1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Кралство Камбоджа и Cambodia Rice Federation (CRF), искат да бъде отменен Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/67 на Комисията от 16 януари 2019 година за налагане на защитни мерки по отношение на вноса на ориз Indica с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма (ОВ L 15, 2019 г., стр. 5), с който Европейската комисия възстановява митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз за период от три години и въвежда постепенно намаляване на приложимите митнически ставки (наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

2

В рамките на Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема на общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за ОСП“) Европейският съюз предоставя на развиващите се страни преференциален достъп до пазара си под формата на намаляване на редовните мита по Общата митническа тарифа, който се състои от общ режим и два специални режима.

3

По силата на специалния режим, наречен „Всичко освен оръжие“, вносът в Съюза на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма (наричан по-нататък „разглежданият продукт“) се ползва от пълно суспендиране на митата по Общата митническа тарифа на основание член 18, параграф 1 от Регламента за ОСП.

4

На 16 февруари 2018 г. Италианската република, впоследствие подкрепяна от други държави членки, подава до Комисията искане на основание член 22 и член 24, параграф 2 от Регламента за ОСП, с което настоява да бъдат приети защитни мерки по отношение на разглеждания продукт.

5

На 16 март 2018 г. Комисията започва разследване с оглед на налагане на защитни мерки относно вноса на разглеждания продукт, за да събере необходимата информация за извършване на задълбочена оценка.

6

Разследването обхваща последните пет пазарни години, т.е. периода от 1 септември 2012 г. до 31 август 2017 г. (наричан по-нататък „разследваният период“).

7

На 5 ноември 2018 г. Комисията предоставя документ с обща информация, чиято цел е да информира заинтересованите страни, сред които е и камбоджанското правителство, за основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда временно възстановяване на митата по Общата митническа тарифа върху вноса на разглеждания продукт в резултат на разследването с оглед на налагане на защитни мерки, проведено на основание член 22 от Регламента за ОСП (наричан по-нататък „документът с обща информация“).

8

По-специално в документа с обща информация Комисията най-напред определя разглеждания продукт като бланширан или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма, внасян в насипно състояние или в опаковки и спадащ в този момент към подпозиции 10063027, 10063048, 10063067 и 10063098 от Комбинираната номенклатура (КН).

9

Комисията установява също, че бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, произведен в Съюза, е сходен или пряко конкурент на разглеждания продукт, тъй като той има същите основни физически, технически и химически характеристики, предназначен е за едни и същи видове употреба и се продава чрез подобни или идентични канали за продажби за един и същ вид потребители, а именно търговци на дребно или преработватели в Съюза.

10

Що се отнася до определянето на промишлеността на Съюза, Комисията посочва, че тя се състои от преработвателите на ориз, които преработват отгледан/произведен в Съюза ориз, който се намира в пряка конкуренция с разглеждания продукт. Противно на искането на Италианската република, Комисията изключва производителите на ориз от това определение и от оценката на вредата, като ги счита за доставчици на суровини, а не за преработватели на сходни или пряко конкурентни продукти, макар да отбелязва, че е възможно вносът на разглеждания продукт да има значително отражение върху положението на последните. Комисията посочва също, че на някои производители на ориз са изпратени въпросници, но че поради голямата степен на раздробеност на сектора това дава само ограничена представа за положението.

11

По-нататък Комисията установява изменението в потреблението на ориз „Indica“ в Съюза въз основа на данни, превърнати в еквивалент на бланширан ориз, и събрани от държавите членки, както и въз основа на статистически данни за вноса, предоставени от Евростат. Комисията установява спад от 6 % за разследвания период.

12

В рамките на анализа за изменението във вноса на разглеждания продукт Комисията приема значително увеличаване на обема на вноса от Камбоджа, както и увеличаване с 9,7 процентни пункта на притежаваните от Камбоджа пазарни дялове, като посочва, че последната държава представлява 25 % от общия внос в края на разследвания период.

13

При сравняването на цените Комисията анализира подбиването им. Тя взема предвид средните цени на вноса от Камбоджа и единичните продажни цени на промишлеността на Съюза, доказвайки значително подбиване на цените на Съюза от цените на посочения внос, съответстващо на 22 %.

14

Така Комисията приема, че през разследвания период вносът от Камбоджа значително се е увеличил в абсолютни стойности, както и в пазарни дялове. Комисията добавя, че през разследвания период комбинираната среднопретеглена цена на вноса е намаляла, което показва значително подбиване спрямо цените на Съюза.

15

За да определи има ли сериозни затруднения, претърпени от промишлеността на Съюза, Комисията прави оценка на макроикономическите показатели, като изменението в пазарните дялове на промишлеността на Съюза, които са загубили над 20 процентни пункта, в производствените обеми, които са спаднали с около 40 %, в запасите, които са се увеличили с 4 %, и в площта, предназначена за отглеждане на ориз „Indica“, която е намаляла с 37 %.

16

Комисията посочва също, че е направила оценка на микроикономическите показатели, като изменението в производствения капацитет, който трудно може да се оцени с оглед на възможността на преработвателите да използват капацитета си за преработка както на ориз „Indica“, така и на ориз „Japonica“, независимо дали оризът се отглежда в Съюза, или е внесен, в рентабилността на преработвателите на Съюза, която е останала стабилна, макар и на ниско равнище, както и в единичните цени на ориз „Indica“ на преработвателите, включени в извадката, които са се повишили със 7 %. Комисията уточнява, че под натиска на вноса на разглеждания продукт на ниски цени преработвателите на Съюза са концентрирали своите продажби върху малки обеми бланширан и полубланширан ориз „Indica“ и са наблегнали на марковите продукти, което е позволило да се запази стабилно равнище на рентабилност в ущърб на пазарния дял.

17

Накрая, Комисията отхвърля възможността други фактори, като вносът от трети държави и структурните затруднения, изпитани от италианския сектор на ориза, да са отслабили причинно-следствената връзка между сериозните затруднения на промишлеността на Съюза и вноса на разглеждания продукт.

18

В коментарите си от 16 ноември 2018 г. по документа с обща информация камбоджанското правителство оспорва по-специално изчисленията на Комисията относно анализа на подбиването. В частност то твърди, че разходите след вноса не са добавени при изчисляването на цената на вноса за Кралство Камбоджа и че подбиването на цените е определено въз основа на сравнение между средни цени, без да се вземе предвид различното ниво на търговия.

19

В рамките на разследването с оглед на налагане на защитни мерки Комисията стига до извода, че разглежданият продукт се внася в обеми и на цени, които причиняват сериозни затруднения на промишлеността на Съюза. Тя приема обжалвания регламент, позовавайки се не само на определенията и информацията в документа с обща информация, възпроизведени във въпросния регламент, но и на следните фактори.

20

Така, най-напред, в отговор на коментарите на заинтересованите страни след предоставянето на документа с обща информация Комисията уточнява, че що се отнася до определянето на сходния или пряко конкурентен продукт, оризът „Indica“, ароматен или естествено ароматизиран, също трябва да бъде включен в обхвата на разследването.

21

По-нататък, що се отнася до анализа на подбиването, в съображения 35—39 от обжалвания регламент Комисията посочва, че е преразгледала изчисленията си на подбиването, за да вземе предвид коментарите на Кралство Камбоджа след предоставянето на документа с обща информация. Така тя е коригирала цените на промишлеността на Съюза, за да отчете транспортните разходи за ориза между южната част, която тя обозначава като Италия и Испания, и северната част на Европа, като е приела, че конкуренцията, свързана с бланширания и полубланширан ориз „Indica“, се осъществява основно в северната част на Европа. Отчела е сумата от 49 EUR на тон, която е преценила въз основа на информация, съдържаща се в жалбата на Италианската република, проверена освен това по време на разследването на място. Комисията коригирала и цените на вноса, като взела предвид разходите след вноса, оценени на около 2 % от цената на вноса, основавайки се на данните, получени в рамките на предходно разследване относно друг хранителен продукт (сатсума). Комисията добавя, че е взела предвид разликите в нивото на търговията и че е сравнила продажните цени на бланширания ориз, търгуван в насипно състояние, с тези на ориза, продаван в опаковки. Комисията стига до извода, че подбиването на цените е 13 % за продажбите в насипно състояние и 14 % за продажбите в опаковки.

22

Накрая, що се отнася до положението на производителите на ориз на Съюза, в съображение 74 от обжалвания регламент Комисията уточнява, че макар действително последните да могат да пренасочват продукцията си от ориз „Indica“ към ориз „Japonica“, и обратно, такава промяна все пак е мотивирана от икономически съображения, по-специално от търсенето и пазарната цена. В този контекст Комисията посочва, че разследването е потвърдило, че изправени пред нарасналата конкуренция от вноса на разглеждания продукт на ниски цени, някои производители на ориз не са имали друг избор, освен да преминат към производството на ориз „Japonica“, така че не става въпрос нито за циклично пренасочване, нито за съзнателен избор, а за мярка на самозащита. Според Комисията това разрешение не е устойчиво в средносрочен план, тъй като преминаването от ориз „Indica“ към ориз „Japonica“ е довело до свръхпредлагане на ориз „Japonica“ на пазара и ценови натиск за този вид ориз. От това Комисията прави извода, че производителите на ориз се намират най-общо в трудно положение, въпреки че тази констатация е от ограничено значение, като се има предвид, че именно преработвателите на ориз представляват промишлеността на Съюза, а не производителите на ориз, които доставят суровината.

23

Жалбоподателите искат от Общия съд:

24

Комисията, подкрепяна от Италианската република и от Ente Nazionale Risi, иска от Общия съд:

25

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват шест основания.

26

Първото, второто и третото основание са изведени от нарушение на член 22, параграфи 1 и 2 и на член 23 от Регламента за ОСП, тъй като, на първо място, Комисията неправилно тълкувала понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, на второ място, факторите и изчисленията, въз основа на които е направен изводът за „сериозните трудности“, причинени на промишлеността на Съюза, били опорочени от грешки, и на трето място, анализът на подбиването и нанесените корекции били погрешни.

27

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 22 от Регламента за ОСП, тъй като извършеният от Комисията анализ на причинно-следствената връзка между разглеждания внос и тежките затруднения, причинени на промишлеността на Съюза, бил опорочен от нередности.

28

Петото и шестото основание са изведени от нарушение на правото на защита на жалбоподателите и на членове 14 и 17 от Делегиран регламент (ЕС) № 1083/2013 на Комисията от 28 август 2013 година за установяване на правила във връзка с процедурата по временно оттегляне на тарифни преференции и приемане на общи защитни мерки в съответствие с Регламента за ОСП (ОВ L 293, 2013 г., стр. 16, наричан по-нататък „Делегираният регламент“) във връзка с член 38 от Регламента за ОСП, тъй като Комисията пропуснала да оповести някои основни факти и съображения или подробностите, които са в основата на тези факти и съображения, приемайки решението си да възстанови митата по Общата митническа тарифа върху вноса на разглеждания продукт.

29

Общият съд смята за уместно да разгледа най-напред доводите на жалбоподателите, изведени, на първо място, от погрешно тълкуване на понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, на второ място, от грешки, които опорочавали анализа на подбиването и направените в него корекции, и на трето място, от нарушение на правото на защита и на член 17 от Делегирания регламент.

30

Жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на член 22, параграфи 1 и 2 и на член 23 от Регламента за ОСП, тъй като Комисията неправилно тълкувала понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, като го ограничила по отношение на произхода на суровините. Така тя взела предвид само производителите на бланширан или полубланширан ориз „Indica“, преработен от неолющен ориз, произведен или отгледан в Съюза.

31

Според жалбоподателите обаче, макар продуктът, който може да бъде предмет на защитни мерки, да е продукт, „произхождащ от държава бенефициер“, същото не се отнася за „сходните или пряко конкурентни продукти“. Член 22, параграф 1 от Регламента за ОСП не обосновавал никакво ограничение, основано на суровината, използвана за производството на сходния или пряко конкурентен продукт. Комисията трябвало да вземе предвид единствено основните физически, технически и химически характеристики на разглеждания продукт, употребата му, каналите за продажба и видовете потребители.

