23.9.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/26

Преюдициално запитване от Areios Pagos (Гърция), постъпило на 4 юли 2019 г. — AB/Olympiako Athlitiko Kentro Athinon — Spyros Louis

(Дело C-511/19)

(2019/C 319/28)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Areios Pagos

Страни в главното производство

Жалбоподател: AB

Ответник: Olympiako Athlitiko Kentro Athinon — Spyros Louis

Преюдициални въпроси

А)

Представлява ли непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) и на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 (1) приемането от държавата членка на правна уредба, приложима от държавата, местните органи и публичноправните юридически лица и като цяло от всички образувания в по-широкия публичен сектор (частноправни организации) в качеството на работодатели, като член 34, параграф 1, буква с), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон № 4024/2011, въз основа на която за персонала на гореспоменатите субекти, работещ по частноправен трудов договор, се прилага режим на трудов резерв за период не по-дълъг от двадесет и четири (24) месеца по един-единствен материалноправен критерий — предстоящото настъпване на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответстващ на тридесет и пет (35) години осигурителни вноски, през периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г., като се има предвид и фактът, че съгласно приложимата правна уредба в областта на осигуряването, действаща по това време, освен ако е налице някоя от ирелевантните в случая хипотези, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по силата на трудово правоотношение са се изисквали (поне) 10 500 работни дни (35 години) осигуряване в IKA или в друг осигурителен институт за наетите лица, и навършването (най-малко) на 58-годишна възраст от работника, без разбира се да се изключва възможността, в зависимост от конкретния случай, осигурителният период (35 години) да се завърши на друга възраст?

Б)

При утвърдителен отговор на въпрос А), може ли приемането на режим на трудов резерв да бъде обективно и разумно оправдано по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директивата от непосредствената нужда да се гарантират организационни, оперативни и бюджетни резултати, и по-специално от неотложната необходимост да се съкратят публичните разходи с цел до края на 2011 г. да се постигнат конкретни количествени цели, които са посочени в обяснителния доклад към закона, както е конкретизирано в средносрочната бюджетна рамка, за да се спазят поетите от държавата ангажименти към нейните партньори кредитори за справяне с острата и продължителна икономическа и финансова криза, в която се намира страната, и в същото време да се рационализира и удържи разрастването на публичния сектор?

В)

При утвърдителен отговор на въпрос Б),

1)

Дали приемането на мярка като тази по член 34, параграф 1, буква с) от Закон № 4024/2011, която предвижда драстично намаляване на възнагражденията на персонала, за който се прилага режим на трудов резерв, в размер на 60 % от основната му заплата, получавана към момента на поставяне в такъв режим на трудов резерв, без обаче персоналът да е задължен да работи в съответното публично образувание, и която (de facto) означава загуба на евентуалното повишение на заплатата и кариерно израстване през периода от момента на поставянето му в режим на трудов резерв до освобождаването му от работа поради излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст, е подходящо и необходимо за постигането на горепосочената цел в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директивата, в положение, при което кумулативно:

a)

този персонал запазва възможността да си намери друга работа (в частния сектор) или може да упражнява свободна професия или занаят по време на режима на трудов резерв, без да губи правото да получава горепосочения размер на основната заплата, освен ако възнаграждението или доходите, произтичащи от новата работа или заетост не надвишават възнаграждението, получавано преди началото на режима на трудов резерв, в който случай споменатият размер на основната заплата се намалява с превишението — член 34, параграф 1, буква f);

б)

публичният субект работодател, а в случай на закриването му — OAED, поема задължението да плаща на съответния осигурителен институт социалноосигурителните вноски до момента на пенсиониране на наетото лице — както вноските за сметка на работодателя, така и тези за сметка на работника, свързани с основната пенсия, допълнителната пенсия, социалното и здравно подпомагане, въз основа на получаваното от него възнаграждение преди поставянето му в режим на трудов резерв — член 34, параграф 1, буква d);

в)

се предвиждат дерогации от режима на трудов резерв за уязвими социални групи, нуждаещи се от закрила (съпруг/съпруга на лице, което е поставено в режим на трудов резерв, съпруг/съпруга или дете с най-малко 67 % инвалидност, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка, наето лице с най-малко 67 % инвалидност, многодетни семейства, самотни родители, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка) — член 34, параграф 1, буква b);

г)

приоритетно е дадена възможност персоналът да бъде прехвърлен на други незаети длъжности в публични образувания, въз основа на обективни и свързани с показаните качества критерии чрез включване в списъците на ASEP — член 34, параграф 1, буква а) — възможност, която на практика обаче е ограничена поради драстичното намаляване на наемането на персонал от различни публични субекти поради необходимостта от съкращаване на разходите;

д)

се гарантира приемането на мерки за погасяване на заемите, които наетите лица, поставени в режим на трудов резерв, са получили от Касата за депозити и заеми и за сключване на споразумение между гръцката държава и Асоциацията на гръцките банки с цел улесняване на погасяването на заемите, които този персонал е получил от други банки, пропорционално на общия доход на домакинствата и на имущественото им състояние — член 34, параграфи 10 и 11;

е)

наскоро приет закон (член 1, параграф 15 от Закон № 4038/2012 — ОВ, серия А, № 14) предвижда приемането с абсолютно предимство на Наредба за пенсиите и реда за плащане за персонала, посочен в букви b) и c) и във всеки случай не по-късно от четири месеца от датата на освобождаване от работа и от представянето на съответната документация за целите на отпускане на пенсията;

ж)

посочената по-горе загуба на кариерно развитие и увеличение на заплатата през периода, в който наетият по частноправен трудов договор персонал се намира в режим на трудов резерв и до момента на неговото освобождаване от работа поради излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма да е налице в повечето случаи, включително в настоящия случай, тъй като поради дългия си стаж в публичноправната организация работникът ще е изчерпал скалата на заплатите или/и кариерното развитие, предвидени в действащото законодателство във връзка с професионалното израстване.

2)

Дали приемането на мярка като предвидената в член 34, параграф 1, буква е) от Закон № 4024/2011, която води до пълна (или аналогична) загуба, съгласно член 8, алинея в) от Закон № 3198/1955, на обезщетението в случай на уволнение или прекратяване на трудовото правоотношение на наетото лице поради настъпване на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 40 % от обезщетението при уволнение, предвидено за наетите лица с допълнително осигуряване (което, когато става въпрос за публичноправни организации с общественополезна цел или субсидирани от държавата, както ответникът като частноправно юридическо лице, не може да надвишава сумата от 15 000,00 EUR), чрез компенсиране на същата с намалените възнаграждения, получавани по време на режима на трудов резерв, е подходящо и необходимо за постигането на тази цел съгласно член 2, параграф 2, буква б, подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директивата, като се има предвид, че във всеки случай персоналът е щял да получи това намалено обезщетение в съответствие с посоченото действащо трудово законодателство, както в случай на оставка, така и в случай на уволнение от организацията, в която е работил.

(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).