Иск, предявен на 20 септември 2019 г. — Shindler и др./Комисия

(Дело T-627/19)

(2019/C 383/75)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Harry Shindler (Порто д’Асколи, Италия) и пет други лица (представител: J. Fouchet, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищците молят Общия съд:

—	да отмени изричния отказ от 13 септември 2019 г. на Европейската комисия да признае наличието на бездействие;

—

да установи, че Европейската комисия се е въздържала неправомерно да приеме:

—

от една страна, решение за запазване на европейското гражданство на ищците — британски граждани, които имат личен и семеен живот в другите държави на Европейския съюз и не са имали правото да гласуват дали тяхната държава по произход трябва да напусне Европейския съюз единствено поради упражняването на свободата им на движение (15 year-rule), независимо дали е постигнато или не споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз,

—

от друга страна, задължително решение, еднакво приложимо в 27-те останали държави на Съюза, в които живеят британски граждани, съдържащо различни мерки относно влизането, пребиваването, социалните права и професионалната дейност, приложими при липсата на споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

и следователно;

—	да установи наличието на неправомерно бездействие;

—	да осъди Европейската комисия да заплати на всеки от ищците сумата от 1 500 EUR за разноските им за защита.

Основания и основни доводи

Ищците изтъкват три основания в подкрепа на иска.

Първо основание, изведено от нарушение на правата, които те черпят от тяхното европейско гражданство, както в случай на споразумение за оттегляне, така при липсата на такова. В рамките на това основание ищците изтъкват по-специално:

—	липсата на признаване в европейските договори на загубата на европейското гражданство в случай на излизане на държава членка от Съюза и следователно нарушение на принципа на правна сигурност;

—	нарушение на принципа на пропорционалност;

—	нарушение на правото на личен и семеен живот.

2.	Второ основание, изведено от неправомерното въздържане на Комисията, която не е приела задължителни мерки, а обикновени препоръки.

Трето основание, изведено от нарушението от британското правило за „15-year rule“на принципа на състезателност, на свободата на движение и на принципа на равенство пред правото на гласуване. В това отношение ищците считат, че това правило за петнадесет години е национална правна уредба, която поставя в по-неблагоприятно положение някои граждани на държава членка единствено поради факта, че те са упражнили свободата си на движение и на пребиваване в друга държава членка и че това представлява ограничение на свободите, признати с член 21, параграф 1 ДФЕС.