1.

Основната цел на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) ( 2 ), който е вторият стълб на банковия съюз, е да се гарантира, че неплатежоспособността на банките в рамките на този съюз се управлява ефективно с възможно най-ниски разходи за данъкоплатците и реалната икономика. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП), агенция на Европейския съюз, която отговаря за ефективното и последователно функциониране на ЕМП, взема решение да започне процедура за преструктуриране на банки, докато в оперативен план решението се прилага в сътрудничество с националните органи за преструктуриране.

2.

ЕСП е собственик на Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), чиято роля е да финансира действията по преструктуриране. Този фонд се попълва с вноските на кредитните институции и на някои инвестиционни посредници от еврозоната ( 3 ). Прехвърлянето на вноските на равнището на Съюза ( 4 ) се урежда с междуправителствено споразумение.

3.

Взаимното използване на финансирането ще бъде пълно в края на 2023 г., тъй като тогава вноските ще бъдат предназначени само за ЕФП, а вече не частично, с намаляващ всяка година размер, за националните органи за преструктуриране. Правилата за изчисляване на тези вноски са обсъждани много и са предмет на продължителни преговори между държавите членки ( 5 ).

4.

Посочените вноски се изчисляват всяка година, за да се даде възможност на ЕФП след изтичане на първоначалния осемгодишен период да разполага с финансови средства, представляващи най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции. Годишният размер на същите вноски все пак не трябва да надхвърля 12,5 % от целевото равнище.

5.

Вноските на институциите се изчисляват като фиксирана сума в зависимост от размера на институцията и/или се коригират спрямо рисковия профил на институцията ( 6 ).

6.

Така преструктурирането на банките позволява не само да се намалят икономическите и бюджетните разходи за евентуална бъдеща неплатежоспособност на банките, но има за цел също да ограничи определено рисково поведение в рамките на институциите, на най-значимите от които е било гарантирано спасяване от държавните власти, и в крайна сметка от данъкоплатците, и в резултат на това да намали вероятността от възникване на рисково поведение чрез ограничаването на този морален риск.

7.

С решение от 11 април 2017 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2017 г. в ЕФП (SRB/ES/SRF/2017/05) ( 7 ) ЕСП определя размера на предварителните вноски в ЕФП за 2017 г., дължими от всяка институция, и по-специално от Landesbank Baden-Württemberg (наричана по-нататък „LBBW“).

8.

Сезиран от LBBW, с решение от 23 септември 2020 г., Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП ( 8 ), Общият съд на Европейския съюз отменя спорното решение в частта, в която се отнася до тази банка.

9.

Европейската комисия — встъпила страна в първоинстанционното производство, и ЕСП подават поотделно жалби срещу това съдебно решение.

10.

Разглеждането на тези жалби предоставя на Съда възможността да се произнесе, от една страна, относно правилата за удостоверяване на приложението към решение на ЕСП и от друга страна, относно правилата за изчисляване на предварителните вноски, които ЕСП трябва да приложи в рамките на ЕМП.

11.

По-специално жалбоподателите искат от Съда във всички случаи да се произнесе по законосъобразността на разпоредбите на Делегиран регламент 2015/63 относно изчисляването на предварителните вноски. Всъщност Общият съд е приел, че тези разпоредби са незаконосъобразни поради присъщата непрозрачност на тези правила за изчисляване предвид опазването на търговската тайна, произтичащо от вземането предвид на свързани с другите институции цифрови данни, като тази непрозрачност нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС.

12.

Ще предложа на Съда, първо, да отмени обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд е нарушил принципа на състезателност при преценката на удостоверяването на приложението към спорното решение, от една страна, и тъй като е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на задължението за мотивиране и до законосъобразността на Делегиран регламент 2015/63, от друга страна. Второ, ще предложа на Съда да разгледа делото по същество във връзка с тези два въпроса и при новото разглеждане да отмени спорното решение в частта, в която се отнася до LBBW, поради липсата на достатъчно удостоверяване на приложението към това решение и поради липсата на достатъчно мотиви в посоченото решение. Също така ще предложа на Съда да отхвърли възражението за незаконосъобразност на спорните разпоредби от Делегиран регламент 2015/63, при условие че ЕСП гарантира по-голяма прозрачност във връзка с някои обобщени поверителни данни на трети лица.

13.

Член 102, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/59 гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2024 г. наличните финансови средства в техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия. Държавите членки могат да определят целеви равнища над този размер.

2.   По време на първоначалния срок по параграф 1 вноските в механизми за финансиране, набрани съгласно член 103, се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище […]“.

14.

Член 103 от тази директива предвижда:

„1.   С цел да се достигне целевото равнище по член 102 държавите членки гарантират, че лицензираните на тяхна територия институции, включително клоновете в Съюза, правят вноските най-малко ежегодно.

2.   Вноската на всяка институция е пропорционална на сумата на нейните задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити спрямо общите задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на съответната държава членка.

Тези вноски се коригират в зависимост от рисковия профил на институциите в съответствие с приетите съгласно параграф 7 критерии.

[…]

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 115 за уточняване на понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, като взема предвид всяко едно от следните:

[…]“.

15.

Член 67 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 ( 9 ) гласи:

„1.   Създава се [ЕФП]. Той се попълва в съответствие с правилата за прехвърляне на средствата, набрани на национално равнище, към [ЕФП], както е предвидено в Споразумението [относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в ЕФП].

2.   Съветът за преструктуриране използва [ЕФП] само с цел да осигури ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране, посочени в част II, дял I, и в съответствие с целите и принципите на преструктурирането, посочени в членове 14 и 15. При никакви обстоятелства не се допуска бюджетът на Съюза или националните бюджети да поемат разходи или загуби на [ЕФП].

3.   Съветът за преструктуриране е собственик на [ЕФП].

4.   Националните органи за преструктуриране набират вноските по членове 69, 70 и 71 от субектите по член 2 и ги прехвърлят на [ЕФП] в съответствие със Споразумението [относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в ЕФП]“.

16.

Член 69, параграфи 1 и 2 от този регламент гласи:

„1.   След изтичането на първоначален осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г. […], наличните финансови средства на [ЕФП] трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции.

2.   През първоначалния срок, посочен в параграф 1, вноските в[…] [ЕФП], изчислени съгласно член 70 и набрани в съответствие с член 67, параграф 4, се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите, извършващи вноски“.

17.

Член 70, параграфи 1 и 2 от посочения регламент предвижда:

„1.   Индивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно и се изчислява пропорционално на сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки.

2.   Съветът за преструктуриране ежегодно, след консултация с [Европейската централна банка (ЕЦБ)] или с националния компетентен орган и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране, изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище.

Всяка година изчисляването на вноските за отделните институции се основава на:

[…]“.

18.

Съгласно член 4 от Делегиран регламент 2015/63:

„1.   Органите за преструктуриране определят годишните вноски, които се плащат от всяка институция пропорционално на нейния профил на риска, въз основа на информацията, предоставена от институцията в съответствие с член 14 и при прилагането на методиката, описана в настоящия раздел.

2.   Органът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането, като се вземе предвид целевото равнище, което трябва да бъде постигнато до 31 декември 2024 г. в съответствие с член 102, параграф 1 от Директива [2014/59], и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“.

19.

В член 5 от този делегиран регламент се посочват принципите за корекциите за риск за основните годишни вноски.

20.

В член 6 от посочения делегиран регламент се определят показателите и групите показатели за риск, чието относително тегло е определено в член 7 от същия делегиран регламент.

21.

Член 9 от Делегиран регламент 2015/63 гласи:

„1.   Органът за преструктуриране определя допълнителен множител за корекции за риск за всяка институция чрез комбиниране на показателите за риск по член 6 в съответствие с формулата и процедурите, установени в приложение I.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 10, годишната вноска на всяка институция се определя за всеки период на внасяне от органа за преструктуриране, като се умножи базовата годишна вноска с допълнителния множител за корекции за риск в съответствие с формулата и процедурите, установени в приложение I.

3.   Множителят за корекции за риск варира между 0,8 и 1,5“.

22.

Делегиран регламент (ЕС) 2017/747 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за изчисляване на предварителните вноски, както и по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредни последващи вноски може да бъде частично или изцяло отложено ( 10 ), предвижда в член 3, параграфи 1 и 4:

„1.   При оценката на фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски може да окажат върху финансовото състояние на институциите, извършващи вноски, в съответствие с член 69, параграф 2 от Регламент […] № 806/2014, Съветът за преструктуриране взема предвид най-малко следните показатели:

[…]

4.   През всеки период на плащане на вноски размерът на годишните вноски може да бъде относително по-нисък от средната стойност на годишните вноски, изчислени в съответствие с член[…] 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент […] № 806/2014, само когато Съветът за преструктуриране потвърди, че въз основа на консервативни прогнози целевото равнище може да се достигне в края на първоначалния период“.

23.

LBBW е установена в Германия кредитна институция, свързана с институционалната защитна схема на Sparkassen-Finanzgruppe (финансова група на спестовните банки, Германия).

24.

На 26 януари 2017 г. LBBW изпраща на Bundesanstalt für Finanzmarktstabilisierung (Федерална служба за стабилизиране на финансовите пазари, Германия, наричана по-нататък „FMSA“), германския орган за преструктуриране, декларацията си за целите на изчисляването на предварителната вноска за 2017 г.

25.

В рамките на изпълнителната си сесия ЕСП определя в спорното решение на основание член 54, параграф 1, буква б) и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 размера на предварителната вноска за 2017 г. на всяка институция, в това число и на LBBW.

26.

С акт за събиране на вземания от 21 април 2017 г., получен на 24 април 2017 г., FMSA уведомява LBBW, че ЕСП е определил предварителната ѝ вноска за 2017 г. в ЕФП и ѝ посочва дължимата сума в полза на Restrukturierungsfonds (Фонд за преструктуриране, Германия). Към акта за събиране на вземания FMSA прилага два документа, а именно текста на обжалваното решение на немски език, без приложението, посочено в текста на това решение, и документ, озаглавен „Подробна информация относно изчисляването“ (коригирано спрямо риска): „Предварителни вноски в [ЕФП] за 2017 г.“.

27.

На 30 юни 2017 г. LBBW подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

28.

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 септември 2017 г., Комисията иска да встъпи в подкрепа на исканията на ЕСП, което искане е уважено с решение от 13 ноември 2017 г.

29.

Разпоредени са:

30.

Общият съд приема, от една страна, процесуалната легитимация на LBBW, тъй като, макар адресатите на решенията на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски в ЕФП да са националните органи за преструктуриране, институциите, които дължат тези вноски, са пряко и лично засегнати от тези решения. От друга страна, Общият съд приема за допустимо възражението за незаконосъобразност на някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63.

31.

След като припомня, че съдът на Съюза следва да разгледа служебно абсолютното основание за отмяна, което се състои в съществено процесуално нарушение, в чийто обхват попада липсата на удостоверяване на акта, както и липсата или непълнотата на мотивите, Общият съд приема, че в случая изискването за удостоверяване на спорното решение не е изпълнено. Всъщност той постановява, че приложението към спорното решение, съдържащо размера на дължимите от LBBW предварителни вноски, представлява съществен елемент от това решение и че то по никакъв начин не е неразривно свързано с посоченото решение, което единствено е подписано.

32.

С оглед на доброто правораздаване Общият съд разглежда заедно и три други изтъкнати от LBBW основания, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, нарушение на правото на ефективна съдебна защита и възражението за незаконосъобразност на някои разпоредби на Делегиран регламент 2015/63.

33.

Що се отнася до неизпълнението на задължението на ЕСП за мотивиране, макар да не поставя под въпрос поверителния характер на данните за другите институции, взети предвид при изчисляването на вноските, Общият съд отбелязва, че освен фигуриращите в текста на спорното решение общи разяснения, то не съдържа почти никакъв елемент от изчисляването на вноската на LBBW. Така той приема, че по своето естество изчисляването на вноската се оказва непрозрачно, доколкото се основава по взаимозависим начин на тези неподлежащи на съобщаване данни. Общият съд прави извод, че приложеният метод за изчисляване накърнява възможността на LBBW да оспори надлежно спорното решение.

34.

Общият съд уважава възражението за незаконосъобразност, повдигнато от LBBW по отношение на някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63. Той приема, че непрозрачността на изчисляването, която не позволява на LBBW да провери точността му, произтича, поне отчасти, от метода за изчисляване, определен от Комисията в делегирания регламент, без това да ѝ е било наложено от Регламент № 806/2014 или от Директива 2014/59 по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането.

35.

С оглед на гореизложените съображения Общият съд приема, че спорното решение трябва също да бъде отменено в частта му, която се отнася до LBBW, и поради нарушение на задължението за мотивиране, както и на правото на ефективна съдебна защита.

36.

С жалбата си по дело C‑584/20 P Комисията моли Съда:

37.

С жалбата си по дело C‑621/20 P ЕСП моли Съда:

38.

LBBW иска жалбите да се отхвърлят и жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

39.

С решения от 4 и 8 декември 2020 г. председателят на Съда уважава исканията на Комисията и на ЕСП настоящите дела да се разгледат по реда на бързото производство, предвидено в членове 133—136 от Процедурния правилник на Съда.

40.

С решение на председателя на Съда от 12 февруари 2021 г. дела C‑584/20 P и C‑621/20 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

41.

С определения от 25 февруари 2021 г. Fédération bancaire française е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на LBBW.

42.

С определение от 12 март 2021 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на ЕСП и на Комисията.

43.

В подкрепа на жалбата си по дело C‑584/20 P Комисията изтъква пет основания. С първото основание се твърди, че Общият съд е изопачил фактите и е нарушил принципа на състезателност, както и правото на защита на ЕСП. Във второто основание се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за допустимо възражението за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63, без да мотивира този извод. С третото основание се твърди, че Общият съд неправилно е тълкувал член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, отнасящи се до целевото равнище и до годишния основен размер. С четвъртото основание се посочва неправилно тълкуване на членове 4—7 и 9, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63, тъй като коригирането на вноските в зависимост от рисковия профил е квалифицирано като „взаимозависимо“. С петото основание се критикува неправилно разширяване на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС.

44.

В жалбата си по дело C‑621/20 P ЕСП представя две основания. Първото е нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, изопачаване на доказателствата и нарушение на правото му на справедлив съдебен процес. Във второто се посочва нарушение на член 296 ДФЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

45.

Първите основания на всяка от жалбите може да бъдат разгледани заедно. Същото се отнася и за второто основание на жалбата на ЕСП и за петото основание на жалбата на Комисията.

46.

Комисията поддържа, че Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че съществен елемент от спорното решение, а именно приложението, съдържащо размера на индивидуалните предварителни вноски, не е удостоверен при липсата на неразривна връзка с това решение, което единствено е подписано от председателя на ЕСП.

47.

Тя счита, че като се е произнесъл по този начин, Общият съд е изопачил представените му факти, при положение че, първо, подписаното спорно решение препраща изрично към приложението към него, второ, подписаното решение и приложението към него са изпратени с отделно писмо по електронната поща до членовете на изпълнителната сесия на ЕСП, което води, трето, до общо одобрение по електронна поща, четвърто, фишът за изпращане препраща към два електронни документа със същия кодов номер, пето, със саморъчния подпис върху фиша за изпращане и саморъчния подпис върху посоченото решение се удостоверява приложението към решението. Комисията посочва, че тези доказателства създават „общо възприемане, съответстващо на презумпция за връзка“, която Общият съд е нарушил. Освен това Общият съд е отхвърлил като несвоевременно изтъкнат довода в този смисъл, който ЕСП е посочил в съдебното заседание пред Общия съд.

48.

Освен това Комисията упреква Общия съд, че е нарушил принципа на състезателност и правото на защита на ЕСП, без да даде възможност да се обсъди служебно изтъкнато основание за отмяна, изведено от липсата на неразривна връзка между подписаното спорно решение и приложението към него, още повече че процесът на вземане на решение води до единен общ документ с уникален кодов номер.

49.

От своя страна ЕСП изтъква, че LBBW не повдига въпроса за удостоверяването на приложението към спорното решение в първоинстанционната си жалба, нито в рамките на организационните действия и действията по събиране на доказателства, които се отнасят само до процедурата по приемане на това решение и до представянето на пълното копие от него, нито в доклада от съдебното заседание, въпреки че в хода на производството LBBW е изразила съмнения относно удостоверяването на данните в това приложение, а в съдебното заседание ЕСП е разяснил процеса на удостоверяване чрез системата за документи, наречена ARES (Advanced Records System), в която се съхраняват текстът на посоченото решение и приложението към него след писмената процедура и която генерира фиша за изпращане, саморъчно подписан от председателя на ЕСП, също както и текста на спорното решение, към който са добавени датата и номерът на решението.

50.

ЕСП счита, от една страна, че Общият съд е нарушил член 85, параграф 3 от процедурния си правилник, като е отказал да вземе предвид становищата, представени в съдебното заседание, които обаче, първо, са били в подкрепа на отговорите във връзка с разпоредените от Общия съд действия, второ, са давали отговор на твърденията на LBBW от 6 ноември 2019 г. относно липсата на удостоверяване, трето, са давали отговор на въпросите на Общия съд в хода на заседанието и четвърто, не са можели да бъдат представени по-рано, тъй като въпросът за удостоверяването е бил повдигнат служебно от Общия съд едва в съдебното заседание.

51.

От друга страна, ЕСП упреква Общия съд, че е изопачил доказателства, като е приел, че фишът за изпращане не съдържа никакво доказателство, че приложението към спорното решение е достъпно в ARES и че не съществуват каквито и да било доказателства, позволяващи да се установи неразривна връзка между това приложение и решението, подписано собственоръчно от председателя на ЕСП.

52.

На последно място, ЕСП счита, че Общият съд е нарушил правото му на справедлив съдебен процес, като служебно е разгледал основание, без да му даде възможност да се запознае с това основание преди съдебното заседание, без да приеме представените в съдебното заседание допълнителни доказателства и без да е посочил най-късно към този момент, че доказателствата за удостоверяването не са достатъчни.

53.

LBBW поддържа, че въпросът за удостоверяването на приложението към спорното решение е обсъждан още в рамките на първото предприето организационно действие, което е имало за предмет представянето на пълното копие на това решение, включително на приложението към него, и това се потвърждава с второто определение за извършване на действие по събиране на доказателства, с което се иска представянето на посоченото решение в оригиналния му формат. Според нея, тъй като практиката на Съда относно удостоверяването на решения е по-ранна ( 11 ), в отговорите си на определенията за извършване на действия по събиране на доказателства ЕСП и Комисията е трябвало да посочат връзката между това приложение и посоченото решение, референтния код и ARES. От това тя прави извод, че основанието за нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд следва да се отхвърли по същество и че във всички случаи в съдебното заседание ЕСП е представил нови факти и доводи без предварително оповестяване, като по този начин я е лишил от възможност да изложи становището си, без да зачете принципа на състезателност.

54.

LBBW добавя, че основанието, с което се твърди изопачаване на доказателства, следва да се отхвърли по същество, тъй като ЕСП не е доказал, че подписаното спорно решение и приложението към него са неразривно свързани, а само предлага друго тълкуване на представените доказателства, като същевременно неясно критикува направения от Общия съд анализ на доказателствата. Тя посочва, че Общият съд не е изопачил доказателствата, като е констатирал, на първо място, че номерът върху фиша за изпращане е съответствал на вътрешен референтен код без доказателствена стойност във връзка с удостоверяването, на второ място, че споменатите в този фиш за изпращане приложени документи не са конкретно посочени и на трето място, че връзката между думата „ARES“ и референцията във фиша за изпращане не е доказана.

55.

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват посочената от Общия съд съдебна практика, съгласно която абсолютното основание за отмяна трябва да бъде разгледано служебно от съда при съществени процесуални нарушения ( 12 ), тъй като в обхвата на съществените процесуални нарушения попада по-специално липсата на удостоверяване на даден акт ( 13 ).

56.

Така това удостоверяване има за цел да гарантира правната сигурност чрез окончателно установяване на приетия текст, който трябва да има сигурен характер, по-специално що се отнася до неговия автор и до съдържанието му. Същественото процесуално нарушение може да доведе до отмяна на решението, без да е необходимо да се доказва друга вреда ( 14 ). Тази съдебна практика е приложена при оспорването на предварителните вноски за 2016 г. ( 15 ), без постановената на това основание отмяна да е била оспорена пред Съда.

57.

Подобно на всяко основание обаче, служебно разгледаното от съда основание трябва да бъде обсъдено от страните при условията на състезателност. Въпреки че това обсъждане може да се провежда в рамките на организационни действия ( 16 ), определения за извършване на действия по събиране на доказателства или след поставени въпроси за устен отговор ( 17 ), наред с това трябва да е възможно да се установи дали действително е проведено.

58.

В случая LBBW не изтъква въпроса за удостоверяването като основание за отмяна, въпреки че в отговора си на последното определение за извършване на действия по събиране на доказателства изразява съмнения относно „сигурността на процеса по вземане на решения и автентичността на данните, съдържащи се в приложенията“ поради предаването им в дигитален формат на членовете на ЕСП, както и относно естеството на файла с приложението (във формат Excel), който може да бъде променян по всяко време, което не позволява да се гарантира „[т]очността на крайния резултат от изчисляването […], дори на [ЕСП]“.

59.

От изготвените от Общия съд документи (организационни действия, определения за извършване на действия по събиране на доказателства, доклад за съдебно заседание, протокол от съдебно заседание, обжалвано съдебно решение) също не следва, че само по себе си основанието е било изрично обсъдено от страните при условията на състезателност пред този съд.

60.

В жалбата си и в съдебното заседание пред Съда обаче ЕСП твърди, че въпросът за удостоверяването на приложението е бил повдигнат в съдебното заседание пред Общия съд, тъй като това е причината, която изтъква, за да обоснове закъснението при представянето на доказателствата за ARES.

61.

Следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че Общият съд е нарушил принципа на състезателност, когато е отменил решение въз основа на служебно разгледано абсолютно основание за отмяна, без да покани предварително страните да представят становищата си по време на писмената или на устната фаза на производството ( 18 ).

62.

Освен това не се оспорва, че исканията за представяне на документи се отнасят до пълното копие на спорното решение, включително на приложението към него, и до оригиналния формат на файловете. Както обаче бе припомнено в точка 56 от настоящото заключение, удостоверяването се отнася по-специално до съдържанието на това решение. Ето защо не са разбираеми съображенията на ЕСП, че исканията за представяне на документи са имали за цел само да се провери процедурата по приемане на спорното решение, а не съдържанието му. Впрочем по свой почин той представя в писмената фаза на производството фиша за изпращане, който е от значение само за доказване на връзка между това решение и приложението към него.

63.

Ето защо изглежда, че доказателствата, представени в писмената фаза на производството, са обсъдени при условията на състезателност. Следователно възниква въпросът дали изявленията на страните относно провеждането на съдебното заседание може да бъдат достатъчни, за да се установи дали е била отправена покана за обсъждане в съдебното заседание на служебно разгледаното от Общия съд основание.

64.

Според мен въпросът засяга крайния предел на доказването на наличието на покана за обсъждане при условията на състезателност на служебно разгледано основание. Ето защо при липса на каквото и да било информиране на страните относно служебно разгледаното основание в преписката по делото пред Общия съд и доколкото Съдът няма достъп до записите от съдебното заседание пред Общия съд ( 19 ), струва ми се, че въпреки изявленията на страните пред Съда, не е възможно да се приеме, че Общият съд е спазил принципа на състезателност, правото на защита на ЕСП и правото на справедлив процес ( 20 ).

65.

Ето защо следва да се провери дали допуснатата от Общия съд грешка е имала последици, като се изследва дали, дори при липсата на разглежданата нередовност, производството не е можело да приключи по друг начин, поради което нарушаването на принципа на състезателност не е могло да повлияе на съдържанието на обжалваното съдебно решение и не е засегнало интересите на ЕСП ( 21 ).

66.

Въпросът за удостоверяването на приложението към спорното решение се извежда от анализ на представените доказателства и предполага реална преценка от Общия съд, която може да доведе до оспорване от страните.

67.

Ето защо не може да се изключи възможността преценката на Общия съд да е могла да бъде различна, ако на ЕСП е била дадена възможност да представи становището си по удостоверяването на това приложение и следователно спазването на принципа на състезателност е могло да окаже влияние върху съдържанието на обжалваното съдебно решение.

68.

Обжалваното съдебно решение следва да се отмени на това основание.

69.

Правото на контрол на Съда върху направените от Общия съд фактически констатации обхваща по-специално неточността по същество на тези констатации, която следва от документите по делото, изопачаването на доказателствата, правната им квалификация, както и въпроса дали правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата са били спазени ( 22 ).

70.

Освен това съгласно постоянната съдебна практика такова изопачаване е налице в частност когато при преценката на доказателствата Общият съд е надхвърлил явно границите на разумната преценка на тези доказателства ( 23 ), като следва да се уточни, че изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата ( 24 ). Не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд ( 25 ).

71.

В настоящия случай при запознаването с доказателствата, представени в писмената фаза на производството пред Общия съд, страните не оспорват, че приложението към спорното решение, в което се посочват дължимите от всяка институция суми, не е подписано нито физически, нито електронно и в него не се прави никаква препратка, а е посочена само датата 10 април 2017 г. Нещо повече, във фиша за изпращане не се уточнява кои са придружаващите го приложени документи, което не позволява те да бъдат конкретно посочени.

72.

Поради това Общият съд не е изопачил доказателствата, като е приел, че приложението към спорното решение не е неразделно свързано с това решение, след като е констатирал, че не е възможно да се свърже със сигурност това приложение с подписаното решение или с подписания фиш за изпращане (за разлика от посоченото подписано решение, чийто номер е отбелязан върху фиша за изпращане) и че също така не е възможно да се приеме, че приложението действително е приложено към спорното решение, нито кой вариант е бил представен на членовете на ЕСП и валидиран при гласуването по електронен път.

73.

Следователно оплакването, свързано с изопачаването на доказателствата, може да се отхвърли.

74.

ЕСП счита, че прилагането на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд е трябвало да даде основание на този съд да уважи искането му да представи доказателства, тъй като до съдебното заседание ЕСП не е знаел, че въпросът за удостоверяването на приложението към спорното решение е обсъждан.

75.

В практиката на Общия съд във връзка с тази разпоредба се посочват две хипотези, в които може да се допусне представяне на доказателства: ако преди приключването на писмената фаза на производството привеждащото доказателствата лице не е можело да разполага с въпросните доказателства или ако късното представяне на доказателства от насрещната страна обосновава необходимостта от допълване на преписката, за да се гарантира съблюдаването на принципа на състезателност ( 26 ).

76.

В съдебното заседание пред Общия съд ЕСП представя само довод, а не искане за представяне на нови доказателства. Ето защо член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд не е приложим. Оплакването, свързано с нарушението на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, може да се отхвърли.

77.

Комисията упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за допустимо възражението за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63. Тя счита, че тъй като евентуалните грешки при прилагане на правото, съдържащи се в този делегиран регламент, се свързват с нормативни актове от по-висок ранг, а именно с Регламент № 806/2014 и с Директива 2014/59, законосъобразността на тези актове, които Делегиран регламент 2015/63 само „допълва“ по смисъла на член 290, параграф 1 ДФЕС, също е трябвало да бъде оспорена от LBBW.

78.

Освен това Комисията поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви поради използването на думите „отчасти“ или „по-специално“, което водело до липса на яснота по отношение на измененията, които трябвало да бъдат внесени в Делегиран регламент 2015/63.

79.

Във всички случаи Комисията иска да се разгледа по същество възражението за незаконосъобразност.

80.

ЕСП подкрепя доводите на Комисията.

81.

LBBW счита, че Общият съд правилно е приел за допустимо възражението за незаконосъобразност на членове 4—7 и 9 от Делегиран регламент 2015/63 и на приложение I към него, тъй като тези разпоредби не се основават на императивни разпоредби от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014.

82.

Всъщност според LBBW нито член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59, отнасящ се до принципите, които следва да ръководят изчисляването на вноските, нито член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, които се отнасят до целевото равнище и до годишния таван на размера на вноските, налагат да се прибегне до корекция на вноската в зависимост от рисковия профил, основавайки се на профила на риска на всички други институции, които дължат вноски. Напротив, тези разпоредби оставяли на Комисията свобода на действие, която при приемането на Делегиран регламент 2015/63 ѝ позволявала да приеме метод за корекция с оглед само на данните на съответната институция, както това е предвидено при микропруденциалния надзор и за изчисляването на вноските за финансиране на схеми за гарантиране на депозитите.

83.

Според LBBW принципите на равенство и на пропорционалност също не налагали сравнителен подход, тъй като се зачитали в същата степен от метод за изчисляване, основан само на данните на съответната институция. Нещо повече, този метод правел възможно зачитането на правото ѝ на ефективна съдебна защита.

84.

LBBW счита, че обжалваното съдебно решение съдържа достатъчно мотиви, за да може Съдът да упражни своя съдебен контрол, тъй като, от една страна, използването на думите „по-специално“ и „отчасти“ показва, че проверката на Общия съд се е ограничила до въпроса за законосъобразността на Делегиран регламент 2015/63, и от друга страна, преценката на последиците от незаконосъобразността е от компетентността на Комисията.

85.

При условията на евентуалност LBBW счита, че спорното решение страда от тежки пороци при мотивирането, изключително свързани със случай на лошо администриране от страна на ЕСП, независимо от незаконосъобразността на Делегиран регламент 2015/63, тъй като ЕСП не е обосновал упражняването на свободата на преценка, с която разполага.

86.

Противно на твърдяното от Комисията, въпросите дали Делегиран регламент 2015/63 съблюдава норми от по-висок ранг, които не са оспорени в жалбата в първоинстанционното производство, не се отнасят до допустимостта на възражението за незаконосъобразност, а до неговата основателност. Следователно Общият съд, който е подходил към този въпрос в контекста на разглеждането на основателността на това възражение, не може да бъде упрекнат и оплакването може да се отхвърли.

87.

Освен това във всеки случай Общият съд правилно е приел, че изборът на Комисията в Делегиран регламент 2015/63 на метода за корекция не е наложен от разпоредбите на Директива 2014/59 и на Регламент № 806/2014. Всъщност единствените критерии, които произтичат от тези текстове и ограничават свободата на действие на Комисията, що се отнася до корекциите за риск, са следните:

88.

Сами по себе си тези критерии не са пречка за използването на друг метод за корекция, например метода, основан на данни за риска само на съответната институция, при условие че впоследствие се извърши пропорционална корекция на индивидуалните вноски, за да се достигне делът на годишното целево равнище, който се изисква. Освен това броят на рисковите показатели е ирелевантен от тази гледна точка, когато те са предмет на претегляне помежду им.

89.

Що се отнася до оплакването, че в точки 129 и 147 от обжалваното съдебно решение липсват мотиви относно възражението за незаконосъобразност, и това оплакване може да се отхвърли, тъй като Общият съд е изложил пълни мотиви за това по какъв начин приложеният от ЕСП метод за изчисляване в съответствие с Делегиран регламент 2015/63 е станал непрозрачен посредством използването на данни на институции — трети лица, които не са достъпни, без този метод да е наложен нито от разпоредбите на Директива 2014/59, нито от разпоредбите на Регламент № 806/2014. Освен това в точка 140 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че тъй като възражението за незаконосъобразност е ограничено само до Делегиран регламент 2015/63, това не е пречка да се констатира незаконосъобразността на метода на изчисляване на предварителните вноски „поне що се отнася до частта от този метод, отнасяща се до коригирането на вноските в зависимост от рисковия профил, която е определена в този делегиран регламент“. Така Общият съд е разгледал само въпроса за законосъобразността на Делегиран регламент 2015/63.

90.

Следователно второто основание по дело C‑584/20 P може да се отхвърли по същество.

91.

Комисията упреква Общият съд за извода, че максималният (годишен) процент 12,5 % от целевото равнище, който трябва да бъде достигнат през 2023 г., може да не бъде постигнат посредством кумулирането на предварителните вноски за дадена година.

92.

Комисията поддържа, че както общото целево равнище (най-малко 1 % от гарантираните депозити ( 31 )), така и годишните целеви равнища (максимум 12,5 % от общото целево равнище, тъй като целевото равнище трябва да бъде достигнато за осем години ( 32 )) трябва да се разбират като съставляващи референтно равнище, което трябва неизбежно да се изчисли предварително, и че като обикновена агенция ЕСП няма правомощие да ги изменя. Поради това е необходимо тази определяна годишно сума да бъде разпределена пропорционално между всички засегнати институции, което според нея обосновава посочения метод на изчисляване от гледна точка на принципите, на които той се основава.

93.

LBBW счита, че текстът на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 позволява кумулиране на годишните предварителни вноски под 12,5 % от цялостното целево равнище. Според нея на ЕСП изрично е оставена свобода на действие в член 69, параграф 2 от този регламент, който предвижда, че „вноските в [ЕФП] […] се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите, извършващи вноски“.

94.

LBBW добавя, че член 3, параграфи 1 и 4 от Делегиран регламент 2017/747 предвижда, от една страна, критериите за оценка на фазата на икономическия цикъл и на въздействието на процикличните вноски върху финансовото състояние на тези институции и от друга страна, условията, при които ЕСП може да определи размер на годишни вноски, по-нисък от средната стойност на годишните вноски. Според нея тези два елемента допускат да се приеме, че ЕСП има свобода на действие и че при определени условия посоченият процент 12,5 % от целевото равнище може да бъде намален.

95.

Съгласно ясната формулировка на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 общият годишен размер на предварителните вноски не трябва да надхвърля 12,5 % от целевото равнище. Ако вземем предвид само това обстоятелство, не може да се оспори констатацията на Общия съд в точка 139 от обжалваното съдебно решение, че тази разпоредба не забранява кумулиране на предварителните вноски, което за разглежданата година евентуално би възлизало на по-малко от 12,5 % от целевото равнище.

96.

Що се отнася до довода, че видно от член 69, параграф 1 от този регламент — който предвижда цялостно целево равнище, представляващо „най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции“ — посоченият годишен процент 12,5 % на това целево равнище е същевременно и „долен праг“ и „горен праг“, той може да се отхвърли.

97.

Този довод всъщност би имал смисъл само ако цялостното целево равнище се определя еднократно в началото на осемгодишния период и се разделя на осем равни части от 12,5 %.

98.

Това изобщо не е така, тъй като от член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 е видно, че „[о]рганът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането […] и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“. Така годишното целево равнище зависи от средния размер на гарантираните депозити за предходната година, който може да е различен ( 33 ).

99.

Освен това, както доказва LBBW, макар ЕСП всъщност да няма компетентност да определя целево равнище под 1 % или общ размер на годишните вноски над 12,5 %, той все пак разполага с необходимите правомощия, за да отчете, от една страна, фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите, извършващи вноски, за да разпределя възможно най-равномерно годишните вноски ( 34 ), и от друга страна, консервативни прогнози, гарантиращи, че целевото равнище може да се достигне в края на първоначалния период, за да определи размер на годишни вноски, по-нисък от средната стойност на годишните вноски ( 35 ).

100.

Съответно няма никаква пречка ЕСП да определи общия размер на годишните вноски под 12,5 % от целевото равнище. Ето защо третото основание по дело C‑584/20 P следва да се отхвърли по същество.

101.

Комисията упреква Общия съд, че в точка 100 от обжалваното съдебно решение е квалифицирал изчисляването на вноската като „непрозрачно“ по своето естество, „доколкото се основава по взаимозависим начин на [поверителни] данни“. Всъщност според нея Общият съд е объркал изчисляването на основните вноски, които са „взаимозависими“ едни от други, тъй като са определени пропорционално, и коригирането им спрямо равнището на риска, което съответства на различен метод на сравняване на институциите. Това сравняване произтичало от законовите разпоредби относно корекциите за риск (по-специално от стъпка 2, точка 3 от приложение I към Делегиран регламент 2015/63).

102.

Комисията твърди освен това липса на мотиви на обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд бил приел за незаконосъобразни някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63, без да уточнява в какво се изразява незаконосъобразността, засягаща всяка една от тях.

103.

LBBW изтъква, от една страна, че предложеното от Комисията разграничение между сравняване и взаимозависимост, за да критикува обжалваното съдебно решение, е изкуствено, тъй като корекцията в зависимост от рисковия профил предполага сравняване или взаимозависимост между данните. От друга страна, тя счита, че член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 не налагат използването на непрозрачен механизъм. Без промяна на правното основание Комисията е можела да използва оценка на рисковия профил на дадена институция въз основа само на данните за тази институция, подобно на оценката при събирането на вноски в областта на гарантирането на депозитите.

104.

Накрая, тя счита, че обжалваното съдебно решение е достатъчно мотивирано по този въпрос.

105.

Квалифицирането на възприетия от Комисията метод за оценка на рисковия профил на институциите или като „взаимозависим“ от данните за другите институции, или като основан на „сравняване“ на данните за институциите показва различен подход спрямо правилата за оценката на рисковия профил.

106.

Всъщност понятието „сравняване“ би могло да се отнася до положение, при което рисковите профили се изчисляват въз основа само на данните за съответната институция, след това се сравняват помежду си, докато понятието „взаимозависимост“ се отнася до положение, при което рисковите профили се изчисляват въз основа на данни за съответната институция и на институции — трети лица, като след това се сравняват помежду си.

107.

След като Общият съд констатира, че методът за изчисляване включва поверителни данни за институции — трети лица, което не се оспорва, според мен той е приел, без да допуска грешка при прилагане на правото, че методът за изчисляване е взаимозависим.

108.

Освен това квалифицирането на метода за изчисляване не променя констатацията на Общия съд, че този метод е непрозрачен, тъй като е основан на поверителни данни на трети лица.

109.

Нещо повече, Комисията не доказва, че изборът, направен в Делегиран регламент 2015/63, е наложен от Директива 2014/59 или от Регламент № 806/2014, тъй като само се позовава на приложение I към делегирания регламент, чиято незаконосъобразност е прогласена от Общия съд.

110.

Накрая, що се отнася до оплакването във връзка с мотивите на обжалваното съдебно решение, то може да се обяви за недопустимо, тъй като Комисията не е мотивирала критиката си.

111.

Следователно четвъртото основание по дело C‑584/20 P може да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

112.

Комисията и ЕСП критикуват недостатъчните мотиви на обжалваното съдебно решение, с които Общият съд бил уважил като цяло възражението за незаконосъобразност на някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63, без подробно да излага по какъв начин всяка разпоредба допринася за незаконосъобразността, произтичаща от непрозрачността на метода за изчисляване. Освен това мотивите били противоречиви, тъй като Общият съд признава поверителността на данните и възможността да се оспорят някои аспекти на метода за изчисляване и в същото време приема, че същият е непрозрачен.

113.

Жалбоподателите считат, че Общият съд неправилно е преценил обхвата на член 296 ДФЕС във връзка със задължението за мотивиране.

114.

Първо, те всъщност считат, че мотивите са достатъчни, ако от решението личат съображенията и следваната методология за приемането на това решение, като определящи са критериите и основанията за прилагането им ( 36 ). Те добавят, че това не предполага възможност адресатът на решението да провери точността на извършените изчисления. Те стигат до извода, че Делегиран регламент 2015/63 отговаря на тези изисквания, като позволява да се приемат достатъчно мотивирани решения.

115.

ЕСП добавя, че тъй като задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, съответства на правото, прогласено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, и защитава правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, то може да бъде ограничено, както всяка основна свобода, произтичаща от Договора за функционирането на ЕС. Според него задължението за опазване на професионалната тайна, и по-специално произтичащото от член 339 ДФЕС задължение за опазване на търговската тайна, е част от тези ограничения. Той счита, че избраният метод за изчисляване води не само до мотивирани в достатъчна степен решения, но и е в състояние да осигури достатъчна защита на тази тайна. ЕСП добавя, че Съдът вече е приел, че мотивите за отказа на достъп до протоколите от обсъжданията на Управителния съвет на ЕЦБ не трябва да „[включват] мотиви, позволяващи да се разбере и провери“ как достъпът до тези данни би засегнал обществения интерес ( 37 ).

116.

Второ, мотивите на спорното решение били напълно достатъчни, тъй като поверителните данни в действителност не били определящи за изчисляването на индивидуалната вноска поради масовото им обработване. Така евентуални грешки в тези данни не биха повлияли на размера на индивидуалните вноски и следователно не биха накърнили лоялната конкуренция между институциите.

117.

ЕСП посочва, че ако посочените данни трябва да се оповестяват, за да бъдат съгласувани изискванията за мотивиране и за опазване на търговската тайна, оповестяването можело да се извърши в полза на Общия съд и на Съда, както се случва в областта на ограничителните мерки ( 38 ).

118.

Комисията счита, че това оповестяване в полза на Общия съд можело да се извършва само за данните, които са определящи за вземането на индивидуалното решение, какъвто не е случаят с тези масово обработвани поверителни данни.

119.

Трето, това разрешение, което гарантира равновесие между изискването за мотивиране и опазването на търговската тайна, се прилагало в редица области от правото на Съюза, когато е налице свобода на действие във връзка с процес на вземане на решения, включващ поверителни данни (обществени поръчки, конкурентно право, публична служба, антидъмпингови мерки), и би могло да се прилага във връзка с предварителните вноски, доколкото позволява достатъчен съдебен контрол, тъй като Общият съд не трябва да изчислява отново тези вноски.

120.

Четвърто, ЕСП счита, че методът за изчисляване, предвиден в Делегиран регламент 2015/63, не е непрозрачен.

121.

Той уточнява, че член 296 ДФЕС, който налага процесуално изискване за мотивиране на дадено решение, а не формално изискване за разпоредителната му част, изглежда, не е правилното правно основание за преценката на валидността на този делегиран регламент.

122.

Той добавя, че именно въз основа на правото си на преценка законодателят на Съюза е избрал методология „фиксирана цел + относително разпределение“, която, от една страна, позволява да се определи възможно най-точно и предварително общият размер на вноската и от друга страна, да се разпредели справедливо този размер между институциите, извършващи вноски, като се отчитат размерът им и рисковият им фактор. Той изтъква, че използваната в данъчната област „строго индивидуална“ методология за изчисляване не отговаря на условието за фиксирана и предвидима цел.

123.

ЕСП посочва, че избраният метод включва седем стъпки, от които само три използват поверителни данни на трети лица, еднакви за всяко изчисляване на вноски. Тези три стъпки са:

124.

ЕСП добавя, че хармонизираното приложение, предоставено на всяка участваща институция, дава прозрачно обяснение за разпределянето ѝ в дадена рискова категория, което ѝ позволява да е наясно с положението си спрямо другите участващи институции, въпреки че данните на трети лица, използвани за образуване и калибриране на тези категории, остават поверителни. Допълнителни обобщени данни били публикувани на уебсайта на ЕСП, който освен това увеличил броя данни, предоставяни през финансовите години, следващи финансовата 2017 г.

125.

LBBW счита, че Общият съд е мотивирал в достатъчна степен решението си и не е бил непоследователен, що се отнася до незаконосъобразността на някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63, тъй като е обяснил защо е опорочена основната система за коригирането на вноските в зависимост от рисковия профил и поради това този порок засяга всички приложими разпоредби за изчисляването на тази част от вноската, въпреки че някои аспекти на метода може да се оспорват поотделно.

126.

LBBW счита, че Общият съд правилно е преценил обхвата на задължението за мотивиране на ЕСП, така че да гарантира правото му на ефективна съдебна защита, и е отхвърлил всички доводи на жалбоподателите.

127.

На първо място, тя твърди, че задължението за опазване на професионалната тайна не би могло да се тълкува толкова разширително, че да изпразни изискването за излагане на мотиви от основното му съдържание ( 39 ), какъвто е настоящият случай поради големия брой засегнати институции, данни и индивидуални обстоятелства, използвани за изчисляването.

128.

Тя уточнява, че не съществува задължение да бъдат съчетани мотивиране и поверителност ( 40 ) и че освен това с избора на друг метод за изчисляване Комисията е можела да избегне противоречието между тези два защитени с първичното право принципа и да ограничи риска от непроверими грешки към съответния момент.

129.

На второ място, LBBW посочва, че твърденията по основанието на Комисията за ирелевантност на данните за 3500 институции са недопустими, тъй като основанието е повдигнато за първи път на етапа на производството по обжалване. LBBW добавя, че това основание трябва да се отхвърли по същество, тъй като оценката на рисковия ѝ профил зависи от поверителните данни на всички тези институции.

130.

На трето място, тя изтъква, че приложимата към глобите в областта на конкуренцията съдебна практика не е релевантна, тъй като тези глоби трябва да имат възпиращо действие, което предполага наличието на свобода на действие на Комисията с цел да насочи поведението на предприятията. LBBW добавя, че доколкото цитираната съдебна практика в областта на обществените поръчки, конкуренцията, конкурсите за публичната служба и антидъмпинговите мерки се отнася до положения на конкуренция между юридически или физически лица, тази съдебна практика не е приложима и за нейното положение, при което тя трябва да плаща значителна финансова вноска. Според нея колкото по-значителна е свободата на преценка, толкова по-подробни трябва да са мотивите, какъвто е случаят с изчисляването на предварителните вноски. Накрая, цитираната от ЕСП съдебна практика относно достъпа до определени документи на ЕЦБ се обяснявала със специалните текстове за тази институция.

131.

На четвърто място, поставянето под въпрос от жалбоподателите на фактическите констатации на Общия съд относно непълните мотиви на решението е недопустимо.

132.

Освен това такава непълнота не може да се поправи в хода на съдебното производство, както предлага ЕСП, без да може да се приложи по аналогия решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия ( 41 ), относно ограничителните мерки. Всъщност Общият съд правилно отбелязва, че тази съдебна практика в областта на борбата с тероризма не може да бъде приложена в областта на банковия съюз. Нещо повече, дори всички поверителни данни да са били на негово разположение, Общият съд не е можел да извърши проверка на изчисляването, тъй като не разполагал с подходящия софтуер.

133.

LBBW уточнява, че дори да е направена промяна, според ЕСП, в мотивите на решенията за определяне на предварителните вноски след 2017 г., тази промяна само доказва липсата на мотиви на спорното решение, от една страна, и от друга — все още не позволява на участващите институции да проверяват точността на отнасящите се до тях изчисления.

134.

На пето място, LBBW отбелязва, че когато ЕСП посочва, че методът за изчисляване „фиксирана цел + относително разпределение“ е единственият, който отчита изискванията на Директива 2014/59 и на Регламент № 806/2014, той не отговаря на условията по член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, тъй като не уточнява точките от обжалваното съдебно решение, предмет на отправените критики.

135.

Тя добавя, че изискванията за окончателно целево равнище и за максимален годишен размер не налагат използването на избрания от Комисията метод, тъй като в областта на вноските на банките за финансиране на схемата за гарантиране на депозитите Европейският банков орган (ЕБО) е приел насоки, в които са изложени няколко възможни метода за изчисляване. Например в съответствие с тези насоки направеният в Германия избор е да се използва коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил при отчитане само на рисковия профил на всяка участваща институция. Освен това подобен начин на изчисляване не е наложен нито от Директива 2014/59, нито от Регламент № 806/2014, нито от принципите на равенство и на пропорционалност.

136.

Според мен критиките относно мотивите на обжалваното съдебно решение може лесно да се отхвърлят. Всъщност, от една страна, мотивите на съдебния акт по отношение на спорното решение са достатъчни, тъй като жалбоподателите са могли да оспорят съображенията на Общия съд. От друга страна, тези мотиви на обжалваното съдебно решение не са противоречиви, тъй като фактът, че някои стъпки от изчисляването може да бъдат оспорвани, не е пречка да се приеме, че методът за изчисляване е общ и подлежи на критика като цяло.

137.

Що се отнася до обхвата на задължението на ЕСП да мотивира спорното решение, ЕСП и Комисията оспорват схващането на Общия съд и на LBBW, че адресатът на решение за предварителна вноска трябва да може да провери изчисляването, водещо до размера на неговата вноска.

138.

Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, но тези мотиви следва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който адресатите на акта могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка ( 42 ).

139.

Съдът уточнява, че що се отнася до индивидуалните решения това задължение има за цел, освен да позволи осъществяването на съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата валидност ( 43 ).

140.

Страните не оспорват констатацията на Общия съд в точки 97, 103 и 109 от обжалваното съдебно решение, че мотивите на спорното решение не позволяват на LBBW да провери точността на вноската си. Следователно, ако се придържаме към горепосочените изисквания за мотивиране, мотивите на решението на ЕСП са непълни, тъй като при три стъпки от изчисляването се използват поверителни данни на трети лица, които не са съобщени на адресата на това решение.

141.

Комисията и ЕСП обаче изтъкват, от една страна, че следва да се постигне баланс между задължението за мотивиране и защитената с член 339 ДФЕС търговска тайна и от друга страна, че след това е постигната по-голяма прозрачност с оповестяването на обобщени данни в хармонизираните приложения, съобщени на участващите институции и публикувани на уебсайта на ЕСП.

142.

Що се отнася до съчетаването на задължението за мотивиране и търговската тайна, в точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че задължението за опазване на търговската тайна не би могло да се тълкува толкова разширително, че да изпразни изискването за излагане на мотиви от основното му съдържание ( 44 ). Ето защо само частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е констатирал липса на мотиви, е критикувана от жалбоподателите.

143.

Според мен изчисляването на предварителната вноска се различава от обикновен парафискален налог ( 45 ), тъй като рисковият профил на участващите институции се изчислява като относителна стойност с цел насочване на поведението на институциите, с оглед намаляване на моралния риск, в допълнение към факта, че те участват пряко във финансирането на ЕФП. Така насочването на поведението с избора на този метод за изчисляване не е свързано със санкционния характер на вноската, а по-скоро с желание да се насърчат някои по-малко рискови поведения от страна на институциите. Освен това резултатът от данъчното облагане зависи от прилагането на данъчна ставка към дадена данъчна основа, без този резултат да е предварително определен, докато в случая трябва да бъде достигнат процент на годишно целево равнище, което прави аналогията неотносима. Поради това според мен направената от Общия съд връзка с данъчните норми не е особено релевантна.

144.

Областите от правото на Съюза, които жалбоподателите и Общият съд цитират, показват, че съдилищата на Съюза допускат ограничения на задължението за мотивиране, основани на търговската тайна (конкурентно право ( 46 ), държавни помощи ( 47 ) и обществени поръчки ( 48 )), сложността на материята (антидъмпингови мерки ( 49 )), тежестта за решаващия орган (конкурси за публична служба ( 50 )), необходимостта от направляване на поведението на предприятията чрез възпиращ ефект на глобите в областта на конкуренцията ( 51 ), както и на императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки (борба с тероризма ( 52 )).

145.

В настоящия случай обстоятелствата по делото са много специфични поради кумулативното използване на поверителни данни на голям брой трети лица (приблизително между 1600 ( 53 ) и 3500 ( 54 ) засегнати институции съобразно стъпките на изчисленията) и сложния метод за изчисляване, избран с цел да се стигне до вноска от всички институции с финансова стабилност, която вноска се състои от предварителните вноски, за да се избегне процикличното въздействие на предварителните вноски в случай на криза, като се отчита степента на риска, ликвидността и пазарният дял на тези институции.

146.

Според мен сам по себе си методът е надлежно обяснен в действащата правна уредба и от ЕСП в спорното решение и в действителност трудността се състои в масовото използване на поверителни данни, което прави труден, дори невъзможен контрола от всяка от засегнатите институции върху изчисленията на съответната ѝ вноска.

147.

Обстоятелството, че се извършва претегляне между задължението за мотивиране на решенията и задължението за защита на търговската тайна в случай на използване на сложен метод поради масовото използване на поверителни данни, поставя въпроса за обхвата на тази защита при определянето на предварителните вноски. Всъщност следва да се постави въпросът дали тази защита трябва да е от едно и също естество, когато оповестяването на информацията се отнася до конкретни данни за конкурент или за малък брой конкуренти и когато се отнася до съвкупност от данни за всички конкуренти в даден сектор, чийто значителен брой прави невъзможно всякакво идентифициране.

148.

Ако се приеме, че защитата на търговската тайна трябва да бъде различна, възможно е да се разграничат две положения, при които тези данни се използват в контекста на избрания от Комисията метод за изчисляване във връзка с определянето на предварителните вноски в ЕФП.

149.

Всъщност в рамките на стъпки 2 и 6 от изчисляването използваните поверителни данни съответстват на обобщените разглеждани данни за всички засегнати институции. Така в рамките на стъпка 2 се изчислява целевото равнище на годишната вноска с оглед на размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки (поне от 2017 г. този размер се съобщава на участващата институция). В рамките на стъпка 6 се изчислява общият знаменател, съответстващ на сумата на коригираните в зависимост от рисковия профил годишни вноски, и се използва за изчисляване на дела от целевото равнище, който трябва да се плаща от всяка институция. Този размер е оповестен за финансовата 2020 г.

150.

Така за тези две стъпки ЕСП постепенно е избрал да оповестява обобщените поверителни данни. Освен това след 2017 г. той оповестява и сумата на общите задължения (с изключение на собствения капитал) на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, необходим за изчисляването на основната годишна вноска ( 55 ), като другите обобщени поверителни данни, използвани при това изчисление, а именно размерът на гарантираните депозити, вече са били оповестени (вж. предходната точка от настоящото заключение).

151.

В замяна на това в рамките на стъпка 4 от изчислението, съответстваща на процедурата по дискретизиране, а именно на образуването на рискови категории, включващи институциите със сходен рисков профил от гледна точка на даден показател, като тези категории са класирани във възходящ ред въз основа на данните от институциите за всеки показател, оповестяването на данни не изглежда релевантно.

152.

Всъщност, от една страна, обобщените данни за даден показател не позволяват да се предостави достатъчно информация на всяка участваща институция, тъй като при този метод съответното ѝ класиране е свързано с позициите на другите институции от гледна точка на този показател. От друга страна, предоставянето на данни за позициите на другите институции би могло да представлява оповестяване на идентификационни поверителни данни и пряко да засегне търговската тайна. Всъщност, ако се следва логиката на разсъжденията на LBBW, оповестяването на тези данни не би могло да позволи изцяло да се провери точността на изчислението, освен ако не е възможна проверката на поименните данни и на начина, по който те са записани в системата ( 56 ). Да се процедира по този начин обаче, би било пряко засягане на търговската тайна.

153.

Що се отнася до предложената от ЕСП възможност за оповестяването на тези данни само на Общия съд и Съда, струва ми се, че това поражда две трудности: от една страна, споровете, свързани с предварителните вноски, са многобройни както пред националните юрисдикции (657 висящи административни или съдебни производства към 31 май 2020 г., тоест 32 повече, отколкото през юни 2019 г. ( 57 )), така и пред съдилищата на Съюза (42 висящи дела, от които 19 дела относно предварителните вноски за 2020 г. и едно производство по обжалване към 1 септември 2020 г.) ( 58 ); от друга страна, необработените данни на институциите не могат да бъдат обработени или дори проверени от съдилища поради липсата на необходимите инструменти и поради обема на работа, ако трябва да се проверява точността на всички данни.

154.

При това положение изпълнението на тази стъпка от изчисленията през финансовата 2017 г. само е позволило на LBBW да разбере колко рискови категории са образувани по показателя за риска и към коя категория тя е разпределена, без дори да може да провери дали е разпределена към рисковата категория, съответстваща на цифровите ѝ данни. Оттогава ЕСП дава насоки относно диапазона, съответстващ на всяка категория, което позволява на институцията поне да провери дали е разпределена в правилната категория.

155.

С оглед на гореизложеното считам, че като е постановил, че участващите институции трябва да имат възможност да проверят точността на изчисленията на съответната си вноска, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с обхвата на задължението за мотивиране на ЕСП и съдебното решение следва да се отмени по този въпрос.

156.

Ето защо считам, че равновесието между задължението за мотивиране и търговската тайна може да бъде спазено, без да се променя законодателството, при условие че в самото спорно решение ЕСП оповести следните данни, като последващ документ не може да поправи липсата на мотиви ( 59 ):

157.

Считам също, че като е избрала този метод на изчисление („фиксирано целево равнище + относително разпределение“) в Делегиран регламент 2015/63, Комисията е използвала предоставената ѝ с Директива 2014/59 и с Регламент № 806/2014 свобода на действие. В това отношение наличието на друг метод на изчисление не може да ѝ бъде противопоставено.

158.

Всъщност LBBW критикува липсата на прозрачност, до която е довела сложността на метода на изчисление и взаимозависимостта му от използването на поверителни данни, във връзка с риска от евентуални грешки, които са неоткриваеми поради обема на обработваните данни. Тя счита, обратно, че един от методите, препоръчани в Насоките на ЕБО относно методите за изчисление на вноски в схеми за гарантиране на депозитите ( 60 ), приети в изпълнение на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити ( 61 ), позволява, тъй като не зависи от поверителни данни на трети лица, по-голяма прозрачност и следователно — по-пълни мотиви.

159.

В точка 3 от приложение I към Насоките, отнасяща се до метода на „групите“, съответстващ на категориите, се уточнява:

„Границите на групите следва да се определят на относителна или на абсолютна основа, като:

160.

Въпреки това дори с използването на този метод, в рамките на който се прилагат граници на групи на абсолютна основа, окончателната вноска се изчислява въз основа на обобщени поверителни данни на трети лица към момента на пропорционалното коригиране (незадължително повишаване или задължително понижаване) на вноските, за да се достигне максимум 12,5 % от годишното целево равнище ( 62 ), което би направило невъзможна и проверката на изчисленията на вноската, както изисква Общият съд.

161.

Така наличието на друг метод за изчисляване, който също в крайна сметка се основава на поверителни данни на трети лица, не е достатъчно, за да се постави под въпрос свободата на избор на Комисията за различен метод за изчисляване, след като избраният метод отговаря на някои горепосочени условия за прозрачност ( 63 ).

162.

Тъй като ЕСП е изпълнил доброволно тези условия, без да има промяна в законодателството, не изглежда необходимо да се изменя правната уредба, определена в Делегиран регламент 2015/63.

163.

В резултат на това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че някои разпоредби от този делегиран регламент, уреждащи подробно метода за изчисляване, са незаконосъобразни, и обжалваното съдебно решение следва също да се отмени по този въпрос.

164.

Ако Съдът възприеме съображенията ми и постанови отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да се постави въпросът за възможността за разглеждане на делото по същество. Всъщност съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

165.

В разглеждания случай според мен фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по делото както по отношение на удостоверяването на приложението към спорното решение, така и по отношение на мотивите на това решение и по възражението за незаконосъобразност.

166.

Що се отнася до удостоверяването на това приложение, пред Съда се разисква само преценката на доказателствата, представени по този въпрос. Освен това разглеждането на спора по същество поради неспазване на принципа на състезателност не може да доведе до поставяне под въпрос на фактическите констатации на Общия съд, извън случая на изопачаване, което в настоящия случай не е доказано. Предмет на разглеждането на спора по същество може да са единствено новите доказателства — ако са допустими — които са представени пред Общия съд и пред Съда след служебното разглеждане на основанието.

167.

Предполага ли нарушаването на този принцип от Общия съд да се вземат предвид при разискванията на етапа на разглеждането на делото по същество, от една страна, доводът за включването на спорното решение и на приложението към него в ARES, изтъкнат в съдебното заседание пред Общия съд и възпроизведен в жалбата, и от друга страна, доказателствата, представени в производството по обжалване (нови варианти на трите документа, представени в писмената фаза на производството пред Общия съд и нов документ)?

168.

Член 85 от Процедурния правилник на Общия съд, както е тълкуван в съдебната практика ( 64 ), се прилага за представянето на нови доказателства в подкрепа на жалба, в която се твърди нарушение на принципа на състезателност в производството, както в случая.

169.

Пред Съда са представени нови варианти на спорното решение и на приложението към него, както и на фиша за изпращане и ново доказателство, представляващо екранна снимка, получена от ARES, които може да се обсъдят при разглеждането на спора по същество.

170.

От разглеждането на екранната снимка, получена от ARES, се установява, че на 11 април 2017 г. в системата са качени файл във формат PDF с номера на спорното решение и файл във формат Excel, озаглавен „[п]риложение I […]“., и впоследствие, на 12 май 2017 г., се посочва подпис на председателя на ЕСП, довел до регистриране и до предоставяне на номер ARES на 13 юни 2017 г. Номерът ARES и датата 13 юни 2017 г. са посочени върху новите варианти на спорното решение и на приложението към него, предоставени на Съда.

171.

Макар от тези доказателства за първи път да може да се установи връзка между файла с приложението към спорното решение и този с решението, следва обаче да се отбележи, че от една страна, подпис на председателя на ЕСП е споменат едва на 12 май 2017 г. и съответства на приключването на досието в ARES, докато фишът за изпращане е саморъчно подписан на 11 април 2017 г., и от друга страна, регистрирането с предоставяне на номер ARES е извършено едва на 13 юни 2017 г., тоест на дати, следващи уведомяването на националните органи за преструктуриране и на участващите институции. Така доказателството за неразривната връзка между това приложение и посоченото решение е предоставено едва два месеца след приемането на спорното решение.

172.

Според мен този срок е още по-проблематичен предвид обстоятелството, че файлът с приложението към спорното решение съществува във файлов формат, който може лесно да се променя, без това да се забележи, за разлика от текст, прочитането на който позволява да се открие нередност. Освен това в този файл не е отбелязан час на съставяне, докато от отговорите на разпоредените от Общия съд действия по събиране на доказателства е видно, че на изпълнителната сесия на ЕСП са предоставени два варианта на документа. В този смисъл както избраният за файла формат, така и несвоевременното регистриране създават затруднения от гледна точка на правната сигурност и на удостоверяването на съдържанието на приложението.

173.

Струва ми се, че с оглед на реда и условията за вземане на решение (дистанционно гласуване по електронен път) и предвид липсата на уведомяване на участващите институции за приложението към спорното решение, изискваната степен на правна сигурност трябва да бъде по-висока и обстоятелствата по разглежданото дело не са достатъчни, за да се установи удостоверяването на това приложение.

174.

Ето защо считам, че на това основание следва да се отмени спорното решение в частта, в която се отнася до LBBW.

175.

Що се отнася до мотивите на спорното решение, тъй като не са спазени подробно изяснените в точка 156 от настоящото заключение правила за прозрачност във връзка с обобщените данни и диапазоните на рисковите категории, считам, че задължението за мотивиране не е било изпълнено.

176.

Това нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата трябва да доведе до отмяна на спорното решение в частта, в която се отнася до LBBW.

177.

Що се отнася до възражението за незаконосъобразност на някои разпоредби от Делегиран регламент 2015/63, от изложените в точки 137—163 от настоящото заключение съображения следва, че то може да се отхвърли.

178.

Тъй като изводът ми е, че спорното решение следва да се отмени, не е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, повдигнати пред Общия съд.

179.

В случай че Съдът отмени спорното решение в частта, в която се отнася до LBBW, следва да се припомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

180.

В случая, макар в производството по обжалване да е установено, че при приемането на спорното решение е допуснато съществено процесуално нарушение, в същото производство не е установена каквато и да било грешка, засягаща съответствието на този акт с Делегиран регламент 2015/63.

181.

Ето защо отмяната на спорното решение, без да се предвиди запазването на правните му последици, докато бъде заменено с нов акт, би могла да навреди не само на прилагането му, но и да засегне правната сигурност.

182.

При тези обстоятелства предлагам на Съда да постанови, че правните последици на спорното решение следва да се запазят до влизането в сила на нов акт, който да го замени, и не по-късно от шест месеца от деня на постановяване на бъдещото съдебно решение.

183.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване на основание член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

184.

Тъй като ЕСП е загубил делото, а LBBW е направила съответното искане, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски в производството пред Общия съд и в производствата пред Съда, както и тези на LBBW.

185.

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване на основание член 184, параграф 1 от същия правилник, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

186.

Съответно Fédération bancaire française, Кралство Испания и Комисията, в качеството на встъпили страни по делата, понасят направените от тях съдебни разноски, свързани с производството по двете жалби пред Съда, а Комисията понася и съдебните разноски, свързани с производството пред Общия съд.

187.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да: