38

Жалбоподателката е подала настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 13 юни 2019 г. С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС по реда на обезпечителното производство, жалбоподателката иска, от една страна, главно, спиране на изпълнението на обжалваното решение и, при условията на евентуалност, на изпълнението на писмото от 16 май 2019 г. и от друга страна, постановяване на временни мерки във връзка с правилата относно срока на предизвестието. Главното производство е спряно в изпълнение на член 91, параграф 4 от Правилника.

39

С определение от 12 юли 2019 г., CE/Комитет на регионите (T‑355/19 R, непубликувано, EU:T:2019:543), председателят на Общия съд отхвърля молбата на жалбоподателката за временни мерки, с мотива че тя не е доказала надлежно неотложността на спирането на изпълнението на посочените актове, и не се произнася по съдебните разноски.

40

В съответствие с член 91, параграф 4 от Правилника главното производство е възобновено след приемането на 10 октомври 2019 г. на решението за изричен отказ по жалбата, подадена от жалбоподателката по административен ред.

41

След промяна на състава на Общия съд, на основание член 27, параграф 3 от процедурния му правилник председателят на Общия съд с решение от 18 октомври 2019 г. разпределя делото на нов съдия докладчик, който е включен в седми състав.

42

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2019 г., жалбоподателката иска на основание член 66 от Процедурния правилник да се запази нейната анонимност. С решение от 29 октомври 2019 г. Общият съд уважава това искане.

43

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 май 2020 г., жалбоподателката иска да се проведе съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

44

На 24 септември 2020 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд поставя на страните редица писмени въпроси за устен отговор в съдебното заседание, и иска от Комитета на регионите да представи определени документи. Комитетът на регионите изпълнява искането в предоставения му срок.

45

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 10 декември 2020 г.

46

Жалбоподателката иска от Общия съд:

47

Комитетът на регионите иска от Общия съд:

55

Жалбоподателката поддържа, че органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа в Комитета на регионите (наричан по-нататък „ООСД“), не е оправомощен да прекрати едностранно договора ѝ с предизвестие съгласно член 47, буква в), подточка i) от УРДС, като едновременно с това я отстрани от длъжност съгласно член 49, параграф 1 от УРДС, без да спазва правилата, уреждащи приемането на административната мярка за временно отстраняване от длъжност, установени в членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника. Поради това жалбоподателката счита, че решение на ООСД, което предвижда едновременно прекратяване на договора ѝ съгласно член 47, буква в), подточка i) от УРДС и отстраняването ѝ от длъжност за целия срок на предизвестието, представлява съгласно съдебната практика злоупотреба с процесуални права.

56

В писмената си реплика жалбоподателката уточнява, че обратно на твърденията на Комитета на регионите, обжалваното решение предвижда не „освобождаване от задължения“, а мярка за временно отстраняване от длъжност. В това отношение тя подчертава, че според съдебната практика понятието „освобождаване от задължения“ означава позволение да не се върши предписаното. Обжалваното решение обаче ѝ налагало да не изпълнява задълженията си през срока на предизвестието. Освен това жалбоподателката твърди, че запазването на заплатата ѝ през срока на предизвестието не е релевантно обстоятелство в това отношение. Според нея било очевидно, че наложеното ѝ освобождаване от служба не се различава много от временно отстраняване от длъжност.

57

По-нататък, жалбоподателката отбелязва, че Комитетът на регионите не може да обосновава решението си временно да я отстрани от длъжност през срока на предизвестието с произтичащата от интереса на службата невъзможност този срок да бъде адаптиран по различен начин. В това отношение тя поддържа, че ако е смятал, че нейното поведение представлява сериозно основание за уволнението ѝ без предизвестие, Комитетът на регионите е трябвало да образува дисциплинарно производство срещу нея.

58

Комитетът на регионите оспорва доводите на жалбоподателката.

59

Следва да се припомни, че понятието за злоупотребата с процесуални права е специфично проявление на понятието за злоупотреба с власт, което има точно определен обхват и се отнася до използване от административен орган на правомощията му за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени. Един акт е опорочен от злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Правилника, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., ZV/Комисия, T‑684/18, непубликувано, EU:T:2019:748, т. 35 и цитираната съдебна практика).

60

Що се отнася до процедурата, която позволява да се прекрати договор за неопределено време на срочно нает служител, видно от член 47, буква в), подточка i) от УРДС, правоотношението се прекратява след изтичане на срока на предизвестието, предвиден в договора. Впрочем член 49, параграф 1 от УРДС предвижда, че след провеждане на дисциплинарното производство, предвидено в приложение IX към Правилника, което се прилага по аналогия, служебното правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие на дисциплинарно основание в тежки случаи на умишлено или небрежно неизпълнение на служебните задължения от страна на срочно наетия служител, и че преди прекратяване на служебното правоотношение служителят може да бъде временно отстранен от служба при условията по членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника.

