1.

Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, и на чл. 1, § 1, § 2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО (1) на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:

2.

Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава разлика в третирането и не представлява дискриминация по признак „увреждане“?