Дело C‑267/20

Volvo AB (publ.)
и
DAF TRUCKS NV

срещу

RM

(Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de León)

Решение на Съда (първи състав) от 22 юни 2022 година

„Преюдициално запитване — Картели — Член 101 ДФЕС — Директива 2014/104/ЕС — Членове 10, 17 и 22 — Искове за обезщетение за вреди за нарушенията на разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията — Давностен срок — Оборима презумпция за вреда — Количествено определяне на претърпените вреди — Късно транспониране на директивата — Прилагане във времето — Материалноправни и процесуални разпоредби“

1. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Материалноправни разпоредби — Забрана за прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране — Разпоредби, които не са материалноправни — Забрана за прилагане на националната правна уредба за транспониране към искове, предявени преди 26 декември 2014 г.

   (член 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 35—41)

2. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Разпоредба, предвиждаща давностен срок за предявяване на исковете за обезщетение на вреди от най-малко пет години — Материалноправна разпоредба — Забрана за прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране

   (членове 10 и 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 43—49 и 73—57 и диспозитива)

3. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Нарушение, което е прекратено преди влизането в сила на директивата — Давностен срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди — Определяне на началото — Приложимост на националното право — Граници — Спазване на принципа на ефективност — Давностен срок, който може да започне да тече едва след прекратяване на нарушението и узнаването от увреденото лице на абсолютно необходимите данни за предявяването на иска

   (член 101 ДФЕС; Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 50—72)

4. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Необходимост от гарантиране на ефективността на директивите — Задължения на националните юрисдикции — Задължение за съответстващо тълкуване — Обхват — Тълкуване contra legem на националното право — Изключване

   (вж. т. 77)

5. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Разпоредба, уреждаща доказателствената тежест и степента на доказване, необходими за количественото определяне на вредата — Разпоредба, която не е материалноправна — Забрана за прилагане на националната правна уредба за транспониране към искове, предявени преди 26 декември 2014 г.

   (член 17, параграф 1 и член 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 80—89 и диспозитива)

6. Конкуренция — Искове за поправяне на вредите, причинени от нарушения на правилата на конкуренцията — Директива 2014/104 — Прилагане във времето — Разпоредба, установяваща оборима презумпция за наличието на вреда, причинена от картел — Материалноправна разпоредба — Забрана за прилагане с обратно действие на националната правна уредба за транспониране

   (член 17, параграф 2 и член 22 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 90—104 и диспозитива)

Резюме

Съдът уточнява приложното поле във времето на правилата, уреждащи давностния срок за предявяване на искове за обезщетение за нарушения на конкурентното право, както и на правилата, уреждащи количественото определяне на вредите, произтичащи от такива нарушения, и оборимата презумпция за наличието на вреда, причинена от картел

С решение от 19 юли 2016 г. ( 1 ) Европейската комисия констатира, че като са се споразумели, от една страна, относно цените на камионите в Европейското икономическо пространство (ЕИП) в периода от 1997 г. до 2011 г. и от друга страна, относно времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждането на изискваните съгласно стандартите EURO 3—6 технологии за емисии, Volvo и DAF Trucks са участвали, наред с няколко други производители на камиони, в картел, в разрез с правилата на правото на Съюза, забраняващи картелите ( 2 ). На същия ден на приемането на това решение е публикувано съобщение за медиите, а на 6 април 2017 г. е публикувано резюме в Официален вестник на Европейския съюз ( 3 ).

Доколкото през 2006 г. и 2007 г. е закупил три камиона, произведени от Volvo и DAF Trucks, RM сезира Juzgado de lo Mercantil de León (Търговски съд Леон, Испания) с иск за обезщетение за вредите, претърпени в резултат на установения от Комисията картел. Този иск, предявен на 1 април 2018 г., е обявен за допустим от търговския съд, по-специално що се отнася до давностния срок от пет години, предвиден в испанското законодателство, транспониращо Директива 2014/104 относно обезщетяването на пострадалите от антиконкурентните практики ( 4 ). Търговският съд се основава освен това на установената в това транспониращо законодателство презумпция, съгласно която всеки картел причинява вреда, и упражнява правомощието, предвидено в същото това законодателство, да оцени размера на вредата, причинена на RM. Така Volvo и DAF Trucks са осъдени да заплатят на RM обезщетение, съответстващо на 15 % от покупната цена на въпросните камиони.

Volvo и DAF Trucks обжалват това решение пред Audiencia Provincial de Léon (Апелативен съд на провинция Леон, Испания), като оспорват приложимостта на Директива 2014/104 и на испанското транспониращо законодателство с мотива, че картелът е бил прекратен преди влизането в сила на тази директива.

В този контекст апелативният съд на Леон отправя до Съда няколко преюдициални въпроса, целящи да се установи дали член 10 и член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104, които установяват съответно правилата за:

се прилагат по отношение на иск за обезщетение за вреди, който макар да се отнася до картел, прекратен преди влизането в сила на тази директива, е предявен след влизането в сила на разпоредбите за нейното транспониране в националното право.

Съображения на Съда

Що се отнася до времевия обхват на Директива 2014/104 Съдът припомня най-напред, че тази директива забранява, от една страна, прилагането с обратна сила на всяка национална правна уредба, транспонираща предвидените в нея материалноправни разпоредби, и от друга страна, прилагането на всяка национална правна уредба, транспонираща разпоредбите на директивата, които не са материалноправни, към исковете за обезщетение за вреди, предявени преди 26 декември 2014 г.

Що се отнася до приложимостта във времето на член 10 от Директива 2014/104, който установява правилата относно погасяването по давност на исковете за обезщетение за нарушения на конкурентното право, Съдът отбелязва по-нататък, че тези правила закрилят както увреденото лице, така и отговорното за вредата лице. Освен това от практиката на Съда следва, че давностните срокове, доколкото водят до погасяване на правото на иск, се отнасят до материалното право. При това положение член 10 от Директива 2014/104 е материалноправна разпоредба, за която прилагането с обратна сила на разпоредбите за транспониране е изключено по силата на Директивата.

При положение че Директива 2014/104 е транспонирана в испанския правен ред пет месеца след изтичането на срока за транспониране, определен за 27 декември 2016 г., Съдът счита, че за да се определи приложимостта във времето на член 10 от тази директива следва да се провери дали разглежданото в главното производство правно положение е установено преди изтичането на срока за транспониране на посочената директива или то продължава да поражда правни последици след изтичането на този срок. По-специално Съдът счита, че следва да се провери дали към датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/104, тоест 27 декември 2016 г., е изтекъл давностният срок, приложим към разглежданото в главното производство положение, което означава да се определи моментът, от който този давностен срок е започнал да тече. Испанското право, което е било в сила към онзи момент, предвижда, че едногодишният давностен срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало за пораждащите отговорност факти.

Макар в случая запитващата юрисдикция да има задачата да определи датата на това узнаване от RM, тя е длъжна да тълкува приложимите национални разпоредби във възможно най-голяма степен в светлината на правото на Съюза, и по-специално на текста и целта на член 101 ДФЕС.

В този контекст Съдът подчертава, че от принципа на ефективност следва, че националните давностни срокове за исковете за обезщетение за вреди за нарушения на правото на конкуренцията не могат да започнат да текат, преди нарушението да е прекратено и увреденото лице да е узнало или да може разумно да се счита, че е узнало информацията, абсолютно необходима за предявяването на иска му, тоест наличието на вреда, причинно-следствената връзка между тази вреда и извършеното нарушение на конкурентното право, както и самоличността на извършителя на това нарушение.

В това отношение Съдът отбелязва, че в разпространеното на 19 юли 2016 г. съобщение за медиите относно решението на Комисията за установяване на картела явно не са посочени със същата точност както в публикуваното на 6 април 2017 г. резюме самоличността на извършителите на нарушението, точната му продължителност и съответните продукти. При тези условия пълната ефективност на член 101 ДФЕС изисква да се приеме, че в случая давностният срок за предявения от RM иск за обезщетение е започнал да тече от деня на публикуването на резюмето на решението на Комисията.

Следователно, ако това е така, изглежда, че този срок не е изтекъл преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/104. Той е продължил да тече дори след датата на влизане в сила на испанското транспониращо законодателство. Така Съдът приема, че доколкото давностният срок, приложим към иска за обезщетение за вреди на RM по силата на старите правила, не е изтекъл преди датата на изтичане на срока за транспониране на тази директива, този иск попада във приложно поле ratione temporis на член 10 от посочената директива.

Що се отнася до приложимостта във времето на член 17, параграф 1 от същата директива, Съдът установява, че като цели по-специално да предостави на националните юрисдикции възможност да определят размера на претърпяната вреда, когато практически е невъзможно или прекомерно трудно той да бъде определен с точност въз основа на наличните доказателства, тази разпоредба има за цел да смекчи степента на доказване, изисквана за целите на определянето на размера на вредите, произтичащи от нарушение на правилата на конкурентното право.

С оглед на практиката си, съгласно която правилата относно доказателствената тежест и необходимата степен на доказване по принцип се квалифицират като процесуални правила, Съдът заключава, че член 17, параграф 1 от Директива 2014/104 е процесуална разпоредба по смисъла на тази директива, за която е изключено прилагането на разпоредбите за транспониране към предявените преди 26 декември 2014 г. искове.

RM е подал жалбата си на 1 април 2018 г., поради което тази жалба, макар да се отнася до нарушение, което е прекратено преди влизането в сила на посочената директива, следователно попада във времевия обхват на член 17, параграф 1 от посочената директива.

Накрая, що се отнася до приложимостта във времето на член 17, параграф 2 от Директива 2014/104, установяващ оборима презумпция за наличието на вреди, произтичащи от картел, Съдът подчертава, че тази разпоредба е пряко свързана с ангажирането на извъндоговорната гражданска отговорност на извършителя на съответното нарушение и следователно засяга пряко правното му положение. След като подобна норма може да се квалифицира като материалноправна, Съдът счита, че член 17, параграф 2 от Директива 2014/104 има материалноправен характер по смисъла на тази директива, поради което е забранено прилагането с обратна сила на разпоредбите, с които той е транспониран в испанското право.

След като фактът, който законодателят на Съюза е идентифицирал като позволяващ да се презумира наличието на вреда на основание член 17, параграф 2 от Директива 2014/104, е наличието на картел, забраната за прилагане с обратна сила на тази разпоредба и на транспониращото законодателство означава, че те не могат да се прилагат по отношение на иск за обезщетение за вреди, който, макар да е предявен след влизането в сила на разпоредбите, транспониращи със закъснение посочената директива в испанското право, се отнася до нарушение на конкурентното право, което е прекратено преди изтичането на срока за транспониране на тази директива.

( 1 ) Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39824 — Trucks).

( 2 ) Член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

( 3 ) ОВ C 108, 2017 г., стр. 6.

( 4 ) Директива 2014/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).