(Дело T136/19)

Български енергиен холдинг ЕАД и др.

срещу

Европейска комисия

 Определение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 14 март 2022 година

„Действие по събиране на доказателства — Член 103, параграф 3 от Процедурния правилник — Представяне на неповерителни варианти на документи“

1.      Съдебно производство — Събиране на доказателства — Представяне на документи, получени от Комисията в рамките на производство по член 102 ДФЕС — Искане за поверително третиране — Критерии за преценка

(член 91, буква б), член 92, параграф 3 и член 103 от Процедурния правилник на Общия съд)

(вж. т. 4, 5 и 8—10)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват — Принципи на равни процесуални възможности и на състезателност — Включване — Спазване в рамките на съдебно производство — Обхват — Определяне на третирането на поверителни документи, представени в резултат на действие по събиране на доказателства — Отчитане на значението на документите за решаването на спора — Основание, изведено от нарушаване на правото на защита поради поверителното третиране на тези документи в рамките на производство по член 102 ДФЕС

(членове 102 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 91, буква б), член 92, параграф 3 и член 103, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

(вж. т. 6—8)

3.      Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Процесуален режим на поверителните сведения или доказателства, представени в резултат на действие по събиране на доказателства — Претегляне на поверителността и изискванията на правото на ефективна съдебна защита — Определяне на данните, които трябва да се предоставят на другата страна — Оповестяване на поверителния вариант на обобщен доклад, изготвен от представителите на тази страна — Достъп до поверителни документи, обусловен от поемане на задължение за неоповестяване по време на административното производство — Неопределящо обстоятелство

(член 102 ДФЕС; член 91, буква б), член 92, параграф 3 и член 103 от Процедурния правилник на Общия съд; член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 98 от Известие 2011/C 308/06 на Комисията)

(вж. т. 11, 20, 32 и 33)


Резюме

С решение от 17 декември 2018 г.(1) Европейската комисия констатира, че Български енергиен холдинг ЕАД (наричан по-нататък „БЕХ“), дъщерното му дружество за доставки на газ — Булгаргаз ЕАД („Булгаргаз“) и дъщерното му дружество за газова инфраструктура — Булгартрансгаз ЕАД („Булгартрансгаз“), са злоупотребили с господстващото си положение на пазара за доставка на газ в България в периода между 30 юли 2010 г. и 1 януари 2015 г. като са отказали да предоставят на трети лица достъп до три газови инфраструктури. Поради това Комисията им налага глоба.

На 1 март 2019 г. БЕХ и неговите две дъщерни дружества (наричани по-нататък „жалбоподателите“) подават жалба пред Общия съд с главно искане за отмяна на това решение и с направено при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената им глоба.

С определение от 18 ноември 2019 г. дружество Овергаз Инк. — основният конкурент на БЕХ на пазара за доставка на природен газ в България, е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията. В това отношение се посочва, от една страна, че положението му на съответния пазар зависи от достъпа до стоките и услугите на БЕХ и от друга страна, че то е участвало като трето заинтересовано лице в административното производство, довело до приемане на обжалваното решение.

В подкрепа на жалбата си срещу обжалваното решение жалбоподателите изтъкват по-специално основание, изведено от нарушаване от страна на Комисията на принципа на добра администрация и на правото им на защита. В това отношение те твърдят по същество, че в рамките на административното производство, довело до приемане на обжалваното решение, Комисията не им е предоставила достъп или поне достатъчен достъп до документи, които според тях съдържат оневиняващи доказателства. В случая това са подробните протоколи от осемте срещи между Комисията и Овергаз, исканията на Овергаз за поверително третиране на тези протоколи, поверителните варианти на становищата, представени от Овергаз след тези осем срещи, и поверителният вариант на доклада, изготвен от представителите на жалбоподателите в рамките на така наречената процедура „зала за данни“ на 28 юни 2018 г. (наричан по-нататък „информационният доклад“).

По искане на жалбоподателите, с определение за събиране на доказателства от 26 май 2021 г. Общият съд разпорежда на Комисията да представи въпросните документи като уточнява, че те няма да бъдат съобщавани на жалбоподателите на този етап. Комисията изпълнява това искане на 17 юни 2021 г. и представя въпросните документи, но същевременно изтъква, че някои от съдържащи се в тях сведения са поверителни по отношение на жалбоподателите.

След като извършва задълбочения анализ, който се изисква при такива обстоятелства от член 103 от Процедурния правилник, с това определение Общият съд се произнася по поверителността на посочените от Комисията документи, за да определи точно доказателствата и сведенията, които следва да се предоставят на жалбоподателите. За тази цел той разпорежда на Комисията да депозира неповерителните по отношение на жалбоподателите варианти на някои от първоначално представените документи, в които са заличени само сведенията, за които Общият съд е счел, че имат или продължават да имат поверителен характер.

