—

да отмени изцяло решението на Комисията от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство за освобождаване на финансирането на групи от контролирани чуждестранни дружества (КЧД) в частта, в която се отнася до жалбоподателите или до един от тях,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите.

1.

Първо основание: Комисията неправилно е приложила член 107, параграф 1 ДФЕС и/или е допуснала явна грешка в оценката или преценката при избора си на референтна рамка за анализ на режима на данъчно облагане. Комисията трябвало да приеме за референтна рамка режима на корпоративно данъчно облагане на Обединеното Кралство, а не просто самия данъчен режим на контролираните чуждестранни дружества (КЧД).

2.

Второ основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото във връзка с приложението на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в оценката или преценката, като е приела неправилен подход при анализа на данъчния режим на КЧД. В съображения 124—126 от обжалваното решение Комисията неправилно е квалифицирала разпоредбите на глава 9 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. като форма на дерогация от общото данъчно облагане, съдържащо се в глава 5 от него.

3.

Трето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото във връзка с приложението на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приела в съображения 127—151 от обжалваното решение, че критерият за селективност е бил изпълнен, тъй като предприятия в сходно фактическо и правно положение са били третирани по различен начин.

4.

Четвърто основание: „пълното“ освобождаване съгласно член 371IB от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. било обосновано от характера и общата структура на данъчната система.

5.

Пето основание: 75 % освобождаване съгласно член 371ID от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. било обосновано от характера и общата структура на данъчната система.

6.

Шесто основание: облагането с данък на КЧД, за които важи освобождаването, съдържащо се в посочената Глава 9 като категория, би накърнило свободата на установяване на жалбоподателите в противоречие с член 49 ДФЕС.

7.

Седмо основание: допусната е явна грешка в оценката или преценката във връзка със 75 % освобождаване и определеното изходно съотношение.

8.

Осмо основание: Решението на Комисията не спазвало общия правен принцип на ЕС на недискриминация или равенство.

9.

Девето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е приложила по аналогия или чрез неправомерно препращане разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1), която не е била приложима ratione temporis.

10.

Десето основание: Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото във връзка с приложението на член 107, параграф 1 ДФЕС като е приела в съображение 176 от обжалваното решение, че съществува категория получатели (включваща жалбоподателите) и че те (жалбоподателите) са получили помощ, която трябва да бъде възстановена съгласно член 2, параграф 1 от обжалваното решение.