—

като не е успяла да гарантира независимостта на специализираното звено за разследване от управителя на инфраструктурата, България не е изпълнила задълженията си съгласно член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО;

—

като не е успяла да гарантира достатъчно ресурси за специализираното звено, за да изпълнява функциите си независимо, България не е изпълнила задълженията си съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО;

—

да се осъди Република България да заплати разходите по производството.

1.

Съгласно член 21 от Директива 2004/49/ЕО, държавите-членки са длъжни да гарантират, че разследванията на злополуки и инциденти, посочени в член 19, се провеждат от постоянен орган, който се състои от най-малко един следовател, квалифициран да изпълнява функцията на главен разследващ в случай на произшествие или инцидент. Този орган е независим в своята организация, законова структура и вземане на решения от всякакви оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, от органите, налагащи такси, разпределящи инфраструктурен капацитет и организациите, уведомявани за взетите мерки, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите, възложени на разследващия орган. Освен това, той е независим и от органа по безопасността, както и от всякакъв регулатор на железопътни мрежи.

2.

В своята искова молба Комисията отбелязва, че специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти създадено в рамките на Министерство на транспорта, не е независимо от управителя на инфраструктурата — Национална компания „Железопътна инфраструктура“. По-конкретно, звеното се характеризира с липса на организационна независимост, както и липса на автономия относно взимането на решения. В този смисъл, Република България не се е съобразила с разпоредбите на член 21 параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО.

3.

В исковата молба Комисията посочва също така, че нормативната уредба на Република България не гарантира, достъпа до достатъчно ресурси, за да може специализираното звено да изпълнява функциите си независимо, по смисъла на член 21 параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО.