Решение на Съда (пети състав) от 14 юли 2022 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — ÖBB-Infrastruktur Aktiengesellschaft/Lokomotion Gesellschaft für Schienentraktion mbH

(Дело C-500/20) (1)

(Преюдициално запитване - Международни споразумения - Железопътен транспорт - Конвенция за международни железопътни превози (COTIF) - Единни правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI) - Член 4 - Обвързващи норми - Член 8 - Отговорност на управителя - Член 19 - Други искове - Компетентност на Съда - Повреждане на локомотиви на превозвача след дерайлиране - Наем на заместващи локомотиви - Задължение на управителя на инфраструктурата да възстанови разходите за наем - Договор, предвиждащ разширяване на обхвата на отговорността на страните чрез препращане към националното право)

(2022/C 340/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: ÖBB-Infrastruktur Aktiengesellschaft

Ответник: Lokomotion Gesellschaft für Schienentraktion mbH

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз, сезиран в съответствие с разпоредбите на член 267 ДФЕС, е компетентен да тълкува член 4, член 8, параграф 1, буква b) и член 19, параграф 1 от Притурка E („Единни правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI)“) към Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г.

Член 8, параграф 1, буква b) от Притурка E към Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че отговорността на управителя на инфраструктурата за имуществени вреди не обхваща понесените от железопътното предприятие разходи за наем на заместващи локомотиви, докато трае ремонтът на повредените такива.

Член 4 и член 19, параграф 1 от Притурка E към Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че страните по договора могат да поемат по-тежка отговорност с бланкетно препращане към националното право, съгласно което обхватът на отговорността на управителя на инфраструктурата е по-широк и вината е предпоставка за отговорността.

(1) ОВ C 19,18.1.2021 г.