–

за I.W.и R.W., от B. Garlacz, radca prawny,

–

за Bank BPH S.A., от A. Sienkiewicz, B. Krużewski и A. Prokop, adwokaci, както и от P. Bogdanowicz, radca prawny,

–

за Rzecznik Praw Obywatelskich, от M. Taborowski,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за испанското правителство, от S. Centeno Huerta и L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, T. Paixão, M. Queiroz Ribeiro, A. Rodrigues и P. Barros da Costa, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Ruiz García и M. Siekierzyńska, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), по-специално на членове 6 и 7 от нея.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между I.W. и R.W., от една страна, и Bank BPH S.A., от друга страна, относно последиците от неравноправния характер на някои клаузи на сключен между тези страни договор за ипотечен кредит.

3

Съгласно член 2, буква а) от Директива 93/13 понятието „неравноправни клаузи“ означава „договорните клаузи, определени в член 3“.

4

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, [тя] се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

5

Съгласно член 4 от Директива 93/13:

„1.   Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

2.   Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието [между] цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.

6

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

7

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

8

Член 58 от Kodeks cywilny (Граждански кодекс) има следния текст:

„1.   Нищожна е правна сделка, която противоречи на закона или го заобикаля, освен ако релевантна разпоредба предвижда друго, по-специално ако такава разпоредба предвижда, че недействителните части на правната сделка са заместени от съответните правила на закона.

2.   Нищожна е правна сделка, която противоречи на принципите на обществено съжителство.

3   Ако само част от правната сделка е недействителна, останалите части запазват действието си, освен ако обстоятелствата показват, че сделката не би била сключена без недействителните ѝ части“.

9

Съгласно член 120, параграф 1 от този кодекс:

„Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако изискуемостта на вземането зависи от волеизявление на носителя на правото, давността започва да тече от деня, в който вземането щеше да е станало изискуемо, ако носителят на правото беше направил волеизявлението възможно най-рано“.

10

Член 3531 от посочения кодекс гласи:

„Сключващите договор страни могат да организират правоотношението по свое усмотрение, стига неговото съдържание или цел да не противоречат на същността (естеството) на правоотношението, закона или принципите на обществено съжителство“.

11

Член 358 от същия кодекс предвижда:

„1.   Ако задължението е за парична сума, изразена в чуждестранна валута, длъжникът може да изпълни в полски злоти, освен ако законът, съдебното решение, което е източник на задължението, или правна сделка изисква изпълнението да бъде в чуждестранна валута.

2.   Стойността в чуждестранна валута се определя по осреднения курс, обявен от Полската народна банка в деня на настъпване на изискуемостта на вземането, освен ако в закон, съдебно решение или правна сделка има друго изискване.

3.   При забава на длъжника кредиторът може да иска изпълнение в полски злоти по осреднения курс, обявен от Полската народна банка в деня на извършване на плащането“.

12

Член 3851 от Гражданския кодекс гласи:

„1.   Клаузите на сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, като грубо нарушават неговите интереси (забранени клаузи). Това не засяга клаузите, определящи основните престации на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно.

2.   Ако в съответствие с параграф 1 договорна клауза не обвързва потребителя, договорът продължава да действа за страните в останалата си част.

3.   Не са договорени индивидуално договорните клаузи, върху чието съдържание потребителят не е оказал реално въздействие. Това по-специално се отнася за използваните договорни клаузи от модел на договор, предложен на потребителя от съдоговорителя.

[…]“.

13

Член 3852 от този кодекс има следния текст:

„Съвместимостта на договорните клаузи с добрите нрави се преценява според положението към момента на сключване на договора, като се вземе предвид неговото съдържание, обстоятелствата около сключването му и другите договори, свързани със съдържащия преценяваните клаузи договор“.

14

Ustawa o zmianie ustawy — Prawo bankowe oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за банките и някои други закони) от 29 юли 2011 г. (Dz.U от 2011 г., № 165, позиция 984) (наричан по-нататък „Законът от 29 юли 2011 г.“) влиза в сила на 26 август 2011 г.

