1)

Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, изменена с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г., и по-специално член 1 и член 10, буква б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което лице, което иска признаване на професионалната си квалификация, не е получило удостоверение за обучение, което го квалифицира в държавата членка по произход да упражнява регламентирана професия в нея.

2)

Членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение, при което заинтересованото лице не притежава документ, удостоверяващ професионалната му квалификация като фармацевт по смисъла на точка 5.6.2 от приложение V към Директива 2005/36, изменена с Директива 2013/55, но е придобило професионална компетентност във връзка с тази професия както в държавата членка по произход, така и в приемащата държава членка, компетентните органи на последната са длъжни да преценят тази компетентност, когато са сезирани с искане за признаване на професионална квалификация, и да я съпоставят с професионалната компетентност, изисквана в приемащата държава членка за получаване на достъп до професията на фармацевт. Ако тази компетентност съответства на изискваната от националните разпоредби на приемащата държава членка, последната е длъжна да я признае. Ако този сравнителен преглед разкрие само частично съответствие на компетентностите, приемащата държава членка има право да изиска заинтересованото лице да докаже, че е придобило липсващите знания и квалификации. Компетентните национални органи следва да преценят дали в такъв случай знанията, придобити в приемащата държава членка в рамките по-специално на определен практически опит, са достатъчни, за да се установи притежаването на липсващите знания. Ако сравнителният преглед покаже съществени различия между преминатото от молителя обучение и обучението, изисквано в приемащата държава членка, компетентните органи могат да определят изравнителни мерки за преодоляването на тези различия.