–

за Stichting Waternet, от F. E. Vermeulen и F. H. Oosterloo, advocaten,

–

за MG, от R. K. van der Brugge, advocaat,

–

за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и S. Šindelková, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от N. Ruiz García, M. van Beek и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (ОВ L 144, 1977 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160), на член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7 (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64), на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) и на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Stichting Waternet, водоснабдително дружество, и MG, потребител, във връзка с предявен от това дружество иск за плащане на фактури за консумацията на доставена от това дружество питейна вода.

3

Съображение 16 от Директива 97/7 гласи следното:

„[…] техниката за промоция, която се състои в изпращането на стока или предоставянето на услуга на потребителя срещу заплащане без наличието на предварителна заявка от него или изрична договореност с потребителя не може да бъде разрешена, освен ако не се касае за доставка на стока за замяна“.

4

Съгласно член 9 от същата директива, озаглавен „Непоръчани стоки или услуги“:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки за:

5

Съображения 14 и 60 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

6

Член 3 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 5:

„Настоящата директива не засяга националното общо договорно право, като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в настоящата директива“.

7

Член 27 от тази директива е озаглавен „Непоръчани доставки“ и гласи:

„Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки[,] вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение I към Директива [2005/29]. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие“.

8

Член 31 от същата директива, озаглавен „Отмяна“, предвижда следното в първа алинея:

„[…] Директива 97/7[се отменя], считано от 13 юни 2014 г.“.

9

Съгласно съображения 6, 16—18 и 23 от Директива 2005/29:

[…]

[…]

10

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Обхват“ и предвижда:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

2.   Настоящата директива не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.

[…]“.

11

Член 5, параграфи 1 и 5 от посочената директива предвижда:

„1.   Забраняват се нелоялните търговски практики.

[…]

5.   Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива“.

12

Съгласно член 8 от Директива 2005/29, озаглавен „Агресивни търговски практики“:

„Агресивна е търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката, и следователно го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“.

13

Член 9 от тази директива предвижда:

„При определяне дали търговска практика използва тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:

14

Точка 29 от приложение I („Търговски практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства“) към посочената директива се намира в частта, озаглавена „Агресивни търговски практики“, и има следното съдържание:

„Настояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, или връщане или съхранение на продукти, доставени от търговеца, но не поръчани от потребителя, освен когато продуктът е заместител, доставен в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива [97/7] (изпращане на непоръчани стоки по домовете)“.

15

Член 7:7, параграф 2 от Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BW“) в редакцията му, която е в сила до 12 юни 2014 г., предвижда, че е забранено на физическо лице, което не действа в рамките на упражнявана от него професионална или търговска дейност, да се изпраща стока, която то не е поръчало, като се изисква плащането на цена, връщане на тази стока или нейното съхранение. Когато въпреки това такава стока е изпратена, по аналогия се прилага член 7:7, параграф 1 от BW в редакцията му, която е в сила до 12 юни 2014 г., отнасящ до правото на безплатно запазване на стоката.

16

Член 7:7, параграф 2 от BW в редакцията му, приложима от 13 юни 2014 г., предвижда, че в тежест на физическо лице, което действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, не възниква задължение за плащане в случай на непоръчана доставка на стока, финансов продукт, вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, независимо от факта, че цифровото съдържание е определяемо и че върху него може да се упражнява ефективен контрол, или в случай на непоръчана доставка на услуги по смисъла на член 193i, буква f) от книга 6 от BW в приложимата му от 13 юни 2014 г редакция. Липсата на отговор от физическо лице, което действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, в подобен случай на непоръчана доставка не означава приемане. Когато въпреки това такава стока е изпратена, по аналогия се прилага член 7:7, параграф 1 от BW в редакцията му, приложима от 13 юни 2014 г., който се отнася до правото на безплатно запазване на стоката. Последната разпоредба се прилага независимо от това дали изпращачът е представляван.

17

Член 3 от Wet houdende nieuwe bepalingen met betrekking tot de productie en distribution van Drinkwater en de organisatie van de openbare drinkwatervoorziening (Drinkwaterwet) (Закон за въвеждане на нови разпоредби относно вододобиването и водоразпределението, както и относно организацията на общественото водоснябдяване) (Закон за питейната вода) от 18 юли 2009 г. (Stb. 2009, стр. 370, наричан по-нататък „Закон за водата“) предвижда, че надлежното и устойчиво извършване на общественото водоснабдяване в дадена водоснабдителна зона е задължение на собственика на водоснабдителното предприятие, който е компетентен, и в съответствие с член 8 от този закон — задължен да доставя вода в тази водоснабдителна зона.

18

Съгласно член 5 от посочения закон компетентният министър определя водоснабдителна зона за всяко водоснабдително предприятие, в която собственикът на водоснабдителното предприятие е компетентен, и съгласно член 8 от същия закон — задължен, да доставя вода.

19

Член 8 от Закона за водата има следния текст:

„1.   В рамките на определената му водоснабдителна зона собственикът на водоснабдителното предприятие е длъжен да предложи свързване с управляваната от него водоснабдителна мрежа на всяко лице, което направи такова искане.

2.   Собственикът на водоразпределително предприятие е длъжен също така в рамките на определената му водоснабдителна зона да предложи доставката на вода чрез управляваната от него водоснабдителна мрежа на всяко лице, което направи такова искане.

3.   Собственикът на водоснабдително предприятие прилага разумни, прозрачни и недискриминационни условия.

[…]“.

20

Член 9, параграф 1 от този закон предвижда, че собственикът на водоснабдително предприятие води политика, насочена към това да се избягва прекъсване на водоснабдяването на малките потребители. Съгласно член 9, параграф 2 от посочения закон компетентният министър определя реда и условията за спиране на водоснабдяването на малък потребител, както и превантивните мерки, целящи да се избегне, доколкото е възможно, спиране на водоснабдяването на малките потребители.

21

Съгласно член 11 от Закона за водата собственикът на водоснабдително предприятие прилага покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни цени.

22

Съгласно член 12 от този закон:

„1.   В бюджета на водоснабдителното предприятие се уточнява начинът, по който в цената се отразяват различните разходи, и по-специално максималните капиталови разходи, които могат да се фактурират.

2.   Преди 1 октомври всяка година собственикът на водоснабдително предприятие представя на [компетентния] министър отчет за разходите, и по-специално за капиталовите разходи, отразени през предходната календарна година в цените за водоснабдяване, и за резултатите от дейността за съответната година. Отчетът трябва да бъде придружен от одиторски доклад без резерви. Министърът изпраща посочения отчет на двете камари на [Staten-Generaal (нидерландския парламент)] преди края на календарната година.

3.   Ако от отчета по параграф 2 е видно, че резултатите от дейността надвишават капиталовите разходи, определени за въпросната година съгласно член 11, параграф 2, собственикът на водоразпределително предприятие следи за компенсиране на това превишение при ценообразуването за следващата календарна година“.

23

Член 13 от посочения закон гласи:

„1.   С или по силата на общо административно решение в интерес на общественото водоснабдяване се определят други условия, що се отнася до:

2.   Ако не са спазени разпоредбите на член 11 или 12 или условията, посочени в параграф 1, [компетентният] министър може да отправи препоръка до собственика на водоснабдително предприятие. В препоръката се посочват причините, поради които не са спазени разпоредбите на членове 11 или 12 или посочените правила, както и промените в цените, които се изискват, за да бъдат изпълнени. В препоръката се посочва срокът, в който тя следва да се изпълни“.

24

Съгласно член 2 от Regeling van de Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu, nr. IENM/BSK-2012/14677, houdende regels met betrekking tot het afsluiten van kleinverbruikers van drinkwater (Regeling afslutbeleid voor kleinverbruikers van drinkwater) (Наредба № IENM/BSK-2012/14677 на държавния секретар по въпросите на инфраструктурата и околната среда относно уредбата на спирането на водата на малките потребители) от 17 април 2012 г. (Stcrt. 2012, бр. 7964):

„Собственикът на водоснабдително предприятие не може да спре доставката на вода на малък потребител поради неплащане, преди да бъде проведена процедурата, описана в членове 3 и 4“.

25

Член 3 от тази наредба, озаглавен „Писмена повторна покана за изпълнение“, предвижда:

„1.   Ако в определения срок малък потребител не отговори на първо искане за плащане от страна на собственика на водоснабдително предприятие, собственикът е длъжен да отправи поне писмена повторна покана за изпълнение в тази връзка до съответния малък потребител.

2.   В посочената по-горе писмена повторна покана за изпълнение собственикът на водоснабдително предприятие:

26

Член 4 от тази наредба гласи:

„Собственикът на водоснабдително предприятие полага усилия да влезе в контакт с малкия потребител, за да привлече вниманието му върху възможностите да избегне забавянето на плащания, да преустанови забавянето на плащания и да получи потвърждение за предоставяне или не на разрешение по смисъла на член 3, параграф 2, буква b)“.

27

В besluit houdende bepalingen inzake de productie en distributie van drinkwater en de organisatie van de openbare drinkwatervoorziening (Drinkwaterbesluit) (Правилник относно вододобиването и водоразпределението, както и относно организацията на общественото водоснабдяване) (Правилник за водата) от 23 май 2011 г. (Stb. 2011, стр. 293), който е приет в приложение на Закона за водата, както и в Regeling van de Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu, nr. BJZ2011046947, houdende nadere regels met betrekking tot enige onderwerpen inzake de voorziening van drinkwater, warm tapwater en huishoudwater (Drinkwaterregeling) (Наредба № BJZ2011046947 на държавния секретар по въпросите на инфраструктурата и околната среда относно някои аспекти на снабдяването с питейна вода, топла чешмяна вода и вода за битови нужди) (Наредба за водата) от 14 юни 2011 г. (Stcrt. 2011, стр. 10842) се съдържат подробни правила относно начина на изчисляване на разходите и се уточняват кои разходи могат да бъдат отразени в цената и по какъв начин. Компетентният министър следи за спазването на тези правила. Всяка година водоснабдителното предприятие публикува списък с цените, които ще се прилагат за водоснабдяването през следващата календарна година, като същевременно уточнява начина, по който тези цени се изчисляват спрямо разходите.

28

Stichting Waternet е водоснабдително дружество, което е натоварено изключително с доставката на питейна вода в община Амстердам (Нидерландия), където се намира жилището, обитавано от MG от септември 2012 г.

29

MG не уведомява Stichting Waternet за нанасянето си в това жилище като негов нов обитател. Предходният обитател също така не съобщава за преместването си и продължава да плаща фактурите за доставката на вода за посоченото жилище до 1 януари 2014 г. На 12 ноември 2014 г. Stichting Waternet изпраща на MG приветствено писмо за добре дошъл, а от 18 ноември 2014 г. — фактури за доставката на вода за периода след 1 януари 2014 г. MG не плаща нито една фактура за периода между 1 януари 2014 г. и 18 ноември 2016 г.

30

Поради това Stichting Waternet предявява иска пред Kantonrechter (районен съд, Нидерландия) за осъждането на MG да плати сумата от 283,79 EUR заедно със законната лихва и съдебните разноски, а при условията на евентуалност — да получи разрешение да спре водоснабдяването на посоченото жилище. Тази юрисдикция отхвърля искането на Stichting Waternet за плащане, с мотива че доставката на питейна вода представлява „непоръчана доставка“ по смисъла на член 7:7, параграф 2 от BW в редакцията му, приложима от 13 юни 2014 г. За сметка на това тя уважава направеното при условията на евентуалност искане, при условие че MG не изрази изрично намерението си да се снабдява с вода в четиринадесетдневен срок от връчване на съдебното решение. На 18 ноември 2016 г. MG сключва със Stichting Waternet договор за доставка на вода.

31

Stichting Waternet обжалва решението на kantonrechter (районен съд) пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който отхвърля жалбата с мотива, че не съществува никакъв договор за доставка на вода, сключен между страните в главното производство за периода между 1 януари 2014 г. и 18 ноември 2016 г., че доставката на вода през този период представлява „непоръчана доставка“ по смисъла на член 7:7, параграф 2 от BW в редакцията му, приложима от 13 юни 2014 г., и че фактът, че MG е потребявал водата, не може да доведе до различна преценка.

32

Поради това Stichting Waternet подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия). Тази юрисдикция си задава въпроса дали предвид обичайната практика в Нидерландия и нидерландското законодателство относно общественото водоснабдяване, търговската практика на Stichting Waternet не представлява „непоръчана доставка“ на питейна вода, забранена от член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и от точка 29 от приложение I към тази директива, както и от член 9 от Директива 97/7 и член 29 от Директива 2011/83.

33

Най-напред запитващата юрисдикция посочва, че тъй като в Нидерландия общественото водоснабдяване се счита за основна задача на публичните органи, в този сектор не съществува конкурентен пазар, така че всяко водоснабдително дружество, от една страна, има изключителното право да доставя вода в дадена снабдителна зона, която му е определена, и от друга страна, е длъжно да направи оферта за присъединяване към тези, които направят такова искане, както и да не прекъсва това снабдяване в жилището на потребител, ако последният не плаща. Освен това посочената юрисдикция уточнява, че под контрола на публичните органи такива дружества трябва да прилагат покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни цени.

34

По-нататък запитващата юрисдикция подчертава, че средният потребител в Нидерландия би трябвало да знае, че жилището, в което се нанася, е свързано с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода и че доставката на питейна вода не е безплатна.

35

Накрая, тази юрисдикция счита, че делото в главното производство се различава от делата, по които е постановено решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia (C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710), доколкото в главното производство потребителят не може да избере водоснабдителното дружество, което ще го снабдява с питейна вода, разноските се фактурират, след като потребителят действително е потребил водата, тези разноски са покриващи разходите, прозрачни, недискриминационни и се установяват под контрола на публичните органи.

36

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

37

С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9 от Директива 97/7 и член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и точка 29 от приложение I към последната директива уреждат сключването на договори и дали по-специално трябва да се тълкуват в смисъл, че може да се приеме, че между водоснабдително дружество и потребител е сключен договор при липсата на изрично съгласие на последния.

38

В самото начало следва да се припомни, от една страна, че в съответствие с член 31 от Директива 2011/83, Директива 97/7 наистина е била отменена на 13 юни 2014 г. Като се има предвид обаче периодът, в който посочените в точки 28 и 29 от настоящото решение факти са настъпили, за целите на отговора на втория въпрос следва да се вземат предвид разпоредбите както на Директива 97/7, така и на Директива 2011/83.

39

От друга страна, този въпрос е релевантен само ако правоотношението между Stichting Waternet и MG не е изцяло уредено от националното законодателство по отношение както на доставката на вода от търговеца, така и на разходите в тежест на потребителя, свързани с тази доставка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали това условие е изпълнено по делото в главното производство.

40

На първо място, следва да се изтъкне, че Директива 97/7 има за цел защитата на потребителите при договорите, сключени от разстояние, и по-специално определянето на обхвата на задълженията, които търговците трябва да изпълнят във връзка с информацията, която трябва да се предостави на потребителите, и правото им на отказ. Тази директива обаче не обхваща правилата за сключване на договорите от разстояние.

41

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно ясната формулировка на член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 тази директива не засяга националното общо договорно право, като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. От съображение 14 от Директива 2011/83 следва също, че тя не следва да засяга националното законодателство, уреждащо сключването или действителността на договор, например в случай на липса на съгласие.

42

На трето място, що се отнася до Директива 2005/29, член 3, параграф 2 от нея предвижда, че тя не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.

43

В случая запитващата юрисдикция си задава въпроса дали член 9 от Директива 97/7 и член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и точка 29 от приложение I към последната директива уреждат сключването на договори.

44

В това отношение следва да се уточни, че тези разпоредби се отнасят до последиците от евентуалното установяване на „изпращане на непоръчани стоки“, доколкото целят, от една страна, да се забрани търговската практика, състояща се в такова изпращане, в съответствие с член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и точка 29 от приложение I към нея, и от друга страна, да се предвиди освобождаване на потребителя от задължението за насрещна престация в случай на „изпращане на непоръчани стоки“.

45

Така от съображенията, изложени в точки 40—42 и 44 от настоящото решение, следва, че при липсата на хармонизация на общите аспекти на договорното право на равнището на Съюза, сключването и валидността на договорите се уреждат от националното право. При това положение запитващата юрисдикция следва да определи от гледна точка на нидерландското право дали може да се приеме, че между водоснабдително дружество и потребител е сключен договор при липсата на изрично съгласие на последния.

46

С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 9 от Директива 97/7 и член 27 от Директива 2011/83, разгледани във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 и точка 29 от приложение I към последната директива, не уреждат сключването на договори, така че запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националната правна уредба дали може да се приеме, че между водоснабдително дружество и потребител е сключен договор при липсата на изрично съгласие на последния.

47

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща търговска практика, състояща се в запазване на връзката с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода при нанасянето на потребител в обитавано преди това жилище при липса на искане на посочения потребител в този смисъл.

48

Най-напред следва да се припомни, че както бе изтъкнато и в точка 39 от настоящото решение, отговорът на първия въпрос е релевантен само ако правоотношението между Stichting Waternet и MG не е изцяло уредено от националното законодателство по отношение както на доставката на вода от търговеца, така и на разходите в тежест на потребителя, свързани с тази доставка, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

49

Евентуално следва да се провери дали търговска практика като разглежданата в главното производство практика относно снабдяването с питейна вода попада в приложното поле на Директива 2005/29.

50

Член 1 от тази директива, разгледан в светлината на съображение 23 от същата директива, предвижда по-специално че нейната цел е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите.

51

Следователно националното законодателство попада в приложното поле на посочената директива само ако преследва цели, свързани със защитата на потребителите (вж. в този смисъл определение от 4 октомври 2012 г., Pelckmans Turnhout, C‑559/11, непубликувано, EU:C:2012:615, т. 20).

52

В това отношение следва да се изтъкне, че целите на разглежданото в главното производство национално законодателство не стават ясни от акта за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът. При тези условия запитващата юрисдикция следва да провери дали практиката на Stichting Waternet произтича от прилагането на национални разпоредби, които преследват цели, свързани със защитата на икономическите интереси на потребителите, и поради това тя попада в приложното поле на Директива 2005/29, или напротив, тя има за цел да защити само други обществени интереси като общественото здраве. Само в случай че според запитващата юрисдикция с оглед на предходната точка от настоящото решение практиката на Stichting Waternet попада в приложното поле на Директива 2005/29, тази юрисдикция следва да провери дали посочената практика представлява „изпращане на непоръчани стоки“.

53

Що се отнася до понятието „изпращане на непоръчани стоки“, точка 29 от приложение I към Директива 2005/29 предвижда, че в категорията на агресивните търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства, попада по-специално „[н]астояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, […] доставени от търговеца, но непоръчани от потребителя […] (изпращане на непоръчани стоки по домовете)“.

54

Така „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на посочената точка 29 представлява по-специално поведението, изразяващо се в настояване на търговеца потребителят да му плати за услуга, предоставена на потребителя, но непоръчана от него (решения от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 43 и от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация София и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 64).

55

В това отношение следва да се припомни, че член 8 от Директива 2005/29 определя понятието „агресивна търговска практика“ по-специално с факта, че тя значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката. От това следва, че поръчката на услуга трябва да се изразява в свободен избор на потребителя. Това предполага по-специално че информацията, предоставена от търговеца на потребителя, е ясна и подходяща (решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 45 и цитираната съдебна практика).

56

Съдът е постановил също така, че доколкото цената по принцип е определящ фактор за потребителя, когато той взема решение за сделка, трябва да се приеме, че информацията за цената е необходима, за да може потребителят да вземе това решение на база осведоменост (решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 47).

57

Освен това понятието за потребител е от първостепенно значение при тълкуване на разпоредбите на Директива 2005/29. Съгласно съображение 18 от тази директива последната приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори (решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 51 и цитираната съдебна практика). Съгласно същото посочено съображение 18 обаче запитващата юрисдикция следва да определи типичната реакция на средния потребител в конкретния случай.

58

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданото в главното производство водоснабдително дружество е длъжно да предоставя услугата по доставка на вода, която не може да бъде прекъсвана поради неплащане от страна на потребителя, преди на последния да е изпратена писмена повторна покана за изпълнение и посоченото дружество да е положило усилия да влезе в личен контакт с него.

59

Що се отнася до фактурирането на водата, запитващата юрисдикция уточнява, че за да бъдат направени разходи, е необходимо доброволно действие от страна на потребителя чрез потреблението на вода. Освен това всяко водоснабдително дружество трябва да прилага под контрола на публичните органи цени, които са покриващи разходите, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на потреблението на вода.

60

Запитващата юрисдикция посочва също, че средният потребител в Нидерландия, който се нанася в обитавано преди това жилище, знае, че това жилище остава свързано с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода и че доставката на вода е платена.

61

Тези обстоятелства разграничават делото в главното производство от делата, по които е постановено решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia (C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 49 и 56). Всъщност в това решение Съдът е приел, че няма значение фактът, че използването на разглежданите в главното производство услуги в някои случаи може да изисква съзнателно действие от страна на потребителя, и стига до извода за наличието на „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29, тъй като по тези дела потребителите не са получили подходяща информация за някои предоставяни услуги и за тяхната стойност.

62

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат проверките, които следва да бъдат направени от запитващата юрисдикция, това понятие не обхваща търговската практика на дружество за доставка на питейна вода, състояща се в запазване на връзката с обществената водоснабдителна мрежа при нанасянето на потребител в обитавано преди това жилище, когато този потребител не може да избере доставчика на споменатата услуга, последният фактурира покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни цени в зависимост от потреблението на вода и този потребител знае, че посоченото жилище е свързано с обществената водоснабдителна мрежа и че доставката на вода се заплаща.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: