1

С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2020 г., Италия/Комисия (T‑437/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:410), с което Общият съд отменя обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/322/16 за съставяне на списъци с резерви за назначаване на администратори в областта на одита (AD 5/AD 7) (ОВ C 171 A, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното обявление за конкурс“).

2

Съгласно член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (OВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (OВ L 158, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1/58“):

„Официалните и работните езици на институциите на [Европейския съюз] са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски“.

3

Член 2 от този регламент предвижда:

„Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език“.

4

Член 6 от посочения регламент гласи:

„Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните с[и] правилници“.

5

Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) е приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и за установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).

6

Дял I („Общи разпоредби“) от Правилника включва членове 1—10в.

7

Член 1г от Правилника гласи:

„1.   При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на […] език […].

[…]

6.   Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. […]“.

8

Съгласно член 2 от Правилника:

„1.   Всяка институция определя лице, което да упражнява от нейно име правомощия на орган по назначаването по смисъла на настоящия правилник.

2.   Независимо от това, една или повече институции могат [да] възложат на всяка от тях или на междуинституционален орган да упражнява някои или всички правомощия на орган по назначаването, с изключение на решенията за назначаване, повишаване или преместване на длъжностни лица“.

9

Дял III от Правилника е озаглавен „Кариера на длъжностните лица“.

10

Глава 1 („Назначаване“) от този дял включва членове 27—34 от Правилника, като член 27, първа алинея предвижда:

„Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз. Не се запазват длъжности за граждани на определени държави членки“.

11

Съгласно член 28 от Правилника:

„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:

[…]

[…]

12

Приложение III към Правилника е озаглавено „Конкурси“. Член 1 от него предвижда:

„1.   Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.

В обявлението се посочва[т]:

[…]“.

13

Съгласно член 7 от посоченото приложение:

„1.   След консултации с Комитета по Правилника за персонала институциите възлагат на Европейската служба за подбор на персонал [(EPSO)] да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на Съюза […]“.

14

EPSO е създадена с Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 г. (OВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247).

15

Член 2, параграф 1, първо изречение от това решение предвижда, че EPSO упражнява по-специално правомощията за подбор, предоставени съгласно приложение III към Правилника на органите по назначаване на институциите, подписали това решение.

16

Съгласно член 4, последно изречение от Решение 2002/620 всички обжалвания в областите, визирани с това решение, се правят пред Комисията.

17

На 27 февруари 2015 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз документ, озаглавен „Общи правила, уреждащи конкурсите на общо основание“ (ОВ C 70 A, 2015 г., стр. 1), на чиято първа страница се уточнява, че тези „общи правила представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура“.

18

Точка 1.3 („Условия за допускане до конкурса“) от тези общи правила гласи по отношение на езиковите познания:

„[…]

Съгласно дългогодишната практика в институциите на [Съюза] езиците, използвани за вътрешна комуникация, са основно английски, немски и френски. Тези три езика са и най-често необходимите при външната комуникация и обработването на преписките.

Възможностите за избор на втория език, които се посочват за целите на всеки конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители да бъдат незабавно оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа. В противен случай има опасност ефективното функциониране на институциите да бъде сериозно нарушено.

С цел равно третиране на всички кандидати всеки кандидат — дори първият му официален език да е един от тези три езика — е длъжен да положи някои тестове на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика. Оценяването на специфичните компетенции по този начин позволява на институциите на [Съюза] да преценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, поставяйки ги в среда, сходна с тази, в която ще работят. Посоченото по-горе не засяга възможността по-късно да бъде изучаван трети работен език съгласно член 45, параграф 2 от Правилника […]“.

19

В точки 1—13 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага съдържанието на спорното обявление за конкурс по следния начин:

[…]

[…]

20

На 5 август 2016 г. Италианската република подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното обявление за конкурс. Кралство Испания встъпва в производството в подкрепа на Италианската република.

21

С жалбата си Италианската република оспорва законосъобразността на два компонента от установения със спорното обявление за конкурс езиков режим, ограничаващи до немски, английски и френски език избора, от една страна, на втория език за този конкурс и от друга страна, на езика за комуникация между кандидатите и EPSO.

22

На първо място, Общият съд разглежда заедно третото и седмото основание, отнасящи се до първия компонент от този езиков режим.

23

В това отношение Общият съд отбелязва в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че ограничаването до английски, немски и френски език на избора на втория език за конкурса, за който се отнася спорното обявление за конкурс (наричано по-нататък „ограничаването на избора на език 2 за конкурса“ или „разглежданото ограничаване“), всъщност съставлява основано на езика различно третиране, което по принцип е забранено съгласно член 1г, параграф 1 от Правилника, като допълва, че такова различно третиране би могло да е обосновано.

24

Ето защо в точки 63—199 от обжалваното съдебно решение Общият съд пристъпва към разглеждането на възможната обосновка.

25

При това разглеждане в точки 80—100 от обжалваното съдебно решение той проверява трите съображения, изложени в спорното обявление за конкурс с цел да се обоснове разглежданото ограничаване.

26

В точка 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че нито бюджетните и оперативните ограничения, нито спецификата на изпитите по модела „Център за оценяване“ позволяват да се обоснове установеното различно третиране.

27

В този контекст в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, би могла евентуално да обоснове ограничаване до въпросните три езика, но нито бюджетните и оперативните ограничения, нито естеството на процедурата за подбор представляват съображения, които биха могли да обосноват такова ограничаване.

28

Що се отнася до първото от тези три съображения, от една страна, Общият съд отбелязва в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение, че макар да показват, че службата има интерес новоназначените лица да могат да изпълняват задачите си и да общуват ефикасно от момента на встъпването си в длъжност, съображенията, изложени в уводната част и точка 1, подточка i) от приложение II към спорното обявление за конкурс, сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че въпросните функции — а именно тези на администратор в областта на одита в институциите, за които се отнася спорното обявление за конкурс — изискват конкретно владеене на подходящо ниво на немски, английски или френски език, но не и на другите официални езици на Съюза.

29

От друга страна, в точки 95—98 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че този анализ не може да се оспори с включеното в спорното обявление за конкурс описание на функциите, които издържалите конкурса назначени кандидати ще трябва да изпълняват, тъй като само от това описание се оказва невъзможно да се установи, че всеки от трите езика, до които е ограничен изборът на език 2 за разглеждания конкурс, би позволил на издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни. Общият съд счита, че с нищо в това обявление не може да се докаже, че тези три езика действително се използват при изпълнението на задачите, изброени в приложение I към него, или пък при подготовката на презентации, провеждането на обсъждания и изготвянето на доклади, които дейности са отбелязани в уводната част на приложение II към него. Освен това според Общия съд от посоченото обявление и от данните, съдържащи се в преписката по делото, изобщо не следва, че посочените по-горе три езика трябва действително да се използват в отношенията на администраторите, натоварени с одиторските функции, с одитираните субекти или служби и съответните органи.

30

Ето защо в точка 100 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни — предвид своята неясна и обща формулировка в спорното обявление за конкурс и при липса на конкретни данни, които могат да го подкрепят — не може да обоснове ограничаването на избора на език 2 за конкурса.

31

При тези условия Общият съд проверява дали с доказателствата, представени от Комисията в подкрепа на това съображение, предвид функционалните особености на подлежащите на заемане длъжности може да се докаже, че разглежданото ограничаване е обективно и разумно обосновано с необходимостта от незабавно оперативни администратори.

32

За целите на тази проверка, първо, в точки 106—149 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доказателствата, свързани с вътрешната практика на Комисията в областта на езиците, а именно:

33

Що се отнася по-специално до Съобщение SEC(2000) 2071/6, Общият съд го разглежда в точки 112—117 от обжалваното съдебно решение, като в точка 113 приема, че с него „по същество се цели да се направи оценка на различните видове процедури по вземане на решение от колегиума на членовете на Комисията, които са предвидени в нейния Процедурен правилник в действащата му редакция към момента на издаване на това съобщение, и да се предложи опростяването им. Именно в такъв контекст и като се отбелязва един конкретен вид процедура, а именно писмената процедура, в точка 2.2 от въпросното съобщение се посочва, че „документите трябва да бъдат разпространени на трите работни езика на Комисията“, без впрочем те да се изброяват. Само по себе си това отбелязване, макар и да съдържа израза „работни езици“, обаче не е достатъчно, за да се докаже, че немският, английският и френският са езиците, които действително се използват от всички служби на Комисията в ежедневната им работа“. След като в точки 114—116 от обжалваното съдебно решение отбелязва, че обхватът на това отбелязване е нюансиран от други пасажи от Съобщение SEC(2000) 2071/6, Общият съд заключава в точка 117 от същото решение, че това съобщение „не позволява да се направят полезни изводи за действителното използване на немски, английски и френски език в ежедневната работа на службите на Комисията, нито a fortiori при изпълнението на функциите, посочени в [спорното обявление за конкурс]“.

34

В точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че този извод не може да се обори с другите документи, с оглед на които Комисията иска да се анализира Съобщение SEC(2000) 2071/6, а именно нейния процедурен правилник, правилата за прилагането му и документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, като последователно разглежда тези три текста в точки 119—121 от обжалваното съдебно решение.

