25.4.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/12


Решение на Съда (пети състав) от 10 март 2022 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover — Германия) — Производство по дело срещу K

(Дело C-519/20) (1)

(Преюдициално запитване - Имиграционна политика - Директива 2008/115/ЕО - Задържане с цел извеждане - Член 16, параграф 1 - Директен ефект - Специализиран център за задържане - Понятие - Задържане в затвор - Условия - Член 18 - Извънредна ситуация - Понятие - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Ефективен съдебен контрол)

(2022/C 171/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Жалбоподател: K

при участието на: Landkreis Gifhorn

Диспозитив

1)

Член 16, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че специално отделение на затвор — което, от една страна, макар да има собствен директор, е под ръководството на този затвор и на подчинение на отговарящия за затворите министър и в което, от друга страна, задържаните с цел извеждане граждани на трети страни се настаняват в специални сгради, разполагащи със собствени съоръжения и отделени от другите сгради на същото отделение, в които се настаняват лица, осъдени за извършването на престъпления — може да се счита за „специализиран център за задържане“ по смисъла на тази разпоредба, ако приложимите условия на задържане на тези граждани изключват, доколкото е възможно, задържането да прилича на поставяне в затворническа среда и ако са уредени по начин, който зачита основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и правата, закрепени в член 16, параграфи 2—5 и в член 17 от Директива 2008/115.

2)

Член 18 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, от която се иска в рамките на компетентността ѝ да разпореди или да продължи задържане в затвор на гражданин на трета страна с цел извеждане, трябва да може да провери дали са изпълнени условията, при които този член 18 допуска държава членка да задържи съответния гражданин в затвор.

3)

Член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с принципа на предимство на правото на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция е длъжна да остави без приложение правна уредба на държава членка — която допуска незаконно пребиваващи граждани на трети страни временно да бъдат задържани в затвори с цел извеждане, като бъдат отделени от обикновените затворници — ако условията, които член 18, параграф 1 и член 16, параграф 1, второ изречение от тази директива поставят за съответствието на такава правна уредба с правото на Съюза, не са или вече не са изпълнени.


(1)  ОВ C 19, 18.1.2021 г.