61

В това отношение според постоянната съдебна практика поради широкото право на преценка, с което разполага ООСД, в случай на нарушение, което може да обоснове уволнението на срочно нает служител, нищо не задължава посочения орган да образува дисциплинарно производство срещу този служител, вместо да прибегне до възможността за едностранно прекратяване на договора, предвидена в член 47, буква в) от УРДС, и само в хипотезата, при която ООСД възнамерява да уволни срочно нает служител без предизвестие, в тежки случаи на неизпълнение на служебните задължения, съгласно член 49, параграф 1 от УРДС следва да се образува дисциплинарното производство, уредено в приложение IX към Правилника за длъжностните лица и приложимо по аналогия към срочно наетите служители (вж. решение от 2 април 2019 г., Fleig/ЕСВД, T‑492/17, EU:T:2019:211, т. 97 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

62

В случая трябва да се констатира, че прекратяването на договора на жалбоподателката е мотивирано главно от прекъсването на връзките на доверие между групата и жалбоподателката поради неподходящо управление на сътрудниците ѝ и поради отражението на посоченото управление върху здравето им, без в обжалваното решение да е било посочено дисциплинарно основание срещу жалбоподателката. Всъщност ООСД на Комитета на регионите е избрал да прекрати договора на жалбоподателката на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС, а не да приложи член 49, параграф 1 от УРДС.

63

От това следва, че по принцип ООСД на Комитета на регионите е оправомощен да прекрати договора на жалбоподателката предсрочно на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС с шестмесечно предизвестие, без да е длъжен да образува дисциплинарно производство.

64

В обжалваното решение обаче се посочва и че доколкото е имало риск преките работни отношения на жалбоподателката с нейните сътрудници да влошат здравето на същите и да доведат до поддържането на напрегната работна среда, тя е била освободена от произтичащото от договора ѝ задължение за полагане на труд през шестмесечния срок на предизвестието, като същевременно ѝ е гарантирано, че продължава да получава заплатата си и социалните обезщетения, свързани с договора ѝ. По-нататък, в обжалваното решение ООСД на Комитета на регионите уточнява, че жалбоподателката може да има достъп до кабинета си, за да прибере личните си вещи в рамките на две седмици от началото на срока на предизвестието и че след това кабинетът ще бъде използван от институцията според нуждите ѝ и вече няма да бъде достъпен за жалбоподателката. Впрочем ООСД посочва, че достъпът до електронната ѝ поща ще се предостави единствено „в режим на четене“ през месеца, следващ началото на срока на предизвестието, преди тази електронна поща да бъде автоматично дезактивирана. Накрая, в съответствие с обжалваното решение жалбоподателката запазва правото на достъп до помещенията на Комитета на регионите през срока на предизвестието, но все пак трябва да върне служебната си карта, която ще бъде заменена с нова карта, като при това положение тя няма да има достъп до заседанията на Бюрото на групата и пленарните заседания.

65

По този начин последиците, които ООСД на Комитета на регионите е искал да изведе от прекъсването на връзките на доверие, несъмнено се изразяват главно в прекратяването на договора на жалбоподателката на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС, но също така, акцесорно, в предвиденото приспособяване на условията за срока на предизвестието, доколкото то включва съществена промяна в нейните условия на труд, включително освобождаването от произтичащото от трудовия ѝ договор задължение за полагане на труд през срока на предизвестието.

66

В това отношение следва да се отбележи, че макар член 47, буква в), подточка i) от УРДС да не предвижда изрично, че условията на труд на служителя, чийто договор се прекратява, могат да бъдат обект на приспособяване през срока на предизвестието, така че този период по презумпция представлява обичайно полагане на труд, това не променя факта, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза разполагат с широко право на преценка при организирането на своите служби и при назначаването на персонала, с който разполагат, при условие че това назначаване се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на равностойността на длъжностите, включително по отношение на членовете на персонала, които се намират във фаза на предизвестие (вж. по аналогия решение от 13 декември 2017 г., CJ/ECDC, T‑703/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:892, т. 42).

67

Впрочем било е постановено, че без да се накърнява възможността, с която разполага ООСД в случай на нарушение, което може да обоснове уволнението на служител, да прибегне до едностранното прекратяване на договора, предвидено в член 47, буква в), подточка i) от УРДС, вместо да образува дисциплинарно производство срещу този служител, въпреки това се налага изводът, че при такива обстоятелства изборът да се прибегне до прекратяване на договора налага спазването на изискването за предизвестие, което представлява централен елемент на посочените разпоредби. Следователно, ако ООСД счита, че нарушенията, в които упреква даден служител, не допускат изпълнението на договора му да продължава при обичайни условия през срока на предизвестие, той трябва да изведе последиците от това и следователно да образува дисциплинарно производство, като същевременно прибегне до мярка за временно отстраняване от длъжност съгласно член 49, параграф 1 от УРДС, освен ако заинтересованото лице е било надлежно освободено от задължението да изпълнява служебните си задължения (решение от 13 декември 2017 г., CJ/ECDC, T‑703/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:892, т. 51).

68

Освен това, когато при нарушение, което може да обоснове уволнението на служител, ООСД решава да прекрати с предизвестие договора на съответния служител, вместо да образува дисциплинарно производство срещу него, в рамките на правомощието си да определя административните функции, които този служител трябва да изпълнява през въпросния период, ООСД следва да му посочи мотивирано и в текста на решението за прекратяване на договора, че при необходимост той трябва да се въздържа от изпълнение на определени служебни задължения (вж. решение от 13 декември 2017 г., CJ/ECDC, T‑703/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:892, т. 43 и цитираната съдебна практика).

69

При все това не може да се изключи, че при определени специфични обстоятелства мотивите за прекратяване на трудовия договор на дадено лице на основание член 47 от УРДС произтичат от положение, което обосновава възможността институциите, органите, службите или агенциите на Съюза да приемат, в рамките на широкото си право на преценка при организирането на службите и при назначаването на персонала, с който разполагат, че интересът на службата изисква да се отнемат всички служебни задължения на съответното лице през срока на предизвестието.

70

Такъв може да бъде по-специално случаят при уволнение поради прекъсване на връзките на доверие между служител, който, подобно на жалбоподателката, е назначен на основание член 2, буква в) от УРДС и срещу когото, както е и в нейния случай, не са установени, нито дори твърдени, тежки нарушения по смисъла на член 23 от приложение IX към Правилника.

71

Всъщност всички срочно наети служители, назначени на основание член 2, буква в) от УРДС, имат трудов договор, сключен intuitu personae, чийто съществен елемент е взаимното доверие (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, EU:T:2006:322, т. 47 и 101).

72

Следователно, както подчертава Комитетът на регионите в съдебното заседание, прекъсването на такава връзка на взаимно доверие може да направи невъзможно лицето или институцията в основата на назначаването на срочно наетия служител да възлага на последния каквото и да било служебно задължение през срока на предизвестието.

73

В подобна хипотеза решението да не се възлага каквото и да било служебно задължение през срока на предизвестието на срочно наетия служител, чийто договор се прекратява, представлява мярка, приета в интерес на службата, и не може непременно да се приравни на решение за временно отстраняване от длъжност, взето по силата на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника, както по същество изтъква жалбоподателката. По същия начин, когато положението в основата на прекъсването на връзките на доверие спрямо срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква в) от УРДС, прави невъзможно възлагането на служебни задължения на този служител през срока на предизвестието, не може да се изисква от ООСД да образува дисциплинарно производство през същия този срок.

74

Освен това жалбоподателката не представя никакви доказателства за това, че в действителност е била временно отстранена от длъжност и уволнена на дисциплинарно основание.

75

При тези условия следва да се направи изводът, че тезата на жалбоподателката в подкрепа на първото ѝ основание почива на погрешна предпоставка, че ООСД на Комитета на регионите е приел по отношение на нея мярка за временно отстраняване от длъжност на дисциплинарно основание съгласно членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника — мярка, която изисква решението за прекратяването на трудовия ѝ договор да бъде прието след провеждане на дисциплинарно производство в съответствие с член 49 от УРДС.

76

Следователно ООСД на Комитета на регионите е можел, без това да води до злоупотреба с процесуални права, да прекрати трудовия договор на жалбоподателката на основание член 47 от УРДС, като едновременно с това реши, че тя не трябва да полага труд през срока на предизвестието.

77

Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.

92

Съгласно член 41, параграф 2 от Хартата правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

93

По-конкретно, правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решения от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 53 и цитираната съдебна практика и от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 24 и цитираната съдебна практика).

94

С оглед на осигуряването на ефективна защита на съответното лице това право има за цел по-конкретно да му даде възможност да поправи грешка или да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които могат да са основания за това решението да бъде прието, да не бъде прието или да има определено съдържание (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., Boudjlida, C‑249/13, EU:C:2014:2431, т. 37 и цитираната съдебна практика).

95

В контекст, подобен на настоящия, тежестта на доказване, че правото на заинтересованото лице да бъде изслушано е било спазено, е върху ООСД (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 47, от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 48 и от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент, T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 44).

96

Следва да се констатира, че преди приемането на обжалваното решение ООСД на Комитета на регионите никога не е посочвал възможността за адаптиране за срока на предизвестието на жалбоподателката. Всъщност, макар този орган да я е изслушал относно съществуването и вменяването на фактите, както и относно правното основание, на което може да се приеме обжалваното решение, жалбоподателката не е имала възможност да представи становище по специалните условия на изпълнение на предизвестието, които посоченият орган е възнамерявал да приеме, и по-специално относно факта, че жалбоподателката вече няма да изпълнява функциите на генерален секретар на групата и че достъпът до нейната електронна поща, както и до кабинета ѝ и до помещенията на Комитета на регионите, ще бъде предмет на адаптиране.

97

Такива мерки обаче не са могли да бъдат приети, без жалбоподателката да е изслушана предварително, за да се гарантира, че е могла да изрази позицията си по тях. В това отношение следва да се припомни, че правото на изслушване има по-специално за цел да позволи на заинтересованото лице да уточни някои обстоятелства или да изтъкне други, свързани например с личното му положение, които биха могли да натежат в посока планираното решение да не бъде прието или да има различно съдържание (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., CJ/ECDC, T‑703/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:892, т. 48).

98

Комитетът на регионите няма основание да поддържа в това отношение, че контекстът, в който е изпратено писмото за намерения, предполага имплицитно, но неизменно възможността прекратяването на трудовия договор на жалбоподателката да бъде съпътствано от освобождаване от произтичащото от договора ѝ задължение за полагане на труд през срока на предизвестието, и че когато приканва жалбоподателката да представи становището си по фактите, в които е упрекната, тя не може да не е знаела, че е предвидено периодът на предизвестието да бъде адаптиран.

99

Следва да се отбележи, че различните материали по преписката, и по-конкретно разменените между един от членовете на групата и жалбоподателката електронни писма, не позволяват да се приеме, че тя е била в състояние да разбере със сигурност, че ООСД на Комитета на регионите възнамерява да адаптира срока на предизвестието. Освен факта, че не са представени от този орган, в материалите по преписката, споменати от Комитета на регионите в подкрепа на доводите му, не се посочват такива мерки, а се споменава или загатва възможността жалбоподателката да подаде оставка в рамките на компромисно споразумение.

100

Следователно, що се отнася до мерките за адаптиране на срока на предизвестието на жалбоподателката, посочени в точка 96 по-горе, Комитетът на регионите не е спазил правото на жалбоподателката на изслушване, в нарушение на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата.

101

Нарушението на правото на изслушване обаче води до отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (вж. решения от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 76 и цитираната съдебна практика и от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 51 и цитираната съдебна практика).

102

В случая фактът, че жалбоподателката е могла да бъде изслушана относно условията, предвидени за срока на предизвестието, посочени в точка 96 по-горе, би могъл да накара ООСД на Комитета на регионите евентуално да предвиди други условия за посочения срок (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 декември 2017 г., CJ/ECDC, T‑703/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:892, т. 49).

103

По-нататък, запитана в съдебното заседание, жалбоподателката заявява, че правото на изслушване не се свежда само до възможност да изрази несъгласието си със специалните условия на изпълнение на предизвестието в тесния смисъл на думата, а предполага и възможност за изразяване на становище, което може да повлияе на съдържанието на планираното решение. В това отношение жалбоподателката посочва, че ако беше изслушана преди приемането на решение относно спорните условия на изпълнение на предизвестието, щеше да има възможност да предложи предвиждането на мярка като дистанционно полагане на труд от нейна страна.

104

При тези условия не може разумно да се изключи, че е било възможно специалните условия на изпълнение на предизвестието, фигуриращи в обжалваното решение, и в частност това жалбоподателката да бъде освободена от произтичащото от договора ѝ задължение да полага труд през срока на предизвестието, да доведат до различен резултат, ако тя беше надлежно изслушана.

105

Следователно правото на жалбоподателката да бъде изслушана преди приемането на обжалваното решение е било нарушено, що се отнася до специалните условия на адаптиране за срока на предизвестието, посочени в точка 96 по-горе.

106

Вследствие на това настоящото оплакване следва да се уважи, така че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, с която определя специалните условия на изпълнение на предизвестието, поради нарушението на правото на жалбоподателката да бъде изслушана. Сама по себе си обаче тази незаконосъобразност не поставя под въпрос законосъобразността на посоченото решение в частта му, с която се прекратява договорът на жалбоподателката (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 октомври 2013 г., Gomes Moreira/ECDC, F‑80/11, EU:F:2013:159, т. 54).

[…]

151

Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски. В случая, тъй като искането за отмяна е частично уважено, а искането за обезщетение е отхвърлено, следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, включително тези по обезпечителното производство, по които няма произнасяне.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: