1.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1169/2011 ( 2 ), с който се установяват общи правила за предоставяне на информация за храните на потребителите, във връзка с Регламент (ЕО) № 1925/2006 ( 3 ) относно влагането на витамини, минерали и други вещества в храните.

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между Upfield Hungary Kft. (наричано по-нататък „Upfield“) и Somogy Megyei Kormányhivatal (администрация на област Шомод, Унгария) относно решение, с което този орган разпорежда на Upfield да промени етикета на предлаган на пазара в Унгария хранителен продукт, в който са вложени витамини.

3.

Регламент № 1169/2011 предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.

4.

В член 2, параграф 2, букви е), з), н) о) и т) от Регламент № 1169/2011 се посочва, че за целите на този регламент се прилагат следните определения на понятията „съставка“, „сложна съставка“, „официално наименование“, „обичайно наименование“ и „хранително вещество“:

„[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

5.

Съгласно член 3 („Общи цели“), параграфи 1, 2 и 4 от Регламент № 1169/2011:

„1.   Предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер.

2.   Законодателството в областта на информацията за храните цели постигане на свободно движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита съответно необходимостта от защита на законните интереси на производителите и се насърчава производството на качествени продукти.

[…]

4.   По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на информацията за храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, включително със заинтересованите страни, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това“.

6.

Член 4 („Принципи, уреждащи задължителната информация за храните“), параграф 2 от Регламент № 1169/2011 предвижда:

„При разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните и за да се даде на потребителите възможност за информиран избор, се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават значителна стойност, или [се вземат предвид] всички общоприети ползи за потребителя“.

7.

В член 7 („Практики за обективно информиране“), параграфи 1 и 2 от Регламент № 1169/2011 се посочва:

„1.   Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

[…]

[…].

2.   Информацията за храните е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя“.

8.

Член 9 („Списък на задължителните данни“), параграф 1 от този регламент гласи:

„В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:

[…]

[…]

9.

В член 17 („Наименование на храната“), параграф 1 от Регламент № 1169/2011 се посочва:

„Наименованието на храната е нейното официално наименование. При липса на такова наименование, наименованието на храната е нейното обичайно наименование или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, се предоставя описателно наименование на храната“.

10.

Член 18 („Списък на съставките“), параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда:

„1.   Списъкът на съставките се оглавява или предхожда от подходящо заглавие, което се състои от или включва думата „съставки“. Той включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната.

2.   Съставките се обозначават с конкретното им наименование, когато е приложимо, в съответствие с правилата, предвидени в член 17 и в приложение VI“.

11.

Съгласно член 30, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1169/2011, който се отнася до съдържанието на обявената хранителна стойност, посочена в член 9, параграф 1, буква л) от него:

„1.   Задължителното обявяване на хранителната стойност включва следното:

[…]

2.   Съдържанието на задължително обявената хранителна стойност, посочено в параграф 1, може да бъде допълнено с посочване на количествата на едно или повече от следните вещества:

[…]

12.

Приложение XIII към Регламент № 1169/2011 е озаглавено „Референтни количества за прием“ и съдържа част А, озаглавена „Дневни референтни количества за прием за витамини и минерали (възрастни)“. В точка 1 от нея са изброени „витамини и минерали, които могат да се обявяват и техните хранителни референтни стойности (NRVs)“. Тези витамини включват витамин А и витамин D.

13.

Регламент № 1925/2006 хармонизира разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които се отнасят до влагането на витамини и минерали, както и на някои други вещества в храните, с цел осигуряване на ефективното функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се предоставя високо равнище на защита на потребителите.

14.

Член 3 („Изисквания по отношение на влагането на витамини и минерали“), параграф 1 от този регламент гласи:

„Единствено витамините и/или минералите, изброени в приложение I, и във формите, посочени в приложение II, могат да бъдат влагани в храните в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент“.

15.

В член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1925/2006, отнасящ се до етикетирането, представянето и рекламата, се предвижда:

„2.   Етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са били вложени витамини и минерали, не трябва да заблуждава или подвежда потребителя от гледна точка на хранителните свойства, които храната е придобила, в резултат на влагането на тези хранителни вещества.

3.   Етикетирането на хранителната информация е задължително за продуктите, в които са били вложени витамини и минерали и които попадат в обхвата на настоящия регламент. Информацията, която трябва да се предостави, включва данните, посочени в член 30, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011], както и общите количества от вложените витамини и минерали, които се съдържат в храната“.

16.

В приложение I към Регламент № 1925/2006, в което се изброяват „витамини и минерали, които могат да бъдат влагани в храни“, се посочват по-специално „витамин А“ и „витамин D“.

17.

Приложение II към този регламент, в което се изброяват „витаминни форми и минерални вещества, които могат да бъдат влагани в храни“, включва по-специално под заглавието „Витамин А“ четири витаминни форми, а именно „ретинол“, „ретинил ацетат“, „ретинил палмитат“ и „бета-каротин“. Освен това под заглавието „Витамин D“ са включени две витаминни форми, известни като „холекалциферол“ и „ергокалциферол“.

