23.3.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 95/5 |
Преюдициално запитване от Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 юни 2019 г. — OL и др./Rapidsped Fuvarozási és Szállítmányozási Zrt.
(Дело C-428/19)
(2020/C 95/04)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Ищци: OL, PM и RO
Ответник: Rapidsped Fuvarozási és Szállítmányozási Zrt.
Преюдициални въпроси
1) |
Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО (1) във връзка с членове 3 и 5 от нея и с членове 285 и 299 от Кодекса на труда да се тълкува в смисъл, че нарушаването на тази директива и на френското законодателство относно минималната работна заплата може да бъде изтъквано от унгарски работници срещу техните унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища? |
2) |
Трябва ли да се разглеждат като част от работната заплата командировъчните пари, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина? |
3) |
Противоречи ли на член 10 от Регламент 561/2006/ЕО (2) практиката, съгласно която в случай на икономия, определена в зависимост от изминатото разстояние и потреблението на гориво, работодателят въз основа на определена формула изплаща на водача на превозното средство добавка, която не е част от предвидената в трудовия договор работна заплата и върху която не се заплащат данъци, нито осигурителни вноски? Във всеки случай икономията на гориво подтиква водачите да управляват превозните си средства по начин, който би могъл да застраши пътната безопасност (например, като се движат възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане). |
4) |
Трябва ли да се прилага Директива 96/71/ЕО спрямо международния превоз на товари, особено като се има предвид, че Европейската комисия е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения от Франция и Германия поради прилагането на законодателството относно минималната работна заплата в сектора на автомобилния превоз? |
5) |
В случай че не е била транспонирана в националното право, може ли дадена директива сама по себе си да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд? |
(1) Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OB L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).
(2) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).