1.

Както вече е посочил Съдът, „правото на лицата да не бъдат дискриминирани на основата на пола е едно от основните човешки права, чието спазване Съдът трябва да гарантира“ ( 2 ).

2.

С настоящото преюдициално запитване Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 2 de Vigo (Административен съд № 2 Виго, Испания) отправя до Съда въпроси с предмет по-специално тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО ( 3 ) в контекста на национална разпоредба, съгласно която обезщетенията за безработица са изключени от обезщетенията, отпускани по законоустановена социалноосигурителна схема на цяла една категория работници. В случая в центъра на въпросите на запитващата юрисдикция е трудът на домашните помощници — група, съставена в много голяма част от лица от женски пол.

3.

Налице ли е тук непряка дискриминация, забранена от Директива 79/7? Именно на този въпрос ще се постарая да отговоря в настоящото заключение.

4.

Съображение второ от Директива 79/7 гласи:

„като има предвид, че принципът на равното третиране в сферата на социалното осигуряване следва да бъде приложен първо в законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу рисковете болест, инвалидност, старост, трудова злополука, професионални заболявания и безработица, както и в разпоредбите, отнасящи се до социалното подпомагане дотолкова, доколкото те са предназначени да допълнят гореспоменатите схеми или да ги заменят;“.

5.

Член 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива има за цел постепенното прилагане в сферата на социалното осигуряване и на другите елементи на социалната закрила, предвидени в член 3, на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, наричан по-долу „принцип на равното третиране“.

6.

Член 3, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Настоящата директива се прилага:

7.

Съгласно член 4, параграф 1 от същата директива:

„Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:

[…]“.

8.

Член 1 от Директива 2006/54/ЕО ( 4 ), озаглавен „Цел“, гласи:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

[…]“.

9.

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи в параграф 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

10.

Озаглавеният „Закрила“ член 251 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване) в консолидираната му редакция, одобрена с Real Decreto Legislativo 8/2015 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley General de la Seguridad Social (Кралски законодателен декрет 8/2015 за одобряване на преработения текст на Общия закон за социалното осигуряване) от 30 октомври 2015 г. ( 5 ) (наричан по-нататък „LGSS“), гласи:

„Работниците, за които се прилага специалната схема за домашните помощници, имат право на социалноосигурителни обезщетения в размера и при условията, предвидени по настоящата обща социалноосигурителна схема, при следните специални правила:

[…]

11.

Член 264 от LGSS, озаглавен „Закриляни лица“, предвижда в параграф 1:

„Право на закрила при безработица, при условие че се осигуряват за този риск, имат:

[…]“.

12.

Озаглавеният „Осигурителни вноски“ член 19 от Real Decreto 625/1985, por el que se desarrolla la Ley 31/1984, de 2 de agosto, de Protección por Desempleo (Кралски декрет 625/1985 за прилагането на Закон 31/1984 от 2 август 1984 г. за закрилата при безработица) от 2 април 1985 г. ( 6 ) (наричан по-нататък „Декрет 625/1985“) предвижда в параграф 1:

„Осигурителни вноски за безработица дължат всички предприятия и работници, обхванати от общата и от специалните социалноосигурителни схеми, които покриват този риск. Основата за изчисляването на осигурителната вноска за безработица е същата като предвидената за рисковете трудова злополука и професионално заболяване“.

13.

CJ е домашна помощница и има за работодател физическо лице. От януари 2011 г. тя се осигурява съгласно приложимата за домашните помощници специална социалноосигурителна схема (наричана по-нататък „специалната схема за домашните помощници“).

14.

На 8 ноември 2019 г. CJ подава молба до Tesorería General de la Seguridad Social (Обща социалноосигурителна каса, наричана по-нататък „TGSS“), с която иска да се осигурява за безработица, за да придобие право на обезщетение за безработица. Молбата на CJ е придружена от писмено съгласие на нейния работодател да участва в осигуряването.

15.

С решение от 13 ноември 2019 г. TGSS отхвърля тази молба, като се позовава на това, че CJ се осигурява по специалната схема за домашните помощници, а член 251, буква d) от LGSS изрично изключва възможността по тази схема да се правят вноски, за да се получи закрила при безработица. Това решение е потвърдено от TGSS с решението ѝ от 19 декември 2019 г., прието по подадената от CJ жалба по административен ред.

16.

На 5 юни 2020 г. CJ подава жалба срещу второто решение на TGSS пред Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 2 de Vigo (Административен съд № 2 Виго), в която по същество изтъква, че тази национална разпоредба (наречена по-нататък „спорната в главното производство разпоредба“) поставя домашните помощници в положението на социална безизходица след прекратяване на заетостта им по причини, за които те нямат вина. Това положение се изразявало в невъзможността те да получават обезщетение за безработица, а също и другите социални помощи, които изискват изчерпване на правото на обезщетение за безработица.

17.

При тези обстоятелства с решение от 29 юли 2020 г., постъпило в секретариата на Съда на 14 август 2020 г., Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 2 de Vigo (Административен съд № 2 Виго) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18.

Писмени становища представят TGSS, испанското правителство и Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено на 30 юни 2021 г., устни становища са представени от името на CJ, на TGSS, на испанското правителство и на Комисията.

19.

В писмените си становища TGSS и испанското правителство оспорват допустимостта на преюдициалното запитване и на съдържащите се в него въпроси.