15

Съгласно член 1, параграф 1 от Закона от 29 юли 2011 г.:

„Внасят се следните изменения в [изменения Ustawa — Prawo bankowe (Закон за банките) от 29 август 1997 г. (Dz.U от 2002 г., № 72, позиция 665)]:

„3. В случай на договор за кредит, изразен или индексиран в друга валута, а не в полски злоти, кредитополучателят може да прави погасителни вноски (главница и лихви) и да пристъпи към предсрочно връщане на цялата сума на кредита или на част от нея направо в тази валута. В този случай в договора за кредит се определят и правилата за откриване и поддържане на сметка за набиране на средства, предназначени за връщането на кредита, както и правилата за връщането му чрез тази сметка“.

16

Член 4 от посочения закон гласи:

„В случая на кредити или парични заеми, договорени от кредитополучателя преди датата на влизане в сила на настоящия закон, член 69, параграф 2, точка 4а) и член 75b от закона, посочен в член 1, се прилагат спрямо кредитите или паричните заеми, които не са изцяло погасени — до размера на все още непогасената част от кредита или заема. В това отношение банката изменя безплатно договора за кредит или заем по съответния начин“.

17

През 2008 г. I.W. и R.W сключват като потребители договор за ипотечен кредит с праводателя на Bank BPH, като продължителността на кредитирането е 360 месеца (30 години). Сумата в договора е изразена в полски злоти (PNL), но се индексира в чуждестранна валута, а именно в швейцарски франкове (CHF).

18

Видно от предоставените от запитващата юрисдикция обяснения, тези кредитополучатели са били уведомени, че обменният курс на швейцарския франк може да се покачи, което би се отразило на размера на месечните погасителни вноски по кредита. По искане на банката в този смисъл посочените кредитополучатели подават декларация, че желаят да изберат индексиране на кредита по курса на швейцарския франк, въпреки че са били надлежно информирани за рисковете, свързани с отпуснатите в чуждестранна валута кредити.

19

Съгласно клаузите на този договор погасяването на кредита се извършва в полски злоти, като салдото на кредита и месечните вноски се изчисляват по курс „продава“ на чуждестранната валута (CHF), при отчитане на маржа „продава“ на банката. Методът за определяне на маржа на банката не е уточнен в посочения договор.

20

Член 1, параграф 1 от договора за кредит гласи:

„Банката отпуска на Кредитополучателя кредит в размер на […] PLN, индексиран по курса на [швейцарския франк] […], а Кредитополучателят се задължава да използва кредита в съответствие с разпоредбите на този договор, да върне сумата на използвания кредит заедно с лихвите в посочените в договора срокове и да заплати на Банката посочените в договора комисиони, такси и други дължими суми. […].

В деня на усвояването салдото на кредита се изразява във валутата, в която е индексиран кредитът, по курса „купува“ на индексационната валута съгласно описаната в член 17 таблица на курсовете „купува“/„продава“ за отпусканите от Банката ипотечни кредити, след което валутното салдо се преизчислява ежедневно в полски злоти по курса „продава“ на индексационната валута съгласно описаната в член 17 таблица на курсовете „купува“/„продава“ за отпусканите от Банката ипотечни кредити“.

21

Член 7, параграф 2 от този договор предвижда:

„Сумата на кредита, посочена в заявлението за отпускане на кредит, се усвоява чрез прехвърлянето ѝ по указаната в заявлението банкова сметка в местна банка. Денят на прехвърляне на сумата се смята за ден на усвояване на използвания кредит. Всяка изплатена сума в полски злоти се преизчислява във валутата, в която е индексиран кредитът, по курса „купува“/„продава“ за отпусканите от Банката ипотечни кредити в деня на изплащането ѝ от Банката“.

22

Текстът на член 10, параграф 6 от посочения договор е следният:

„Всички плащания от страна на Кредитополучателя се извършват по курса „продава“ на индексационната валута съгласно таблицата на курсовете „купува“/„продава“ за отпусканите от Банката ипотечни кредити в деня на [постъпването на] средствата в Банката […]“.

23

Член 17 от договора за кредит предвижда:

„1.   За разплащанията във връзка с усвояването и погасяването на кредитите се прилагат съответно приложимите за отпусканите от Банката ипотечни кредити курсове „купува“/„продава“ на посочените в офертата на Банката валути в деня на плащането.

2.   Курсът „купува“ е равен на осреднения курс на [полската злота] към съответната валута съгласно таблицата на осреднените курсове на Полската народна банка минус маржа „купува“.

3.   Курсът „продава“ е равен на осреднения курс на [полската злота] към съответната валута съгласно таблицата на осреднените курсове на Полската народна банка плюс маржа „продава“.

4.   При изчисляването на курсовете „купува“/„продава“ за отпусканите от Банката ипотечни кредити се прилагат курсовете на [полската злота] към съответните валути съгласно таблицата на осреднените курсове на Полската народна банка в съответния работен ден, коригирани с маржа „купува“/„продава“ на Банката.

5.   Приложимите в даден работен ден за отпусканите от Банката ипотечни кредити курсове „купува“/„продава“ на посочените в офертата на Банката валути се определят от нея след 15 часа на предходния работен ден, като се обявяват от централата на Банката и се публикуват на нейния уебсайт […]“.

24

На 7 март 2011 г. страните сключват анекс към този договор за кредит (наричан по-нататък „анексът“), който, от една страна, съдържа разпоредби относно начина на определяне на маржа на Bank BPH. От друга страна, анексът предвижда, че кредитополучателите вече имат възможност да погасяват кредита си в избраната индексационна валута, тоест в швейцарски франкове, с каквито могат да се снабдят и на свободния пазар.

25

Предвид покачването на курса на швейцарския франк I.W. и R.W. изтъкват пред запитващата юрисдикция неравноправния характер на индексирането на кредита в швейцарски франкове, като искат договорът да бъде обявен за недействителен и да им бъдат върнати всички суми, изплатени под формата на лихви и разходи във връзка с посочения договор.

26

Според запитващата юрисдикция клаузите относно индексирането на отпуснатия кредит и относно начина на определяне на курса на валутата, в която следва да се връща кредитът, са част от основния предмет на договора. Доколкото според нея тези клаузи са формулирани на ясен и разбираем език и длъжниците са разбрали техните обхват и последици, което са потвърдили писмено пред Bank BPH, неравноправният им характер не може да бъде изтъкван.

27

За сметка на това същата юрисдикция намира тези клаузи за неравноправни, доколкото позволяват на Bank BPH да прилага марж, свързан с купуването и продажбата на валутата. Тъй като методът за определяне на този марж не е уточнен в първоначалния договор за кредит, запитващата юрисдикция заключава, че посоченият марж създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя.

28

Тъй като според нея неравноправността на договорните разпоредби относно маржа на Bank BPH при купуването/продажбата на чуждестранната валута е премахната със сключването на анекса между страните, който съдържа начина на определяне на такъв марж на банката, на първо място, запитващата юрисдикция поставя въпроса доколко първоначалната неравноправност на тези разпоредби би могла да се отрази върху действителността на индексационната клауза, или дори на договора за кредит в неговата цялост.

29

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно да премахне само договорните разпоредби относно маржа на банката, като запази действието на индексационната клауза и на договора, при положение че съдебна намеса в това отношение би довела до изменение на смисъла на тази клауза.

30

На трето място, тази юрисдикция отбелязва, че Законът от 29 юли 2011 г. вече урежда правилата за определяне на начините на преизчисляване, що се отнася до кредитите, изразени в чуждестранна валута. От това тя заключава, че възпиращата цел по отношение на употребата на неравноправни клаузи вече не обосновава забраната за изменяне или заместване на неравноправна клауза от националния съд, който установява наличието на такива клаузи в договор между продавач или доставчик и потребител, по-специално когато такова установяване може да доведе до недействителност на договора в неговата цялост.

31

На четвърто място, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали правото на връщане на даденото, породено за потребителя в резултат от обявяването на дадена неравноправна клауза за недействителна, е свързано с решението на националния съд за установяване на тази неравноправност, или пък за признаването на това право е необходимо изрично искане на потребителя в рамките на отделно производство, за което може да се прилагат давностни срокове.

32

Накрая, на пето място, запитващата юрисдикция има съмнения относно обхвата на евентуалното ѝ задължение за информиране на потребителя, при положение че на последния трябва да се осигури възможност да реши дали желае да се откаже да изтъква неравноправността на клауза в договор, по която е страна.

33

При това положение Sąd Okręgowy w Gdańsku XV Wydział Cywilny (Окръжен съд Гданск, XV граждански състав, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

34

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да установи неравноправния характер на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато засягащият тази клауза порок е отстранен със сключването между страните на анекс към този договор, а установяването на неравноправност на клаузата в първоначалната ѝ редакция може да доведе до недействителност на договора.

35

I.W. и R.W. изтъкват недопустимостта на този въпрос с мотива, че изложението на фактите в акта за преюдициално запитване не отговаря на фактите по главното производство. По-специално те оспорват твърдението, че анексът е позволил да се отстрани неравноправният характер на първоначалната индексационна клауза, тъй като според тях механизмът за индексиране е неравноправен в неговата цялост. Запитващата юрисдикция неправилно приела за неравноправен само елемента относно маржа на Bank BPH, свързан със сделките по обмяна на валута.

36

В това отношение следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция в съответствие с член 3851, параграфи 1 и 3 от Гражданския кодекс клаузите на разглеждания в главното производство договор, отнасящи се до индексирането на сумата на кредита, както и клаузите относно правилата за определяне на курса, са свързани с основния предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13. Освен това според тази юрисдикция само тези елементи на клаузите относно механизма за индексиране, които се отнасят до маржа на банката, не са изразени на ясен и разбираем език. Затова тя заключава, че останалите елементи на клаузите относно механизма за индексиране не са неравноправни.

37

Следва да се припомни, че в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право (решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Societé Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 46).

38

Следователно Съдът е обвързан от установяването и преценката на фактите от страна на запитващата юрисдикция, поради което I.W. и R.W. не могат да ги поставят под въпрос в рамките на настоящото преюдициално производство.

39

Освен това въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 19 септември 2019 г., Lovasné Tóth, C‑34/18, EU:C:2019:764, т. 40 и цитираната съдебна практика).

40

След като в случая запитващата юрисдикция е определила нормативната и фактическа рамка, позволяваща на Съда да отговори на първия поставен въпрос, и след като Съдът не е длъжен да провери точността на тази рамка, то този въпрос следва да се приеме за допустим.

41

При тези условия следва да се даде отговор на първия преюдициален въпрос.

42

Следва да се припомни, че по силата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 държавите членки определят изискването включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право (решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 22 и цитираната съдебна практика).

43

Така по принцип трябва да се счита, че договорна клауза, обявена за неравноправна, никога не е съществувала, така че не може да има никакво действие спрямо потребителя (решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 23 и цитираната съдебна практика).

44

Поради това в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд трябва да не прилага неравноправните клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, освен ако потребителят се противопостави на това (решения от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 24 и цитираната съдебна практика и от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 29).

45

Според запитващата юрисдикция изменението посредством анекса на първоначалните индексационни клаузи позволява да се отстрани засягащият ги порок и възстановява равновесието между правата и задълженията на продавача или доставчика и на потребителите. Следователно след подписването на анекса индексационните клаузи в първоначалната им редакция вече не обвързват страните по договора за кредит.

46

В този контекст следва да се подчертае, че правото на потребителя на ефективна защита включва възможността да се откаже да предяви правата си, така че в такъв случай трябва да се държи сметка за изразената от потребителя воля, когато, макар да знае, че неравноправната клауза е необвързваща, той заяви, че се противопоставя на нейното премахване, като по този начин се съгласява свободно и информирано с въпросната клауза (решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 25).

47

Всъщност Директива 93/13 не стига чак до превръщане в задължителна на защитната система срещу използването на неравноправни клаузи от продавачите или доставчиците, въведена с посочената директива в полза на потребителите. Поради това, когато потребител предпочита да не се позовава на тази защитна система, тя не се прилага (решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 26 и цитираната съдебна практика).

48

По аналогичен начин потребител може да се откаже да се позовава на неравноправния характер на клауза посредством договор за новация, с който потребителят се отказва от последиците, до които би довело обявяването на неравноправния характер на такава клауза, при условие че този отказ е направен при свободно и информирано съгласие (решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco, C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 28).

49

От изложеното по-горе следва, че предвидената в Директива 93/13 система не може да попречи на страните по договор да отстранят неравноправния характер на съдържаща се в него клауза, като я изменят по договорен път, доколкото, от една страна, отказът на потребителя от позоваване на неравноправния характер е направен при свободно и информирано съгласие, и от друга страна, самата нова клауза за изменение не е неравноправна, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

50

Ако запитващата юрисдикция счете, че в случая потребителите не са осъзнавали правните последици за тях от такъв отказ, следва да се припомни, както бе посочено в точка 43 от настоящото решение, че за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя не може да има никакво действие спрямо потребителя, поради което това трябва да доведе до възстановяването на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 41 и цитираната съдебна практика).

51

Всъщност задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 62).

52

Следователно запитващата юрисдикция следва да възстанови положението, в което I.W. и R.W. биха се намирали, ако не съществуваше първоначалната клауза, която тя приема за неравноправна.

53

Що се отнася до това как се отразява установяването на неравноправния характер на договорните клаузи върху действителността на съответния договор, важно е най-напред да се подчертае, че в съответствие с член 6, параграф 1, in fine от Директива 93/13 „договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

54

По-нататък, съгласно постоянната практика на Съда Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива. Всъщност следва да се припомни, че целта, която се преследва с тази директива, е да се защити потребителят и да се възстанови равновесието между страните, като не се прилагат клаузите, счетени за неравноправни, но същевременно се запази по принцип валидността на други клаузи от разглеждания договор (решение от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 75).

55

В това отношение целта, която законодателят на Съюза иска да постигне с посочената директива, не е да бъдат обявени за недействителни всички договори, които съдържат неравноправни клаузи (решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 31).

56

Накрая, що се отнася до критериите, които позволяват да се прецени дали даден договор може наистина да се изпълнява и без неравноправните клаузи, следва да се отбележи, че както текстът на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, така и изискванията във връзка с правната сигурност на стопанската дейност са доводи в подкрепа на обективен подход при тълкуването на тази разпоредба, така че положението на една от страните по договора не би могло да се разглежда като определящия критерий, въз основа на който се решава по-нататъшната съдба на договора (решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 32).

57

Така, когато преценява дали договор, който съдържа една или повече неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за потребителя последици от обявяването на недействителността на този договор в неговата цялост (решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 33).

58

В разглеждания случай запитващата юрисдикция счита, че със сключването на анекса страните по договора са отстранили порока, засягащ първоначалните неравноправни клаузи, и са възстановили равновесието между произтичащите от договора права и задължения на тези страни.

59

Целите на Директива 93/13, припомнени в точка 54 от настоящото решение, са напълно зачетени, когато е възстановено правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако неравноправната клауза не съществуваше, и когато страните са отстранили порока на договора посредством сключването на анекс, стига при това сключване въпросният потребител да е осъзнавал необвързващия характер на тази клауза и съответните последици.

60

Ето защо от член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не следва, че когато отказът на потребителя от позоваване на неравноправния характер е направен при свободно и информирано съгласие от негова страна, установяването на неравноправния характер на първоначалните клаузи на съответния договор води до недействителност на изменения с анекса договор, въпреки че, от една страна, премахването на тези клаузи би довело до недействителност на първоначално сключения договор в неговата цялост, и от друга страна, такава недействителност би била в полза на потребителя.

61

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд следва да установи неравноправния характер на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тази клауза е била изменена по договорен път от страните. Това установяване води до възстановяване на положението, в което потребителят би се намирал, ако клаузата, чиято неравноправност е установена, не съществуваше, освен ако посредством изменение на посочената неравноправна клауза потребителят се е отказал свободно и информирано от такова възстановяване, като националната юрисдикция следва да извърши необходимата проверка в това отношение. От тази разпоредба обаче не следва, че установяването на неравноправния характер на първоначалната клауза по принцип има за последица недействителност на договора, стига изменението на тази клауза да е позволило да се възстанови равновесието между произтичащите от договора права и задължения на тези страни и да се отстрани съответният порок.

62

С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд да премахне само неравноправния елемент от клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, по-специално когато националните законодателни разпоредби, които уреждат употребата ѝ, обслужват преследваната с тази директива възпираща цел.

63

Най-напред следва да се отбележи, че I.W. и R.W. поставят под въпрос допустимостта на третия въпрос, защото според тях с него запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува националното право.

64

В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 37 от настоящото решение, в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. Следователно, щом като поставеният въпрос се отнася до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе.

65

Тъй като третият въпрос се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, Съдът е компетентен да се произнесе по него.

66

Необходимо е да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд, който разглежда неравноправна договорна клауза, е длъжен само да не я прилага, така че тя да няма задължителна сила за потребителя, но по принцип не е овластен да изменя съдържанието на тази клауза. Всъщност договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на посочената клауза, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът (решение от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 73).

67

Затова, когато националният съд установи недействителността на неравноправна клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност за националния съд да допълни договора, като измени съдържанието на тази кауза (решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 53 и цитираната съдебна практика).

68

Всъщност, ако националният съд има правомощието да променя съдържанието на неравноправните клаузи, съдържащи се в такива договори, това правомощие може да засегне предвидената в член 7 от Директива 93/13 дългосрочна цел. Това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха били изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се съхранят интересите им (решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 54 и цитираната съдебна практика).

69

В настоящия случай запитващата юрисдикция посочва, че премахването на елемента относно маржа на банката от клаузата за индексиране на разглеждания в главното производство ипотечен кредит не води до празнота, която да налага активна намеса от нейна страна. Тя обаче подчертава, че това премахване изменя същината на клаузата в първоначалната ѝ редакция.

70

Съдът е приел, че разпоредбите на Директива 93/13 не допускат обявена за неравноправна клауза да бъде запазена частично чрез премахване на елементите, които придават неравноправния ѝ характер, когато такова премахване ще доведе до изменение на съдържанието на посочената клауза, като се засегне същността ѝ (решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 64).

71

Националният съд би могъл да премахне елемента относно маржа на Bank BPH от клаузата за индексиране на разглеждания в главното производство ипотечен кредит само ако този елемент представлява договорно задължение, отделно от останалите уговорки по договора, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на индивидуализирана проверка.

72

Всъщност Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива, а целта, която законодателят преследва с тази директива, е да се защити потребителят и да се възстанови равновесието между страните, като не се прилагат клаузите, счетени за неравноправни, но същевременно се запази по принцип валидността на други клаузи от разглеждания договор (решение от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 75).

73

Така във връзка с клаузи в договор за кредит, отнасящи се съответно до редовните и до мораторните лихви, Съдът постановява, че обявяването за недействителна на клауза от договор за кредит, с която се определя размерът на мораторните лихви, не следва да води поради неравноправния ѝ характер до същото спрямо клаузата от този договор, с която се определят редовните лихви, още повече че тези различни клаузи трябва ясно да бъдат разграничени (вж. решение от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 76).

74

Тези съображения се прилагат независимо от начина, по който са формулирани договорната клауза, с която се определя размерът на мораторните лихви, и тази, с която се определя размерът на редовните лихви. По-конкретно тези съображения са валидни не само когато размерът на мораторните лихви е определен независимо от този на редовните, в отделна клауза, но и когато размерът на мораторните лихви е определен под формата на увеличаване на размера на редовните лихви с известен брой процентни пунктове. В последния случай, тъй като неравноправната клауза се състои в това увеличение, Директива 93/13 изисква единствено да се отмени посоченото увеличение (решение от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 77).

75

Освен това правомощието, признато по изключение на националния съд, да премахне неравноправния елемент от клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, не може да бъде поставено под въпрос от съществуването на национални разпоредби, които, уреждайки употребата на такава клауза, способстват за постигането на преследваната с тази директива възпираща цел, припомнена в точка 68 от настоящото решение.

76

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че след приемането на Закона от 29 юли 2011 г., настъпило след сключването на договора и анекса, до които се отнася главното производство, банките вече не могат да използват индексационни клаузи по начин като разглеждания понастоящем. Съгласно разпоредбите на този закон договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, трябва занапред да съдържа информация за начините и сроковете за определяне на обменния валутен курс, по който се изчисляват сумата на кредита и месечните погасителни вноски, както и правилата за преизчисляване в съответната друга валута.

77

Съдът вече е приел, че макар член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да не е пречка за държавите членки чрез правни разпоредби да постигнат преустановяване на употребата на неравноправни клаузи в договорите, сключени между потребители и продавачи или доставчици, в този контекст законодателят трябва все пак да спазва изискванията, произтичащи от член 6, параграф 1 от тази директива (решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 42).

78

Наистина, фактът, че някои договорни клаузи чрез национално законодателство са обявени за неравноправни и недействителни и са заменени с нови клаузи, не следва да води до отслабване на защитата, гарантирана на потребителите, така както беше припомнена в точка 54 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 43).

79

При тези обстоятелства приемането от законодателя на разпоредби, които уреждат употребата на определени договорни клаузи и допринасят за осигуряване на търсения с Директива 93/13 възпиращ ефект по отношение на поведението на продавачите или доставчиците, не засяга правата, признати на потребителя от тази директива.

80

По всички изложени съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че от една страна, те допускат националният съд да премахне само неравноправния елемент от клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато националните законодателни разпоредби, които уреждат употребата ѝ, обслужват преследваната с тази директива възпираща цел, стига този елемент да представлява отделно договорно задължение, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на индивидуализирана проверка. От друга страна, тези разпоредби не допускат запитващата юрисдикция да премахне само неравноправния елемент от клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, когато такова премахване ще доведе до изменение на съдържанието на посочената клауза, като се засегне същността ѝ, като запитващата юрисдикция следва да извърши необходимата проверка в това отношение.

81

С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обявяването на недействителност на договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, поради установяването на неравноправността на клауза от този договор съставлява предвидена в тази директива санкция, която е резултат от съдебно решение, постановено по изрично искане на потребителя, и поражда за последния право на връщане на недължимо получените от продавача или доставчика суми, или пък договорът е недействителен по силата на самия закон, независимо от волята на посочения потребител.

82

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици не са обвързващи за потребителя, при условията на националното право на държавите членки, и договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

83

Така с тази разпоредба, и по-специално с второто предложение в нея, се цели не обявяване на недействителността на всички договори, съдържащи неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че по принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи. Ако последното условие е изпълнено, съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съответният договор може да бъде запазен, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност за такова запазване на договора без неравноправните клаузи, което трябва да се провери, като се приложи обективен подход (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 39 и цитираната съдебна практика).

84

Следователно самият член 6, параграф 1, второ предложение от Директива 93/13 не посочва критериите, уреждащи възможността договор да продължи да се изпълнява без неравноправни клаузи, а оставя задачата за определянето им на националния правен ред при съблюдаване на правото на Съюза. Ето защо държавите членки трябва с националното си право да определят условията и реда, по които се установява неравноправността на съдържащата се в договор клауза и се материализират конкретните правни последици от това установяване. При всички положения такова установяване трябва да дава възможност за възстановяване на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 66).

85

От изложените по-горе съображенията следва първо, че ако въз основа на релевантните разпоредби от вътрешното си право национална юрисдикция счете за невъзможно запазването на договор без съдържащите се в него неравноправни клаузи, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 по принцип допуска обезсилването му (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 43).

86

Затова обявяването на недействителност на договор, за който е установена неравноправност на една от клаузите, не може да съставлява санкция, предвидена в Директива 93/13.

87

Впрочем, що се отнася по-специално до давностните срокове, Съдът е постановил, че определянето в интерес на правната сигурност на разумни срокове за образуване на съдебни производства е съвместимо с правото на Съюза (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 69).

88

Второ, отговорът на въпроса от кой момент настъпват последиците от обявяването на недействителността на разглеждания в главното производство договор, зависи изключително от националното право, стига да е осигурена защитата на потребителите, гарантирана с разпоредбите на Директива 93/13.

89

Трето, обявяването в главното производство на договора за недействителен не може да зависи от изрично искане на потребителите в този смисъл, а зависи от обективното прилагане от националния съд на критериите по националното право.

90

По изложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че последиците от установяването по съдебен ред на наличието на неравноправна клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се уреждат от разпоредбите на националното право, като въпросът за запазването на действието на такъв договор трябва да се преценява служебно от националния съд при прилагане на обективен подход въз основа на тези разпоредби.

91

С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който установява неравноправността на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, трябва да информира последния за правните последици от обявяването на такъв договор за недействителен, независимо дали потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник.

92

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че националният съд, който е установил неравноправността на дадена клауза и трябва да изведе съответните правни последици, трябва да спазва и изискванията за ефективна съдебна защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, така както е гарантирана в член 47 от Хартата. Сред тези изисквания фигурира принципът на състезателност, който е част от правото на защита и който националният съд трябва да спазва, когато решава спор въз основа на съображение, което е разгледано служебно (вж. решение от 21 февруари 2013 г., Banif Plus Bank, C‑472/11, EU:C:2013:88, т. 29 и цитираната съдебна практика).

93

Освен това Съдът приема, че ако националният съд установи въз основа на фактическите и правните елементи, с които разполага, че дадена клауза попада в приложното поле на Директива 93/13 и че тя има неравноправен характер, той е длъжен по принцип да уведоми за това страните по спора и да ги покани да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред (вж. решение от 21 февруари 2013 г., Banif Plus Bank, C‑472/11, EU:C:2013:88, т. 31).

94

Затова, след като посочената защитна система срещу неравноправните клаузи не трябва да се прилага, ако потребителят възразява срещу това, последният трябва a fortiori да има правото да възрази срещу възможността чрез прилагане на същата тази система да бъде защитен от неблагоприятните последици, предизвикани от обезсилването на договора в неговата цялост, когато не иска да се позове на тази защита (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 55).

95

В този контекст, след като е бил информиран от националния съд, потребителят може да не се позовава на неравноправния и необвързващ характер на дадена клауза, изразявайки по този начин свободно и информирано съгласие с въпросната клауза (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 66).

96

От изложеното следва, че информацията, с която националният съд би могъл да разполага въз основа на националните процесуални разпоредби, е от особено значение, тъй като позволява на потребителя да реши дали желае да се откаже от защитата, която му е гарантирана съгласно Директива 93/13.

97

За да може обаче потребителят да даде свободно и информирано съгласие, националният съд трябва да посочи на страните — в рамките на националните процесуални разпоредби и с оглед на принципа на справедливост в гражданското производство — по обективен и изчерпателен начин правните последици, които би могло да има премахването на неравноправната клауза, независимо дали те са представлявани по делото от професионален пълномощник.

98

По-специално такова информиране е от особено значение, когато неприлагането на неравноправната клауза би могло да доведе до недействителност на целия договор и до евентуално задължение на потребителя за връщане на даденото му, както посочва запитващата юрисдикция във връзка с главното производство.

99

По изложените съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който установява неравноправността на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, трябва да информира последния — в рамките на националните процесуални разпоредби и след обсъждане при условията на състезателност — за правните последици от обявяването на такъв договор за недействителен, независимо дали потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник.

100

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: