12.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 472/6


Решение на Съда (трети състав) от 20 октомври 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — ROI Land Investments Ltd./FD

(Дело C-604/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Регламент (ЕС) 1215/2012 - Член 6 - Ответник с местоживеене в трета държава - Член 17 - Компетентност при потребителски договори - Понятията „търговска дейност или професия“ и „занятие или професия“ - Член 21 - Компетентност при индивидуални трудови договори - Понятие за работодател - Отношение на власт и подчинение - Регламент (ЕО) 593/2008 - Приложимо право - Член 6 - Индивидуален трудов договор - Гаранционно споразумение, сключено между работника и трето дружество, с което се гарантира изпълнението на задълженията на работодателя към този работник)

(2022/C 472/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ROI Land Investments Ltd.

Ответник: FD

Диспозитив

1)

Член 21, параграф 1, буква б), точка i) и член 21, параграф 2 от Регламент (EС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкуват в смисъл, че

работник или служител може да предяви иск пред съда по мястото, където или откъдето той обичайно е осъществявал дейност, срещу дадено лице с или без местоживеене на територията на държава членка, с което работникът или служителят не е обвързан посредством формално сключен трудов договор, а съгласно гаранционно споразумение, от което е зависело сключването на трудовия договор с трето лице, като първото лице отговаря пряко за изпълнението на задълженията на това трето лице спрямо работника или служителя, при условие че между това лице и работника или служителя е налице отношение на власт и подчинение.

2)

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012

трябва да се тълкува в смисъл, че

резервата относно прилагането на член 21, параграф 2 от този регламент изключва възможността съд на държава членка да се позове на правилата на тази държава за определяне на съдебната компетентност, когато са изпълнени предпоставките за прилагане на този член 21, параграф 2, дори когато тези правила са по-благоприятни за работника или служителя. За сметка на това, когато не са изпълнени условията за прилагане нито на посочения член 21, параграф 2, нито на някоя от другите разпоредби, изброени в член 6, параграф 1 от посочения регламент, съгласно последната разпоредба този съд е свободен да приложи посочените правила за определяне на съдебната компетентност.

3)

Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“)

трябва да се тълкуват в смисъл, че

в понятието „търговска дейност или професия“ по член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и в понятието „занятие или професия“ по член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ се включва не само дейност като самостоятелно заето лице, но и дейност като наето лице по трудово правоотношение. Освен това споразумение, сключено между работника или служителя и трето спрямо посочения в трудовия договор работодател лице, по силата на което споразумение това лице е пряко отговорно пред работника или служителя за произтичащите от трудовия договор задължения на този работодател, не представлява, за целите на прилагането на тези разпоредби, договор, сключен извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел.


(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.