35

В това отношение в точка 132 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че взети в своята цялост, документите, посочени в точка 34 от настоящото съдебно решение, не могат да се разглеждат като ред и условия за прилагане — в Процедурния правилник на Комисията — на общия езиков режим, установен с Регламент № 1/58, по смисъла на член 6 от последния. Общият съд посочва, че както уточнява и Комисията, тези документи само „отразяват отдавна установена административна практика вътре в тази институция, изразяваща се в използване на немски, английски и френски като езици, на които документите трябва да се подсигурят, за да бъдат предоставени за одобрение от колегиума на членовете“. Освен това, след като в точки 133 и 134 от обжалваното съдебно решение посочва по-специално, че документът, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“ и извлечен от Наръчника за оперативните процедури, не може да се разглежда като решение на нейния председател за определяне на езиците за представяне на документите, изпращани на колегиума, в точка 135 от това съдебно решение Общият съд отбелязва, че Комисията е признала липсата на вътрешно решение за определяне на работните езици, използвани от нея.

36

След тези „предварителни уточнения“ Общият съд посочва в точка 136 от обжалваното съдебно решение, че след като единствената цел на всички представени от Комисията документи е да се определят езиците, необходими за протичане на различните ѝ процедури по вземане на решения, с тях не може да се обоснове ограничаването до немски, английски и френски на избора на език 2 за конкурса с оглед на функционалните особености на длъжностите, за които се отнася спорното обявление за конкурс.

37

В това отношение Общият съд уточнява в точка 137 от обжалваното съдебно решение, че от тези документи не следва, че съществува задължително връзка между процедурите по вземане на решение на Комисията, по-специално протичащите в колегиума на нейните членове, и функциите, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват. Всъщност според Общия съд, дори да се предположи, че членовете на определена институция използват изключително един или няколко езика при разискванията си, няма как без допълнителни обяснения да се презумира, че новоназначено длъжностно лице, което не владее нито един от тези езици, няма да бъде способно веднага да започне да извършва полезна работа във въпросната институция.

38

В допълнение, в точка 138 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от представените от Комисията документи също така не следва, че и трите езика, квалифицирани като „процедурни езици“, действително се използват от тези служби в тяхната ежедневна работа. Освен това според Общия съд Съобщение SEC(2000) 2071/6 създава впечатление, че не службата, която фактически отговаря за съставянето на даден документ, а именно генерална дирекция „Писмени преводи“ изготвя текстовете на този документ на „процедурните“ езици, необходими с оглед на тяхното предаване на колегиума на членовете на Комисията. В точка 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че тъй като никое длъжностно лице не е длъжно да владее задоволително и трите езика, изисквани в спорното обявление за конкурс, трудно е да се допусне възможността изготвянето на проект на акт на различните изисквани езици за предаването му на колегиума да бъде едновременно разпределено между съответен брой длъжностни лица от службата, отговаряща за съставянето на проекта. Освен това, след като в точки 140—143 от посоченото съдебно решение отхвърля доводите на Комисията, свързани със Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен, Общият съд отбелязва в точки 144—148 от него, че представените от тази институция документи изобщо не разкриват изключителна употреба на трите „процедурни“ езика в процедурите, за които тези документи се отнасят.

39

С оглед на този анализ Общият съд приема в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че въпросните документи не позволяват да се докаже, че разглежданото ограничаване може да отговори на реалните нужди на службата, и съответно предвид функционалните особености на длъжностите, за които се отнася това обявление, да се установи наличието на интерес на службата новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни.

40

Второ, в точки 150—165 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доказателствата, свързани с използваните езици от членовете на персонала на Комисията, натоварени с одиторските функции.

41

От една страна, в точки 152—163 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира приложението, озаглавено „[D]ati sulla diffusione dell’inglese, del francese e del tedesco utilizzate come lingue veicolari dal personale della Commissione in funzione nel settore dell’audit al 30.09.2016“ (данни за използването на английски, немски и френски като оперативни езици от активно заетия персонал на Комисията в областта на одита към 30 септември 2016 г.), като в точка 157 той приема, че тези данни не позволяват — нито сами по себе си, нито в комбинация с документите, разгледани в точки 106—149 от обжалваното съдебно решение — да се установи кои са оперативните език или езици, действително използвани от съответните служби в ежедневната им работа, и дори кои са езикът или езиците, които са абсолютно необходими за изпълнението на одиторските функции. Следователно според Общия съд тези данни не позволяват да се установи кои са езикът или езиците, чието задоволително владеене би превърнало кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася спорното обявление за конкурс, в незабавно оперативни администратори. В точка 158 от обжалваното съдебно решение се допълва, че поради същите причини представените от Комисията допълнителни доказателства за езиковите познания на работещия в областта на одита неин персонал, спадащ към функционална група AST и категорията на договорно наетите служители, не могат да бъдат релевантни за разрешаването на разглеждания спор.

42

Освен това, след като в точка 159 от обжалваното съдебно решение припомня съдебната си практика, съгласно която ограничаване на избора на втория език на кандидатите в конкурс до малък брой от официалните езици не може да се счита за обективно обосновано и пропорционално, когато сред тези езици освен език, чието владеене е желателно, дори необходимо, са включени други езици, които не дават никакво особено предимство на евентуалните успели кандидати в конкурс спрямо друг официален език, в точка 160 от това съдебно решение Общият съд постановява, че дори ако се допусне, че е възможно езиковите познания на активно заетия персонал да показват, че за да бъде незабавно оперативно във вътрешната комуникация, новоназначеното лице трябва да владее език, чието равнище на разпространение сред персонала е особено високо, с въпросните данни не може да се обоснове ограничаването, извършено със спорното обявление за конкурс, на избора на език 2.

43

В това отношение Общият съд отбелязва в точка 161 от обжалваното съдебно решение, че всъщност при анализ на данните за езиците, декларирани като „език 1“ и „език 2“, е видно, че само задоволителното владеене на английски език би могло да се счете за осигуряващо предимство на потенциално издържалите конкурса кандидати. Според Общия съд обаче тези данни не позволяват да се обясни защо кандидат, който например владее задълбочено италиански и задоволително немски език, може да бъде незабавно оперативен във вътрешната комуникация, а кандидат, който владее задълбочено италиански и задоволително нидерландски, да не може. Освен това, що се отнася до данните за „език 3“, Общият съд уточнява в точка 162 от това съдебно решение, че макар съдържанието им изобщо да не променя тази преценка, те във всички случаи не могат да се вземат предвид, тъй като от представеното от Комисията приложение изобщо не следва, че включените в него служители вече са доказали умението за работа на трети език.

44

Така в точка 163 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че данните за езиковите познания на заетия персонал на Комисията в областта на одита не позволяват да се обоснове разглежданото ограничаване предвид целта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни.

45

От друга страна, що се отнася до документа, представен от Комисията и съдържащ събрани от службата ѝ за вътрешен одит данни, от който според тази институция следва, че консултациите на последната с други нейни служби протичат единствено на английски и френски език, а окончателните одиторски доклади се приемат само на английски език, Общият съд приема в точки 164 и 165 от обжалваното съдебно решение, че този документ не е релевантен, тъй като не съдържа никакви доказателства, които могат да покажат, че немският се използва като работен или оперативен език вътре в съответните служби.

46

Трето, в точки 166—187 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира доказателствата, свързани с функционирането на Сметната палата. Най-напред, що се отнася до Решение 22‑2004 на Сметната палата от 25 май 2004 година относно правилата за писмения превод на документите за заседанията на нейните членове, одитните групи и административния комитет (наричано по-нататък „Решение 22‑2004“), в точка 172 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че то няма как да бъде релевантно в разглеждания случай, тъй като не съдържа никакво доказателство за използването на немския като работен или оперативен език вътре в службите на Сметната палата.

47

По-нататък, в точки 175—179 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира бележка от 11 ноември 1983 г. от председателя на Сметната палата, както и приложенията към нея, а именно доклад за закритото заседание от 12 октомври 1982 г. и бележка на председателя от същата дата, отнасящи се до режима на устния превод и до фактическата организация на заседанията на Сметната палата (наричани по-нататък общо „бележката от 11 ноември 1983 г.“), приемайки по-специално в точка 177 от това съдебно решение, че тези документи не позволяват да се определи кои са работните език или езици или пък оперативните езици, използвани в службите, където евентуално ще бъдат назначени кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася спорното обявление за конкурс.

48

Накрая, в точки 181—187 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира представена от Комисията таблица, озаглавена „LINGUE PARLATE DAL PERSONALE DELLA CORTE DEI CONTI IN SERVIZIO AL 30.09.2016“ (езици, говорени от активно заетия персонал на Сметната палата към 30 септември 2016 г.), като в точка 185 от това съдебно решение Общият съд отбелязва, че и този документ не позволява да се установи кои са езикът или езиците, чието задоволително владеене би превърнало кандидатите, издържали конкурса, за който се отнася спорното обявление за конкурс, в незабавно оперативни лица, тъй като, също както при представените от Комисията данни за собствения ѝ персонал, той само обобщава езиковите познания на различни категории длъжностни лица на Сметната палата.

49

При тези условия, в точки 187 и 188 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че подобно на доказателствата, представени от Комисията за нейната вътрешна практика в областта на езиците, доказателствата, свързани с използваните езици от персонала на Сметната палата, не позволяват да се установи, че разглежданото ограничаване може да се обоснове с целта назначените администратори да бъдат незабавно оперативни.

50

Четвърто, в точки 189—196 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доказателствата, свързани с разпространението на немски, английски и френски като говорени и изучавани чужди езици в Европа, като в точки 195 и 196 той приема, че не е възможно — нито със самите тях, нито ако са разглеждани заедно с други доказателства по делото — да се обоснове разглежданото ограничаване, тъй като с тях най-много би могъл да се докаже пропорционалният характер на въпросното ограничаване, ако беше установено, че то отговаря на необходимостта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни, което обаче Комисията не е успяла да докаже.

51

С оглед на извършения от него анализ на всички доказателства, наведени от Комисията, в точки 197—199 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че тя не е доказала, че ограничаването до немски, английски и френски език на избора на език 2 е обективно обосновано и пропорционално спрямо заложената първостепенна цел, а именно да се назначат администратори, които да бъдат незабавно оперативни. Всъщност според Общия съд не е достатъчно да се защити принципът за такова ограничаване, като се отбележат големият брой официални езици на Съюза и необходимостта за избор на по-малък брой езици, а дори само един, като езици за вътрешна комуникация или „оперативни езици“. Освен това според Общия съд с оглед на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника трябва обективно да се обоснове избирането на един или няколко конкретни езика, изключващо всички останали.

52

Ето защо Общият съд уважава третото и седмото основание и отменя спорното обявление за конкурс, доколкото ограничава избора на език 2 за конкурса до немски, английски и френски език.

53

На второ място, Общият съд разглежда шестото основание, отнасящо се до втория компонент от оспорения езиков режим и свързано с нарушение на член 18 ДФЕС, на член 24, четвърта алинея ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 1 и 2 от Регламент № 1/58, както и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника. В точка 222 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава това основание и отменя спорното обявление за конкурс в частта, в която изборът на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO се ограничава само до немски, английски и френски.

54

Поради това в точка 223 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава жалбата и отменя спорното обявление за конкурс в неговата цялост. В допълнение, в точки 225—230 от това съдебно решение той уточнява, че по изложените в същите точки съображения тази отмяна не може да засегне назначения, които вече са извършени въз основа на списъците с резерви, съставени след приключването на разглежданата процедура за подбор.

55

Комисията иска от Съда:

56

Италианската република и Кралство Испания искат от Съда:

57

В подкрепа на жалбата си Комисията излага три основания.

58

Първото и второто основание се отнасят до законосъобразността на ограничаването до английски, немски и френски език на избора на език 2 за конкурса, докато третото основание се отнася до законосъобразността на ограничаването на езиците, които могат да бъдат използвани в комуникациите между кандидатите, до които се отнася спорното обявление за конкурс, и EPSO.

59

Първото основание, което се разделя на три части, е свързано с грешки при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването на член 1г, параграф 6 от Правилника и до определянето на задължението за мотивиране на Комисията, както и с неизпълнение на това задължение от страна на Общия съд.

60

Комисията изтъква, че при разглеждането на доказателствата, свързани с вътрешната практика на Комисията в областта на езиците, както и с езиците, използвани от натоварените с одиторските функции членове на персонала на тази институция, Общият съд е приложил (без да изложи никакви мотиви) незаконосъобразни критерии, за да прецени дали тези доказателства показват обосноваността на разглежданото ограничаване, а именно в точка 137 от обжалваното съдебно решение — способността на новоназначено длъжностно лице да започне да извършва „полезна работа“ в институцията, където е назначено, и в точки 159—161 от това съдебно решение — отсъствието на „особено предимство“, дадено на такова длъжностно лице от някои от езиците, до които е ограничен изборът. Прилагането на тези критерии обаче означавало да се отрече интересът на службата от това новопостъпилите служители да бъдат незабавно оперативни.

61

Що се отнася по-специално до критерия, възприет в точка 137 от обжалваното съдебно решение, Комисията поддържа, първо, че тъй като интересът на службата изисква назначаването на кандидати, които да бъдат незабавно оперативни, не било релевантно обстоятелството, че тези кандидати все пак са способни да извършват „полезна работа“.

62

Всъщност изискването новоназначените служители да бъдат незабавно оперативни, целяло да осигури приемственост с персонала на службата, в която те са назначени, и предполагало повече от само способност веднага да се извършва полезна работа.

63

Второ, Комисията изтъква, че Общият съд не е определил какво обхваща понятието „полезна работа“, нито е обосновал извода си, че е възможно да се извършва такава работа, което е в нарушение на задължението за мотивиране.

64

Трето, било „невъзможно“ новоназначен кандидат, който не владее един от трите езика, които съгласно спорното обявление за конкурс могат да бъдат избрани като език 2, да може да извършва полезна работа в институция, чийто орган за вземане на решения и за ръководство, а именно колегиумът на членовете на Комисията, взема вътрешните си решения единствено на един от тези три езика. В това отношение Комисията поддържа по същество, че направеното от Общия съд препращане към точки 121 и 122 от решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495), е неправилно, тъй като Комитетът на постоянните представители (Корепер), споменат в тези точки, е орган, специално предвиден в член 16, параграф 7 ДЕС, който е отделен от другите институции. Настоящото дело обаче се отнасяло до една и съща институция, обхващаща едновременно колегиума и различните служби на тази институция. Впрочем особеностите на функциите, които трябва да се изпълняват в службите, където съответните служители са назначени, не оказвали влияние върху обстоятелството, че в крайна сметка именно службите представят всеки проект на акт на колегиума на членовете на Комисията.

65

Четвърто, Общият съд надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол, като приел, че Комисията е трябвало да даде по-подробни обяснения, за да обоснове разглежданото ограничаване, като освен това не изложил мотиви за тази преценка.

66

Италианската република и Кралство Испания оспорват тези доводи.

67

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда институциите на Съюза следва да разполагат с широко правомощие за преценка при организирането на службите си, и по-специално при определянето на критериите за необходимите умения за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и — съобразно тези критерии и в интерес на службата — при определянето на условията и реда за организиране на конкурсите. Съответно, за да организират службите си целесъобразно и рационално, институциите, а също и EPSO, когато тя упражнява възложените ѝ от същите институции правомощия, трябва да могат да определят в съответствие с нуждите си уменията, които да се изискват от кандидатите, участващи в конкурсите (решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 88).

68

При прилагането на Правилника обаче институциите трябва да следят за спазването на член 1г от него, който забранява всякаква дискриминация, основана на езика. Наистина член 1г, параграф 6 предвижда, че са възможни ограничения на тази забрана, но условието е те да са „обоснован[и] с обективни и разумни съображения“ и да са подчинени на „законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала“ (решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 89).

69

Ето защо пределите на широкото правомощие за преценка, с което институциите на Съюза разполагат при организирането на службите си, а също и EPSO — при условията, посочени в точка 68 от настоящото съдебно решение — са императивно очертани с член 1г от Правилника, така че разликите в третирането, основани на езика, които следват от ограничаване на езиковия режим на конкурс до малък брой официални езици, могат да бъдат допуснати само ако такова ограничаване е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата. Освен това всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат съображенията за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 90—93 и цитираната съдебна практика).

70

Институцията, която е ограничила езиковия режим в дадена процедура за подбор до малък брой официални езици на Съюза, следва да докаже, че такова ограничение действително може да отговори на реални нужди, свързани с функциите, които назначените лица ще трябва да изпълняват, че то е пропорционално на тези нужди и че почива на ясни, обективни и предвидими критерии, докато Общият съд трябва да направи анализ in concreto дали това ограничение е обективно обосновано и пропорционално с оглед на посочените нужди (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 93 и 94).

71

При този анализ съдът на Съюза трябва не само да провери фактическата точност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 104).

72

С първата част от разглежданото понастоящем основание Комисията по същество упреква Общия съд, че е анализирал обосновката на ограничаването на избора на език 2 за конкурса с оглед на цел, която не съответства на посочената в спорното обявление за конкурс.

73

Налага се обаче изводът, че тези твърдения се основават на неправилен прочит на точки 137 и 159—161 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание бе припомнено в точки 37, 42 и 43 от настоящото съдебно решение.

74

Всъщност от тези точки от обжалваното съдебно решение, разгледани в техния контекст, следва, че именно с оглед на „необходимостта да се назначат администратори, които да бъдат незабавно оперативни“, посочена по-специално в точка 1, буква и) от приложение II към спорното обявление за конкурс като обосновка на подобно ограничаване, Общият съд е проверил дали представените от Комисията доказателства, свързани с нейната вътрешна практика в областта на езиците, както и с езиците, използвани от натоварените с одиторските функции членове на персонала на тази институция, могат да докажат, че това ограничаване е обективно обосновано и пропорционално.

75

Така, на първо място, що се отнася до точка 137 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че „няма как без допълнителни обяснения да се презумира, че новоназначено длъжностно лице, което не владее нито един от [езиците, които могат да бъдат избрани като език 2], няма да бъде способно веднага да започне да извършва полезна работа във въпросната институция“, Общият съд не е поставил под съмнение интереса на службата да разполага с незабавно оперативни администратори, а напротив, опитал се е да определи дали представените от Комисията доказателства за нейната вътрешна практика в областта на езиците показват, че за да се отговори на този интерес, е необходимо — предвид функционалните особености на длъжностите, за които се отнася спорното обявление за конкурс, и предвид езиците, действително използвани от съответните служби в ежедневната им работа — изборът на език 2 за този конкурс да бъде ограничен до английски, немски и френски език (вж. също, що се отнася до практиката на Общия съд, цитирана във въпросната точка 137, решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 106).

76

Освен това, действайки по този начин, Общият съд нито е нарушил задължението си за мотивиране, нито е надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол.

77

Всъщност съгласно съдебната практика, припомнена в точки 70 и 71 от настоящото съдебно решение, Общият съд правилно и без да надхвърля пределите на упражнявания от него съдебен контрол, е проверил дали ограничаването на избора на език 2 е обективно обосновано от необходимостта от назначаване на незабавно оперативни администратори и дали изискваното ниво на владеене на езици е пропорционално на реалните нужди на службата.

78

Що се отнася до доводите на Комисията във връзка със собствените ѝ процедури по вземане на решения и до твърдението ѝ, че Общият съд неправилно се е позовал на решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495), както и че се е позовал на специфичния характер на функциите, за които се отнася спорното обявление за конкурс, за да отхвърли обосновката, свързана с целта да се разполага с незабавно оперативни администратори, следва най-напред да се отбележи, че Общият съд е анализирал всички представени от Комисията документи и след този анализ е стигнал до извода, че от тях не следва задължително наличието на връзка между процедурите по вземане на решение на Комисията и одиторските функции, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват. Комисията не оспорва този извод, а единствено твърди, че е „невъзможно“ да се използва език, различен от въпросните три езика.

79

По-нататък, макар точка 121 от решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495), която се посочва в точка 137 от обжалваното съдебно решение, да се отнася за доводите на Комисията относно езиците, използвани в Корепер, следва да се отбележи, че в точка 122 от същото съдебно решение Общият съд също така е приел, че по принцип, що се отнася до доводите, свързани с използването на един или няколко езика като „езици при разискванията“ на институция на Съюза, няма как без допълнителни обяснения да се презумира, че новоназначено длъжностно лице, което не владее нито един от тези езици, няма да бъде способно веднага да започне да извършва полезна работа във въпросната институция. От това следва, че при всички положения Комисията няма основание да поддържа, че Общият съд не се е съобразил със собствената си съдебна практика.

80

Накрая, що се отнася до специфичния характер на функциите, за които се отнася спорното обявление за конкурс, следва да се отбележи, че в точка 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че обосновката, свързана с целта да се разполага с незабавно оперативни администратори, не е била надлежно подкрепена с доказателства.

81

В това отношение Общият съд само е извършил — в съответствие с припомненото в точки 70 и 71 от настоящото съдебно решение — необходимия анализ с цел да определи езиковите познания, които обективно могат да бъдат изисквани от Комисията в интерес на службата, с оглед на особените функции, посочени в спорното обявление за конкурс.

82

На второ място, що се отнася до оплакванията на Комисията по отношение на точки 159—161 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 70 от настоящото съдебно решение, Комисията е трябвало да докаже, че ограничаването на избора на език 2 за конкурса действително може да отговори на реални нужди, свързани с функциите, които назначените лица ще трябва да изпълняват.

83

Именно това Общият съд е проверил в точки 159—161 от обжалваното съдебно решение и е приел, че представените от Комисията данни относно езиковите познания на членовете на персонала на тази институция, натоварени с одиторски функции, в най-добрия случай водят до извода, че макар владеенето на английски език да може да даде предимство при вътрешната комуникация в полза на издържалите спорния конкурс кандидати и по този начин да им позволи да бъдат незабавно оперативни при тази комуникация, подобен извод не може да се направи по отношение на владеенето на немски и френски език.

84

Следователно Общият съд правилно е стигнал до извода, че Комисията не е успяла да докаже, че задоволителното владеене на един от тези два други езика предоставя предимство с оглед на осъществяването на целта да се разполага с незабавно оперативни администратори.

85

Тъй като нито едно от оплакванията не е основателно, първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

86

Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е определил по прекалено стриктен начин както задължението в спорното обявление за конкурс да се изложат мотиви относно обосновката за разглежданото ограничаване, така и тежестта да се докаже правилността на тази обосновка.

87

Така, първо, с тежестта на доказване, възложена от Общия съд на Комисията, за да се докаже наличието на посочената обосновка, далеч се надхвърляла изискваната от съдебната практика степен на точност, доколкото в последното изречение от точка 113, в първото изречение от точка 138 и в точка 157 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че Комисията не е успяла да докаже, че трите езика, които могат да бъда избрани като език 2 съгласно спорното обявление за конкурс, действително са трите езика, използвани ежедневно от „всички служби“ на тази институция.

88

Второ, в точка 144 от обжалваното съдебно решение Общият съд изисквал да се докаже „изключителна употреба“ на тези три езика в процедурите по вземане на решения на Комисията, докато в обявлението се уточнявало, че институциите на Съюза не използват изключително, а основно посочените езици. Така според Комисията Общият съд е трябвало да провери дали тези три езика са действително най-използваните от институцията, а не дали са единствените използвани езици. Освен това Общият съд допуснал същата грешка в точки 159—161 от обжалваното съдебно решение, като добавил критерий за преценка, според който е необходимо да се прецени дали въпросните три езика предоставят „особено предимство“ на кандидатите в спорния конкурс.

89

Трето, противно на твърдяното от Общия съд в последното изречение от точка 147 от обжалваното съдебно решение, Комисията не била длъжна да посочи кой от трите езика може да се използва, а относителната значимост на всеки от тези езици била ирелевантна.

90

Четвърто, Комисията упреква Общия съд, че в точка 193 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил всички представени от нея статистически данни с мотива, че не може да се презумира, че те отразяват правилно езиковите познания на потенциалните кандидати в разглеждания конкурс.

91

Според тази институция доказателственият стандарт, изискван съгласно практиката на Съда, е свързан с посочването на официалните езици, които са най-разпространени в Съюза. Следователно ограничаването на избора на език 2 на конкурса било обосновано от обективни данни, свързани с разпространението на езиците и позволяващи разумно да се заключи, че тези данни съответстват на езиковите познания на лицата, които желаят да участват в конкурсите на Съюза. При това положение Комисията не била длъжна да доказва, че такова съответствие наистина е налице.

92

В допълнение, доколкото почивал на същата погрешна предпоставка, съдържащият се в първото изречение на точка 197 от обжалваното съдебно решение извод също бил опорочен от грешка при прилагане на правото.

93

Накрая, пето, Комисията изтъква, че в точка 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд е направил чисто хипотетични преценки, намалявайки значително обхвата на Съобщение SEC(2000) 2071/6.

94

Италианската република и Кралство Испания оспорват тези доводи.

95

На първо място, важно е да се припомни, че както следва от точка 69 от настоящото съдебно решение, всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат съображенията за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му.

96

Мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и цитираната съдебна практика).

97

Що се отнася до ограничаването на избора на език 2 в обявление за конкурс, Съдът е постановил, че Общият съд трябва да провери дали това обявление, Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, или пък представените от Комисията доказателства съдържат „конкретни насоки“, въз основа на които обективно може да се установи наличието на интерес на службата, годен да оправдае това ограничаване (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 95).

98

Следователно в обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е извършил тази проверка и е приел в точка 100 и след анализа по-специално в точки 93—99 от него (чието съдържание бе изложено в точки 28 и 29 от настоящото съдебно решение), че дори да се разгледа предвид описанието на функциите, съдържащо се в спорното обявление за конкурс, съображението в това обявление относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни — предвид своята неясна и обща формулировка и при липса в посоченото обявление на конкретни данни, които могат да го подкрепят — не може да обоснове ограничаването на избора на език 2 за конкурса до немски, английски и френски.

99

Освен това в жалбата си до Съда Комисията подчертава, че не оспорва точки 86—100 от обжалваното съдебно решение.

100

На второ място, доколкото Комисията упреква Общия съд, че ѝ е наложил непропорционална тежест на доказване, от точки 70 и 71 от настоящото съдебно решение следва, от една страна, че в рамките на настоящото дело Комисията е трябвало да докаже, че ограничаването на избора на език 2 за конкурса действително може да отговори на реални нужди, свързани с функциите, които назначените лица ще трябва да изпълняват, че то е пропорционално на тези нужди и че почива на ясни, обективни и предвидими критерии, и от друга страна, че Общият съд е трябвало да направи анализ in concreto дали това ограничаване е обективно обосновано и пропорционално с оглед на посочените нужди, проверявайки не само фактическата точност на посочените от Комисията доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени обосновката на посоченото ограничаване, както и дали те могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи.

101

Точно това е направил Общият съд, когато в точки 106—199 от обжалваното съдебно решение е разгледал представените от Комисията доказателства в подкрепа на съображението относно необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни.

102

Първо, що се отнася до оплакванията, насочени срещу последното изречение на точка 113, първото изречение на точка 138 и точка 157 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е изложено в точки 33, 38 и 41 от настоящото съдебно решение, следва да се приеме, че противно на твърденията на Комисията, Общият съд изобщо не е изисквал тя — с цел да покаже обосноваността на разглежданото ограничаване — да докаже, че английският, немският и френският език се използват от всички служби на Комисията в ежедневната им работа.

103

Така в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд само е проверил довода на Комисията, че Съобщение SEC(2000) 2071/6, и по-специално точка 2.2 от него, ограничава броя на „работните езици“ на тази институция до три, като е приел, че с оглед по-специално на контекста на тази точка, която се отнася до вземането на решения от колегиума на членовете на Комисията чрез писмена процедура, само отбелязването в тази точка на „трите работни езика на Комисията“ не е достатъчно, за да се докаже основателността на този довод.

104

По същата логика в точки 136—138 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, що се отнася до всички представени от Комисията доказателства за нейната вътрешна практика в областта на езиците, че доколкото единствената им цел е да се определят езиците, необходими за протичане на различните процедури по вземане на решения на Комисията, и доколкото от тях не следва нито че съществува задължително връзка между тези процедури и функциите, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват, нито че и трите езика, квалифицирани като „процедурни езици“, действително се използват от тези служби в тяхната ежедневна работа, то с тези доказателства не може да се обоснове разглежданото ограничаване с оглед на функционалните особености на длъжностите, за които се отнася спорното обявление за конкурс.

105

Освен това в точка 157 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че предоставените от Комисията данни относно езиковите познания на членовете на персонала на тази институция, натоварени с одиторски функции, не позволяват — нито сами по себе си, нито в комбинация с доказателствата за нейната вътрешна практика в областта на езиците — да се установи кои са оперативните език или езици, действително използвани от различните служби, от които са взети тези данни, в ежедневната им работа и дори кои са езикът или езиците, които са абсолютно необходими за изпълнението на функциите, посочени в спорното обявление за конкурс, и че следователно тези данни не позволяват да се установи кои са езикът или езиците, чието задоволително владеене би превърнало кандидатите, издържали конкурса, в незабавно оперативни администратори.

106

Така, видно от точки 113, 138 и 157 от обжалваното съдебно решение, разгледани в техния контекст, Общият съд само е проверил, при това правилно, дали представените от Комисията доказателства в подкрепа на обосновката, изведена от необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни, могат да докажат, че английският, немският и френският език са действително използваните езици при изпълнението на обичайните задачи от персонала на службите, в които кандидатите във въпросния конкурс по принцип трябва да бъдат назначени, така че задоволително владеене от последните на поне един от тези три езика да е едновременно необходимо и достатъчно, за да могат тези кандидати да бъдат незабавно оперативни.

107

Второ, същите съображения важат и по отношение на оплакването срещу преценката на Общия съд в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че във всички случаи — и дори независимо от наличието на връзка между процедурите на Комисията по вземане на решение и конкретните функции, посочени в спорното обявление за конкурс — представените от тази институция документи относно вътрешната ѝ практика в областта на езиците изобщо не разкриват изключителна употреба на трите „процедурни“ езика. Всъщност във въпросната точка 144 Общият съд за пълнота само е посочил, че въпросните доказателства не могат да подкрепят извода, че тези процедури са ограничени до посочените три езика. Освен това възможността персоналът на службата, в която кандидатите в даден конкурс трябва да бъдат назначени, да изпълнява обичайните си задачи на езици, различни от тези, до които е ограничен изборът на език 2 за конкурса, може евентуално да постави под съмнение необходимостта тези кандидати да владеят един от посочените езици, за да бъдат незабавно оперативни.

108

В допълнение, твърдението на Комисията, че в точки 159—161 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изискал задоволителното владеене на един от езиците, които могат да бъдат избрани като език 2 за спорния конкурс, да дава особено предимство на успелите кандидати, се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

109

Всъщност в точка 161 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че представените от Комисията данни относно езиковите познания на членовете на персонала на тази институция, натоварени с одиторски функции, в най-добрия случай водят до извода, че макар владеенето на английски език да може да даде предимство при вътрешната комуникация в полза на издържалите спорния конкурс кандидати и по този начин да им позволи да бъдат незабавно оперативни при тази комуникация, подобен извод не може да се направи по отношение на владеенето на немски и френски език.

110

Следователно Общият съд правилно е заключил, че Комисията не е успяла да докаже, че задоволителното владеене на немски или френски език — за разлика от комбинация с друг официален език на Съюза — е абсолютно необходимо, за да се гарантира постигането на целта да се разполага с незабавно оперативни администратори.

111

Трето, от изложените по-горе съображения следва, че Общият съд не може да бъде упрекнат за извода, направен в последното изречение на точка 147 от обжалваното съдебно решение, че бележките на генералния секретар на Комисията, които последната е представила и които в съответствие с документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, предоставят постоянни дерогации в някои области, като разрешават представянето на проекти на акт само на един „процедурен“ език, не позволяват да се направят полезни изводи, тъй като в тях не се посочва кой език може конкретно да се използва.

112

Четвърто, що се отнася до оплакването на Комисията по отношение на точки 193 и 197 от обжалваното съдебно решение, налага се изводът, че то почива на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Най-напред, противно на твърденията на Комисията, в посочената точка 193 Общият съд не е отказал изцяло да отчете статистическите данни относно най-изучаваните езици през 2012 г. в долната степен на средното образование с мотива, че Комисията не е доказала, че те отразяват правилно езиковите познания на потенциалните кандидати в спорния конкурс, а само е отбелязал, че доказателствената стойност на тези данни е по-малка, тъй като те се отнасят за всички граждани на Съюза, включително за ненавършили пълнолетие лица.

113

По-нататък, Комисията не оспорва преценката на Общия съд в точка 194 от обжалваното съдебно решение, че с посочените данни може да се докаже единствено че броят на потенциалните кандидати, засегнати от разглежданото ограничаване, е по-малък, отколкото би бил, ако този избор бе ограничен до други езици.

114

Накрая и най-вече, както по същество е отбелязал Общият съд в точка 195 от обжалваното съдебно решение, същите данни не могат да докажат, че ограничаването на избора на език 2 за конкурса е подходящо и необходимо за постигането на целта издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни. Следователно, доколкото Общият съд е заключил, по-специално в точки 149 и 188 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е успяла да докаже това, то статистическите данни относно най-изучаваните езици не могат да докажат, че въпросното ограничаване е обективно обосновано с оглед на тази цел.

115

Пето, оспорвайки преценката в точка 139 от обжалваното съдебно решение (изложена в точка 38 от настоящото съдебно решение), която счита за хипотетична, и посочвайки, че Общият съд е намалил значително обхвата на Съобщение SEC(2000) 2071/6, Комисията не изтъква грешка при прилагане на правото, а иска от Съда да замени преценката на Общия съд със собствената си преценка по отношение на това доказателство.

116

От член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обаче следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (определение от 27 януари 2022 г., FT и др./Комисия, C‑518/21 P, непубликувано, EU:C:2022:70, т. 12 и цитираната съдебна практика).

117

От всички тези съображения следва, че втората част от първото основание трябва да се отхвърли.

118

Комисията поддържа, че в точки 132—135 от обжалваното съдебно решение Общият съд е ограничил обхвата на доказателствата, които тя е представила във връзка с вътрешната си практика в областта на езиците, въз основа на погрешен критерий за преценка, а именно наличието на правнообвързващ акт, определящ работните езици на съответната институция. Нито от член 1г, параграф 6 от Правилника, нито от практиката на Съда обаче следвало, че само такива актове могат да обосноват ограничаване на избора на втория език на конкурс.

119

В допълнение, както бележката на генералния секретар на Комисията относно прилагането на Съобщение SEC(2000) 2071/6, така и „Езиковите изисквания според процедурата по приемане“, съдържащи се в Наръчника за оперативните процедури, представлявали „вътрешни правила“ по смисъла на точка 2 от приложение II към спорното обявление за конкурс, доколкото били задължителни за институцията.

120

Италианската република и Кралство Испания оспорват тези доводи.

121

Както отбелязва генералният адвокат в точки 71—73 от заключението си, тази трета част от първото основание, съгласно която Общият съд е ограничил обхвата на доказателствата относно вътрешната практика на Комисията в областта на езиците, като е приел, че само правнообвързващ акт може да обоснове езиково ограничение като наложеното със спорното обявление за конкурс, почива на неправилен прочит на точки 132—135 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание бе припомнено в точка 35 от настоящото съдебно решение.

122

Всъщност, видно от тези точки във връзка с точки 136—149 от обжалваното съдебно решение (изложени в точки 36—39 от настоящото съдебно решение), само като предварителни уточнения Общият съд правилно е приел, че тези доказателства не могат да се разглеждат като ред и условия за прилагане на общия езиков режим по смисъла на член 6 от Регламент № 1/58, като след това е направил задълбочен анализ по въпроса дали разглежданото ограничаване може да се обоснове с посочените доказателства с оглед на функционалните особености на длъжностите, за които се отнася спорното обявление за конкурс. Ето защо изводът на Общия съд, че не може, се дължи не на липсата на вътрешно решение за определяне на работните езици в Комисията, изтъкната от Общия съд в точка 135 от обжалваното съдебно решение и впрочем неоспорена от тази институция, а на обстоятелството, че единствената цел на въпросните доказателства е да се определят езиците, необходими за протичане на различните процедури по вземане на решения на Комисията.

123

Затова третата част от първото основание не може да се приеме.

124

От тези съображения следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

125

Второто основание се състои от седем части, с които Комисията изтъква изопачаване на представените пред Общия съд доказателства и грешка при прилагане на правото.

126

Най-напред следва да се припомни, че на етапа на обжалване пред Съда са допустими твърдения за нарушения, свързани с установяването и оценката на фактите в обжалваното решение, когато се твърди, че Общият съд е направил констатации, чиято фактическа неточност произтича от доказателствата по преписката, или че е изопачил представените му доказателства (решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 35).

127

В това отношение, когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства са изопачени от тази юрисдикция, и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 43).

128

Освен това, макар да е възможно изопачаването на доказателствата да се изразява в тълкуване на документ, което явно противоречи на съдържанието му, все пак това изопачаване трябва ясно да личи от представените пред Съда материали по делото и да предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 44).

129

Именно с оглед на тези принципи следва да се анализират седемте части от второто основание.

130

Комисията твърди, че в точки 112—117 и 138 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил смисъла и обхвата на Съобщение SEC(2000) 2071/6. Първо, по отношение на точка 113 от обжалваното съдебно решение Комисията подчертава, че това съобщение не представлява само оценка на процедурите по вземане на решения на институцията и ясно ограничава броя на нейните работни езици до три, както е видно от точка 2.2 от това съобщение.

131

Второ, отбелязването в тази точка 2.2 на обстоятелството, че даден документ може да бъде одобрен на езика, текстът на който е автентичен, не премахвало — противно на приетото от Общия съд в точка 115 от обжалваното съдебно решение — задължението той да бъде одобрен и на един от трите работни езика.

132

Трето, на участието на службата за писмен превод не можело да се признае значението, което му е придал Общият съд в точки 116 и 138 от обжалваното съдебно решение. Всъщност това участие имало за цел единствено да осигури по-ефективно управление на ресурсите в различните служби, и с нищо не променяло факта, че по-специално службата, автор на проекта на акт, който следва да се представи на колегиума на членовете на Комисията — с оглед на активното ѝ участие в процедурата по вземане на решения и на задължението за зачитане на езиковия режим, посочен в точка 4 от посоченото съобщение — трябва да разполага с длъжностни лица, владеещи трите работни езика.

133

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да извърши нова преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да е доказала, че те са изопачени от него.

134

Следва да се приеме, че противно на твърденията на Комисията, Общият съд не е изопачил Съобщение SEC(2000) 2071/6 при разглеждането му в точки 112—117 и 138 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание бе изложено в точки 33 и 38 от настоящото съдебно решение.

135

В това отношение е важно да се отбележи, че видно от точка 1.2 от Съобщение SEC(2000) 2071/6, то има за цел да установи начините и средствата, позволяващи процедурите по вземане на решения да станат по-ефективни и прозрачни. За тази цел в точки 2 и 3 от Съобщението са изброени действащите процедури, в точка 4 от него се предлагат средствата за опростяването им, а в точка 5 — други мерки, които следва да се приемат. Що се отнася по-специално до точка 2.2 от това съобщение, в нея се отбелязва в частност, че в рамките на писмената процедура „документите трябва да бъдат разпространени на трите работни езика на Комисията“, докато в процедурата с оправомощаване текстът на решението, което трябва да се приеме, „се представя само на един работен език и/или в редакциите му, които са автентични“.

136

При това положение Общият съд очевидно не е изопачил Съобщение SEC(2000) 2071/6, когато в точка 113 от обжалваното съдебно решение е приел, че с него „по същество се цели да се направи оценка на различните видове процедури по вземане на решение от колегиума на членовете на Комисията […] и да се предложи опростяването им“, и че „[и]менно в такъв контекст и като се отбелязва един конкретен вид процедура, а именно писмената процедура“, в точка 2.2 от Съобщението (чийто съответен пасаж впрочем е възпроизведен точно) е посочен изразът „работни езици“. Освен това Общият съд по никакъв начин не е надхвърлил границите на разумната преценка на въпросната точка 2.2, като е приел, че само това посочване не е достатъчно, за да се докаже, че английският, немският и френският език действително се използват от всички служби на Комисията в ежедневната им работа.

137

Същото важи и за констатацията, направена от Общия съд в точка 115 от обжалваното съдебно решение, където само се възпроизвежда точно точка 2.2 от Съобщение SEC(2000) 2071/6, що се отнася до приложимия езиков режим в процедурата с оправомощаване, както и за преценката в точка 114 от това съдебно решение, че последният режим нюансира обхвата на посочването на „работните езици“. В допълнение, този извод не се поставя под въпрос от точка 4 от Съобщението, на която се позовава Комисията и в която, наред с друго, се посочва, че предложените мерки ще доведат и до опростяване на езиковите изисквания във връзка с решенията, като се отбелязва, че когато даден акт се приема чрез писмена процедура, „предложението трябва да бъде на разположение поне на работните езици на Комисията“, докато в случай на решения, приети в процедура с оправомощаване или в процедура с делегиране, „текстът се изисква единствено на езика или езиците на субектите, до които решението е адресирано“.

138

Освен това Общият съд не е изопачил и точка 5.2 от Съобщение SEC(2000) 2071/6, озаглавена „Опростяване на езиковия режим“, като е отбелязал в точка 116 от обжалваното съдебно решение, че точка 5.2 „разкрива ролята на генерална дирекция (ГД) „Писмени преводи“ на Комисията“, доколкото в нея се уточнява, че „една от основните причини за забавяне при започването или приключването на писмените процедури и на процедурите с оправомощаване е получаването на писмените преводи, включително на редактираните документи от юрист-лингвистите, което прави своевременното предаване на съответните документи на [тази дирекция] абсолютно необходимо“, и като е приел в точка 114 от обжалваното съдебно решение, че следователно въпросната точка 5.2 също може да нюансира посочването на „работните езици“ на Комисията.

139

Ето защо Общият съд не е изопачил Съобщение SEC(2000) 2071/6, като е приел в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че точка 2.2 от това съобщение не позволява да се направят полезни изводи за действителното използване на немски, английски и френски език в ежедневната работа на службите на Комисията, нито a fortiori при изпълнението на функциите, посочени в спорното обявление за конкурс.

140

Също така Общият съд по никакъв начин не е изопачил точка 5.2 от посоченото съобщение, като е приел в точка 138 от обжалваното съдебно решение, че тази точка създава впечатление, че не службата, която фактически отговаря за съставянето на даден документ, а генерална дирекция „Писмени преводи“ изготвя текстовете на този документ на процедурните езици, необходими с оглед на тяхното предаване на колегиума на членовете на Комисията, като отговарящата за тях служба има за задача само да провери преведения текст.

141

След като липсва каквото и да било изопачаване, значението, което Общият съд отдава на една или друга от изрично предвидените в това съобщение възможности, спада към преценката на доказателствата, която по естеството си не подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване.

142

Следователно първата част от второто основание не може да се приеме.

143

Комисията твърди, че в точки 119—126 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил връзката между Процедурния правилник на Комисията, правилата за прилагането на този процедурен правилник, Съобщение SEC(2000) 2071/6 и документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“.

144

Всъщност Общият съд тълкувал избирателно правилата за прилагане на Процедурния правилник на Комисията, като не взел предвид обстоятелството, че председателят на тази институция може да определи езиците, на които трябва да бъдат подсигурени документите, предвид минималните нужди на членовете на колегиума или нуждите, свързани с приемането на даден акт.

145

Председателят на Комисията използвал тази възможност, като приел Съобщение SEC(2000) 2071/6.

146

Следователно, макар в това съобщение да не се посочват точно трите работни езика, които да се използват от членовете на колегиума, то все пак потвърждавало вътрешната практика за използване на английски, немски или френски език в процедурите по вземане на решения на Комисията.

147

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да извърши нова преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да е доказала, че те са изопачени от него.

148

Следва да се отбележи липсата на оспорване от страна на Комисията относно обстоятелството, че Общият съд съвсем точно е припомнил в точки 119—126 от обжалваното съдебно решение релевантните разпоредби от Процедурния правилник на Комисията и от правилата за прилагането му, преди да пристъпи към анализ на съдържанието на документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“.

149

Така тя упреква Общия съд, че се е ограничил до такова припомняне, а е трябвало да приеме, че тези документи потвърждават използването на английски, немски и френски език като работни езици.

150

Налага се изводът, че Комисията не само поставя под въпрос преценката на посочените документи, без да доказва с какво Общият съд ги е изопачил, но и освен това доводите ѝ почиват на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

151

Всъщност, противно на твърденията на Комисията, Общият съд по никакъв начин не се е ограничил до излагане на съдържанието на релевантните разпоредби от въпросните документи. Напротив, той цялостно е преценил тези документи заедно с другите доказателства, свързани с вътрешната практика на Комисията в областта на езиците, включително Съобщение SEC(2000) 2071/6, и е приел, от една страна (в точка 132 от обжалваното съдебно решение), че разгледани заедно, тези документи „само отразяват отдавна установена административна практика вътре в тази институция, изразяваща се в използване на немски, английски и френски като езици, на които документите трябва да се подсигурят, за да бъдат предоставени за одобрение от колегиума на членовете“, и от друга страна (в точки 137 и 138 от обжалваното съдебно решение), че от тези документи — или от други материали по делото — не следва, че „съществува задължително връзка между процедурите по вземане на решение на Комисията, по-специално протичащите в колегиума на нейните членове, и функциите, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват“, или че „и трите [въпросни] езика […] действително се използват от тези служби в тяхната ежедневна работа“. Именно поради това в точка 149 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил, че същите документи не позволяват да се докаже, че разглежданото ограничаване може да отговори на реалните нужди на службата, и съответно предвид функционалните особености на длъжностите, за които се отнася това обявление, да се установи наличието на интерес на службата новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни.

152

Ето защо Комисията всъщност само изтъква, че посочените от нея документи могат да бъдат тълкувани по начин, различен от възприетия от Общия съд, а както бе припомнено в точка 128 от настоящото съдебно решение, така не може да се докаже изопачаване на тези документи.

153

От горното следва, че втората част от второто основание не може да се приеме.

154

Комисията твърди, че в точки 145—149 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил смисъла и обхвата на документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“.

155

Комисията поддържа по-специално, че при преценката на този документ Общият съд явно е пренебрегнал два аспекта. Така Общият съд не взел предвид, от една страна, че съществуването на режима на дерогациите по-скоро подкрепя, отколкото да опровергава правилото за трите процедурни езика и от друга страна, че посоченият документ недвусмислено потвърждава, че именно службите на институцията трябва да спазват определените в него езикови изисквания.

156

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да извърши нова преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да е доказала, че те са изопачени от него.

157

Налага се изводът, че с това оплакване Комисията всъщност иска от Съда да замени направената от Общия съд преценка на документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, със своята собствена преценка, без обаче да доказва, че Общият съд е надхвърлил явно границите на разумната преценка на този документ.

158

Следователно, както бе припомнено в точка 128 от настоящото съдебно решение, тези доводи не доказват изопачаване на документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“.

159

При това положение третата част от второто основание е недопустима.

160

Комисията поддържа, че като в точка 132 от обжалваното съдебно решение е определил като отражение на административна практика Съобщение SEC(2000) 2071/6, Процедурния правилник на Комисията и правилата за прилагането му, както и документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, Общият съд не е отчел обстоятелството, че тези документи установяват задължително правило за приемането на актове от Комисията.

161

При това положение в точки 132—137 и 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил тези документи, като им отрекъл качеството на вътрешни правила по смисъла на точка 2 от приложение II към спорното обявление за конкурс, които той следвало да вземе предвид, за да прецени законосъобразността на изложените съображения относно обективния и пропорционален характер на разглежданото ограничаване.

162

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да извърши нова преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да е доказала, че те са изопачени от него.

163

Най-напред, следва да се припомни, че в точки 136 и 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че единствената цел на посочените в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение документи е да се определят езиците, необходими за протичане на различните процедури по вземане на решения на тази институция, но тези документи не позволяват да се установи задължително връзка между тези процедури и функциите, които издържалите спорния конкурс кандидати се очаква да изпълняват.

164

Комисията счита, че предвид задължителната сила на езиковия режим в рамките на тази институция, Общият съд не е можел да направи извод за липсата на такава връзка, без да изопачи тези документи.

165

От една страна обаче, от точка 122 от настоящото съдебно решение следва, че противно на това, което сякаш счита Комисията, Общият съд не е достигнал до този извод, защото според него езиковият режим, приложим за различните процедури по вземане на решения, няма задължителна сила в рамките на тази институция.

166

От друга страна, Комисията не успява да докаже, че като е достигнал до посочения извод, Общият съд явно е надхвърлил границите на разумната преценка на посочените документи, които, противно на това, което, изглежда, твърди Комисията, той е разгледал както индивидуално, така и в тяхната цялост.

167

От тези съображения следва, че четвъртата част от второто основание не може да се приеме.

168

Комисията счита, че в точки 140—143 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен, и по-конкретно приложението към него, озаглавено „Норми за писмен превод след 2006 г.“.

169

По-специално, Комисията упреква Общия съд, че като в точка 141 от обжалваното съдебно решение е отбелязал, че тези норми за писмен превод се отнасят до документи, съставени на английски, немски и френски език, не като езици на оригиналния текст, а като целеви езици, той не е отчел обстоятелството, че тези три езика са езиците, към които се извършва преводът на документи за вътрешна употреба, и че най-съществената част от документите, предназначени за такава употреба, трябва да бъде преведена единствено на тези езици. Така службите на институцията трябвало да работят въз основа на превода на документ на един от посочените езици.

170

Обстоятелството, че някои документи се превеждат на всички официални езици, било ирелевантно в това отношение, тъй като този превод се отнасял единствено до документите, предназначени за външна употреба.

171

В допълнение, анализът на довода относно „сивите“ писмени преводи, извършен в точка 142 от обжалваното съдебно решение, представлявал допълнително изопачаване, тъй като Общият съд се съсредоточил върху съдържанието на изключително ограничена точка от въпросния документ, пренебрегвайки по-широкия обхват на останалата му част.

172

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да извърши нова преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да е доказала, че те са изопачени от него.

173

В точки 140—143 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че преценката, която е направил относно Съобщение SEC(2000) 2071/6, относно Процедурния правилник на Комисията и правилата за прилагането му, както и относно документа, озаглавен „Езикови изисквания според процедурата по приемане“, не може да бъде поставена под въпрос с доводите, които Комисията извежда от Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен, и по-специално от приложението към него, озаглавено „Норми за писмен превод след 2006 г.“, а именно че при документите за вътрешна употреба се изисква единствено писмен превод на английски, френски и немски в допълнение към евентуалния език, текстът на който е автентичен, и че освен това службите на Комисията трябва да изготвят писмени преводи, прибягвайки до езиковите познания на своя персонал, известни като „сиви“ писмени преводи.

174

В това отношение Общият съд е отбелязал, от една страна, в точка 141 от обжалваното съдебно решение, че съдържанието на Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен води не до отхвърляне, а напротив, до потвърждаване на преценката, изложена в точки 137 и 138 от същото съдебно решение. Всъщност според Общия съд в „Нормите за писмен превод след 2006 г.“, изложени в приложението към това съобщение, немският, английският и френският се отбелязват само като целеви езици, на които трябва да бъдат преведени някои категории документи, без в тях изобщо да се определя изходният език. Освен това според него за по-голямата част от посочените в това приложение категории документи се предвижда писмен превод на всички официални езици, като писменият превод само към немски, английски и френски на практика е изключението.

175

В точка 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че от друга страна, що се отнася до довода, изведен от извършването на „сиви“ писмени преводи, той не е подкрепен с нито едно доказателство за точното съотношение на този вид писмен превод спрямо общия обем писмени преводи, изготвяни в Комисията. Според Общия съд, макар в точка 2.2 от Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен да се признава, че е „изключително трудно да се определи количеството на тези писмени преводи поради липсата на достоверни показатели“, в точка 3.1 от него все пак се съдържа приблизителна оценка за 2007 г., според която писмените преводи, изготвени от генерална дирекция „Писмени преводи“, представляват 1700000 страници, докато „сивите“ писмени преводи достигнат 100000 страници. Тъй като обаче последната стойност се отнася за всички служби на Комисията, различни от въпросната дирекция, според Общия съд е повече от очевидно, че „сивите“ писмени преводи са много малко като количество спрямо обема на преводите, изготвяни от посочената дирекция. Накрая, което е и най-важно, според Общия съд с нищо от материалите по делото не може да се докаже, че посочените три езика са езиците, към които се извършват тези „сиви“ писмени преводи.

176

Налага се изводът за невъзможност на Комисията да докаже, че преценката на Съобщение SEC(2006) 1489 окончателен и на приложението към него, озаглавено „Норми за писмен превод след 2006 г.“, направена от Общия съд в тези точки от обжалваното съдебно решение, е явно неправилна, като всъщност Комисията само твърди, че тези документи могат да бъдат тълкувани по начин, различен от възприетия от Общия съд.

177

При това положение петата част от второто основание не може да се приеме.

178

Комисията счита, че предвид посоченото в рамките на първото ѝ основание неправилно определяне на критериите за преценка на доказателствата, възприето от Общия съд в точки 157—161 от обжалваното съдебно решение, в точки 157—163 от същото съдебно решение Общият съд е изопачил данните относно езиците, използвани от членовете на персонала на Комисията, натоварени с одиторски функции, като е приел, че те не могат да докажат, че владеенето на един от въпросните три езика би позволило на кандидатите в спорния конкурс да бъдат незабавно оперативни. В това отношение тя припомня, че е представила статистическите данни относно втория и третия език на администраторите, изпълняващи одиторски функции, с цел да опише езиковата работна среда, в която издържалите спорния конкурс кандидати ще трябва да изпълняват функциите си.

179

Следователно Общият съд не можел да отрече релевантността на тези данни, без да пренебрегне естеството им, тъй като те доказвали, че комбинацията на трите езика, предвидени като език 2 в спорното обявление за конкурс, позволява ефективно взаимодействие между служителите, гарантирайки, че издържалите конкурса кандидати ще бъдат незабавно оперативни.

180

Освен това Общият съд не можел да възприеме само количествен критерий при анализа на тези данни, за да стигне до извода, че единствено владеенето на английски език би донесло предимство в езиковата среда на службата на Комисията, до която се отнася спорното обявление за конкурс.

181

Всъщност, противно на приетото от Общия съд в точка 162 от обжалваното съдебно решение, данните относно третия език, който владеят служителите в съответните служби, били релевантни, за да се даде най-точна представа за езиковата среда.

182

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да потвърди нейната преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да доказва, че последният е изопачил тези доказателства по какъвто и да било начин.

183

Важно е да се припомни, че в точка 157 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че представените от Комисията данни не позволяват да се установи кои са оперативните език или езици, действително използвани от службите, от които са взети тези данни, в ежедневната им работа. Освен това в точка 158 от обжалваното съдебно решение той е пренесъл този извод и към данните за езиковите познания на работещия в областта на одита персонал, както и на персонала, спадащ към функционална група AST и категорията на договорно наетите служители.

184

В допълнение, в точки 159—161 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че видно от представените от Комисията данни, за разлика от владеенето на английски език, това на немски и френски език не дава особено предимство спрямо владеенето на други официални езици на Съюза с оглед на необходимостта да се разполага с незабавно оперативни администратори.

185

Както следва от точки 82—84, 105 и 108—110 от настоящото съдебно решение, Общият съд правилно е основал проверката на обосновката на разглежданото ограничаване на такова изискване.

186

По-специално, в съответствие с точки 108 и 109 от настоящото съдебно решение следва да се подчертае, че Комисията тълкува неправилно обжалваното съдебно решение, когато упреква Общия съд за това, че в точки 159 и 161 от обжалваното съдебно решение се е основал на понятието „предимство“. Всъщност Общият съд не се е ограничил до количествена преценка на представените от Комисията данни, а правилно е отбелязал, че владеенето на немски и френски език не е по-обосновано от това на друг език на Съюза.

187

В допълнение, що се отнася до данните, посочени в точка 162 от обжалваното съдебно решение, свързани с декларираните познания по трети език на администраторите, натоварени с предвидените в спорното обявление за конкурс функции, следва да се отбележи, че тези данни са споменати, „макар съдържанието им изобщо да не променя преценката, изложена в точка 161 [от обжалваното съдебно решение]“.

188

Тъй като съображенията в точка 162 от обжалваното съдебно решение са изложени за изчерпателност, свързаните с тази точка оплаквания за изопачаване на тези данни и за противоречиви мотиви са неотносими.

189

От изложените по-горе съображения следва, че шестата част от второто основание трябва да бъде отхвърлена.

190

Комисията подчертава, че Решение 22‑2004 и бележката от 11 ноември 1983 г. трябва да се разглеждат съвместно, за да се прецени необходимостта кандидатите в спорния конкурс да имат задоволително владеене на един от трите езика, които могат да бъдат избрани като език 2 съгласно спорното обявление за конкурс.

191

Ограничавайки се до индивидуално разглеждане на тези документи, Общият съд неправилно стигнал до извода, че те не са релевантни за идентифициране на използваните в Сметната палата оперативни езици.

192

Според Комисията статистическите данни относно езиците, използвани от служителите на Сметната палата, позволяват да се установи, че английският, немският и френският език са най-използваните като оперативни езици в тази институция. Следователно единствено чрез изопачаване на тези данни Общият съд приел, че те не позволяват да се обоснове разглежданото ограничаване с оглед на целта да се разполага с незабавно оперативни администратори.

193

Италианската република и Кралство Испания правят възражение за недопустимост на тази част от второто основание, тъй като според тях Комисията само иска от Съда да потвърди нейната преценка на доказателствата, които е представила пред Общия съд, без да доказва, че последният е изопачил тези доказателства по какъвто и да било начин.

194

Първо, следва да се отбележи, че в точки 173, 174 и 177 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество е приел, че доколкото Решение 22‑2004 и бележката от 11 ноември 1983 г. само определят режима на писмен и устен превод, приложим по-специално за заседанията на Сметната палата, тези документи не позволяват да се направят полезни изводи за работните или оперативните езици, използвани от всички служби на тази институция.

195

Така в точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил предмета на Решение 22‑2004, който, видно от заглавието, е установяването на правила относно „писмения превод на документите за заседанията на [Сметната палата], одитните групи и административния комитет“.

196

Освен това в точка 177 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че бележката от 11 ноември 1983 г. е посветена на режима на устен превод по време на заседанията на членовете на Сметната палата.

197

Комисията не оспорва, че Общият съд правилно е посочил предмета на Решение 22‑2004 и на бележката от 11 ноември 1983 г., но го упреква в извършването на неправилна преценка на тези документи, без обаче да докаже тяхното изопачаване.

198

Второ, следва да се отбележи, че в точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че предметът на бележката от 11 ноември 1983 г. ясно се отличава от този на Решение 22‑2004 и следователно не може да се приеме доводът на Комисията, чрез който тя по същество иска да докаже, че вследствие на тази бележка немският е бил добавен към двата „езика на съставяне на документи/пилотни езици“, които според това по-късно решение са английският и френският. В допълнение, дори да се предположи, че посочената бележка отразява практика, която продължава да се прилага при устния превод по време на заседанията на членовете на Сметната палата, това не променя факта, както следва от самия текст на бележката, че в основата на това фактическо положение стоят общо съгласие на тези членове и „добрата воля“ на всеки от тях, тоест обстоятелства, които във всеки момент е възможно да се променят.

199

Следователно не може да се отправи упрек към обжалваното съдебно решение, че се основава на изолиран прочит на Решение 22‑2004. Освен това Комисията не успява да докаже, че в точка 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд е надхвърлил явно границите на разумната преценка на това решение или на бележката от 11 ноември 1983 г.

200

Трето, поради изложените в точки 184—186 от настоящото съдебно решение причини Общият съд не може да бъде упрекнат, че е изопачил представените от Комисията данни относно езиковите познания на персонала на Сметната палата, като в точка 187 от обжалваното съдебно решение е приел, че тези данни не могат да обосноват разглежданото ограничаване с оглед на целта успешно издържалите конкурса кандидати да бъдат незабавно оперативни.

201

Тъй като седмата част не може да се приеме, второто основание следва да се отхвърли изцяло.

202

Комисията изтъква, че тъй като Общият съд е уважил жалбата в първоинстанционното производство, от една страна, въз основа на неправилна правна преценка относно обосновката за разглежданото ограничаване и от друга страна, изопачавайки представените от тази институция доказателства, то съображенията в обжалваното съдебно решение относно втория компонент от спорното обявление за конкурс са опорочени от грешка при прилагане на правото.

203

Италианската република и Кралство Испания повдигат възражение за недопустимост на това основание, тъй като според тях то не е мотивирано самостоятелно, а с него само се повтарят доводите, свързани с твърдяна грешка при прилагане на правото във връзка с разглежданото ограничаване.

204

От преценката по първото и второто основание от жалбата до Съда следва, че Комисията не е доказала наличието на грешки при прилагане на правото и на изопачаване на доказателства.

205

Тъй като третото основание почива на същите твърдения, то следва да се отхвърли по същество.

206

От всички изложени по-горе съображения следва, че тъй като нито едно основание не е уважено, жалбата до Съда трябва да се отхвърли в своята цялост.

207

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

208

След като Италианската република е поискала Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, и същата е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

209

Член 184, параграф 4 от Процедурния правилник предвижда, че когато встъпилата в първоинстанционното производство страна, която не е жалбоподател пред Съда, участва в писмената или устната фаза на производството пред Съда, последният може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая Кралство Испания, което е встъпила страна в първоинстанционното производство, не е подало жалбата до Съда, но е участвало в писмената и устната фаза на производството пред Съда и е поискало Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съответно Кралство Испания следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: