Дело C‑646/20

Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Standesamtsaufsicht

срещу

TB

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

Решение на Съда (голям състав) от 15 ноември 2022 година

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност — Развод — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 2, точка 4 и член 21 — Понятие за решение — Признаване в държава членка на прекратяване на брака, договорено между съпрузите и произнесено от длъжностно лице по гражданското състояние на друга държава членка — Критерий, позволяващ да се определи наличието на „решение“

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Признаване и изпълнение — Понятие за решение — Съдържание — Акт за развод, изготвен от длъжностно лице по гражданското състояние на държава членка в съответствие с условията, предвидени в правната уредба на тази държава — Включване

(член 25 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.; член 2, точка 4, членове 21, 22 и 46 от Регламент № 2201/2003 на Съвета и съображение 14 и членове 30 и 65 от Регламент № 2019/1111 на Съвета)

(вж. т. 48, 49, 53—55, 59—61 и 67 и диспозитива)

Резюме

TB, с двойно германско и италианско гражданство, сключва брак с RD, италиански гражданин, през 2013 г. в Берлин, където бракът им е вписан в брачния регистър. През 2017 г. те започват извънсъдебно производство за развод пред длъжностното лице по гражданско състояние в Парма (Италия). В съответствие с италианското право ( 1 ) те се явяват няколко пъти пред този служител, за да изразят и потвърдят волята си да прекратят брака си. В края на това производство това длъжностно лице издава на TB удостоверението по член 39 от Регламент „Брюксел IIa“ ( 2 ), отразяващо развода му с RD.

След това TB подава искане за вписване на развода в брачния регистър на Берлин. Това искане води до спор по въпроса дали вписването на развода изисква предварително признаване от компетентния съдебен орган на провинцията, както е предвидено в германското право за чуждестранните съдебни решения по брачни дела. Сезиран с жалба, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да отправи запитване до Съда относно понятието „решение“ за развод по смисъла на Регламент „Брюксел IIa“. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвидените в посочения регламент правила в областта на признаването на решенията за развод се прилагат в случай на извънсъдебен развод като предвидения в италианското право, така че в Германия не би била необходима никаква предварителна процедура за признаване.

Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че акт за развод, изготвен от длъжностно лице по гражданско състояние на държава членка, съдържащ сключено от съпрузите споразумение за развод, потвърдено от тях пред този служител в съответствие с предвидените в правната уредба на тази държава членка условия, представлява, по-специално за целите на прилагането на правилото за признаване, предвидено в член 21, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“, „решение“ по смисъла на член 2, точка 4 от този регламент.

Съображения на Съда

На първо място, като се основава по-специално на определенията за „решение“ и „съд“, посочени в член 2, точки 1 и 4 от Регламент „Брюксел IIa“, Съдът отбелязва, че този регламент обхваща решенията за развод, постановени в държава членка ( 3 ) в резултат както на съдебно, така и на извънсъдебно производство, доколкото правото на държавите членки предоставя и на извънсъдебните органи правомощия в областта на развода. Поради това всяко постановено от такива компетентни извънсъдебни органи решение трябва по принцип по силата на член 21 от Регламент „Брюксел IIa“ да бъде автоматично признато в другите държави членки.

На второ място, що се отнася до степента на контрол, който трябва да упражни компетентният орган в областта на развода, за да може изготвеният от него акт за развод, по-специално в рамките на развод по взаимно съгласие, да бъде квалифициран като „решение“, Съдът уточнява, като се основава на съдебната си практика ( 4 ) в областта на признаването на решенията, че всеки държавен орган, който приема „решение“ по смисъла на член 2, точка 4 от Регламент „Брюксел IIa“, трябва да запази контрола върху постановяването на развода. В рамките на разводите по взаимно съгласие това условие предполага държавният орган да извърши преценка на условията за развод с оглед на националното право, както и на действителността и валидността на съгласието на съпрузите да се разведат.

Освен това Съдът отбелязва, че с оглед на приемствеността посоченото условие е възприето и в Регламент „Брюксел IIб“ ( 5 ), който, в качеството си на преработка на Регламент „Брюксел IIa“, отменя последния, считано от 1 август 2022 г. Всъщност от генезиса на Регламент „Брюксел IIб“ следва, че законодателят на Съюза е имал за цел не да въведе нови правила, а да „изясни“, от една страна, обхвата на вече установеното в член 46 от Регламент „Брюксел IIa“ правило относно автентичните актове и споразуменията между страните и от друга страна, критерия, позволяващ да се направи разграничение между понятието „решение“ от понятията „автентичен акт“ и „споразумение между страните“, тоест критерия, свързан с преценката по същество.

Следователно, след като компетентен извънсъдебен орган одобри споразумение за развод след преценка по същество, то се признава за „решение“ в съответствие с член 21 от Регламент „Брюксел IIa“ и член 30 от Регламент „Брюксел IIб“. За сметка на това други споразумения за развод, които имат обвързващо правно действие в държавата членка по произход, се признават, според случая, за автентични актове или споразумения в съответствие с член 46 от Регламент „Брюксел IIa“ и член 65 от Регламент „Брюксел IIб“.

С оглед на тези съображения Съдът заключава в настоящия случай, че е налице „решение“ по смисъла на член 2, точка 4 от Регламент „Брюксел IIa“.

Всъщност съгласно италианското право ( 6 ) длъжностното лице по гражданско състояние трябва лично и два пъти в разстояние поне от 30 дни да приеме декларацията на всеки от съпрузите, което означава, че това лице се уверява във валидния, свободен и информиран характер на тяхното съгласие за развод. Освен това длъжностното лице извършва преглед на съдържанието на споразумението за развод, като се увери по-специално, че това споразумение се отнася единствено до прекратяването на брака или до прекратяването на гражданскоправните последици на същия, а не до каквото и да е прехвърляне на имущество и че съпрузите нямат непълнолетни деца или пълнолетни деца, които не са дееспособни, имат тежки увреждания или са финансово зависими. Ако едно или повече от законоустановените условия, предвидени в италианското право, не са изпълнени, длъжностното лице по гражданско състояние няма право да постановява развод по силата на това право.

( 1 ) Член 12 от Decreto Legge no 132 — Misure urgenti di degiurisdizionalizzazione ed altri interventi per la definizione dell’arretrato in materia di processo civile (Законодателен декрет № 132 относно спешни мерки за извънсъдебно решаване на спорове и други мерки за намаляване на просрочията в гражданските производства) от 12 септември 2014 г. (GURI бр. 212 от 12 септември 2014 г.), преобразуван в закон, с някои изменения със Закон № 162 от 10 ноември 2014 г. (GURI бр. 261 от 10 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Законодателен декрет № 132/2014“).

( 2 ) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (OB L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIа“).

( 3 ) Съгласно член 2, точка 3 от Регламент „Брюксел IIa“ терминът „държава членка“ обхваща всички държави — членки на Съюза, с изключение на Кралство Дания.

( 4 ) Решения от 2 юни 1994 г., Solo Kleinmotoren (C‑414/92, EU:C:1994:221) и от 20 декември 2017 г., Sahyouni (C‑372/16, EU:C:2017:988).

( 5 ) Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ L 178, 2019 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент Брюксел IIб“).

( 6 ) Член 12 от Законодателен декрет № 132/2014.