1)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали дадена практика представлява злоупотреба с господстващо положение, е достатъчно органът за защита на конкуренцията да докаже, че тази практика може да засегне структурата на ефективна конкуренция на съответния пазар, освен ако предприятието с господстващо положение не установи, че антиконкурентните последици, които могат да следват от посочената практика, се неутрализират и дори преодоляват чрез положителни за потребителите последици, най-вече с оглед на цените, избора, качеството или нововъведенията.

2)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се изключи възможността поведението на предприятие с господстващо положение да представлява злоупотреба, трябва да се приеме за недостатъчно представянето от негова страна само на доказателство, че това поведение не е породило конкретни ограничителни последици. Това доказателство би могло да е признак за неспособността на даденото поведение да породи антиконкурентни последици, но то трябва да бъде допълнено с други доказателства, установяващи тази неспособност.

3)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на злоупотреба, която представлява упражнявана от предприятие с господстващо положение практика с отстраняващ ефект, трябва да се преценява въз основа на способността на тази практика да породи антиконкурентни последици. Органът за защита на конкуренцията не е длъжен да доказва намерението на съответното предприятие да отстрани конкурентите си по начини или чрез средства, различни от характерните за основаната на качествата конкуренция. Доказването на такова намерение обаче представлява фактическо обстоятелство, което може да се вземе предвид при определянето на дадена злоупотреба с господстващо положение.

4)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че законосъобразна извън конкурентното право практика може да се квалифицира като „злоупотреба“ по смисъла на тази разпоредба, когато е въведена от предприятие с господстващо положение, ако може да породи отстраняващ ефект и се основава на използването на средства, различни от свързаните с основана на качествата конкуренция. Когато тези две условия са изпълнени, съответното предприятие с господстващо положение може все пак да избегне прилагането на предвидената в член 102 ДФЕС забрана, като докаже, че разглежданата практика е обективно обоснована и пропорционална с оглед на тази обосновка или е неутрализирана и дори преодоляна чрез предимства, свързани с ефективността, които са от полза и за потребителите.

5)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато едно или няколко дъщерни дружества, принадлежащи към една стопанска единица, злоупотребяват с господстващо положение, наличието на тази единица е достатъчно, за да се приеме, че дружеството майка също носи отговорност за тази злоупотреба. Съществуването на такава единица трябва да се презумира, ако към момента на настъпване на фактите почти целият капитал на дъщерните дружества се притежава пряко или косвено от дружеството майка. Органът за защита на конкуренцията не е длъжен да представя каквито и да било допълнителни доказателства, освен ако дружеството майка не установи, че не е имало правомощия да определя поведението на дъщерните си дружества, които са действали самостоятелно.