно съществуването на такова поведение, Комисията упражнява правомощието си за снемане на обяснения по реда на член 19 от Регламент № 1/2003.

104

Вследствие на това разговорите с доставчиците попадат в приложното поле на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и Комисията е била длъжна да направи запис на тези обяснения в съответствие с член 3 от Регламент № 773/2004.

105

От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 198 от обжалваното съдебно решение е приел, че задължението за записване на снемането на обяснения, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, не се прилага към разговорите с доставчиците и че събраните в резултат от това снемане на обяснения улики не са опорочени от формална нередовност.

106

От всичко изложено по-горе следва, че първото основание трябва да се приеме по същество и че поради това жалбата следва да бъде уважена и да се отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, без да е необходимо произнасяне по останалите основания за обжалване. Поради това следва да се отмени и точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, отнасяща се до разноските.

107

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

108

Настоящият случай е такъв.

109

Следователно трябва да се разгледа твърдението за нарушение, изтъкнато от жалбоподателите пред Общия съд в рамките на тяхното основание, свързано с нарушение на правото на неприкосновеност на частните помещения, изведено по същество от това, че уликите, събрани в резултат от снемането на обяснения от доставчиците, трябва да бъдат отхвърлени поради неспазване от страна на Комисията на член 19 от Регламент № 1/2003 и на член 3 от Регламент № 773/2004.

110

В подкрепа на това твърдение за нарушение жалбоподателите поддържат, че протоколите от разговорите с доставчиците не били записи, съобразени с тези разпоредби, тъй като били изготвени едностранно от Комисията и не отразявали изцяло тези разговори.

111

Комисията възразява, че е изпълнила задължението си за записване, като е съставила изчерпателни протоколи, отразяващи точно съдържанието на дадените от доставчиците обяснения, и ги е приложила към преписката под официален идентификационен номер. Този вид протокол представлявал една от формите за записване, която Комисията може да използва съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, наред с аудио- или аудио-визуален запис или стенограма.

112

В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 3, първо изречение от Регламент № 773/2004, в който се пояснява, че Комисията „може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица“, означава, че ако със съгласието на изслушваното лице Комисията реши да снеме обясненията му по реда на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тя е длъжна да запише този разговор изцяло, като ѝ е оставен избор да прецени под каква форма да го запише (решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 90).

113

Освен това от член 3, параграф 3, второ и трето изречение от Регламент № 773/2004 следва, че Комисията трябва да предостави на изслушаното лице копие от записа за одобрение и че при необходимост тя определя срок, в който това лице може да ѝ съобщи за евентуални поправки, които следва да бъдат направени в показанията.

114

В настоящия случай Комисията нито е твърдяла, нито a fortiori е доказала, че е предоставила за одобрение на доставчиците изготвените от нея протоколи.

115

Задължението на Комисията да предостави на изслушаното лице копие от записа за одобрение, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003, разглеждан във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, обаче има за цел по-специално да осигури запазване на автентичността на обясненията на изслушаното лице, като гарантира, че те са действително дадени от него и че съдържанието им отразява вярно и в тяхната цялост посочените обяснения, а не тълкуването им от Комисията.

116

Поради това улика, изведена от събрани от Комисията обяснения, без да е спазено изискването, наложено с член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, трябва да се счита за недопустима и следователно да бъде отхвърлена.

117

Следователно не може да се счита, че тези протоколи от чисто вътрешен характер отговарят на изискванията на член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, който се прилага по отношение на снемането на обяснения, попадащо в приложното поле на член 19 от Регламент № 1/2003.

118

Тази констатация не може да бъде оборена от точки 65—69 от решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия (C‑99/17 P, EU:C:2018:773), на което Комисията се позовава в съдебното заседание.

119

Несъмнено Съдът е постановил, че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при преценка на доказателствата, от който следва, че единственият релевантен критерий за преценка на доказателствената сила на редовно представени доказателства е тяхната достоверност и следователно доказателствената сила на дадено доказателство трябва да се преценява общо, поради което изразяването на недоказани съмнения относно автентичността на дадено доказателство не е достатъчно, за да се оспори неговата достоверност (решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 65—69).

120

При все това по делото, по което е постановено това решение, доказателството, чиято автентичност е оспорена, е вътрешно за предприятие електронно писмо, а не записът на снети от Комисията обяснения, опорочен от нарушение на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004.

121

Ето защо не може да се прави позоваване на принципа на свободата при преценка на доказателствата, за да се избегне прилагането на процесуалните правила, приложими по отношение на записването на снетите от Комисията обяснения по реда на член 19 от Регламент № 1/2003. В това отношение следва да се отбележи, че установяването на нередовност при събирането на улики, с оглед на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, се изразява в невъзможността Комисията да използва тези улики в по-нататъшния ход на производството (вж. по аналогия решение от 18 юни 2015 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑583/13 P, EU:C:2015:404, т. 45 и цитираната съдебна практика).

122

В настоящия случай, след като, както отбелязва генералният адвокат в точка 208 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), информацията, получена в резултат от разговорите с доставчиците, представлява основната част от уликите, на които се основава спорното решение, и тази информация е опорочена от формална нередовност поради неспазване на задължението за записване, предвидено в член 3 от Регламент № 773/2004, следва да се направи изводът, че към датата на приемане на спорното решение Комисията не е разполагала с достатъчно сериозни улики, които да е имала право да използва и които да са обосновавали презумпциите, изложени в член 1, буква а) от това решение. С оглед на всички изложени по-горе съображения посоченото решение следва да се отмени изцяло.

123

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

124

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са направили искане за осъждането на Комисията да заплати съдебните разноски, и последната е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателите в настоящото производство по обжалване. Освен това, тъй като оспорваното решение е отменено, Комисията се осъжда да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателите в рамките на първоинстанционното производство.

125

Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като Съветът, който е встъпила в първоинстанционното производство страна, е участвал в писмената и в устната фаза на производството пред Съда, той следва да понесе направените от него съдебни разноски както в производството по обжалване, така и в първоинстанционното производство.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: