1

С писмо с дата 5 юни 2019 г., получено в Европейския съвет на 10 юни 2019 г., ищецът г‑н Lukáš Wagenknecht, член на Senát Parlamentu České republiky (Сенат на Чешката република), иска от Европейския съвет да изключи министър-председателя на Чешката република г‑н Andrej Babiš от заседанието на Европейския съвет на 20 юни 2019 г. и следващите заседания за преговори във връзка с финансовите перспективи (многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.) (наричано по-нататък „поканата за действие“) поради твърдения конфликт на интереси на този представител на Чешката република, произтичащ от личните и семейните му интереси в предприятия от групата Agrofert, осъществяваща дейност по-специално в хранително-вкусовата промишленост.

2

На 24 юни 2019 г., като уточнява, че не се произнася по същество относно твърденията на ищеца, и го уверява, че отдава изключително голямо значение на борбата с измамата и други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, Европейският съвет отговаря на поканата за действие, като по същество обяснява на ищеца, че член 15, параграф 2 ДЕС, норма на първичното право, урежда по неприкосновен начин състава на Европейския съвет, като предвижда, че той „се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите членки, председателя на Европейския съвет и председателя на [Европейската комисия]“. В този смисъл посоченият състав не можел да се изменя, тъй като въпросната разпоредба не предвижда такава възможност. Освен това Европейският съвет обяснява, че въпросът дали държавният или правителственият ръководител трябва да представлява всяка една държава — членка на Съюза, се урежда единствено от националното конституционно право. Поради това Европейският съвет или неговият председател нямали право на преценка относно решението кой трябва да представлява всяка държава членка в рамките на тази институция, нито относно решението дали трябва да покани държавния или правителствения ръководител на различните заседания на Европейския съвет. Тези принципи важали и за заседанията на Съвета на Европейския съюз. При това положение Европейският съвет отговаря на ищеца, предвид поканата за действие, че не е в състояние да изключи министър-председателя на Чешката република от посочените заседания.

3

На 2 юли 2019 г. ищецът отново се обръща към Европейския съвет, като по електронната поща иска от генералния секретар на тази институция разяснения във връзка с дадения му от него на 24 юни отговор. На това електронно съобщение не е изпратен отговор.

4

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 21 октомври 2019 г. с временна регистрация в e‑Curia на процесуалния представител на ищеца, последният предявява иск с основание член 265 ДФЕС за установяване на неправомерно бездействие от страна на Европейския съвет, тъй като посочената институция незаконосъобразно не е предприела действия в отговор на поканата за действие.

5

С отделна писмена молба, внесена в секретариата на Общия съд на същата дата и при същите условия, на основание член 151 от Процедурния правилник на Общия съд ищецът иска разглеждане по реда на бързото производство.

6

Тъй като удостоверителните документи, необходими за одобряване на регистрацията за достъп до e‑Curia, са получени в секретариата на Общия съд на 4 ноември 2019 г., докато в приложение на член 56а, параграф 4 от Процедурния правилник е трябвало същите да постъпят в десетдневен срок от подаване на документа — в случая — на основание на който се образува производството, ищецът е бил поканен да представите становище по въпроса.

7

На 21 ноември 2019 г. ищецът представя становището си, в което неговият процесуален представител разяснява, че на 24 октомври 2019 г. е изпратила удостоверителните документи, изисквани за регистрацията в e‑Curia, с международната служба на чешката поща, която трябвало да извърши доставката в град Люксембург (Люксембург) в рамките на два-три работни дни. Същевременно придвижването на пратката в крайна сметка отнело над 11 дни поради забавяния, дължащи се на чешката и на люксембургската поща. Посоченият процесуален представител добавя, че е положила дължимата грижа, но не е могла да очаква подобно неизпълнение на договора от страна на посочените двама доставчици на пощенски услуги, нито пък е могла да реагира своевременно поради постъпването си в болница преди раждането на първото си дете на 31 октомври 2019 г.

8

С решение от 11 декември 2019 г. Общият съд признава наличието на случайно събитие по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и поради това не обявява иска за недопустим в приложение на член 56а, параграф 4 от Процедурния правилник.

9

Ищецът иска от Общия съд да установи, че „Европейският съвет е проявил бездействие, тъй като в нарушение на член 325, параграф 1 [ДФЕС] и на член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, не е приел никаква задължителна мярка с цел предотвратяване или разглеждане на конфликта на интереси на г‑н Andrej Babiš, министър-председател на Чешката република, и тъй като в нарушение на забраната за конфликт на интереси, прогласена в член 61, параграф 1 от Регламент 2018/1046, не е изключил г‑н Andrej Babiš, министър-председател на Чешката република, от участие в обсъжданията, довели до приемането на многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2021—2027 г.“.

10

На 23 януари 2020 г. Европейският съвет внася становището си по молбата за разглеждане по реда на бързото производство.

11

С решение от 10 февруари 2020 г. Общият съд решава да не уважи искането за разглеждане по реда на бързото производство.

12

На 19 март 2020 г. на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник Европейският съвет повдига възражение за недопустимост, с което иска от Общия съд:

13

На 27 май 2020 г. ищецът представя становището си по възражението за недопустимост, което поради прекомерна дължина преминава през отстраняване на нередност. В посоченото становище той иска от Общия съд да обяви иска за допустим и основателен, както и да осъди Европейския съвет да заплати съдебните разноски.

14

С отделна писмена молба, внесена в секретариата на Общия съд също на 27 май 2020 г., на основание член 279 ДФЕС ищецът иска от председателя на Общия съд да постанови като временна мярка публикуването на общо изявление. На 12 юни 2020 г. Европейският съвет представя становище по това искане.

15

Съгласно член 130 от Процедурния правилник, когато с отделна писмена молба ответникът иска от Общия съд да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество, Общият съд се произнася по молбата в най-кратък срок, евентуално след като е започнал устната фаза на производството. Освен това по силата на член 126 от Процедурния правилник, когато разглеждането на иск или жалба явно не е от компетентността на Общия съд или когато искът или жалбата е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание, Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

16

В настоящия случай Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, и решава в приложение на този член да се произнесе, без да провежда докрай производството.

17

Във възражението си за недопустимост Европейският съвет приема, че искът е явно недопустим на няколко основания. Първо, в качеството си на институция, в съответствие с член 265 ДФЕС Европейският съвет се произнесъл в двумесечния срок след поканата да действа. Затова отговорът му от 24 юни 2019 г., изпратен на ищеца след поканата за действие, преустановил твърдяното от ищеца неправомерно бездействие.

18

Второ, Европейският съвет счита, че поради липсата на компетентност в този смисъл, предоставена му от Договора за ЕС и от Договора за функционирането на ЕС, той не е имал задължение в отговор на поканата за действие да приеме мярка за изключване на министър-председателя на Чешката република от преговорите във връзка МФР 2021/2027.

19

Трето, Европейският съвет поддържа, че в случая ищецът нямал нито правен интерес, нито процесуална легитимация по член 256, трета алинея ДФЕС.

20

Ищецът счита, че искът е допустим.

21

Всъщност Европейският съвет проявил бездействие, тъй като министър-председателят на Чешката република, в предполагаем конфликт на интереси, е присъствал на заседанието на Европейския съвет от 20 юни 2019 г., на което, видно от точка 4 от дневния ред за това заседание, е бил разглеждан бюджетът на Съюза. Според ищеца, най-напред, Европейският съвет е задължен да предприеме действия срещу това положение на конфликт на интереси на министър-председателя на Чешката република с оглед на член 325, параграф 1 ДФЕС и на член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

22

По-нататък, тъй като счита, че е пряко, но и лично засегнат от акта, чието приемане от Европейския съвет е поискал с цел преустановяване на твърдяното неправомерно бездействие от страна на тази институция по отношение на твърдения конфликт на интереси на министър-председателя на Чешката република, ищецът твърди, че отговорът на Европейския съвет на поканата за действие не е окончателен, тъй като съдържа противоречия и не очертава ясно позицията на тази институция. Освен това се оплаква от липсата на отговор от страна на генералния секретар на искането си от 2 юли 2019 г., въпреки че според него позицията на Европейския съвет се нуждаела от разяснения.

23

Накрая, в становището си относно възражението за недопустимост ищецът сочи ново обстоятелство, което според него е решаващо за изхода на производството по настоящия иск, а именно постановяването на 11 февруари 2020 г. от пленума на Ústavní soud (Конституционен съд, Чешка република) на решение по дело Pl. ÚS 4/2017, в което конкретно е разгледан въпросът относно конфликтите на интереси, аналогични с разкрития в настоящия случай от ищеца. Освен това още по-важно в случая било Общият съд да му признае процесуална легитимация, от една страна, с оглед на националния му представителен мандат в Сената на Чешката република, предполагащ възможността му да упражнява контрол над министър-председателя на своята държава членка, и от друга страна, тъй като след предявяване на настоящия иск, подобно на членове на Европейския парламент, получил смъртни заплахи и самият той станал жертва на клеветническа кампания.

24

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 265, първа алинея ДФЕС, в случай че в нарушение на Договорите Парламентът, Европейският съвет, Съветът, Европейската комисия, Европейската централна банка, орган, служба или агенция на Съюза бездействат, държавите членки и другите институции на Съюза могат да сезират Съда на Европейския съюз с цел установяване на това нарушение.

25

Член 256, трета алинея ДФЕС предвижда също че съгласно същите условия всяко физическо или юридическо лице може да сезира Съда на Европейския съюз, за да подаде иск относно пропускането, от страна на дадена институция или даден орган, служба или агенция на Съюза да адресира до него даден акт, с изключение на препоръка или становище. От текста на последната разпоредба следва обаче, че за да бъде допустим искът му за неправомерно бездействие, физическото или юридическото лице трябва да докаже, че се намира в идентично или сходно правно положение с потенциалния адресат на правен акт, който упрекнатата институция би била задължена да постанови по отношение на него (вж. в този смисъл решение от 10 юни 1982 г., Bethell/Комисия, 246/81, EU:C:1982:224, т. 15 и 16; определения от 23 май 1990 г., Asia Motor France/Комисия, C‑72/90, EU:C:1990:230, т. 10—12 и от 23 януари 1991 г., Prodifarma/Комисия, T‑3/90, EU:T:1991:2, т. 35). С други думи, посоченото физическо или юридическо лице трябва да докаже или че би било адресат на акта, който упрекваната институция се твърди, че не е приела по отношение на него, или че въпросният акт би го засягал пряко и лично по аналогичен начин с адресата на такъв акт (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1996 г., T. Port, C‑68/95, EU:C:1996:452, т. 59 и от 15 септември 1998 г., Gestevisión Telecinco/Комисия, T‑95/96, EU:T:1998:206, т. 58).

26

Освен това такова физическо или юридическо лице трябва да обоснове наличието на правен интерес по член 265 ДФЕС, чието наличие предполага искът да може чрез резултата си да донесе лична полза на страната, която го е предявила (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42, от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230, т. 25 и от 4 юни 2015 г., Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, C‑682/13 P, непубликувано, EU:C:2015:356, т. 25). За сметка на това правен интерес липсва, когато уважаването на иска не би могло само по себе си да удовлетвори ищеца (вж. решение от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия, C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 85 и цитираната съдебна практика).

27

В случая, от една страна, се налага констатацията, че актът, чието приемане от Европейския съвет е поискал ищецът, а именно изключването на министър-председателя на Чешката република от заседанията на тази институция за преговори във връзка с финансовите перспективи, не би бил адресиран от Европейския съвет до ищеца акт, а решение на институцията, чийто адресат би бил посоченият министър-председател. Така, дори ищецът да се позовава на качеството си на член на националния представителен орган на посочената държава членка, в случая на Сената на Чешката република, при предприемането на действия в общ интерес, това не променя факта, че съдебната практика, визирана в точки 25 и 26 по-горе, изисква от него, тъкмо напротив, що се отнася до доказването на правен интерес, да докаже възникнал и съществуващ личен интерес от установяването на твърдяното неправомерно бездействие на Европейския съвет. Освен това при всички положения условието съгласно член 265, трета алинея ДФЕС относно процесуалната легитимация, изразяващо се в пропускането от страна на замолената институция да адресира до физическо или юридическо лице даден акт, с изключение на препоръка или становище, на който то би било адресат или който би го засягал пряко и лично, очевидно не е изпълнено по отношение на ищеца, тъй като, тъкмо напротив, исканите от Европейския съвет мерки са адресирани до трето лице (вж. в този смисъл определения от 23 януари 1991 г., Prodifarma/Комисия, T‑3/90, EU:T:1991:2, т. 37 и от 26 ноември 1996 г., Kuchlenz-Winter/Съвет, T‑167/95, EU:T:1996:172, т. 20).

28

От друга страна, съгласно член 265, втора алинея ДФЕС такъв иск е допустим само ако съответната институция, орган, служба или агенция преди това е поканена да действа. От същата алинея обаче следва, че искът може да бъде предявен в нов двумесечен срок само ако след изтичане на двумесечния срок от поканата за действие съответната институция, орган, служба или агенция не се е произнесла.

29

В това отношение следва да се припомни, че тази разпоредба има предвид неправомерно бездействие, което се изразява в неприемане на решение или неизразяване на становище от упрекваната институция (решения от 13 юли 1971 г., Deutscher Komponistenverband/Комисия, 8/71, EU:C:1971:82, т. 2, от 19 ноември 2013 г., Комисия/Съвет, C‑196/12, EU:C:2013:753, т. 22 и от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия, C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 52). В този смисъл условията за допустимост на иск за установяване на неправомерно бездействие, предвидени в член 265 ДФЕС, по принцип не са изпълнени, когато поканената да действа институция се е произнесла относно поканата преди предявяването на иска (решения от 1 април 1993 г., Pesqueras Echebastar/Комисия, C‑25/91, EU:C:1993:131, т. 11 и от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликувано, EU:T:2016:428, т. 45).

30

Освен това от съдебната практика следва, че член 265 ДФЕС има предвид неправомерно бездействие, което се изразява в неприемане на решение или неизразяване на становище, но не и приемането на акт, различен от този, който заинтересованите лица биха желали да се приеме или са считали за необходим (решение от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликуван, EU:T:2016:428, т. 46; вж. също в този смисъл решение от 1 април 1993 г., Pesqueras Echebastar/Комисия, C‑25/91, EU:C:1993:131, т. 12 и цитираната съдена практика).

31

Следователно, когато институцията, мотивирайки се с обяснения, отказва да действа в съответствие с такава покана, е налице произнасяне, с което се преустановява бездействието, а така изразеният и обоснован отказ при това положение представлява обжалваем акт на основание член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 32 и 33 и определение от 7 декември 2017 г., Techniplan/Комисия, T‑853/16, непубликувано, EU:T:2017:928, т. 20).

32

В случая, въпреки че на 24 юни 2019 г. Европейският съвет обяснява ясно причините, поради които не може да предприеме действия в поисканата от ищеца насока, последният не е имал намерение да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС по настоящото дело, за да поиска отмяната на съдържащото се в посоченото писмо от 24 юни 2019 г. решение на Европейския съвет да не предприема действия в указаната в поканата за действие насока. В производството по такава жалба за отмяна обаче той би могъл евентуално, ако успее да обоснове процесуалната си легитимация срещу подобно решение, да оспори мотивите на Европейския съвет за решението му да не изключва министър-председателя на Чешката република от спорните заседания на тази институция.

33

В тази връзка обстоятелството, че в писмото си от 2 юли 2019 г. ищецът иска допълнителни разяснения от Европейския съвет относно обхвата на писмото му от 24 юни 2019 г., изпратено в отговор на поканата за действие, чието съдържание ищецът критикува, е без значение за допустимостта на разглеждания по настоящото дело иск, разгледана в точки 28—32 по-горе. Действително, макар че критиките на ищеца, отправени в писмото му от 2 юли 2019 г., евентуално биха могли да бъдат изложени в рамките на производство по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, се налага констатацията, че в това писмо той все пак не е поканил отново Европейския съвет да предприеме действия в определена насока по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС. Следователно посоченото писмо не би могло да се счита за нова покана за действие, по която Европейският съвет впоследствие да е пропуснал да предприеме действия.

34

Освен това и при всички положения, що се отнася до въпроса дали в случая, както твърди Европейският съвет във възражението си за недопустимост, тази институция няма задължение във връзка с мерките, поискани от ищеца в поканата за действие, поради липсата си на компетентност за приемането им, трябва да се припомни, че този въпрос не е сред условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, а следва да се отнесе към разглеждането на спора по същество. Действително, именно с оглед на произнасяне по съществото на иска за установяване на неправомерно бездействие Общият съд следва да провери дали към момента на поканата за действие, адресирана до съответната институция по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС, тази институция е имала задължение да предприеме действия в насоката, указана от ищеца в поканата за действие (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2011 г., Ryanair/Комисия, T‑442/07, непубликувано, EU:T:2011:547, т. 27 и 28).

35

В случая, независимо от основателността на твърденията за корупция, отправени от ищеца срещу правителствения ръководител на Чешката република, и от решението на Ústavní soud (Конституционния съд), се налага констатацията, както твърди Европейският съвет, че тази институция не разполага с никаква свобода на действие при прилагането на член 15, параграф 2 ДЕС, когато свиква държавните или правителствени ръководители на държавите членки на заседанията на Европейския съвет. Всъщност при липсата на уточнения по въпроса в тази разпоредба, последната трябва да се разбира като изхождаща от положението, че държавите членки отговарят за приемането на националните, включително конституционни мерки, позволяващи да се определи дали на заседанията на въпросната институция те трябва да се представляват от съответните им държавни или правителствени ръководители и евентуално дали определени основания могат да възпрепятстват някой от тях да представлява своята държава членка в рамките на Европейския съвет.

36

Този извод важи в още по-голяма степен, тъй като, без да се засягат съответно процедурата, предвидена в член 7 ДЕС, при отсъствие на национални мерки, годни да предотвратят всякакъв явен конфликт на интереси в представителството на държавата членка, или пък тези по членове 258 ДФЕС и 259 ДФЕС по отношение на спорно извършени плащания в рамките на секторните политики от името и за сметка на Съюза, разпределянето на правомощията в дадена държава членка се ползва със защитата, предоставена от член 4, параграф 2 ДЕС, съгласно който Съюзът е длъжен да зачита националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури (вж. решение от 18 юни 2020 г., Porin kaupunki, C‑328/19, EU:C:2020:483, т. 46 и цитираната съдебна практика).

37

Поради това за целите на член 15, параграф 2 ДЕС единствено държавите членки в приложение на своите вътрешни конституционни правила следва да определят дали в рамките на различните дейности на Европейския съвет трябва да бъдат представлявани от съответните си държавни или правителствени ръководители. Следователно е очевидно, че с отказа да изпълни поканата за действие, независимо от това дали с оглед на член 325, параграф 1 ДФЕС и на член 61, параграф 1 от Регламент 2018/1406 представителят на Чешката република в тази институция е в конфликт на интереси, Европейският съвет при всички положения не е нарушил член 265, трета алинея ДФЕС в настоящия случай.

38

Извън това, що се отнася до твърденията за конфликт на интереси на министър-председателя на Чешката република, трябва да се припомни, че редовността на плащанията, извършени от Съюза в рамките на предоставяните от неговото име и за негова сметка средства в рамките на държавите членки, се урежда от актовете на Съюза, приложими за споменатите средства, и от условията, предвидени в тях, каквито например са разглежданите по дело Т‑76/20, Чешка република/Комисия, висящо пред Общия съд.

39

С оглед на изложените съображения в тяхната цялост възражението за недопустимост, повдигнато от Европейския съвет, трябва да бъде прието и съответно искът да бъде отхвърлен като недопустим и, при всички положения, явно лишен от всякакво правно основание, като в отговор на доводите на ищеца за твърдян отказ на правосъдие, в случай че искът му бъде отхвърлен като недопустим, въпреки че е член на националния парламент и срещу него се отправят заплахи срещу физическата му неприкосновеност, се подчертае, че член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 97 и определение от 28 февруари 2017 г., NF/Европейски съвет, T‑192/16, EU:T:2017:128, т. 74).

40

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Европейският съвет е направил такова искане, ищецът трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

определи: