17.2.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 54/25 |
Преюдициално запитване от Sąd Apelacyjny w Krakowie (Полша), постъпило на 18 октомври 2019 г. — D.S./S.P., A.P., D.K., Sz. w K.
(Дело C-763/19)
(2020/C 54/26)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Apelacyjny w Krakowie (Апелативен съд Краков)
Страни в главното производство
Жалбоподател: D.S.
Ответници: S.P., A.P., D.K., Sz. w K.
Преюдициални въпроси
1) |
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не е независим съдия по смисъла на правото на Съюза лице, назначено на съдийска длъжност в грубо нарушение на нормите от правото на държавата членка за назначаване на съдии — което се изразява по-специално в назначаване на това лице на съдийска длъжност вследствие на предложение от орган, който не дава гаранции нито за независимост от изпълнителната и законодателната власт, нито за безпристрастност, при системно изключване на съдебния контрол за законосъобразност на процедурата по назначаване и което също така се изразява в назначаване на това лице на съдийска длъжност въпреки обжалването преди това пред компетентния национален съд (Naczelny Sąd Administracyjny — Върховен административен съд) на решението на националния орган (Krajowa Rada Sądownictwa — Национален съдебен съвет), съдържащо предложение за назначаването на лицето на съдийска длъжност, въпреки че изпълнението на това решение е спряно в съответствие с националното право и въпреки че производството пред компетентния национален съд (Върховен административен съд) не е приключило преди връчването на акта за назначаване
|
2) |
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че акт, постановен от съдия и действащ като последна инстанция съд, формиран по описания в точка 1 начин, не е акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на разпоредбите от правото на Европейския съюз, и преценка в това отношение може да извърши общ съд, отговарящ на поставените изисквания за съд по смисъла на разпоредбите от правото на Съюза? |