Дело C‑405/20

EB и др.

срещу

Versicherungsanstalt öffentlich Bediensteter, Eisenbahnen und Bergbau (BVAEB)

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия)

Решение на Съда (първи състав) от 5 май 2022 година

„Преюдициално запитване — Социална политика — Член 157 ДФЕС — Протокол (№ 33) — Равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите — Директива 2006/54/ЕО — Член 5, буква в) и член 12 — Забрана за непряка дискриминация, основана на пола — Професионална социалноосигурителна схема, приложима след датата, посочена в този протокол и в член 12 — Пенсии за осигурителен стаж и възраст на държавни служители — Национална правна уредба, която предвижда годишно адаптиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст — Прогресивно намаляващо увеличение в зависимост от размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст с пълно изключване над определен размер — Обосновки“

Социална политика — Работници мъже и жени — Равно заплащане — Възнаграждение — Понятие — Пенсия за осигурителен стаж и възраст на федералните държавни служители, изплащана на тези служители поради тяхната заетост — Включване

(член 157 ДФЕС)

(вж. т. 30)
Социална политика — Работници мъже и жени — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива 2006/54 — Приложно поле — Схема на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на федералните държавни служители, изплащани на тези служители поради тяхната заетост — Включване

(член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54 на Съвета)

(вж. т. 31)
Социална политика — Работници мъже и жени — Равно заплащане — Член 157 ДФЕС — Принцип, който е част от основите на Съюза

(член 3, параграф 3, втора алинея ДЕС; член 157 ДФЕС; член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 39)
Социална политика — Работници мъже и жени — Равно третиране в професионалните социалноосигурителни схеми — Ограничаване на действието във времето, предвидено в Протокол № 33 и член 12 от Директива 2006/54 — Неприложимост на това ограничаване спрямо национална правна уредба, която предвижда годишно адаптиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, приложимо след датата, посочена в тези разпоредби

(член 157 ДФЕС; Протокол № 33, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, член 12 от Директива 2006/54 на Съвета)

(вж. т. 33—37, 42 и 43; т. 1 от диспозитива)
Социална политика — Работници мъже и жени — Равно третиране в професионалните социалноосигурителни схеми — Национална правна уредба, която предвижда прогресивно намаляващо годишно адаптиране на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на националните държавни служители в зависимост от този размер — Абсолютно никакво адаптиране над определен размер на пенсията — Получатели мъже, неблагоприятно засегнати в значително по-голяма степен от получателите жени — Непряка дискриминация — Допустимост — Условия — Обосноваване със съображението, че се преследват легитимни цели — Пропорционалност

(член 157 ДФЕС; член 3 и член 5, буква в) от Директива 2006/54 на Съвета)

(вж. т. 51, 57, 58, 61—63 и 67—69; т. 2 от диспозитива)

Резюме

Трима австрийски федерални служители, мъже, EB, DP и JS, са пенсионирани между 2000 г. и 2013 г. През 2017 г. брутният месечен размер на пенсията им за осигурителен стаж и възраст възлиза съответно на 6872,43, 5713,22 и 4678,48 EUR.

Всеки от тях е поискал от Versicherungsanstalt öffentlich Bediensteter, Eisenbahnen und Bergbau (Здравноосигурителна каса за държавните служители и служителите на публичните органи, железен и миннодобивен сектор, Австрия, наричана по-нататък „BVAEB“) да преизчисли размера на пенсията им за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 януари 2018 г.

BVAEB отхвърля исканията на EB и DP, с мотива че съгласно австрийския Закон за социалното осигуряване, приложим по-специално за федералните държавни служители ( 1 ), нито една пенсия за осигурителен стаж и възраст не се увеличава за 2018 г., ако общият ѝ размер надвишава 4980 EUR месечно. Тъй като пенсията на JS все още не е достигнала този максимален размер, размерът ѝ е увеличен с 0,2989 % въз основа на същата правна уредба, която предвижда прогресивно намаляващо адаптиране на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст в зависимост от този размер.

И тримата жалбоподатели сезират австрийските съдебни органи, като въз основа на статистически анализ, в който се посочва, че мъжете са представени в по-голяма степен в категорията на лицата, получаващи пенсии над този максимален размер, изтъкват, че посочената правна уредба установява по отношение на тях непряка дискриминация, основана на пола.

След като жалбите им са отхвърлени, те подават ревизионна жалба пред Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия). Тази юрисдикция решава да отправи запитване до Съда относно тълкуването по-специално на Протокол № 33 ( 2 ), за да определи дали жалбоподателите могат да се позовават на принципа на равното третиране на мъжете и жените и дали този принцип ( 3 ) допуска годишно адаптиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст като предвиденото в разглежданата австрийска правна уредба.

В този контекст Съдът приема, че ограничаването във времето на действието на посочения принцип не се прилага към такава правна уредба и че същият този принцип допуска тази правна уредба, доколкото тя преследва последователно и систематично целите за осигуряване на устойчиво финансиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и намаляване на разликата между равнищата на пенсиите, финансирани от държавата, без да надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът счита, че ограничаването във времето на действието на принципа на равното третиране на мъжете и жените, предвидено в Протокол № 33 и в член 12 от Директивата за равенството между мъжете и жените, не се прилага за годишно адаптиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, доколкото, както в случая, подобен механизъм не може да постави под въпрос придобити права или плащания, възникнали преди предвидената в тези разпоредби референтна дата.

В това отношение Съдът се основава по-специално на текста на тези разпоредби, на факта, че това ограничаване представлява дерогация от общото правило, предвидена в Договора за функционирането на ЕС, и че то следва да се тълкува стриктно, на очевидната връзка между текста на посочения протокол и решение Barber ( 4 ), както и на императивните съображения за правна сигурност, взети предвид в това решение, които не допускат да се поставят под въпрос правни положения, които са изчерпали своите последици в миналото, когато, в такъв случай, съществува риск от нарушаване с обратна сила на финансовото равновесие на много пенсионни схеми. В случая подобно ограничаване не може да бъде противопоставено на жалбоподателите, пенсионирани след 1 януари 1994 г. — референтна дата, приложима за Република Австрия съгласно член 12, параграф 3 от Директивата за равенството между мъжете и жените.

На второ място, Съдът приема, че член 157 ДФЕС и член 5, буква в) от Директивата за равенството между мъжете и жените допускат такава национална правна уредба.

Всъщност, ако статистическите данни, с които разполага запитващата юрисдикция, разкриват основана на пола непряка дискриминация, в случай че тази правна уредба засяга неблагоприятно много по-голям брой получатели мъже, отколкото жени, тази дискриминация би могла да бъде обоснована от преследваните легитимни цели на социалната политика, а именно осигуряване на устойчиво финансиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и намаляване на разликата между равнищата на пенсиите, финансирани от държавата.

Освен това Съдът отбелязва, че разглежданата правна уредба се прилага последователно и систематично, доколкото годишното адаптиране на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се прилага за всички получатели на държавни пенсии, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

С оглед на широката свобода на преценка, с която разполагат държавите членки при избора на мерките, с които могат да постигнат целите на социалната си политика, съгласуваността на тази правна уредба не може да бъде поставена под въпрос нито от факта, че вече са въведени други конкретни инструменти за социална политика, насочени към постигане на целта за подпомагане на ниските доходи, нито от факта, че същата мярка за адаптиране не е била приложена по отношение на пенсиите по частните професионални социалноосигурителни схеми и заплатите на държавните служители на активна служба.

Накрая, разглежданата правна уредба не изглежда да надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели, като се има предвид, че тя отчита финансовите възможности на съответните лица, тъй като ограниченията за увеличаване на пенсиите варират според размера на отпуснатите обезщетения и увеличението е изключено само по отношение на най-високите пенсии.

( 1 ) Член 711, параграф 1, точка 4 и последно изречение от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалното осигуряване) във връзка с член 41, параграф 4 от Pensionsgesetz 1965 (Закон за пенсиите от 1965 г.) в редакцията им, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство.

( 2 ) Съгласно Протокол № 33 относно член 157 ДФЕС, приложен към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протокол № 33“), за целите на член 157 ДФЕС облагите съгласно професионалните схеми за социална сигурност не се считат за възнаграждение, ако и доколкото те се отнасят към периоди на заетост преди 17 май 1990 г. Член 12, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262) (наричана по-нататък „Директивата за равенството между мъжете и жените“) предвижда също, че „всички“ обезщетения по такива схеми, отнасящи се до периодите на заетост „след“ тази дата, са обхванати от мерките за прилагане на разпоредбите на дял II, глава 2 от тази директива относно равното третиране в посочените схеми.

( 3 ) Както е залегнал в член 157 ДФЕС и член 5 от Директивата за равенството между мъжете и жените, които забраняват всякаква пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социалноосигурителни схеми при изчисляването на обезщетенията.

( 4 ) Решение от 17 май 1990 г., Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209), съгласно което позоваване на директния ефект на член 119 от Договора за ЕИО (след изменение член 141 ЕО, а понастоящем член 157 ДФЕС), за да се иска равно третиране в областта на професионалното пенсионно осигуряване, е възможно само по отношение на обезщетенията, дължими за периоди на заетост след 17 май 1990 г., датата на това решение.