Решение на Съда (трети състав) от 1 август 2022 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — M P A/LC D N M T

(Дело C-501/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Членове 3, 6 — 8 и 14 - Понятие „обичайно местопребиваване“ - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка - Регламент (ЕО) № 4/2009 - Членове 3 и 7 - Граждани на две различни държави членки, пребиваващи в трета държава в качеството на договорно наети служители, назначени в делегацията на Европейския съюз в тази трета държава - Определяне на компетентността - Forum necessitatis)

(2022/C 408/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: M P A

Ответник: LC D N M T

Диспозитив

Член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, и член 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкуват в смисъл, че за определянето на обичайното местопребиваване по смисъла на тези разпоредби не може да бъде от решаващо значение качеството на засегнатите съпрузи като договорно наети служители на Европейския съюз, назначени в делегация на последния в трета държава, и за които се твърди, че се ползват с дипломатически статут в тази трета държава.

Член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за определянето на обичайното местопребиваване на дете не е релевантна връзката, която представлява гражданството на майката, както и нейното местопребиваване преди сключването на брака, в държавата членка на юрисдикцията, сезирана с иск за родителска отговорност, като същевременно не е достатъчно обстоятелството, че малолетните деца са родени в тази държава членка и са нейни граждани.

В случай че нито една юрисдикция на държава членка не е компетентна да се произнесе по искане за разтрогване на брачните връзки по силата на членове 3—5 от Регламент № 2201/2003, член 7 от този регламент във връзка с член 6 от него трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че ответникът в главното производство е гражданин на държава членка, различна от тази на сезираната юрисдикция, е пречка за прилагането на предвидената в този член 7 клауза относно субсидиарната компетентност за обосноваване на компетентността на тази юрисдикция, без при това да е пречка юрисдикциите на държавата членка, на която той е гражданин, да бъдат компетентни да разгледат подобно искане в приложение на националните правила за компетентност на последната държава членка.

В случай че нито една юрисдикция на държава членка не е компетентна да се произнесе по искане относно родителската отговорност по силата на членове 8—13 от Регламент № 2201/2003, член 14 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че ответникът в главното производство е гражданин на държава членка, различна от тази на сезираната юрисдикция, не е пречка за прилагането на предвидената в този член 14 клауза относно субсидиарната компетентност.

Член 7 от Регламент 4/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

в случай че обичайното местопребиваване на всички страни по спор относно задължения за издръжка не се намира в държава членка, е възможно да се констатира компетентността, основана в изключителни случаи на forum necessitatis по член 7, ако нито една юрисдикция на държава членка е компетентна по силата на членове 3—6 от този регламент, ако не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка, и ако този спор има достатъчна връзка с държавата членка на сезираната юрисдикция,

—

за да се приеме в изключителни случаи, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство в трета държава, е необходимо да се установи, след подробен анализ на изтъкнатите във всеки отделен случай доказателства, че достъпът до правосъдие в тази държава членка е правно или фактически възпрепятстван, по-конкретно чрез прилагането на процесуални условия, които са дискриминационни или в разрез с основните гаранции на справедливия съдебен процес, без да се изисква страната, която се позовава на посочения член 7, да е длъжна да докаже, че напразно е образувала или се е опитала да образува това производство пред юрисдикциите на същата трета държава, и

—	за да се приеме, че даден спор трябва да има достатъчна връзка с държавата членка на сезираната юрисдикция е възможно основаване на гражданството на една от страните.

(1) ОВ C 423, 7.12.2020 г.