Съображения на Общия съд

Член 103 от Процедурния правилник на Общия съд определя приложимия режим по отношение на сведенията и доказателствата, представени в изпълнение на действие по събиране на доказателства, когато представящата ги страна иска съдържащата се в тях информация да бъде третирана поверително по отношение на другата главна страна. Съгласно параграф 1 от този член в тази хипотеза Общият съд трябва да провери дали съответните сведения или доказателства имат значение за решаването на спора и дали са поверителни. Ако при тази проверка се окаже, че някои сведения или доказателства отговарят на тези два критерия, в съответствие с параграф 2 от този член Общият съд трябва да претегли поверителността и изискванията, свързани с правото на ефективна съдебна защита, и в частност със спазването на принципа на състезателност.

В това отношение Общият съд най-напред приема, че изискванията, свързани с правото на ефективна съдебна защита, което е препотвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са още по-големи при обстоятелства като тези в настоящия случай. Всъщност въпросните документи са тези, които са били приложените към административната преписка, след като са били предоставени на Комисията от Овергаз, до които обаче вече е бил отказан достъп на жалбоподателите в хода на административното производство по съображения за поверителност. При това положение в жалбата си, която е основана по-специално на нарушаване на правото им на защита, жалбоподателите са принудени да защитават интересите си, без да са запознати с тези документи, за разлика от насрещните страни — Комисията и Овергаз. С оглед на гореизложеното Общият съд се основава на предоставените му в качеството му на съд на Съюза правомощия, за да се увери в пълното спазване на изискванията, които произтичат по-специално от принципите на състезателност и на равни процесуални възможности, и приема, че при това положение той трябва да предостави на жалбоподателите възможно най-широк достъп до преписката, за да им позволи да изтъкнат всички налични и релевантни доводи в подкрепа на жалбата си.

Прилагайки така изведения принцип в контекста на решението, което трябва да постанови съгласно член 103, параграф 3 от Процедурния правилник, Общият съд уточнява, че следва да бъдат предоставени всички сведения, които се съдържат в документите, представени в рамките на действие по събиране на доказателства, чийто анализ не дава основания да се счетат за поверителни. В това отношение той припомня, че това е така по-специално когато съответната информация е публична или лесно достъпна със законни средства или дори може да се изведе от друга информация от същото естество, включително когато информацията се съдържа в други материали по делото, за които не е направено искане за поверително третиране. Освен това от постоянната съдебна практика следва, че по принцип сведенията са поверителни само пет години, освен при изключителни обстоятелства.

От друга страна, що се отнася до поверителните документи, Общият съд приема, че на този етап трябва да се провери дали те имат значение за решаването на спора.

В това отношение Общият съд припомня свободата на преценка, която му предоставя член 103 от Процедурния правилник при наличието на поверителни сведения или доказателства, за да защити, доколкото е възможно, процесуалните права на страната, на която е противопоставена поверителността. При това положение, ако интересите, които се защитават с поверителното третиране, не позволяват да се оповести съответната информация, дори с поемане на адекватни ангажименти, по повод на неоповестяването трябва да се направят уточнения относно реда и условията за защита на процесуалните гаранции на другата страна.

В приложение на посочените по-горе принципи Общият съд извършва задълбочен и индивидуален анализ на всяко доказателство — представено от Комисията като поверително по отношение на жалбоподателите при депозирането на документите, предмет на действието по събиране на доказателства от 26 май 2021 г. — за да определи точното съдържание на сведенията или доказателствата, които следва да се предоставят на жалбоподателите, за да се защитят в максимална степен процесуалните им права.

Общият съд разпорежда на Комисията да представи неповерителен вариант на документите, за които след извършването на този анализ е счетено, че съдържат сведения от значение за решаването на спора и поради това трябва да бъдат приложени към преписката по делото, който вариант впоследствие да бъде предоставен на жалбоподателите при спазване на точните и изчерпателни указания за заличаването на данните, чиято поверителност трябва да бъде запазена, за да се съхранят защитените интереси. В този контекст в стремежа си да спази принципите на състезателност и на равни процесуални възможности, които са присъщи на правото на ефективна съдебна защита, Общият съд решава да предостави на жалбоподателите, при условие че бъдат заличени някои пасажи, поверителния информационен доклад, който техните адвокати са изготвили, след като са получили достъп до поверителните данни в подробните протоколи, въпреки че предоставянето на този достъп е било обусловено от поемането на задължение от страна на въпросните адвокати да не оповестяват тези данни на жалбоподателите. От друга страна, Общият съд решава да не съобщи на жалбоподателите точната причина, поради която Овергаз държи да не се предоставя определена информация, с оглед на сериозните последици, които подобно оповестяване би могло да има в случая за тази страна.


1      Решение C (2018) 8806 final на Комисията от 17 декември 2018 г. относно производство по член 102 ДФЕС (дело AT.39849 — BEH Gas) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).