1)

Член 9, параграф 2 и член 15 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз, както и член 10, параграф 2 и член 15 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

притежателят на марка има право да се противопостави на пускането на пазара от паралелен вносител на преопакован лекарствен продукт в нова външна опаковка, върху която е поставена тази марка, когато при замяната на средството срещу подправяне на оригиналната външна опаковка, извършена в съответствие с член 47а, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., остават видими следи или следи, които могат да се установят чрез допир, от отварянето върху посочената опаковка, при условие че

2)

Директива 2001/83, изменена с Директива 2012/26, и Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 година за допълване на Директива 2001/83

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат държава членка да предвиди, че паралелно внесените лекарствени продукти трябва по принцип да бъдат преопаковани в нова опаковка и че може да се пристъпи към преетикетиране, както и към поставянето на нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка на тези лекарствени продукти, само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства, по-специално когато съществува риск от нарушаване на снабдяването със съответния лекарствен продукт.

3)

Член 9, параграф 2 и член 15 от Регламент 2017/1001, както и член 10, параграф 2 и член 15 от Директива 2015/2436, във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

правна уредба на държава членка, която предвижда, че паралелно внесените лекарствени продукти трябва по принцип да бъдат преопаковани в нова опаковка и че може да се пристъпи към преетикетиране, както и към поставянето на нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка на тези лекарствени продукти, само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства, не представлява пречка притежателят на марка да упражни правото си да се противопостави на пускането на пазара от паралелен вносител на преопакован лекарствен продукт в нова външна опаковка, върху която е поставена тази марка.

4)

Член 9, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001, както и член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436, във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

първото от петте условия, изброени в точка 79 от решение от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C-427/93, C-429/93 и C-436/93, EU:C:1996:282) — според което притежателят на марка има основание да се противопостави на последващото пускане на пазара в дадена държава членка на носещ марката лекарствен продукт, внесен от друга държава членка, когато вносителят на този лекарствен продукт го е преопаковал и отново е поставил посочената марка върху него и когато преопаковането на посочения лекарствен продукт в нова външна опаковка не е обективно необходимо за целите на пускането му на пазара в държавата членка на вноса — трябва да бъде изпълнено, когато марката, поставена върху оригиналната външна опаковка на съответния лекарствен продукт, е била заменена с различно наименование на продукта върху новата външна опаковка на този лекарствен продукт, при условие че на първичната опаковка на лекарствения продукт е поставена тази марка и/или новата външна опаковка препраща към нея.

5)

Член 9, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001, както и член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

притежателят на марка може да се противопостави на пускането на пазара в дадена държава членка от паралелен вносител на лекарствен продукт, внесен от друга държава членка, като този паралелен вносител е преопаковал лекарствения продукт в нова външна опаковка, върху която е поставил отново специфичната за продукта марка на притежателя на марката, но не е възпроизвел другите марки и/или другите отличителни знаци, които са били поставени върху оригиналната външна опаковка на този лекарствен продукт, когато представянето на новата външна опаковка действително може да накърни репутацията на марката или когато това представяне не позволява или позволява единствено трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен потребител да разбере дали този лекарствен продукт е с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, е с произход от трето лице, като по този начин се накърнява функцията за указване на произход на марката.