–

за Bayerische Motoren Werke AG, от R. Hackbarth и F. Schmidt-Sauerhöfer, Rechtsanwälte,

–

за Европейската комисия, първоначално от T. Scharf, É. Gippini Fournier и M. Wilderspin, а впоследствие от T. Scharf, É. Gippini Fournier и D. Triantafyllou, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), както и на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Acacia Srl и Bayerische Motoren Werke AG (наричано по-нататък „BMW“) по повод на сочено нарушение на промишлен дизайн на Общността, чийто притежател е BMW.

3

Член 19 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Права, предоставяни от промишления дизайн на Общността“ и параграф 1 от него гласи:

„Регистрираният промишлен дизайн на Общността дава на своя притежател изключителното право да използва и да забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие. Горепосоченото използване обхваща по-специално, създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн или складирането на такъв продукт за тези цели“.

4

Член 80 от този регламент е озаглавен „Съдилища, които се произнасят по промишлените дизайни на Общността“ и параграф 1 от него предвижда:

„Държавите членки посочват на своя територия възможно най-ограничен брой национални първоинстанционни и второинстанционни правораздаващи органи (съдилища, които се произнасят по промишлените дизайни на Общността), натоварени с функциите, предоставени им от настоящия регламент“.

5

Член 81 от посочения регламент е озаглавен „Юрисдикция за нарушения и обявяване на недействителност“ и предвижда:

„Съдилищата, произнасящи се по промишлени дизайни на Общността имат изключителна юрисдикция:

6

Член 82 от същия регламент е озаглавеният „Международна юрисдикция“ и гласи:

„1.   Ако няма други изрични разпоредби на настоящия регламент […], производствата по отношение на дела и искове по член 81, се завеждат пред съдилищата на държавата членка, на територията на която ответникът има местожителство или, ако не е с местожителство в една от държавите членки, в която и да е държава членка, в която той има предприятие.

2.   Ако ответникът няма местожителство, нито предприятие на територията на държава членка, производството се отнася до съдилищата на държавата членка, на територията на която ищецът има местожителство или ако последният няма местожителство в държава членка, то в която и да е държава членка, на територията на която последният има установяване.

3.   Ако нито ответникът, нито ищецът имат такова местожителство или установяване, тези производства се отнасят до съдилищата на държавата членка, в която е седалището на Службата [на Европейския съюз за интелектуална собственост].

[…]

5.   Производства по отношение на делата и исковете, посочени в член 81, буква а) и буква г) могат да се отнесат до съдилища на държавата членка[,] на територията[…] на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение“.

7

Член 83 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Обхват на юрисдикцията при нарушение“ и гласи:

„1.   Съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, чиято юрисдикция се основава на член 82, параграфи 1, 2, 3 или 4, е в правото си да постанови съдебно решение за нарушение, извършен[о] или заплашващ[о] да бъде извършен[о] на територията на всяка държава членка.

2.   Съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, чиято юрисдикция се основава на член 82, параграф 5, има юрисдикция само по отношение на действия по нарушения, извършени или за които има заплаха да бъдат извършени на територията на държавата членка, където е местоположението на съда“.

8

Член 88 от Регламента е озаглавен „Приложимо право“ и гласи:

„1.   Съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, прилагат разпоредбите на настоящия регламент.

2.   За всички въпроси, които не влизат в приложното поле на настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага своето национално право, включително и международното частно право.

3.   Ако няма други изрични разпоредби, предвидени с настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността прилага процесуалните правила за този тип производство по регистриране на промишлени дизайни на Общността, които се прилагат в държавата членка, на чиято територия е разположен съдът“.

9

Член 89 от посочения регламент е озаглавен „Санкции по искове за нарушение“ и параграф 1 от него предвижда:

„Когато по иск за нарушение или заплаха за нарушение съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността установи, че ответникът е нарушил или застрашава да наруши промишлен дизайн на Общността, той разпорежда, освен ако има особени причини да действа по друг начин, следните мерки:

10

Член 110 от този регламент е озаглавен „Преходна разпоредба“ и параграф 1 от него гласи:

„До датата на влизане в сила на измененията на настоящия регламент, по предложение на [Европейската комисия] по този въпрос, не съществува закрила за дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, който по смисъла на член 19, параграф 1, се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.

11

Съображения 14, 16, 17, 19 и 26 от Регламент № 864/2007 гласят:

[…]

[…]

[…]

12

Член 4 от този регламент е озаглавен „Общо правило“ и параграф 1 от него предвижда:

„Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.

13

Член 8 от посочения регламент е озаглавен „Нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост“ и гласи:

„1.   Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, е правото на държавата, в която се търси закрилата на тези права.

2.   В случай на извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от съответен акт на Общността въпрос е правото на държавата, в която е извършено нарушението.

[…]“.

14

Acacia е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги разпространява в редица държави членки.

15

Тъй като смята, че разпространяването на определени джанти в Германия от страна на Acacia представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, BMW предявява иск за нарушение пред посочен от Федерална република Германия съд за промишлените дизайни на Общността. Този съд приема, че е компетентен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. В качеството си на ответник Acacia поддържа, че за спорните джанти се прилага член 110 от този регламент и поради това не е налице нарушение.

16

Посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение, разпорежда преустановяване на нарушението и въз основа на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 прилага германското право по отношение на т.нар. „допълнителни“ искания на BMW — за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Въз основа на правилата, предвидени в това национално право, въпросните искания са уважени в основната им част.

17

Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва наличието на нарушение и освен това смята, че по отношение на допълнителните искания на BMW е приложимо италианското право.

18

Запитващата юрисдикция констатира, че в настоящия случай компетентността на посочените от Федерална република Германия съдилища за промишлените дизайни на Общността произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение.

19

Тя обаче се съмнява кое национално право е приложимо по отношение на допълнителните искания на BMW. Тя отбелязва, че изходът на спора ще зависи в известна степен от този въпрос, тъй като нормите на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право.

20

Посочената юрисдикция смята, че член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) може би налага извод, че в случая е приложимо италианското право. В това отношение тя констатира, че вредоносният факт е настъпил в Италия, тъй като от територията на тази държава членка спорните продукти са доставяни в Германия.

21

Същевременно обсъжданите в главното производство продукти, предмет на нарушението, са продавани в Германия и за тази цел за тях са публикувани реклами в интернет, насочени към потребителите, които се намират на територията на тази държава членка.

22

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С молба, подадена в секретариата на Съда на 19 ноември 2021 г., BMW представя становище по заключението на генералния адвокат. На въпрос от секретариата относно значението на това становище BMW отговаря, че с него се иска възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

24

Съгласно тази разпоредба от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

25

В настоящия случай BMW твърди, от една страна, че генералният адвокат не е взел надлежно предвид някои факти, изложени в представените пред Съда писмени и устни становища, и от друга страна, че заключението на генералния адвокат съдържа неправилен анализ на специфичната хипотеза, при която притежателят на промишлен дизайн на Общността би искал да предяви правата си в обезпечително производство.

26

В това отношение генералният адвокат обърнал прекомерно внимание на член 90, параграф 1 от Регламент № 6/2002. По този въпрос BMW иска да отговори на заключението на генералния адвокат, което намира за неправилно.

27

Следва обаче да се припомни, че само по себе си съдържанието на заключението на генералния адвокат не може да представлява нов факт, даващ основание за възобновяване на устната фаза на производството, като иначе чрез изтъкване на такъв факт страните биха могли да отговарят на посоченото заключение. Заключението на генералния адвокат обаче не подлежи на обсъждане от страните. В този смисъл Съдът вече е подчертавал, че съгласно член 252 ДФЕС задачата на генералния адвокат е да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне, за да го подпомогне при изпълнението на неговата задача да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Съгласно член 20, четвърта алинея от този статут и член 82, параграф 2 от Процедурния правилник с представянето на заключението на генералния адвокат приключва устната фаза на производството. Тъй като се представя извън обсъжданията между страните, заключението слага началото на фазата на разискванията от Съда (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 21 и цитираната съдебна практика).

28

В настоящия случай след изслушване на генералния адвокат Съдът установява, че представените от BMW данни не сочат нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови по настоящото дело, и че делото не трябва да се решава въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти. Накрая, тъй като след приключването на писмената и устната фаза на производството Съдът разполага с всички необходими данни, делото е изяснено в достатъчна степен, за да може той да се произнесе. Поради това не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.

29

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 61 и цитираната съдебна практика).

30

Целта на разглежданото тук преюдициално запитване е за случаите на иск за нарушение, предявен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да се определи кое е приложимото право по отношение на свързаните с този иск допълнителни искания, с които извън приложното поле на материалноправните разпоредби на установения с този регламент режим на промишления дизайн на Общността ищецът иска осъждане на нарушителя да заплати обезщетение за вреди, да предостави информация, документи и счетоводна документация и да предаде за унищожаване продуктите, предмет на нарушението.

31

Както вече е постановявал Съдът, исканията за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на нарушението на промишлен дизайн на Общността, и за предоставяне на информация за тези действия с цел да се определи размерът на вредата, попадат в обхвата на правилото по член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Съгласно тази разпоредба, когато е сезиран с подобни искания, отнасящи се до въпроси, които не влизат в приложното поле на този регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага своето национално право, включително и международното частно право (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., H. Gautzsch Großhandel, C‑479/12, EU:C:2014:75, т. 53 и 54).

32

Искането за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, пък попада в обхвата на правилото по член 89, параграф 1, буква г) от посочения регламент, който предвижда по отношение на непредвидените в него санкции да се прилага „правото, включително […] международното частно право, на държавата членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение“. Всъщност унищожаването на тези продукти е част от „други[те] санкции“, които може да са „[подходящи в случая]“ по смисъла на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., H. Gautzsch Großhandel, C‑479/12, EU:C:2014:75, т. 52).

33

Въпросите на запитващата юрисдикция на практика предполагат тълкуване на член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 с цел да се установи какъв е обхватът на тези разпоредби в хипотезата, при която искът за нарушение се отнася до действия, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка.

34

Ето защо с въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, тази юрисдикция иска по същество да се установи дали член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от този регламент с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.

35

В това отношение следва най-напред да се припомни, че в съответствие с член 83, параграф 2 от Регламент № 6/2002 съдът за промишлените дизайни на Общността, който е сезиран съгласно член 82, параграф 5 от този регламент, има юрисдикция само по отношение на нарушения, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на държавата членка, където е местоположението на съда.

36

В този смисъл член 82, параграф 5 предвижда алтернативна съдебна компетентност, която следва да даде възможност на притежателя на промишлен дизайн на Общността да предяви един или няколко тясно насочени иска, всеки от които да се отнася конкретно до действията на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка (вж. по аналогия решение от 5 септември 2019 г., AMS Neve и др., C‑172/18, EU:C:2019:674, т. 42 и 63).

37

В настоящия случай предявеният в Германия иск за нарушение се отнася до разпространението на определени продукти на Acacia в тази държава членка. Както следва от представените на Съда данни, нарушението, за което се търси отговорност от това предприятие, се изразява, от една страна, в предлагането на тези продукти за продажба чрез реклами в интернет, насочени към потребителите в Германия, а от друга страна, в разпространяването на тези продукти на пазара в Германия.

38

Защита срещу подобни действия наистина може да се търси с иск за нарушение, който в съответствие с член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 да бъде тясно насочен към територията на една отделна държава членка. Обстоятелството, че ответникът е взел решенията и предприел мерките във връзка с тези действия в друга държава членка, не е пречка за предявяването на такъв иск (вж. по аналогия решение от 5 септември 2019 г., AMS Neve и др., C‑172/18, EU:C:2019:674, т. 65).

39

Щом в тази хипотеза сезираният съд за промишлените дизайни на Общността се произнася само по отношение на действията, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени от ответника на територията на държавата членка, в която е разположен този съд, в съответствие с член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, чиято приложимост към исканията за унищожаване на продукти, предмет на нарушение, беше припомнена в точка 32 от настоящото решение, при преценката на основателността на такова искане се прилага именно правото на тази държава членка.

40

Освен това в съответствие с член 88, параграф 2 от същия регламент правото на държавата членка на този съд се прилага и по отношение на исканията за присъждане на обезщетение за вреди и за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация. Такива искания не се отнасят до налагането на „санкции“ по смисъла на член 89 от посочения регламент, а спадат към „въпросите“, които не влизат в приложното поле на Регламента по смисъла на член 88, параграф 2 от него, както беше припомнено в точка 31 от настоящото решение.

41

В член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 се уточнява, че доколкото правото на съответната държава членка включва норми на международното частно право, те са неразделна част от приложимото право по смисъла на тези членове.

42

Сред тези норми на международното частно право са нормите на Регламент № 864/2007, и в частност член 8, параграф 2 от него. В този смисъл упоменатите в точка 33 от настоящото решение разпоредби следва да се тълкуват във връзка с въпросния член 8, параграф 2.

43

Съгласно последно посочената разпоредба, в случай на извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на единното в Съюза право върху обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от съответен акт на Съюза въпрос е „правото на държавата, в която е извършено нарушението“.

44

В случай че мястото на потенциално подлежащото на разглеждане нарушение или заплаха за нарушение се намира на територията на една отделна държава членка, не може това правило да се разбира като визиращо приложимостта на правото на друга държава членка или на трета държава. След като съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 приложимото право е действащото право по местоизвършване на нарушението, то при исковете за нарушение, които са предявени съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и съответно се отнасят до нарушения, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, въпросното право съвпада с правото на тази държава членка.

45

Макар че не е изключено съответният промишлен дизайн на Общността да е нарушен и в други държави членки или в трети държави, при всички положения евентуалните такива нарушения не са предмет на делото, заведено съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. Целите за правна сигурност и предвидимост, подчертани в съображения 14 и 16 от Регламент № 864/2007, биха били накърнени, ако изразът „държавата, в която е извършено нарушението“ на защитавания промишлен дизайн на Общността, се тълкува като обозначаващ държава, в която са извършени нарушения, които не са предмет на разглежданото дело.

46

Когато изразът „правото на държавата, в която е извършено нарушението [на разглежданите права]“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007, се тълкува като обозначаващ правото на държавата, за чиято само територия ищецът търси защита на съответния промишлен дизайн на Общността със своя иск за нарушение, предявен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, това тълкуване позволява също така да се съхрани принципът за прилагане на правото на държавата, в която се търси закрила (lex loci protectionis), който има особено значение в областта на интелектуалната собственост, както личи от съображение 26 от Регламент № 864/2007.

47

В това отношение е важно разглежданата в главното производство хипотеза да се разграничава от обсъдената в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724), която се е характеризирала с това, че един и същ ответник е упрекван в рамките на един и същ иск за извършени в различни държави членки действия по нарушение, както по същество отбелязва Съдът в точка 103 от онова решение.

48

Тълкуването, до което достига Съдът в онова решение, а именно че при такива обстоятелства изразът „правото на държавата, в която е извършено нарушението [на съответните права]“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007, обозначава правото на страната, в която е извършено първоначалното действие на нарушение (решение от 27 септември 2017 г., Nintendo, C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 111), позволява да се гарантира, че само един ще е приложимият закон за всички допълнителни искания, свързани с иск за нарушение, който е предявен съгласно член 82, параграф 1, 2, 3 или 4 от Регламент № 6/2002, доколкото при такъв иск сезираният съд може в съответствие с член 83, параграф 1 от този регламент да се произнася по отношение на нарушения, извършени на територията на всяка държава членка.

49

Това тълкуване обаче не може да бъде отнесено към случая, при който притежателят на промишлен дизайн на Общността предявява не иск съгласно член 82, параграф 1, 2, 3 или 4, а един или няколко тясно насочени иска съгласно член 82, параграф 5, всеки от които се отнася до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка. В последно посочения случай не може да се изисква от сезирания съд да проверява дали на територията на друга държава членка, а не тази, до която се отнася искът, е извършено някакво първоначално действие на нарушение и заради това действие да прилага правото на другата държава членка, въпреки че разглежданият спор няма отношение нито към въпросното действие, нито към територията на тази държава членка.

50

Следва още да се добави, че притежателят на промишления дизайн на Общността не може във връзка с едно и също нарушение да кумулира искове по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с искове по останалите параграфи от този член (вж. по аналогия решение от 5 септември 2019 г., AMS Neve и др., C‑172/18, EU:C:2019:674, т. 40 и 41). Следователно няма опасност да се стигне до ситуация, при която допълнителни искания във връзка с иск за нарушение с един и същи предмет да бъдат разглеждани в няколко производства въз основа на различни закони.

51

По всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 и член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.