20.

Най-напред TGSS изтъква, че спорът в главното производство е изкуствено създаден, в смисъл че CJ е сезирала запитващата юрисдикция на неверни основания. Всъщност спорът не се отнасял до претендираното право да се внасят осигурителни вноски, а до признаването на социалноосигурителното право на обезщетения за безработица.

21.

По-нататък TGSS и испанското правителство поддържат, че признаването на такова право е от компетентността на съдилищата по трудови и социални спорове и че бидейки административен съд, запитващата юрисдикция съответно не е компетентна да разгледа този спор. Ето защо според това правителство не съществува никаква връзка между постановяването на решение по настоящото преюдициално запитване и разрешаването на спора в главното производство.

22.

TGSS поддържа също, че ако спорът в главното производство действително се отнася до признаването на право на осигуряване, то не било необходимо тълкуване на Директива 79/7, за да се произнесе запитващата юрисдикция по това искане. Всъщност въпросът за обхвата на закрилата по специалната схема за домашните помощници бил различен от въпроса за финансирането на тази схема.

23.

Накрая, без изрично да повдига възражение за недопустимост, испанското правителство твърди, че Директива 79/7 не е приложима към разглеждания в главното производство спор. Освен това то изтъква, че преюдициалните въпроси трябва да се обявят за недопустими в частта им относно Директива 2006/54. Без формално да твърди наличието на процесуална пречка за разглеждането на тези въпроси, Комисията също отбелязва, че последната директива не е приложима в случая.

24.

Считам, че тези твърдения трябва да се отхвърлят, с изключение на това относно Директива 2006/54.

25.

На първо място, относно твърдението че разглежданият в главното производство спор бил изкуствено създаден, а преюдициалните въпроси — хипотетични, следва да се припомни, че преюдициалните въпроси относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност ( 7 ).

26.

Запитващата юрисдикция посочва, че този спор се отнася до признаването на домашните помощници на социалноосигурителното право на обезщетение за безработица. Всъщност с жалбата си CJ оспорва отказа на TGSS да уважи молбата ѝ за осигуряване за безработица не за да упражни някакво право на осигуряване, а с цел да придобие право на обезщетения за безработица. От акта за преюдициално запитване е видно, че този отказ се основава на законодателната политика да не се предоставя достъп на домашните помощници до социалноосигурителните обезщетения за безработица ( 8 ). Така, според запитващата юрисдикция, след като се прилага към почти изцяло съставена от жени група работници, осигуряващи се по специалната схема за домашните помощници, член 251, буква d) от LGSS, с който се привежда в действие тази политика, е възможно, що се отнася до обхвата на законоустановената социалноосигурителна схема, да представлява забранена с Директива 79/7 непряка дискриминация, основана на пола.

27.

Доколкото актът за преюдициално запитване съдържа подробни уточнения относно релевантността на поставените въпроси, според мен Съдът не може да отхвърли преюдициалното запитване с довода, че е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство ( 9 ).

28.

На второ място, твърдението, че съгласно националното право запитващата юрисдикция не била компетентна да разгледа този спор, тъй като той се отнася до признаването на социалноосигурителното право на обезщетение за безработица и следователно е от компетентността на съдилищата по трудови и социални спорове, не е достатъчно, за да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване, доколкото не е работа на Съда да поставя под въпрос извършената от запитващата юрисдикция преценка на националните правила за съдебната организация и съдопроизводството ( 10 ). Всъщност той е длъжен да се съобразява с акта за преюдициално запитване, постановен от юрисдикция на държава членка, доколкото той не е отменен чрез евентуално предвидените в националното право способи за правна защита ( 11 ). В това отношение припомням, че що се отнася до тълкуването на разпоредбите на националното право, Съдът по принцип трябва да се придържа към направените в акта за преюдициално запитване квалификации, тъй като съгласно постоянната съдебна практика не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка ( 12 ).

29.

На трето и последно място, що се отнася до довода, че преюдициалните въпроси не са допустими поради евентуалната неприложимост на директиви 79/7 и 2006/54 към спора в главното производство, следва да се констатира, че доколкото в главното производство се твърди, както посочва запитващата юрисдикция, наличието на непряка дискриминация, основана на пола, Директива 79/7 е приложима към разглеждания в него спор. Всъщност тази дискриминация е свързана с обхвата на испанската законоустановена социалноосигурителна схема, която гарантира закрила в частност при безработица.

30.

Директива 2006/54 обаче не е приложима в случая. Всъщност от член 1 от тази директива следва, че тя има за цел да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и съдържа разпоредби за прилагането на този принцип, що се отнася по-специално до условията на труд, включително заплащането. В понятията „условия на труд“ и „заплащане“ не могат да бъдат включени социалноосигурителни схеми или плащания, като обезщетението за безработица, пряко уреждани със закон, с изключение на аспектите на колективно договаряне в рамките на предприятието или съответния професионален отрасъл, които са задължително приложими към общи категории работници ( 13 ). Освен това от тълкуването на член 1, втора алинея, буква в) във връзка с член 2, параграф 1, буква е) от посочената директива следва, че тя се прилага не към законоустановените, а към професионалните социалноосигурителни схеми.

31.

С оглед на тези съображения считам, че вторият преюдициален въпрос трябва да се отхвърли като недопустим. Въпреки това предлагам на Съда да приеме, че настоящото преюдициално запитване е допустимо.

32.

Поради изложените в точка 30 от настоящото заключение съображения предлагам на Съда да отговори само на първия преюдициален въпрос, като го преформулира.

33.

Всъщност по същество Съдът е запитан дали член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва обезщетенията за безработица от обезщетенията, отпускани на домашните помощници по законоустановена социалноосигурителна схема, когато се установи, че тези работници са почти само жени.

34.

За да се даде полезен отговор на този въпрос, е необходимо да се изследва, на първо място, дали спорната в главното производство разпоредба попада в приложното поле на Директива 79/7 (раздел 2). При положение че обезщетенията за безработица са обхванати от тази директива, на второ място, ще бъде разгледан въпросът дали предвиденото с член 251, буква d) от LGSS изключване на тези обезщетения от обезщетенията по специалната схема за домашните помощници представлява, както предполага запитващата юрисдикция, забранена с тази директива непряка дискриминация, основана на пола (раздел 3).

35.

Предвид съображенията, изложени във връзка с анализа на допустимостта на преюдициалното запитване, ще разгледам накратко този въпрос.

36.

На първо място, следва да се отбележи, че с жалбата си CJ оспорва отказа на TGSS да уважи молбата ѝ за осигуряване за безработица, за да придобие право на обезщетения за безработица. На второ място, следва да се подчертае, че тези обезщетения попадат в материалното приложно поле на Директива 79/7, тъй като се вписват в рамките на законоустановена схема за закрила срещу някой от рисковете, изброени в член 3, параграф 1, буква а) от тази директива ( 14 ).

37.

Ето защо считам, че спорната в главното производство разпоредба попада в материалното приложно поле на Директива 79/7.

38.

Запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на член 251, буква d) от LGSS с правото на Съюза. Всъщност групата работници, обхванати от специалната схема за домашните помощници, била съставена почти само от лица от женски пол. Съответно тази разпоредба представлявала основана на пола непряка дискриминация, тъй като отнемала на жените от тази група възможността да получават социалноосигурителни обезщетения за безработица, като не им давала право да внасят социалноосигурителни вноски за покриването на този риск.

39.

Страните в главното производство и заинтересованите лица не са единни по въпроса дали е налице такава непряка дискриминация по отношение на домашните помощници. Испанското правителство поддържа, че различното третиране, което се състои в изключването на закрилата при безработица от специалната схема за домашните помощници, не води до основана на пола непряка дискриминация. TGSS не отрича че такава дискриминация съществува, но я счита за обоснована и поддържа, че спорната в главното производство национална разпоредба е пропорционална ( 15 ). Що се отнася до Комисията, тя изтъква, че тази разпоредба явно представлява непряка дискриминация, и има съмнения както относно част от обосновката ѝ, така и относно пропорционалността.

40.

За да се определи дали спорната в главното производство разпоредба представлява основана на пола непряка дискриминация по смисъла на Директива 79/7, най-напред ще бъде разгледан въпросът дали тази разпоредба въвежда основано на пола неравно третиране. След това ще бъде разгледан въпросът дали такова неравно третиране може да бъде обективно обосновано от гледна точка на разпоредбите на Директива 79/7 и накрая, евентуално, дали то е пропорционално.

41.

Като начало припомням, че Съдът многократно е постановявал, че когато упражняват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнището на Съюза, да определят условията за предоставяне на обезщетения в областта на социалната сигурност, държавите членки трябва да спазват правото на Съюза ( 16 ).

42.

Целта на Директива 79/7 в съответствие с член 1 е постепенното прилагане в сферата на социалното осигуряване и на другите елементи на социалната закрила, предвидени в член 3, на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване ( 17 ). В член 4, параграф 1 от тази директива се уточнява, че „[п]ринципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, […] особено що се отнася до […] обхвата на схемите и условията за достъп до тях“.

43.

От това следва, че член 4, параграф 1 от Директива 79/7, с който се привежда в действие принципът за недопускане на основана на пола дискриминация в областта на социалното осигуряване, трябва да се спазва от държавите членки, когато те упражняват компетентността си в областта на социалното осигуряване, и по-специално на обезщетенията за безработица.

44.

Като начало припомням, че съгласно постоянната практика на Съда дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сравними положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения ( 18 ). В това отношение следва да се уточни, че за целите на социалното право на Съюза понятието „непряка дискриминация“ е свързано преди всичко с различното третиране на сравними положения ( 19 ).

45.

Испанското правителство, като се основава на решение МВ (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст) ( 20 ), счита, че положението на домашните помощници не е сравнимо с това на останалите работници по общата схема и поради това не е налице непряка дискриминация, основана на пола.

46.

Този довод не може да се приеме за убедителен. Не само че двете разглеждани положения са сравними от гледна точка на правото на обезщетение за безработица, но като се позовава на това решение, испанското правителство, изглежда, смесва понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“ ( 21 ).

47.

Необходимо е да се припомни, че видно от акта за преюдициално запитване, спорната в главното производство разпоредба не създава пряка дискриминация, а основана на пола непряка дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7. За разлика от делото, по което е постановено решение MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст) ( 22 ), от акта за преюдициално запитване по настоящото дело е видно, че спорната в главното производство разпоредба е формулирана неутрално. Всъщност тази разпоредба се прилага по еднакъв начин спрямо домашните помощници от единия или другия пол и следователно не представлява основана на пола пряка дискриминация, която би могла да бъде поставена под въпрос поради липсата на сравнимост на положението на домашните помощници с това на други работници ( 23 ).

48.

Следователно доводът на испанското правителство трябва да се отхвърли.

49.

Испанското правителство поддържа, че различното третиране, въведено с изключващата норма, не ощетява съответните работници ( 24 ).

50.

Следва обаче да се припомни, че както се приема от част от доктрината, наличието на вреда не е условие за съществуването на непряка дискриминация. В този смисъл, въпреки че вредата често може да бъде белег за дискриминация, понятието „дискриминация“ само по себе си не предполага наличието на вреда ( 25 ). Следователно трябва да се установи дали дадена национална мярка може да има „увреждащо или различно въздействие“ за лица от една група, но не и за лица от друга група ( 26 ).

51.

След това уточнение трябва да се приеме, че испанското правителство е имало предвид, че спорната в главното производство разпоредба не поставя домашните помощници в особено неблагоприятно положение.

52.

Този негов възглед не би могъл да бъде приет. Напротив, считам, че спорната в главното производство разпоредба поставя домашните помощници в особено неблагоприятно положение, за което ще изложа основания в следващите по-долу съждения.

53.

На първо място, следва да се отбележи, че Директива 79/7 не съдържа определение на понятието „непряка дискриминация“ ( 27 ). От практиката на Съда следва обаче, че в контекста на тази директива посоченото понятие трябва да се разбира по същия начин, както в контекста на Директива 2006/54. Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от последната понятието „непряка дискриминация, основана на пола“ обхваща случаите, „когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол“ ( 28 ). Според Съда такова особено неблагоприятно положение би могло да се приеме за налично по-специално ако се докаже, че правна уредба като разглежданата в главното производство засяга неблагоприятно много по-голям брой лица от единия, отколкото от другия пол ( 29 ).

54.

В това отношение припомням, че въпросът дали използването на формално неутрален критерий представлява непряка дискриминация, зависи от конкретните фактически обстоятелства ( 30 ). Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на тези обстоятелства дали спорната в главното производство разпоредба може да се квалифицира като „непряко дискриминационна мярка“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.

55.

В този контекст статистическите данни играят основна роля при установяването дали лицата от единия пол са в по-неблагоприятно положение от лицата от другия пол. Националният съд обаче трябва да прецени надеждността на тези данни и дали те могат да бъдат взети предвид ( 31 ). Ако той намери, че по-голям дял жени, отколкото мъже са засегнати от изключващата норма, съдържаща се в спорната в главното производство разпоредба, би следвало да се приеме, че последната въвежда неравно третиране, което противоречи на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.

56.

На второ място, в случая от акта за преюдициално запитване и от представената в съдебното заседание информация не следва, че липсват статистически данни. Спорната в главното производство национална разпоредба действително не прави разлика между лицата от двата пола, но предоставените от запитващата юрисдикция статистически данни сочат, че вътре в групата на домашните помощници жените са огромният процент лица в неблагоприятно положение. Тази юрисдикция посочва, че TGSS изобщо не оспорва тези данни и че спорната в главното производство разпоредба поставя в неблагоприятно положение домашните помощници ( 32 ).

57.

Припомням, че за целите на преценката на тези данни, от постоянната практика на Съда следва, от една страна, че националният съд трябва да вземе предвид всички работещи, спрямо които се прилага националната правна уредба, от която произтича различното третиране, в случая член 251, буква d) от LGSS, и от друга страна, че най-добрият метод за сравняване е, като при групата на работниците от женски пол, спрямо които се прилага тази правна уредба, и същата по размер група на работниците от мъжки пол, спрямо които се прилага същата правна уредба, се сравни каква част от работниците във всяка от тези групи са и не са засегнати от твърдяното различно третиране ( 33 ).

58.

Ако се приложи този метод в случая, на първо място, следва да се вземат предвид не само осигурените лица по специалната схема за домашните помощници, но и всички работници, за които се прилага испанската обща социалноосигурителна схема, включително осигурените по специалните схеми и съответно по специалната схема за домашните помощници, тъй като спорната в главното производство правна уредба спомага за определянето на персоналния обхват на обезщетенията, приложими за всички осигурени по общата схема лица, а именно обезщетенията за безработица ( 34 ).

59.

В това отношение от член 264, параграф 1 от LGSS следва, че всички наемни работници, за които се прилага общата социалноосигурителна схема, по принцип имат право на обезщетения за безработица. Всъщност в отговор на въпрос, поставен от Съда в съдебното заседание, TGSS обяснява, че към 31 май 2021 г. в Испания тази обща схема се прилага към 15872720 наемни работници. В рамките на тази група делът на мъжете и жените е бил горе-долу сходен, а именно съответно 51,04 % и 48,96 % ( 35 ), като 14259814 работещи са плащали вноски за безработица, докато 1612906 не са плащали такива вноски.

60.

От друга страна, в съдебното заседание TGSS уточнява, че що се отнася до специалната схема за домашните помощници, по която към същата дата се осигуряват 384175 наемни работници, делът на мъжете и жените се различава значително. По-точно запитващата юрисдикция посочва, че жените представляват почти 100 % от работниците, които са обхванати от тази схема. В това отношение TGSS посочва също в съдебното заседание, що се отнася до данните към същата дата, че групата на домашните помощници включва 17171 мъже и 366991 жени. От тези данни е видно, че към въпросната дата 95,53 % от лицата в тази група са били жени.

61.

Статистическите данни, представени пред запитващата юрисдикция и потвърдени от TGSS в съдебното заседание, показват, че спорната в главното производство изключваща норма засяга неблагоприятно значително по-голям брой домашни помощници от женски пол, отколкото от мъжки пол.

62.

Ето защо считам, че ако въз основа на разгледаните по-горе статистически данни и евентуално на други относими сведения запитващата юрисдикция стигне до извода, че спорната в главното производство разпоредба поставя в неблагоприятно положение особено домашните помощници от женски пол, би следвало да се приеме, че тази разпоредба противоречи на член 4, параграф 1 от Директива 79/7, освен ако не е обоснована от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола ( 36 ).

63.

Поради това сега следва да се изследва въпросът дали неравното третиране, установено със спорната в главното производство разпоредба в ущърб на домашните помощници от женски пол, може да бъде обективно обосновано от гледна точка на член 4, параграф 1 от Директива 79/7 ( 37 ).

64.

В писмените си становища TGSS и испанското правителство изтъкват по-специално, че различното третиране на домашните помощници е обосновано от цели, произтичащи от специфичните особености на тази категория работници и от статута на техните работодатели, както и от целите за закрила на работниците, за запазване на равнището на заетост в този сектор и за борба срещу незаконната заетост и измамите.

65.

Следователно се поставя въпросът дали тези съображения са обективни и не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола. Според Съда такъв би бил в частност случаят, ако избраните средства отговарят на легитимна цел на социалната политика, могат да постигнат преследваната със съответната правна уредба цел и с оглед на това са необходими ( 38 ). Освен това такива средства могат да бъдат считани за годни да гарантират посочената цел само ако действително отговарят на стремежа за постигането ѝ и се прилагат последователно и систематично ( 39 ).

66.

На първо място, припомням, че целите на социалната политика по принцип се считат от Съда за легитимни цели от общ интерес. Закрилата при безработица е неразделна част от социалната политика, която е от компетентността на държавите членки.

67.

По-специално в контекста на равното третиране в областта на заетостта и професиите Съдът вече е постановил, че насърчаването на наемането на работа безспорно е легитимна цел на социалната политика ( 40 ). По-специално, що се отнася до член 4, параграф 1 от Директива 79/7, Съдът приема като обективна обосновка с оглед на достъпа до законоустановената схема за осигуряване за безработица борбата срещу увеличаването на незаконната заетост и на заобикалящите правилата практики ( 41 ).

68.

В този контекст Съдът в редица случаи приема, че държавите членки разполагат „с разумна свобода на преценка“ по отношение на вида на мерките за социална закрила и конкретните детайли във връзка с прилагането им ( 42 ), докато в по-новите си решения посочва, че те разполагат „с широка възможност за преценка“ ( 43 ). По-специално във връзка с основаната на пола непряка дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7 Съдът е постановил, че когато избират подходящите мерки за осъществяването на целите на своята социална политика и политика на заетост, държавите членки разполагат с широка възможност за преценка ( 44 ).

69.

Следва да се отбележи, че поради този нов подход посочената практика на Съда е обект на критика от страна на доктрината ( 45 ). След това уточнение е необходимо да се почертае, че без значение дали акцентът се поставя върху „разумния“ или „широк“ характер на свободата на преценка на държавите членки при избора на подходящите мерки за осъществяването на целите на своята социална политика, Съдът все пак е постановил, че тази свобода на преценка не бива да изпразва от съдържание прилагането на основен принцип на правото на Съюза като принципа на равно третиране ( 46 ).

70.

В този контекст следва да се припомни, че различното третиране не представлява непряка дискриминация, ако е обосновано от обективни фактори, които нямат общо с каквато и да било дискриминация, основана на пола ( 47 ). Действително, както вече бе посочено ( 48 ), Съдът вече е приел, че в частност такъв би бил случаят, ако избраните средства отговарят на легитимна цел на социалната политика на държавата членка, чието законодателство е предмет на спора, могат да постигнат преследваната с него цел и с оглед на това са необходими ( 49 ). Така, от една страна, задача на държавата членка е да докаже, че спорната правна уредба съответства на легитимна цел на социалната политика и че тази цел не е свързана с каквато и да е основана на пола дискриминация, и от друга страна, задача на запитващата юрисдикция е да определи дали и в каква степен съответната законова разпоредба е обоснована от такъв обективен фактор, като Съдът е компетентен да даде указания, изведени от преписката по главното производство, както и от предоставените пред него писмени и устни становища, така че да позволи на националния съд да се произнесе ( 50 ).

71.

Що се отнася до определянето на целите, преследвани със специалната схема за домашните помощници, не би могло да се оспори, че изложените от испанското правителство и TGSS съображения, свързани с това да се насърчи наемането на работа и да се запази равнището на заетост, както и да се осигури закрила на работниците и да се противодейства на незаконната заетост и социалните измами, представляват легитимни цели на социалната политика. Следва обаче да се припомни, че при непряката дискриминация обективната обосновка не може да се състои единствено в изброяване на поредица от цели на социалната политика, които на пръв поглед изглеждат легитимни: тези цели трябва да не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола ( 51 ). В това отношение Съдът неколкократно е постановявал, че обикновените общи твърдения не са достатъчни, за да се приеме, че целта на национална норма не е свързана с каквато и да е основана на пола дискриминация ( 52 ). Поради това следва да се провери и дали изведените от социалната политика съображения, изтъкнати от испанското правителство и от TGSS, обективно не са свързани с каквато и да е основана на пола дискриминация.

72.

Що се отнася до изтъкнатата като обосновка цел, свързана с особеностите на дейността на домашните помощници като отрасъл и със запазването на равнището на заетост, в писменото си становище испанското правителство поддържа, че въпросният отрасъл, от една страна, традиционно е чувствителен към бремето, което свързаните със социалното осигуряване административни задължения и разходи могат да създадат за работодателя (глава на семейство) и наетото лице, и от друга страна, исторически се отличава с висок процент на заетост. Това било причината от покритите осигурителни рискове да се изключи рискът безработица, който имал по-малко въздействие върху тази група работници.

73.

TGSS изтъква като възможна обосновка за ограничаването на социалноосигурителната закрила на домашните помощници различния статут на техните работодатели, които не били предприемачи, управляващи класическа производствена единица, а глави на домакинства ( 53 ). Освен това в писменото си становище TGSS подчертава, че доколкото трудовите задължения на тези работници не изискват висока квалификация и следователно по принцип като възнаграждение се заплаща минималната работна заплата, за тези работници можело да бъде „по-удобно“ те да прибягнат до закрилата при безработица, отколкото да продължат да предоставят услугите си, или да редуват периоди на действително полагане на труд и периоди на почивка и получаване на обезщетение за безработица, в резултат на което се насърчавали измамите.

74.

Що се отнася до изтъкнатата като обосновка цел за борба с незаконната заетост и измамите, в писменото си становище испанското правителство поддържа, че изключването от специалната схема за домашните помощници на закрилата при безработица е обосновано от легитимната цел да се избегнат социални тежести и разходи, които засилвали проблема с незаконната заетост и следователно уязвимостта на тези работници. Освен това особеностите на трудовото правоотношение на домашните помощници пораждали допълнителни затруднения при проверката на някои от съществените условия за достъп до обезщетение за безработица, като прекратяването на трудовото правоотношение не по волята на работника или трудността да се извършват проверки и инспекции за наличието на несъвместимост или измама поради неприкосновеността на жилището на работодателя, което е и местоработата на тези работници.

75.

В този контекст испанското правителство и TGSS отбелязват, че евентуалното включване на закрилата при безработица в тази специална схема неизбежно би довело до увеличаване на вноските, което би могло да доведе до увеличаване на незаконната заетост, без присъединяване към схема или плащане на осигурителни вноски, и съответно до по-слаба закрила на обхванатите от посочената схема работници.

76.

Както бе посочено в точка 67 от настоящото заключение, тези цели на социалната политика, които ще разгледам заедно, по принцип са легитимни ( 54 ). Признавам обаче, че изпитвам съмнения относно недискриминационния характер на тези цели поради изложените по-долу причини.

77.

На първо място, достатъчно е да се отбележи, че социалноосигурителните системи често се основават на семеен модел, при който лицето от мъжки пол, на което автоматично се приписва качеството на глава на семейство, се счита за лицето, полагащо труд и понасящо всички разходи за домакинството си ( 55 ). Поради това при проверката на „обективната обосновка“ следва да се прецени дали някои цели на социалната политика, изтъкнати, за да се обоснове различното третиране на лицата от женски пол, не са обвързани със стереотипни роли или стереотипи по отношение на пола, които могат да са в основата на непряка или системна дискриминация ( 56 ). Този модел, в който се поддържат стереотипи относно ролята на мъжете и жените в обществото ( 57 ), вече не отговаря на обществената действителност в Европа. Всъщност понастоящем жените са включени в пазара на труда на всички равнища, позициите на майките и бащите са с тенденция към уеднаквяване по отношение на родителството и отглеждането на децата ( 58 ), а също така има нови форми на семейни структури, по-специално семействата с един родител, които вече не отговарят на класическия семеен модел.

78.

На второ място, както се поддържа в доктрината, схващане за равенството между лицата от двата пола, което консолидира традиционния модел на специализация на ролите на мъжете и на жените, води, от една страна, до пренебрегване на професионалната сегрегация и неблагоприятното положение на лицата от женски пол на пазара на труда, „като позволява запазването на неравенството между типичните и нетипичните работници в системите за социална сигурност“ ( 59 ). От друга страна, „лицата, които не следват традиционния трудов модел, и по-специално „нетипичните“ работници, се считат за икономически зависими от „типичен“ работник“ ( 60 ). Такова схващане за равенството легитимира поддържането и развитието на многобройни форми на „семеен подход към правата“ ( 61 ).

79.

В този контекст можем ли да приемем, че разглежданите цели не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола?

80.

Според мен не.

81.

Първо, съображенията, свързани с особеностите на домашните помощници (нискоквалифицирани работници на минимална работна заплата) или на техните работодатели (глави на семейства), изглежда, по-скоро се основават на полови стереотипи и следователно трудно може да се разглеждат като несвързани с дискриминация по пол ( 62 ). TGSS твърди, че ако домашните помощници са защитени при безработица, за тези работници можело да бъде „по-удобно“„да редуват периоди на действително полагане на труд и периоди на почивка и получаване на обезщетение за безработица, в резултат на което се насърчавали измамите“. Ако този ефект бъде доказан с оглед на тези особености, логично би било от кръга на лицата, получаващи обезщетения за безработица, да се изключат и всички работещи в други сектори нискоквалифицирани работници на минимална работна заплата. В случая обаче това не е така ( 63 ). Следователно според мен няма връзка между изтъкнатите като обосновка от TGSS съображения и предвиденото със спорната в главното производство разпоредба изключване на домашните помощници от кръга на получаващите обезщетения за безработица лица.

82.

Второ, испанското правителство обосновава това изключване с целта да се запази равнището на заетост при категорията на домашните помощници, като се позовава, от една страна, на по-малкото въздействие на безработицата върху тази група работници, състояща се в по-голямата част от лица от женски пол, и от друга страна, на факта, че според него евентуалното включване на закрилата при безработица в специалната схема за домашните помощници непременно водело до увеличаване на вноските и следователно до увеличаване на незаконната заетост. Според мен въпросното изключване води до укрепване на традиционното социално схващане за ролите, като освен това позволява не само да се експлоатира структурно по-слабата позиция на лицата от сектора на домашните помощници, но и да се подценява трудът на работещите в този сектор ( 64 ), който труд, обратно, трябва да бъде признаван и ценен от обществото.

83.

С оглед на тези съображения не считам, че целите, посочени от испанското правителство и от TGSS, свързани със запазването на равнището на заетост в сектора на домашните помощници и с особеностите на този сектор или с борбата с незаконната заетост, са без връзка с каквато и да било дискриминация, основана на пола, и че съответно могат да обосноват дискриминация в ущърб на лицата от женски пол.

84.

Тъй като Съдът все пак би могъл да приеме, че изключващата норма, съдържаща се в спорната в главното производство разпоредба, отговаря на цели, които са легитимни и не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола, ще разгледам въпроса дали тази норма е годна и необходима за постигането на преследваната със съответната правна уредба цел ( 65 ).

85.

Както посочва Съдът, не изглежда необосновано властите на държава членка да считат, че конкретна мярка може да бъде подходяща и необходима за постигането на изтъкнатата цел за социална закрила на работниците ( 66 ). Може ли все пак мярка като спорната в главното производство, която изключва определена категория работници, в случая домашните помощници, от кръга на лицата, имащи право на обезщетения за безработица, да се счита за подходяща и необходима?

86.

Необходимо е да се припомни, че от постоянната практика на Съда следва, че общите твърдения относно годността на определена мярка да запазва заетостта и да противодейства на незаконната заетост сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че целта на спорната в главното производство разпоредба не е свързана с каквато и да било дискриминация, основана на пола, нито съставляват доказателства, които дават основание да се приеме, че избраните средства са годни за постигането на тази цел ( 67 ).

87.

Следователно се поставя въпросът дали спорната в главното производство изключваща норма може да се счита за мярка, която е в състояние да гарантира постигането на тези цели на социалната политика ( 68 ). Въпросната норма съответно трябва действително да отговаря на стремежа за постигането на тази цел и да се прилага последователно и систематично ( 69 ).

88.

От една страна, по причините, изложени в точки 77—82 от настоящото заключение, имам съмнения относно годността на въпросната норма да преследва посочените легитимни цели.

89.

От друга страна, що се отнася до изискването за последователно и систематично прилагане на тази норма, считам, че запитващата юрисдикция би могла да провери посочените по-долу аспекти.

90.

На първо място, следва да се отбележи, че видно от устното становище на CJ, единствената категория работници, изключени от обхвата на закрилата при безработица, са домашните помощници.

91.

В това отношение TGSS посочва в съдебното заседание, че от обхвата на закрилата при безработица са изключени и лицата от други сфери на дейност, в които съотношението между лицата от единия или другия пол е сходно, като например участниците в обучителни програми и депутатите. Тя подчертава също така, че лицата от определени групи, които не се осигуряват за безработица, каквито са управителите и/или директорите на търговски дружества, професионални или приравнени на тях организации, както и свещенослужителите, в по-голямата си част са мъже. Поради очевидни причини дадените примери не са меродавни ( 70 ).

92.

На второ място, от становището на испанското правителство е видно, че специалната схема за домашните помощници покрива професионалните рискове трудова злополука и професионално заболяване. При това положение следва да се прецени дали опасността от измама или трудността на проверките е действително по-голяма при обезщетенията за безработица, които са изключени за домашните помощници, отколкото при обезщетенията, на които тези работници имат право ( 71 ).

93.

На трето място, споделям становището на Комисията, че следва да се прецени тежестта на мярката, избрана за борба с незаконната заетост и измамите. Всъщност отбелязвам, че като мярка за „социална закрила“ пълното изключване на категория работници, например домашните помощници, от обхвата на закрилата при безработица не изглежда да е в полза на тези работници. Поради това не е ясно как изключваща норма като спорната в главното производство, която уж е предназначена да противодейства на незаконната заетост, но изглежда, утежнява положението на социална безизходица на тази категория работници, би могла да се счита за последователна. Би било различно, ако ставаше дума за мярка за борба срещу незаконната заетост, предназначена да препятства получаването чрез измама на обезщетения за безработица, която мярка би била в съответствие с целта за социална закрила на домашните помощници и не би ощетявала тези работници ( 72 ).

94.

На четвърто място, що се отнася по-специално до връзката, която установява TGSS между увеличението на вноските и незаконната заетост ( 73 ), от писменото ѝ становище е видно, че създаването на специалната схема за домашните помощници, включена в общата схема през 2012 г. ( 74 ), е довело, напротив, до значително увеличаване на броя на осигурените лица сред тези работници ( 75 ) и съответно е разкрило съществувалата преди това незаконна заетост ( 76 ). Ето защо не може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между увеличението на вноските и незаконната заетост.

95.

На пето място, поставя се въпросът дали обстоятелството, че мястото на работа е домът на работодателя, обосновава избора на спорната изключваща мярка. Следователно би било уместно да се провери в каква степен работното място влияе върху този избор. Всъщност как може обстоятелството, че услугите се предоставят в дома на работодателя, да е причина от обезщетенията, предоставяни на домашните помощници, да бъдат изключени обезщетенията за безработица, но не и други социални обезщетения, получавани от тези работници, например обезщетенията при трудова злополука или при заболяване?

96.

В този ред на мисли, що се отнася до систематичния аспект, запитващата юрисдикция би могла да провери и дали, що се отнася до обезщетенията за безработица, влиянието, което има работното място върху положението на домашните помощници, е еднакво с влиянието, което има работното място върху положението на други работници, които работят също в жилището на работодателя (градинари, частни шофьори и т.н.) или в собственото си жилище (самостоятелно заети лица) ( 77 ). В това отношение се поставя и въпросът кои са изискванията, свързани с проверката на дадено жилище и с проверката на дадено предприятие ( 78 ).

97.

Накрая, на шесто и последно място, би могло да е от значение да се установи дали съществуват други предоставяни на домашните помощници социални обезщетения, които биха могли да компенсират липсата на закрила при безработица ( 79 ). По този въпрос в отговор на поставен от Съда въпрос CJ заявява в съдебното заседание, че не само няма друго обезщетение, което би могло да компенсира липсата на закрила срещу този риск, но и че изключването на тази закрила лишава домашните помощници от възможността да получават други обезщетения като това за трайна неработоспособност ( 80 ).

98.

В това отношение испанското правителство и TGSS изтъкват, че в полза на осигурените по специалната схема за домашните помощници лица, които поради здравната криза, предизвикана от пандемията на COVID‑19, са преустановили отчасти или изцяло дейността си, наскоро е била въведена ( 81 ) извънредна помощ поради загуба на работа. Следва обаче да се отбележи, че тази извънредна помощ е временна. В писменото си становище самата TGSS посочва, че въпросната помощ „ще е в сила в продължение на един месец (считано от датата на възникване на правото) — срок, който може да бъде удължаван за допълнителни периоди от един месец с приемането на кралски законодателен декрет“.

99.

С оглед на изложените по-горе съображения смятам, че спорната в главното производство разпоредба не е в състояние да гарантира целите за борба с незаконната заетост и измамите, както и за запазване на заетостта, доколкото не изглежда нито да отговаря действително на стремежа за постигането на тези цели, нито да се прилага последователно и систематично ( 82 ).

100.

Ето защо считам, че като забранява напълно достъпа на всички домашни помощници до обезщетението за безработица, изключващата норма, съдържаща се в спорната в главното производство разпоредба, надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели.

101.

Смятам, че спорната в главното производство разпоредба води до непряка дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7, тъй като не е обоснована от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да е дискриминация, основана на пола.

102.

В края на анализа бих искал да отбележа следните две обстоятелства.

103.

От една страна, от писменото становище на Комисията, както и от устното становище на CJ е видно, че във втората си допълнителна разпоредба Кралски декрет 1620/2011 от 14 ноември 2011 г. предвижда Министерството на труда да създаде експертна група, която до 31 декември 2012 г. да изготви доклад относно, наред с другото, „[в]ъзможността да се въведе система за закрила при безработица, съобразена с особеностите на труда на домашните помощници, която да гарантира принципите на осигурителен принос, солидарност и финансова устойчивост“. Както Комисията, така и CJ подчертават, че към днешна дата тази разпоредба няма данни да е била приложена.

104.

От друга страна, член 14 от Конвенция № 189 на Международната организация на труда относно домашните помощници, одобрена на 16 юни 2011 г., предвижда, че „[в]сяка страна членка трябва да предприеме подходящи мерки в съответствие с националното законодателство и като отчита надлежно специфичните особености на труда на домашните помощници, за да гарантира, че в областта на социалното осигуряване […] за домашните помощници важат условия, които не са по-неблагоприятни от тези за работниците като цяло“. Комисията отбелязва, че макар все още да не е ратифицирало тази конвенция, Кралство Испания все пак е член на Международната организация на труда ( 83 ).

105.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 2 de Vigo (Административен съд № 2 Виго, Испания) въпроси по следния начин:

„Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва обезщетенията за безработица от обезщетенията, отпускани на домашните помощници по законоустановена социалноосигурителна схема, когато се установи, че тези работници са почти само жени“.