1.

Има ли право радио- и телевизионен оператор да възпрепятства излъчването и да събира такса за препредаване на безплатните му програми, приемани от хотел посредством сателитна антена и предавани по коаксиален кабел в стаите му в полза на гостите? Представлява ли това препредаване „кабелно препредаване“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО ( 2 ) и може ли да предоставя специфични права на радио- и телевизионния оператор при наличието на национална правна уредба, която, изглежда, разширява списъка на предоставените от правото на Съюза права?

2.

Член 1, параграф 3 от Директива 93/83 гласи:

„[…]

По смисъла на настоящата директива „кабелно препредаване“ означава едновременното, непромененото и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката“.

3.

Член 8 от Директива 93/83, озаглавен „Право на кабелно препредаване“, предвижда:

„1.   Държавите членки осигуряват при кабелното препредаване на тяхна територия на програми от други държави членки да се прилага авторското право и сродни права и препредаването да се извършва на основата на индивидуални или колективни договори между собственици на авторско право, носители на сродни права и кабелни оператори“.

4.

Член 9, параграф 1 от Директива 93/83, озаглавен „Упражняване на правото на кабелно препредаване“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че собствениците на авторско право и носителите на сродни права могат да предоставят или отказват разрешение на кабелен оператор за кабелно препредаване само чрез организация за колективно управление на права“.

5.

Съгласно член 3 от Директива 2001/29/ЕО ( 3 ), озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“:

„1.   Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

2.   Държавите членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:

[…]

3.   Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.

6.

Съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/ЕО ( 4 ), озаглавен „Излъчване и публично съобщаване“:

„3.   Държавите членки предвиждат за излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват преизлъчването на техните предавания по безжичен път, както и публичното съобщаване на техните предавания на публиката, ако това съобщаване се извършва на места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса“.

7.

Съгласно член 176, параграфи 9 и 10 от Código do Direito de Autor e dos Direitos Conexos (португалски Кодекс на авторските и сродните права, наричан по-нататък „CDADC“) ( 5 ):

„9.   „Излъчваща организация“ е организация, която прави звукови или визуални излъчвания, като „излъчване“ означава разпространението на звук или изображение или тяхното представяне поотделно или кумулативно по жичен или безжичен път, по-специално посредством радиовълни, чрез оптични влакна, кабел или спътник, предназначени за приемането им от публиката.

10.   „Препредаването“ е едновременното предаване от излъчваща организация на излъчване, извършвано от друга излъчваща организация“.

8.

Съгласно член 187 от CDADC:

„(1)   Операторите имат право да разрешават или забраняват:

(a) препредаването на техните радиопредавания;

(b) записването на техните предавания върху физически носител, независимо дали става въпрос за предавания по жичен или безжичен път;

(c) възпроизвеждането на записа на техните предавания, когато не е разрешено или ако става въпрос за краткотрайното записване и възпроизвеждането има цели, различни от тези, за които е извършено;

(d) предоставянето на публиката на техните предавания по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник, така че да може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от публиката;

(e) публичното разгласяване на техните предавания, когато това разгласяване се извършва на публично място и срещу заплащане на входна такса.

(2)   Правата, предвидени в настоящия член, не се прилагат за кабелен оператор, който само препредава предаванията на излъчващите организации.

(3)   Предполага се, че лицето, чието име или наименование е посочено като такова в съответното предаване, съгласно установената практика е носител на права на интелектуална собственост в предаването“.

9.

Съгласно член 3 (Определения) и член 8 (Разширяване спрямо притежателите на сродни права) от Декрет-закон 333/97 ( 6 ):

„Член 3

За целите на настоящия декрет:

(a) „спътник“ означава всяко изкуствено устройство, разположено в космическото пространство, позволяващо излъчването на сигнали, предназначени за приемане от публиката;

(b) „публично разгласяване чрез спътник“ означава действието по въвеждане под контрола и отговорността на излъчващата организация на сигнали носители на програма, предназначени за приемане от публиката в непрекъснат съобщителен контур, който води до спътника се връща към земята;

(c) „кабелно препредаване“ означава едновременното и несъкратено разпространение чрез кабел на първоначално предаване на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката.

[…]

Член 8

Разпоредбите на членове 178, 184 и 187 от CDADC и на членове 6 и 7 от настоящия декрет-закон се прилагат по отношение на изпълнителите, продуцентите на аудио- и видеозаписи и излъчващите организации по отношение на публичното разгласяване чрез спътник на техните изпълнения, звукозаписи, видеозаписи и предавания, както и по отношение на препредаването чрез кабел“.

10.

RTL TELEVISION GmbH е дружество, установено в Германия, чиято дейност е разпространение на радио- и телевизионни програми посредством различни канали, предназначени за приемане от широката публика.

11.

Разпространението на телевизионните програми посредством неговите телевизионни канали се извършва чрез „отворен сигнал“, т.е. без приемането им в частните жилища да е обвързано със заплащането на такса.

12.

RTL Television (наричана по-нататък „RTL“), един от принадлежащите на посоченото дружество телевизионни канали, осъществява дейност на територията на няколко държави членки, като предлага на своите зрители редица телевизионни предавания (филми, сериали, спектакли, документални филми, спортни събития, новини и актуални предавания).

13.

Макар да са предназначени за публиката в Германия, Австрия и Швейцария, тези програми могат да бъдат приемани чрез спътников сигнал на цялата европейска територия, а следователно и в Португалия, чрез използване само на сателитна антена.

14.

RTL е сключил няколко лицензионни договора с телевизионни оператори и хотели, намиращи се в различни държави — членки на Съюза.

15.

Grupo Pestana S.G.P.S. (наричан по-нататък „Gruppo Pestana“) е дружество майка на една от най-големите португалски групи, действащи в сектора на хотелиерството, част от която е и дъщерното дружество Salvor, Sociedade de Investimento Hoteleiro, S.A. (наричано по-нататък „Salvor“). Дружеството, 98,8 % от чийто капитал е собственост на Grupo Pestana, стопанисва няколко хотела в Португалия, и по-специално хотелите „D. João II“ и „Alvor Praia“.

16.

Както посочва RTL, поне от май 2013 г. до февруари 2014 г. хотелите „D. João II“ и „Alvor Praia“ са приемали предаванията на спътника на RTL чрез сателитни антени, монтирани в хотелите им, и са ги предавали посредством коаксиални кабели до телевизионните приемници, с които са оборудвани стаите.

17.

Поради тази причина RTL предявява иск срещу Gruppo Pestana и Salvor пред Tribunal de Propriedade Intelectual (Съд по интелектуална собственост, Португалия), за да бъде постановено, че приемането и препредаването на емисиите на мрежата RTL в стаите на хотелите „D. João II“ и „Alvor Praia“ представлява акт на публично разгласяване по смисъла на член 187, параграф 1, буква e) от CDADC, както и препредаване на тези емисии по смисъла на членове 3 и 8 от Декрет-закон № 333/97, и следователно като такова подлежи на предварително разрешение от RTL.

18.

RTL по-специално подчертава, че съгласно член 187, параграф 1, буква e) от CDADC при акт на публично разгласяване на защитени произведения излъчващите организации се ползват от редица права, като например да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техните предавания.

19.

Освен това, според RTL тези права допълнително били разширени с разпоредбите на член 8 от Декрет-закон № 333/97, съгласно който излъчващите организации имат право да разрешават или забраняват препредаването чрез кабел на техните предавания при условията, предвидени в член 3, буква c), а следователно и в случай на „едновременно и несъкратено разпространение чрез кабел на първоначално предаване на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката“.

20.

Tribunal de Propriedade Intelectual (Съд по интелектуална собственост) обаче отхвърля иска на RTL, като отбелязва, че предаването на телевизионните предавания на мрежата RTL в стаите на хотелите, принадлежащи на Grupo Pestana и на дружеството Salvor, може да се счита за акт на публично разгласяване, но че не са изпълнени условията за упражняване на изключителното право, предвидено в член 187, параграф 1, буква e).

21.

Посочената юрисдикция отбелязва също, че разглежданият случай не може да се счита за акт за препредаване, тъй като не е бил осъществен от излъчваща организация.

22.

RTL обжалва решението на Tribunal de Propriedade Intelectual (Съд по дела, свързани с интелектуална собственост) пред Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия).

23.

Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд, Лисабон) потвърждава установеното в първоинстанционното производство, като следователно отхвърля исканията на RTL.

24.

RTL подава жалба за извънредно преразглеждане на решението на Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд, Лисабон) пред Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), който спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

25.

Двата преюдициални въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, по същество могат да бъдат обобщени само в един въпрос: има ли право радио- и телевизионен оператор да възпрепятства излъчването и да събира такса за препредаване на неговите предавания, приемани от хотел посредством обикновена сателитна антена и предавани по коаксиален кабел в стаите му в полза на гостите?

26.

Искането на ищеца в главното производство се основава на предположението, че португалското законодателство е разширило правата на излъчващата организация по отношение на трети лица, които извършват актове на публично разгласяване въз основа на правото на Съюза, в случай че препредаването се извършва „чрез кабел“.

27.

С други думи, с транспонирането на Директива 93/83 португалското право е въвело в полза на радио- и телевизионните оператори правото те да могат да забранят препредаването и във всеки случай да могат да искат заплащането на такса, когато даден субект препредава „чрез кабел“ безплатните (free on air) програми на радио- и телевизионен оператор.

28.

Съгласно тази тълкувателна линия на RTL, следвана с извести съмнения от националната юрисдикция, португалският законодател е въвел друго понятие за „кабелен оператор“ в сравнение с произтичащото от правото на Съюза: лицата, които упражняват тази дейност професионално посредством традиционни кабелни мрежи чрез тълкуване, се приравняват на субекти като хотелите, които, като приемат безплатния (free on air) сигнал чрез спътник, възпроизвеждат сигнала посредством коаксиален кабел в хотелските стаи.

29.

Следователно въпросът се върти около понятието „кабелно препредаване“ и най-вече около това кой може да се счита за „кабелен оператор“, т.е. дали е необходимо този субект сам по себе си да е излъчваща организация, дали е достатъчно той да използва някаква „кабелна“ технология, или, както ми се струва най-правилното решение, трябва да става въпрос за „професионален кабелен оператор“, който извършва дейност чрез конвенционални кабелни мрежи.

30.

Според мен случаи като разглеждания по настоящото дело — в съответствие с това, което Европейската комисия убедително изтъква в писменото си становище и в съдебното заседание — обаче попадат в категорията на публичното разгласяване при условията, предвидени в правото на Съюза, за да може препредаването на безплатно (free on air) телевизионно предаване да доведе до специфични права в полза на радио- и телевизионните оператори.

31.

В самото начало струва ми се полезно отсега да се изясни в съответствие с практиката на Съда, че две категории лица могат да се позовават на права на интелектуална собственост, отнасящи се до телевизионни предавания: от една страна, авторите на съответните произведения, и от друга страна, излъчващите организации или радио- и телевизионните оператори ( 7 ).

32.

Що се отнася до радио- и телевизионните оператори, те могат да се позовават на правото на записване на техните предавания, предвидено в член 7, параграф 2 от Директива 2006/115 или на посоченото в член 8, параграф 3 от същата директива право на публично съобщаване на техните предавания или на правото на възпроизвеждане на техните фиксирани предавания, уредено в член 2, буква д) от Директива 2001/29 ( 8 ).

33.

За по-голяма яснота на изложението ще разгледам заедно правните въпроси, на които се основават предложенията за отговор на двата преюдициални въпроса, в светлината на тясната им взаимовръзка и ще предложа само един ясно формулиран отговор.

34.

Анализът, който ще направя, ще започне от обобщено описание на целите, естеството и историческия и технологичен контекст, в който е приета Директива 93/83, от анализа на понятията „кабел“, „кабелно препредаване“ и „кабелен оператор“ чрез кратък преглед на различните посочени директиви и на релевантната практика на Съда.

35.

По този начин ще стигна до същността на въпроса, а именно връзката между понятието „кабелно препредаване“ и „публично разгласяване“, за да квалифицирам разглеждания в настоящото дело случай.

36.

Разпоредбите на Директива 93/83, приета в отговор на навлизането на нови технологии за „кабелните оператори“, трябва да бъдат поставени в техния специфичен исторически и технологичен контекст и да се разглеждат в светлината на практиката на Съда, така че да може да се постигне систематично и последователно тълкуване на тези разпоредби по отношение на европейските правила в областта на интелектуалната собственост.

37.

Директива 93/83 относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване има „определено и доста ограничено приложно поле, а именно да насърчи общоевропейските услуги за излъчване чрез улесняване на спътниковото излъчване и препредаването чрез кабел на радио- и телевизионни програми“ ( 9 ).

38.

С други думи, тази директива е приета, за да се улесни, от една страна, излъчването чрез спътник, а от друга страна, препредаването чрез кабел, като в член 9 от същата директива се насърчава предоставянето на лицензи за кабелно препредаване на програма от организация за колективно управление на права ( 10 ).

39.

Следователно тя няма за цел да предоставя права, а да направи възможно пълното използване на новите комуникационни технологии, въведени през този конкретен исторически период (спътник и кабел), и по-специално да се преодолеят някои недостатъци в договорната система в рамките на пазара за предоставяне на трансгранични лицензи в случай на кабелно препредаване ( 11 ).

40.

По-точно, от член 8 от Директива 93/83 е видно, че Директивата не задължава държавите членки да установят конкретно право на кабелно препредаване или да определят обхвата на това право. Тя предвижда само задължение за държавите членки да гарантират, че кабелното препредаване на предавания от други държави членки се извършва на тяхна територия при спазване на съществуващите авторски и сродните им права.

41.

Разглежданата директива освен това предвижда минимална степен на хармонизация в смисъл, че не изключва възможността да се предвидят форми на договаряне на правата, свързани с излъчването чрез спътник и кабел ( 12 ).

42.

Всъщност Съдът е уточнил, че Директива 93/83 „предвижда минимална хармонизация на някои аспекти на закрилата на авторските и сродните им права само в случай на публично разгласяване чрез сателит или кабелно препредаване на предавания от други държави членки“ ( 13 ).

43.

Както беше посочено, регламентираните и хармонизирани аспекти са свързани с насърчаването на предоставянето на лицензи за кабелно препредаване на програма от организация за колективно управление на права.

44.

Това обаче не означава, както ще се види, че при прилагането на Директива 93/83 понятията на правото на Съюза могат да се използват в смисъл, различен от установения, и че от това може да произтече предоставянето на права в противоречие с систематичното тълкуване на тази директива.

45.

Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 93/83 „кабелно препредаване“ означава препредаване чрез кабел на първоначално предаване от една държава членка в друга. Освен това препредаването трябва да бъде едновременно, непроменено и несъкратено в сравнение с първоначалното предаване, което на свой ред може да се осъществява по жичен или безжичен път, включително чрез спътник. Накрая се уточнява, че предметът на първоначалното предаване, а следователно и на препредаването, трябва да се състои от радио- и телевизионни програми, предназначени за приемането им от публиката.

46.

В членове 8 и 9 се посочва, че условията за упражняване на правото за кабелно препредаване трябва да бъдат изпълнени от „кабелен оператор“.

47.

Директива 93/83 обаче не дава определение нито на понятието „кабел“, нито на понятието „кабелен оператор“, като ги приема по презумпция и следователно не дава възможност да се определи кои организации могат да извършват „кабелно препредаване“.

48.

Макар Съдът никога да не е разглеждал пряко този въпрос в съдебно решение, думите на генералния адвокат Øe в заключението му по дело ITV 2 (ITV Broadcasting и др., C‑275/15, EU:C:2016:649) изглеждат убедителни и в съответствие с предложеното тълкуване.

49.

Становището на генералния адвокат Øe се отнася до спор, различен от настоящия, в който се разглеждат не правата на излъчващите организации, а авторските права; освен това посочените в производството разпоредби на правото на Съюза не са точно тези, които се съдържат в Директива 93/83 ( 14 ).

50.

Според мен изложените разсъждения все пак могат да бъдат полезни и за настоящото дело, доколкото се предлага убедително тълкуване на понятието „кабел“ и „кабелен оператор“, което е валидно за целия набор от правила относно авторското право и сродните му права.

51.

Понятието „кабел“ се среща не само в Директива 2001/29, но се използва и в някои директиви, на които се основава Директива 2001/29, а именно Директива 92/100, Директива 93/83 и Директива 93/98.

52.

Генералният адвокат Øe посочва, че предвид изискванията за единство на правния ред на Съюза и за неговата последователност „използваните от всички тези директиви понятия трябва да имат едно и също значение, освен ако в конкретно определен законодателен контекст законодателят на Съюза не е изразил различна воля“ ( 15 ).

53.

Тъй като никоя от горепосочените директиви не дава дефиниция на понятието „кабел“, то следва да се тълкува, като се отчитат (технологичният) контекст, в който то се вписва, и преследваните с директивите цели.

54.

По-нататък генералният адвокат Øe посочва, че „[о]тносно контекста, в който се вписва понятието „кабел“, следва да се посочи, че във всички разглеждани директиви понятието „кабел“ е използвано във връзка с други технологии, по-специално тази на излъчването чрез „спътник“. Формулировката „по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник“, съдържаща се в член 2, буква д) и в член 3, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, впрочем създава впечатлението, че понятията „кабел“ и „спътник“ са съответно подкатегории на по-широките понятия „жичен път“ и „по въздуха“ ( 16 ).

55.

Директива 93/83 също съдържа ясно разграничение между „спътниково излъчване“ и „кабелно препредаване“ и следователно ми се струва убедителен доводът на генералния адвокат Øe, който, позовавайки се на целите на Директива 2001/29 посочва, че следва да се предположи, че законодателят на Съюза е бил съвсем наясно с избора на използваната в тази директива терминология. С други думи, ако законодателят на Съюза е искал да даде на понятието „кабел“ по смисъла на Директива 2001/29 неутрално от технологична гледна точка значение, следва да се приеме, че той щеше да избере по-общо понятие или поне щеше да уточни, че понятието „кабел“ включва други технологии ( 17 ).

56.

Генералният адвокат Øe заключава по този въпрос: „Всички гореизложени съображения подкрепят извода, че понятието „кабел“, съдържащо се в член 9 от Директива 2001/29, се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги“ ( 18 ).

57.

Считам, че тези доводи могат да бъдат възприети и в настоящия случай: макар целите на Директива 2001/29 ( 19 ) и на Директива 93/83 да са различни, припомням, че последната има за цел да направи възможно пълното използване на новите комуникационни технологии, въведени през този конкретен исторически период (спътник и кабел), и по-специално да се преодолеят някои недостатъци в договорната система в рамките на пазара за предоставяне на трансгранични лицензи в случай на кабелно препредаване.

58.

Следователно не става въпрос да се определи, с оглед на техническия и историческия контекст и целите на директивите, значението на понятие от правото на Съюза, като се направи нечувствително към технологичните промени, а само да се направи тълкуване на системата, в която понятията „кабел“ и „кабелно препредаване“ се използват в различните релевантни директиви, единствено за да се заключи, че „кабелен оператор“ може да бъде само лице, което използва за професионални цели конвенционалната кабелна мрежа като алтернатива на спътника, в summa divisio на Директива 93/83.

59.

Следователно, от една страна, що се отнася до първия преюдициален въпрос, считам, че той би могъл да бъде резултат на терминологично объркване на понятието „препредаване“ в съдържанието на различните източници, цитирани от запитващата юрисдикция.

60.

Всъщност според мен няма съмнение, че „кабелното препредаване“ може да се извършва и от лица, които не са излъчващи организации: достатъчно е да става въпрос за „(професионални) кабелни оператори“.

61.

Това обаче не променя съдържанието на въпроса за решаването на разглеждания случай, а неизбежно поставя фокуса върху втория преюдициален въпрос: както беше посочено по-горе, понятието „кабелен оператор“ трябва да има традиционното си значение, като се има предвид преобладаващата технология към момента на приемането на Директива 93/83, и по-специално конвенционалните кабелни мрежи и техните професионални оператори.

62.

Според мен е необходимо да се разгледа понятието „акт на публично разгласяване“, което, както ще видим, е по-подходящо за определяне на разглеждания в настоящото дело случай, отколкото понятието „кабелно препредаване“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83.

63.

Всъщност в случай на препредаване от други лица именно въз основа на това понятие правото на Съюза предоставя права на авторите, а при определени условия — на операторите.

64.

Що се отнася до съдебната практика относно публичното разгласяване от страна на хотелите, в решение Egeda ( 20 ) Съдът е постановил, че обстоятелството, че хотел приема телевизионни сигнали чрез спътник или наземно и ги разпространява чрез кабел в различните си стаи, представлява акт на публично разгласяване.

65.

Дори и след влизането в сила на Директива 2001/29 в множество съдебни решения е установено, че хотел, който разполага с телевизионни или радиоприемници в хотелските си стаи, към които предава сигнали за излъчване на програми, осъществява публично разгласяване ( 21 ).

66.

В съответствие със становището на Комисията считам, че дейността на хотел, който предава получения сигнал в стаите в полза на гостите, може да се счита за публично разгласяване на произведения по смисъла на член 3 от Директива 2001/29, що се отнася до авторите.

67.

Що се отнася обаче до операторите, тази дейност трябва да се разглежда по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 ( 22 ).

68.

Следователно, въпреки че дейността на хотела може да се счита за публично разгласяване, условията, установени в правото на Съюза и в практиката на Съда ( 23 ) за упражняването на права от операторите, са свързани основно с конкретната икономическа изгода, от която се ползва субектът, който препредава телевизионната програма, излъчвана безплатно от излъчващата организация (напр. билет за вход).

69.

След като изясних съдържанието на понятието „кабелно препредаване“ и „кабелен оператор“ в правото на Съюза и след като обобщих понятието „публично разгласяване“, ще изложа някои съображения по тезата на ищеца в главното производство, що се отнася по-специално до определените условия, за да може публичното разгласяване от хотел да породи права в полза на радио- и телевизионния оператор.

70.

Това е с цел да се направи извод, че разглежданият в настоящото дело случай се определя като публично разгласяване, а не като кабелно препредаване.

71.

Тълкуването, предложено от ищеца в главното производство, според което препредаването на безплатни (free on air) телевизионни програми от хотелите в полза на клиентите, настанени в стаите, представлява едновременно публично разгласяване и кабелно препредаване, в резултат на което телевизионните оператори могат да се ползват от специфични права, поради факта че посочените хотели се определят като „кабелни оператори“, е резултат от объркване.

72.

Объркването вероятно произтича от две неправилни тълкувания на релевантните разпоредби от правото на Съюза и вероятно — но това ще бъде предмет на конкретна преценка от националната юрисдикция — от неправилното тълкуване на вътрешното право с оглед на правото на Съюза.

73.

На първо място, понятието „кабелно препредаване“ от Директива 93/83 — както е изяснено от Комисията становището ѝ и както е посочено по-горе в контекста на систематично тълкуване — е историческо и нединамично понятие и следователно се отнася до препредаването, извършвано от лице, което е професионален кабелен оператор чрез конвенционални кабелни мрежи.

74.

На второ място, условията за възнаграждение на акт на публично разгласяване, както беше посочено в предходната точка, не се изразяват в „субективното“ обстоятелство на икономическия или предприемаческия характер субекта, който препредава безплатно предаване (в разглеждания случай — хотелска група), а в конкретната икономическа изгода, която този субект извлича от това препредаване („обективното“ обстоятелство).

75.

На трето място, според мен, без да се засяга компетентността на националната юрисдикция да изведе последиците от това в конкретния случай, предложеното от RTL тълкуване — според което португалското право е разширило обхвата на понятието „кабелно препредаване“, посочено в Директива 93/83 и следователно, с оглед на естеството на минимална хармонизация на Директивата излъчващите организации се ползвали със специфични права, които не са признати от тази директива по отношение на субекти като хотелите, приравнени чрез тълкуването на „кабелни оператори“ — не е единственото възможно и не е в съответствие с правото на Съюза.

76.

Според RTL било необходимо да се даде широко тълкуване на решение Verwertungsgesellschaft Rundfunk ( 24 ), доколкото то насърчавало държавите членки да въвеждат допълнителни права за възнаграждение в случаи като разглеждания. А в Португалия това било направено с разпоредбите, цитирани от националната юрисдикция в акта за преюдициално запитване.

77.

Не съм съгласен със заключенията на RTL.

78.

Всъщност считам, че предоставянето на допълнителни права в полза на телевизионните оператори в сравнение с предвидените в правото на Съюза би трябвало да бъде по-ясно и преди всичко подкрепено от основания, които се съдържат в систематичното тълкуване на набора от правила, съдържащи се в европейското право.

79.

Използването на този сложен механизъм за определяне на случая като кабелното препредаване, предвидено в Директива 93/83, за да се приравнят субекти като хотелите с традиционните кабелни оператори, според мен не може да доведе до очакваните резултати.

80.

Считам, че макар правото на Съюза по принцип да допуска възможността националните законодатели да въвеждат с ясно определени механизми за индивидуално и колективно управление на права, които не причиняват нарушения на пазарите, допълнителни права към предоставените, националното право със сигурност не може да придаде различно значение на понятията, определени от правото на Съюза.

81.

Би могло да се позволи, както според мен практически вече е позволено, да се сключват споразумения между телевизионни оператори и други субекти въз основа на свободата на договаряне, и както е видно от преписката, това вече се е случило, но това не означава, че от правото на Съюза може да се изведе наличието на субективни права в този смисъл, нито че национални разпоредби могат да правят това единствено с позоваване на понятия от правото на Съюза, на които е придадено различно съдържание.

82.

В настоящия случай е съвсем ясно, че хотелът не извлича никаква конкретна икономическа изгода от препредаването в стаите за използване от гостите на безплатни телевизионни програми, тъй като при определянето на цената на стаята според общата практика не се взема предвид това обстоятелство.

83.

Всъщност, както е видно от решение Verwertungsgesellschaft Rundfunk ( 25 ), разгласяването на телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, не представлява разгласяване, осъществено на място, достъпно за публиката срещу заплащане на входен билет, тъй като цената на хотелска стая представлява насрещна престация главно за услуга по настаняване, като към тази цена според категорията на хотела се прибавят някои допълнителни услуги, като предаване на телевизионни и радиопредавания чрез приемници в хотелските стаи, които обичайно са включени неотделимо в цената на нощувката ( 26 ).

84.

Накрая, представената от RTL в становището му и повторена в съдебното заседание теза, че предложеното от Комисията тълкуване създавало опасност от нанасяне на значителни вреди на системата на авторското право в Европа, е неоснователна.

85.

На първо място, исканията на RTL в качеството му на излъчваща организация нямат никакво отражение върху правата на авторите, които, както беше посочено по-горе и както е известно, имат самостоятелна правна уредба в правото на Съюза в сравнение с правната уредба в полза на излъчващите организации (когато технически те не са и автори на програмите, а предават, както в разглеждания случай, безплатни телевизионни програми).

86.

На второ място, дори като се вземат предвид правата на излъчващите организации, е известно, че правата, произтичащи от препредаване на телевизионни програми, се различават значително в системата на правото на Съюза в зависимост от избрания бизнес модел: системата за платена телевизия предвижда специфичен вид възнаграждение от частни и търговски потребители (макар и обикновено в различен размер), докато свободното препредаване предвижда за излъчващата организация възнаграждение от реклама.

87.

Всъщност съвсем различен е случаят с предаването на „платени“ канали, за които гостът обикновено трябва да заплати специфична добавка към цената на стаята и което следователно води до признаване на икономически права (такса) в полза на излъчващата организация ( 27 ).

88.

Припокриването на тези два бизнес модела е заблуждаващо.

89.

Именно следвайки тълкуването, предложено от RTL обаче съществува риск от несигурност в тълкуванията, тъй като може да се излезе извън настоящата описана рамка: кабелното препредаване е само това, което се извършва от професионални кабелни оператори, и публичното разгласяване, независимо от системата за препредаване, позволява възнаграждението за излъчващите организации в зависимост от бизнес модела, възприет при ясно определените от правото на Съюза и практиката на Съда условия.

90.

Вместо това ще се навлезе в рамка, в която по същество самият факт, че субектът, който препредава безплатни телевизионни програми чрез коаксиален кабел в рамките на сграда, е субект, извършващ търговска дейност, който може да се приравни на професионален кабелен оператор — с големи затруднения при тълкуването да се разграничат субекти, които действително имат характер на предприятия, от субекти, които извършват и обществени услуги или частни лица, упражняващи стопанска дейност.

91.

Накрая, що се отнася до съществуването на конкретни споразумения, въз основа на които някои излъчващи организации са получили по договорен път възнаграждение за препредаването на безплатни програми от хотелиерски групи, то не променя съдържанието на въпроса, нито опровергава правилността на предложеното тълкуване.

92.

Всъщност става въпрос за споразумения, постигнати чрез преговори, които винаги са възможни и не са забранени от правото на Съюза, но от това не може да се заключи, че правото на Съюза признава определени права на излъчващите организации, нито че националните законодателства могат да ги признаят, като придадат различни значения на понятия, определени в правото на Съюза.

93.

Ще посветя няколко последни съображения и на въпроса за разглежданото в настоящото дело национално право, като уточня някои вече посочени по-горе понятия.

94.

След изясняване на начина, по който според мен трябва да се тълкува правото на Съюза, остава да се изложат някои съображения, които да дадат насоки на запитващата юрисдикция, за да прецени дали правото на държавата членка по главното производство е съвместимо с правото на Съюза.

95.

Всъщност запитващата юрисдикция следва да приложи принципите на правото на Съюза към националното право и следователно да прецени възможността за съответстващо тълкуване.

96.

Макар по принцип държавите членки безспорно да разполагат със свобода на преценка да въвеждат по-благоприятни национални разпоредби за защита на авторите, но също и на излъчващите организации в определените от правото на Съюза рамки, в съответствие с горните съображения отбелязвам следното.

97.

Директива 93/83 не предоставя специфични права на излъчващите организации, а има други цели, а именно да улесни спътниковото излъчване и кабелното препредаване, като насърчи предоставянето на лицензи за кабелно препредаване на програми от организации за колективно управление на права.

98.

Макар да не са изрично определени в Директива 93/83, понятията „кабел“, „кабелно препредаване“ и „кабелен оператор“ могат да бъдат изведени от целите на тази директива, от историческия и технологичен контекст на приемането ѝ, от цялостната система на релевантните директиви и следователно трябва да се разглеждат като понятия от правото на Съюза.

99.

Поради тези причини според мен националните разпоредби на държава членка не могат да придадат различно значение на тези понятия, дори с цел да се разшири списъкът на правата за излъчващите организации.

100.

Ето защо, без да се засяга компетентността на националния съд да прилага изложените по-горе принципи към националното право, считам, че тълкуване на португалското право в съответствие с правото на Съюза е възможно и дори желателно, в смисъл, че без да се засяга възможността за предоставяне на допълнителни права на излъчващите организации в рамките, определени от правото на Съюза, то не следва да дава, дори и чрез тълкуване, различно съдържание на понятията, които вече са определени в правото на Съюза.

101.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), по следния начин:

„Понятието „кабелно препредаване“, посочено в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година, се отнася до препредаване на първоначално предаване от кабелни оператори, които извършват препредаването като професионални оператори в рамките на конвенционална кабелна мрежа.

Едновременното разпространение на предаванията на телевизионен канал, излъчвани чрез спътник посредством различните телевизионни приемници, с които са оборудвани хотелските стаи чрез коаксиален кабел, не представлява „кабелно препредаване“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 93/83, тъй като хотелът не може да се счита за кабелен оператор по смисъла на тази директива“.