1.

Нарастващата необходимост от предприемане на действия по отношение на климатичните промени, наред с желанието за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се насърчава енергийната ефективност, са част от съображенията, мотивирали законодателя на Съюза да предприеме редица инициативи в областта на околната среда. Макар Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година ( 2 ) да посочва като своя първостепенна цел правилното функциониране на вътрешния пазар, гарантирайки по този начин избягването на възможните отрицателни последици от конкурирането между държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергията ( 3 ), тя е също така и една от тези мерки. Макар да предвижда някои освобождавания от данъчно облагане в полза на енергоемките предприятия, когато държавите членки решат да се възползват от тази възможност, Директивата все пак изисква и прилагането на определени мерки, които водят до постигане на целите за опазване на околната среда или до повишаване на енергийната ефективност ( 4 ).

2.

В рамките на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 258 ДФЕС твърдението на Комисията за неизпълнение на задължения по същество е, че в националното си законодателство Република Полша е освободила без разграничение предприятията от заплащането на минималния акциз върху потреблението на енергийни продукти за отопление, без да ги задължава да въведат схеми за постигане на цели, свързани с опазване на околната среда или с енергийна ефективност, различни от участието им в схемата за търговия с емисии на Съюза, противно на изискванията на член 17, параграф 1, буква б) и член 17, параграф 4 от Директива 2003/96. На това твърдение Република Полша отговаря, че това е позволено от член 17, параграф 1, буква б) и параграфи 2 и 4 от тази директива и че тъй като участието в схемата за търговия с емисии на Съюза е предварително условие съгласно приложимото национално право, няма нарушение на правото на Съюза от нейна страна.

3.

Следователно делото се отнася до тълкуването на тези разпоредби на член 17 от Директива 2003/96/ЕО, по отношение на качеството на чиято формулировка за съжаление има много какво да се желае. Както обаче ще стане ясно, става въпрос и за това дали Комисията е доказала неизпълнение на тези разпоредби по изложените от нея основания. Преди да разгледам тези въпроси обаче, е необходимо първо да се посочат релевантните правни разпоредби.

4.

Директива 2003/96 установява минимални нива на облагане с данъци, които държавите членки трябва да прилагат по отношение на енергийните продукти и електроенергията, както се посочва в член 2 от Директива 2003/96. Това включва въглеродните и газовите продукти съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директивата.

5.

Съображения 28 и 29 от Директива 2003/96 гласят:

6.

Член 4 от Директива 2003/96 предвижда:

„1.   Нивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2.   За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.

7.

Член 17 от Директива 2003/96 е една от разпоредбите относно данъчните намаления, които могат да се предоставят. Отнася се за данъчни намаления и освобождаване от данъци по отношение на потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление и за още две цели, които не са относими за настоящото дело. Той предвижда следното:

„1.   При условие че минималните данъчни ставки[, предвидени в настоящата директива,] се спазват [средно] във всяка стопанска дейност, държавите членки могат да прилагат данъчни намаления при потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление или за целите на член 8, параграф 2 букви б) и в), както и върху електроенергията в следните случаи:

2.   Независимо от посоченото в член 4, параграф 1, държавите членки могат да прилагат нулеви данъчни ставки върху енергийните продукти и електроенергията, определени в член 2, когато те се използват в енергоемки стопански дейности, както е посочено в параграф 1 от настоящия член.

3.   Независимо от посоченото в член 4, параграф 1, държавите членки могат да прилагат данъчни ставки до 50 % от минималните нива в настоящата директива по отношение на енергийните продукти и електроенергията, посочени в член 2, когато се използват от определените в член 11 предприятия, чиито дейности не са енергоемки според определението от параграф 1 от настоящия член.

4.   Предприятията, които се ползват от предвидените в параграфи 2 и 3 възможности, сключват споразумения, прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е посочено в параграф 1, буква б). Споразуменията, търгуемите разрешителни схеми или сходни механизми трябва да водят до постигане на целите, свързани с опазването на околната среда[,] или повишаването на енергийната ефективност, най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността“.

8.

Член 31а, параграф 1, точка 8 от Ustawa o podatku akcyzowym от 6 декември 2008 г. ( 5 ) (наричан по-нататък „полският Закон за акцизите“) гласи:

„1.   Облагаемите с акциз сделки се освобождават от акциз, ако се отнасят до въглеродни продукти, използвани за отопление:

[…]

9.

Член 31b, параграф 1, точка 5 от полския Закон за акцизите предвижда:

„Облагаемите с акциз сделки се освобождават от акциз, ако се отнасят до газови продукти, използвани за отопление:

[…]

10.

Член 31с от полския Закон за акцизите съдържа следното определение:

„За схема за постигане на целите, свързани с опазване на околната среда, или за повишаване на енергийната ефективност, посочена в член 31а, параграф 1, точка 8 и член 31b, параграф 1, точка 5, се счита следното:

[…]“.

11.

На 3 февруари 2016 г. в рамките на системата „EU Pilot“ Комисията уведомява полските органи, че има опасения, че тази държава членка не спазва изискванията на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96. Причината за това е, че полският Закон за акцизите предвижда автоматично освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти (въглеродни и газови продукти), използвани от енергоемки дружества, обхванати от предвидената в Директива 2003/87/ЕО схема на Съюза за търговия с емисии ( 9 ). Комисията счита, че за да се ползват от освобождаване от данъчно облагане по член 17, параграф 2 от Директива 2003/96, съгласно член 17, параграф 4 от Директивата предприятията първо трябва да въведат системи като посочените в параграф 1, буква б) от тази разпоредба, които водят до постигане на целите, свързани с опазване на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност отвъд равнищата, постигнати само чрез тяхното участие в схемата на Съюза за търговия с емисии.

12.

В отговора си от 31 март 2016 г. полското правителство изтъква, че схемата на Съюза за търговия с емисии се квалифицира като търгуема разрешителна схема като посочената в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96, която води до постигане на целите, свързани с опазване на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, доколкото целите на тази директива са да се постигне опазване на околната среда чрез използване на фискални мерки. То също така счита, че търговските предприятия, които с оглед на осъществяване на своите цели трябва да понесат допълнителни разходи (различни от разходи с чисто фискален характер), не следва да бъдат повторно обременявани със задължение за плащане на акциз.

13.

На 8 март 2018 г. Комисията изпраща на Република Полша официално уведомително писмо. Според Комисията, освобождавайки енергоемките предприятия, обхванати от схемата на Съюза за търговия с емисии, от задължението за плащане на акциз за въглеродни и газови продукти, Република Полша не е изпълнила задълженията си съгласно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96. Комисията отново излага становището си, че за да могат да се ползват с намаления или освобождавания от данъчно облагане по член 17 от Директивата, предприятията трябва да въведат схеми, които постигат цели, свързани с опазване на околната среда или енергийна ефективност, различни от тези на схемата на Съюза за търговия с емисии.

14.

На това официално уведомително писмо полските органи отговарят с писмо от 8 май 2018 г. Те отхвърлят изцяло становището на Комисията, като изтъкват, че схемата на Съюза за търговия с емисии представлява „търгуема разрешителна схема“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) и член 17, параграф 4 от Директива 2003/96.

15.

На 26 юли 2019 г. Комисията изпраща на Република Полша мотивирано становище относно твърдяното неизпълнение на задълженията ѝ по член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96.

16.

Тъй като не е удовлетворена от отговора от 19 септември 2019 г., в който полските органи поддържат становището си, на 27 октомври 2019 г. Комисията решава да сезира Съда с настоящия иск.

17.

С настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения, получен от Съда на 16 март 2020 г., Комисията иска от Съда:

18.

Република Полша иска от Съда:

19.

Страните представят писмени становища. В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния си правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

20.

За да се ползват от освобождаването от минималното ниво на облагане с данъци за горива за отопление съгласно член 17, параграф 2 от Директива 2003/96, енергоемките стопански дейности трябва да приемат споразумения, търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е предвидено в член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96. Според Комисията участието в схемата на Съюза за търговия с емисии, което следва от член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, не може да се счита за „търгуема разрешителна схема“ за целите на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96.

21.

Комисията стига до този извод въпреки признанието ѝ, че схемата на Съюза за търговия с емисии действително представлява търгуема разрешителна схема в общия смисъл на този термин и води до постигане на цели, свързани с опазване на околната среда, а именно намаляване на емисиите на парникови газове. Според нея понятието „търгуема разрешителна схема“, което не е определено в Директива 2003/96, трябва да се тълкува в светлината на преследваните от законодателя на Съюза цели и по начин, който гарантира съгласуваността на законодателството му. Комисията изтъква, че ако схемата на Съюза за търговия с емисии се разглежда като „търгуема разрешителна схема“ за целите на член 17 от Директива 2003/96 и следователно енергоемките стопански дейности се освободят от акциз върху горивата за отопление, Директива 2003/87 вече не би могла да постигне своята цел, а именно „да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин“ ( 10 ).

22.

В подкрепа на становището си Комисията се позовава на декларация, включена в приложение към протокола от заседанието на Съвета, по време на което е приета Директива 2003/96. Този протокол предвижда в точка 2: „Въз основа на предложение от Комисията Съветът се задължава да анализира конструктивно данъчните мерки, които ще съпътстват бъдещото прилагане на схемата на Общността за търговия с емисии, по-специално за да се избегнат случаи на двойно данъчно облагане“ ( 11 ). От тази декларация Комисията прави извод, че данъчното облагане съгласно Директива 2003/96 и прилагането на схемата на Съюза за търговия с емисии по принцип трябва да съществуват паралелно.

23.

Освен това Комисията се позовава на съображения 28 и 29 от Директива 2003/96 в подкрепа на твърдението си, че предвидените в член 17 от нея данъчни предимства са въведени от законодателя с цел подобряване на опазването на околната среда или енергийната ефективност. Тези цели нямало да бъдат постигнати, ако освобождаването от данъчно облагане се предоставя само поради факта че даден оператор е обхванат от друг задължителен акт на правото на Съюза като схемата за търговия с емисии. Ето защо според Комисията понятието „търгуеми разрешителни схеми“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 обхваща само схеми, позволяващи постигане на цели, свързани с опазване на околната среда, или повишена енергийна ефективност, надхвърлящи резултатите от прилагането на други задължителни схеми, установени с актове на Съюза. Всъщност разпоредбите на полския Закон за акцизите можели изцяло да надделеят над разходите за сертификатите за емисии, което щяло да лиши от смисъл схемата на Съюза за търговия с емисии, тъй като избягването на такива разходи е в основата на действието на тази схема.

24.

Следователно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 трябвало да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до подобряване на опазването на околната среда или на енергийната ефективност, надхвърлящо това, което е предвидено в задължителни актове на правото на Съюза като схемата за търговия с емисии.

25.

Комисията отбелязва също така, че Директива 2003/87 съдържа свои конкретни инструменти, предназначени да запазят целостта на вътрешния пазар и да предотвратят нарушаване на конкуренцията в приложното поле на схемата на Съюза за търговия с емисии ( 12 ). Това са разпределянето на безплатни квоти съгласно членове 10а, 10б и 10в от Директива 2003/87 (по отношение на стационарните инсталации) или правото на държавите членки да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, изложени на значителен риск от изтичане на въглерод по отношение на прехвърлените непреки разходи за емисии, които водят до увеличаване на цената на електроенергията. За тези мерки обаче се прилагали правилата в областта на държавните помощи. Според Комисията гореописаните норми на полския Закон за акцизите, които са извън и в допълнение към предвидените в тази директива мерки, създават опасност от нарушаване на конкуренцията.

26.

Както Република Полша потвърждава в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси, освобождаването от облагане с акциз, предвидено в член 31а, параграф 1, точка 8 и в член 31b, параграф 1, точка 5 от полския Закон за акцизите, се прилагало независимо от това дали ползващите се от него енергоемки дружества вече са получили, или получават също и безплатни квоти за емисии съгласно Директива 2003/87.

27.

Освен това Комисията посочва, че Полша е направила уведомление за схема за държавна помощ за 2019 г. и 2020 г., по силата на която някои дружества могат да поискат компенсация за част от своите „непреки разходи за емисии“. Както е предвидено в приложимите насоки ( 13 ), тази помощ имала максимален интензитет от 75 % и се прилагала само за потребление на електроенергия над 1 GWh годишно. Комисията е счела, че помощта е съвместима с вътрешния пазар ( 14 ). Важно съображение обаче било, че помощта не може да бъде съчетана с данъчно облекчение или освобождаване от данъчно облагане съгласно гореописаните норми на полския Закон за акцизите ( 15 ). Комисията уточнява също, че само много малко на брой предприятия са се възползвали от тази схема за държавни помощи. Това предполагало, че данъчните предимства, предоставени по силата на полския Закон за акцизите, които не се свеждат само до „разходите, свързани с емисиите на парникови газове, отразени в цените на електроенергията“, а се предоставят автоматично за въглища и газ, използвани в стопански дейности за отопление, веднага щом дадено енергоемко предприятие попадне в обхвата на схемата за търговия с емисии, са по-привлекателни от схемата за компенсиране на непреките разходи за емисии.

28.

Комисията изтъква също, че противно на твърдяното от полското правителство, становището му, че член 17, параграф 1, буква б) не обхваща схемата на Съюза за търговия с емисии, не противоречи на Предложението ѝ от 13 април 2011 г. за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията ( 16 ). Тя предлага изменение на член 14 от Директива 2003/96, добавяйки нова буква г). Тази буква предвижда (задължително) освобождаване от данъчно облагане на „енергийните продукти, използвани за дейности, които попадат в обхвата и не са изключени от Схемата на ЕС по смисъла на Директива 2003/87/ЕО“ ( 17 ). Комисията подчертава обаче, че това се е отнасяло само до „обвързаното с емисиите на СО2 данъчно облагане“. С предложеното изменение на Директива 2003/96 трябвало да се въведе изрично разграничение между енергийните данъци, които са конкретно обвързани с емисиите на СО2, произтичащи от използването на съответните продукти, от една страна, и енергийните данъци на база енергийното съдържание на продуктите (обичайното облагане на енергопотреблението), от друга страна. Облагането на отоплителни горива, използвани за стопански цели, което е в обхвата на член 17 от Директива 2003/96 (включително съгласно предложението за неговото изменение), се отнасяло до втората хипотеза. Поради това и с оглед осигуряването на яснота Комисията предложила да се измени член 17 с добавянето на параграф 3, който трябвало да предвижда, че за целите на тази разпоредба понятието „търгуеми разрешителни схеми“„означава такива схеми за търгуеми разрешения, които са различни от Схемата на ЕС по смисъла на Директива 2003/87/EО“ ( 18 ).

29.

От друга страна, както вече посочих, Република Полша твърди, че схемата на Съюза за търговия с емисии действително представлява „търгуема разрешителна схема“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96.

30.

Тя изтъква, че с оглед на начина, по който е замислена, и принципите, уреждащи нейното функциониране, схемата на Съюза за търговия с емисии отговаря на всички критерии за „търгуема разрешителна схема“. Тази схема също водела до постигането на цели, свързани с опазване на околната среда. В това отношение Република Полша се позовава на решение на Съда от 29 март 2012 г., Комисия/Полша, в което Съдът посочва, че „основната […] цел на Директива 2003/87 е да намали съществено емисиите на парникови газове с оглед спазване на задълженията на Съюза и на държавите членки по Протокола от Киото“ ( 19 ). Република Полша поддържа по-специално, че формулировката на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 по никакъв начин не указва, че целите, свързани с опазване на околната среда, или повишенията на енергийната ефективност трябва да надхвърлят тези, които могат да бъдат постигнати чрез задължителна система, предвидена в правото на Съюза. Съображения 28 и 29 от Директива 2003/96 също не подкрепяли такова становище.

31.

Като има предвид, че директиви 2003/96 и 2003/87 са разработени почти едновременно, Република Полша счита, че ако схемата на Съюза за търговия с емисии не трябваше да се счита за „търгуема разрешителна схема“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96, това щеше да бъде изрично посочено от законодателя на Съюза. Според нея целта на тези разпоредби е да се избегне „двойното данъчно облагане“ на енергоемките стопански дейности, които са обхванати и от схемата на Съюза за търговия с емисии.

32.

Според Република Полша предложението на Комисията от 13 април 2011 г. за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО предвижда изменения в член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96, за да се изключи схемата на Съюза за търговия с емисии от обхвата на понятието „търгуеми разрешителни схеми“ за целите на член 17 от Директива 2003/96. Такова изменение било необходимо само защото съгласно все още действащите норми схемата на Съюза за търговия с емисии попадала в обхвата на тези разпоредби. Във всеки случай предложението не било прието от Съвета.

33.

Що се отнася до декларацията, включена като приложение към „протокола от заседанието на Съвета, по време на което […] Директива [2003/96 е] приета“, на която се позовава Комисията, Република Полша счита, че тя не се отнася до прилагането на член 17 от Директива 2003/96, а съдържа само общи твърдения като например факта, че въз основа на предложение от Комисията Съветът се е ангажирал да анализира конструктивно фискалните мерки, които е трябвало да съпътстват бъдещото прилагане на схемата на Съюза за търговия с емисии, за да се избегне двойно данъчно облагане.

34.

Съгласно установената съдебна практика в рамките на производство на основание член 258 ДФЕС задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите за тази цел доказателства ( 20 ). Видно отново от постоянната практика, Съдът може да разглежда само твърдения за неизпълнение, които Комисията вече е формулирала на етапа на мотивираното си становище ( 21 ).

35.

От това следва, че в случай като настоящия, в който предполагаемото неизпълнение на задължения се основава на твърдението, че националното право не е в съответствие с разпоредбите на дадена директива, успехът на иска на Комисията трябва на свой ред да се основава на това дали тя е тълкувала правилно текста на Директивата и на доводите, изтъкнати от Комисията както в досъдебната процедура, така и в настоящото производство.

36.

Тъй като е налице общо съгласие между страните по отношение на основните факти, ще стане ясно, че това дело се отнася изцяло до тълкуването на член 17 от Директива 2003/96. Страните са съгласни, че Република Полша е приела закон, който освобождава от облагане с акциз енергийни продукти (въглищни и газови продукти), използвани от енергоемки дружества, обхванати от схемата на Съюза за търговия с емисии, предвидена в Директива 2003/87. Те също така се съгласяват, и това е релевантно във връзка с доводите на Комисията, че съгласно това национално законодателство въпросното освобождаване се предоставя автоматично и независимо от това дали стопанските дейности вече са се възползвали от каквито и да е подкрепящи мерки по Директива 2003/87, като например безплатното разпределение на квоти за емисии. Следователно въпросът е дали този начин на прилагане попада в обхвата на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96.

37.

Член 4 от Директива 2003/96 задължава държавите членки да налагат минимални нива на облагане с данъци върху енергийните продукти и електроенергията, определени в член 2 от посочената директива. Това задължение е предмет на редица освобождавания от минималната ставка, които в случая на член 14 от тази директива са задължителни. В останалите случаи държавите членки могат да изберат да ги прилагат. Такъв е случаят с член 17 от Директива 2003/96, чието тълкуване е в основата на настоящото производство.

38.

Една от основните цели на Директива 2003/96 е да възпира държавите членки да не се конкурират помежду си за промишленото местоположение на предприятията, предлагайки ниски ставки на облагане с енергийни данъци при използването на изкопаеми горива. Това се постига чрез предвиждането на минимални нива на Съюза на облагане с данъци в съответствие с член 1 от посочената директива. Косвената цел на тази мярка е и да се възпира използването на изкопаеми горива като цяло. Член 17 от Директива 2003/96 обаче позволява на държавите членки да дерогират условията на тези задължения за облагане с данъци, като прилагат определени освобождавания от облагане с акциз и намаления на акциза, когато са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия. Тази разпоредба е в полза — макар и не само — на енергоемките стопански дейности. Основанието за това — подобно на това за мерките, насочени към сектори, изложени на риск от изтичане на въглерод съгласно Директива 2003/87 ( 22 ) — е двойно. Разпоредбата цели да противодейства на риска от преместване на енергоемките предприятия в страни, в които няма такива данъци или се прилагат много по-ниски данъци. Това би отслабило Европейския съюз като промишлен център и неговата конкурентоспособност ( 23 ). Нещо повече, подобни премествания биха могли да се извършат в страни, където енергията е не само много по-евтина, но където екологичните стандарти като цяло са значително по-ниски от европейските.

39.

Както вече отбелязах, тезата на Комисията се основава главно на твърдението, че понятието „търгуеми разрешителни схеми“, съдържащо се в член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96, не обхваща участието в схемата на Съюза за търговия с емисии.

40.

Текстът на член 17 от Директива 2003/96 действително е донякъде неясен. Член 17, параграф 1 от Директива 2003/96 предвижда, че държавите членки могат да прилагат данъчни намаления при потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление (1) в подкрепа на енергоемка стопанска дейност и (2) когато се сключват споразумения с предприятия или обединения от предприятия, или в случаите, когато се прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, доколкото те спомагат за опазването на околната среда и повишаване на енергийната ефективност. Тези възможности обаче изискват минималните данъчни ставки, предвидени в Директивата, да се спазват средно във всяка стопанска дейност.

41.

Член 17, параграф 2 от Директива 2003/96 предвижда, че независимо от разпоредбите на член 4, параграф 1, държавите членки могат изцяло да освободят стопанските дейности от това облагане на потреблението на енергийни продукти и електроенергия (както са определени в член 2 от Директивата), когато те се използват в „енергоемки стопански дейности“, както е посочено в член 17, параграф 1 от Директива 2003/96. На следващо място, член 17, параграф 3 от Директивата предвижда отделна категория намаление на данъка до 50 %, когато „се използват от определените в член 11 предприятия, чиито дейности не са енергоемки според определението от параграф 1 от настоящия член“.

42.

Член 17, параграф 4 от Директива 2003/96 предвижда, че предприятията, които се ползват от подобно освобождаване от облагане с данък съгласно член 17, параграф 2 или намаление на данъка съгласно член 17, параграф 3 сключват „споразумения, прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е посочено в параграф 1, буква б)“. Тези споразумения, търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми обаче трябва да водят до повишаване на енергийната ефективност или постигане на целите, свързани с опазването на околната среда, които са „най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността“. За разлика от това в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 изобщо не се споменава това изискване ( 24 ).

43.

Имайки предвид, че полският Закон за акцизите предвижда пълно освобождаване от облагане с данък на енергоемките стопански дейности, става ясно, че Полша е основала член 31а, параграф 1, точка 8 и член 31b, параграф 1, точка 5 от полския Закон за акцизите на разпоредбите на член 17, параграф 2 от Директива 2003/96. Това означава, че независимо от посочената по-горе обща липса на яснота на член 17 от Директивата, е приложим член 17, параграф 4 от тази директива. Съгласно тази разпоредба „[п]редприятията, които се ползват […] прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е посочено в параграф 1, буква б)“ и тези търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми „трябва да водят до постигане на целите, свързани с опазването на околната среда или повишаването на енергийната ефективност, най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността“.

44.

С оглед на това, за да се определи дали Полша е изпълнила задълженията си, основният въпрос е какво означава понятието „търгуема разрешителна схема“, съдържащо се в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96. Допълнителен въпрос е кога такава схема може да се разглежда като постигаща, първо, „целите, свързани с опазването на околната среда или повишаването на енергийната ефективност“ съгласно формулировката на член 17, параграф 3, и второ, дали тези постижения са „най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността“. Както обаче ще стане ясно, Съдът не е в състояние да разгледа това второ изискване като твърдение за неизпълнение на задължение. Разглеждането на този въпрос обаче може да е от полза при тълкуването на разпоредбата като цяло.

45.

Страните не спорят, че схемата на Съюза за търговия с емисии притежава всички характеристики на „търгуема разрешителна схема“. Що се отнася до допълнителното изискване по член 17, параграф 4 от Директива 2003/96, а именно че трябва да се постигнат цели, свързани с опазването на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, съществуват различни подходи към тълкуването на тази разпоредба. Въпросът дали търгуемата разрешителна схема води до постигане на целите, свързани с опазването на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, може да се разгледа различно. Може да се поддържа, че за целите на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 на Директива 2003/96 е достатъчно участието в търгуемата разрешителна схема само по себе си да е от естество да постигне целите, свързани с опазването на околната среда, или да повиши енергийната ефективност, тъй като тази схема преследва такива цели. Това е доводът на Република Полша. При условията на евентуалност би могло да се поддържа, че участието в търгуемата разрешителна схема трябва освен това по доказуем начин да доведе до постигането на тези цели. При все това от абстрактна гледна точка участието в схемата на Съюза за търговия с емисии несъмнено отговаря на последното изискване. Всъщност Съдът вече е постановил, че схемата на Съюза за търговия с емисии благоприятства постигането на целите, свързани с опазване на околната среда, чрез намаляване на парниковите газове ( 25 ), което означава, че тя по дефиниция отговаря и на допълнителните изисквания, посочени в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96.

46.

В конкретния случай обаче тази преценка може би не е толкова ясна. Докато съгласно член 31c от полския Закон за акцизите енергоемките стопански дейности автоматично придобиват право да бъдат освободени от облагане с акциз върху потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление, същите тези дейности, за инсталациите им, за които се счита, че са изложени на риск от изтичане на въглерод ( 26 ), получават 100 % от квотите си за емисии безплатно съгласно член 10б от Директива 2003/87 в действащата му понастоящем редакция. Това означава, че всъщност те няма да бъдат обременени финансово съгласно схемата на Съюза за търговия с емисии, така че би могло да се твърди, че участието на тези стопански дейности в схемата на Съюза за търговия с емисии не води до постигане на целите, свързани с опазването на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, тъй като те нямат никакъв стимул да действат по този начин. Следователно би могло да се поддържа, че освобождаването от облагане с акциз на потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление, не е обосновано. Това става още по-ясно, когато се разглежда второто условие на член 17, параграф 4 от Директива 2003/96, което изисква постигането на „[цели], свързани с опазването на околната среда[,] или повишаването на енергийната ефективност, най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността“ ( 27 ).

47.

Изразът „стандартните минимални ставки за Общността“, изглежда, се отнася до минималната данъчна ставка, предвидена в Директива 2003/96, макар че ако това се е имало предвид, щеше да бъде полезно, ако това бе действително изрично посочено в член 17, параграф 4 от тази директива. Така член 17, параграф 4 от Директива 2003/96, изглежда, предвижда, че всяко предприятие, което се ползва от освобождаване от облагане с акциз (или намаляване на акциза), трябва да докаже, че като е участвало в търгуема разрешителна схема, то е постигнало цели, свързани с опазването на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, сравними с тези, които биха били постигнати, ако за продуктите му се прилагаше минималната акцизна ставка. Поне в някои случаи доказването на подобна хипотетична съпоставка би могло да изисква сложни иконометрични и други доказателства. Същевременно е очевидно, че посочен в правен текст критерий не може лесно да се пренебрегне, независимо колко трудно е прилагането му.

48.

Стана ясно, че в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87 100 % от квотите могат да се предоставят безплатно на енергоемките стопански дейности, които са част от отрасъл, изложен на риск от изтичане на въглерод. Всичко това дава основание да се предположи, че в тези случаи не е изпълнен критерият за постигнати цели, свързани с опазването на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността. Във всеки случай, като се прилага автоматично освобождаването от облагане с акциз на въглеродните и газовите продукти за отопление на енергоемките предприятия, в полския Закон за акцизите по никакъв начин не се отчита този критерий.

49.

Това обаче не е довод, изтъкнат от Комисията в настоящото дело. Това, което Комисията всъщност твърди, е, че за целите на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 понятието „търгуеми разрешителни схеми“ следва да се тълкува като изключващо от обхвата си схемата на Съюза за търговия с емисии. Тя се опасява, че Директива 2003/87 няма да може да постигне целта си за насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове, ако на държавите членки бъде позволено да освобождават енергоемките стопански дейности от облагане с минималните акцизни ставки само защото участват в схемата на Съюза за търговия с емисии.

50.

По този начин Комисията поддържа, че понятието „търгуема разрешителна схема“ трябва да се разбира по-скоро като схема, в която съответните стопански дейности участват доброволно, а не като задължителна схема като например схемата на Съюза за търговия с емисии. Освен това тя твърди, че само схема, която постига цели, свързани с опазване на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, които са по-високи от тези, които се постигат от задължителните актове на Съюза, може да се ползва от изключенията, предвидени в член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96, без да се посочва фактът, че такива цели изобщо не би могло да се постигнат, ако енергоемката стопанска дейност получи безплатно 100 % от своите квоти за емисии. Независимо от неясната в редица отношения формулировка на член 17 от Директива 2003/96, твърдението, че търгуемите разрешителни схеми по смисъла на тази разпоредба трябва да постигат цели, свързани с опазване на околната среда, и повишаване на енергийната ефективност, които са по-високи от постигнатите съгласно задължителните схеми на Съюза, не намира опора в самия текст на тази разпоредба.

51.

Комисията твърди, че декларацията, включена като приложение към протокола от заседанието на Съвета, на което е приета Директива 2003/96, е в подкрепа на паралелното действие на данъчното облагане по Директива 2003/96 и на схемата на Съюза за търговия с емисии. Този довод обаче не е убедителен. Такива протоколи не са нормативни текстове и не могат да променят едно иначе ясно указание, съдържащо се в нормативен акт на Съюза, а именно „търгуеми разрешителни схеми […], доколкото те спомагат за опазването на околната среда и повишаване на енергийната ефективност“. Освен това застъпваният от Комисията смисъл на декларацията, съдържаща се в този протокол, не е съвсем ясен.

52.

Освен това, макар да е вярно, че Директива 2003/87 е изградена на презумпцията, че цената на квотите за емисии действа като стимул за преминаване към технологии, отделящи по-малко парникови газове, Директива 2003/87 се е развила значително през годините, докато Директива 2003/96 не е. Това се илюстрира от факта, че правната уредба относно изтичането на въглерод (която се отнася до риск, който е по-голям в енергоемката промишленост) е въведена в Директива 2003/87 едва с Директива 2009/29/ЕО ( 28 ).

53.

Следва също да се има предвид, че член 17 от Директива 2003/96 се отнася единствено до намаления на данъците върху потреблението на енергийните продукти, използвани за отопление, на стационарните двигатели, както и на съоръженията и оборудването, използвани в строителните работи, гражданското строителство и благоустройството, съгласно член 8, параграф 2, букви б) и в) от тази директива, и на електроенергията. За сметка на това Директива 2003/87 има за цел да предотврати емисиите от голям набор от дейности, водещи до определени парникови газове. Макар да е очевидно, че е налице припокриване между член 17 от Директива 2003/96 и Директива 2003/87, не виждам — и това е жалко — да е налице съгласуван подход за уредбата на този въпрос от законодателя на Съюза. Това означава също така, че трудно може да се ограничи прилагането на даден акт, за да се защити ефективността на друг акт, който освен това е претърпял значително развитие през годините ( 29 ). Към това би могло да се добави, че ако законодателят на Съюза е искал да изключи участието в схема на Съюза за търговия с емисии за тази цел, това е могло лесно да бъде указано най-малкото имайки предвид, че самата схема за търговия с емисии е въведена с директива (Директива 2003/87), обнародвана в рамките на две седмици преди Директива 2003/96.

54.

Що се отнася до довода на Комисията, че само доброволните търгуеми разрешителни схеми попадат в обхвата на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96, може да се приеме, че текстът на член 17, параграф 4 от тази директива на някои езици, изглежда, указва доброволния характер на участие в търгуема разрешителна схема. Текстът на английски език на параграф 4 гласи „shall enter into the agreements, tradable permit schemes or equivalent arrangements“ [бел. пр. използва се повелителна глаголна форма] ( 30 ). Това би могло да доведе до размисъл дали тази разпоредба действително обхваща само търгуема разрешителна схема, която предприятието „прилага“. Ако това е така, това на свой ред означава, че се предвижда известно „действие“ (независимо дали е доброволно или не).

55.

Както отбелязва Съдът в своето решение ExxonMobil Production Deutschland ( 31 ), по силата на член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, който определя приложното ѝ поле, тя се прилага спрямо „емисиите“ парникови газове, изброени в приложение II към тази директива, сред които е CO2, „получен от дейностите, посочени в приложение I“ към същата директива ( 32 ). Следователно не се изисква никакъв доброволен или принудителен акт на каквото и да е предприятие. Ако дадена инсталация отговаря на изискванията, схемата на Съюза за търговия с емисии се прилага по отношение на нея и предприятието трябва да върне квотите, съответстващи на емисиите на инсталацията, в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/87.

56.

Разбирането, че схемите изискват това, което може да се нарече „доброволен акт на присъединяване“ към търгуемите разрешителни схеми, обаче не се подкрепя от текстовете на всички езици ( 33 ). Освен това текстът на член 17, параграф 4 от Директива 2003/96 посочва „споразумения, […] търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е посочено в параграф 1, буква б)“. Според мен при включването на тези конкретни думи трудно може да се стигне до извод, различен от това, че „търгуемите разрешителни системи“, посочени в член 17, параграф 1, буква б) (където текстът не предвижда такъв евентуално доброволен елемент) ( 34 ), са идентични с посочените в член 17, параграф 4 от Директива 2003/96 и следователно и двете разпоредби не изключват участието в задължителна схема. Именно този текст предопределя отхвърлянето на тезата, изложена от Комисията в настоящото производство.

57.

Вярно е, че съображение 29 от тази директива предвижда, че „[с]ледва да се обърне внимание на предприятията, които сключват договори за повишаване на опазването на околната среда и енергийната ефективност; като енергоемките предприятия се нуждаят от специален режим“. Това общо принципно изявление обаче не може да промени смисъла на ясните думи, които законодателят на Съюза всъщност е използвал в член 17, параграф 1, буква б) и в параграф 4. Ако идеята е била участието в схема на Съюза за търговия с емисии да не се счита за „търгуема разрешителна схема“ за тази цел, законодателят на Съюза е можел и е трябвало да посочи това изрично.

58.

Както посочих по-горе, Комисията не основава твърдението си за неизпълнение на задължения на факта, че полският Закон за акцизите предоставя освобождаване от минимално ниво на облагане с данък на потреблението на въглища и газ за отоплителни цели от енергоемките стопански дейности, без да отчита дали с участието в схемата на Съюза за търговия с емисии са постигнати цели, свързани с опазване на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност, по начин, който е най-общо еквивалентен на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността. Вместо това тя е ограничила тезата си само до един довод, а именно че схемата на Съюза за търговия с емисии не е „търгуема разрешителна схема“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 per se, защото тя твърди, че за тази цел е допустима само търгуема разрешителна схема, в която предприятието участва доброволно и която постига цели, свързани с опазване на околната среда или с повишаване на енергийна ефективност, различни от тези на схемата на Съюза за търговия с емисии.

59.

Комисията също така не твърди, че прилагането на Директива 2003/87 само по себе си може да не доведе до постигане на цели, свързани с опазване на околната среда, или повишаване на енергийната ефективност в даден случай, тъй като прилагането на нормите на тази директива, като например безплатното разпределение на 100 % от квотите за емисии на инсталациите, изложени на риск от изтичане на въглерод, означава, че дадено предприятие няма да има стимул да намали емисиите си на парникови газове.

60.

Поради всички причини, които току-що споменах, не считам обаче, че тази конкретна теза на Комисията относно смисъла, който следва да се даде на израза „търгуеми разрешителни схеми“, може да бъде възприета с оглед на изричния текст на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96.

61.

От член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда и от съдебната практика относно тази разпоредба следва, че исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на посочените основания, като това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да се произнесе по иска или жалбата.

62.

От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба ( 35 ) и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение ( 36 ). В случая, доколкото Комисията основава исковата си молба на единственото твърдение за неизпълнение на задължения, а именно че „търгуемите разрешителни схеми“ за целите на член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96 обхващат само доброволни схеми, които постигат цели, свързани с опазването на околната среда, или икономии на енергия, които са по-високи от постигнатите от задължителните схеми на Съюза, следва да се разгледа единствено това твърдение за неизпълнение на задължения. Съдът не може да се произнася по други въпроси освен по твърденията за неизпълнение на задължения и исканията, направени от Комисията в исковата ѝ молба по член 258 ДФЕС ( 37 ).

63.

Тъй като твърденията на Комисията не позволяват да се заключи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 17 от Директива 2003/96, съответно съм длъжен да заключа, че Комисията не е доказала основателността на иска си.

64.

По силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане от спечелилата делото страна. Тъй като Република Полша е поискала Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, а Комисията в крайна сметка е загубила делото, следва същата да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Република Полша.

65.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да постанови следното:

Първо, да отхвърли иска.

Второ, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.