18.

Upfield предлага маргарини на пазара в Унгария, включително продукт с наименованието „Flóra ProАсtiv“ — маргарин с 35 % мазнини и с добавени растителни стероли. Списъкът на съставките на този продукт включва израза „витамини (А, D)“, за да се укаже, че в продукта са вложени витамини А и D.

19.

Администрацията на област Шомод, която е компетентна в областта на защитата на потребителите, преценява, че етикетирането на продукта на Upfield не е в съответствие с Регламент № 1169/2011, и приема решение, с което разпорежда на Upfield да преустанови незабавно нарушението. По същество административният орган приема, че съгласно Регламент № 1169/2011 във връзка с Регламент № 1925/2006 етикетирането на храните изисква да се посочват различните съставки, включени в състава им, както и — когато тези съставки са витамини — наименованията на витаминните форми, използвани в производствения процес.

20.

В рамките на съдебно производство по жалба срещу това решение първоинстанционният съд го отменя на две основания. Първо, той приема, че Регламент № 1169/2011 не дава определение на понятието „конкретно наименование“ на съставките на дадена храна по смисъла на член 18, параграф 2 от същия регламент, нито съдържа други разпоредби в това отношение. Второ, той отбелязва, че Регламент № 1925/2006 предвижда правила за етикетирането, представянето и рекламата на продукти, в които са вложени витамини, но не урежда наименованията на съставките. В това отношение съдът заключава, че няма разпоредба, която да възпрепятства посочването на наименованията „витамин A“ и „витамин D“ в списъка на съставките на продукта.

21.

Унгарският орган подава жалба срещу решението на първоинстанционния съд пред Kúria (Върховен съд, Унгария). В жалбата си той твърди, от една страна, че Регламент № 1169/2011 изисква при етикетирането на храните да се посочва „конкретното наименование“ на всяка от съставките, включени в техния състав, и от друга страна, че що се отнася до съставки като витамините А и D, „конкретното наименование“ съответства на витаминната форма, посочена в Регламент № 1925/2006. Същият орган подчертава и че формите, използвани в състава на храните, са важни по методологични и технологични съображения за измерване за целите на аналитичния преглед на храните.

22.

Kúria (Върховен съд) счита, че в настоящото производство е необходимо да се отговори на въпроса какво означава изразът „конкретно наименование“ за целите на прилагането на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, особено в случай на вложени в храни витамини. Според тази юрисдикция липсата на определение на израза „конкретно наименование“ в приложимото законодателство поражда трудност при тълкуването, която се потвърждава от липсата на единство в практиката, следвана от производителите и разпространителите, административните органи и съдилищата.

23.

При тези обстоятелства Kúria (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли разпоредбите на Регламент [№ 1169/2011], и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?“.

24.

Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 21 октомври 2020 г. Писмени становища са представени от Република Хърватия, Унгария и Европейската комисия. По делото не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания. Участниците в преюдициалното производство обаче са отговорили писмено на въпросите на Съда от 29 юни 2021 г.

25.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламент № 1169/2011, и по-специално член 18, параграф 2 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в дадена храна се влагат витамини, списъкът на съставките трябва да включва освен общото наименование ( 4 ) на витамините — например витамин А и витамин D — и използваната витаминна форма, посочена в приложение II към Регламент № 1925/2006.

26.

Най-напред следва да се отбележи, че доколкото със запитването си Kúria (Върховен съд) иска тълкуване на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, който се отнася до начина, по който съставките на храните трябва да се посочват при етикетирането, то тази юрисдикция приема, че витамините попадат в обхвата на понятието „съставка“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от посочения регламент.

27.

Затова първо ще разгледам накратко дали витамините попадат в обхвата на понятието „съставка“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011. След това ще анализирам дали член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в дадена храна се влага витамин, списъкът на съставките трябва да включва освен общото наименование на витамина и наименованието на неговата витаминна форма.

28.

Съгласно член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011 „съставка“ означава по същество всяко вещество или продукт, както и всяка съставна част на сложна съставка, използвани за производство или приготвяне на храна и все още налични в крайния продукт. За разлика от това в член 2, параграф 2, буква т) от Регламент № 1169/2011 се предвижда, че „хранително вещество“ означава белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1 към този регламент, както и вещества, които принадлежат към някоя от посочените категории.

29.

От това следва, че макар витамините да са изрично определени като хранителни вещества в Регламент № 1169/2011, остава въпросът дали те могат да се считат и за съставки за целите на същия регламент.

30.

В това отношение следва да се отбележи, че Съдът вече е тълкувал понятието „съставка“ в областта на правото на Съюза относно информацията за храните. В решение Bablok и др. ( 5 ) Съдът постановява, че прашецът, съдържащ се в хранителни добавки на основата на прашец, трябва да бъде квалифициран като „съставка“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13/ЕО ( 6 ), „след като същият е въведен в тях по време на производството или приготвянето им“. Така критерият, използван от Съда, за да определи дали дадено вещество може да се счита за „съставка“ на храна, се основава на втората част на член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13, която се отнася до използването на това вещество при производството или приготвянето на дадена храна.

31.

Определението на понятието „съставка“ в член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13 е същото (с някои допълнения) като това в член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011, който заменя посочената директива. Ето защо според мен в настоящото дело следва да се приложи същият тълкувателен подход ( 7 ).

32.

Както Комисията обяснява в становището си, възможно е дадено хранително вещество да се използва при производството на храна и освен това да присъства в крайния продукт. Такъв е най-вече случаят, когато веществата, използвани при приготвянето на храни, са изцяло или почти изцяло хранителни вещества като например захари, сол или дори витамини, които при това положение могат да попаднат в обхвата на понятието „съставка“ по смисъла на Регламент № 1169/2011.

33.

В крайна сметка особената характеристика на разглежданите в настоящото дело продукти, които представляват храни с вложени витамини, е, че витамините са вложени като отделни вещества по време на производствения процес на храната, за да я обогатят и да подобрят нейните хранителни характеристики ( 8 ). Това важи в още по-голяма степен за хранителните добавки, които съгласно Директива 2002/46/ЕО ( 9 ) са храни, представляващи по същество концентрирани източници на хранителни вещества, самостоятелно или в комбинация. Тази директива предвижда, че „за производство на добавки към храните“ ( 10 ) могат да се използват единствено изброените в приложение I към нея витамини и минерали, което показва, че и двата вида вещества попадат в обхвата на понятието за съставка, както то се тълкува от Съда.

34.

От това следва, че понятията „съставка“ и „хранително вещество“, дефинирани съответно в член 2, параграф 2, букви е) и т) от Регламент № 1169/2011, не се изключват взаимно.

35.

Заслужава да се отбележи, че само в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 1169/2011 сякаш се прави разграничение между съставките, от една страна, и хранителните вещества, от друга, като се посочва, че информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, „по-конкретно като специално се подчертава наличието или липсата на определени съставки и/или хранителни вещества“ ( 11 ). Това разграничение обаче може да се разглежда като указващо, че не всички съставки са хранителни вещества (като първата от тези две категории е по-широка от втората), а не като изключващо възможността в определени случаи самите хранителни вещества да представляват съставки.

36.

Всъщност, когато хранително вещество — като например витамин — е и хранителна съставка, посочването му като хранително вещество и като съставка върху етикета на продукта предоставя различна информация на потребителите. Списъкът на съставките информира потребителя за наличието на витамина в крайния хранителен продукт, докато обявяването на хранителната стойност дава възможност на потребителя да разбере конкретното съдържание на витамини в дадена храна съгласно референтното количество за прием.

37.

С оглед на гореизложеното трябва да заключа, че макар и хранителните вещества да не са винаги съставки, те могат да бъдат такива, когато са използвани за производството или приготвянето на дадена храна. Следователно преценката трябва да се извършва за всеки отделен случай. Все пак при обстоятелства като тези по настоящото дело, което се отнася до храни с вложени в тях витамини, тези витамини трябва да се считат за съставки по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011.

38.

Kúria (Върховен съд) поставя въпрос на Съда относно тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011. По-специално той иска да се установи дали в случай на вложен витамин, използван като съставка на храна, използваният в тази разпоредба израз „конкретно наименование“ трябва да се разбира като отнасящ се единствено до неговото общо наименование или по-скоро до комбинация от неговото общо наименование и витаминната му форма, посочена в приложение II към Регламент № 1925/2006.

39.

На първо място, трябва да припомня тълкувателните правила, които трябва да се следват при тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза. Съгласно установената съдебна практика трябва да се вземат предвид не само текстът на такава разпоредба, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 12 ). В настоящия случай граматическото, контекстуалното и телеологичното тълкуване на Регламент № 1169/2011 ме навеждат на извода, че в случай на храна с вложени витамини не е необходимо в списъка на съставките да се посочва витаминната форма, която е конкретно определена в Регламент № 1925/2006, наред с общото наименование на витамина.

40.

Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос изисква да се вземе предвид текстът не само на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, но и на Регламент № 1925/2006, в чиито приложения I и II са изброени съответно общите наименования на витамините, които могат да бъдат влагани в храните, и конкретните форми, които могат да бъдат използвани като източник на тези витамини.

41.

В член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че съставките трябва да бъдат обозначени в списъка на съставките с тяхното „конкретно наименование“ в съответствие с правилата, предвидени в член 17 от този регламент ( 13 ). В член 17, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, който следователно се прилага по аналогия за съставките, по същество се предвижда, че наименованието на съставката на дадена храна е нейното „официално наименование“, а при липса на такова наименование — нейното „обичайно наименование“. Следователно остава въпросът дали витаминните форми, изброени в приложение II към Регламент № 1925/2006, представляват „официалното“ или „обичайното“ наименование на съответния витамин.

42.

Член 17, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 не съдържа определение на тези две категории наименования. Тази разпоредба обаче е свързана с определенията по член 2, параграф 2, букви н) и о) от посочения регламент, които установяват значението на изразите „официално наименование“ и „обичайно наименование“. Въпреки че в рамките на този член и двете определения се отнасят до наименованията на храни, те трябва да се разбират като приложими и към наименованията на съставки, когато се разглеждат в светлината на член 17, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011.

43.

Съгласно член 2, параграф 2, буква н) от Регламент № 1169/2011, приложен по аналогия спрямо съставките, изразът „официално наименование“ означава по същество наименованието, установено в приложимите за тях разпоредби на Съюза. Само при липсата на такива разпоредби на Съюза то е наименованието, предвидено в законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими в държавите членки, в които храната се продава на крайния потребител.

44.

Фактът, че в приложение II към Регламент № 1925/2006 се съдържа списък на витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните, сякаш подкрепя довода, че тези форми представляват установеното в законодателството на Съюза наименование на съответните витамини и следователно тяхното официално наименование. Според мен обаче от текста на Регламент № 1925/2006 не следва такова тълкуване.

45.

Съгласно член 1 от Регламент № 1925/2006 същият хармонизира установените в държавите членки разпоредби, които се отнасят до влагането на витамини, минерали и други вещества в храните. По-специално член 7 от този регламент определя правилата относно етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са вложени витамини и минерали. При все това този член не урежда наименованията на съставките, които попадат изцяло в приложното поле на Регламент № 1169/2011 ( 14 ).

46.

Трябва да отбележа, че настоящото дело се различава от делото Tesco Stores ČR (C‑881/19), което е висящо пред Съда. Въпросното дело се отнася до използването — при етикетирането на храна в съответствие с Регламент № 1169/2011 — на наименованието на сложна съставка, конкретно определено в Директива 2000/36/ЕО ( 15 ) относно шоколадовите продукти. В неотдавнашното си заключение ( 16 ) генералният адвокат Танчев достига до извода, че сложната съставка, включена в разглеждания хранителен продукт, има официално наименование по смисъла на член 2, параграф 2, буква н) от Регламент № 1169/2011. За да стигне до този извод, той правилно отбелязва, че член 3 от Директива 2000/36 изрично изисква при прилагането на Регламент № 1169/2011 ( 17 )„[и]зброените в приложение I [към директивата] търговски наименования [на продуктите] […] да се използват в търговията за означаването им“. Следователно според генералния адвокат именно това наименование трябва да се използва в задължителния списък на съставките.

47.

За разлика от това, както Комисията признава в настоящото производство, нито в Регламент № 1925/2006, нито в Регламент № 1169/2011 е посочено, че наименованията, изброени в приложения I и II към първия от тези регламенти, трябва да се разбират като задължително предписание за етикетирането на продукти с вложени витамини и минерали. Следователно, буквално погледнато, те не могат да се считат за официално наименование на вложените в храни витамини.

48.

Що се отнася до субсидиарното понятие „обичайно наименование“, посочено в член 2, параграф 2, буква о) от Регламент № 1169/2011, който също се прилага по аналогия за съставките, то означава наименование, което е прието от потребителите в държавата членка, в която тази храна се продава, без необходимост от допълнително обяснение.

49.

Общоизвестно е, че общото наименование на даден витамин (например „витамин А“ или „витамин D“) отговаря в по-голяма степен на определението за обичайно наименование, отколкото наименованието на витаминна форма, тъй като общото наименование на даден витамин е названието, с което това вещество се обозначава в ежедневната реч. Никой от участниците в производството пред Съда не оспорва това.

50.

Независимо от това би могло да се твърди, че когато витаминната форма е разпознаваемо за потребителите наименование, то следва да се счита за обичайно наименование и следователно да бъде посочено в списъка на съставките на продукта. Потребителите обаче обикновено не разпознават химичните наименования, изброени в приложение II към Регламент № 1925/2006, като „ретинол“, „ретинил ацетат“, „ретинил палмитат“ и „бета-каротин“, от една страна, и „холекалциферол“ и „ергокалциферол“, от друга, като наименования, отнасящи се съответно до витамини А и D. Следователно, въпреки че като общо правило никога не трябва да се изключва извършването на анализ на всеки отделен случай, посочените в приложение II към Регламент № 1925/2006 витаминни форми не представляват обичайното наименование на тези витамини. Също така няма основания да се счита, че обичайното наименование е комбинацията от общото наименование на въпросния вложен витамин и съответната му витаминна форма.

51.

По изложените съображения граматическото тълкуване на релевантните разпоредби на Регламенти № 1169/2011 и № 1925/2006 ме навежда на извода, че общото наименование на даден витамин представлява неговото обичайно наименование и следователно неговото „конкретно наименование“ по смисъла на член 18, параграф 2 от първия регламент.

52.

Граматическото тълкуване на дадена разпоредба на Съюза, което се основава единствено на нейния текст, може да бъде преоценено, след като тази разпоредба се постави в контекст и се тълкува в светлината на правото на Съюза като цяло ( 18 ). В настоящия случай Съдът трябва да реши дали граматическото тълкуване на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, предложено в предходните точки от настоящото заключение, се потвърждава — от гледна точка на систематичната съгласуваност — при съотнасянето на тази разпоредба към други релевантни членове от същия регламент. След това Съдът трябва да провери дали предложеното граматическо тълкуване на Регламент № 1169/2011 се потвърждава и при съпоставянето му с други релевантни норми на правото на Съюза в областта на храните.

53.

Трябва да отбележа, че наред със списъка на съставките, който е задължителен елемент от представянето на хранителния продукт съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, същата разпоредба изисква обявяване на хранителната стойност. Както вече бе посочено, двете групи данни преследват различни цели и предоставят различна информация на потребителите. Докато списъкът на съставките предоставя информация за състава на храната ( 19 ), обявяването на хранителната стойност дава подробна информация за енергийната стойност на храната и за наличието на определени хранителни вещества, които са от значение за общественото здраве ( 20 ).

54.

По-конкретно в обявената хранителна стойност трябва да се посочат енергийната стойност и количествата на хранителни вещества като мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол ( 21 ). Други хранителни вещества, изброени в точка 1 от част А от приложение XIII към Регламент № 1169/2011, като например витамини, могат да се посочват доброволно при обявяването на хранителната стойност ( 22 ). В това приложение обаче витамините са изброени под тяхното общо наименование, а не под тяхната витаминна форма.

55.

В първата част на анализа си стигнах до заключението, че що се отнася до храните с вложени витамини, последните могат да се разглеждат като попадащи едновременно в обхвата на понятието „съставка“ и на понятието „хранително вещество“ по смисъла на член 2, параграф 2, букви е) и т) от Регламент № 1169/2011. Сега трябва да добавя, че според мен не съществува довод от систематично естество, който да сочи за намерение на законодателя на Съюза да въведе изискване витамините да бъдат обозначени с тяхното общо наименование в обявената хранителна стойност и с комбинацията от тяхното общо наименование и витаминната им форма, както е определена в Регламент № 1925/2006, в списъка на съставките.

56.

Хърватското правителство и Комисията обаче твърдят, че доколкото списъкът на съставките и обявяването на хранителната стойност изпълняват различни, макар и взаимно допълващи се функции, Регламент № 1169/2011 би се прилагал по-последователно и точно, ако се тълкува в смисъл, че изисква по-конкретна информация в списъка на съставките и по-обща информация в обявяването на хранителната стойност. Такова разбиране обаче би могло да бъде прието по отношение на храните с вложени витамини само ако поне частично се подкрепяше от граматическото тълкуване на Регламент № 1169/2011 и/или Регламент № 1925/2006, а както вече посочих по-горе, случаят не е такъв. В това отношение бих искала да припомня, че контекстуалното тълкуване на дадена норма трябва да се използва, когато текстът ѝ е двусмислен или граматическото ѝ тълкуване води до безсмислен резултат ( 23 ), но то не може да промени текста на тази норма дотолкова, че да се накърни правната сигурност и предвидимостта ( 24 ).

57.

Освен това бих искала да привлека вниманието на Съда върху част В от приложение VII към Регламент № 1169/2011 относно добавките в храните и ензимите в храните, които са друг вид съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от този регламент. По същество съгласно тази част от приложение VII към Регламент № 1169/2011 някои добавки в храните и ензими в храните, принадлежащи към една от изброените в нея категории, трябва да бъдат обозначени с наименованието на въпросната категория, последвано от конкретното им наименование или, по целесъобразност, от техния E-номер. От това следва, че за разлика от добавките в храните и ензимите в храните законодателят на Съюза не е възприел общото наименование на витамините като категория съставки, а витаминните форми — като тяхното конкретно наименование, както твърдят някои участници в производството в своите становища. Следва да се приеме, че ако това не беше така, разпоредба, аналогична на част В от приложение VII към Регламент № 1169/2011 щеше да бъде въведена в този регламент и по отношение на витамините.

58.

Настоящото дело, което се отнася до храни с вложени в тях витамини, налага Регламент № 1169/2011 да се постави в контекста на Регламент № 1925/2006, в който, както вече бе отбелязано, са изброени наименованията на витамините, които могат да бъдат влагани в храните, както и техните витаминни форми.

59.

Вече посочих, че граматическото тълкуване на Регламент № 1925/2006 не води до заключение, че при влагане на витамини в храните посочването на тези витамини трябва да се извършва по комбиниран начин — чрез общото наименование и витаминната форма. Тук бих искала да изтъкна, че списъкът на витаминните форми, съдържащ се в приложение II към Регламент № 1925/2006, фигурира в този акт още от първата му редакция, приета през 2006 г. Ако законодателят на Съюза желаеше влаганите в храните витамини да бъдат посочвани и чрез техните витаминни форми, разумно щеше да бъде в Регламент № 1169/2011 — при приемането му през 2011 г. — да се включи конкретно изявление или конкретна разпоредба в това отношение с оглед на осигуряване на нормативна съгласуваност.

60.

Освен това следва да се обърне внимание на факта, че при приемането на Регламент № 1169/2011 законодателят на Съюза е уточнил информацията, която трябва да се предоставя при етикетирането на хранителната информация на продукти, в които са вложени витамини и минерали. Той е направил това чрез член 50 от посочения регламент, с който се изменя член 7, параграф 3 от Регламент № 1925/2006, за да се предвиди, че в обявената хранителна стойност на тези продукти трябва да се предоставя информацията, посочена в член 30, параграф 1 от Регламент № 1169/2011. Ето защо е разумно да се счита, че ако волята на законодателя на Съюза е била да изисква витамините, вложени в храните, да бъдат посочени в списъка на съставките не само чрез тяхното общо наименование, но и чрез посочване на техните витаминни форми, изменението на Регламент № 1925/2006 е могло да бъде въведено чрез Регламент № 1169/2011, както това е направено по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставена в обявяването на хранителната стойност.

61.

При тези обстоятелства считам, че когато се разглежда в контекста на Регламент № 1925/2006, Регламент № 1169/2011 не може да се тълкува в смисъл, че изисква витамините, вложени в храните, да бъдат посочвани в списъка на съставките чрез наименованието на тяхната форма.

62.

За пълнота на изложението бих искала да се спра на подробните доводи, изтъкнати от хърватското правителство и Комисията в техните становища, относно тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46.

63.

Всъщност тези участници се позовават на приложение II към посочената директива, в което са изброени витамините, които могат да се използват при производството на добавки към храните, и в което като източник на фолат или фолиева киселина са включени „глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина“ ( 25 ), както и „птероилмоноглутаминова киселина“ и „калциев L-метилфолат“. Те посочват, че съгласно Решение за изпълнение 2014/154/ЕС ( 26 ) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 ( 27 )„глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина“ трябва да бъде обозначена върху етикета на храните, в които се съдържа, с нейната витаминна форма. Така, ако Регламент № 1169/2011 се тълкувал в смисъл, че не изисква посочване на витаминните форми, хранителните добавки, съдържащи „птероилмоноглутаминова киселина“ и „калциев L-метилфолат“, щели да бъдат посочени с общите изрази „фолат“ или „фолиева киселина“. За разлика от тях „глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина“ щяла да бъде посочена с нейната форма, въпреки че и трите вещества принадлежат към една и съща категория витамини.

64.

Намирам този довод за ирелевантен за целите на тълкуването на Регламент № 1169/2011 в настоящия случай. На първо място и преди всичко, приемането на решение за изпълнение или на регламент за изпълнение от Комисията не може да обуслови — по силата на принципа на йерархията на нормите — контекстуалното тълкуване на Регламент № 1169/2011, който е приет от Парламента и от Съвета.

65.

На второ място, изтъкнатият от посочените участници довод не се отнася до обозначаването, както е в настоящия случай, на влаганите в храните витамини в списъка на съставките, което трябва да се определи чрез тълкуване на Регламент № 1169/2011 във връзка с Регламент № 1925/2006. Вместо това той се отнася до обозначаването на съставките на хранителните добавки, което трябва да се анализира чрез тълкуване на Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46.

66.

В това отношение е вярно, че съгласно член 1, параграф 3 и член 6 от Регламент № 1169/2011 последният се прилага за всички храни, предназначени за крайния потребител. Ето защо Съдът трябва да има предвид, че тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, и по-специално на член 18, параграф 2 от него, може да окаже въздействие върху изискванията относно списъка на съставките, приложими за всички храни. При това положение, когато се има предвид наименованието на съставките на определени храни, Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува не изолирано, а във връзка с някой друг правен акт на Съюза, който може да се различава от останалите по своите текст, обхват и цели. При тези обстоятелства тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 може да доведе до различни резултати в зависимост от конкретната разглеждана храна, без това да засегне, по мое мнение, последователното прилагане на тази норма в контекста на правото на Съюза в областта на информацията за храните.

67.

Що се отнася до настоящото дело, дори да се приеме, че цитираното от горепосочените участници решение за изпълнение или цитираният от тях регламент за изпълнение може да се вземе предвид за целите на тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46 относно хранителните добавки ( 28 ), те не могат да определят начина на тълкуване на този член във връзка с Регламент № 1925/2006 относно храните с вложени в тях витамини. По-нататък в настоящото заключение ще посоча, че член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 следва да се тълкува различно по отношение на двете категории храни по телеологични съображения, като се вземат предвид по-специално потребностите от информация на потребителите във всеки от тези случаи ( 29 ).

68.

По изложените съображения контекстуалното тълкуване на Регламент № 1169/2011 не води до преоценка на граматическото тълкуване на този регламент, посочено в точка 51 настоящото заключение. Всъщност то подкрепя схващането, че когато в даден хранителен продукт се влагат витамини, в списъка на съставките не се изисква да бъде посочвано общото наименование на въпросния витамин заедно с неговата форма.

69.

Съгласно практиката на Съда ( 30 ) целта на Регламент № 1169/2011, както следва от член 1, параграф 1 от него, се състои в осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар ( 31 ). При това този регламент взима предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация. Освен това, видно от член 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, както и от съображения 3 и 4 от този регламент, в светлината на които трябва да се разглежда тази разпоредба, информацията за потребителите трябва да им позволи да направят информиран избор, по-специално като се вземат предвид съображения, в частност, от здравен характер.

70.

Както ще обясня по-долу, в случая на храни с вложени в тях витамини се съмнявам, че посочването на витаминната форма в списъка на съставките наред с общото наименование на витамина е в състояние да изпълни целите на Регламент № 1169/2011. Според мен тази невъзможност става особено видна, когато се разглеждат възприятията на потребителите и техните потребности от информация, както се изисква от член 1, параграф 1 от него. Въпреки това считам, че Регламент № 1169/2011 не съдържа необходимите данни, за да се достигне до окончателен извод дали посочването на витаминните форми в списъка на съставките би било от полза за информирания избор на потребителите в съответствие с целите, преследвани от този регламент. Ето защо според мен такава преценка не може да следва от съдебно тълкуване, а трябва да се извърши със законодателни средства.

71.

За да се определи обхватът на задълженията за предоставяне на информация за храните, произтичащи от Регламент № 1169/2011, трябва да се изхожда от гледната точка на „средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ ( 32 ).

72.

По мое мнение, както вече отбелязах в точка 50 от настоящото заключение, не е сигурно, че средният потребител, както е определен от Съда, може да разпознае форми като „ретинол“, „ретинил ацетат“, „ретинил палмитат“, „бета-каротин“, „холекалциферол“, „ергокалциферол“, независимо дали самостоятелно или в комбинация с общо наименование, като начин за посочване съответно на витамините А и D. За сметка на това, за да се улесни разбирането на потребителите, че дадена храна включва тези вещества като съставки, по-подходящо е простото посочване на витамин А и витамин D.

73.

Следва да се подчертае, че тъй като една от целите на Регламент № 1169/2011 е да се предостави основа за информиран избор на крайния потребител, този регламент цели да се гарантира, че крайният потребител лесно ще разбира информацията, предоставена на етикета на хранителния продукт. Така например в съображение 37 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че е уместно на етикета на хранителен продукт да се използва терминът „сол“, вместо съответстващия термин за хранителното вещество „натрий“. Макар това съображение да се отнася до информацията, предоставена в обявяването на хранителната стойност, същите съображения трябва да се прилагат и за обозначаването на веществата в задължителния списък на съставките. Повтарям, че общите наименования на витамините сами по себе си, а не в комбинация с витаминните форми, посочени в приложение II към Регламент № 1925/2006, са по-подходящи за постигането на тази цел.

74.

Това е така дори когато се разглежда въпросът за комбинирано посочване на даден витамин в списъка на съставките под неговото общо наименование и под витаминната форма, която е негов източник. Всъщност предвид установената от Регламент № 1169/2011 тясна връзка между списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност различното обозначаване на витамините във всеки от тези задължителни елементи може да доведе до по-малка яснота на информацията, предоставяна на потребителите при етикетирането на хранителния продукт. Както е посочено в съображение 26 от Регламент № 1169/2011, следва също така да се обърне внимание на обстоятелството, че добрата четливост е важен фактор, който може да увеличи възможността информацията от етикета да повлияе на потребителите, както и че нечетливата информация за продукта е една от главните причини за недоволството на потребителите относно етикетирането на храните. Поради това обемът на информацията, присъстваща върху етикетите на храните, не трябва да се увеличава прекомерно, тъй като това би могло да доведе до намаляване на яснотата и до подкопаване на целите, които Регламент № 1169/2011 се стреми да постигне, по-специално по отношение на възприятията на потребителите.

75.

Също така се съмнявам дали, що се отнася до храните с вложени в тях витамини, посочването на витаминните форми в списъка на съставките е оправдано от гледна точка на потребностите от информация на потребителите. Признавам обаче, че съмнението ми остава субективно предвид невъзможността да се направят еднозначни изводи от Регламент № 1169/2011.

76.

В това отношение бих искала да подчертая, че съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, който трябва да се тълкува в светлината на съображение 28 от него, при разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните следва да се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават значителна стойност, или да се вземат предвид всички общоприети ползи за потребителя.

77.

Що се отнася до храните с вложени в тях витамини, първо, посочването на витаминните форми в списъка на съставките не ми се струва да отговаря на потребност със значителна стойност, като се има предвид, че както вече бе посочено, формите, произтичащи от приложение II към Регламент № 1169/2011, може да не са лесно разбираеми за мнозинството от потребителите.

78.

Второ, не може да се счита, че задължителното посочване на витаминна форма в списъка на съставките на храните води до общоприета полза за потребителя. В това отношение признавам, че, както посочват някои от участниците в преюдициалното производство, витамините могат да изпълняват различни функции в зависимост от витаминната форма, която е техен източник. Въпреки това продуктите, които се разглеждат в настоящото дело, са обикновени храни, в които е вложено ограничено количество витамини, за да се обогатят или подсилят хранителните им характеристики. Въздействието на тези витамини, независимо от тяхната форма, е ограничено. Ето защо например те се продават в обикновени търговски обекти без задължителна листовка и не подлежат на особени ограничения за прием.

79.

В това отношение за сравнение би било полезно да се направи съпоставка с хранителните добавки, за които според мен потребностите от информация на потребителите дават основание за различно тълкуване на обхвата на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46. В крайна сметка от член 2, буква а) от посочената директива следва, че хранителните добавки са концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества, включително витамини, с хранителен или физиологичен ефект, които се предлагат на пазара дозирани под формата на хапчета, таблетки, капсули или течности в премерени количества. Тяхното предназначение е да допълват нормалния хранителен режим, и по-специално да коригират хранителните дефицити, да поддържат подходящ прием на определени хранителни вещества или да подпомагат конкретни физиологични функции.

80.

Следователно, докато потребностите от информация на потребителите могат да оправдаят посочването на витаминните форми в списъка на съставките на хранителните добавки, като се имат предвид различните функции, изпълнявани от всеки от тези източници, и конкретните хранителни или физиологични ефекти, търсени от потребителите, тези потребности не оправдават посочването им в списъка на съставките на храните с вложени витамини, имайки предвид ограничения им ефект при консумация.

81.

Накрая, следва накратко да отбележа, че щом като посочването на витаминната форма в списъка на съставките на храните с вложени витамини не е оправдано от гледна точка на потребностите от информация, не трябва да се възприема доводът на Комисията, според който етикетирането на тези продукти без такова посочване е заблуждаващо за потребителите по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1169/2011.

82.

В съображение 19 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че всякакви нови задължителни изисквания в областта на информацията за храните следва да бъдат установявани само ако е необходимо в съответствие с принципите на субсидиарност, пропорционалност и устойчивост. Също така, както вече бе споменато, член 4, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 предвижда по същество, че при разглеждането на необходимостта от задължителна информация за храните трябва да се отчита проявеният широк интерес на мнозинството от потребителите към разкриването на определена информация.

83.

Ето защо, дори и да се приеме, че комбинацията от общото наименование на витамините и техните форми може да има положителен ефект за насърчаване на информирания избор, съгласно Регламент № 1169/2011 тази преценка трябва да бъде извършена въз основа на възприятията на потребителите и техните потребности от информация и в частност, на принципа на пропорционалност ( 33 ). При липсата на по-силна подкрепа въз основа на граматическото и контекстуалното тълкуване тази преценка не може да бъде изведена с чисто телеологични доводи, както по същество твърдят някои от участниците в настоящото производство, а вместо това следва да бъде извършена от законодателя на Съюза.

84.

Освен това следва да се отбележи, че макар основното съображение по отношение на изискването за задължителна информация за храните да е да се позволи на потребителите да направят информиран избор и да използват правилно храните, в член 3 („Общи цели“), параграф 2 от Регламент № 1169/2011 се предвижда също така, че законодателството в областта на информацията за храните следва да цели постигане на свободно движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита необходимостта от защита на законните интереси на производителите. В член 3, параграф 4 от същия регламент се добавя, че по време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на информацията за храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, включително със заинтересованите страни.

85.

Ето защо целта да се гарантира високо равнище на информираност за потребителите трябва да бъде балансирана — в съответствие с целите, определени в Регламент № 1169/2011 — с необходимостта да се вземат предвид заинтересованите страни при установяването на нови изисквания за етикетирането на храните. Това ограничава тълкуването на Регламент № 1169/2011, свързано с целите на информацията за храните, и според мен налага намесата на законодателя на Съюза.

86.

От изложените по-горе съображения следва, че никое от правилата за тълкуване на правото на Съюза не води до извода, че Регламент № 1169/2011, тълкуван във връзка с Регламент № 1925/2006, изисква посочването на вложен витамин в списъка на съставките на дадена храна да се извършва и чрез наименованието на неговата витаминна форма. Ако задължението за посочване на витаминната форма в списъка на съставките се счита за подходящо за насърчаване на по-добре информиран избор на потребителите, приложимото законодателство следва да бъде съответно изменено.

87.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Kúria (Върховен съд, Унгария) въпрос по следния начин:

„Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, и по-специално член 18, параграф 2 от посочения регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че при влагане на витамини в храните не е необходимо списъкът на съставките да включва — наред с общото наименование на витамините — и използваната витаминна форма, посочена в приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните“.