32

Следователно всички преработватели на ориз в Съюза били визирани, включително тези, които произвеждат бланширан или полубланширан ориз от неолющен такъв, който не произхожда от Съюза. Като взела предвид обаче само производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, произведени от суровини, които от своя страна са произведени в Съюза, Комисията събрала информация за сериозните затруднения само от част от разглежданите производители.

33

Комисията поддържа, че по силата на член 22, параграф 2 от Регламента за ОСП „сходните или пряко конкурентни продукти“ се определят въз основа на „разглеждания продукт“.

34

„Разглежданият продукт“ бил бланшираният или полубларширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма. За да се приеме обаче, че оризът е с произход от дадена държава, той трябва да е отгледан или добит в нея. Следователно последицата от „разглеждания продукт“ била бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, произведен в Съюза от отглеждан или добит в Съюза ориз. Ето защо доводите на жалбоподателите трябвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

35

Комисията добавя, че дори да е допуснала грешка при определянето на промишлеността на Съюза и да е приела, че производителите от Съюза на бланширан или полубланширан ориз „Indica“, произведен от внесен ориз, трябва да бъдат включени в определението на промишлеността на Съюза, разследването довело до същия извод.

36

Италианската република твърди, че според член 22, параграф 3 от Регламента за ОСП понятието „производители от Съюза“ е чисто икономическо. Следователно вниманието трябвало да се насочи върху онези производители, които търпят икономическо или финансово влошаване на тяхното положение. По този начин произходът на суровината бил от основно значение. Италианската република поддържа също, че доводът на жалбоподателите в това отношение е нов, тъй като не е бил повдигнат в хода на административното производство, поради което е недопустим.

37

Ente Nazionale Risi препраща по същество към доводите на Комисията.

38

В началото, що се отнася до твърдението на Италианската република, че някои доводи на жалбоподателите трябва да се отхвърлят, тъй като са повдигнати за първи път пред Общия съд, последният напомня, че според съдебната практика няма пречка заинтересована страна да развие срещу обжалвано решение правно основание, което не е било повдигнато на етапа на административното производство (вж. по аналогия решение от 11 май 2005 г., Saxonia Edelmetalle и ZEMAG/Комисия, T‑111/01 и T‑133/01, EU:T:2005:166, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика).

39

Следователно доводите на жалбоподателите относно вземането предвид на производителите от Съюза, които използват неолющен ориз, произведен или отгледан извън Съюза, не могат да бъдат отхвърлени като недопустими.

40

По-нататък Общият съд отбелязва, че разглежданите в случая защитни мерки са част от мерките за търговска защита, посочени в член 207, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл становище 2/15 (Споразумение за свободна търговия със Сингапур) от 16 май 2017 г., EU:C:2017:376, т. 10, 42 и 43, и решение от 20 октомври 2021 г., Novolipetsk Steel/Комисия, T‑790/19, непубликувано, EU:T:2021:706, т. 43, 44, 68 и 76), както впрочем става ясно от издаденото от Комисията известие за започване на разследването с оглед на налагане на защитни мерки.

41

В областта на общата търговска политика обаче, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, от постоянната практика на Съда следва, че институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат, така че съдебният контрол върху това широко право на преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите факти са точно установени, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

42

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 37 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval,C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39).

43

По силата на член 22, параграф 1 от Регламента за ОСП, когато продукт с произход от държава — бенефициер по някой от преференциалните режими, посочени в член 1, параграф 2, се внася в количества и/или на цени, които причиняват или застрашават да причинят сериозни затруднения на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, за този продукт могат да бъдат въведени отново мита по Общата митническа тарифа.

44

От тази разпоредба следва, че определянето дали са налице сериозни затруднения, с които се сблъскват производителите от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти, или дали има опасност от такива затруднения се основава на позитивни доказателства и включва обективно изследване, от една страна, на обема и/или на разглежданите цени на вноса, а от друга страна, на въздействието на този внос върху посочените производители.

45

Понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, посочено в член 22 от Регламента за ОСП, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. Що се отнася до правен въпрос, съдът на Съюза трябва да упражни цялостен контрол по отношение на тълкуването, което следва да направи.

46

В това отношение Общият съд отбелязва, че макар понятието „производители от Съюза“ да не е изрично определено в Регламента за ОСП, то се представя незабавно по отношение на конкретните продукти, които трябва да бъдат произведени от съответната промишленост. Така само производителите от Съюза, „произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, от вноса с произход от държава — бенефициер по преференциални режими, са посочени в член 22 от посочения регламент.

47

Следователно изборът на чуждестранния продукт, който е предмет на разследването с оглед на налагане на защитни мерки, определя обхвата на анализа на местния производствен бранш или, с други думи, на сходните или пряко конкурентни на внесените продукти, което на свой ред позволява да се идентифицират техните „производители“. Следователно има връзка между внесените продукти и производителите от Съюза, които се ползват от защитния механизъм. Именно на тази основа Комисията определя дали производителите от Съюза са претърпели, или има опасност да претърпят сериозни затруднения вследствие на вноса, който е предмет на защитни мерки.

48

При тези обстоятелства преценката на основателността на даденото от Комисията определение на производителите от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти, трябва да се извърши с оглед на характеристиките на внасяния продукт, както е определен от Комисията.

49

Следователно Общият съд ще разгледа, на първо място, възприетото от Комисията определение на внасяния продукт в рамките на разследването с оглед на налагане на защитни мерки, и на второ място, съответствието на възприетото от Комисията тълкуване на понятията „сходни или пряко конкурентни продукти“ и „производители от Съюза“ с оглед на член 22 от Регламента за ОСП.

50

В случая от съображения 13 и 14 от обжалвания регламент става ясно, че Комисията е определила разглеждания внасян продукт като бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма, попадащ в подпозиции 10063027, 10063048, 10063067 и 10063098 от КН.

51

В това отношение, на първо място, Общият съд отбелязва, че понятието „разглежданият продукт“, възприето в обжалвания регламент, представлява конкретен израз на общото понятие „разглеждан продукт“, съдържащо се в член 22, параграф 2 от Регламента за ОСП, тъй като обжалваният регламент има за предмет изпълнението на този член във въпросната област. От това следва, че съставните елементи на понятието „разглеждан продукт“ по смисъла на Регламента за ОСП задължително определят тези на „разглеждания продукт“ по смисъла на обжалвания регламент (вж. по аналогия решение от 17 март 2016 г., Portmeirion Group, C‑232/14, EU:C:2016:180, т. 38 и 39).

52

Макар Регламентът за ОСП да не уточнява изрично обхвата на понятието „разглеждан продукт“, от член 22, параграф 1 от посочения регламент следва, че отправната точка за приемането на защитни мерки се състои в сериозни затруднения, които са причинени или има опасност да бъдат причинени в определени количества и/или на определени цени на „продукт с произход от — бенефициер“ по някой от преференциалните режими, посочени във въпросния регламент. Следователно понятието „разглеждан продукт“, съдържащо се в член 22, параграф 2 от Регламента за ОСП, трябва да се тълкува с оглед на параграф 1 от посочения член.

53

Съображение 23 и член 33 от Регламента за ОСП предвиждат, че правилата относно определението на понятието продукт с произход се съдържат в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

54

Тъй като Регламент № 2454/93 е отменен, тези разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че понастоящем препращат към Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1), който трябва да се разглежда във връзка с Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1), както и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558). Последните определят по-специално това, което следва да се разбира под продукт „с произход“ от дадена държава.

55

Така според член 41 от Делегиран регламент 2015/2446 за продукти с произход от държава — бенефициер на Общата система за преференции, се считат продукти, изцяло получени в тази държава по смисъла на член 44 от посочения регламент, и продуктите, получени в тази държава, с вложени материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 45 от посочения регламент.

56

Член 44, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент 2015/2446 уточнява, че за изцяло получени в дадена държава бенефициер се считат растенията и растителните продукти, отгледани или прибрани там.

57

Член 47, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/2446 обаче добавя, че лющенето и частичното или цялостно бланширане на ориз, полирането и гланцирането на зърнени култури и ориз са операции, считани за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 45 от посочения регламент.

58

От тези разпоредби следва, че за да се приеме, че оризът е с произход от държава — бенефициер по един от преференциалните режими, той трябва да е бил отгледан или добит в нея, дори да е бил предмет на определена обработка или преработка, с изключение на лющенето, частичното или цялостно бланширане, полирането и гланцирането.

59

На второ място, Общият съд констатира, че съществуват главно три вида ориз. Ориз с кръгло зърно, ориз с полудълго зърно, наричан още „Japonica“, и ориз с дълго зърно, наричан още „Indica“.

60

За да могат да бъдат консумирани, различните сортове ориз трябва да бъдат преработени. Както следва от глава 10 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987, г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3) обикновено се разграничават четири етапа на преработка на ориза:

61

Следователно както белият, така и полубланшираният ориз се получават чрез преработката на неолющения ориз. Тъй като последният е ориз, както е добит, чиито зърна са все още в обвивката си, това преработване изисква поне операция по лющене.

62

Тъй като лющеното се счита за операция, която е недостатъчна за придаване на статус на продукт с произход, както следва от член 47, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/2446 и от точка 57 по-горе, бланшираният или полубланширан ориз „Indica“ трябва да бъде произведен в държава бенефициер от отгледан или добит в нея неолющен ориз, за да бъде квалифициран като продукт „с произход“ от посочената държава по смисъла на член 22, параграф 1 и член 33 от Регламента за ОСП.

63

Следователно разглежданият продукт в случая е бланшираният или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар/Бирма, произведен от ориз, който е отгледан или добит там.

64

В началото Общият съд отбелязва, че за разлика от антидъмпинговата или антисубсидийната област, разследванията с оглед на налагане на защитни мерки не се ограничават до производителите от Съюза на „сходни продукти“. Трябва да се вземат предвид и производителите на „пряко конкурентни“ продукти.

65

При всички положения, дори в антидъмпинговата област, Общият съд никога не е приемал доводи, с които се цели да се установи, че „разглежданият продукт“, предмет на разследване, трябва да включва само „сходни продукти“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „Антидъмпинговият регламент“), а именно „продукт[и], ко[и]то [са] идентичн[и], т.е. еднакв[и] във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на так[ива] продукт[и] — друг[и] продукт[и], ко[и]то макар и да не [са] еднакв[и] във всяко отношение, притежава[т] характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“ (заключение на генералния адвокат Wathelet по дело Portmeirion Group, C‑232/14, EU:C:2015:583, т. 49).

66

Тъй като по този начин съдебната практика потвърждава, че в рамките на антидъмпингово разследване понятието „сходен продукт“ трябва да се разбира в широк смисъл, същото трябва да се отнася и за понятието „сходен или пряко конкурентен продукт“ в свързаната област на защитните мерки.

67

В случая от изложените в дял 2.2 от обжалвания регламент съображения и от материалите по преписката става ясно, че Комисията е приела, че бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, преработен от неолющен ориз, отгледан или добит в Съюза, представлява „сходен или пряко конкурентен продукт“, който тя е взела предвид при преценката налице ли са сериозни затруднения, срещнати от производителите от Съюза.

68

Комисията се позовава на основните физически, технически и химически характеристики на продуктите, крайната им употреба, дистрибуторските им канали, за да определи сходните или пряко конкурентните продукти на разглеждания продукт. Тя обаче добавя допълнителен критерий, а именно този за произход на суровината.

69

След като прилага критерия за произход спрямо всички сходни или пряко конкурентни продукти, в съображения 22 и 23 от обжалвания регламент Комисията определя промишлеността на Съюза въз основа на произхода на снабдяването на преработвателите от Съюза с неолющен ориз, предназначен за преработка, и изключва производителите на ориз, разглеждайки ги единствено като доставчици на суровини. Така в писмените си изявления и в съдебното заседание Комисията уточнява, че е изключила от анализа на вредата преработвателите от Съюза, произвеждащи бланширан или полубланширан ориз „Indica“ от внасян неолющен ориз.

70

В това отношение, на първо място, що се отнася до понятието „сходни или пряко конкурентни продукти“, Общият съд констатира, че в член 22, параграф 2 от Регламента за ОСП само понятието „сходен продукт“ е определено като продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който, макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт.

71

С оглед на текста на член 22, параграфи 1 и 2 от Регламента за ОСП продуктът с произход от държава бенефициер или разглежданият продукт представлява отправната точка на определението на „сходния продукт“. Както следва от точка 64 по-горе, тъй като Регламентът за ОСП се отнася както до „сходните продукти“, така и до „пряко конкурентите“ такива, към определянето на „сходните или пряко конкурентни продукти“ следва да се приложат критерии, равностойни на критериите, които са от значение за определянето на разглеждания продукт.

72

Тази разпоредба обаче не следва да се разбира в смисъл, че прилага имплицитно правилата за произход на разглеждания продукт към сходните или пряко конкурентни продукти.

73

Всъщност налага се констатацията, както правилно изтъкват жалбоподателите, че макар законодателят на Съюза да се е постарал да уточни изрично значението на критерия за произход по отношение на продуктите с произход от държава бенефициер по някой от преференциалните режими, той не е направил това по отношение на продуктите, произведени от производителите от Съюза. Изричното препращане към правилата за произход само по отношение на внасяните продукти контрастира с липсата на уточнение в този смисъл по отношение на сходните или пряко конкурентни продукти.

74

Освен това от съображение 23 и от член 33 от Регламента за ОСП изрично следва, че правилата за произход, приложими към внасяните продукти, имат за цел да гарантират, че схемата на общи тарифни преференции ползва само държавите бенефициери по нея.

75

Текстът на член 22, параграфи 1 и 2 от Регламента за ОСП е съвсем различен, тъй като в него не се посочва, нито внушава, че анализът на въздействието на вноса на продукт с произход от държава бенефициер върху икономическото или финансовото положение на производителите от Съюза трябва при всички положения да вземе предвид произхода на произведените от тях продукти и по този начин да ограничи онези на производителите от Съюза, които могат да се ползват от предвидената в тази разпоредба защита.

76

Тълкуването на Комисията обаче, че произходът на продуктите, произведени от производителите от Съюза, бил съществен фактор за определянето на „сходните или пряко конкурентни продукти“, довело до това някои от тези производители, произвеждащи продукти, един от елементите на които е внасян или чиято суровина е претърпяла преработка, лишаваща ги от квалификацията „продукти с произход“ по смисъла на Делегиран регламент 2015/2446, да бъдат лишени от възможността да поискат приемането на защитни мерки или да бъдат включени в разследване с оглед на налагане на защитни мерки само поради това че техният продукт не е „с произход“ от Съюза на същото основание като разглежданите продукти. Не може да се приеме, че такова ограничение е било желано от законодателя на Съюза.

77

Следователно Комисията неправилно приема, че спрямо „сходните или пряко конкурентни стоки“ трябва да се прилага условието за произход на продуктите, внасяни от държави бенефициери на тарифни преференции, по смисъла на член 33 от Регламента за ОСП и на Делегиран регламент 2015/2446.

78

На второ място, за да се определи какво следва да се разбира под „сходни или пряко конкурентни продукти“ по смисъла на Регламента за ОСП, следва да се вземат предвид релевантните критерии за определянето по-специално на „сходния продукт“ или на „разглеждания продукт“ съгласно Антидъмпинговия регламент, тъй като, както в антидъмпинговата област, критериите за определяне в рамките на разследване с оглед на налагане на защитни мерки по същество имат за цел да гарантират наличието на достатъчна степен на конкуренция между разглеждания продукт и сходния или пряко конкурентен продукт (вж. по аналогия решение от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 150).

79

Това важи в още по-голяма степен в случая, тъй като, както бе посочено в точки 64 и 65 по-горе, разследванията с оглед на налагане на защитни мерки не се ограничават до производителите от Съюза на „сходни продукти“, тъй като производителите на „пряко конкурентните“ продукти също трябва да се вземат предвид.

80

Определението за сходен пряко конкурентен продукт в рамките на разследване с оглед на налагане на защитни мерки има за цел да помогне за изготвянето на списъка на продуктите, произведени от производителите от Съюза, които евентуално ще бъдат предмет на оценката на вредата. За тази операция Комисията може да вземе предвид няколко фактора като физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите, употребата им, взаимозаменяемостта им, възприемането им от потребителите, дистрибуторските канали, производствения процес, производствените разходи и качеството (вж. по аналогия решения от 11 юли 2013 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет, T‑459/07, непубликувано, EU:T:2013:369, т. 69 и цитираната съдебна практика, и от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 151 и цитираната съдебна практика).

81

От това задължително следва, че продукти, които не са идентични на разглеждания продукт, могат да бъдат прегрупирани в едно и също определение на сходния или пряко конкурентния продукт и заедно да бъдат предмет на разследване с оглед на налагане на защитни мерки (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2017 г., JingAo Solar и др./Съвет, T‑158/14, T‑161/14 и T‑163/14, непубликувано, EU:T:2017:126, т. 86 и цитираната съдебна практика).

82

Сходството на продуктите трябва да се измерва, като се вземат предвид по-специално предпочитанията на крайните потребители, като се има предвид, че търсенето на основния продукт от страна на преработвателните предприятия зависи от търсенето от страна на крайните потребители (вж. по аналогия решение от 15 октомври 1998 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, EU:T:1998:242, т. 213).

83

Именно с оглед на тези съображения трябва да се разгледа основателността на включването на конкретен продукт в списъка на сходните или пряко конкурентни продукти или на неговото изключване от посочения списък.

84

Определящ в случая следователно е въпросът дали бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, произведен в Съюза, е — независимо от произхода на неолющения ориз, въз основа на който е преработен — сходен или пряко конкурентен на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа. Както става ясно от точки 71 и 78—82 по-горе, за тази цел следва да се разгледат няколко фактора, като характеристиките, употребата и дистрибуторските канали на последния с оглед на тези на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, както и взаимозаменяемостта им.

85

Тъй като Комисията вече е приела, че това се отнася и за сорта бланширан или полубланширан ориз „Indica“, който е преработен от неолющен ориз, отгледан или добит в Съюза, следва да се провери дали същото се отнася и за бланширания или полубланширан ориз „Indica“, произведен в Съюза от внасяния неолющен ориз.

86

В това отношение обаче Общият съд констатира, че бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, преобразуван от внасяния в Съюза неолющен ориз, има същите основни физически, технически и химически характеристики, предназначен е за едни и същи видове употреба, произвежда се от едни и същи оператори, продава се посредством същите търговски канали и се конкурира с бланширания или полубланширан ориз „Indica“, преработен от неолющен ориз, отгледан или добит в Съюза.

87

Всъщност, от една страна, в съображение 64 от обжалвания регламент Комисията посочва, че потребителите по принцип не правят разлика между продуктите от Съюза и тези, които са внасяни, и че потребителите, които купуват ориз от търговците на дребно, обикновено не знаят какъв е произходът на продукта.

88

Освен това в съображение 18 от обжалвания регламент Комисията посочва, че бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, който е произведен в Съюза, и внасяният ориз имат същите основни физически, технически и химически характеристики, предназначени са за едни и същи видове употреба и се продават чрез подобни или идентични канали за продажба на един и същ вид потребители. Следва обаче да се отбележи, че ако оризът „Indica“, произведен в трета държава от неолющен ориз с произход от тази държава, притежава същите основни характеристики като ориза „Indica“, произведен в Съюза от неолющен ориз с произход от Съюза, същото трябва да важи и за ориза „Indica“, произвеждан в Съюза от неолющен ориз, внасян от трета държава.

89

От друга страна, както става ясно от отговорите на въпросите на Общия съд по време на съдебното заседание, както и от протокола от съдебното заседание, в случая не се оспорва, че от гледна точка на преработвателите бланшираният или полубланширан ориз „Indica“ е взаимозаменяем и заместим с друг бланширан или полубланширан ориз „Indica“, независимо от неговия произход, доколкото преработвателите могат да преработват както ориз, произведен в Съюза, така и внасяния ориз. Освен това в съдебното заседание Комисията посочи, че става въпрос за един и същ продукт, като единствено произходът е различен.

90

Бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, независимо от произхода на суровината, послужила за неговото преработване, има следователно основни физически, технически и химически характеристики и същата употреба. С други думи, бланшираният или полубланширан ориз „Indica“ е взаимозаменяем или заместим с друг бланширан или полубланширан ориз „Indica“, както за преработвателите от Съюза, така и за потребителите.

91

Така, независимо от произхода на суровината, от която е бил преработен, бланшираният или полубланширан ориз „Indica“, произведен в Съюза, трябва да се квалифицира като сходен или пряко конкурентен продукт на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа.

92

Тъй като анализът на Комисията трябва да вземе предвид всички производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти, за да получи надеждно представяне на икономическото им положение в рамките на анализа на въздействието на вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа върху цените на промишлеността на Съюза, Комисията е била длъжна да вземе предвид всички преработватели от Съюза, произвеждащи бланширан или полубланширан ориз „Indica“, независимо от произхода на неолющения ориз, който преработват. В случая това не е било така.

93

Както правилно отбелязват жалбоподателите, така погрешното определяне на производителите от Съюза е опорочило анализа за наличието на сериозни затруднения, тъй като Комисията е изключила част от производителите от оценката на вредата.

94

Всяко друго тълкуване би означавало на Комисията да се даде възможност произволно да влияе върху резултата от изчисляването на маржовете на подбиване, като изключи един или няколко вида на разглеждания продукт, а следователно и някои производители от Съюза.

95

На трето място, Общият съд отбелязва, че ограничаването от страна на Комисията на понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, само до преработвателите от Съюза, които преработват ориз „Indica“ с произход от Съюза, всъщност цели да включи, при това непряко, производителите на ориз от Съюза в анализа на вредата, приписана на преработвателите на ориз. Всъщност, като ограничава определението на производителите от Съюза, които трябва да се вземат предвид за целите на оценката на вредата чрез позоваване на произхода на суровината, преработена в бланширан или полубланширан ориз „Indica“, Комисията на практика е разширила приложното поле на защита по отношение на производителите на ориз от Съюза, тъй като само последните действително са засегнати от ориза, отгледан в Съюза. Такова тълкуване обаче не може да бъде обосновано с оглед на определението на производството на Съюза, съдържащо се в съображения 22 и 23 от обжалвания регламент, което се отнася изрично само до преработвателите от Съюза.

96

В рамките на широкото си право на преценка Комисията би могла изрично да разшири определянето на промишлеността на Съюза по отношение на производителите на ориз на сходни или пряко конкурентни продукти, към което я приканила Италианската република в хода на разследването. Тя обаче е трябвало да ги включи изрично в анализа на вредата и да представи доказателства за сериозните затруднения, с които те се сблъскват или има опасност да се сблъскат.

97

От всичко изложено по-горе следва, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като е ограничила произволно обхвата на своето разследване относно вредата, причинена на промишлеността на Съюза, само до преработвателите на бланширан или полубланширан ориз „Indica“, обработен въз основа на неолющен ориз, отгледан или добит в Съюза.

98

От друга страна, доводите на Комисията, че въпреки тези грешки разследването с оглед на налагане на защитни мерки би довело до същия извод, не може да се приемат.

99

Всъщност според съдебната практика законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява съобразно съществуващите фактически и правни обстоятелства към датата на приемане на акта, поради което Общият съд не може да замести мотивите, посочени в хода на производството по разследване, с други мотиви, изложени за първи път пред него (вж. решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 153 и цитираната съдебна практика). Такива мотиви обаче, изтъкнати за първи път пред Общия съд, са преценките, формулирани от Комисията в нейните писмени изявления и в хода на съдебното заседание, относно факта, че обемите на вноса на ориз „Indica“ към Съюза не са били много високи.

100

Следователно оплакванията на жалбоподателите относно неправилно тълкуване на понятието „производители от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти“, от Комисията, трябва да бъдат приети.

101

При условията на евентуалност Общият съд все пак ще разгледа и доводите на жалбоподателите относно анализа на подбиването и направените в него корекции, както и относно нарушение на правото им на защита.

102

По същество жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на член 22, параграфи 1 и 2 и на член 23 от Регламента за ОСП, тъй като при сравняването на цените на вноса от Камбоджа с цените на Съюза Комисията неправилно коригирала цените на Съюза и се позовала на несигурни данни, за да коригира разходите след вноса.

103

В това отношение жалбоподателите поддържат, че няма основание да се подкрепи твърдението на Комисията, че ако производството на бланширан или полубланширан ориз се осъществява в южната част на Европа, свързаната с него конкуренция се упражнява главно на север. Данните на Евростат за вноса от Камбоджа и някои отговори на изпратените от Комисията въпросници сочели, че значителна част от вноса се отнася до южната част на Европа. По този начин корекцията на всички цени в Съюза правела необективно сравнението с цените на вноса от Камбоджа, доколкото последните не са били предмет на една и съща корекция. Следователно според жалбоподателите Комисията е трябвало да сравни цените на Кралство Камбоджа след вноса с цените „франко завод“ на преработвателите от Съюза.

104

Жалбоподателите добавят, че в антидъмпинговата област корекцията на транспортните разходи може да бъде направена само при изключителни обстоятелства и трябва да се ограничи до продажбите, които са конкретно засегнати от посочените обстоятелства. В случая обаче нито едно изключително обстоятелство не оправдавало отклоняването от обичайния метод за изчисляване на подбиването. Във всеки случай Комисията трябвало да установи дела от продажбите на промишлеността на Съюза, който обосновавал корекция.

105

От друга страна, жалбоподателите оспорват валидността и надеждността на изходните данни, на които се позовава Комисията, за да определи, че транспортните разходи в Съюза възлизат на еднаква сума от 49 EUR на тон и че разходите след вноса от Камбоджа съответстват на около 2 % от цената на вноса. Що се отнася до последните, те изтъкват, че дори да се приеме, че Комисията се е позовала на данни, събрани в разследване с оглед на налагане на защитни мерки относно сатсуми от 2004 г., разглежданите разходи не са актуални, а и условията за превоз на сатсуми са различни от тези на ориза.

106

Комисията поддържа, че Регламентът за ОСП не изисква никакъв анализ на подбиването, тъй като в член 22, параграф 1 от посочения регламент се посочва само внос „в количества и/или на цени“, който причинява сериозни затруднения. Следователно изискването за доказване и степента на подробност на такъв анализ били по-занижени при разследване, осъществено в рамките на Регламента за ОСП, отколкото в рамките на антидъмпингово разследване.

107

Що се отнася до корекцията на цените на Съюза, Комисията поддържа, че конкуренцията между ориза „Indica“ с произход от Съюза и този с произход от Камбоджа се осъществява в северната част на Европа, независимо дали обстоятелствата по случая се смятат за изключителни или не. Фактът, че южната част на Европа консумира основно ориз „Japonica“, докато северът отдава предимство на ориз „Indica“, бил очевиден такъв, който се илюстрирал от географското разпределение на износа на ориз „Indica“ от Камбоджа към Съюза. Освен това тази корекция в сумата от 49 EUR на тон се основавала на обективни доказателства и представлявала обичайна практика, включително в антидъмпинговите процедури.

108

Комисията добавя, че дори корекцията на транспортните разходи в Съюза да не е била взета предвид, камбоджанските цени при всички положения довели до подбиване на цените на производителите от Съюза най-малко с 5,4 % за продажбите в насипно състояние и с 8,5 % за продажбите в опаковки, което, заедно с другите разгледани от Комисията фактори, било достатъчно, за да се докаже наличието на сериозни затруднения по смисъла на член 22 от Регламента за ОСП.

109

Що се отнася до корекцията на цените на вноса, Комисията уточнява, че тъй като жалбоподателите не са посочили конкретен размер на разходите след вноса, тя се е позовала на данни от 2014 г., получени от преразглеждане на основание на изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, наложени върху някои приготвени или консервирани цитрусови плодове.

110

Италианската република подкрепя доводите на Комисията и добавя, че преценката на сериозните затруднения можела да се основава изключително на обемите и на пазарните дялове. От друга страна, член 22 от Регламента за ОСП не изисквал причината за установените от Комисията сериозни затруднения да е изключителна, нито да е сигурна.

111

По същество Ente Nazionale Risi споделя доводите на Комисията.

112

Общият съд констатира, че от съвместния прочит на член 22, параграф 1 и член 23, буква й) от Регламента за ОСП следва, че цените на внасяните продукти и на сходните или пряко конкурентни продукти са един от основните фактори, които Комисията може по-специално да вземе предвид в рамките на анализа, чиято цел е да се установи има ли сериозни затруднения, които са причинени, или има опасност да бъдат причинени на производителите от Съюза от разглеждания внос.

113

Регламентът за ОСП обаче не съдържа определение на понятието за цена и не предвижда изрично задължение за извършване на анализ на подбиването на цените, нито на метод за изчисляване, що се отнася до определянето на въздействието на вноса на разглеждания продукт върху промишлеността на Съюза.

114

За разлика от това, членове 22 и 23 от Регламента за ОСП се отнасят до условията, позволяващи да се установи, че обемите и/или цените на вноса на определен разглеждан продукт причиняват или има опасност да причинят сериозни затруднения на производителите от Съюза, произвеждащи сходни или пряко конкурентни продукти, и в крайна сметка да се възстановят митата по Общата митническа тарифа, за да се преустанови временно влошаването на икономическото и/или финансовото положение на производителите от Съюза.

115

Ето защо следва да се приеме, че не съществува един, а няколко метода за анализ, позволяващи да се провери дали са изпълнени условията, предвидени в членове 22 и 23 от Регламента за ОСП. Изборът между различни методи на изчисляване обаче предполага преценка на сложни икономически положения, така че Комисията разполага с определено право на преценка, когато избира метода, по който следва да се провери дали тези условия са изпълнени.

116

Общият съд припомня обаче, че макар Съдът да признава на Комисията широка свобода на преценка в сложната икономическа област, това не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да упражни контрол върху направеното от Комисията тълкуване на данни с икономически характер.

117

Всъщност, както става ясно от съдебната практика, посочена в точка 42 по-горе, съдът на Съюза трябва по-конкретно не само да провери истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи.

118

В случая от съображения 61, 64, 76 и 77 от обжалвания регламент става ясно, че Комисията се е позовала както на обемите, така и на цените на вноса на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, за да направи извода, че те причиняват сериозни затруднения на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, което впрочем потвърди в съдебното заседание.

119

В това отношение, както бе посочено в точки 13—21 по-горе, Комисията е анализирала подбиването на цените, съгласно който анализ в документа с обща информация тя е посочила подбиване на цените на Съюза чрез цените на вноса от Камбоджа, съответстващо на 22 %.

120

След предоставянето на този документ Кралство Камбоджа пита по-специално дали разходите след вноса са били взети предвид при изчисляването на маржа на подбиване. В отговор на коментарите на заинтересованите страни, сред които и тези на Кралство Камбоджа, Комисията преразглежда изчисленията си за подбиването и коригира, от една страна, цените на промишлеността на Съюза, за да отчете еднаква сума от 49 EUR за тон за транспортните разходи на ориза от южната към северната част на Европа, и от друга страна, цените на вноса, като се вземат предвид разходите след вноса, оценени на около 2 % от цената на вноса. След като посочва, че е взела предвид и различното ниво на търговия и е сравнила продажните цени на бланширания ориз, продаван в насипно състояние, с тези на ориза, продаван в опаковки, Комисията стига до извода, че подбиването на цените е 13 % за продажбите в насипно състояние и 14 % за продажбите в опаковки.

121

На първо място, Общият съд констатира, че въпреки направените в хода на административното производство корекции, изводите на Комисията относно влошаването на икономическото положение на промишлеността на Съюза, причинено от вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, се основават на подбиване на цените преди корекциите, тоест подбиване с 22 %, както следва от съображения 56, 60 и 63 от обжалвания регламент.

122

Действително в отговорите си на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията посочва, че не е пропуснала да коригира тези отбелязвания за подбиване от 22 % и че маржовете на подбиване, уточнени в съображения 56, 60 и 63 от обжалвания регламент, следва да се четат като 13 % за продажбите в насипно предназначение и 14 % за продажбите в опаковки. Общият съд обаче отбелязва, че макар съображения 56 и 60 от обжалвания регламент да са идентични със съображения 41 и 44 от документа с обща информация, съображение 63 от обжалвания регламент е добавено впоследствие, както и че подбиването от 22 % е взето предвид от Комисията към момента на приемане на обжалвания регламент.

123

Следователно Комисията е допуснала фактическа грешка, като е приела в обжалвания регламент, че положението на промишлеността на Съюза се е влошило от икономическа гледна точка, тъй като била подложена на значително подбиване на цените, равняващо се на 22 %.

124

На второ място, Общият съд припомня, както правилно отбелязва Комисията, че ако дадена страна иска да се направят корекции, предназначени да направят сравними цените на вноса и цените на промишлеността на Съюза с цел определянето на маржа на подбиване, тази страна трябва да докаже, че искането ѝ е обосновано. В този смисъл, когато производителят иска да се направи корекция, по принцип в посока намаляване, този оператор следва да посочи и да докаже, че условията за предоставянето на такава корекция са изпълнени (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 82 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Mengozzi по съединени дела Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2016:928, т. 97 и цитираната съдебна практика).

125

Също така, когато счита, че трябва да извърши корекция, Комисията трябва да се основе на доказателства или поне на съгласувани индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, съгласно който е извършена корекцията, и да определи неговото значение за сравнимостта на цените (вж. в този смисъл решения от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P,EU:C:2012:78, т. 58 и 61 и цитираната съдебна практика, и от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 180 и цитираната съдебна практика).

126

В случая в съображения 34 и 35 от обжалвания регламент Комисията посочва, че Кралство Камбоджа „оспори[ло] използваната от [нея] методология за изчисляване на маржовете на подбиване на цените“, че „разходите след вноса не са добавени при изчисляването на експортната цена на Камбоджа“ и че „[п]редвид представените […] аргументи Комисията [е] реши[ла] да преразгледа своите изчисления за подбиването на цените, за да включи съответните разходи след вноса или транспортни разходи“.

127

Следователно се налага констатацията, че след коментарите по документа с обща информация Комисията е приела за необходимо да внесе корекции в анализа на подбиването. Ето защо в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 42 и 125 по-горе, тя е трябвало да се позове на доказателства или съгласувани индиции, позволяващи да се установи съществуването на факторите, съгласно които е извършена корекцията, и да определи тяхното значение за сравнимостта на цените, а Общият съд трябва да провери достоверността, последователността и релевантността на доказателствата, на които се позовава Комисията в подкрепа на своите искания.

128

В това отношение изчисляването на подбиването на цената на вноса се извършва, за да се установи наличието на вреда, претърпяна от промишлеността на Съюза в резултат на този внос, и се използва по-общо, за да се оцени тази вреда и да се определи маржът на вредата, а именно нивото на отстраняване на посочената вреда. Обективното изследване на значението на вноса налага да се направи обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на сходния продукт на промишлеността на Съюза при продажбите, извършени на територията на Съюза. За да се гарантира обективно сравнение, цените трябва да се сравняват на едно и също ниво на търговия. Всъщност сравнение между цените, получени на различни нива на търговия, тоест без да се включват всички разходи, свързани с нивото на търговия, което следва да се вземе предвид, неизбежно ще даде изкуствени резултати, които не позволяват да се извърши точна оценка на вредата за промишлеността на Съюза. Такова обективно сравнение е условие за законосъобразността на изчисляването на вредата за промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 239 и цитираната съдебна практика).

129

Първо, що се отнася до корекцията на цените на Съюза, за да се отчетат транспортните разходи от южната към северната част на Европа с еднаква сума от 49 EUR на тон, Общият съд припомня, че практиката, изразяваща се в сравняване на цените „франко завод“ без транспортни разходи на продуктите на промишлеността на Съюза, с цените „стойност, застраховка и навло“ (CAF) на границата на Съюза за внос, е била многократно призната от съдебната практика (вж. по аналогия решения от 30 ноември 2011 г., Transnational Company Kazchrome и ENRC Marketing/Съвет и Комисия, T‑107/08, EU:T:2011:704, т. 55 и от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 243—249, заключението на генералния адвокат Slynn по дело Франция/Комисия, 181/85, EU:C:1986:491, т. 708 и 709).

130

На етапа на производството пред Общия съд Комисията се позовава на изключителни обстоятелства, обосноваващи такава корекция, чиято цел е да се отчетат разходите, необходими за отвеждането на продукта към мястото, където се осъществява конкуренцията, а именно северната част на Европа, и препраща към практиката си, въведена с Регламента ѝ за изпълнение (ЕС) 2019/1688 от 8 октомври 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на смеси от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия, Тринидад и Тобаго и Съединените американски щати (ОВ L 258, 2019 г., стр. 21), и с Регламента ѝ за изпълнение (ЕС) 2019/576 от 10 април 2019 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на смеси от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия, Тринидад и Тобаго и Съединените американски щати (ОВ L 100, 2019 г., стр. 7).

131

Както обаче правилно поддържат жалбоподателите, в съображения 108—110 от Регламент за изпълнение 2019/1688 и в съображения 127 и 129 от Регламент за изпълнение 2019/576 Комисията уточнява, че обичайната ѝ практика се състои в сравняване на цената CAF на границата на Съюза на производителите износители с цената франко завода на производителите от Съюза. От тези съображения следва също, че Комисията се отклонява от този стандартен подход и коригира някои продажби на промишлеността на Съюза, когато това е обосновано от изключителни обстоятелства. Тя посочва, че тогава може да ограничи корекцията до дела на продажбите, засегнати от извънредното положение.

132

В случая Комисията изобщо не изтъква наличието на такива изключителни обстоятелства в обжалвания регламент, които обосновавали, че — що се отнася до продажбите на ориз „Indica“ в Съюза — следвало да се вземат предвид транспортните разходи от южната към северната част на Европа. Комисията се позовава на обстоятелствата по случая едва на етапа на дупликата, въпреки че се е позовала на такива особени обстоятелства в самия текст на регламентите за изпълнение, които цитира.

133

От друга страна, Комисията не е представила никакво доказателство или надеждна и относима индиция в подкрепа на твърдението си, че било „очевиден факт“, че мястото, където се осъществява конкуренцията на ориз „Indica“ в Съюза, е северната част на Европа, поради което било необходимо да се вземат предвид цените на промишлеността на Съюза след превозването на целия бланширан или полубланширан ориз „Indica“ от южната към северната част на Европа и да не се коригират транспортните разходи в зависимост от дела на продажбите на ориз в различните географски зони на Съюза.

134

Всъщност, най-напред, макар в съображение 36 от обжалвания регламент Комисията да посочва, че „Южна“ Европа се състои от Италия и Испания, в писмената си защита тя я определя като съставена от Италия, Испания и Гърция, към които впоследствие добавя Португалия.

135

По-нататък, в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията представя две публикации, в които този „очевиден“ факт се споменавал и бил обяснен с помощта на статистически данни.

136

Общият съд обаче констатира, от една страна, че става въпрос за издаден от Комисията информационен бюлетин за ориза, в който се твърди, без това твърдение да бъде подкрепено с доказателства, че „ориз Indica (дълги зърна) е „традиционният“ азиатски ориз, представляващ [около] 25 % от производството на ориз в Съюза и потребяван основно в северната част на Европа“.

137

От друга страна, Комисията представя таблица, публикувана в статия от декември 1995 г. относно качеството на ориза в Съюза, в която е направена количествена оценка на потреблението на ориз „Indica“ и ориз „Japonica“ през 1993 г. и 1994 г. за всяка от дванадесетте държави, които към онзи момент са членове на Съюза.

138

Макар тази таблица да посочва потребителските навици на ориз в Съюза преди 30 години, има вероятност тези навици да са се променили значително, както правилно посочват жалбоподателите в коментарите си по отговорите на Комисията и в съдебното заседание. От този документ следва също, че Италия, Испания, Гърция и Португалия запазват около 11,8 % от потреблението на ориз „Indica“ на Съюза, като самата Комисия признава, че 12 % от вноса с произход от Камбоджа отива в тези страни от „южната“ част.

139

Накрая, макар в съображение 36 от обжалвания регламент Комисията да посочва, че се е позовала на данни, съдържащи се в жалбата и проверени в хода на разследването на място, налага се констатацията, че жалбата на Италианската република не съдържа никаква информация относно транспортните разходи в Съюза с такъв размер и че проверките, които Комисията извършила в хода на разследването на място, не са част от преписката.

140

На етапа на писмената защита Комисията уточнява, че обективните доказателства, обосноваващи корекция на транспортните разходи в Съюза в размер на 49 EUR на тон, а именно изявление на италианското сдружение на преработвателите на ориз (AIRI), проверено на място при двама италиански преработватели, които са част от извадката, се съдържат в преписката, но не са били достъпни за жалбоподателите поради искане за поверително обработване. Комисията добавя, че дори при липсата на корекция на транспортните разходи анализът доказал наличието на подбиване на цените на производителите от Съюза с най-малко 5,4 % за продажбите в насипно състояние и 8,5 % за продажбите в опаковки.

141

Несъмнено достъпът на страните до информация относно решенията на Комисията съгласно член 17, параграф 3 от Делегирания регламент, както следва от точка 171 по-долу, е изрично ограничен от поверителния характер на тази информация. Следователно принципите, които уреждат правото на информация на заинтересованите страни, трябва да са съобразени с изискванията за поверителност, и по-конкретно със задължението на институциите на Съюза да зачитат търговската тайна (вж. по аналогия заключението на генералния адвокат Pitruzzella по дело Donex Shipping and Forwarding, C‑104/19, EU:C:2020:159, т. 61 и цитираната съдебна практика).

142

Според цитираната в точка 99 по-горе съдебна практика обаче законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява съобразно фактическите и правни обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на акта, поради което Общият съд не може да замести мотивите, посочени в хода на разследването, с други мотиви, изложени за първи път пред него. Такъв обаче е случаят с преценките на Комисията, формулирани в нейните писмени изявления, в които тя твърди, без повече уточнения, че при липсата на корекция на транспортните разходи цените на вноса от Камбоджа все пак щели да доведат до подбиване на цените на производителите от Съюза с поне 5,4 % за продажбите в насипно състояние и с 8,4 % за продажбите в опаковки.

143

Освен това отказът да се разкрият разглежданите сведения не може да бъде обоснован с мотив, изтъкнат в хода на производството пред Общия съд (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 153).

144

Във всеки случай вече е постановено, че необходимата информация, за да се прецени дали от гледна точка на структурата на пазара дадена спорна корекция е подходяща, не е поверителна информация, доколкото трябва да се определи, като се представят съответните мотиви, нивото на търговия на продуктите на Съюза, съответстващо на това на внасяните продукти, и да се извърши подходяща корекция, за да се отчетат всички свързани с това разходи (вж. по аналогия решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 86).

145

Следователно Комисията не може валидно да се позовава на поверителността на цялата информация, която е позволила да се направи извод за коригиране на транспортните разходи в Съюза с еднаква сума от 49 EUR на тон.

146

От друга страна, Общият съд отбелязва, че на 8 февруари 2022 г., в резултат на въпроси и на искането на Общия съд за представяне на документ в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията е потвърдила, че изявлението на AIRI е поверително.

147

На 10 февруари 2022 г. обаче тя посочва, че е получила потвърждение от AIRI, че предвид изтеклото време след административното производство искането за поверителност във връзка с изявлението относно транспортните разходи не се поддържа. Комисията добавя, че ще представи посоченото изявление на 18 февруари 2022 г. в отговорите си на въпросите на Общия съд и че всички страни можели да получат достъп до него.

148

От материалите по преписката обаче става ясно, че Комисията е представила единствено размяна на електронни писма между нея и Ente Nazionale Risi, в която кореспонденция се открива моментна снимка на екрана, представляваща таблица на транспортните разходи за ориз на едро и в торби. Сумата от 49 EUR е посочена в нея като съответстваща на транспортните разходи за ориз в големи торби, превозвани от Италия към Белгия. На Общия съд обаче не е предоставен изходният документ, от който произхождат тези данни, или изчисленията, които са позволили да се стигне до тях.

149

Ето защо географското разпределение, което е в основата на „очевидния факт“, че конкуренцията на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ в Съюза се извършва в северната част на Европа, не се подкрепя от достоверни и относими доказателства. Същото се отнася и за избора на Комисията да приложи към цялото производство на ориз „Indica“ в Съюза еднаквата ставка от 49 EUR за тон като транспортни разходи, без да ограничава корекцията до определен дял от продажбите на Съюза на бланширан и полубланширан ориз „Indica“, които действително изискват такъв превоз от южната към северната част на Европа.

150

Второ, що се отнася до корекцията на цените на вноса, в съображение 36 от обжалвания регламент Комисията посочва, че се е основала на „данни, получени в хода на предишно разследване по отношение на друг хранителен продукт, а именно сатсуми“. За разлика от това тя не е представила достоверни и относими доказателства, нито съгласувани индиции относно въпросното разследване и данните, които са позволили да се направи изводът, че в случая разходите след вноса трябва да се оценят на около 2 % от цената на вноса.

151

Всъщност, макар жалбоподателите да са изложили хипотезата, че става въпрос за разследване от 2003/2004 г. и са направили оплаквания във връзка с използването на такива по-ранни данни, на етапа на писмената защита Комисията отхвърля тази хипотеза и уточнява, че става въпрос за данни от 2014 г., получени в резултат на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, наложени върху някои приготвени или консервирани цитрусови плодове.

152

Безспорно е, че по дело относно внос на приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китай вече е прието, че корекция на 2 % от цената на вноса е скромна, така че е разумно да се предположи, че тя включва само разходите, направени до пристигането на стоката в склада на вносителя (решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 85).

153

Дори да се приеме обаче, че жалбоподателите е трябвало да разберат, че въпросната корекция е изведена от разследване от 2014 г. и включва само разходите, направени до пристигането на стоката в склада на вносителя, нито едно от оповестените им в хода на административната процедура обстоятелства или от тези, които се съдържат в обжалвания регламент, не се отнася до въпроса защо този етап от дистрибуторската верига на внасяните продукти е еквивалентен на нивото „Северна Европа“ на промишлеността на Съюза, нито до въпроса по какъв начин цените за транспорт на сатсумите са еквивалентни на тези на ориза — сух продукт, който е сравнително траен, и следователно до въпроса защо в случая тази корекция е подходяща.

154

Следователно Общият съд констатира, че обстоятелствата, на които се позовава Комисията, за да обоснове тази корекция, не са достатъчно убедителни или не съществуват, а освен това не могат да се считат за доказателства, нито за съгласувани индиции, позволяващи да се установи наличието на фактора, съгласно който е извършена корекцията на цените на вноса, и да се определи значението му за сравнимостта на цените.

155

Трето, що се отнася до корекцията на анализа на подбиването, за да се отчетат разликите в нивото на търговията и да се сравнят цените на бланширания ориз, продаван в насипно състояние, с тези на ориза, продаван в опаковки, трябва да се отбележи, че Комисията не е представила никакво доказателство в подкрепа на тази корекция, нито каквато и да било индиция, позволяваща да се установи наличието на факторите, съгласно които е извършена тази корекция, и да се определи значението ѝ за сравнимостта на цените.

156

От всичко изложено по-горе следва, че Комисията не се е основала на доказателства или на достоверни и относими улики, които позволяват да се подкрепи решението ѝ да направи корекции в рамките на анализа на подбиването.

157

Поради това следва да се уважат и оплакванията на жалбоподателите, изведени от наличието на явни грешки в преценката, доколкото Комисията е направила корекции в цените на Съюза и цените на вноса.

158

По същество жалбоподателите изтъкват нарушение на правото им на защита, както и на член 17, параграфи 1—4 от Делегирания регламент във връзка с член 38, параграф 3 от Регламента за ОСП, тъй като преди приемането на решението за възстановяване на митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа Комисията пропуснала да оповести някои основни факти и съображения или определящите по отношение на тях подробности, въз основа на които е приела окончателното си решение.

159

Най-напред жалбоподателите поддържат, че Комисията не им е оповестила анализа на подбиването, нито корекциите, извършени след коментарите в резултат на предоставянето на документа с обща информация, нито свързаните с него изходни данни относно разходите след вноса, транспортните разходи за ориза от южната до северната част на Европа, както и разграничението между продажните цени в насипно състояние и продажните цени в опаковки.

160

Комисията не оповестила също данните, въз основа на които са изчислени показателите за потреблението и вредата, каквито са пазарните дялове и обемите на продажбите, изменението в производството на Съюза, вноса и неговите цени, включително получените от държавите членки и от Евростат данни и стойностите, установени въз основа на тях, нито анализа, чрез който е приложила коефициента за превръщане на полубланширания ориз в еквивалент на бланширан ориз.

161

Тези обстоятелства обаче очевидно били основни факти и съображения, а използваните в това отношение данни били определящите ги подробности, така че съгласно член 17, параграфи 1—4 от Делегирания регламент Комисията била длъжна да ги оповести, включително публично достъпните данни.

162

По-нататък жалбоподателите изтъкват, че макар коментарите им след предоставянето на документа с обща информация да са позволили значително намаляване на маржа на подбиване от 22 % на 13 % за продажбите в насипно състояние и на 14 % за продажбите в опаковки, не е изключено оповестяването на анализа на подбиването и на направените в него корекции, на изходните данни в това отношение, както и на други важни обстоятелства да им позволи да направят допълнителни коментари. Като не е оповестила тази информация, което Комисията признала, тя ги лишила от възможността да представят коментарите си в това отношение, което е можело да я накара да промени някои от констатациите си и да въведе допълнително намаляване на маржа на подбиване, дори да постави под въпрос анализа на причинно-следствената връзка между твърдените сериозни затруднения и вноса на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа.

163

Накрая, според жалбоподателите нито едно от обстоятелствата, които не са били оповестени, не е поверително. Дори да се приеме, че някои от тях са били поверителни, според член 38, параграфи 3 и 5 от Регламента за ОСП те е трябвало да бъдат предмет на искане за поверително обработване и във всички случаи да бъдат оповестени общо или под формата на резюме.

164

Най-напред Комисията изтъква, че анализът на подбиването и данните, на които той се основава, могат да бъдат разбрани от жалбоподателите с оглед на информацията, съдържаща се в документа с обща информация, която се отнася до цените на вноса от Камбоджа и до единичните цени на включените в извадката преработватели от Съюза. Макар да признава, че не е оповестила корекциите на посочения анализ и свързаните с тях данни, Комисията добавя, че корекциите са били направени в резултат на коментарите на заинтересованите страни по документа с обща информация и че са довели до намаляване на подбиването, така че са благоприятни за жалбоподателите. Освен това Комисията уточнява, че подбиването на цените е само едно от обстоятелствата, наред с други, които са взети предвид, за да се прецени има ли сериозни затруднения, причинени на промишлеността на Съюза.

165

Комисията добавя, че данните в основата на корекцията относно транспортните разходи от южната към северната част на Европа не са били достъпни за жалбоподателите поради искане за поверително обработване.

166

По-нататък, що се отнася до показателите за потребление и за вреда, макар Комисията да признава, че става въпрос за основни факти, тя твърди, че те са били включени в документа с обща информация. Колкото до данните, въз основа на които тези показатели са били изчислени, по никакъв начин не ставало въпрос за основни факти, нито за основни съображения, които трябва да бъдат оповестени на жалбоподателите. От друга страна, последните можели да направят свои изчисления въз основа на публично достъпна информация или на информацията, включена в документа с обща информация.

167

В това отношение Комисията се позовава и на член 16, параграф 1 от Делегирания регламент, а също и на член 12, параграф 1 от Решение (ЕС) 2019/339 на председателя на Европейската комисия от 21 февруари 2019 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в рамките на някои търговски производства (ОВ L 60, 2019 г., стр. 20), в които се предвижда възможност служителят по изслушването да встъпи по искане на страните, за да разгледа по-специално отказа за предоставяне на достъп до образуваната преписка и споровете относно поверителността на документите.

168

От тези разпоредби следвало, че в хода на административното производство жалбоподателите трябвало да поискат достъп до данните в основата на показателите за потреблението и за вредата, както и до тези, които са в основата на изчисляването на коефициента за превръщане на ориза. Поради това жалбоподателите нямали вече основание да се оплакват на Общия съд от неоповестяването им.

169

Накрая, Комисията поддържа, че евентуалните нередности, дължащи се на неоповестяването на жалбоподателите на определена информация, не биха могли да доведат до отмяната на обжалвания регламент, тъй като жалбоподателите не са доказали, че административното производство можело да доведе до различен резултат, ако тази информация им е била оповестена.

170

Италианската република и Ente Nationale Risi препращат по същество към доводите на Комисията.

171

Член 17 от Делегирания регламент, озаглавен „Оповестяване“, гласи:

„1.   Комисията оповестява подробностите, които са определящи по отношение на основните факти и съображения, въз основа на които се вземат решенията на Комисията.

2.   Оповестяването се извършва в писмена форма. То съдържа констатациите на Комисията и отразява намерението ѝ да възстанови обичайно приложимите мита по Общата митническа тарифа или не.

3.   Оповестяването се прави при надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от 45 дни преди да е взето окончателно решение от Комисията по предложение за окончателна мярка, и във всеки случай в подходящ срок, за да могат страните да представят своите коментари и тези коментари да бъдат разгледани от Комисията. Ако Комисията не е в състояние да оповести някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент.

4.   Оповестяването не засяга евентуалните решения, които могат да бъдат взети на по-късен етап, но когато такива решения се основават на други факти и съображения, същите се оповестяват във възможно най-кратък срок.

5.   Информация, която е подадена след оповестяването, се взема предвид само ако е получена в срок, който Комисията установява за всеки отделен случай и който е не по-кратък от 14 дни, като надлежно се отчита степента на спешност на конкретния случай“.

172

Най-напред Общият съд отбелязва, че тази разпоредба по никакъв начин не обуславя задължението на Комисията за оповестяване от каквото и да било искане от заинтересованите страни, отнасящо се до тези подробности, които определят основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда защитна мярка, и с които жалбоподателите биха искали да се запознаят.

173

Тълкуването, което прави Комисията на тази разпоредба, че жалбоподателите трябвало да поискат достъп до разглежданите данни, е изведено от системата на антидъмпинговата процедура, в рамките на която Антидъмпинговият регламент предоставя на някои заинтересовани субекти процесуални права и гаранции, чието упражняване обаче зависи от активното участие на тези субекти в самата процедура, което се изразява най-малкото чрез подаване на писмено искане в определени срокове (решение от 9 юли 2020 г., Donex Shipping and Forwarding, C‑104/19, EU:C:2020:539, т. 70).

174

За разлика от Антидъмпинговия регламент, в който възможността да се получи окончателна информация и впоследствие да се представят коментари в това отношение, е обусловена от подаването на искане до Комисията, член 17 от Делегирания регламент не изисква такова искане.

175

По-нататък Общият съд констатира, че член 16 от Делегирания регламент и член 12, параграф 1 от Решение 2019/339 се отнасят до участието на служител по изслушването в хода на административната фаза и засягат специфичното положение, при което засегнатите страни са подали искане за достъп до образуваната преписка или до конкретен документ, че този достъп е бил отказан от Комисията и че следва да се реши по-специално спор относно поверителността на някои документи.

176

Това право на заинтересованите страни да поискат писмено достъп до преписката в административната фаза и въпросът за евентуалната намеса на служителя по изслушването в случай на отказ или на спор относно поверителността на някои документи обаче са различни от задължението на Комисията да оповести подробностите, които са определящи за основните факти и съображения, въз основа на които е приела окончателното си решение по смисъла на член 17 от Делегирания регламент.

177

Ето защо, противно на поддържаното от Комисията, жалбоподателите не са имали никакво предварително задължение да искат в хода на административното производство достъп до информацията, посочена в член 17 от Делегирания регламент, за да могат да се позоват пред Общия съд на нарушение на тази разпоредба и на правото им на защита.

178

Накрая, Общият съд припомня, че според съдебната практика правото на защита включва както правото на изслушване, така и правото на достъп до преписката и е част от основните права, които са неразделна част от правния ред на Съюза и са закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 28 и цитираната съдебна практика).

179

Тъй като процедурите по разследване, предхождащи приемането на регламенти за въвеждане на предпазни мерки, могат да засегнат съответните страни пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици, Комисията е длъжна да спазва някои принципи и процесуални гаранции (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, Т‑300/16, EU:T:2019:235, т. 74 и 76).

180

Така от постоянната съдебна практика следва, че при изпълнение на задължението си за предоставяне на информация институциите на Съюза трябва да действат с цялата дължима грижа, като се стремят да дадат на съответните предприятия, доколкото спазването на търговската тайна продължава да е гарантирано, полезни за защитата на техните интереси указания и като изберат, ако е необходимо служебно, подходящите ред и условия на такова оповестяване. Заинтересованите предприятия трябва във всички случаи да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно основните факти и съображения, въз основа на които Комисията взема решенията си и преценява наличието на сериозни затруднения, които са причинени или има опасност да бъдат причинени на промишлеността на Съюза в резултат на вноса на продукт с произход от държава бенефициер (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76 и цитираната съдебна практика).

181

По-конкретно, правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (решения от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ,C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 53 и от 25 юни 2020 г., HF/Парламент, C‑570/18 P, EU:C:2020:490, т. 58).

182

Следователно, за да има полза от представянето на гледната точка на заинтересованото лице, е необходимо тази гледна точка да е била изложена своевременно, за да може Комисията да се запознае с нея и с необходимото внимание да прецени значението ѝ за съдържанието на акта, който е в процес на приемане.

183

В рамките на защитни мерки, приети въз основа на Регламента за ОСП, член 17 от Делегирания регламент установява някои правила относно упражняването на правото на заинтересованите страни да представят своите коментари и по този начин материализира правото им да бъдат изслушани. Параграф 1 от този член предвижда задължение за Комисията да оповести подробностите, които са определящи по отношение на основните факти и съображения, въз основа на които тя е приела решенията си.

184

Такова задължение се налага a fortiori по отношение на самите основни факти и съображения, още повече че в член 17, параграфи 3 и 4 от Делегирания регламент изрично се споменава оповестяването на „фактите и съображенията“.

185

В параграф 3 от този член също така се посочва, че оповестяването се прави във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от 45 дни преди окончателното решение на Комисията. Във всички случаи то трябва да настъпи в подходящ момент, за да могат страните да представят своите коментари, а Комисията — да ги разгледа. Освен това в параграф 4 от този член се предвижда, че когато Комисията възнамерява да приеме последващо решение въз основа на факти и съображения, различни от оповестените преди това, тя трябва да ги оповести във възможно най-кратък срок.

186

Текстът на член 17 от Делегирания регламент не съдържа никакви указания, позволяващи да се придаде на това оповестяване само указателен характер. Така в текстовете на тази разпоредба на някои езици, например на английски и френски, в които са използвани съответно глаголите „shall“ и „doivent“ или изявителното наклонение в сегашно време, се прави изрично позоваване на задължение за Комисията да оповести подробностите, които са определящи по отношение на основните факти и съображения, или различните факти и съображения, въз основа на които взема решенията си при спазване на сроковете.

187

Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледат оплакванията на жалбоподателите относно информацията, която Комисията не била оповестила. За тази цел Общият съд решава да анализира онези от оплакванията относно неоповестяването, първо, на данните, които са в основата на показателите за потребление и за вреда, и второ, на анализа на подбиването и на направените в него корекции в резултат на коментарите на заинтересованите страни по документа с обща информация.

188

В случая в документа с обща информация Комисията оповестила на заинтересованите страни фактите и съображенията, които смята за основни и въз основа на които възнамерява временно да възстанови митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, включително стойностите относно показателите за потребление и вреда и анализа на тенденциите, които били проявили тези показатели, както следва от точки 11—16 по-горе.

189

Общият съд припомня, както следва от точки 172—186 по-горе, че член 17 от Делегирания регламент не обвързва задължението за оповестяване на Комисията от каквото и да било активно участие на заинтересованите страни в административното производство. Освен това правото на защита, чието спазване Комисията е длъжна да гарантира в рамките на разследване, целящо приемането на защитни мерки въз основа на Регламента за ОСП, се прилага в Делегирания регламент чрез цялостна система от процесуални гаранции, целящи по-специално да позволят на заинтересованите страни надлежно да защитят интересите си.

190

В това отношение трябва да се отбележи, че член 17, параграф 1 от Делегирания регламент не ограничава задължението за оповестяване на Комисията до основните факти и съображения, въз основа на които тя приема решенията си, но изрично посочва подробностите, които са определящи по отношение на тях.

191

Комисията признава, че показателите за потребление и вреда са основни факти. Следователно информацията и данните, които са в основата на тези показатели, са определящи подробности по отношение на основните факти и съображения, които трябва да бъдат оповестени на жалбоподателите в съответствие с член 17 от Делегирания регламент.

192

Що се отнася най-напред до коефициента за превръщане на полубланширания ориз с еквивалент на бланширан ориз, от бележка под линия 5 от документа с обща информация става ясно, че Комисията е посочила, че този коефициент за превръщане е определен в Регламент (ЕО) № 1312/2008 на Комисията от 19 декември 2008 година за определяне на коефициентите за превръщане, разходите за преработка и стойността на субпродуктите на различните етапи от преработката на ориз (ОВ L 344, 2008 г., стр. 56) и че той се прилага както за вноса, така и за обемите, произведени в Съюза. Коефициентът за превръщане на полубланширания ориз в бланширан е определен в член 1, параграф 3 от този регламент, така че жалбоподателите са имали достъп до тази информация. В това отношение не можело да се установи никакво нарушение на правото на защита.

193

На следващо място, що се отнася до данните, които са позволили на Комисията да установи стойностите относно потреблението в Съюза, пазарните дялове, притежавани от промишлеността на Съюза и от Кралство Камбоджа, промяната във вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и техните цени, както и относно производствените стойности, запасите и площта, отредени от промишлеността на Съюза за оризовата култура „Indica“, посочени в съображения 19, 21, 24, 26, 33, 35, 36 и 38 от документа с общо съдържание, както и в съображения 25, 27, 30, 32, 47, 49, 52 и 53 от обжалвания регламент, се налага констатацията, че в тях само е посочено, че тези стойности са установени от Комисията въз основа на данните, получени от държавите членки, или въз основа на данните на Евростат.

194

Видно е обаче, че въпросните данни на Евростат или получените от държавите членки данни не се съдържат в преписката, предоставена на разположение на жалбоподателите, а хипервръзката, съдържаща се в бележка под линия 4 от документа с обща информация, препраща към общото представяне на общата селскостопанска политика на Съюза по отношение на „зърнените, маслодайните, богатите на белтъчини култури и ориза“ на сайта на Комисията.

195

В това отношение Комисията не може да се позовава на точка 372 от решение от 27 септември 2006 г., Archer Daniels Midland/Комисия (T‑329/01, EU:T:2006:268). Всъщност от това решение става ясно, че публично достъпният труд, разглеждан по това дело, се състои в специална публикация, която е била изрично спомената в бележка под линия в изложението на възраженията. В случая обаче хипервръзката в бележка под линия 4 от документа с обща информация не препраща пряко към предоставените от Евростат данни, а те, също както и получените от държавите членки данни, не са били оповестени на жалбоподателите по друг начин.

196

Във всеки случай, дори да се приеме, че статистическите данни на Евростат са публично достъпни и че жалбоподателите са имали достъп до окончателните стойности относно показателите за потребление и вреда в документа за обща информация, Комисията не е обяснила следваната методология евентуално за съчетаване на получените от държавите членки данни със статистическите данни на Евростат за съставяне на окончателните данни, възпроизведени в документа с обща информация и в обжалвания регламент.

197

Следователно Комисията е нарушила член 17 от Делегирания регламент, като не е оповестила своевременно на заинтересованите страни информацията на Евростат и данните на държавите членки, получени във връзка с разследването и изчисляването на индикаторите за потребление и вреда.

198

Накрая, що се отнася по-специално до данните, използвани за определяне на производството на Съюза, Комисията признава, че е оповестила само частично изчисление, тъй като данните не отразяват нито запасите в началото на периода, нито използването на ориза като семена. Тя обаче добавя, че това изчисление съответства на изчислението за баланса и че жалбоподателите можели да го разберат въз основа на баланса за ориза, до който са имали достъп.

199

Безспорно от приложените към писмените изявления на жалбоподателите баланси за ориза става ясно, че стойностите относно запасите в края на периода, съдържащи се в съображение 36 от документа с обща информация и възпроизведени в съображение 52 от обжалвания регламент, съответстват на разликата между, от една страна, сбора от изходните запаси, използваемото производство и вноса, и от друга страна, общата вътрешна употреба и износа. Въпреки това, макар тази счетоводна формула да позволява да се изчислят запасите в края на периода, тя е била разяснена в подробности от Комисията едва в писмените ѝ изявления, представени пред Общия съд. За разлика от това, тя по никакъв начин не следва от документа с обща информация, а и Комисията не твърди, че я е оповестила на жалбоподателите в хода на административното производство.

200

От друга страна, макар жалбоподателите да са имали достъп до два баланса за ориза, обхващащи разследвания период, от отговорите на Комисията на поставените от Общия съд въпроси в рамките на процесуално-организационните действия следва, че тя се е позовала на друг баланс от 2018 г., чиито стойности са резултат от компилация на данни, направена от Комисията, които разкриват известни различия със стойностите, възпроизведени в притежаваните от жалбоподателите баланси за ориза. Този баланс не е оповестен на жалбоподателите в хода на административното производство, нито данните, на които той се основава, и използваната от Комисията методология за събиране на тези данни.

201

Освен това, макар Комисията да изтъква, че в съображение 18 от документа с обща информация ясно е посочено, че данните относно продажбите на производителите от Съюза са били изчислени въз основа на балансите за ориза чрез добавяне на изходните запаси и на използваемото производство и чрез изваждане на семената, износа и запасите в края на периода, и че ставало въпрос за „общоприета счетоводна формула“, Общият съд отбелязва, че в това съображение се посочва, че „[п]отреблението на ориз „Indica“ в Съюза е установено въз основа на данните, събрани от държавите членки чрез Комисията, и на статистическите данни за вноса, предоставени от Евростат“. В него не се посочва нищо за обема на продажбите, нито за счетоводната формула, използвана от Комисията.

202

Освен това използваният от Комисията метод за изчисляване на крайните стойности относно потреблението в Съюза, които се съдържат в съображение 19 от документа с обща информация и са възпроизведени в съображение 25 от обжалвания регламент, не може да бъде идентифициран в документа с обща информация.

203

Следователно жалбоподателите не са разполагали с подробностите в основата на показателите за потребление и вреда, нито с информацията, която е от полза за възпроизвеждане на изчисленията на Комисията в това отношение, тъй като последната не е изпълнила задължението си за оповестяване на информация по смисъла на член 17 от Делегирания регламент.

204

Не е изключено обаче жалбоподателите да са могли да осигурят защитата си по-добре при липсата на тези нарушения.

205

Всъщност според практиката на Съда, макар да не може да се изисква от жалбоподателя да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно при липсата на разглежданото процесуално нарушение, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, при положение че тази страна би могла по-добре да осигури защитата си при липсата на това нарушение, това не променя факта, че наличието на нарушение, свързано с правото на защита, може да доведе до отмяна на разглеждания акт само доколкото съществува възможност поради това нарушение административното производство да е могло да доведе до различен резултат, накърнявайки по този начин конкретно правото на защита (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 78 и 79 и цитираната съдебна практика).

206

Вече е постановено, че това изискване е изпълнено, когато жалбоподателят не е могъл надлежно да изрази становище, тъй като не е получил достъп до доказателствата, които е трябвало да му бъдат предоставени при спазване на правото на защита, и поради това е бил лишен от възможност да осигури по-добре, дори и в ограничена степен, защитата си (вж. в този смисъл решения от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service, C‑265/17 P, EU:C:2019:23, т. 56).

207

В такъв случай неоповестяването на документи от преписката, на които се основава администрацията или институция на Съюза, неизбежно засяга, с оглед на защитата, която се дължи на правото на защита, редовността на актовете, приети в резултат на производство, което може да засегне неблагоприятно жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 78 и от 25 юни 2020 г., HF/Парламент, C‑570/18 P, EU:C:2020:490, т. 73).

208

Следователно при особените обстоятелства в случая липсата на достъп на жалбоподателите до изчисленията на данните за потреблението и на показателите за сериозни затруднения е била от естество да ограничи тяхната способност да представят релевантни коментари. Фактът, че в случая те не са разполагали с определена информация относно методологията за изчисляване, е релевантен за преценката дали резултатът от производството е можело да бъде различен, ако Комисията бе съобщила тези изчисления.

209

Фактът, че разполагат с цялата информация относно показателите за потребление и вреда, както и с подробните изчисления, направени от Комисията, а не само с данните, използвани за тези изчисления, като цяло обаче може да позволи на жалбоподателите да представят по-полезни коментари в своя защита. В такъв случай те могат да проверят как точно Комисията е използвала тези данни и да ги сравнят със собствените си изчисления, което може да им позволи да установят евентуални грешки от страна на Комисията, които в противен случай ще бъдат неоткриваеми (вж. по аналогия решения от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 208 и от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 156).

210

Както следва от точки 196 и 199—202 по-горе, получаването на данните и методите за изчисляване, залегнали в основата на показателите за потребление и вреда, би представлявало за жалбоподателите съществена информация, която с оглед на обстоятелствата по случая е можела да им позволи да представят коментари, които са по-релевантни от тези, които вече са представили по-специално след оповестяването на документа с обща информация.

211

Следователно е възможно поради това нарушение административното производство да е могло да доведе до различен резултат, като по този начин е накърнено конкретно правото на защита на жалбоподателите.

212

От съображения 33—42 от обжалвания регламент става ясно, че анализът на подбиването и направените от Комисията корекции са съществени елементи от изчисленията на подбиването. От друга страна, в писмените си изявления Комисията посочва, че подбиването на цените е един от елементите, които са в основата на извода, че са налице сериозни затруднения за промишлеността на Съюза. В съдебното заседание тя потвърждава също, че се е основала на анализа на подбиването, за да направи извод, че е налице причинно-следствена връзка между сериозните затруднения на промишлеността на Съюза и вноса на бланширания или полубланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа.

213

Що се отнася, на първо място, до анализа на подбиването, следва да се отбележи, че в документа с обща информация Комисията посочва цените на вноса от Камбоджа и единичните цени на преработвателите от Съюза, включени в извадката.

214

От материалите по делото става ясно, че жалбоподателите правилно са разбрали обхвата на тази информация и са били в състояние да извършат собствените си изчисления относно маржа на подбиване от 22 %. Следователно неоповестяването на жалбоподателите на изчислението на маржа на подбиване, както е посочено в документа с обща информация, не ги е лишило от всякаква възможност да представят някои релевантни коментари.

215

Както обаче следва от точки 194—196 по-горе, Комисията не е съобщила данните на Евростат, включително тези, които са ѝ позволили да установи стойностите относно изменението в цените на вноса от Камбоджа, в нарушение на задължението ѝ за оповестяване на информация по смисъла на член 17 от Делегирания регламент.

216

Що се отнася до стойностите, установяващи изменението в цените на Съюза, от съображение 39 от документа с обща информация, както и от съображение 54 от обжалвания регламент следва, че те са били изготвени въз основа на отговорите на въпросниците на преработвателите от Съюза, включени в извадката. Макар от материалите по делото да става ясно, че жалбоподателите са имали достъп до тези отговори, трябва да се отбележи, че частите относно цените са били посочени като поверителни. Както правилно изтъкват жалбоподателите, обобщените данни на преработвателите от Съюза не са поверителни и се съдържат в съображение 39 от документа с обща информация, възпроизведено в съображение 54 от обжалвания регламент. За разлика от това жалбоподателите не твърдят, че отделните данни на производителите е трябвало да им бъдат съобщени, така че не могат да се позовават на нарушение на правото им на защита в това отношение.

217

Що се отнася, на второ място, до корекциите, нанесени в анализа на подбиването, се налага констатацията, че те са посочени за първи път в обжалвания регламент. Освен това от съображения 34—37 от посочения регламент става ясно, че те са направени от Комисията в отговор на коментарите на заинтересованите страни, сред които и Кралство Камбоджа, след оповестяването на документа с обща информация и за да гарантират обективно сравнение.

218

Следователно корекциите, нанесени в анализа на подбиването, са не само основни факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решението да възстанови временно митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, но освен това са довели до промяна в маржовете на подбиване и в окончателните изводи, които преди това са били съобщени на заинтересованите страни в документа с обща информация.

219

Така корекциите внасят промени в тенденциите, на които се основава оценката на вредата, тъй като Комисията е посочила в обжалвания регламент освен общия марж на подбиване от 22 %, вече указан в документа с обща информация, нов марж от 13 % за продажбите в насипно състояние и от 14 % за продажбите в опаковки.

220

Според член 17, параграф 4 от Делегирания регламент и с оглед на правото на жалбоподателите да бъдат изслушани, тъй като решението на Комисията се основава на факти и съображения, различни от изложените преди това, тя е била длъжна да оповести на жалбоподателите корекциите, нанесени в анализа на подбиването, както и, a fortiori, анализа на подбиването след корекциите в най-кратки срокове. Комисията обаче признава, че не е предоставила нито един документ, позволяващ на жалбоподателите да се запознаят с анализа преди приемането на обжалвания регламент и да изложат своето становище в това отношение.

221

Безспорно, както бе посочено в точка 141 по-горе, оповестяването на информация трябва да се извършва при зачитане на защитата на поверителната информация. Комисията обаче по никакъв начин не поддържа в хода на административното производство, нито в обжалвания регламент, че става въпрос за поверителни данни, до които тя не е могла да предостави достъп на жалбоподателите.

222

Тя се позовава единствено на поверителността на доказателствата, обосноваващи коригирането на цените на Съюза на етапа на писмената защита. Във всички случаи обаче от точка 145 по-горе следва, че Комисията не може валидно да се позове на поверителността на цялата информация, която е позволила да се направи извод за коригиране на транспортните разходи в Съюза с еднаква сума от 49 EUR за тон.

223

Освен това, макар по силата на член 17, параграф 3 от Делегирания регламент оповестяването да се извършва при зачитане на защитата на поверителната информация, зачитането на поверителната информация не може да лиши от основното му съдържание правото на защита и правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 29).

224

От друга страна, член 38, параграф 5 от Регламента за ОСП уточнява по същество, че параграфи 1—4 от посочения член, отнасящи се до използването на информацията, включително тази, която е предмет на искане за поверително обработване, допускат Комисията да представи обща информация, и по-специално мотивите, на които се основават решенията, взети по силата на Регламента за ОСП, като същевременно се вземат предвид законните интереси на съответните физически и юридически лица да не бъдат оповестявани търговските тайни.

225

Според съдебната практика преценката дали предоставената от Комисията информация е достатъчна следва да се извърши в зависимост от степента на специфичност на поисканата информация (вж. по аналогия решения от 18 декември 1997 г., Ajinomoto и NutraSweet/Съвет, T‑159/94 и T‑160/94, EU:T:1997:209, т. 93 и от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 143).

226

В този контекст Комисията трябва да се стреми, доколкото това е съвместимо със запазването на търговската тайна, да предостави на заинтересованите страни полезни за защитата на интересите им сведения, като избере, ако е необходимо служебно, подходящите начини на такова оповестяване (вж. по аналогия решения от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 30 и от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 141).

227

В случая не се оспорва, че в хода на административното производство Комисията не е съобщила никаква информация относно корекцията на цените на Съюза.

228

Същото се отнася и до корекцията на цените на вноса и корекцията, за да се отчетат разликите в нивото на търговията и да се сравнят цените на бланширания ориз, продаван в насипно състояние, с тези на ориза, продаван в опаковки, тъй като те са включени в обжалвания регламент, без Комисията да предоставя информация относно направените изчисления и данните, използвани за извършването на подобни корекции. От друга страна, в обжалвания регламент не се посочва никаква валидна обосновка, въз основа на която евентуално да се откаже оповестяването им.

229

Тъй като корекциите, внесени в анализа на подбиването, представляват основни факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решение да възстанови митата по Общата митническа тарифа върху вноса на ориз „Indica“ с произход от Камбоджа, Комисията е била длъжна да ги оповести на жалбоподателите, както и подробностите, които са определящи по отношение на тях. Следователно са нарушени член 17 от Делегирания регламент и правото на изслушване на жалбоподателите.

230

Както следва от цитираната в точки 205—207 по-горе съдебна практика, нарушение на правото на защита може да доведе до отмяна на решение, прието в резултат на процедура, когато съществува възможност поради това нарушение административното производство да може да доведе до различен резултат и жалбоподателите да са се оказали лишени от възможност, макар и ограничена, да осигурят по-добре своята защита при липсата на процесуалното нарушение.

231

В случая обаче в хода на процедурата по разследване жалбоподателите са представили определен брой коментари въз основа на информацията, с която вече са разполагали, някои от които са довели до промяна в изчисленията на маржа на подбиване.

232

Всъщност от съображения 34 и 35 от обжалвания регламент става ясно, че Кралство Камбоджа е оспорило метода, използван от Комисията за изчисляване на маржа на подбиване, посочен в документа с обща информация, твърдейки, че цените на вноса трябва да бъдат коригирани, като се включат разходите след вноса. В отговор на тези коментари Комисията решава да преразгледа изчисленията си, за да вземе предвид не само разходите след вноса, но и съответните транспортни разходи в Съюза, както и различното ниво на търговия, които имат значение за сравнимостта на цените, както вече бе посочено в точки 119, 120 и 126 по-горе.

233

От друга страна, както самите жалбоподатели посочват в съдебното заседание, в коментарите си по отговорите на Комисията на поставените от Общия съд въпроси в рамките на процесуално-организационните действия, и по-специално в отговор на таблицата на Комисията, в която е посочена цифрова оценка на потреблението на ориз „Indica“ и ориз „Japonica“ в Съюза за 1993 г. и 1994 г., те са представили таблица за 1995 г. и 1996 г., в която се посочват различни потребителски навици, по-специално за Италия и за Португалия.

234

Следователно е очевидно, че жалбоподателите биха могли по-добре да осигурят своята защита при липсата на процесуалните нарушения, свързани с неоповестяването на данните, които са определящи за анализа на подбиването, и на спорните корекции, както и че не може да се изключи, че доводите им в това отношение биха могли да повлияят върху съдържанието на решението на Комисията, по-специално предвид факта, че последната вече е променила позицията си и изчисленията за подбиването поради представените ѝ от заинтересованите страни коментари след предоставянето на документа с обща информация (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 92).

235

Освен това, като се има предвид, че обективно сравнение, тоест на едно и също ниво на търговия, между цената на вноса и цената на промишлеността на Съюза представлява условие за законосъобразността на изчисленията за подбиването, които са позволили да се определи наличието на сериозни затруднения, не може да се приеме, че жалбоподателите са били в състояние надлежно да изложат становището си, когато не им е бил предоставен никакъв документ, обосноваващ този обективен характер (вж. по аналогия решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 85).

236

Както жалбоподателите подчертават по същество в съдебното заседание, фактът, че в случая те не са разполагали с информация относно корекциите и изчисленията на маржовете на подбиване, е релевантен за преценката дали резултатът от производството е можело да бъде различен, ако Комисията е била оповестила тази информация. Всъщност към датата на приемане на обжалвания регламент жалбоподателите най-общо са знаели само за изчисляването на маржа на подбиване от 22 %. По-конкретно преди тази дата те не са знаели, че цените на вноса и цените на промишлеността на Съюза са били предмет на корекции от Комисията. Нито един от съобщените им в хода на административното производство документи не се е отнасял до въпроса как са били преразгледани изчисленията на подбиването, за да се стигне до подбиване от 13 % за продажбите в насипно състояние и от 14 % за продажбите в опаковки, нито до причините за избор на корекция при внос, оценена на 2 % от цената на вноса, и за коригиране на цените на промишлеността в Съюза с еднаква сума от 49 EUR за тон.

237

Ако обаче жалбоподателите са разполагали с анализа на подбиването и неговите корекции, както и с изчисленията на маржовете на подбиването, те са можели поне да представят коментари относно резултатите, до които е достигнала Комисията. По този начин жалбоподателите са могли евентуално да сравнят тези резултати със собствените си. Поради това те евентуално са можели да оспорят по-точно използвания от Комисията метод и са имали по-големи шансове техните възражения да бъдат взети предвид от Комисията.

238

Следователно получаването на информация относно корекциите и изчисленията на новите маржове на подбиване, както и относно подробните изчисления, направени от Комисията, очевидно би представлявало за жалбоподателите съществена информация, която с оглед на обстоятелствата по случая е можела да им позволи да представят по-релевантни коментари от вече представените от Кралство Камбоджа.

239

Ето защо не може да се изключи, че ако жалбоподателите са разполагали с изчисленията за маржовете на подбиване, те биха могли да използват тази информация по полезен начин, за да упражнят правото си на защита.

240

Следователно жалбоподателите правилно изтъкват нарушение на правото им на защита, както и на член 17 от Делегирания регламент, като е възможно административното производство да е можело да доведе до различен резултат, накърнявайки по този начин конкретно правото им на защита.

241

При разглеждането на нарушение на правото на защита не може да се вземе предвид изтъкнатият от Комисията факт, че след оповестяването на документа с обща информация жалбоподателите са могли да поискат от нея да вземе предвид разходите, направени след вноса. Всъщност такова обстоятелство не може да има значение евентуално върху въпроса дали е извършено нарушение на правото на защита. От значение за спазването на правото на защита е възможността заинтересованото лице да се запознае с подробностите, които са определящи по отношение на основните факти и съображения, въз основа на които Комисията е взела решение за възстановяване на митата по Общата митническа тарифа. Поради същите причини обстоятелствата, които доказват, че сравнението между цената на вноса и цената на промишлеността на Съюза е направено на едно и също ниво на търговия, са от съществено значение за ефективното упражняване на правото на защита (вж. по аналогия решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 90 и 91).

242

Следователно фактът, че корекциите, направени на етапа на обжалвания регламент, са били благоприятни за жалбоподателите, тъй като подбиването на цените се е променило от 22 % съответно на 13 % за продажбите в насипно състояние и на 14 % за продажбите в опаковки, е без значение.

243

Ето защо оплакванията на жалбоподателите, изведени от нарушение на правото им на защита и на член 17 от Делегирания регламент, трябва да бъдат приети.

244

От всичко изложено по-горе следва, че обжалваният регламент трябва да бъде отменен.

245

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателите в съответствие с техните искания.

246

От друга страна, по силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. По силата на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграф 1, да понесе направените от нея съдебни разноски.

247

Поради това следва да се постанови, че Италианската република и Ente Nazionale Risi понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши: