–

за L. Šenfelde, от самата нея,

–

за латвийското правителство, първоначално от K. Pommere, V. Soņeca, L. Juškeviča и E. Bārdiņš, и впоследствие от K. Pommere и E. Bārdiņš,

–

за Европейската комисия, от M. Kaduczak и A. Sauka,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Līga Šenfelde, собственик на стопанство, и Lauku atbalsta dienests (Служба за подпомагане на селските райони, Латвия) по повод на решението, с което ѝ се отказва натрупване на две помощи, свързани с развитието на земеделските стопанства и предприятията.

3

Съображения 3, 7 и 17 от Регламент № 1305/2013 гласят:

[…]

[…]

4

Член 2, параграф 1, буква н) от посочения регламент определя „млад земеделски стопанин“ като лице на не повече от 40 години към момента на подаване на заявлението, което притежава достатъчни професионални умения и компетентност и установява за пръв път земеделско стопанство в качеството на ръководител на такова стопанство.

5

Член 5 от посочения регламент, озаглавен „Приоритети на Съюза за развитие на селските райони“, предвижда в първа алинея, точка 2, буква а) следното:

„Постигането на целите за развитие на селските райони, допринасящи за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, следва да се осъществява чрез следните шест приоритета на Съюза за развитие на селските райони […]:

[…]

6

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 предвижда:

„[Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ] действа в държавите членки чрез програмите за развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, определени в дял III. За постигането на целите за развитие на селските райони, следвани посредством приоритетите на Съюза, се търси помощ от ЕЗФРСР“.

7

Съгласно член 13 от този регламент:

Всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. В приложение VI е включен примерен списък с мерки с особено значение за приоритетите на Съюза“.

8

Член 19 от посочения регламент, озаглавен „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, гласи:

„1.   Подпомагането по тази мярка обхваща:

[…]

2.   Подпомагането по параграф 1, буква а), подточка i) се предоставя на млади земеделски стопани.

[…]

Подпомагането по параграф 1, буква a), подточка iii) се предоставя на малки стопанства, определени от държавите членки.

[…]

4.   Подпомагането по параграф 1, буква a) се предоставя само при представянето на бизнес план. Изпълнението на този бизнес план трябва да започне в срок от девет месеца от датата на решението за отпускане на помощта.

За младите земеделски стопани, които получават подпомагане по силата на параграф 1, буква а) подточка i), в бизнес плана се предвижда, че младият земеделски стопанин отговаря на изискванията на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 относно действащите земеделски стопани в рамките на 18 месеца от датата на установяване.

Държавите членки определят горни и долни прагове за разрешаване на достъп до подпомагане на земеделските стопанства съгласно параграф 1, буква a), подточки i) и iii). Долният праг за подпомагане по параграф 1, буква a), подточка i) е по-висок от горния праг за подпомагане по параграф 1, буква a), подточка iii). Подпомагането се ограничава до стопанства, отговарящи на определението за микро- и малки предприятия.

5.   Подпомагането по параграф 1, буква a) се изплаща на най-малко две вноски за максимален срок от пет години. Плащанията могат да бъдат намаляващи. Плащането на последната вноска по параграф 1, буква a), подточки i) и ii) се извършва само при коректно изпълнение на бизнес плана.

6.   Максималната сума на подпомагането по параграф 1, буква а) е установена в приложение II. Държавите членки определят сумата на подпомагането по параграф 1, буква a), подточки i) и ii), като отчитат и социално-икономическата ситуация в програмния район.

[…]“.

9

Приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент № 1305/2013 (ОВ L 227, 2014 г., стр. 18) съдържа част 5, отнасяща се до кодовете на мерките и подмерките. В тази част на основание член 19 от Регламент № 1305/2013 под код 6 се предвижда мярката, озаглавена „Развитие на земеделските стопанства и предприятията“. Сред подмерките за целите на програмите, съответстващи на тази мярка, под код 6.1 е подмярката, озаглавена „помощ при стартиране за млади земеделски стопани“, а под код 6.3 е подмярката, озаглавена „помощ при стартиране за развитието на малки стопанства“.

10

Съгласно член 5, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 2014 г., стр. 1) държавите членки определят праговете, посочени в член 19, параграф 4, трета алинея от Регламент № 1305/2013, по отношение на производствения потенциал на земеделското стопанство, измерен като стандартен производствен обем съгласно определението по член 5 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (ОВ L 335, 2008 г., стр. 3) или като еквивалентна величина.

11

Съгласно точка 99 от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. (ОВ C 204, 2014 г., стр. 1) „[п]омощ може да бъде предоставяна паралелно по няколко схеми или да бъде натрупвана с помощ ad hoc, при условие че общият размер на държавната помощ за дейност или проект не надхвърля таваните на помощта, заложени в настоящите насоки“.

12

Точка 184 от тези насоки предвижда, че „[м]аксималният размер на предоставяната помощ трябва да е ограничен до 70000 EUR за млад земеделски стопанин и до 15000 EUR за малко земеделско стопанство [и че д]ържавите членки трябва да определят размера на помощта за млади земеделски стопани, като отчитат и социално-икономическата ситуация във въпросния район“.

13

Точка 1 от Постановление № 292 на Министерския съвет от 9 юни 2015 г. относно процедурата за отпускане на национални помощи и на помощи от Европейския съюз по подмярката „Помощ при стартиране на предприятия посредством развитието на малки земеделски стопанства“ в рамките на мярката „Развитие на земеделските стопанства и предприятията“ (Latvijas Vēstnesis, 2015, бр. 126), гласи:

„Настоящото постановление урежда процедурата за отпускане на национални помощи и на помощи от Европейския съюз по подмярката „Предоставяне на помощ при стартиране за развитие на малки земеделски стопанства“ в рамките на мярката „Развитие на земеделските стопанства и предприятията“ под формата на еднократно плащане“.

14

Съображение 20 от това постановление гласи:

„В рамките на един програмен период кандидатстващият за помощ може да получи само веднъж помощта, уредена в настоящото постановление“.

15

На 5 октомври 2015 г. жалбоподателката в главното производство, собственик на земеделско стопанство, подава в рамките на първия проект заявление за предоставяне на помощ при стартиране за развитие на малки стопанства.

16

С решение от 15 януари 2016 г. Службата за подпомагане на селските райони уважава това заявление.

17

На 27 юли 2016 г. жалбоподателката придобива земеделското стопанство, стопанисвано преди това от нейните родители.

18

На 23 август 2016 г. в рамките на втори проект тя подава заявление за финансиране при стартиране за млади земеделски стопани, като междувременно продължава да извършва субсидираните с първата помощ дейности.

19

На 8 ноември 2016 г. Службата за подпомагане на селските райони отхвърля второто заявление на основание член 19, параграф 4 от Регламент № 1305/2013.

20

Посочената служба приема, че даден кандидат може да се ползва в рамките на една и съща мярка или от помощ за развитие на малки стопанства, или от помощ за млади земеделски стопани. Тя също така приема, че тъй като националната правна уредба не допуска първо да се иска помощ за развитие на малки стопанства, а след това да се получи помощ за млади земеделски стопани, такова заявление не отговаря на изискването, свързано с последно посочената помощ, за първоначално установяване или за придобиване на стопанството.

21

Жалбоподателката в главното производство обжалва това решение за отказ пред Службата за подпомагане на селските райони. С решение от 6 януари 2017 г. последната потвърждава този отказ, като по този начин потвърждава забраната за натрупване на различни помощи, предвидени в този регламент.

22

Подадените впоследствие от жалбоподателката по съдебен ред жалби срещу това решение за отказ са отхвърлени съответно от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия) и от Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия).

23

Тези съдилища по-специално приемат, че от целите, посочени в проектите на жалбоподателката в главното производство, е видно, че вторият проект е насочен към постигане на преследваната с първия проект цел. Предоставянето на две помощи за една и съща цел обаче противоречало на правилото за еднократно плащане и не можело да се счита за пропорционално използване на средствата. Освен това земеделският стопанин не попада повече в обхвата на понятието „млад земеделски стопанин“, тъй като е получил помощта за развитието на малки стопанства, предвидена в член 19, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент № 1305/2013.

24

На 23 ноември 2017 г. жалбоподателката в главното производство подава касационна жалба пред Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия), като по-специално изтъква, че разпоредбите на Регламент № 1305/2013 са били тълкувани неправилно.

25

В това отношение тя твърди, че двете помощи се уреждат от отделни разпоредби и че правилото, според което дадена помощ не може да се получава повече от веднъж по силата на този регламент, се прилага за всяка подмярка поотделно, а не при натрупването им.

26

При това положение запитващата юрисдикция иска да установи съвместимостта на национална правна уредба, която забранява изплащането на помощта, посочена в член 19, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1305/2013, на земеделски стопанин, който вече е получил помощта по параграф 1, буква а), подточка iii).

27

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 1305/2013 във връзка с други разпоредби от посочения регламент и от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. да се тълкува в смисъл, че:

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска земеделски стопанин, който е получил помощта при стартиране за развитие на малки стопанства, предвидена в буква а), подточка iii) от тази разпоредба, да може да я натрупва с помощта при стартиране за млади земеделски стопани, предвидена в буква а), подточка i) от същата разпоредба.

29

Както следва от член 19, параграф 1, буква а) от посочения регламент, помощта по мярка „Развитие на земеделските стопанства и предприятията“ обхваща три вида помощ при стартиране, сред които помощта за младите земеделски стопани и тази за развитие на малки стопанства.

30

В част 5 от приложение I към Регламент за изпълнение № 808/2014 относно кодовете на мерките и подмерките се посочва кодът, съответстващ на помощта по мярка „Развитие на земеделските стопанства и предприятията“, предвидена в член 19 от Регламент № 1305/2013, и кодовете, съответстващи на подмерките „Помощ при стартиране за млади земеделски стопани“ и „Помощ при стартиране за развитието на малки стопанства“, предмет на главното производство.

31

Член 19, параграф 2 от Регламент № 1305/2013 гласи, че помощта, предвидена в параграф 1, буква а), подточка i) от този член, се предоставя на млади земеделски стопани, а помощта, предвидена в параграф 1, буква а), подточка iii) от същия член, се предоставя на малки стопанства, определени от държавите членки.

32

Макар че по този начин последно посочената разпоредба оставя държавите членки да определят понятието „малки стопанства“, член 2, параграф 1, буква н) от Регламент № 1305/2013 определя „млад земеделски стопанин“ по смисъла на този регламент като лице на не повече от 40 години към момента на подаване на заявлението, което притежава съответни професионални умения и компетентности и установява за пръв път земеделско стопанство в качеството на ръководител на такова стопанство.

33

Въпреки че текстът на член 19, параграф 1, буква а) от посочения регламент се отнася по-специално до предоставянето на разглежданите в главното производство две помощи, следва да се отбележи, че той не установява ред за предоставянето на тези помощи, нито изрично изключва възможността при отпускането им те да се натрупват.

34

Член 19, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1305/2013 предвижда, че предоставянето на посочените в параграф 1, буква а) от този член помощи, към които спадат разглежданите в главното производство две помощи, се извършва само при изпълнението на бизнес план и определя условията за изпълнението на този план.

35

Освен това член 19, параграф 4, трета алинея от посочения регламент гласи, че държавите членки определят горни и долни прагове за предоставянето на достъп до подпомагане на земеделските стопанства съгласно параграф 1, буква a), подточки i) и iii) от този член. В него се посочва, че долният праг за помощта по посочения параграф 1, буква а), подточка i) трябва да бъде по-висок от горния праг, определен за помощта съгласно параграф 1, буква а), подточка iii), и че тази помощ се ограничава до стопанства, попадащи в обхвата на определението за микро- и малки предприятия.

36

В това отношение трябва да се припомни, че както следва от член 19, параграф 8 от Регламент № 1305/2013, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, по-специално за определяне на праговете по член 19, параграф 4. Така в член 5, параграф 2 от Делегиран регламент № 807/2014 се уточнява, че държавите членки определят праговете, посочени в член 19, параграф 4, трета алинея, по отношение на производствения потенциал на земеделското стопанство, измерен като стандартен производствен обем или като еквивалентна величина.

37

Следва обаче да се приеме, от една страна, че член 19, параграф 4 от Регламент № 1305/2013 не засяга изрично въпроса за натрупването на помощи, предоставени на основание член 19, параграф 1, буква а), подточки i) и iii) от него, и от друга страна, че определянето на праговете за тези помощи, като посочените в параграф 4, допуска натрупването на съответните помощи, стига да бъде спазена максималната сума на предоставената помощ, така както е посочена в член 19, параграф 6.

38

Всъщност не е изключено, след като получи помощ при стартиране за развитие на малко земеделско стопанство, нейният бенефициер да увеличи производствения си потенциал, евентуално благодарение на получаването на първата помощ, така че да реши да се установи като „млад земеделски стопанин“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква н) от посочения регламент.

39

В този смисъл качеството на бенефициер на такава помощ не изключва възможността да се претендира за помощ за „млад земеделски стопанин“ по смисъла на тази разпоредба, с която се определят само критерии за възраст, умения както и за първоначално установяване като ръководител на земеделско стопанство. От това следва, че земеделски стопанин като жалбоподателката в главното производство може да бъде квалифициран като „млад земеделски стопанин“ по смисъла на посочената разпоредба дори когато вече е получил помощта за развитие на малки стопанства, предвидена в член 19, параграф 1, буква а), подточка iii) от посочения регламент.

40

Критерият за първоначално установяване в земеделско стопанство не означава непременно, че земеделското стопанство, в което „младият земеделски стопанин“ се установява за пръв път, трябва да бъде ново стопанство, този критерий може да бъде изпълнен и когато „младият земеделски стопанин“ иска да продължи да развива старо стопанство.

41

Освен това възможността за натрупване на разглежданите в главното производство две помощи се потвърждава от факта, че Регламент № 1305/2013 предвижда не еднократно, а поетапно изплащане на помощта за млади земеделски стопани, като възможността за такова плащане на вноски е изрично предвидена в член 19, параграф 5 от този регламент и освен това е отразена в съображение 17 от същия.

42

Също така, както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, обстоятелството, че на млад земеделски стопанин се предоставя възможността дори след като е получил помощта за развитие на малко земеделско стопанство, да кандидатства за помощта за млади земеделски стопани, от която тогава ще се приспадне получената вече сума от първата помощ, всъщност отчита житейската реалност на младите земеделски стопани и е в съответствие както с целите на Регламент № 1305/2013, така и с приоритетите на Съюза в областта на развитието на селските райони.

43

Всъщност необходимостта да бъдат насърчавани земеделските стопани на етапа на установяване да разрастват и развиват своите стопанства и съответно да актуализират първоначалните си бизнес планове, допринася за постигането на целта на Регламента, а именно развитието на селските райони, отразена в съображение 3 от същия, както и за необходимостта да се насърчи развитието на малки стопанства, които са икономически жизнеспособни, както се уточнява в съображение 17 от посочения регламент.

44

Освен това следва да се отбележи, че Регламент № 1305/2013 определя както целите, за които трябва да допринася политиката за развитие на селските райони, така и съответните приоритети на Съюза, като са предвидени подходящите мерки за нейното осъществяване. Всъщност в член 5 от същия регламент са посочени шест приоритета за развитието на селските райони, сред които в точка 2 от този член по-конкретно фигурира повишаването на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност, както и приемствеността между поколенията, като по-специално се акцентира на подобряването на икономическите резултати на всички земеделски стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2021 г., Région wallonne (Помощ за млади земеделски стопани), C‑830/19, EU:C:2021:552, т. 34).

45

Подчертаната в точка 43 от настоящото решение необходимост да бъдат насърчавани земеделските стопани на етапа на установяване да разрастват и развиват своите стопанства обаче също се вписва в приоритетите на Съюза за развитие на селските райони.

46

Както следва от акта за преюдициалното запитване, в случая жалбоподателката в главното производство е изразила ясно желанието си в бизнес плана си, с който кандидатства за помощта за млади земеделски стопани, да продължи започнатия проект, като развие стопанството си чрез увеличаване на броя на отглежданите в него животни.

47

При това положение следва да се припомни, че член 19, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 ограничава сумите, които могат да бъдат получени като млад земеделски стопанин на основание помощта, предвидена в параграф 1, буква а) от този член, като предвижда „максимална“ сума на отпуснатата на това основание помощ.

48

Точка 99 от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. гласи, че помощ може да бъде предоставяна паралелно по няколко схеми или да бъде натрупвана с помощ ad hoc, при условие че общият размер на държавната помощ за дейност или проект не надхвърля таваните на помощта, заложени в тези насоки.

49

В това отношение в точка 184 от посочените насоки се уточнява, че максималният размер на предоставяната помощ трябва да е ограничен до 70000 EUR за млад земеделски стопанин и до 15000 EUR за малко земеделско стопанство, като държавите членки трябва да определят размера на помощта за млади земеделски стопани, като отчитат и социално-икономическата ситуация във въпросния район.

50

При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 82 от заключението си и както бе посочено в точка 37 от настоящото решение, сумата, получена в рамките на помощ при стартиране за развитие на малко земеделско стопанство, трябва да се приспадне от сумата, която следва да се получи в рамките на помощ при стартиране за млад земеделски стопанин, така че да не се превиши максималният размер на помощта на млад земеделски стопанин съгласно член 19, параграф 6 и приложение II към Регламент № 1305/2013.

51

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска земеделски стопанин, който е получил помощта при стартиране за развитие на малки стопанства, предвидена в буква а), подточка iii) от тази разпоредба, да може да я натрупва с помощта при стартиране за млади земеделски стопани, предвидена в буква а), подточка i) от същата разпоредба, при условие че се спазва максималната сума на отпуснатата помощ, така както е посочена в параграф 6 от същия член.

52

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която предоставянето на помощта при стартиране за развитие на малки стопанства, предвидена в буква а), подточка iii) от тази разпоредба, изключва получаването на помощта при стартиране за млади земеделски стопани, предвидена в буква а), подточка i) от същата разпоредба.

53

В рамките на тези въпроси отправеното от запитващата юрисдикция запитване се отнася по-конкретно до свободата на преценка, с която разполагат държавите членки, по отношение на установяването на схема за предоставяне на тези две помощи за стартиране.

54

В това отношение следва да се припомни, че държавите членки прилагат Регламент № 1305/2013 чрез програмите си за подпомагане на развитието на селските райони. Както е видно от член 6 от този регламент и както е отразено в съображение 7 от него, всъщност ЕЗФРСР действа в тези държави чрез посочените програми за развитие на селските райони.

55

Така всяка държава членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми, или и двете — национална програма и пакет от регионални програми, като тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони.

56

От това следва, че Регламент № 1305/2013 оставя на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи.

57

Всъщност както следва от член 1 от този регламент, с него се определят правилата за програмиране, изграждане на мрежи, управление, мониторинг и оценка на базата на „отговорностите, поделени между държавите членки и Комисията“, както и правилата за осигуряване на координация между ЕЗФРСР и други инструменти на Съюза.

58

Свободата на преценка, с която разполагат държавите членки в тези рамки, може да се отнася по-специално до критериите за подбор на проекти, с цел да се гарантира, че финансовите ресурси за развитие на селските райони се използват по възможно най-добрия начин и за насочване на мерките в програмите за развитие на селските райони в съответствие с приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, както и с цел да се гарантира и еднакво третиране на кандидатите.

59

Тази свобода на преценка може да се отнася и до организацията на националните програми за развитие на селските райони, както и до прилагането на изискванията на посочения регламент, по-специално що се отнася до размера на стопанствата, които отговарят на изискванията, така както е посочен в член 19, параграф 2, трета алинея от Регламента, или до размера на помощите, както е видно от параграф 6 от посочения член.

60

Освен това съгласно член 13 от Регламент № 1305/2013 всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Следва обаче да се отбележи, че както се уточнява в текста на този член, списъкът с мерки, който се съдържа в приложение VI към посочения регламент и е от особено значение за приоритетите на Съюза, е само примерен.

61

От това следва, както поддържа Комисията в писменото си становище, че по принцип държавите членки могат да изберат какво да включват или да не включват в своите програми за развитие на селските райони. Така те разполагат с възможността да предвидят ограничения за предоставянето на помощите при стартиране, посочени в член 19, параграф 1, буква а) от този регламент, като предвидят забрана за изплащане на помощта, посочена в член 19, параграф 1, буква а), подточка i) от посочения регламент, на земеделски стопанин, който вече е получил помощта, предвидена в буква а), подточка iii) от тази разпоредба.

62

С оглед на гореизложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която предоставянето на помощта при стартиране за развитие на малки стопанства, предвидена в буква а), подточка iii) от тази разпоредба, изключва получаването на помощта при стартиране за млади земеделски стопани, предвидена в буква а), подточка i) от същата разпоредба.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: