1)

Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и изискването за прозрачност на договорните клаузи, в рамките на ипотечен кредит, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на продавач или доставчик да не включва в подобен договор пълното определение на референтния индекс, служещ за изчисляването на променлив лихвен процент или да не предостави на потребителя, преди сключването на този договор, информационна брошура с колебанията на този индекс в миналото, с мотива, че данните относно посочения индекс се публикуват официално, при условие, че с оглед на обществено наличната и достъпна информация, както и на данните, които продавачът или доставчикът евентуално е предоставил, среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е в състояние да схване конкретното функциониране на начина на изчисляване на референтния индекс и по този начин да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения.

2)

Член 3, параграф 1, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато национална юрисдикция приеме, че договорна клауза, имаща за предмет определянето на начина на изчисляване на променлив лихвен процент в договор за ипотечен кредит, не е съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 или на член 5 от тази директива, тя следва да провери дали тази клауза е „неравноправна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.

3)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че налага на националния съд да предостави на потребителя избор между, от една страна, изменение на договора посредством замяната на счетена за неравноправна договорна клауза за определяне на променлив лихвен процент с клауза, позоваваща се на предвиден субсидиарно в закона индекс, и от друга страна, отмяна на целия договор за ипотечен кредит, когато същият не може да продължи да съществува без тази клауза.

4)

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 1, параграф 2 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай на недействителност на неравноправна клауза за определяне на референтния индекс за изчисляването на променливите лихвени проценти на заем, националният съд, при спазване на условията по точка 67 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C 125/18, EU:C:2020:138), да замести този индекс със законен индекс, приложим при липсата на противно споразумение между страните по договора, когато тези два индекса се определят по еднакво сложен метод на изчисляване и националното право предвижда това заместване в случаите, при които е безспорно, че целта е да се запази равновесието на престациите между страните, при условие, че заместващият индекс действително отразява субсидиарна разпоредба на националното право.

5)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в положение, в което договор между продавач или доставчик и потребител не може да продължи да съществува след премахването на неравноправна клауза, отмяната на целия договор излага потребителя на особено увреждащи последици, националният съд може да поправи недействителността на тази клауза като я замести със субсидиарна разпоредба на националното право, при което прилагането на лихвения процент, произтичащ от заместващия индекс, трябва да се извърши към датата на сключването на договора.