1.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между SIA Sātiņi-S, латвийско предприятие, и Dabas aizsardzības pārvalde (Служба за опазване на околната среда, Латвия).

2.

Запитването се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 717/2014 ( 2 ), и засяга въпроса дали плащанията на обезщетения за вредите, причинени на аквакултурите от защитени диви птици в зона от „Натура 2000“ по силата на Директива 2009/147/ЕО ( 3 ), от една страна, могат да бъдат по-ниски от претърпените загуби и от друга страна, представляват държавна помощ, и при утвърдителен отговор, дали към тях се прилага Регламентът de minimis за рибарството.

3.

Член 17 от Хартата, озаглавен „Право на собственост“, предвижда в параграф 1:

„Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

4.

Съгласно член 51 от Хартата, озаглавен „Приложно поле“:

„1.   Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза.

2.   Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите“.

5.

Член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО ( 4 ) гласи:

„Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива“.

6.

Член 4, параграф 4 от Директивата за птиците гласи:

„В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на настоящия член. Извън тези защитени зони държавите членки също така се стремят да избягват замърсяването и влошаването на местообитанията“.

7.

Член 5 от тази директива предвижда:

„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

8.

Съгласно член 9, параграф 1 от посочената директива:

„Държавите членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

9.

Съгласно текста на съображение 15 от Регламента de minimis за рибарството:

„За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли точно и предварително брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ“). Подобно точно изчисление може да се извършва например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта все още не е известен, се налага държавата членка да приеме, че размерът е равен на лимита, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и за да се прилагат правилата относно кумулирането на помощи“.

10.

Член 1 от този регламент, озаглавен „Обхват“, гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага за помощите, предоставяни на предприятия в сектора на рибарството и аквакултурите, с изключение на:

2.   Когато дадено предприятие извършва дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, както и в един или повече от секторите или извършва други дейности, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1407/2013[ ( 6 )], [този] регламент се прилага спрямо помощите, предоставяни за последните посочени сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че дейностите в сектора на рибарството и аквакултурите не се ползват от помощта de minimis, предоставяна при условията на посочения регламент.

3.   Когато предприятие участва в сектора на рибарството и аквакултурите, както и в първичното производство на селскостопански продукти, попадащо в приложното поле на [Регламент (ЕС) № 1408/2013 ( 7 )], настоящият регламент се прилага спрямо помощта, предоставена за първия посочен сектор, при условие че съответната държава членка гарантира посредством подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че първичното производство на селскостопански продукти не се ползва от помощ de minimis, предоставяна при условията на настоящия регламент“.

11.

Член 3 от Регламент de minimis за рибарството, озаглавен „Помощ de minimis“, гласи в параграфи 1—3:

„1.   Приема се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 [ДФЕС] и следователно са освободени от изискването за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС], ако изпълняват условията, посочени в настоящия регламент.

2.   Общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие в сектора на рибарството и аквакултурите, не надхвърля 30000 EUR за период от три бюджетни години.

3.   Кумулираната сума на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на предприятия, участващи в сектора на рибарството и аквакултурите, за период от три бюджетни години не надхвърля националния лимит, посочен в приложението“.

12.

Член 4 от този регламент, озаглавен „Изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ“, гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага само за помощите, при които брутният еквивалент на безвъзмездна помощ може да бъде изчислен точно и предварително, без да е необходима каквато и да било оценка на риска („прозрачна помощ“).

2.   Помощ, под формата на безвъзмездни средства или лихвени субсидии, се смята за прозрачна помощ de minimis.

[…]

7.   Помощта под формата на други инструменти се счита за прозрачна помощ de minimis, при условие че инструментът предвижда лимит, гарантиращ, че съответният таван не е превишен“.

13.

Член 4 от Sugu un biotopu aizsardzības likums (Закон за опазване на видовете и биотопите) от 16 март 2000 г. ( 8 ), озаглавен „Правомощия на Министерския съвет“, гласи в точка 6:

„Министерският съвет установява:

[…]

14.

Член 10 от този закон, озаглавен „Право на обезщетение на собствениците или ползвателите на земи“, предвижда:

„1.   Собствениците или ползвателите на земи имат право на обезщетение от предвидените за целта средства от държавния бюджет във връзка със сериозни вреди, причинени от мигриращи видове животни и видове животни, неподлежащи на лов, които са обект на специална защита, при условие че посочените собственици или ползватели са взели необходимите мерки за защита и съобразно техните практически познания, способности и възможности са приложили природосъобразни практики за недопускане или намаляване на вредите. Собствениците или ползвателите на земи нямат право на обезщетение, ако умишлено са допринесли за настъпването на вредите или за увеличаване на техния размер с цел да получат такова обезщетение.

[…]

3.   Обезщетението за сериозни вреди, причинени от мигриращи видове животни и видове животни, неподлежащи на лов, които са обект на специална защита, не се предоставя, ако собственикът или ползвателят на земята е получил други суми от страна на държавата, общината или Европейския съюз, предвидени пряко или непряко във връзка със същите ограничения на икономическата дейност или във връзка със същите вреди, причинени от мигриращи видове животни и видове животни, неподлежащи на лов, обект на специална защита, за които законодателството предвижда обезщетение, както и ако заявителят получава помощ по силата на [Регламент № 508/2014]“.

15.

Член 5 от Lauksaimniecības un lauku attīstības likums (Закон за селското стопанство и развитието на селските райони) от 7 април 2004 г. ( 9 ), озаглавен „Помощи, предоставяни от държавата и от Европейския съюз“, гласи в параграф 7:

„Министерският съвет определя условията за управление и контрол на помощите за селското стопанство, предоставяни от държавата и от Европейския съюз, както и условията за управление и контрол на помощите за развитие на селските райони и на рибарството, предоставяни от държавата и от Европейския съюз“.

16.

Ministru kabineta noteikumi Nr. 558 „De minimis atbalsta uzskaites un piešķiršanas kārtība zvejniecības un akvakultūras nozarē“ (Постановление № 558 на Министерския съвет от 29 септември 2015 г. относно условията за отчитане и предоставяне на помощта de minimis в сектора на рибарството и на аквакултурите) ( 10 ) има следния текст:

„1. Настоящото постановление определя условията за отчитане и предоставяне на помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите в съответствие с Регламент [de minimis за рибарството].

2. За да получат помощта de minimis в съответствие с предвиденото в членове 3, 4 и 5 от Регламент [de minimis за рибарството], кандидатите за такава помощ подават пред органа, който я предоставя, заявление за помощ de minimis (приложение 1) (наричано по-нататък „заявлението“). В заявлението се посочва помощта de minimis, получена от кандидата пред текущата бюджетна година и през двете предходни бюджетни години, както и планираната помощ de minimis, независимо от начина на предоставянето ѝ и от органа, който я отпуска. В случай на кумулиране на помощи de minimis, кандидатът за помощта следва да предостави информация и за другите помощи, получени за съответния проект за същите допустими разходи. При предоставяне на информация за помощите de minimis и другите планирани държавни помощи, кандидатът за помощта трябва да посочи помощите, които е заявил, но по отношение на които предоставящият ги орган все още не се е произнесъл. Ако кандидатът за помощта de minimis не е получавал помощ от този вид, той трябва да посочи това обстоятелство в заявлението.

[…]“.

17.

Ministru kabineta noteikumi Nr. 353 „Kārtība, kādā zemes īpašniekiem vai lietotājiem nosakāmi to zaudējumu apmēri, kas saistīti ar īpaši aizsargājamo nemedījamo sugu un migrējošo sugu dzīvnieku nodarītajiem būtiskiem postījumiem, un minimālās aizsardzības pasākumu prasības postījumu novēršanai“ (Постановление № 353 на Министерския съвет от 7 юни 2016 г. относно процедурата за определяне на размера на загубите, претърпени от собствениците и ползвателите на земи в резултат на сериозни вреди, причинени от мигриращи видове животни и видове животни, неподлежащи на лов, които са обект на специална защита, както и относно минималните условия, на които трябва да отговарят мерките за защита, за да предотвратят настъпването на вреди) ( 11 ) предвижда:

„1. Настоящото постановление урежда:

[…]

39. При вземането на решение за предоставяне на обезщетение, компетентните органи спазват следните изисквания:

40. В срок от два месеца, считано от датата на определяне на размера на загубите, [компетентният] орган приема решение за предоставяне на обезщетението, като посочва неговия размер, или решение, с което се отказва предоставянето на обезщетение“.

18.

През 2002 г. Sātiņi-S купува 600,70 хектара езера в природен резерват от „Натура 2000“ в Латвия.

19.

През 2017 г. Sātiņi-S подава до Dabas aizsardzības pārvalde (Служба за опазване на околната среда) искане да му бъде изплатено обезщетение за вредите, причинени на аквакултурите от птици и други защитени видове животни. Тази служба отхвърля това искане с мотива, че на Sātiņi-S вече е била предоставена помощ de minimis в размер на 30000 EUR за период от три бюджетни години.

20.

Sātiņi-S обжалва това решение пред компетентната юрисдикция, като изтъква, че поради своя компенсационен характер обезщетението за вредите, причинени на аквакултурите от защитени животни, не представлява държавна помощ. Тъй като неговата жалба е отхвърлена на първа и втора инстанция, Sātiņi-S подава касационна жалба пред Augstākā tiesa Senāts (Върховен съд, Латвия), който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Писмени становища представят Sātiņi-S, латвийското и ирландското правителство, както и Европейската комисия.

22.

По време на съдебното заседание, проведено на 3 юни 2021 г., устни становища представят латвийското, ирландското и нидерландското правителство, както и Комисията.

23.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска обезщетение, предоставено от държава членка във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона от „Натура 2000“ от защитени птици съгласно Директивата за птиците (наричано по-нататък „спорното обезщетение“), да бъде по-малко от реално понесените от засегнатото предприятие загуби.

24.

Тази юрисдикция изтъква, че според член 17, параграф 1 от Хартата обезщетението за ограничаването на правото на собственост трябва да бъде реално и ефективно, докато в случая размерът на спорното обезщетение е изчислен главно спрямо площта на рибните езера и не отчита количеството на изядената от защитените птици риба, така че не покрива всички реално понесени загуби. Тя добавя, че Директивата за птиците позволява на държавите членки дерогации, за да се предотвратят сериозни вреди върху рибните стопанства.

25.

Sātiņi-S твърди, че според националната правна уредба то е принудено да понесе 88 % от своите загуби, което намалява неговата конкурентоспособност, и че загубите на малките стопанства за аквакултури, разположени извън зони от „Натура 2000“, се покриват изцяло, което води до нелоялна конкуренция.

26.

Латвийското и ирландското правителство изтъкват, че държавата членка няма задължение да компенсира всички вреди за аквакултурите в зона от „Натура 2000“, причинени от защитени птици. Задълженията, произтичащи от директивите за птиците и за местообитанията, не представлявали лишаване от право на собственост, а по-скоро контрол върху неговото упражняване. В случая ограничението на правото на собственост произтичало от Директивата за птиците и преследвало цел от общ интерес, а именно интереса от опазване на околната среда. Освен това тази директива не предвиждала никакво обезщетение. Латвийското правителство уточнява също така, че размерът на обезщетението за загуби се изчислява по формула, която не обхваща непременно всички понесени загуби, и отбелязва, че производството за изчисляване на спорното обезщетение ще бъде преразгледано в този смисъл от латвийския законодател и че новата мярка за обезщетение ще бъде съобщена на Комисията като „държавна помощ“.

27.

Комисията предлага на първия преюдициален въпрос да не се дава отговор поради липса на компетентност на Съда съгласно член 51, параграф 1 от Хартата. Всъщност плащането на спорното обезщетение не представлявало прилагане на правото на Съюза по смисъла на тази разпоредба, тъй като нито Директивата за птиците, нито Директивата за местообитанията предвиждат при тяхното прилагане да се обезщетяват вреди, причинени на частна собственост, и по-специално на басейни с аквакултури. Правото на Съюза предвиждало само възможността за отпускане на държавни помощи от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ( 13 ), от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ( 14 ) или съгласно Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. ( 15 ) и Насоките за преглед на държавната помощ за рибарството и аквакултурите ( 16 ).

28.

В самото начало отбелязвам, че според член 51, параграф 1 от Хартата, който урежда нейното приложно поле, разпоредбите ѝ се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тази разпоредба потвърждава постоянната практика на Съда, според която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички положения, уредени от правото на Съюза, но не могат да са приложими извън такива положения. Когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът не е компетентен да го разгледа и евентуално изтъкнатите разпоредби от Хартата сами по себе си не могат да обосноват такава компетентност ( 17 ).

29.

Същевременно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията не съдържат разпоредби, които имат за цел да въведат режим за обезщетяване на вредите на частноправни субекти от мерките за прилагане на тези директиви. Струва ми се впрочем, че член 9 от Директивата за птиците, на който се позовава запитващата юрисдикция и който гласи, че държавите членки могат да приемат дерогация от изискванията на тази директива, по-специално за да се предотвратят сериозните увреждания върху рибните стопанства, не може да породи право на обезщетение. В този смисъл Съдът вече е постановил, че макар в някои области, в които разполага с широко право на преценка, както е в областта на селскостопанската политика, законодателят на Съюза да може да приеме, че трябва да се предоставят обезщетения, от тази констатация не следва, че в правото на Съюза съществува общ принцип, който да налага предоставянето на обезщетение при всички обстоятелства ( 18 ).

30.

Ето защо, след като задължението за поправяне на вреди не може да произтича от правото на Съюза, национална мярка, предвиждаща предоставяне от съответната държава на обезщетение, дори и частично, за вредите върху аквакултурите в зона от „Натура 2000“, причинени от защитени птици съгласно Директивата за птиците, не попада в приложното поле на правото на Съюза и единствено националният законодател решава каква да бъде тя. В рамките на установеното в член 267 ДФЕС производство за преюдициално запитване обаче Съдът не може да се произнася по тълкуването на разпоредбите на националното право или да преценява дали тълкуването им от националната юрисдикция е правилно ( 19 ).

31.

В заключение считам, че при обстоятелствата по настоящото дело плащането на спорното обезщетение поради ограничаването на гарантираното от член 17 от Хартата право на собственост не представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от нея.

32.

Вследствие на това предлагам на запитващата юрисдикция да се отговори, че Съдът не е компетентен да отговори на първия преюдициален въпрос.

33.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да разбере дали спорното обезщетение представлява държавна помощ.

34.

Тази юрисдикция се съмнява, че плащанията на обезщетения, предоставени във връзка със спазването на публичноправните задължения, произтичащи от Директивата за птиците, представляват държавна помощ. Тя счита, че тези плащания са по-скоро обезщетение за понесени загуби по смисъла на член 17, параграф 1 от Хартата.

35.

Латвийското правителство и Комисията изтъкват, че спорното обезщетение представлява държавна помощ. Те отбелязват в частност, че ограниченията, произтичащи от законодателството на Съюза, и по-конкретно законовото задължение за опазване на дивите птици и за понасяне на вредите, които те могат да причинят, представляват нормален стопански риск за производителя на аквакултури, и че чрез спорното обезщетение държавата членка облекчава тежест, която обичайно се носи от някои икономически оператори. Освен това спорното обезщетение не отговаряло на нито едно от положенията, подчертани от Комисията, при които практиката на Съда изключва наличието на предимство, а обратно, отговаряли на определен тип помощи, предоставяни съгласно Насоките в секторите на селското и горското стопанство или Насоките в сектора на рибарството и аквакултурите.

36.

За разлика от тях ирландското правителство поддържа, че спорното обезщетение представлява компенсация за претърпените вреди или обезщетение за услуга, извършена в общ интерес от собственика на защитена територия, който е натоварен с допълнителна отговорност за опазване на околната среда, и следователно не предоставя предимство, които би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС. По-нататък, това обезщетение не било и селективно, тъй като получателите не били в положение, сравнимо с положението на лицата, чиито имоти не са обявени за защитени територии. Нидерландското правителство в становището си в съдебното заседание също пледира за липса на държавна помощ в делото по главното производство, тъй като държавата членка била длъжна на основание член 17, параграф 1 от Хартата да плати обезщетение за вредите, понесени в резултат от спазването на някои публичноправни задължения при прилагане на Директивите за птиците и за местообитанията, които водели до непропорционална и прекомерна тежест за собственика.

37.

В самото начало отбелязвам, че според постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички условия, изброени по-нататък. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията ( 20 ). Освен това понятието „държавна помощ“ е обективно правно понятие. Според постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а определя тези мерки в зависимост от техните последици ( 21 ).

38.

Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася главно до това дали спорното обезщетение предоставя предимство на своя получател, предвид твърденията за неговия компенсационен характер.

39.

В това отношение също от постоянната практика на Съда следва, че за държавна помощ се счита всяка намеса чрез държавни ресурси, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или която трябва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия ( 22 ). Така за държавни помощи се считат по-специално мерките, които облекчават под различна форма разходите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици ( 23 ). В това отношение понятието за „тежест, обикновено падаща се на бюджета на дадено предприятие“, включва по-специално допълнителните разходи, които предприятието трябва да поеме с оглед на приложимите спрямо дадена икономическа дейност законови, административни или договорни задължения ( 24 ).

40.

От това следва, че наличието на предимство не се поставя под съмнение от твърдения „компенсационен“ характер на мярка, която има за цел да поправи загубите, понесени от един икономически оператор вследствие на изпълнението на задължение, произтичащо от правна норма на Съюза, или да обезщети вредите, предизвикани от настъпването на природни явления, свързани с обичайните условия за упражняване на въпросната икономическа дейност.

41.

Всъщност, от една страна, разходите, свързани със спазването на задължителните норми за опазване на околната среда, съставляват обичайни разходи за дейността на едно предприятие в сектора на аквакултурите ( 25 ). Следователно мерките за компенсиране на тези разходи са намеса, която облекчава разходите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и която трябва да се разглежда като икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия.

42.

От друга страна, от самия текст на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС следва, че помощите, предназначени за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, са съвместими с вътрешния пазар. От това произтича, че според Договора за функционирането на ЕС тези типове мерки се считат за държавна помощ по смисъла на параграф 1 от този член, макар да имат „компенсационна“ цел. Това се отнася a fortiori до вредите, причинени от природни явления, които са напълно нормални и предвидими, каквито са прелитанията на диви птици. Впрочем както отбелязва Комисията в своето писмено становище, мерките, предназначени да компенсират вредите, причинени от защитени животни, много чести в секторите на селското стопанство, рибарството и аквакултурите, обикновено се квалифицират като „държавни помощи“ и са предмет на проверка за съвместимост по смисъла на Насоките в секторите на селското и горското стопанство ( 26 ) или Насоките в сектора на рибарството и аквакултурите.

43.

По-нататък, спорното обезщетение не попада сред хипотезите, при които Съдът приема, че правната природа на вноските на държавата е напълно различна от помощ и следователно изключва те да представляват предимство, което би могло да съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

44.

Всъщност най-напред, дори да се приеме за установен фактът, изтъкнат от запитващата юрисдикция, че спорното обезщетение е предоставено в изпълнение на директивите за птиците и за местообитанията, той не доказва, че това обезщетение отговаря на условията, определени в съдебната практика „Altmark“ ( 27 ), според които мярка в полза на предприятие, натоварено със задължения за обществени услуги, не представлява предимство, което би могло да съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

45.

В това отношение, от една страна, самият факт, че задълженията на държавата във връзка със зоната от „Натура 2000“ са наложени в изпълнение на правото на Съюза, а именно на Директивата за птиците, не е достатъчен сам по себе си, за да докаже, че на Sātiņi-S е било възложено изпълнението на ясно определени задължения за обществени услуги по смисъла на първото от четирите кумулативни условия, изведени в тази съдебна практика ( 28 ). Обратно, латвийските органи по време на административното производство и латвийското правителство пред Съда не само не квалифицират спорното обезщетение като „компенсиране на разходи за обществени услуги“, а го квалифицират като „помощ“ (de minimis).

46.

От друга страна, от представената на Съда преписка не се установява да са изпълнени останалите условия, прогласени в тази съдебна практика. Обратно, макар да е необходимо запитващата юрисдикция да провери дали те са спазени в случая, струва ми се prima facie, че това не е така ( 29 ).

47.

По-нататък, наистина в решение Asteris и др./Гърция и ЕИО ( 30 ) Съдът приема, че обезщетението, което националните органи са били осъдени да заплатят на предприятия за вреди, които са им причинили, не е „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Той уточнява, че публичните помощи, които представляват мерки на държавен орган, облагодетелстващи някои предприятия или някои продукти, имат правно естество, напълно различно от обезщетението, което националните органи биха били евентуално осъдени да заплатят на частноправни субекти за вредите, които те са им причинили, и следователно това обезщетение не е помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

48.

Въпреки това считам, че тълкуването, възприето в решение от 27 септември 1988 г., Asteris и др./ Гърция и ЕИО (106/87—120/87, EU:C:1988:457), е неотносимо към делото по главното производство, доколкото то се отнася не до суми, дължими или платени на основание извъндоговорната отговорност на съответната държава членка, а до обезщетение за разходи — произтичащи от нормативни задължения или от природни явления — които обичайно се понасят от съответните предприятия в рамките на тяхната икономическа дейност ( 31 ).

49.

Накрая, както Комисията отбелязва в писменото си становище, очевидно спорното обезщетение не е сред примерите за възстановяване на неправомерно събрани данъци ( 32 ), нито за плащане на обезщетение при отчуждаване ( 33 ). В тези два примера държавата членка е била задължена да възстанови недължимо събрани суми или да заплати равностойността на имущество, което е било отнето от собственика. За разлика от спорното обезщетение, плащанията са се отнасяли до разходи, които не могат да се считат за „разходи, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие“ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 39 от настоящото заключение.

50.

Ето защо, макар по принцип да не е изключено в други специфични положения компенсирането на извънреден спрямо обичайните пазарни условия разход да не бъде квалифицирано като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС ( 34 ), в случая това не е така.

51.

Поради това предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, че спорното обезщетение представлява предимство, което би могло да съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, при положение че са изпълнени останалите предвидени условия, което запитващата юрисдикция трябва да провери ( 35 ).

52.

С третия си и последен въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали ако спорното обезщетение представлява държавна помощ, трябва да се прилага таванът de minimis, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламента de minimis за рибарството.

53.

Според тази юрисдикция от член 1 от този регламент, разглеждан в светлината на съображение 15 от него, следва, че Регламентът не се прилага prima facie към това обезщетение.

54.

Латвийското правителство и Комисията считат, че спорното обезщетение попада в обхвата на Регламента de minimis за рибарството, предвид факта, че Република Латвия е избрала да прилага този регламент.

55.

За да бъде даден отговор на поставения въпрос, ми се струва полезно да се направи разграничение, от една страна, между приложимостта на Регламента de minimis за рибарството в положение като разглежданото в случая и от друга страна, конкретното прилагане на този регламент от латвийските органи.

56.

Що се отнася до първия елемент, считам, че в хипотеза, при която спорното обезщетение представлява „държавна помощ“, Регламентът de minimis за рибарството“ e приложим, доколкото в случая не се прилага нито едно от изключенията от обхвата на този регламент, изброени в член 1 от него.

57.

Освен това съображение 15 от Регламента de minimis за рибарството, на което се позовава запитващата юрисдикция, и член 4 от този регламент уточняват по-специално, че посоченият регламент се прилага само за помощите, при които брутният еквивалент на безвъзмездна помощ може да бъде изчислен точно и предварително, без да е необходима каквато и да било оценка на риска („прозрачна помощ“), каквито са например субсидиите. Като се има предвид, че спорното обезщетение се изразява в обезщетяване ex post, по същество то съответства на субсидия, доколкото позволява брутният еквивалент на безвъзмездна помощ да се изчисли точно и предварително. Затова според мен то представлява „прозрачна помощ“ по смисъла на същия регламент.

58.

Що се отнася до втория елемент, подчертавам, че след като Регламентът de minimis за рибарството е приложим, държавата членка може или да уведоми Комисията за спорното обезщетение с оглед на одобряването му като помощ, съвместима с вътрешния пазар, или да се задоволи да го квалифицира като „помощ de minimis“. Следователно в случая латвийските органи са можели законосъобразно да квалифицират това обезщетение като „помощ de minimis“.

59.

Поради това предлагам на третия преюдициален въпрос да се отговори, че държава членка може да прилага тавана de minimis, посочен в член 3, параграф 2 от Регламента de minimis за рибарството към плащанията, предоставени за вреди, причинени на аквакултурите в зона от „Натура 2000“ от диви птици, защитени съгласно Директивата за птиците.

60.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) преюдициални въпроси по следния начин: