ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

A. RANTOS

представено на 9 септември 2021 година ( 1 )

Дело C‑234/20

SIA „Sātiņi-S”

срещу

Lauku atbalsta dienests

(Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия)

„Преюдициално запитване — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Регламент (ЕС) № 1305/2013 — Подпомагане на развитието на селските райони — Член 30 — Плащания по „Натура 2000“ — Компенсиране на пропуснатите доходи в селскостопанските и горските райони — Ограничаване или изключване на торфищата от компенсирането — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 17 — Право на собственост — Компенсиране на ограниченията на икономическата дейност, съществували преди придобиването на недвижим имот и известни на бенефициера“

I. Въведение

1.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между SIA Sātiņi-S, латвийско предприятие (наричано по-нататък „Sātiņi-S“), и Lauku atbalsta dienests (Служба за подпомагане на селските райони, Латвия).

2.

Запитването се отнася до тълкуването на член 30, параграф 1 и параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ( 2 ) и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по същество засяга:

квалификацията на торфищата за целите на прилагане на член 30, параграф 1 и параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013,

въпроса дали държава членка може да изключи или ограничи плащанията, предвидени в член 30, параграф 1 и параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013, за определени райони или дейности,

въпроса дали е оправдано изплащането на компенсации за пропуснати доходи, произтичащи от ограничения на икономическата дейност за недвижим имот, чийто собственик е знаел за тях при придобиването.

II. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

1. Хартата

3.

Член 17 от Хартата, озаглавен „Право на собственост“, предвижда в параграф 1:

„Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

2. Директивата за местообитанията

4.

Член 3, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО ( 3 ) гласи:

„Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО[ ( 4 )]“.

5.

Според член 6 от Директивата за местообитанията:

„1.   Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.   Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива“.

3. Регламент № 1305/2013

6.

Съображения 7, 9 и 24 от Регламент № 1305/2013 гласят:

„(7)

С цел осигуряване на незабавното стартиране и ефективното изпълнение на програмите за развитие на селските райони подпомагането от ЕЗФРСР следва да се основава на наличието на солидни административни рамкови условия. Във връзка с това държавите членки следва да направят оценка на приложимостта и изпълнението на определени предварителни условия. Всяка държава членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми, или и двете — национална програма и пакет от регионални програми. Във всяка програма следва да се определи стратегия за изпълнение на целите, свързани с приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, и набор от мерки. Програмирането следва да съблюдава приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, като същевременно е адаптирано към националния контекст и допълва другите политики на Съюза, по-специално политиката в областта на селскостопанските пазари, политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството. Държавите членки, които изберат да подготвят пакет от регионални програми, следва да могат да изготвят и национална рамка без специално предвидени бюджетни кредити, за да улеснят координирането между регионите при преодоляването на предизвикателствата в национален мащаб.

[…]

(9)

В програмите за развитие на селските райони следва да се установят нуждите на обхванатия район и да се описва последователна стратегия за задоволяването на тези нужди в контекста на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони. Тази стратегия следва да се основава на определянето на цели. Следва да бъдат установени връзките между установените нужди, определените цели и избора на мерки за задоволяването на тези нужди. Програмите за развитие на селските райони следва да съдържат и цялата необходима информация за оценяване на тяхното съответствие с изискванията на настоящия регламент.

[…]

(24)

Следва да продължи отпускането на помощи на земеделски и горски стопани, за да се спомогне за преодоляване на специфичните недостатъци в съответните райони, произтичащи от изпълнението на [Директива 2009/147/ЕО ( 5 )] и [Директивата за местообитанията], както и с цел подпомагане ефективното управление на обекти по Натура 2000. Следва да се отпускат и помощи на земеделски стопани за преодоляване на недостатъци в районите на речни басейни, произтичащи от изпълнението на [Директива 2000/60/ЕО ( 6 )]. Подпомагането следва да е обвързано със специални изисквания, описани в програмата за развитие на селските райони, които надхвърлят приложимите задължителни стандарти и изисквания. Държавите членки следва също да гарантират, че плащанията за земеделските стопани не водят до двойно финансиране по настоящия регламент и по Регламент (ЕС) № 1307/2013[ ( 7 )]. Освен това държавите членки следва да вземат предвид специфичните нужди на зони по „Натура 2000“ в цялостната концепция на програмите си за развитие на селските райони“.

7.

Член 2 от Регламент № 1305/2013, озаглавен „Определения“, предвижда:

„[…]

В допълнение се прилагат следните определения:

[…]

в)

„мярка“ означава пакет от операции, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони;

[…]

е)

„земеделска площ“ означава площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения, определени в член 4 от [Регламент № 1307/2013];

[…]

с)

„гора“ означава земна площ, която се простира върху повече от 0,5 хектара с дървета, високи над 5 метра и с покритие на короните над 10 процента, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности in situ, и която не включва земна площ, която е с преобладаващо земеделско или градско ползване, при спазване на условията на параграф 2.2.

[…]

2. Дадена държава членка или регион може да реши да прилага определение за гора, различно от предвиденото в параграф 1, буква с), което се основава на действащото национално право или система за инвентаризация. Държавите членки или регионите предоставят такова определение в програмата за развитие на селските райони;

[…]“.

8.

Съгласно член 4 от Регламент № 1305/2013, озаглавен „Цели“:

„В обхвата на цялостната рамка на ОСП подпомагането за развитие на селските райони, включително за дейности в хранителния и в нехранителния сектор, както и в горското стопанство, допринася за постигането на следните цели:

a)

насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство;

б)

осигуряване на устойчивото управление на природните ресурси и на дейности, свързани с климата;

в)

постигане на балансирано териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаването и поддържането на заетост“.

9.

Член 6 от този регламент, озаглавен „Програми за развитие на селските райони“, гласи в параграф 1:

„ЕЗФРСР действа в държавите членки чрез програмите за развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, определени в дял III. За постигането на целите за развитие на селските райони, следвани посредством приоритетите на Съюза, се търси помощ от ЕЗФРСР“.

10.

Член 10 от този регламент, озаглавен „Одобряване на програмите за развитие на селските райони“, има следния текст:

„1.   Държавите членки представят на Комисията предложение за всяка програма за развитие на селските райони, съдържащо информацията, посочена в член 8.

2.   Всяка програма за развитие на селските райони се одобрява от Комисията посредством акт за изпълнение“.

11.

Член 30 от посочения регламент, озаглавен „Плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите“, предвижда:

„1.   Подкрепата по тази мярка се отпуска годишно за хектар земеделска площ или за хектар гора, за да компенсира бенефициерите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с изпълнението на Директива[та за местообитанията], Директива[та за птиците], както и на Рамковата директива за водите.

[…]

6.   Следните области отговарят на условията за финансово подпомагане:

a)

селскостопанските и горските райони по „Натура 2000“, определени по реда на Директиви[те за местообитанията] и [за птиците];

[…]“.

4. Регламент за изпълнение № 808/2014

12.

Член 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 ( 8 ), озаглавен „Стандартно допускане за допълнителни разходи и пропуснати ползи“, гласи в параграф 1:

„Държавите членки могат да определят фиксирана сума за плащанията по мерките или видовете операции, посочени в членове 28—31 и членове 33 и 34 от [Регламент № 1305/2013], въз основа на стандартно допускане за допълнителни разходи и пропуснати ползи“.

13.

Приложение I, част 1, раздел 8 от този регламент за изпълнение, озаглавен „Описание на избраните мерки“, има следния текст:

„[…]

11.

Плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите („РДВ“) (член 30 от Регламент [№ 1305/2013])

[…]

определяне на ограниченията/неблагоприятните условия, въз основа на които могат да бъдат отпуснати плащания, и посочване на задължителните практики;

описание на методологията и на агрономическите прогнози, включително описание на базовите изисквания, посочени в член 30, параграф 3 от [Регламент № 1305/2013] за [Директивите за местообитанията и птиците], както и в член 30, параграф 4 от същия регламент за Рамковата директива за водите, използвани като отправна точка за изчисленията, които доказват допълнителните разходи и пропуснатите ползи, произтичащи от неблагоприятните условия в[…] съответните райони, свързани с изпълнението на [Директивата за местообитанията], [Директивата за птиците] и на [Рамковата директива за водите]; когато е уместно, тази методология е съобразена с плащанията за земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда, предоставени в съответствие с [Регламент № 1307/2013], така че да се изключва двойното финансиране.

[…]“.

14.

Част 5, раздел 12 от приложение I към посочения регламент за изпълнение въвежда плащанията по „Натура 2000“ и по Рамковата директива за водите в рамките на член 30 от Регламент № 1305/2013 и предвижда следните типове плащания:

„[К]омпенсационни плащания по „Натура 2000“ за земеделски площи [код 12.1]

компенсационни плащания по „Натура 2000“ за горски райони [код 12.2]

компенсационни плащания за селскостопански райони, включени в плановете за управление на речните басейни [код 12.3]“.

Б.   Латвийското право

15.

Ministru kabineta 2010. gada 16. marta noteikumi Nr. 264 īpaši aizsargājamo dabas teritoriju vispārējie aizsardzības un izmantošanas noteikumi (Постановление № 264 на Министерския съвет от 16 март 2010 г. за приемане на общи разпоредби относно опазването и използването на специалните защитени зони) (наричано по-нататък „Постановление № 264“) ( 9 ), определя общи правила за опазване и използване на специалните защитени зони.

16.

Глава 5 от това постановление, озаглавена „Защитени природни зони“, гласи в точка 16:

„В защитените природни зони се забранява:

[…]

16.12. засаждането на боровинки в торфища;

[...]“.

17.

Ministru kabineta 2015. gada 7. aprīļa noteikumi Nr. 171 noteikumi par valsts un Eiropas Savienības atbalsta piešķiršanu, administrēšanu un uzraudzību vides, klimata un lauku ainavas uzlabošanai 2014.–2020. gada plānošanas periodā (Постановление № 171 на Министерския съвет от 7 април 2015 г. относно отпускането, управлението и контрола във връзка с националните помощи и помощите от Европейския съюз, предназначени за подобряване на околната среда, климата и селските райони през програмния период 2014—2020 г.) (наричано по-нататък „Постановление № 171“) ( 10 ), гласи в точки 56—58:

„56. Площите с право на помощ по тази мярка са горските територии (с изключение на торфищата):

56.1.

включени в списъка на [зоните по „Натура 2000“] съгласно член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 и определени в съответствие с likums „Par īpaši aizsargājamām dabas teritorijām“ (Закон за специалните защитени зони);

[…]

58. Помощта може да бъде отпусната, ако декларираната площ, отговаряща на условията за подпомагане, е поне 1 ha, състои се от полета от поне 0,1 ha и минималната площ, за която се прилагат някакъв вид ограничения в рамките на дадено поле, е поне 0,1 ha, както и ако посочените полета могат да бъдат картографирани, включени са в системата за електронно подаване на заявления на Службата за подпомагане на селските райони и в съответствие с правната уредба относно опазването и използването на специалните защитени зони или относно защитата на видовете и биотопите, считано от 1 март на текущата година, в тях се прилага някое от следните ограничения за икономическата дейност:

58.1. забрана за горски дейности;

58.2. забрана за пристъпване към основен добив и за извършване на изтъняване;

58.3. забрана за пристъпване към основен добив;

58.4. забрана за пристъпване към гола сеч“ ( 11 ).

18.

Lauku attīstības programma 2014.-2020.gadam (латвийска програма за развитие на селските райони 2014—2020 г. ( 12 )), одобрена от Европейската комисия на основание член 10, параграф 2 от Регламент № 1305/2013, посочва, че може да се получи помощ, ако в зоните по „Натура 2000“ или в микрорезерватите, разположени в горски територии, с изключение на торфищата, се наложат ограничения за горските дейности.

III. Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

19.

През 2002 г. Sātiņi-S купува 7,7 ha торфища, намиращи се в защитена природна зона и в защитена зона от европейско значение по „Натура 2000“ (наричана по-нататък „включената в „Натура 2000“ зона“) в Латвия.

20.

На 2 февруари 2017 г. Sātiņi-S подава пред Lauku atbalsta dienests (Служба за подпомагане на селските райони) искане да получи компенсация за 2015 г. и 2016 г. поради забраната за засаждане на боровинки в тези торфища. С решение от 28 февруари 2017 г. тази служба отхвърля това искане с мотива, че приложимата национална правна уредба не предвижда такава компенсация.

21.

Sātiņi-S обжалва това решение пред Аdministratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия), който отхвърля жалбата с решение от 26 март 2018 г.

22.

Sātiņi-S подава касационна жалба срещу това решение пред Augstākā tiesa Senāts (Върховен съд, Латвия), който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли член 30, параграф 6, буква а) от [Регламент № 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че торфищата са напълно изключени от плащанията по програма „Натура 2000“?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, включени ли са торфищата в селскостопанските или в горските райони?

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат напълно торфищата от плащанията по програма „Натура 2000“ и че съответните национални разпоредби са съвместими с предвидената в Регламент № 1305/2013 компенсационна цел на посочените плащания?

4)

Трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена държава членка може да ограничи плащанията на помощта за включени в „Натура 2000“ зони, предвиждайки отпускането на помощта само във връзка с ограничаването на специфичен вид икономическа дейност, например само за горските дейности в горските райони?

5)

Трябва ли член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че изтъквайки плановете си за нова икономическа дейност, дадено лице има право на плащане по програма „Натура 2000“, въпреки че когато е придобило собствеността върху имота, вече е знаело за ограниченията, приложими спрямо него?“.

23.

Писмени становища представят Sātiņi-S, ирландското и латвийското правителство и Комисията.

24.

В съдебното заседание, проведено на 3 юни 2021 г., устни становища представят ирландското и латвийското правителство и Комисията.

IV. Анализ

А.   По първия и втория преюдициален въпрос

25.

С първите си два въпроса, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че терените, заети от торфища, са напълно изключени от плащанията по мрежата „Натура 2000“, и в случай на отрицателен отговор на този въпрос, дали тези терени попадат сред селскостопанските или сред горските райони по смисъла на тази разпоредба.

26.

Съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 подкрепа се отпуска годишно за хектар земеделска площ или за хектар гора, за да компенсира бенефициерите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с изпълнението на Директивите за местообитанията и за птиците и на Рамковата директива за водите. Член 30, параграф 6, буква а) от този регламент уточнява, че на условията за финансово подпомагане по тази мярка отговарят селскостопанските и горските райони по „Натура 2000“, определени по реда на Директивите за местообитанията и за птиците.

27.

В случая Службата за подпомагане на селските райони е отказала на Sātiņi-S компенсация за ограничаването на икономическата дейност, изразяваща се в засаждане на боровинки в торфищата, въз основа на латвийската правна уредба, която изключва торфищата от това финансово подпомагане.

28.

Запитващата юрисдикция изтъква най-напред, че системата за плащания за зоните, включени в „Натура 2000“, има за цел да подпомогне бенефициерите да се справят с неблагоприятните условия, свързани с изпълнението на Директивата за местообитанията, на Директивата за птиците и на Рамковата директива за водите, и че приетите от държавите членки ограничения не трябва да елиминират компенсационната цел на тази система, като се има предвид фактът, че торфищата представляват значителна част от латвийската територия и покриват голяма част от включените в „Натура 2000“ зони в тази държава. По-нататък посочената юрисдикция констатира, че определянето на тези зони в приложение I към Директивата за местообитанията включва торфищата сред видовете естествени местообитания от интерес за Общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитени зони. Накрая същата юрисдикция изтъква, от една страна, че макар член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да ограничава плащанията до определени райони, а именно до селскостопанските и горските райони, той не ограничава плащанията до определени видове икономическа дейност, и от друга страна, че точка 58 от Постановление № 171 обуславя помощта по член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 от ограниченията, наложени за горските дейности, въпреки че върху торфищата, разположени в горски територии, е възможно да се извършват селскостопански дейности като засаждане на боровинки.

29.

Sātiņi-S изтъква, че компенсирането, което националната правна уредба предоставя само за горските райони, с изключение на торфищата, е „несправедливо“ и че икономическата дейност и очертаването на границите на земите на това дружество е започнало преди защитената естествена територия да бъде обявена за специална защитена зона.

30.

Що се отнася до първия преюдициален въпрос, латвийското правителство изтъква, че ограничението за отпускане на компенсации произтича пряко от член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013, който предвижда плащания по „Натура 2000“ само за селскостопанските и горските райони, а торфищата не са част от горските райони, до които държавата ограничава подпомагането, тъй като те не са обхванати от понятието „гора“, както е дефинирано в член 2, параграф 1, буква с) от този регламент. С оглед на положителния отговор, който това правителство дава на този въпрос, то поддържа, че не е необходимо да се отговаря на втория въпрос, като уточнява, че според националната правна уредба земните площи се квалифицират според начина на ползване на почвата, в зависимост от нейните естествени качества и настоящата ѝ икономическа употреба, както и че, в зависимост от специфичните характеристики на парцелите, „земеделските земи“, „горите“ и „торфищата“ са три отделни категории земя.

31.

Според Комисията поради липсата на споменаване, определение или описание на „торфище“ или „торфен терен“ в Регламент № 1305/2013, разглежданите торфища биха могли да попадат в обхвата на член 30, параграф 6, буква а) от този регламент в зависимост от техните характеристики, в случай че отговарят на определението за „земеделска зона“ по член 2, параграф 1, буква е) от този регламент или „горска зона“ по член 2, параграф 1, буква с) от посочения регламент.

32.

За да отговоря на първите два въпроса, ще разгледам въпроса за класификацията на торфищата по смисъла на член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013, за да установя дали тази разпоредба изключва напълно торфищата от плащанията по „Натура 2000“.

33.

Що се отнася до класификацията на торфищата по смисъла на член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 и при липсата на определение за „торфище“ или „торфен терен“ в правото на Съюза, отбелязвам, че по същността си торфището е влажна зона, характеризираща се с наличието на „торф“ — почва, която се отличава с много високо съдържание на органични вещества с растителен произход и която съдържа запаси от органичен въглерод ( 13 ). Наистина, има множество типове торфища, но доколкото ми е известно, тези елементи са съществените характеристики на тези зони.

34.

Предвид тези характеристики, от една страна, определението за „торфище“ не съответства напълно на определението за „земеделска площ“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Регламент № 1305/2013 ( 14 ), според което „земеделска площ“ означава „площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения, определени в член 4 от [Регламент № 1307/2013]“. Въпреки това едно торфище може да се състои поне отчасти от „постоянно затревени площи“ ( 15 ), които се включват в определението за „земеделска площ“ ( 16 ).

35.

От друга страна, определението за „торфище“ не отговаря изцяло и на определението за „гора“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква с) от Регламент № 1305/2013, според което „гора“ означава „земна площ, която се простира върху повече от 0,5 хектара с дървета, високи над 5 метра и с покритие на короните над 10 процента, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности in situ, и която не включва земна площ, която е с преобладаващо земеделско или градско ползване, при спазване на параграф 2.2. ( 17 )“. Въпреки това, в зависимост от наличната растителност, едно торфище може да е съставено, поне отчасти, от гори ( 18 ).

36.

Затова съм склонен да приема, че макар торфищата като такива да не са посочени в член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013, за целите на прилагането на тази разпоредба те не са tertium genus спрямо селскостопанските и горските райони, споменати в посочената разпоредба. С други думи, научното определение на торфищата като терени с особени характеристики, описани в точка 33 от настоящото заключение, не изключва възможността същите терени в зависимост от своя състав да попадат в правното определение на „селскостопански“ или „горски“ район по смисъла на същата разпоредба, доколкото те включват по-конкретно пасища, фигуриращи в определението за „селскостопански район“, или растителност, която съответства на растителността, съставляваща „горски район“ ( 19 ).

37.

Поради това считам, че торфените райони могат поне отчасти да бъдат обхванати от понятието за „селскостопански“ или „горски“ райони, които могат да получат финансово подпомагане на основание член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013.

38.

Тъй като в случая латвийският законодател е ограничил плащанията по член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 до горските райони, като е изключил селскостопанските райони, запитващата юрисдикция следва да провери дали торфищата, разглеждани в главното производство, така както са дефинирани в латвийското законодателство, са обхванати от понятието „горски район“ по силата на тази разпоредба ( 20 ).

39.

Освен това, тъй като забранената в случая дейност е селскостопанска дейност (засаждане на боровинки), запитващата юрисдикция пита също така дали помощите, предоставени по силата на член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 за компенсиране на собствениците на земи за неблагоприятните условия в горските райони, позволяват компенсиране на тези собственици не само за забраната за горска дейност ( 21 ), но и за селскостопанска дейност, каквато е засаждането на боровинки. Според нея ограничаването на плащанията по „Натура 2000“ до определени райони (селскостопански и горски) не се отнася до икономическата дейност, извършвана в тези райони.

40.

Констатирам, че плащанията по член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 имат за цел да „компенсира[т] бенефициерите за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с изпълнението на [Директивите за местообитанията и птиците], както и на Рамковата директива за водите“.

41.

От текстуална гледна точка нито член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013, нито този регламент като цяло конкретизира каква е причината за тези „неблагоприятни условия“, както и дали те произтичат от забраната за извършване на селскостопанска или горска дейност. Въпреки това част 1, раздел 8 от приложение I към посочения регламент възлага по-специално на държавите членки да определят ограниченията или неблагоприятните условия, въз основа на които могат да бъдат отпуснати плащания, предвидени в плановете за развитие на селските райони. Следователно изглежда, че държавите членки са свободни да определят типовете неблагоприятни условия, за които може да се предоставят компенсации.

42.

От гледна точка на контекста, макар член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да посочва само че плащанията могат да се отнасят до селскостопанските и горските райони по „Натура 2000“, определени по реда на Директивите за местообитанията и птиците, член 30, параграф 6, буква б) от този регламент разширява обхвата на тези плащания при известни условия до „други определени защитени природни зони с екологични ограничения по отношение на селското стопанство или горите ( 22 ) […]“. Поради това съм на мнение, че тези две дейности се считат без разлика за допустими за финансово подпомагане.

43.

От телеологична гледна точка от приложното поле и самите цели на Регламент № 1305/2013, прогласени в член 4 от него, следва, че той подпомага развитието на селските райони, и по-специално дейностите в хранителния и в нехранителния сектор, както и в горското стопанство. Според мен от това следва, че дейностите, които се вземат предвид за целите на плащанията по „Натура 2000“ могат да бъдат само селскостопански и горски дейности, с изключение например на типичните дейности за използване на торфищата, по-специално добива на въглища, който е промишлена дейност извън приложното поле на този регламент ( 23 ).

44.

При това положение според мен предоставянето на финансово подпомагане за компенсиране на забраната за селскостопанска дейност в горски район по принцип не е изключено от член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013. Държавите членки са компетентни да определят дейностите, чието ограничаване дава право на посоченото по-горе подпомагане.

45.

Поради това предлагам на първите два въпроса да се отговори, че член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва по принцип торфищата от плащанията по член 30, параграф 1 от този регламент, доколкото в конкретния случай те могат да се състоят от селскостопански или горски райони, които могат да се ползват от финансово подпомагане по смисъла на тази разпоредба. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така в случая в главното производство.

Б.   По третия и четвъртия преюдициален въпрос

46.

С третия и четвъртия си преюдициален въпрос, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 30 от Регламент № 1305/2013 позволява на държава членка да изключи торфищата от плащанията по „Натура 2000“ или да ограничи подпомагането само до ограниченията, наложени спрямо определен тип икономическа дейност, по-специално горските дейности в горски район.

47.

Тази юрисдикция подчертава по-конкретно, че макар държавите членки да имат право да решат как да прилагат този регламент, приетите от тях ограничения не трябва да елиминират „компенсационната цел“ на системата за плащания по „Натура 2000“ ( 24 ).

48.

Латвийското правителство изтъква, че член 30 от Регламент № 1305/2013 позволява на държавите членки да изключат напълно торфищата от плащанията по „Натура 2000“ или да ограничат предоставянето на помощи в полза на зоните в „Натура 2000“, като предвидят подпомагане единствено при наложено ограничение за конкретен тип икономическа дейност. Всъщност по силата на членове 5 и 8 от този регламент държавите членки били свободни не само да изберат мерките по програмата за развитие на селските райони, но и да определят условията за тяхното прилагане, и не били длъжни да предоставят всички мерки за подпомагане, предвидени в посочения регламент. В случая мерките по програмата за развитие на селските райони в Латвия, одобрена от Комисията, съответствали на целите на правната уредба на Съюза и спазвали правото на преценка, което същият регламент предоставя на държавите членки, доколкото националният законодател е насочил подпомагането така, че да способства по-добре за постигане на целта за увеличаване на биологичното разнообразие в горските територии, като се избегне раздробяването на финансирането.

49.

Комисията припомня, че торфищата могат да представляват както селскостопански, така и горски район в зависимост от своите характеристики ( 25 ), като предвид избора на латвийския законодател да отпуска компенсация само за ограниченията, наложени в горските райони, поддържа, че по силата на член 2, параграф 2 от Регламент № 1305/2013 държава членка може да реши да прилага определение за „гора“, различно от предвиденото в параграф 1, буква с) от този член, и следователно може напълно да изключи торфищата от подпомагане по „Натура 2000“, стига това определение да не е дискриминационно. Тя счита освен това, че посредством своите програми за развитие на селските райони, одобрени от самата нея, държавите членки могат да избират мерките, които трябва да получат финансиране от ЕЗФРСР, и че член 30 от този регламент не създава задължение за плащане на компенсации за ограниченията във връзка с „Натура 2000“. Ето защо тя счита, че държава членка може да ограничи отпускането на помощи за зоните в „Натура 2000“, като предвиди подпомагане само за конкретни типове ограничения на икономическата дейност.

50.

Преди всичко останало отбелязвам, че член 30 от Регламент № 1305/2013 не създава никакво задължение за плащане, което ясно произтича от текста на параграф 6 от него, който предвижда, че посочените в него области, и по-специално селскостопанските и горските райони по „Натура 2000“„отговарят на условията за финансово подпомагане“. Този подход впрочем съответства на духа на правната уредба на Съюза в областта на развитието на селските райони, която дава на държавите членки свободата да определят мерките за прилагане на тази правна уредба в своите програми за развитие на селските райони при съблюдаване на приоритетите на Съюза и при отчитане на националния контекст ( 26 ).

51.

Освен това констатирам най-напред, че част 5, раздел 12 от приложение I към Регламент за изпълнение № 808/2014 предвижда три типа подпомагане, измежду които държавите членки могат да избират в рамките на член 30 от Регламент № 1305/2013, а именно компенсационни плащания по „Натура 2000“ за земеделски площи, компенсационни плащания по „Натура 2000“ за горски райони и компенсационни плащания за селскостопански райони, включени в плановете за управление на речните басейни. По-нататък част 1, раздел 8, точка 11 от приложение I към този регламент за изпълнение задължава държавите членки по-специално да определят ограниченията или неблагоприятните условия, въз основа на които могат да бъдат отпуснати плащания, предвидени в плановете за развитие на селските райони. Накрая, член 10, параграф 1 от посочения регламент за изпълнение предвижда, че държавите членки могат да определят фиксирана сума за плащанията въз основа на стандартно допускане за допълнителни разходи и пропуснати ползи.

52.

Следователно правната уредба на Съюза по принцип дава на държавите членки свобода на преценка, що се отнася, от една страна, до избора на мерки, които те възнамеряват да приложат, измежду предвидените в правната уредба на Съюза и от друга страна, до определението за ограничения или неблагоприятни условия, за които се отпускат плащания. Ето защо считам, че при приемането на мерките за прилагане на член 30 от Регламент № 1305/2013 латвийският законодател правилно се е възползвал от свободата на преценка, предоставена му от този регламент, като е избрал компенсация да се предоставя само за горските територии и е предвидил подпомагане само за някои ограничения, а именно забраната за горски дейности, посочени в точка 58 от Постановление № 171.

53.

Този извод не може да се постави под съмнение от „компенсационната цел“ на системата за плащания по „Натура 2000“, на която запитващата юрисдикция се позовава въз основа на решение Lingurár ( 27 ). Всъщност това решение се отнася до положение, в което съответната държава членка прилага подпомагане във връзка с мрежата „Натура 2000“ поради ограниченията за използване на горите и останалите залесени площи в полза на частноправни субекти, но напълно е изключила от подпомагането горските райони, в които има площ, принадлежаща на държавата, независимо от нейния размер, което в случая е довело до това, че горска площ, 0,182 % от която принадлежи на държавата, не отговаря на условията за получаване на въпросната помощ. Според Съда именно това ограничение нарушава компенсационната цел на системата за плащания и представлява непропорционална мярка ( 28 ). Положението по главното производство е различно, тъй като латвийският законодател е изключил напълно торфищата от горските територии, за които се предоставя помощ, като е направил избор, който по принцип е в неговите правомощия.

54.

Наистина, когато избира мерките, които да приеме, държавата членка трябва да спазва общите принципи на Съюза, като принципите на пропорционалност и за недопускане на дискриминация ( 29 ). Както отбелязва Комисията, ако по своите характеристики въпросните торфища бяха „горски райони“ съгласно определението по член 2, параграф 1, буква с) от Регламент № 1305/2013 или евентуално възприетото на основание член 2, параграф 2 от този регламент в нейната програма за развитие определение ( 30 ), изключването на тези зони от подпомагане по силата на член 30 от посочения регламент би било в противоречие с общия принцип за недопускане на дискриминация, който е присъщ на системата от правни норми на Съюза.

55.

Поради това предлагам на третия и четвъртия въпрос да се отговори, че член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при съблюдаване на общия принцип за недопускане на дискриминация или да изключи торфищата от плащанията по „Натура 2000“, без това изключване да засяга компенсационната цел на тези плащания, или да сведе предоставянето на помощи за тези райони до ограниченията, наложени за конкретен тип икономическа дейност, а именно горските дейности.

В.   По петия преюдициален въпрос

56.

Със своя пети и последен въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30 от Регламент № 1305/2013, разглеждан във връзка с член 17 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че собственикът на недвижим имот има право на плащания за ограничение на икономическата дейност в този недвижим имот, когато при придобиване на посочения имот той е знаел за това ограничение.

57.

Латвийското правителство предлага на този въпрос да се отговори отрицателно, с мотива че член 17 от Хартата разрешава ограничения при ползването на имуществото в обществена полза и при спазване на принципа на пропорционалност, че Sātiņi-S е придобило въпросните недвижими имоти по време, когато вече е имало правни ограничения за упражняване на икономическата дейност, която то е възнамерявало да започне, и че няма никакви доказателства, че последното е получило легитимни уверения, че националните мерки относно подпомагането във връзка с „Натура 2000“ биха могли да се променят в по-благоприятна за него посока.

58.

Ирландското правителство, което изразява становище само по този въпрос, предлага на посочения въпрос да се отговори, че член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата не дава право на плащане по „Натура 2000“ за проектите на едно лице за нова икономическа дейност, ако в момента, когато е придобило собствеността, то вече е знаело за ограниченията върху тази собственост.

59.

Комисията отбелязва, че в случая не става въпрос за отчуждаване на недвижим имот, а за уреждане на ползването на имуществото, което е позволено до степен, необходима за общия интерес съгласно член 17, параграф 1, последно изречение от Хартата, тъй като опазването на околната среда е цел от общ интерес и забраната за засаждане на боровинки не е непропорционална в това отношение. Тя твърди, че член 30 от Регламент № 1305/2013 не създава задължение или обещание за изплащане на компенсации на физически лица за всички ограничения, наложени във връзка с мрежата „Натура 2000“, и че Директивите за местообитанията и за птиците също не съдържат разпоредби относно въвеждането на механизъм за компенсиране. Тя повдига и въпроса за компетентността на Съда да се произнесе по ограничаване на правото на собственост като разглежданото в случая, което не произтичало от прилагането на правото на Съюза.

60.

Преди всичко, що се отнася до въпроса за компетентността на Съда да се произнесе по петия въпрос, припомням, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата, който урежда нейното приложно поле, разпоредбите ѝ се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тази разпоредба потвърждава постоянната практика на Съда, според която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички положения, уредени от правото на Съюза, но не могат да се прилагат извън такива положения. Когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът не е компетентен да го разгледа и евентуално изтъкнатите разпоредби от Хартата сами по себе си не могат да обосноват такава компетентност ( 31 ).

61.

В случая запитващата юрисдикция поставя въпрос за тълкуване на член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013, разглеждан във връзка с член 17 от Хартата. Следователно въпросът се отнася главно до прилагането на член 30 от този регламент.

62.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е видно от предложените отговори на предходните въпроси, член 30 от Регламент № 1305/2013 не създава нито задължение за плащане, нито право на компенсация за ограниченията, наложени в рамките на „Натура 2000“. Всъщност както беше посочено в точки 50 и 51 от настоящото заключение, макар държавите членки да могат да приемат мерки на основание на тази разпоредба, те изобщо не са длъжни да правят това, а също така разполагат със свобода на преценка относно мерките, които считат за подходящи за прилагане на този регламент.

63.

Този извод не може да бъде оборен от тълкуването на член 30 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата, тъй като последната разпоредба не оказва никакво влияние върху приложното поле на член 30 от Регламент № 1305/2013, нито от евентуалното самостоятелно прилагане на посочения член 17, което би означавало прилагане на тази разпоредба в чисто вътрешно положение и не би било свързано с прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

64.

Що се отнася по-конкретно до член 6 от Директивата за местообитанията, която ирландското правителство изтъква като източник на задължение за държавите членки, отбелязвам, че по същество тази разпоредба предвижда в параграф 1, че държавите членки определят необходимите консервационни мерки за специалните защитени територии, а в параграф 2 — че тези държави членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в същите територии на влошаването на състоянието на местообитанията, както и обезпокояването със значително въздействие на видовете, за които са определени териториите. Струва ми се, че макар посочената разпоредба да задължава държавите членки да приемат мерки за опазване на съответните територии, тя по никакъв начин не предвижда да бъдат приети мерки за компенсация като разглежданите по главното производство.

65.

При условията на евентуалност отбелязвам, че въведените от латвийския законодател ограничения, които са предмет на главното производство, не поставят под съмнение същността на правото на собственост, а евентуално неговото упражняване, което по смисъла на член 17, параграф 1, последно изречение от Хартата може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Всъщност според постоянната практика на Съда ограничения върху упражняването на правото на собственост могат да се налагат, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право ( 32 ). В случая опазването на околната среда е една от тези цели и следователно може да оправдае ограничение при упражняване на правото на собственост ( 33 ), поради което забрана за засаждане на боровинки като разглежданата в случая съответства на цел от общ интерес и не е непропорционална с оглед на преследваната цел, тъй като необходимостта от опазване на екосистемата съдържа по необходимост забрана за промяна на съществуващото положение ( 34 ).

66.

Вследствие на това предлагам на петия въпрос да се отговори, че член 30 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не дава право на собственика на недвижим имот, какъвто са торфищата, право на плащания по „Натура 2000“ за ограничаване на упражняването на икономическа дейност в този имот.

V. Заключение

67.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) преюдициални въпроси по следния начин:

„1)

Член 30, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва по принцип торфищата от компенсационните плащания по член 30, параграф 1 от този регламент, доколкото в конкретния случай те могат да се състоят от селскостопански или горски райони, които могат да се ползват от финансово подпомагане по смисъла на тази разпоредба.

2)

Член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при съблюдаване на общия принцип за недопускане на дискриминация или да изключи торфищата от плащанията по „Натура 2000“, без това изключване да засяга компенсационната цел на тези плащания, или да сведе предоставянето на помощи за тези райони до ограниченията, наложени за конкретен тип икономическа дейност, а именно горските дейности.

3)

Член 30 от Регламент № 1305/2013, разглеждан във връзка с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не дава право на собственика на недвижим имот, какъвто са торфищата, право на плащания по „Натура 2000“ за ограничаване на упражняването на икономическа дейност в този имот“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от [ЕЗФРСР] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487 и поправка, OB L 130, 2016 г., стр. 1).

( 3 ) Директива на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).

( 4 ) Директива на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77).

( 5 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за птиците“).

( 6 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193, наричана по-нататък „Рамковата директива за водите“).

( 7 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608 и поправка в OB L 130, 2016 г., стр. 8).

( 8 ) Регламент за изпълнение на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013 (ОВ L 227, 2014 г., стр. 18).

( 9 ) Latvijas Vēstnesis, 2010, бр. 58.

( 10 ) Latvijas Vēstnesis, 2015, бр. 76.

( 11 ) В писменото си становище Комисията подчертава, че цитираната в акта за преюдициално запитване редакция на това постановление съдържа изменения, приети на 14 март 2017 г., които не са приложими ratione temporis към фактите по главното производство. Текстът на точка 58 преди тези изменения е бил следният: „Помощта може да бъде отпусната, ако декларираната площ, отговаряща на условията за подпомагане, е поне 1 ha, състои се от полета от поне 0,5 ha, чиито граници съвпадат с граници на горски площи и които могат да бъдат идентифицирани на място, и по силата на правната уредба относно опазването и използването на специалните защитени зони или относно защитата на видовете и биотопите, считано от 1 април на текущата година, в тях се прилага някое от следните ограничения на икономическата дейност: […] забрана за горски дейности; […] забрана за пристъпване към окончателна фаза на възобновителна сеч и за извършване на изтъняване; […] забрана за пристъпване към окончателна фаза на възобновителна сеч; […] забрана на голата сеч“.

( 12 ) Тази програма е достъпна на интернет сайта на латвийското правителство на следния адрес: https://www.zm.gov.lv/public/files/CMS_Static_Page_Doc/00/00/01/81/03/Programme_2014LV06RDNP001_9_0_lv.pdf.

( 13 ) Няколкото международноправни норми, отнасящи се до торфищата, дават много гъвкаво определение за тях. Торфищата се считат за „влажни зони“ по смисъла на Конвенцията за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици, подписана в Рамсар (Иран) на 2 февруари 1971 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 996, p. 245, № 14583), а определението за „влажна зона“ по тази конвенция е много широко. Що се отнася по-специално до торфищата, документът, озаглавен „Вписване на Рамсарски места: Стратегическа рамка и насоки за ориентиране на развитието на Списъка на влажните зони с международно значение по Конвенцията за влажните зони“, на секретариата на Рамсарската конвенция (4ème édition, vol. 17, 2010) уточнява в точки 136 и 137, че торфищата се характеризират с наличието на торфен субстрат (тъй като „торфът“ е образуван от остатъци от мъртви и частично разложени растения, които се натрупват in situ в напоени с вода почви) и са екосистеми, в които натрупаният торф понякога е покрит с растителност (която се превръща в торф или не), а понякога е лишен от растителност. Според този документ наличието на торф или растителност, която е в състояние да образува торф, е основната характеристика на торфищата.

( 14 ) Струва ми се полезно да отбележа, че докато член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 говори за селскостопански „райони“, член 2, параграф 1, буква е) от този регламент дава определение за земеделска „площ“. Струва ми се обаче, че тези два израза са взаимнозаменяеми.

( 15 ) Член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1307/2013 определя „постоянно затревена площ и постоянно пасище“ (наричани заедно „постоянно затревени площи“) като „земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече; то може да включва други подходящи за паша видове, като храсти и/или дървета, при условие че тревата или другите фуражи остават преобладаващи, както и, когато държавите членки вземат такова решение, подходяща за паша земя, по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша“.

( 16 ) Член 45 от Регламент № 1307/2013, озаглавен „Постоянно затревени площи“, предвижда в параграф 1, първа алинея, че „[д]ържавите членки определят постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от [Директивите за местообитанията или за птиците], включително в торфени и влажни зони в тези местности, и които се нуждаят от строга защита с цел постигане на целите на тези директиви“ (курсивът е мой).

( 17 ) Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент № 1305/2013 дадена държава членка или регион може да реши да прилага (в програмата за развитие на селските райони) определение за гора, различно от предвиденото в параграф 1, буква с) от този регламент, което се основава на действащото национално право или система за инвентаризация.

( 18 ) Констатирам например, че приложение I към Директивата за местообитанията, което въвежда списък с типовете естествени местообитания от интерес за Общността за целите на обявяването на специални защитени зони, разграничава от една страна „тресавища [и] калища“, които са с код 7, от „гори“, които са с код 9, а от друга страна, включва определени видове торфища, а именно „гори върху тресавища и блата“ сред „европейските умереноконтинентални гори“ с код 01D0.

( 19 ) От друга страна, отбелязвам, че класификацията на тези зони, извършена в съответствие с правната уредба на Съюза или с националната правна уредба, не е „окончателна“, тъй като морфологията на даден терен може да се промени, по-специално в резултат от човешка намеса. Като пример ще посоча съображение 81 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82), в което изрично е предвидена възможността торфищата да бъдат превърнати в обработваема земя. Що се отнася до въпроса за непреките промени в земеползването, това съображение уточнява, че „[н]епреки промени в земеползването има, когато отглеждането на култури за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса измества традиционното производство на култури за храни и фуражи. Това допълнително търсене може да увеличи натиска върху земята и може да доведе до разширяване на обработваемите земи, така че да се обхванат райони с високи въглеродни запаси като гори, влажни зони и торфища, […]“ (курсивът е мой).

( 20 ) Без да имам намерение да изземвам правомощията на запитващата юрисдикция за тълкуване на националното право, ще се огранича да отбележа, че националната правна уредба, изложена от тази юрисдикция, изглежда приема, поне непряко, че торфищата са част от горските територии, тъй като в точка 56 от Постановление № 171 предвижда, че „[п]лощите с право на помощ по тази мярка са горските територии (с изключение на торфищата)“ (курсивът е мой). Въпреки това според становището на латвийското правителство в съдебното заседание, изглежда, латвийското законодателство приема определение за торфище, което е несъвместимо с определението за „гора“, а Комисията оспорва това.

( 21 ) Отбелязвам, че съгласно точка 58 от Постановление № 171 латвийският законодател е предвидил плащания само за някои ограничения, свързани с дейностите в горите, а именно забрана за горски дейности и извършване на определени видове сеч.

( 22 ) Курсивът е мой.

( 23 ) Отбелязвам например, че приложение II към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1) прави разграничение между проектите, свързани с използването на торфищата за „рудодобив“, от една страна, и проектите, свързани със селското, горското и водното стопанство.

( 24 ) По този въпрос запитващата юрисдикция се позовава на решение от 30 март 2017 г., Lingurár (C‑315/16, EU:C:2017:244).

( 25 ) Вж. точка 31 от настоящото заключение.

( 26 ) Вж. по-специално член 6, параграф 1 и съображение 7 от Регламент № 1305/2013. Освен това според текста на член 10 от този регламент Комисията се ограничава до това да одобри представените ѝ от държавите членки програми.

( 27 ) Решение от 30 март 2017 г. (C‑315/16, EU:C:2017:244).

( 28 ) Вж. решение от 30 март 2017 г., Lingurár (C‑315/16, EU:C:2017:244, т. 2630).

( 29 ) Що се отнася до принципа на пропорционалност, вж. решение от 30 март 2017 г., Lingurár (C‑315/16, EU:C:2017:244, т. 29 и цитираната съдебна практика).

( 30 ) Вж. бележка 20 от настоящото заключение. В съдебното заседание Комисията изключва латвийският законодател да е приемал определение за „гора“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква с) от Регламент № 1305/2013, докато според становището на латвийското правителство, изглажда латвийското законодателство е приело определение за „торфище“, което е несъвместимо с определението за „гора“.

( 31 ) Вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Profi Credit Slovakia (C‑485/19, EU:C:2021:313, т. 37 и цитираната съдебна практика).

( 32 ) Вж. решение от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 113 и цитираната съдебна практика).

( 33 ) Вж. решение от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 114 и цитираната съдебна практика).

( 34 ) От друга страна, имам съмнения, че Sātiņi-S, което е придобило тези имоти, въпреки че са му били известни съществуващите от преди това ограничения, може да се позове на самото засягане на неговото право на собственост.