1

С жалбите си, подадени на 4 декември 2019 г. на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят по дело T‑825/19, Tazzetti SpA, както и жалбоподателят по дело T‑826/19, Tazzetti SA, искат отмяна, от една страна, на решенията, които се съдържат в три електронни писма от 27 и 30 септември 2019 г., и в две електронни писма от 6 и 20 ноември 2019 г. на Европейската комисия, приети съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/661 на Комисията от 25 април 2019 година за осигуряване на доброто функциониране на електронния регистър за квоти за пускане на пазара на флуоровъглеводороди (ОВ L 112, 2019 г., стр. 11), и от друга страна, на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1604 на Комисията от 23 октомври 2020 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове, на референтни стойности за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. за всеки производител или вносител, който законно е пускал флуоровъглеводороди на пазара в Съюза, считано от 1 януари 2015 г., както е докладвано съгласно горепосочения регламент (ОВ L 364, 2020 г., стр. 1).

[…]

33

В жалбата си по дело T‑825/19 италианското дружество по същество моли Общия съд:

34

С изявлението за изменение на жалбата, подадено на 18 януари 2021 г., италианското дружество освен това моли Общия съд да отмени Решение за изпълнение 2020/1604.

35

Комисията моли Общия съд:

36

С определение от 17 декември 2020 г. Общият съд постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, с решението по същество.

37

В жалбата си по дело T‑826/19 испанското дружество по същество моли Общия съд:

38

С изявлението за изменение на жалбата, подадено на 6 януари 2021 г., испанското дружество освен това моли Общия съд да отмени Решение за изпълнение 2020/1604.

39

Комисията моли Общия съд:

40

С определение от 17 декември 2020 г. Общият съд постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, с решението по същество.

129

В подкрепа на исканията си за отмяна на обжалваните актове жалбоподателите изтъкват осем основания. Основанията по същество са еднакви в двете жалби.

[…]

131

Най-напред трябва да се разгледат общо първото и второто основание по двете дела.

132

На първо място, жалбоподателите твърдят по същество, че ако член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 се тълкува в съответствие с разпоредбите на Регламент № 517/2014, правилото за единствен производител или вносител не трябва да се прилага спрямо тях и затова обжалваните актове са незаконосъобразни.

133

На второ място, дори да се предположи, че Общият съд отхвърли оплакването, изведено от съответстващото тълкуване, трябвало да се уважат повдигнатите в двете жалби възражения за незаконосъобразност срещу член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, да се остави без приложение посоченият член и следователно да се отменят обжалваните актове.

134

На първо място, следва да се отбележи, че Общият съд е постановил, че макар съгласно постоянната съдебна практика регламент за изпълнение да трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в съответствие с разпоредбите на основния регламент, тази съдебна практика не се прилага по отношение на разпоредба от регламент за изпълнение, чийто смисъл е ясен и недвусмислен, и следователно не изисква никакво тълкуване. В противен случай принципът на тълкуване в съответствие с разпоредбите на вторичното право на Съюза би послужил за тълкуване contra legem на тази разпоредба, което не може да се приеме (вж. решение от 15 септември 2021 г., Daimler/Комисия, T‑359/19, EU:T:2021:568, т. 92 и цитираната съдебна практика).

135

Както се посочва в уводната част на Регламент за изпълнение 2019/661 — който, както личи от заглавието му, е именно регламент за изпълнение — този регламент се основава на Регламент № 517/2014, и по-специално на член 17, параграф 2 от последния. От това следва, че Регламент за изпълнение 2019/661 е регламент за изпълнение на Регламент № 517/2014. Следователно посочената по-горе съдебна практика се прилага към взаимодействието между тези два регламента.

136

На второ място, от една страна, съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 517/2014 производителите и вносителите, които са докладвали данни за пускане на HFC на пазара в периода 2009—2012 г. (наричани по-нататък „заварените предприятия“), се ползват от референтна стойност, определена с решение за изпълнение, прието най-късно до 31 октомври 2014 г.

137

Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 517/2014 производителите и вносителите, които не са докладвали данни за пускане на HFC на пазара в периода 2009—2012 г. (наричани по-нататък „новите участници“), могат да декларират намерението си да пуснат HFC на пазара през следващата година.

138

От член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014 следва, че до 31 октомври 2017 г. и на всеки три години след това Комисията преизчислява референтните стойности за производителите и вносителите, посочени в параграфи 1 и 2 от този член, които са докладвали данни за пускането на пазара на HFC, считано от 1 януари 2015 г. Така от 2017 г. се определя референтна стойност както за заварените предприятия, така и за новите участници, които са пуснали HFC на пазара през съответния период (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2021 г., Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji/Комисия, T‑126/19, EU:T:2021:360, т. 62).

139

От друга страна, съгласно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 производителите и вносителите по член 16, параграф 2 от Регламент № 517/2014, както и тези по член 16, параграф 3 от същия регламент, трябва да спазват определени правила, когато имат един и същ действителен собственик. Всъщност първите се считат за един-единствен декларатор, а вторите — за един-единствен производител или вносител.

140

В случая е безспорно, че жалбоподателите са докладвали, че са пуснали HFC на пазара, считано от 1 януари 2015 г., и че затова спрямо тях се прилага процедурата за преизчисляване на референтни стойности, предвидена в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014. Те поддържат, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, тълкуван в съответствие с Регламент № 517/2014, не можел да им бъде противопоставен, тъй като те са заварени предприятия, а тази разпоредба се прилагала само за новите участници.

141

Както обаче посочва Комисията, от текста на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 ясно и недвусмислено следва, че тази разпоредба се прилага както за новите участници, които правят декларации съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 517/2014, така и за производителите и вносителите, за които се прилага процедурата за преизчисляване на референтни стойности, предвидена в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014, и че по отношение на последните не е предвидена никаква дерогация в полза на заварените предприятия.

142

Следователно, ако се приложи тълкуването в съответствие с Регламент № 517/2014, предложено от жалбоподателите, това би послужило за тълкуване contra legem на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, което не може да се приеме.

143

Ето защо доводът на жалбоподателите, изведен от тълкуване на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 в съответствие с Регламент № 517/2014, трябва да се отхвърли.

144

Следователно трябва да се разгледат възраженията за незаконосъобразност на Регламент за изпълнение 2019/661, повдигнати в двете жалби.

145

В самото начало следва да се отбележи, че в съдебното заседание жалбоподателите твърдят, че възраженията за незаконосъобразност, повдигнати в двете жалби, са изведени от нарушение на член 16, параграф 5 и член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014, на член 291 ДФЕС и на принципа на пропорционалност.

146

Комисията поддържа, че в писмените си становища жалбоподателите не са се позовали на принципа на пропорционалност в подкрепа на възраженията си за незаконосъобразност.

147

Най-напред следва да се разгледат доводите на жалбоподателите, изведени от нарушение на член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014 и на член 291 ДФЕС, като Комисията не оспорва, че жалбоподателите са изтъкнали тези доводи в писмените си становища.

148

Жалбоподателите твърдят, че макар съгласно член 17 от Регламент № 517/2014 изпълнителното правомощие на Комисията да е ограничено до функционирането на регистъра за HFC, член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 изменя самия начин на функциониране на установения с Регламент № 517/2014 механизъм за квоти за HFC в нарушение на член 291 ДФЕС.

149

От една страна, те поддържат, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 е незаконосъобразен, тъй като изменя правилата относно „разпределението“ на квоти за HFC, тоест правото на предприятията да им бъдат разпределени собствени квоти.

150

От друга страна, член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 водел до забрана за прехвърляне на квоти за HFC на предприятията, които не се считат за единствен производител или вносител.

151

Според Комисията правилото, въведено с член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, не изменя механизма за разпределение на квоти за HFC. Според посочената институция, що се отнася до предприятията с един и същ действителен собственик, това правило просто определяло оператор, който се счита за единствен производител или вносител и на когото се разпределят единна референтна стойност и съответните квоти за HFC, в смисъл че размерът на единната референтна стойност винаги се определя в зависимост от по-рано пуснатите на пазара количества HFC. По този начин посоченото правило позволявало, от една страна, да се предотврати заобикаляне на схемата за квоти, като един и същ действителен собственик впише няколко предприятия в регистъра, за се ползва от допълнителни квоти за HFC, и от друга, да се гарантира равното третиране на операторите на пазара.

152

Освен това от съображение 19 от Регламент № 517/2014 следвало, че прехвърлянето на квоти за HFC не преследва стопанска цел, а служи за запазване на гъвкавостта на пазара, така че загубата на възможността за прехвърляне на квоти за предприятие, свързано с един-единствен производител или вносител, била в съответствие с преследваната от законодателя на Съюза цел.

153

Следователно жалбоподателите не били посочили по какъв начин Регламент за изпълнение 2019/661 нарушава член 291, параграф 2 ДФЕС. Освен това от съображение 18 и от член 17, параграф 1 от Регламент № 517/2014 следвало, че регистърът за HFC трябва да служи за ефективното прилагане на механизма за квоти за HFC, а от член 17, параграф 2 от същия регламент следвало, че Комисията има за задача да осигури доброто функциониране на регистъра.

154

Съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС, когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 ДЕС, на Съвета. Съгласно член 291, параграф 4 ДФЕС думата „за изпълнение“ се добавя в заглавието на актовете за изпълнение.

155

От Регламент за изпълнение 2019/661 е видно, че той се основава на член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014, съгласно който Комисията може, доколкото това е необходимо, чрез актове за изпълнение да вземе мерки за осигуряване на доброто функциониране на регистъра за HFC. Следователно с тази разпоредба се прилага член 291, параграф 2 ДФЕС. По този начин предоставеното на Комисията изпълнително правомощие е ограничено както от член 291, параграф 2 ДФЕС, така и от член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014.

156

Когато на Комисията е предоставено изпълнително правомощие на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, тя следва да уточни съдържанието на законодателния акт (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия, C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 43).

157

Комисията уточнява законодателния акт, ако разпоредбите на приетия от нея изпълнителен акт, от една страна, са съобразени с основните общи цели, преследвани със законодателния акт, и от друга страна, са необходими или полезни мерки за прилагането му, без да го допълват или изменят, дори и в несъществените му елементи (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия, C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 45 и 46).

158

От друга страна, съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 517/2014 до 1 януари 2015 г. Комисията създава и осигурява функционирането на регистъра за HFC.

159

Съгласно съображение 18 от Регламент № 517/2014 Комисията следва да гарантира, че съществува регистър за управление на квотите за HFC, за пускането на пазара на HFC и за докладването, включително за докладване на пуснато на пазара оборудване.

160

От тези разпоредби следва, че изпълнителното правомощие на Комисията по член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014 е ограничено до доброто функциониране на регистъра за HFC, който е инструмент за управлението на квоти, за пускането на пазара на HFC и за докладването, включително за докладване на пуснатото на пазара оборудване.

161

Ето защо в случая следва да се установи дали, както поддържат жалбоподателите, член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 надхвърля предвиденото в член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014 правомощие, като се имат предвид ограниченията на всяко изпълнително правомощие, установени с член 291, параграф 2 ДФЕС. По-конкретно следва да се установи дали, както поддържат жалбоподателите, Комисията е допълнила или изменила Регламент № 517/2014, що се отнася, от една страна, до правото на предприятията да им бъдат разпределени квоти за HFC и от друга страна, до правото на предприятията да прехвърлят квоти за HFC.

162

Жалбоподателите твърдят, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 е незаконосъобразен, тъй като лишава някои предприятия от собствени квоти за HFC, с които те са разполагали преди влизането в сила на тази разпоредба.

163

Вярно е, че в случая член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 има директен ефект в рамките на процедурата за преизчисляване на референтни стойности (вж. т. 80—86 по-горе).

164

От точка 1 от приложение VI към Регламент № 517/2014 за създаване на механизъм за разпределение обаче следва, че определянето на референтна стойност за дадено предприятие води до разпределяне на квоти за HFC за това предприятие.

165

Следователно трябва да се разгледат предвидените в Регламент № 517/2014 правила относно правото на предприятията да се ползват от референтна стойност и следователно от квоти за HFC, за да се установи дали тези правила са били изменени или допълнени от член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661.

166

Съгласно член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2104 до 31 октомври 2017 г. и на всеки три години след това Комисията преизчислява референтните стойности за производителите и вносителите, посочени в параграфи 1 и 2 от същия член, въз основа на средногодишните количества HFC, пуснати законосъобразно на пазара на 1 януари 2015 г. и след това, които са докладвани съгласно член 19 за наличните години.

167

Регламент № 517/2014 не съдържа определение за понятието „производители и вносители“ по смисъла на горепосочената разпоредба.

168

Ето защо, преди да се разгледа обхватът на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, следва първо да се уточни понятието „производители и вносители“ по смисъла на член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014.

169

За да се уточни понятието „производители и вносители“, използвано в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014, е необходимо при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 7 май 2019 г., Германия/Комисия, T‑239/17, EU:T:2019:289, т. 40 и цитираната съдебна практика).

170

В съдебното заседание Комисията изтъква, че това понятие трябва да се тълкува в светлината на понятието „предприятие“, установено в член 2, точка 30 от посочения регламент.

171

В частта от член 2, точка 30, букви а)—в) от Регламент № 517/2014, която може да бъде отнесена към настоящия случай, се съдържа определение на понятието „предприятие“, според което такова е всяко физическо или юридическо лице, което по-специално произвежда, внася или предлага на пазара флуорсъдържащи парникови газове, а съгласно точка 2 от същия член HFC са такива газове.

172

Следователно според поддържаното от Комисията тълкуване изразът „производителите и вносителите“ в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014 следва да се разбира като всяко предприятие по смисъла на член 2, точка 30 от посочения регламент, и по-специално всяко физическо или юридическо лице, което произвежда, внася или предлага на пазара HFC.

173

Първо, в подкрепа на тезата на Комисията следва да се отбележи, че законодателят на Съюза не прави разграничение между понятията предприятие и производител или вносител.

174

Най-напред, член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014 предвижда, че процедурата по преизчисляване на референтните стойности се отнася до производителите и вносителите, посочени в параграфи 1 и 2 от този член.

175

Член 16, параграф 2, първа алинея от Регламент № 517/2014 използва понятието производител или вносител. В своята трета алинея обаче този член предвижда, че преди да подадат декларация съгласно параграфи 2 и 4 от посочения член, „предприятията“ се регистрират в регистъра за HFC. Следователно производителите или вносителите, посочени в първа алинея, са предприятия съгласно трета алинея.

176

По-нататък, в съображение 16 от Регламент № 517/2014 се посочва, че чрез редовното преизчисляване на референтните стойности и квотите Комисията следва да гарантира, че „предприятията“ имат право да продължат своите дейности на базата на средните обеми, които те са пуснали на пазара през последните години.

177

Накрая, изразът „всяко предприятие“ се използва в член 19, параграф 6 от Регламент № 517/2014, за да се наложат специфични задължения на „всеки производител [и] вносител“, посочен в параграф 1 от същата разпоредба, който докладва данни за пускането на пазара на HFC в размер над 10000 тона еквивалент на CO2 или повече през предходната календарна година.

178

Второ, от комбинираните разпоредбите на член 16, параграфи 1 и 3 от Регламент № 517/2014 е видно, че производителите и вносителите, посочени в параграф 3 от същия член, са отделни физически или юридически лица.

179

Всъщност член 16, параграф 1 от Регламент № 517/2014, към който препраща параграф 3 от посочения член, предвижда, че Комисията определя за всеки производител или вносител, който е докладвал данни съгласно член 6 от Регламент № 842/2006, референтна стойност въз основа на докладваните количествата HFC, пуснати на пазара в периода 2009—2012 г.

180

Член 6, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 842/2006 предвижда, че до 31 март 2008 г. и всяка година след това всеки производител, вносител или износител на флуорирани парникови газове съобщава определени данни на Комисията и на съответната държава членка. Това задължение се отнася по-специално до „всеки производител, който произвежда повече от един тон флуорирани парникови газове годишно“, и „всеки вносител, който внася повече от един тон флуорирани парникови газове годишно“.

181

Макар Регламент № 842/2006 да не съдържа определение за понятията „производител или вносител“, от буквалното тълкуване на неговите разпоредби, и по-специално от позоваването на изразите „всеки производител“ или „всеки вносител“, следва, че в обхвата на регламента попада всяко физическо или юридическо лице, което произвежда или внася най-малко един тон флуорирани парникови газове годишно.

182

Освен това следва да се отбележи, че в съображение 15 от Регламент № 517/2014, което се отнася до количествените ограничения за операторите, които са пуснали HFC на пазара през референтния период 2009—2012 г., се говори за изчисляване на референтните стойности и разпределение на квотите „между отделните производители и вносители“.

183

Трето, тълкуването, че производителите и вносителите, посочени в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014, са отделни физически или юридически лица, се потвърждава от израза „всеки производител или вносител“ в съображение 14 и в член 16, параграфи 1 и 5 от Регламент № 517/2014.

184

С оглед на изложеното член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че всяко предприятие, тоест отделно физическо или юридическо лице, което законосъобразно е пуснало HFC на пазара, считано от 1 януари 2015 г., и е направило предвидената в член 19 от Регламент № 517/2014 декларация, има право на референтна стойност при преизчисляването на всеки три години на референтните стойности.

185

Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661, за целите на преизчисляването на референтните стойности в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014 всички предприятия с един и същ действителен собственик (едни и същите действителни собственици) се считат за един-единствен вносител или производител, като този единствен вносител или производител е първоначално регистрираното предприятие или, когато е целесъобразно, друго регистрирано предприятие, посочено от действителния собственик.

186

Първо, от съображение 5 от Регламент за изпълнение 2019/661 следва, че целта на разпоредбите на член 7 от посочения регламент за изпълнение е да се избегне заобикалянето или злоупотребата с изискванията за разпределяне на квоти. По-специално, когато един и същ действителен собственик (едни и същи действителни собственици) регистрира(т) няколко предприятия с цел получаване на повече разпределени квоти в сравнение с дела на едно-единствено предприятие от максималното количество HFC, което може да бъде пуснато на пазара в Съюза, такива предприятия, регистрирани от един и същ действителен собственик (едни и същи действителни собственици), следва да се разглеждат като едно предприятие.

187

Както уточнява Комисията в съдебното заседание, с Регламент за изпълнение 2019/661 се въвежда ново правило, което ѝ позволява да третира като един субект няколко отделни юридически лица с един и същ действителен собственик, за да се предотврати възможността действителен собственик на вече вписано в регистъра за HFC предприятие да създава юридически лица с единствената цел те да декларират намерението си да пуснат HFC на пазара през следващата година съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 517/2014, по този начин да получат квоти за HFC и в крайна сметка да се ползват поради действието на член 16, параграф 3 от посочения регламент от референтна стойност, която се основава на количествата HFC, които те биха пуснали законосъобразно на пазара.

188

Следователно понятието за предприятие по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 трябва да се тълкува в смисъл, че подобно на понятието за предприятие по смисъла на Регламент № 517/2014 се отнася до отделно физическо или юридическо лице.

189

Второ, следва да се отбележи, че с приемането на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 Комисията добавя условия, които не са предвидени в член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014, за определянето на правото на предприятията с един и същ действителен собственик да се ползват от референтни стойности.

190

Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 някои предприятия имат право, в качеството си на единствени производители или вносители, на единствена референтна стойност, определена с оглед на собствените им декларации по член 19 от Регламент № 517/2014, както и на същите декларации, направени от други предприятия със същия действителен собственик.

191

Обратно, други предприятия, макар да са пуснали HFC на пазара и да са направили декларации в съответствие с член 19 от Регламент № 517/2014, нямат право на собствена референтна стойност, тъй като тя се разпределя на друго предприятие със същия действителен собственик, което отговаря на условията, за да бъде считано за единствен производител или вносител.

192

Следователно посочените по-горе условия водят до промяна в режима, установен с член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014, тъй като по силата на този регламент всяко предприятие, което законосъобразно е пуснало HFC на пазара, считано от 1 януари 2015 г., и е направило предвидената в член 19 от Регламент № 517/2014 декларация, има право на референтна стойност при преизчисляването на всеки три години на референтните стойности, без значение кой е действителният му собственик.

193

Трето, жалбоподателите правилно изтъкват, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 изменя и схемата за разпределение на квоти за HFC, установена с Регламент № 517/2014.

194

Съгласно точка 1 от приложение VI към Регламент № 517/2014 на единствения производител или вносител по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 се разпределят, като единствена за него референтна стойност, не само квотите за HFC, съответстващи на количествата HFC, които той е пуснал на пазара, считано от 1 януари 2015 г., но и квотите, съответстващи на количествата HFC, пуснати на пазара, считано от 1 януари 2015 г., от предприятията, които имат един и същ действителен собственик. Ако обаче член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 не съществуваше, същото това предприятие нямаше да бъде определено като единствен производител или вносител и следователно щеше да получи само квотите, съответстващи на референтна стойност, определена единствено с оглед на количествата HFC, които е пуснало на пазара, считано от 1 януари 2015 г.

195

За сметка на това предприятията с един и същ действителен собственик като единствен производител или вносител губят правото си на собствена референтна стойност и следователно правото да получат отделно разпределение на собствени квоти за HFC за тази стойност, въпреки че биха имали право на тези квоти, ако не съществуваше член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661.

196

От всичко изложено следва, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 изменя правата, които съответните предприятия черпят от Регламент № 517/2014, що се отнася до ползването на референтна стойност и до възможността да им бъдат разпределени собствени квоти за HFC.

197

Съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 517/2014 производителите или вносителите, за които е била определена референтна стойност съгласно член 16, параграф 1 или параграф 3 от този регламент и на които е била разпределена квота съгласно член 16, параграф 5 от същия регламент, могат да прехвърлят квоти за HFC.

198

От това следва, че правото на прехвърляне на квота за HFC е запазено за предприятията, на които е била разпределена квота въз основа на определена референтна стойност.

199

От точки 189—192 по-горе обаче следва, че съгласно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 предприятията, които имат един и същ действителен собственик като единствен производител или вносител, са загубили правото на собствена референтна стойност, което са имали преди влизането в сила на тази разпоредба на основание само на член 16, параграф 3 от Регламент № 517/2014.

200

Следователно, макар да могат да се ползват от прехвърляне на квоти за HFC, след влизането в сила на Регламент за изпълнение 2019/661 същите тези предприятия вече не отговарят на условията, предвидени в член 18, параграф 1 от Регламент № 517/2014, за да правят сами такова прехвърляне.

201

След като бе установено, че съществува пазар за обмен на квоти за HFC (вж. т. 100 по-горе), посочените по-горе предприятия са загубили правото да прехвърлят квоти за HFC на пазара.

202

Следва да се добави, че тази загуба на правото на прехвърляне на квоти за HFC се отнася до предприятия, които подобно на испанското дружество пускат HFC на пазара след влизането в сила на Регламент № 517/2014, макар от доклада от 13 юли 2017 г. на Комисията за оценка на метода за разпределяне на квоти съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 (COM(2017) 377 final) да е видно, че ограничаването на правото на прехвърляне на квоти за HFC е предвидено, за да се избегне възможността предприятията, които не участват в търговията с HFC, да подадат искане за безплатни квоти с единствената цел да продадат тези права.

203

Следователно жалбоподателите основателно поддържат, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 изменя Регламент № 517/2014, що се отнася до правото на предприятията да прехвърлят квоти за HFC.

204

От гореизложеното следва, че с приемането на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 Комисията е изменила правата, които съответните предприятия черпят от Регламент № 517/2014, що се отнася до ползването на референтна стойност, възможността да им бъдат разпределени самостоятелни квоти за HFC и възможността за прехвърляне на тези квоти.

205

Следователно жалбоподателите основателно поддържат, че Комисията е превишила предоставеното ѝ с член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014 изпълнително правомощие.

206

Всъщност съгласно тази разпоредба посочената компетентност е ограничена до доброто функциониране на регистъра за HFC, който е инструмент за управлението на квоти, за пускането на пазара на HFC и за докладването, включително докладване на пуснатото на пазара оборудване (вж. т. 160 по-горе). Предвиденото в член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 правило обаче не се отнася до управлението на квоти, до пускането на пазара на HFC или до определени декларации, за да се осигури доброто функциониране на регистъра за HFC. Доколкото засяга пряко правото на съответните предприятия на референтна стойност, на разпределение на квоти за HFC и на прехвърляне на квоти, тази разпоредба изменя самия начин на функциониране на системата за квоти за HFC.

207

Освен това, както посочват жалбоподателите, като е променила с член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 самия начин на функциониране на системата за квоти за HFC, Комисията не просто е уточнила разпоредбите на Регламент № 517/2014 с цел да осигури еднакви условия за изпълнение, а е изменила този регламент, без да спазва ограниченията, които се налагат на всяко изпълнително правомощие по силата на член 291, параграф 2 ДФЕС.

208

Посоченото от Комисията обстоятелство, че в случая член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 не се отразява върху общото количество квотите за HFC, разпределени на всички предприятия, които имат един и същ действителен собственик, по никакъв начин не променя предходните изводи, че Комисията е изменила правата на съответните предприятия, що се отнася до ползването на референтна стойност, възможността да им бъдат разпределени самостоятелни квоти за HFC и възможността за прехвърляне на посочените квоти.

209

Що се отнася до довода на Комисията, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 цели да гарантира равно третиране на предприятията или да предотврати превишаването на разпределената им квота за HFC, при всички положения този довод не може да обоснове дерогация от правилата за обхвата на компетентност на титуляря на изпълнителното правомощие, установени в член 17, параграф 2 от Регламент № 517/2014 и член 291 ДФЕС.

210

С оглед на гореизложеното следва да се счете, че Комисията не е била компетентна да приеме член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661.

211

Следователно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2019/661 е незаконосъобразна разпоредба, която не може да се приложи в случая.

212

Ето защо, без да е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, изтъкнати в подкрепа на възраженията за незаконосъобразност, и другите основания, повдигнати от жалбоподателите, решенията, които се съдържат в обжалваните актове, приети въз основа на посочената по-горе незаконосъобразна разпоредба, трябва да бъдат отменени.

213

По същите причини трябва да се отмени електронното писмо от 20 ноември 2019 г., доколкото е адресирано до жалбоподателите и следователно представлява акт, който потвърждава обжалваните актове (вж. т. 127 по-горе).

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши: