–

за Rzecznik Praw Obywatelskich, от M. Taborowski и P. Filipek,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, A. Dalkowska и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от K. Herrmann, N. Ruiz García и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 38 и член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 267, трета алинея ДФЕС, както и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между BN, DM и EN, от една страна, и Getin Noble Bank S.A., банкова институция, от друга страна, във връзка с твърдения за неравноправния характер на клауза в договор за кредит, сключен от BN, DM и EN с тази институция.

3

Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 гласи:

„1.   Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

2.   Посочените в параграф 1 мерки включват разпоредби, даващи възможност на лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, по смисъла на националното законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо използване са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи“.

4

Съгласно член 179 от Конституцията:

„Съдиите се назначават от президента на Републиката по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa [(Национален съдебен съвет, Полша) (наричан по-нататък „KRS“)] за неопределен срок“.

5

Съгласно член 180, параграф 1 от Конституцията съдиите са несменяеми.

6

Според текста на член 186, параграф 1 от Конституцията:

„[KRS] е пазител на независимостта на съдилищата и съдиите“.

7

Член 187 от Конституцията гласи:

„1.   [KRS] се състои от:

[…]

3.   Мандатът на лицата, избрани за членове на [KRS], е четири години.

4.   Организационната структура, обхватът на дейността и процедурите за работа на [KRS], както и начинът на избор на неговите членове, се определят със закон“.

8

Член 190, параграф 1 от Конституцията гласи:

„Решенията на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд, Полша] са задължителни за всички и са окончателни“.

9

Rozporządzenie z mocą ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Декрет-закон за устройство на общите съдилища) от 6 февруари 1928 г., в редакцията в сила до 1 септември 1985 г., релевантна за спора в главното производство (Dz. U. от 1964 г., бр. 6, позиция 40, наричан по-нататък „Декрет-закон от 6 февруари 1928 г. за устройство на общите съдилища“), е гласял в член 2:

„Правораздаването в Народна република Полша има за задача защитата на:

[…]“.

10

Според член 53 от този декрет-закон съдиите в общите съдилища се назначават от Rada Państwa (Държавен съвет) на Полската народна република по предложение на министъра на правосъдието.

11

Съгласно член 57 от посочения декрет-закон при встъпването си в длъжност съдия, назначен от Държавния съвет на Полската народна република, полага клетва с определен текст пред председателя на компетентния съд, но при промяна на длъжността не полага нова клетва.

12

Текстът на клетвата е бил уреден в Dekret o rocie ślubowania ministrów, funkcjonariuszów państwowych, sędziów i prokuratorów oraz funkcjonariuszów służby bezpieczeństwa publicznego (Декрет относно полагането на клетва от министрите, държавните служители, съдиите и прокурорите, както и от служителите на службите за обществена сигурност) от 6 октомври 1948 г. (Dz. U. от 1948 г., бр. 49, позиция 370). Съгласно член 1, буква С от този декрет съдиите са полагали клетва със следния текст:

„Кълна се тържествено, че на поверената ми длъжност „съдия“ ще допринасям […] със своята дейност и със всички свои сили за укрепването на свободата, суверенитета и могъществото на демократичната полска държава, на която ще бъда винаги верен; ще защитавам и укрепвам реда, основан на конституционните обществени, икономически и политически принципи на народна Полша; решително ще защитавам законовите разпоредби, като се отнасям еднакво към всички граждани; ще поддържам уважението към правото и верността към демократичната полска държава; ще изпълнявам усърдно и старателно задълженията, свързани с длъжността ми, ще правораздавам безпристрастно по съвест и в съответствие с правните норми, като спазвам служебната тайна, и ще се ръководя в рамките на производството от принципите на достойнството, морала и социалната справедливост“.

13

Съгласно член 59, параграф 1 от Декрет-закон от 6 февруари 1928 г. за устройство на общите съдилища Държавният съвет на Полската народна република по предложение на министъра на правосъдието освобождава съдия, когато последният не даде гаранции за надлежно изпълнение на съдийските задължения.

14

Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройство на общите съдилища) от 20 юни 1985 г. (Dz. U. бр. 31, позиция 137), в редакцията в сила до 29 декември 1989 г., е гласял в член 6, параграф 2:

„Съдиите се назначават и освобождават от Държавния съвет [на Полската народна република] по предложение на министъра на правосъдието“.

15

Член 59 от този закон е бил със следния текст:

„1.   При встъпване в длъжност съдиите полагат пред министъра на правосъдието следната клетва:

„Кълна се тържествено, че на поверената ми длъжност „съдия“ ще допринасям със своята дейност и с всички свои сили за укрепването на свободата, суверенитета и всестранното развитие на Полската народна република, на която ще бъда винаги верен; ще защитавам нейния политически, обществен и икономически строй, ще защитавам достиженията на работниците, колективната собственост, както и правата на гражданите и техните защитени от закона интереси; ще бдя над народната правова държава и ще укрепвам правосъзнанието на гражданите; ще изпълнявам усърдно и старателно задълженията, свързани с длъжността ми, ще правораздавам безпристрастно по съвест и в съответствие с правните норми, като спазвам държавната и служебната тайна, и ще се ръководя в рамките на производството от принципите на достойнството, морала и социалната справедливост“.

[…]

3.   Съдиите, които сменят длъжността си, не полагат нова клетва; това не се прилага при назначаването на длъжност съдия във Върховния съд [на Полската народна република]“.

16

Член 61 от посочения закон е уточнявал:

„1.   Държавният съвет [на Полската народна република], по предложение на министъра на правосъдието, освобождава съдия, ако последният не даде гаранции за надлежно изпълнение на съдийските задължения. Преди да внесе предложението, министърът на правосъдието изслушва обясненията на съдията, освен ако това е невъзможно. […]

[…]

3.   Съдията губи правото си да правораздава от момента на връчване на решението за освобождаване“.

17

Член 11, параграфи 1—5 от Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U. бр. 126 от 2011 г., позиция 714, наричан по-нататък „Законът за KRS от 11 май 2011 г.“), е гласял:

„1.   Общото събрание на съдиите във Върховния съд избира двама членове на Съвета измежду съдиите в този съд.

2.   Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд, заедно с представителите на общите събрания на административните съдилища на воеводствата, избира двама членове на Съвета измежду съдиите в административните съдилища.

3.   Събранието на представителите на събранията на съдиите в апелативните съдилища избира измежду тях двама членове на Съвета.

4.   Събранието на представителите на общите събрания на съдиите в националните юрисдикции избира измежду тях осем членове на Съвета.

5.   Събранието на съдиите от военните съдилища избира измежду тях един член на Съвета“.

18

Член 12 от този закон е бил със следния текст:

„1.   Общите събрания на съдиите в административните съдилища на воеводството избират двама представители измежду своите членове.

2.   Изборът на представители на общите събрания на съдиите в административните съдилища се провежда най-късно през месеца, предхождащ изтичането на мандата на членовете на Съвета, избрани измежду съдиите в административните съдилища. Представителите се избират за срок от четири години“.

19

Член 13 от посочения закон е предвиждал:

„1.   Събранията на съдиите в апелативните съдилища избират измежду своите членове представители в събранията на съдиите в апелативните съдилища, наброяващи една пета от броя на съдиите във всеки апелативен съд.

2.   Общите събрания на съдиите в окръжните съдилища избират измежду своите членове представители в общите събрания на съдиите в окръжните съдилища, наброяващи 1/50 от броя на съдиите във всеки окръжен съд.

3.   Изборът на представителите, посочени в параграфи 1 и 2, се провежда най-късно през месеца, предхождащ изтичането на мандата на членовете на Съвета, избрани измежду съдиите в общите съдилища. Представителите се избират за срок от четири години.

[…]“.

20

Законът за KRS от 12 май 2011 г. е изменен по-конкретно с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U. от 2018г., позиция 3) и с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sád ó w powszechnych oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройство на общите съдилища и някои други закони) от 20 юли 2018 г. (Dz. U. от 2018 г., позиция 1443) (наричан по-нататък „Законът за KRS“).

21

Член 9 bis от Закона за KRS гласи:

„1.   Сеймът избира петнадесет членове на [KRS] измежду съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд), в общите съдилища, в административните съдилища и във военните съдилища за общ четиригодишен мандат.

[…]“.

22

Член 37, параграф 1 от този закон гласи:

„Ако кандидатите за съдийска длъжност са повече от един, [KRS] разглежда и оценява заедно всички кандидатури. В този случай [KRS] приема решение, което включва преценка по отношение на всеки от кандидатите дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност“.

23

Член 44 от посочения закон гласи:

„1.   Всеки участник в процедурата може да обжалва решението на [KRS] пред Sąd Najwyższy (Върховен съд) на основание, че е издадено в противоречие със закона, освен ако със специални разпоредби не е предвидено друго. […]

1 bis.   В специфичните случаи, които се отнасят до предложение за назначаване на длъжност „съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд)“, жалба може да се подаде пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд). По тези дела не е възможно обжалване пред Sąd Najwyższy (Върховен съд). Не се допуска обжалване пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) на основание неправилна преценка дали кандидатът отговаря на критериите, вземани предвид при преценката дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховен съд).

1 ter.   Ако нито един от участниците в процедурата не е обжалвал решението, посочено в член 37, параграф 1, в специфичните случаи, отнасящи се до назначаването на длъжност съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд), решението влиза в сила в частта, в която съдържа предложение за назначаване на длъжност съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд), както и в частта, в която съдържа отказите да се предложат за назначаване на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховен съд) участниците в процедурата, които не са обжалвали.

2.   Жалбата се подава чрез председателя на [KRS] в двуседмичен срок от получаване на решението и мотивите към нея. […]

[…]

4.   В специфичните случаи, отнасящи се до назначаването на длъжност съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд), отмяната от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) на решението на [KRS] да не се направи предложение за назначаване на длъжност съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) e равнозначна на приемане на заявлението на обжалвалия участник за кандидатстване за свободна съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], за която към датата на обявяване на решението на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] процедурата пред [KRS] не е приключила, а ако няма такава процедура — за следващата свободна съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], която ще бъде обявена“.

24

Член 3851, параграф 1 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон за приемане на Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U. от 1964 г., бр. 16), в редакцията, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Клаузите на сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, като грубо нарушават неговите интереси (незаконосъобразни договорни клаузи). Настоящата разпоредба не засяга клаузите, в които се определят основните престации на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно“.

25

Съгласно член 367 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемане на Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г., в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“):

„1.   Решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред горната инстанция.

2.   Жалбите срещу решения на районните съдилища се разглеждат от окръжните съдилища, а жалбите срещу решения на окръжните съдилища, постановени като първа инстанция, се разглеждат от Sąd Apelacyjny (Апелативен съд, Полша).

3.   Горната инстанция разглежда делата в състав от трима съдии. Когато разглежда делото в закрито заседание, съдът заседава в състав от един съдия, освен в случаите, когато се произнася с решение“.

26

Член 379 от този кодекс гласи:

„Производството е невалидно:

[…]

27

Член 3983 от посочения кодекс гласи:

„1.   Страната може да обоснове касационната си жалба със следните основания:

[…]

28

Съгласно член 39813, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс „при разглеждане на касационната жалба Sąd Najwyższy (Върховен съд) е ограничен от петитума и основанията за обжалване; в рамките на петитума обаче той се произнася служебно по валидността на производството“.

29

Член 39815 от този кодекс гласи:

„1.   Ако уважи касационната жалба, Sąd Najwyższy (Върховен съд) отменя цялото или част от обжалваното решение и връща делото за ново разглеждане на съда, постановил решението, или на друг съд от същата степен. […]

2.   Когато делото е върнато за ново разглеждане, съдът разглежда делото в друг състав“.

30

Член 401 от Гражданския процесуален кодекс уточнява:

„Производството може да бъде възобновено поради невалидност:

[…]“.

31

С искова молба от 28 февруари 2017 г., подадена на 3 март 2017 г. пред Sąd Okręgowy w Świdnicy (Окръжен съд Швидница, Полша), BN, DM и EN искат Getin Noble Bank да бъде осъдена да им заплати солидарно сумата 175107,10 полски злоти (PLN) (около 39485 EUR), ведно със законната лихва за забава, като се позовават на неравноправния характер на механизма за индексиране на кредита, предвиден в договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута, а именно в швейцарски франкове (CHF), както и на неравноправния характер на клаузата за пакетно застраховане в случай на отказ да бъде учредена ипотека през първите три месеца на кредитирането.

32

С решение от 21 август 2018 г. тази юрисдикция осъжда Getin Noble Bank да заплати на ищците в главното производство обща сума от 16120,12 PLN (около 3634 EUR), ведно със законната лихва за забава, и обявява за незаконосъобразни договорните клаузи от разглеждания в главното производство договор за кредит, които дават възможност на тази банка да определя курса на швейцарския франк произволно, вместо да вземе предвид средния курс, фиксиран от Narodowy Bank Polski (Полска народна банка), но не да обяви за незаконосъобразен механизма за индексиране като цяло.

33

Ищците в главното производство обжалват това решение пред Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав, Полша). С решение от 28 февруари 2019 г. този съд потвърждава посоченото решение.

34

Ищците в главното производство подават касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Sąd Najwyższy (Върховен съд), в която твърдят по същество, че посоченото решение нарушава член 3851 от гражданския кодекс, в приложимата му към спора в главното производство редакция, доколкото в него не се признава, че неравноправният характер на клаузата за индексиране, предвидена в разглеждания в главното производство договор, прави целия предвиден в този договор механизъм за индексиране неприложим между страните.

35

При проверката за допустимост на тази жалба запитващата юрисдикция, в състав от един съдия от гражданската колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), изтъква, че съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 държавите членки трябва да осигурят възможност за подаване на жалба по административен или съдебен ред с цел да се определи дали договорни клаузи са неравноправни, а полското право предвижда това да става по съдебен ред. Ето защо запитващата юрисдикция счита, че националният орган, който преценява дали договорните клаузи са неравноправни, трябва да отговаря на всички условия, за да може да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на правото на Съюза.

36

В това отношение запитващата юрисдикция изтъква, че съдебният състав на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав), който е постановил решението от 28 февруари 2019 г., предмет на обжалване пред запитващата юрисдикция (наричано по-нататък „обжалваното решение“), е бил съставен от трима съдии, а именно FO, GP и HK, чиято независимост би могла да се постави под съмнение, предвид обстоятелствата, свързани с тяхното назначаване като съдии.

37

Запитващата юрисдикция посочва най-напред, че първото назначаване на FO като съдия е с решение на Държавния съвет на Полската народна република от 9 март 1978 г., впоследствие този магистрат е бил назначен на длъжност съдия в Sąd Wojewódzki (съд на воеводството, Полша) с решение на Държавния съвет на Полската народна република от 18 април 1984 г., и накрая е бил назначен на длъжност съдия в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) с решение на президента на Република Полша от 23 януари 1998 г., прието по предложение на KRS. Що се отнася до GP и HK, те са били назначени на длъжност съдия в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) с решения на президента на Република Полша, съответно от 12 март 2015 г. и 16 април 2012 г.

38

Запитващата юрисдикция изтъква, че следователно FO е бил назначен на своята първа съдийска длъжност по време, когато Полската народна република (наричана по-нататък „ПНР“) е била комунистическа държава и счита, че последващото му назначаване на длъжност съдия в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) е било последица от предходно решение, взето от недемократични и пристрастни органи. Освен това след края на комунистическия режим в ПНР не e била извършена проверка дали по време на този режим съдиите, назначени от същия режим, са спазвали принципа за независимост на правосъдието.

39

Запитващата юрисдикция също така посочва, че през 1998 г. при назначаването на FO в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) решенията на KRS не само не са били мотивирани, но и не са подлежали на обжалване пред съд.

40

От друга страна, запитващата юрисдикция изтъква, че в решение от 20 юни 2017 г. Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) е констатирал, че в периода 2000—2018 г. KRS не е функционирал прозрачно и съставът му е бил формиран в противоречие с Конституцията. Според запитващата юрисдикция GP и HK са били назначени като съдии в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) именно през този период.

41

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да гарантира спазването на правото на ефективна съдебна защита, тя е длъжна служебно да разгледа въпроса дали съдебният състав на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав), постановил обжалваното решение, отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност въпреки полските конституционни разпоредби, гарантиращи несменяемостта на съдиите.

42

Според запитващата юрисдикция фактическите и правни обстоятелства, свързани с назначаването на даден съдия, трябва да бъдат предмет на проверка на всеки етап от съдебното производство, за да се установи независимостта на съдебния състав, в който той участва. Така преценката за спазване на изискванията за независимост и безпристрастност би трябвало да се извършва in concreto, а именно като се вземе предвид евентуалното отражение на обстоятелствата по назначаване на съдиите върху разглежданото дело.

43

Всъщност според запитващата юрисдикция, ако независимостта на един съд или редовността на назначаването на съдия трябва да се преценяват in abstracto, тоест без да се обсъжда наличието на евентуалното отражение на процеса на назначаване на съответния съдия върху разглежданото дело, това би позволило да се заобиколят правилата за несменяемост на съдиите, които по принцип са закрепени в конституционни разпоредби. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че поставянето под съмнение на назначаването на съдия по принцип е невъзможно с оглед на Конституцията и на полската конституционна съдебна практика.

44

Така според запитващата юрисдикция само проверка in concreto на „индивидуалните характеристики“ на даден съдия като неговата етична позиция в рамките на преценка на неговата независимост, би позволила да се запази доверието на правните субекти в съдебните институции.

45

Запитващата юрисдикция обаче счита, че с оглед на решение от 19 ноември 2019 г., А. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), преценка на независимостта на даден съд или на редовността на назначаването на даден съдия би могла да се извърши само in abstracto.

46

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че с решение от 5 декември 2019 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд) прилага това решение на Съда и приема, от една страна, че KRS не е безпристрастен орган, независим от законодателната и изпълнителната власт, а от друга страна, че дисциплинарната колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд) не е юрисдикция по смисъла на правото на Съюза или на националното право.

47

На 23 януари 2020 г. гражданската и наказателната колегия, както и колегията по трудовоправни и социалноосигурителни спорове на Sąd Najwyższy (Върховен съд), без участието на съдията, отправил запитването, приемат съвместно решение, което потвърждава съдебната практика, установена с посоченото в предходната точка решение от 5 декември 2019 г.

48

Въпреки това, според този съдия това решение е несъвместимо с друго решение от 8 януари 2020 г., което също има задължителна сила, постановено от колегията за извънреден контрол и публични въпроси на същия съд. От това решение следва, от една страна, че когато Sąd Najwyższy (Върховен съд) е сезиран с жалба срещу решение на KRS, отнасящо се до кандидат за съдийска длъжност, той трябва да разгледа дали KRS e независим в светлината на решение от 19 ноември 2019 г., А. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), и от друга страна, че Sąd Najwyższy (Върховен съд) може да отмени такова решение на KRS само в два случая, а именно, ако жалбоподателят докаже, че пристрастността на KRS се е отразила на съдържанието на посоченото решение или в хипотеза, при която въпросният съдия вече е назначен и с оглед на конституционната забрана за преценка на валидността на акт за назначаване на съдия — ако жалбоподателят докаже, че съдът, в който заседава съответният съдия, не е безпристрастен и независим.

49

При тези обстоятелства Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

50

Запитващата юрисдикция иска от Съда настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 105 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на това искане тя изтъква, че задействането на такова производство е оправдано по същество не само с оглед на преценката на редовността на обжалваното решение, но и с необходимостта от установяване на правомерността на поставянето под съмнение на конституционния статут на много полски съдии с оглед на правото на Съюза, а следователно и с необходимостта да бъдат установени естеството и последиците на решенията, постановени от съдебни състави с участието на тези съдии. Освен това такова производство било оправдано с обстоятелството, че решението на Съда по настоящото дело би могло да допълни тълкуването на правото на Съюза, за да се избегне противоречие между Конституцията и правото на Съюза, така както е тълкувано в решение от 19 ноември 2019 г., А. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), и решенията на полските съдилища, постановени на основата на това решение.

51

Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник гласи, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

52

В това отношение е важно да се припомни, че такова бързо производство е процесуален способ, който се прилага в случай на необходимост от незабавно произнасяне. Впрочем от практиката на Съда следва и че бързото производство може да не се приложи, когато това би било трудно изпълнимо поради чувствителния и сложен характер на поставените от делото правни въпроси, особено когато не е подходящо да се съкращава писмената фаза на производството пред Съда (решение от 18 май 2021 г., Аsociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 103 и цитираната съдебна практика).

53

В случая с решение от 8 май 2020 г., след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда е отхвърлил искането настоящото дело да се разгледа по реда на бързо производство. Всъщност, макар по принцип да няма връзка между степента на трудност на дадено дело и бързината, с която то бива разглеждано, следва да се приеме, че чувствителният и сложен характер на правните проблеми, поставени в настоящото дело, правят неподходящо прилагането на бързото производство (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 18 октомври 2017 г., Weiss и др., C‑493/17, непубликувано, EU:C:2017:792, т. 13). От друга страна следва да се подчертае, че преюдициалното запитване е постъпило в Съда почти три месеца след постановяването му, което сочи, че настоящото дело не се отнася до извънредно спешен случай.

54

Предвид това, с оглед на изложените от запитващата юрисдикция доводи, на 8 май 2020 г. председателят на Съда решава настоящото дело да се разгледа с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.

55

С акт, постъпил в секретариата на Съда на 29 декември 2021 г., полското правителство иска възобновяване на устната фаза на производството.

56

В подкрепа на това искане правителството изтъква факта, че с решение от 13 декември 2020 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд) е отменил решение на друг състав на същия съд именно с мотива, че няма никакви гаранции, че този съдебен състав е отговарял на стандарта за независимост и безпристрастност, изискван от съдилищата. Според посоченото правителство съдържанието на това решение и произтичащите от него последици подсилват доводите, които то вече е представило пред Съда по настоящото дело, и следователно заслужават да бъдат разгледани по него.

57

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, или когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда.

58

В случая обаче, след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че след писмената фаза на производството и проведеното съдебно заседание той разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящото преюдициално запитване. От друга страна Съдът отбелязва, че искането за възобновяване на устната фаза на производството, подадено от полското правителство, не разкрива никакъв нов факт, който да може да окаже влияние върху решението, което Съдът е призован да постанови.

59

Всъщност полското правителство не твърди, че решението на Sąd Najwyższy (Върховен съд) от 13 декември 2020 г. има някакво влияние върху главното производство. То твърди единствено, че мотивите в това решение „подсилват доводите“, които то вече е представило пред Съда по настоящото дело.

60

При тези обстоятелства няма основание за възобновяване на устната фаза на производството.

61

Rzecznik Praw Obywatelskich (Омбудсман, Полша) твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо поради пороци при назначаването на длъжност на съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, и основателните съмнения, които могат да възникнат относно неговата независимост и безпристрастност.

62

В това отношение, на първо място, Омбудсманът изтъква, че в случая този съдия не може да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на правото на Съюза. Естеството и тежестта на пороците при назначаването на съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, подкопали ефективността на процеса на назначаване и съответно отнели на този съдия неговото качество на юрисдикция. Всъщност тези пороци били такива, че не позволявали да се приеме, че посоченият съдия е надлежно съставен съд, отговарящ на критерия за съд, „създаден със закон“.

63

На второ място, Омбудсманът изтъква, че преценката на съвкупността от правни и фактически обстоятелства, свързани с процеса на назначаване на съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, не позволява да се отстрани всяко основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на този съдия.

64

Следователно според Омбудсмана съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, не отговаря на двата основни критерия, за да притежава качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, а именно да е създаден със закон и да е независим и безпристрастен. Неизпълнението на тези изисквания, заедно или поотделно, било достатъчно, за да се приеме, че запитващата юрисдикция не е оправомощена да поставя преюдициални въпроси на Съда в рамките на производството за сътрудничество по член 267 ДФЕС.

65

Без да твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, Европейската комисия отбелязва, че актът за назначаване на съдията, формиращ запитващата юрисдикция, в Sąd Najwyższy (Върховен съд) се основава на решението на KRS от 28 август 2018 г. Макар изпълнението на това решение да е спряно с определения на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) от 27 септември и 8 октомври 2018 г., президентът на Република Полша все пак е назначил този съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд). При тези обстоятелства Комисията счита, че са допустими съмнения дали посоченият съдия отговаря на изискването да бъде „съд, предварително създаден със закон“ съгласно член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата.

66

В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се прецени дали съответният запитващ орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — и съответно, за да прецени дали преюдициалното запитване е допустимо, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (решения от 21 януари 2020 г., Banco de Santander,C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 51 и цитираната съдебна практика, и от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 42).

67

В случая преюдициалното запитване е отправено от Sąd Najwyższy (Върховен съд), който следва да се произнесе in limine litis по допустимостта на жалбата, посочена в точка 34 от настоящото решение, и съгласно националното право е длъжен за тази цел да провери редовността на формирането на съдебния състав, постановил обжалваното решение.

68

Безспорно е, че сам по себе си Sąd Najwyższy (Върховен съд) отговаря на изискванията, припомнени в точка 66 от настоящото решение. Това, което Омбудсманът поставя под съмнение в случая е дали съответният съдия, който заседава в едноличен състав и е отправил до Съда настоящото преюдициално запитване, изпълнява изискванията, на които трябва да отговаря даден орган, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

69

Доколкото преюдициалното запитване произхожда от национална юрисдикция, следва да се презумира, че тя отговаря на тези изисквания, припомнени в точка 66 от настоящото решение, независимо от конкретния си състав.

70

Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че в преюдициално производство по член 267 ДФЕС, предвид разпределението на функциите между Съда и националната юрисдикция, Съдът не е компетентен да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните съдоустройствени и съдопроизводствени правила. Следователно Съдът трябва да се придържа към акта за преюдициално запитване, изхождащ от юрисдикция на държава членка, докато същият не бъде отменен съгласно евентуално предвидените в националното право способи за съдебен контрол (решения от 14 януари 1982 г., Reina,65/81, EU:C:1982:6, т. 7, и от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 44).

71

От друга страна е важно да се припомни, че ключовият елемент в правораздавателната система на Съюза, установена с Договорите, е предвиденото в член 267 ДФЕС производство за преюдициално запитване, което с установяването на диалог между съдилища — между Съда и юрисдикциите на държавите членки, има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което по този начин дава възможност да се осигури неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщия на това право характер, установен по силата на Договорите (решение от 2 март 2021 г., А.В. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Обжалване), С‑824/18, EU:C:2021:153, т. 90 и цитираната съдебна практика).

72

Изложената в точка 69 от настоящото решение презумпция обаче може да бъде оборена, когато с окончателно съдебно решение, постановено от национален или международен съд, е прието, че съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, няма качеството независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47, втора алинея от Хартата.

73

Доколкото в случая към момента на приключване на устната фаза на производството Съдът не знае съдията, отправил преюдициалното запитване, да е бил обект на такова окончателно съдебно решение, евентуалните пороци, от които може да страда националната процедура за неговото назначаване, не могат да доведат до недопустимост на настоящото преюдициално запитване.

74

Важно е да се подчертае, че презумпцията, посочена в точка 69 от настоящото решение, се прилага само при преценката за допустимост на преюдициалните запитвания в рамките на член 267 ДФЕС. От нея не следва извод, че условията за назначаване на съдиите, формиращи запитващата юрисдикция, непременно позволяват да се удовлетворят гаранциите за достъп до независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС или член 47 от Хартата.

75

Накрая е необходимо да се уточни, както изтъква генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, че e възможно да се стигне до различен от следващия от точки 68—74 от настоящото решение извод, в случай че освен личното положение на един или повече съдии от национален съд, които официално са отправили запитване по член 267 ДФЕС, има и други фактори, които се отразяват на функционирането на запитващата юрисдикция, към която принадлежат тези съдии, и така допринасят за накърняване на независимостта и безпристрастността на посочената юрисдикция.

76

От всичко гореизложено следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

77

Първите пет преюдициални въпроса се отнасят до тълкуването на член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата и с член 267, трета алинея ДФЕС, както и с член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13.

78

Въпреки това, от мотивите на преюдициалното запитване се установява, че по същество тези въпроси се отнасят до тълкуването на принципа за независимост и безпристрастност на съдилищата, който произтича от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. От друга страна следва да се отбележи, че член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 предвижда по същество, че потребителите могат да поискат да се преустанови използването на неравноправни клаузи в договорите между потребителите и продавачи или доставчици, по-специално като сезират компетентните съдилища и случаят в главното производство се отнася именно до признаването на договорни клаузи за неравноправни.

79

При това положение първите пет въпроса следва да се разгледат единствено с оглед на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13.

80

С първия, втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да бъде квалифициран като независим и безпристрастен съд съдебен състав на юрисдикция от държава членка, в който заседава съдия, чието първо назначаване на такава длъжност или последващото му назначаване в съд от по-горна инстанция е резултат от решение, прието от орган на недемократичен режим, действал в тази държава членка преди нейното присъединяване към Съюза, включително когато назначенията на този съдия в съдилищата след края на този режим са били обосновани по-конкретно с трудовия стаж, придобит от посочения съдия по време на посочения режим, или когато той е положил съдийска клетва единствено при първоначалното си назначаване като съдия от орган на същия режим.

81

Първи, втори и трети въпрос визират три обстоятелства, свързани с назначаването на FO — един от тримата съдии в състава, постановил обжалваното решение — които запитващата юрисдикция счита за проблемни с оглед на разпоредбите, посочени в точка 80 от настоящото решение.

82

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че FO е бил назначен за първи път на длъжност съдия от Държавния съвет на ПНР, който е бил политически орган на изпълнителната власт в ПНР, по предложение на тогавашния министър на правосъдието и по силата на Декрет-закона от 6 февруари 1928 г. за устройство на общите съдилища, като това назначаване не е било основано на прозрачни критерии, в производството за назначаване на този съдия не е участвал орган на съдийското самоуправление или орган на публичната власт, сформиран след демократични избори, и не е била гарантирана несменяемостта на FO.

83

Второ, запитващата юрисдикция изтъква, че по-късно FO е бил назначен на длъжност съдия в съдилища от по-горна инстанция въз основа на своя съдийски стаж, придобит по време, през което в Полша е действал комунистически режим, както и въз основа на оценка на неговите съдийски функции на длъжност, на която е бил назначен от този режим.

84

Трето, запитващата юрисдикция посочва, че FO не е положил съдийска клетва след края на комунистическия режим в ПНР, а при първото си назначаване на длъжност съдия от този режим се е заклел по-специално да защитава политическата система на комунистическата държава.

85

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че всички обстоятелства, за които се отнасят поставените въпроси, са настъпили преди 1 май 2004 г., датата на присъединяване на Република Полша към Съюза.

86

Необходимо е да се припомни, че Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза единствено що се отнася до прилагането му в нова държава членка от датата на присъединяване ѝ към Съюза (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., Ynos,C‑302/04, EU:C:2006:9, т. 36 и цитираната съдебна практика).

87

Необходимо е обаче да се отбележи, че въпросът, който в случая запитващата юрисдикция следва да разреши in limine litis, няма за предмет положение, което е породило всичките си последици преди присъединяването на Република Полша към Съюза (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Х, C‑318/13, EU:C:2014:2133, т. 23, и от 6 октомври 2016 г., Paoletti и др., C‑218/15, EU:C:2016:748, т. 41). Всъщност достатъчно е да се посочи, че макар да е бил назначен на съдийска длъжност преди това присъединяване, FO понастоящем има статут на съдия и изпълнява функции, съответстващи на този статут.

88

След тази констатация относно компетентността на Съда е необходимо да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза (решение от 20 април 2021 г., Repubblika,C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 48).

89

Както е предвидено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от правни средства и процедури, осигуряващи ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата. Следователно последната разпоредба трябва надлежно да бъде взета предвид при тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 102 и цитираната съдебна практика).

90

Що се отнася до материалното приложно поле на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите прилагат това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 103 и цитираната съдебна практика).

91

По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира по-конкретно, че органите, които, като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза, са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, и следователно биха могли да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 104 и цитираната съдебна практика).

92

В случая е безспорно, че една полска юрисдикция на общото право като Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав), която, както е в контекста на главното производство, следва да се произнесе по въпроси за прилагането и тълкуването на разпоредби от правото на Съюза, а именно разпоредбите на Директива 93/13, в качеството си на „юрисдикция“ по смисъла на това право е част от полската система от способи за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, поради което трябва да отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита.

93

За да се гарантира, че такава юрисдикция е в състояние да осигури така изискваната от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ефективна правна защита, от първостепенно значение е опазването на независимостта и безпристрастността ѝ, което се потвърждава от член 47, втора алинея от Хартата, съгласно който достъпът до „независим“ съд е едно от изискванията, свързани с основното право на ефективни правни средства за защита (решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 65 и цитираната съдебна практика).

94

Както Съдът многократно е подчертавал, това изискване за независимост и безпристрастност на юрисдикциите, присъщо за правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на правото на ефективна правна защита и на основното право на справедлив процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, и по-конкретно на ценността на правовата държава (решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 66 и цитираната съдебна практика).

95

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от правото на Съюза гаранции за независимост и безпристрастност налагат наличието на правила — по-специално за състава на органа, за назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти относно неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и относно неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 67 и цитираната съдебна практика).

96

В това отношение е важно съдиите да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост. Правилата, приложими към статута на съдиите и упражняването на техните правораздавателни функции, трябва по-специално да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и по-този начин да не се допуска липса на впечатление за независимост или безпристрастност по отношение на тях, която може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва у правните субекти в рамките на демократичното общество и правовата държава (решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 69 и цитираната съдебна практика).

97

Ето защо е необходимо решенията за назначаване да се вземат при материалноправни и процесуалноправни условия, които не биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на назначаването им нататък. За тази цел в частност е важно въпросните материалноправни и процесуалноправни условия да бъдат уредени така, че да отговарят на изискванията, припомнени в предходната точка от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 20 април 2021 г., Repubblika,C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 57 и цитираната съдебна практика).

98

Припомнените в точки 94—97 от настоящото решение изисквания се прилагат по-специално към юрисдикцията, на която правото на държава членка възлага компетентността да разпореди преустановяване на използването на неравноправни клаузи в договорите между потребители и търговци или доставчици на основание член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13. Всъщност последната разпоредба препотвърждава правото на ефективни средства за защита, от което се ползват потребителите, които считат, че са увредени от такива клаузи.

99

Освен това в спора в главното производство жалбоподателите искат обезщетение за вредите, които твърдят, че са понесли поради неравноправния според тях по смисъла на тази директива характер на клаузите, посочени в точка 31 от настоящото решение. Така в този спор става дума за случай, уреден от правото на Съюза, поради което жалбоподателите могат да се позовават на правото на ефективна съдебна защита, което им гарантира член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., А. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 81).

100

С първите три въпроса запитващата юрисдикция иска да се установи дали обстоятелствата, предхождащи присъединяването на Република Полша към Съюза, посочени в точки 82—84 от настоящото решение, оказват влияние върху независимостта и безпристрастността на съдия, който понастоящем е член на съдебен състав.

101

Такова влияние може да се установи единствено ако е била доказана връзка между националните правила, при действието на които са настъпили тези обстоятелства, и сегашното възникване на основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти относно независимостта и безпристрастността на съответния съдия.

102

Запитващата юрисдикция основава съмненията си в това отношение единствено на съображението, че съдиите, назначени от органи на предишния полски недемократичен режим, не са били „независими“, тъй като са били назначени от тези органи, придобили са част от своя съдийски стаж при действието на този режим и са положили съдийска клетва единствено през този период.

103

Тя добавя, че макар след края на комунистическия режим в ПНР да са приведени в действие някои мерки за лустрация, демократичният конституционен ред, последвал този комунистически режим, приема, че съдиите, назначени от органите на този режим, по принцип могат да запазят функциите си, което полското правителство потвърждава пред Съда по време на съдебното заседание. Така трите първи въпроса визират положението на съдиите, запазили длъжността си след края на недемократичния режим в ПНР.

104

В това отношение следва да се припомни, че за да може да се присъедини към Съюза, Република Полша е трябвало да изпълни определените от Европейския съвет в Копенхаген от 21 и 22 юни 1993 г. критерии, на които трябва да отговарят държавите — кандидатки за присъединяване. Тези критерии изискват по-специално държавата кандидатка „да има стабилни институции, които да гарантират демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, зачитането и защитата на малцинствата“. Освен това член 49 ДЕС, който предвижда, че всяка европейска държава може да поиска да членува в Съюза, уточнява, че последният обединява държави, които са се присъединили свободно и доброволно към общите ценности, съдържащи се в член 2 ДЕС, които зачитат и се ангажират да насърчават, сред които по-специално е ценността на правовата държава (вж. в този смисъл решение от 20 април 2021 г., Repubblika,C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 61). Така към момента на присъединяването на Република Полша към Съюза е било прието, че по принцип съдебната система е била в съответствие с правото на Съюза.

105

В контекста, припомнен в точки 103 и 104 от настоящото решение, запитващата юрисдикция не изтъква нито едно обстоятелство, което да сочи причината, поради която условията на първото назначаване преди края на недемократичния режим в ПНР на съдия, запазил длъжността си след неговия край, биха породили в съзнанието на правните субекти основателни и сериозни съмнения в независимостта и безпристрастността на този съдия при упражняване на неговите правораздавателни функции.

106

В частност в преюдициалното запитване липсва ясно и конкретно обяснение защо тези условия на първото назначаване на такъв съдия биха могли да позволят на едно лице, институция или какъвто и да е орган да има понастоящем неправомерно влияние над него.

107

От това следва, че обстоятелствата, при които е извършено първото назначаване на съдия на такава длъжност по време на недемократичния режим в ПНР, като посочените в точки 82—84 от настоящото решение, сами по себе си не могат да се считат за годни да породят основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти относно независимостта и безпристрастността на този съдия при по-нататъшното упражняване на неговите съдийски функции.

108

Предвид всички гореизложени съображения на първи, втори и трети въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че първото назначаване на съдия в държава членка или последващото му назначаване в съд от по-горна инстанция е извършено с решение на орган на недемократичен режим, който е съществувал в тази държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза, включително когато назначенията на този съдия в съдилищата след прекратяването на този режим са били извършени по-специално въз основа на стажа, придобит от него по време на този режим, или когато съдията е положил клетва само при първото си назначаване от орган на този режим, само по себе си не може да породи основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти относно независимостта и безпристрастността на същия съдия, нито да постави под съмнение квалифицирането на съдебния състав, в който участва, като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

109

С четвъртия и петия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат квалифицирането като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, на съдебен състав на съд на държава членка, в който участва съдия, чието първо назначаване на тази длъжност или чието последващо назначаване в съд от по-горна инстанция е извършено след избирането му за кандидат за съдия от орган, съставен въз основа на законодателни разпоредби, които впоследствие са били обявени за противоконституционни от Конституционния съд на тази държава членка, или след избирането му за кандидат за съдия от редовно съставен орган, но след процедура, която не е била нито прозрачна, нито публична, нито е подлежала на обжалване по съдебен ред.

110

Що се отнася до първото обстоятелство, запитващата юрисдикция посочва, че в решение от 20 юни 2017 г. Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) констатира, наред с останалото, несъответствието с член 187, параграф 3 от Конституцията — който предвижда, че мандатът на изборните членове на KRS е четири години — на член 13, параграф 3 от Закона за KRS от 12 май 2011 г., тълкуван в смисъл, че мандатът на членовете на KRS, избрани измежду съдиите от общите съдилища, е индивидуален. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали фактът, че двама от членовете на съдебния състав, постановил обжалваното решение, са били назначени като съдии в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) въз основа на решения, приети от KRS в състав, който в по-голямата си част е определен въз основа на законодателни разпоредби, впоследствие обявени за противоконституционни от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), има значение за независимостта на тези съдии.

111

Що се отнася до второто обстоятелство, запитващата юрисдикция изтъква, че през периода непосредствено след края на комунистическия режим в ПНР назначените от този режим съдии са били назначени в по-горни инстанции след процедура, проведена от новосъздадения KRS, която обаче не е била нито прозрачна, нито публична, и поначало до 2007 г. решенията на KRS не са подлежали на обжалване по съдебен ред. Предвид тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали фактът, че член на съдебния състав, постановил обжалваното решение, е бил назначен в Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд Вроцлав) през този период, може да постави под съмнение неговата независимост.

112

В това отношение следва да се посочи, че практиката на Съда, припомнена в точки 89—97 от настоящото решение, е релевантна и при разглеждането на четвъртия и петия въпрос.

113

От друга страна, Съдът вече е постановявал, че гаранциите за достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и по-специално тези, които определят понятието, както и неговия състав, са крайъгълният камък на правото на справедлив процес. Проверката дали даден съд е такъв с оглед на състава си, когато възникне сериозно съмнение във връзка с това, е необходима за доверието, което съдилищата на демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия, C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 57 и цитираната съдебна практика).

114

Така предвид обстоятелствата, при които е извършено назначаването на съответните съдии, се поставя въпросът дали тези съдии могат да се считат за „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Съюза“.

115

Що се отнася до това понятие, видно от член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата — който, както беше припомнено в точка 89 от настоящото решение, отразява общия принцип на правото на Съюза на ефективна правна защита, който е посочен и в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 122).

116

Освен това, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от ЕКПЧ, член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да осигури необходимата последователност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, без това да засяга автономността на правото на Съюза. Съгласно разясненията относно Хартата на основните права (ОВ С 303, 2007 г., стр. 17) член 47, втора алинея от Хартата съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даваното от него тълкуване на член 47, втора алинея от Хартата осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 123).

117

В това отношение ЕСПЧ е подчертал по-специално, че макар правото на „съд, създаден в съответствие със закона“, гарантирано в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, да е самостоятелно право, то все пак е тясно свързано с гаранциите за „независимост“ и „безпристрастност“ по смисъла на тази разпоредба. Ето защо в решение на ЕСПЧ от 1 декември 2020 г., Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия (CE:ECHR:2020:1201JUD002637418, § 231 и 233), посочената юрисдикция постановява по-специално, че макар всяко едно от институционалните изисквания по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ да преследва конкретна цел, което ги превръща в специфични гаранции на справедлив съдебен процес, общото между тях е, че зачитат основни принципи като върховенството на правото и разделението на властите, като в това отношение уточнява, че в основата на всяко от тези изисквания е необходимостта от запазване на доверието, което съдебната власт трябва да вдъхва на правните субекти, и независимостта на тази власт по отношение на другите власти (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 124).

118

По-конкретно, в съответствие с принципа на разделение на властите, характерен за функционирането на правовата държава, трябва да се гарантира независимостта на съдилищата, по-специално спрямо законодателната и изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 68 и цитираната съдебна практика).

119

Както беше припомнено в точки 95 и 96 от настоящото решение, изискванията за независимост и безпристрастност налагат наличието на правила, по-конкретно по отношение на състава на органа и назначаването на членовете му, които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 128).

120

Що се отнася по-конкретно до процеса по назначаване на съдиите, в своето решение от 1 декември 2020 г., Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия (CE:ECHR:2020:1201JUD002637418, § 227 и 232) ЕСПЧ посочва също, че с оглед на съществените последици, които посоченият процес има за правилното функциониране и легитимността на съдебната власт в една демократична и правова държава, този процес непременно е неразделна част от понятието „съд, създаден в съответствие със закона“, по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, като същевременно уточнява, че независимостта на съда по смисъла на тази разпоредба се измерва по-специално с начина, по който са назначени неговите членове (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 125).

121

Освен това в точка 73 от решение от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232), Съдът припомня, позовавайки се на постоянната практика на ЕСПЧ, че изразът „създаден в съответствие със закона“ е въведен в член 6, параграф 1, първо изречение от ЕКПЧ, за да не се позволи организацията на съдебната система да бъде оставена на свободната преценка на изпълнителната власт и за да бъде тази материя уредена с приет от законодателната власт закон по начин, отговарящ на нормите, регулиращи упражняването на нейната компетентност. Този израз отразява именно принципа на правовата държава и се отнася не само до правната основа за самото съществуване на съда, но и до заседаващия по всяко дело състав, както и всяка друга разпоредба от вътрешното право, чието незачитане води до нередовност на участието на един или повече съдии при разглеждането на делото, включително по-специално разпоредбите относно независимостта и безпристрастността на членовете на съответната юрисдикция (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 129).

122

Съдът е постановил, че нередовност, допусната при назначаването на съдиите в съответната съдебна система, води до нарушение на изискването съдът да е създаден в съответствие със закона по-конкретно когато тази нередовност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реална опасност други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на съответния съдия/съдии, което се получава, когато става въпрос за основни правила, представляващи неразделна част от изграждането и функционирането на съдебната система (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 130 и цитираната съдебна практика).

123

От тази съдебна практика следва, че не всяка грешка, която може да настъпи в хода на процедурата за назначаване на даден съдия, може да хвърли съмнение върху независимостта и безпристрастността на този съдия, а следователно и върху качеството „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Съюза, на съдебния състав, в който той участва.

124

В случая, както беше посочено в точка 112 от настоящото решение, запитващата юрисдикция изразява съмнения дали с оглед на членовете си съдебният състав, постановил обжалваното решение, може да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“.

125

Що се отнася до първото положение, изложено от запитващата юрисдикция и посочено в точка 110 от настоящото решение, а именно че някои членове на съд на държава членка са били назначени в този съд въз основа на решения, приети от орган, чийто състав е формиран съгласно впоследствие обявени за противоконституционни от Конституционния съд на тази държава членка законодателни разпоредби, следва да се отбележи, че както следва от преюдициалното запитване, в случая с решението от 20 юни 2017 г. Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не се е произнесъл по независимостта на KRS. Законодателните разпоредби, които са били обявени за противоконституционни с посоченото решение, са се отнасяли по същество до индивидуалния характер на мандата на членовете на KRS и до правилата за разпределение, въз основа на които тези членове са били избирани от полските юрисдикции.

126

При това положение обявяването на противоконституционността на законодателните разпоредби, въз основа на които по това време е бил сформиран KRS, към която препраща точка 110 от настоящото решение, само по себе си не би могло да постави под съмнение независимостта на този орган, и съответно да породи в съзнанието на правните субекти съмнения относно независимостта на съответните съдии от външни фактори.

127

Именно това обстоятелство отличава настоящия случай от случаите, довели до решения от 19 ноември 2019 г., А. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), и от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596). Всъщност за разлика от законодателните разпоредби, въз основа на които е бил съставен KRS, чиито решения са довели до назначаването на разглежданите в главното производство съдии, разглежданото в делата, по които са постановени тези две решения, законодателство, въз основа на което е променен съставът на KRS, е засилило влиянието на законодателната и изпълнителната власт при подбора на членове на KRS по начин, който е могъл да породи основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти относно независимостта на KRS, разглеждана в посочените дела, и неговата роля в процеса на назначаване на съдиите, за който се отнасят тези дела, а следователно и независимостта на последните и на съда, в който те заседават.

128

Последната констатация е потвърдена от ЕСПЧ, който приема, че процедурата за назначаване на членовете на Izba Dyscyplinarna (Дисциплинарна колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд) по предложение на KRS, съставен въз основа на законодателството, разглеждано по делата, по които са постановени цитираните в предходната точка решения, е била неправомерно повлияна от законодателната и изпълнителната власт, което само по себе си е несъвместимо с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 22 юли 2021 г., Reczkowicz с/у Полша, CE:ECHR:2021:0722JUD004344719, § 276).

129

Поначало запитващата юрисдикция не излага конкретни данни, които могат да подкрепят наличието на основателни и сериозни съмнения в съзнанието на правните субекти относно независимостта и безпристрастността на съответните съдии, произтичащи от факта, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) е обявил за противоконституционни законодателните разпоредби, въз основа на които е бил съставен KRS, участвал в процедурата, довела до назначаването на посочените съдии.

130

Същото заключение се налага и по отношение на второто изложено от запитващата юрисдикция и посочено в точка 111 от настоящото решение положение, а именно когато един от членовете на съд в държава членка е бил избран за кандидат за съдийска длъжност от орган, който се счита за редовно съставен, но след процедура, която по онова време не е била нито прозрачна, нито публична, нито е подлежала на обжалване по съдебен ред. Всъщност от преюдициалното запитване не следва, че така както е бил съставен след края на недемократичния режим в ПНР, KRS не е бил независим от изпълнителната и законодателната власт.

131

При това положение не може да се счита, че от обстоятелствата, посочени от запитващата юрисдикция в четвъртия и петия преюдициален въпрос, изложени в точки 110 и 111 от настоящото решение, може да се установи нарушение на основополагащите правила, приложими при назначаването на съдиите, по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 122 от настоящото решение.

132

По гореизложените съображения на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат квалифицирането като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, на съдебен състав на съд на държава членка, в който участва съдия, чието първо назначаване или чието последващо назначаване в съд от по-горна инстанция е извършено или след избирането му за кандидат за съдия от орган, съставен въз основа на законодателни разпоредби, които впоследствие са били обявени за противоконституционни от Конституционния съд на тази държава членка, или след избирането му за кандидат за съдия от редовно съставен орган, но след процедура, която не е била нито прозрачна, нито публична, нито е подлежала на обжалване по съдебен ред, стига тези нередовности да не са от такова естество и толкова сериозни, че да създадат реален риск други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти сериозни и основателни съмнения в независимостта и безпристрастността на съответния съдия.

133

Предвид отговорите на първите пет въпроса не е необходимо да се отговаря на шести и седми въпрос.

134

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По тези съображения Съдът (голям състав) реши: