1

Жалбоподателите, Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl и Aquind SAS, са организатори на проект за междусистемна електроенергийна връзка, свързваща електропреносните мрежи на Обединеното кралство и Франция (наричан по-нататък „проектът за междусистемна връзка Aquind“).

2

Проектът за междусистемна връзка Aquind е включен в списъка на Европейския съюз на проектите от общ интерес с Делегиран регламент (ЕС) 2018/540 на Комисията от 23 ноември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 90, 2018 г., стр. 38) и поради това се счита за основен проект от инфраструктурата, необходима за завършването на вътрешния енергиен пазар.

3

Тъй като този списък на Съюза на проекти от общ интерес трябва да се изготвя на всеки две години, установеният с Делегиран регламент 2018/540 списък е заменен със списъка, установен с Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 на Комисията от 31 октомври 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 74, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). С новия списък, съдържащ се в приложението към обжалвания регламент, проектът за междусистемна връзка Aquind се включва в списъка на Съюза на проектите, които вече не се считат за проекти от общ интерес.

4

На 25 декември 2019 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба, с която искат отмяна на обжалвания регламент.

5

На 26 март 2020 г. Европейската комисия представя писмена защита в секретариата на Общия съд.

6

С писма, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 1, 8 и 17 април 2020 г., Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република искат да встъпят в подкрепа на Комисията.

7

На 12 юни 2020 г. жалбоподателите представят реплика в секретариата на Общия съд.

8

С определения от 3 август 2020 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването съответно на Федерална република Германия, на Кралство Испания и на Френската република.

9

На 31 август 2020 г. Комисията представя дуплика в секретариата на Общия съд.

10

На 11, 16 и 17 септември 2020 г. Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република съответно представят писмените си становища при встъпване в секретариата на Общия съд.

11

Жалбоподателите искат от Общия съд:

12

Комисията и Кралство Испания искат от Общия съд:

13

Федерална република Германия и Френската република искат от Общия съд да отхвърли жалбата.

14

Съгласно член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, когато жалбата е явно недопустима, Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

15

В настоящия случай Общият съд намира, че делото е достатъчно изяснено от материалите по преписката, и решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.

16

Най-напред следва да се припомни, че като е подкрепяна в този смисъл от Френската република и без формално да повдига възражение за недопустимост, Комисията изразява резерви в писмената си защита относно допустимостта на подадената срещу обжалвания регламент жалба. Всъщност тя отбелязва, че жалбата е преждевременно подадена от жалбоподателите, тъй като към момента, в който те са я депозирали, обжалваният регламент все още не е влязъл в сила, защото е разглеждан в рамките на процедурата по възражения, предвидена в Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 2013 г., стр. 39), и следователно не представлява окончателен акт, който подлежи на обжалване.

17

В репликата жалбоподателите твърдят, че жалбата им е допустима, и отхвърлят доводите на Комисията по този въпрос. Най-напред те подчертават, че тя е приела обжалвания регламент на 31 октомври 2019 г. и че макар да е публикуван в Официален вестник едва на 11 март 2020 г., той вече е бил достъпен на уебсайта на Комисията. По-нататък те твърдят, че съдебната практика не разглежда датата на влизане в сила на даден акт като релевантна, за да се определи дали мерките представляват подготвителен акт или окончателна позиция на институцията. В това отношение те добавят, че обжалваният регламент представлява окончателната позиция на Комисията и че не е приет никакъв друг правен акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна. Освен това те твърдят, че в рамките на процедурата по възражения Европейският парламент или Съветът на Европейския съюз не са разполагали с възможност да приемат изменен акт, а са могли единствено да попречат на влизането в сила на обжалвания регламент. Те уточняват, че ако Съветът или Парламентът са се били противопоставили на влизането в сила на обжалвания регламент, в такъв случай Комисията би могла да отмени своя акт и да приеме нов акт. Накрая, окончателният характер на обжалвания регламент се потвърждавал и от факта, че Комисията не е приела никакъв друг правен акт след изтичането на срока за възражение и че датата на приемане на обжалвания регламент е останала 31 октомври 2019 г.

18

Съгласно постоянната съдебна практика подлежащи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС актове и решения са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 16 юли 1998 г., Regione Toscana/Комисия, T‑81/97, EU:T:1998:180, т. 21).

19

Когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, обжалваеми актове по принцип са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и от 10 юли 1990 г., Automec/Комисия, T‑64/89, EU:T:1990:42, т. 42).

20

Следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС допустимостта на жалбата следва да се преценява предвид съществуващото положение към момента на подаването ѝ (решения от 24 октомври 2013 г., Deutsche Post/Комисия, C‑77/12 P, непубликувано, EU:C:2013:695, т. 65, от 9 септември 2014 г., Hansestadt Lübeck/Комисия, T‑461/12, EU:T:2014:758, т. 22 (непубликувано) и от 25 октомври 2018 г., KF/CSUE, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 164).

21

Освен това разпоредбите на член 263, шеста алинея ДФЕС, с които се уточняват формалностите — а именно съобщаването или публикуването, — с изпълнението на които започва да тече срокът за подаване на жалба за отмяна, не са пречка жалбоподателят да подаде жалба пред съда на Съюза непосредствено след приемане на спорния акт, без да чака съобщаването или публикуването му. Всъщност в този член не се уточнява, че подаването на такава жалба е обусловено от публикуването или съобщаването на съответния акт. За да се даде на заинтересованите лица достатъчно време да оспорят публикуван акт на Съюза, разполагайки с цялата необходима информация, в съответствие с горепосочения член 263, шеста алинея ДФЕС срокът за обжалване на този акт започва да тече едва от датата на публикуването му. Подаването на жалба срещу акт на Съюза преди публикуването му и непосредствено след приемането му по никакъв начин обаче не засяга целта на срока за обжалване, която е да се съхрани правната сигурност, като не се допуска неограничена във времето възможност за оспорване на актове на Съюза, които пораждат правни последици. Следователно, макар от публикуването на даден акт да започват да текат сроковете за обжалване, след изтичането на които актът става окончателен, то не е условие за възникване на правото на обжалване на посочения акт (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., PPG и SNF/ECHA, C‑626/11 P, EU:C:2013:595, т. 35—39). Важно е обаче да се подчертае, че възможността за подаване на жалба преди публикуването на спорния акт може да се разглежда само при условие че, както бе припомнено в точка 18 по-горе, въпросният акт произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя.

22

С оглед на посочената съдебна практика следва да се провери дали обжалваният регламент представлява обжалваем акт и следователно дали жалбата е допустима.

23

Първо, следва да се припомни, че обжалваният регламент е приет от Комисията в приложение на делегирано ѝ от законодателя правомощие съгласно член 290 ДФЕС. Всъщност член 290, параграф 1 ДФЕС гласи, че законодателен акт може да делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи на законодателния акт. Със същата разпоредба се добавя, че законодателните актове определят изрично целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането. В член 290, параграф 2 ДФЕС се уточнява, че законодателните актове определят изрично условията, при които се осъществява делегирането, като тези условия са, от една страна, че Парламентът или Съветът могат да решат да оттеглят делегирането, и от друга страна, че делегираният акт може да влезе в сила единствено ако в срока, определен от законодателния акт, Парламентът или Съветът не представят възражения.

24

Второ, следва да се припомни, че с Регламент № 347/2013 законодателят е делегирал на Комисията правомощието да приема и преразглежда списъка на Съюза на проекти от общ интерес в областта на стратегическата трансевропейска енергийна инфраструктура.

25

Съгласно член 3, параграф 3 и параграф 4, втора алинея от Регламент № 347/2013 този списък се изготвя от Комисията въз основа на регионалните списъци, приети от органите за вземане на решения на регионалните групи, съставени от държавите членки и от Комисията, в зависимост от приноса на всеки от тези проекти за реализация на приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура и съгласно съответствието на тези проекти с критериите, приложими към проектите от общ интерес.

26

Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент № 347/2013 веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Парламента и Съвета. Съгласно член 16, параграф 5 от същия регламент делегиран акт, който е приет, влиза в сила единствено ако нито Парламентът, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след уведомяването на Парламента и Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Парламентът, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Парламента или на Съвета.

27

Трето, следва да се констатира, че в настоящия случай фазата, през която Парламентът и Съветът са можели да направят евентуални възражения срещу обжалвания регламент, първоначално е следвало да приключи на 31 декември 2019 г. Тази фаза е била удължена с два месеца, а именно до 29 февруари 2020 г. През тези четири месеца Парламентът и Съветът не са направили никакви възражения. Поради това обжалваният регламент е публикуван на 11 март 2020 г. в Официален вестник и е влязъл в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му.

28

От гореизложеното следва, че към датата на подаване на жалбата за отмяна, а именно 25 декември 2019 г., фазата на представяне на възражения, по време на която Парламентът или Съветът са можели да се противопоставят на влизането в сила на обжалвания регламент, не е била приключила.

29

Важно е обаче да се подчертае, че механизмът на делегиране на правомощия, установен в член 290 ДФЕС, трябва да се разглежда в неговата цялост. Член 290, параграф 2 ДФЕС предвижда възможността делегирането на правомощието за приемане на незаконодателни актове от общ характер да бъде обвързано с условие, а именно да бъде изпълнена процедурата във връзка с „фазата на представяне на възражения“ в срока, определен от законодателния акт. Следователно изпълнението на посочената процедура е неразделно свързано с правилното изпълнение на делегирането на правомощия.

30

В Регламент № 347/2013 законодателят е използвал предвидената в член 290, параграф 2 ДФЕС възможност да постави делегирането на правомощия на Комисията в зависимост от изпълнението на фазата на представяне на възражения. Така правомощието на Комисията да приеме в приложение на посочения регламент делегиран акт, който произвежда задължително правно действие, изисква изпълнението на цялата процедура, гарантираща правилното изпълнение на делегирането на правомощия, а следователно и осъществяването на предвиденото в посочения регламент условие.

31

С други думи, това означава, че Комисията може да приеме делегиран акт, който е част от правния ред и по този начин произвежда задължително правно действие, само като изпълни предвиденото в Регламент № 347/2013 условие и като по отношение на приетия акт бъде изпълнена процедурата във връзка с „фазата на представяне на възражения“ с максимална продължителност от четири месеца.

32

Както бе подчертано в точки 27 и 28 по-горе, предвиденото в член 16, параграф 5 от Регламент № 347/2013 условие не е било изпълнено към момента на подаване на жалбата за отмяна. От това следва, че към 25 декември 2019 г. актът, приет от Комисията на 31 октомври 2019 г., не може да се счита за окончателен и не може да се счита за акт, произвеждащ задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателите към същата тази дата.

33

Следователно към 25 декември 2019 г. обжалваният регламент не е представлявал акт, подлежащ на обжалване.

34

В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че разглеждането по същество на жалбата за отмяна, подадена срещу обжалвания регламент, означава Общият съд да извърши преценка по въпроси, по които Парламентът и Съветът все още не са имали повод да се произнесат, вследствие на което би се стигнало до предварително обсъждане по същество и смесване на различните фази на административните и съдебните производства. Поради това допускането на такава жалба би било несъвместимо със системата за разпределение на правомощията между институциите на Съюза, като Парламента и Съвета, от една страна, и съда на Съюза, от друга страна, както и с изискванията за добро правораздаване и за редовно протичане на административното производство (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 20 и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 51).

35

От друга страна, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че обжалваният регламент в крайна сметка не е бил изменен по време на фазата на представяне на възражения пред Парламента и Съвета. Всъщност фактът, че първоначалният акт, а именно обжалваният регламент, не е изменен, не променя неговото естество. Следователно липсата на изменение не позволява на Общия съд да приеме, че обжалваният регламент — който с оглед на припомнената в точка 20 по-горе съдебна практика е единственият, който може да бъде разгледан от съда на Съюза в рамките на жалбата за отмяна — съответства на окончателния акт, приет и влязъл в сила в края на законодателния процес, който съгласно член 290 ДФЕС е установен в член 16, параграф 5 от Регламент № 347/2013.

36

По тези съображения е също така неестествено и неправилно от правна гледна точка да се приеме, че обжалваният регламент е произвел задължително правно действие още от момента на приемането му, а именно от 31 октомври 2019 г., и че то е могло да бъде преустановено само при евентуално възражение на Парламента или на Съвета.

37

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че обжалваният регламент не е окончателен акт, произвеждащ задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателите. Следователно жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима.

38

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в конкретния случай жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат както собствените си съдебни разноски, така и тези на Комисията, включително направените в обезпечителното производство съдебни разноски, в съответствие с искането на последната.

39

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. От това следва, че Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

определи: