Жалба, подадена на 11 април 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 12 февруари 2019 г. по дело T-201/17, Printeos/Комисия

(Дело C-301/19 P)

(2019/C 238/11)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac, P. Rossi и F. Jimeno Fernández)

Друга страна в производството: Printeos, S.A.

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението, постановено от Общия съд на 12 февруари 2019 г. по дело T-201/17, Printeos S.A./Европейска комисия,

—

като разгледа делото по същество

—	да отхвърли изцяло като неоснователно искането за обезщетение, основаващо се на член 266, втора алинея, член 268 и член 340 ДФЕС, както и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	да отхвърли като недопустимо или при условията на евентуалност като неоснователно възражението за незаконосъобразност на член 90, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/2012 (1)

—	да обяви за недопустимо или при условията на евентуалност за неоснователно искането за отмяна на електронното писмо от 26 януари 2017 г.

—	да осъди Printeos S.A. да заплати съдебните разноски по двете производства.

Основания и основни доводи

Европейската комисия твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение по следните въпроси:

—

Първо основание: Общият съд е накърнил правото на защита на Европейската комисия и спазването на процедурата в нарушение на принципа non ultra petita, като неоснователно е изменил предмета и същността на спора, след като в съдебното заседание е приканил жалбоподателя да промени правната квалификация на лихвите, поискани от него в първоначалната му жалба.

—

Второ основание: Общият съд е тълкувал неправилно член 266 ДФЕС, като е обявил, че този член предвижда абсолютно и безусловно задължение в тежест на Комисията да заплати мораторни лихви в случай на отмяна на решение за налагане на санкция или глоба с обратна сила, считано от датата на условното плащане.

—	Трето основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 266 ДФЕС с оглед на решения IPK (2) и Corus (3) и определение Holcim (4), без да вземе предвид новата правна уредба, приложима за санкциите в областта на конкуренцията.

—	Четвърто основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая са изпълнени условията, изисквани в съдебната практика, за да се ангажира извъндоговорна отговорност.

—	Пето основание: Общият съд е нарушил принципите на законност и на правна сигурност, като не е приложил в случая член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012, въпреки че това е предвидено в по-ранно решение, което е станало окончателно.

(1) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

(2) Решение от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C-336/13 P, EU:C:2015:83.

(3) Решение от 10 октомври 2001 г., Corus/Комисия, T-171/99, EU:T:2001:249.

(4) Определение от 4 май 2005 г., Holcim/Комисия, T-86/03, EU:T:2005:157.