Жалба, подадена на 8 ноември 2019 г. — Rio Tinto European Holdings и др./Комисия

(Дело T-762/19)

(2020/C 45/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Rio Tinto European Holdings Ltd (Лондон, Обединено кралство), Rio Tinto International Holdings Ltd (Лондон) и Rio Tinto Simfer UK Ltd (Лондон) (представители: N. Niejahr и B. Hoorelbeke, lawyers, A. Stratakis и P. O’Gara, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени Решение на Комисията (ЕС) 2019/1352 от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в изпълнение от Обединеното кралство, относно финансирането на групи контролирани чуждестранни дружества, доколкото в него се приема, че твърдяната мярка за помощ представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и се разпорежда връщането ѝ ведно с лихвата включително от жалбоподателите,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 2, 3 и 4 от обжалваното решение, доколкото в тях се изисква връщането на несъвместима помощ ведно с лихвата, включително от жалбоподателите,

—	да постанови Комисията да понесе наред със собствените си разноски и тези направени от жалбоподателите във връзка с това производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата.:

С първото основание се твърди, че Комисията нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, като приема че твърдяната мярка за помощ осигурява селективно предимство:

на дружествата ползващи освобождаването в размер на 75 % за квалифицирани заемни правоотношения с нисък риск, тъй като Комисията:

—	неправилно определя като референтна система схемата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества,

—

допуска грешка при прилагане на правото като приема, че освобождаването в размер на 75 % представлява дерогация от референтната данъчна система, въз основа на това:

(i)	установяването на дерогация неправилно се основава на регулаторната техника;

(ii)	тестът за съществените функции на персонала не е централният тест за схемата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества и

(iii)

квалифицираните и неквалифицираните заемни правоотношения не са в едно и също положение от правна и фактическа страна и при всяко положение допуска грешка при прилагане на правото, като прилага по аналогия и неоснователно се позовава на текста на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1),

—

допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като приема, че освобождаването в размер на 75 % не е обосновано от естеството и общата структура на данъчната система, също както освобождаването на финансирането на групи, което се прилага спрямо нетъргуемите финансови печалби по член 371EC от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) (капиталови инвестиции от Обединеното кралство.

на дружествата, които се ползват от освобождаванията на съчетаната лихва, тъй като Комисията:

—	неправилно определя правилата на Обединеното кралство относно контролираните чуждестранни дружества като референтната система,

—

допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че освобождаванията на съчетаната лихва представляват дерогация от референтната система въз основа на това, че

(i)	изводът за дерогация неправилно се основава на регулаторната техника и тестът за съществените функции на персонала не е централният тест за правилата на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества;

(ii)	данъкоплатците, които могат да се ползват от освобождаванията на съчетаната лихва не са в едно и също от правна и фактическа страна положение с тези, които нямат тази възможност.

—	допуска фактическа грешка и грешка при прилагане на правото, като приема, че освобождаването на съчетаната лихва не е обосновано от естеството и общата структура на данъчната система.

2.	С второто основание се твърди, че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС, като не доказва, че твърдяната мярка може да засегне търговията между държавите членки и заплашва да наруши конкуренцията.

3.	С третото основание се твърди, при условията на евентуалност, че Комисията е нарушила член 49 ДФЕС, като квалифицира твърдяната мярка за помощ като несъвместима държавна помощ, която не нарушава гарантираната от член 49 ДФЕС свобода на установяване.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията нарушава основния принцип на равно третиране/недопускане на дискриминация, като:

—	третира по един и същ начин нетъргуемите финансови печалби от квалифицирани заеми по същия начин както нетъргуемите финансови печалби от неквалифицирани заеми и

—	третира освобождаването на финансирането на групи по различен начин в зависимост от това дали по отношение на нетъргуемите финансови печалби се прилага член 371EB или 371EC от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (Международни и други разпоредби).

С петото основание се твърди, при условията на евентуалност, че дори ако твърдяната мярка за помощ попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията нарушава член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) като разпорежда връщането на сумите от твърдяната несъвместима помощ от бенефициерите на твърдяната мярка за помощ, тъй като това връщане нарушава общи принципи на правото на ЕС, а именно принципа на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

(1) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 година за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 2016 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).