–

за One Voice, от A. Moreau, avocate,

–

за Fédération nationale des Chasseurs, от H. Farge и C. Waquet, avocates,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères и M. E. Leclerc, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Hermes и F. Thiran, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за птиците“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между One Voice и Ligue pour la protection des oiseaux, от една страна, и Ministre de la Transition écologique et solidaire (министър на екологичния и солидарен преход, Франция), от друга, по повод на валидността на пет постановления от 24 септември 2018 г. относно употребата на примки с лепило за улов на дроздове и косове, използвани за примамка, за ловния сезон 2018/2019 г. в департаментите Алп дьо От Прованс, Алп Маритим, Буш дю Рон, Воклюз и Вар (Франция) (JORF от 27 септември 2018 г., текстове № 10—13 и 15, наричани по-нататък „постановленията от 24 септември 2018 г.“).

3

Съгласно член 9, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 15, том 1, стр. 77):

„Държавите членки могат да приемат дерогация от разпоредбите на членове 5, 6, 7 и 8 в случаите, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

[…]

4

Директивата за птиците кодифицира Директива 79/409 и я отменя.

5

Съгласно съображения 3 и 5 от Директивата за птиците:

[…]

6

Член 1, параграф 1 от тази директива гласи:

„Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване“.

7

Член 2 от посочената директива гласи:

„Държавите членки вземат всички мерки, необходими за поддържане или адаптиране на популациите на всички видове, посочени в член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания“.

8

Член 5 от същата директива предвижда:

„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки вземат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:

[…]“.

9

Член 7, параграфи 1 и 3 от Директивата за птиците предвижда:

„1.   Поради своето популационно ниво, географско разпространение и репродуктивен ръст в границите на [Съюза] видовете, изброени в приложение II, могат да бъдат ловувани в съответствие с националното законодателство. Държавите членки гарантират, че ловът на тези видове не излага на опасност действията по опазване, предприети в техния район на разпространение.

[…]

3.   Видовете, посочени в приложение II, част Б, могат да бъдат ловувани само в държавите членки, за които те са посочени“.

10

В част Б от приложение II към тази директива по-конкретно са посочени: turdus merula (кос), turdus pilaris (хвойнов дрозд), turdus philomelos (поен дрозд), turdus iliacus (беловежд дрозд) и turdus viscivorus (имелов дрозд).

11

Член 8, параграф 1 от посочената директива гласи:

„По отношение на лова, улавянето или убиването на птици в рамките на настоящата директива държавите членки забраняват използването на всички средства, съоръжения и методи, и по-специално изброените в приложение IV, буква а), които се използват за широкомащабно или неизбирателно улавяне или убиване на птици, или такова, което би предизвикало изчезване в даден район на даден вид“.

12

Примките с лепило са сред средствата за улов, посочени в буква а) от приложение IV към същата директива.

13

Член 9, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците гласи:

„1.   Държавите членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:

[…]

2.   Дерогациите, посочени в параграф 1, трябва да посочват:

14

Книга IV, дял II от Кодекса за околната среда, който се отнася до лова, съдържа по-специално глава IV, озаглавена „Лов“, включваща шест раздела, като раздел 3 от нея е посветен на „[н]ачини и средства за лов“. Член L. 424‑4 от този кодекс, който е част от посочения раздел, гласи:

„При откриването на лова разрешителното за лов дава право на лицето, придобило право да ловува в този ден, да използва огнестрелно оръжие, гонки с кучета, ловен рог и викове, или ловни птици, съобразно разграниченията, установени с постановления на министъра, отговарящ за лова. Ловният ден започва един час преди изгрев в центъра на департамента и приключва един час след залез.

[…]

За да позволи, при строго контролирани условия и избирателно, лова на малък брой от някои прелетни птици, отговарящият за лова министър разрешава в определените от него условия използването на традиционно утвърдени начини и средства за лов, които дерогират разрешените в първа алинея средства и методи.

[…]

Примките с лепило се поставят един час преди изгрев и се премахват преди единадесет часа.

Всички останали средства за лов, в това число самолет и автомобил, дори като средство за преследване, са забранени.

[…]“.

15

Член 1 от постановлението на държавния секретар към министър-председателя, отговарящ за околната среда и за превенцията на сериозните технологични и природни рискове, от 17 август 1989 г. относно употребата на примки с лепило за улов на дроздове и косове, използвани като примамка, в департаментите Алп дьо От Прованс, Алп Маритим, Буш дю Рон, Вар и Воклюз (JORF от 13 септември 1989 г., стр. 11560, наричано по-нататък „Постановлението от 17 август 1989 г.“), предвижда:

„Употребата за лични цели на примки с лепило за улов на имелови, хвойнови, беловежди и пойни дроздове, и косове, използвани като примамка, е разрешена в департаментите Алп дьо От Прованс, Алп Маритим, Буш дю Рон, Вар и Воклюз при строго контролирани условия, които са посочени по-долу, за да се даде възможност за избирателен улов на малък брой от тези птици, тъй като не съществува друго задоволително решение“.

16

Съгласно член 4, първа алинея от това постановление:

„Примките с лепило могат останат само докато присъства ловец. Всяка уловена птица се почиства незабавно“.

17

Член 6 от посоченото постановление гласи:

„Максималният брой птици, които могат да бъдат уловени по време на ловния сезон, и евентуално конкретните за даден департамент технически спецификации се определят ежегодно от министъра, отговарящ за лова“.

18

Член 11 от същото постановление уточнява:

„Всеки уловен случайно дивеч, различен от имелови, хвойнови, беловежди и пойни дроздове, и косове, се почиства и освобождава незабавно“.

19

В изпълнение на постановлението от 17 август 1989 г. с постановленията от 24 септември 2018 г. държавният министър, Ministre de la Transition écologique et solidaire (министър на екологичния и солидарен преход), определя максималния брой на дроздове и косове, използвани за примамка, които могат да бъдат уловени чрез примки с лепило за ловния сезон 2018/2019 г. съответно на: 2900 в департамента Алп дьо От Прованс, 400 в департамента Алп Маритим, 11400 в департамента Буш дю Рон, 15600 в департамента Воклюз и 12200 в департамента Вар.

20

One Voice сезират Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) с пет жалби за отмяна на постановленията от 24 септември 2018 г., както и с искане да се разпореди на ministre de la Transition écologique et solidaire (министър на екологичния и солидарен преход) да отмени постановлението от 17 август 1989 г. Ligue pour la protection des oiseaux сезира същата юрисдикция с пет жалби за отмяна на постановленията от 24 септември 2018 г. Тези различни жалби са съединени от запитващата юрисдикция.

21

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите в главното производство твърдят по същество по-конкретно че с постановлението от 17 август 1989 г., въз основа на което са приети постановленията от 24 септември 2018 г., се нарушават разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директивата за птиците, по-специално тъй като се разрешава традиционен неизбирателен начин на лов, а именно употребата на примки с лепило, без обаче да се обосновава липсата на друго задоволително разрешение. Освен това Ligue pour la protection des oiseaux твърди, че постановленията от 24 септември 2018 г. също нарушават разпоредбите на тази директива, тъй като разрешават хващането на птици при условия, които не са строго контролирани, и без да е доказано, че разрешеното хващане е ограничено до малък брой птици.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, на първо място, че в решение от 27 април 1988 г., Комисия/Франция (252/85, EU:C:1988:202), Съдът е приел, че разпоредбите на постановлението от 27 юли 1982 г., които не се различават съществено от разпоредбите на постановлението от 17 август 1989 г., са съвместими с изискванията на Директива 79/409, и по-специално че не нарушават изискването за „разумно използване на малък брой от определени видове птици“ предвид „много точна[та]“ правна уредба, която са предвидили.

23

Тази юрисдикция обаче изтъква, че в решение от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта (C‑557/15, EU:C:2018:477), постановено след влизането в сила на член 3 ДЕС и на член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), Съдът е приел, че национално законодателство, което разрешава друг традиционен ловен способ, не отговаря на едно от изискуемите от член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците условия, за да може да дерогира разпоредбата на член 8 от тази директива, а именно на условието за избирателния характер на съответния метод на улов, като се основава на наличието на „прилов“, без да уточнява неговото количество.

24

В тази връзка запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да разрешават използването на средства, съоръжения и методи за улавяне или убиване, които, макар в минимална степен и само временно, могат да доведат до прилов. В случай на отрицателен отговор, да се определи при какви критерии, свързани по-специално с ограничения дял или количество на този прилов, с факта, че по принцип разрешеният ловен способ няма летален характер, и със задължението за освобождаване без сериозни увреждания на случайно уловените екземпляри, може да се смята, че е изпълнен поставеният от тези разпоредби критерий за избирателност.

25

На второ място, запитващата юрисдикция подчертава, че макар в решение от 27 април 1988 г., Комисия/Франция (252/85, EU:C:1988:202), Съдът също да е постановил, че употребата на примки с лепило, която е традиционно утвърден ловен метод в определени френски департаменти, не нарушава изискванията на Директива 79/409, възпроизведени в Директивата за птиците, той все пак в решение от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта (C‑557/15, EU:C:2018:477), е приел, че разпоредбите на член 9 от последната директива изискват конкретни и пълни мотиви за липсата на друго задоволително разрешение за предоставената от държава членка дерогация.

26

Тъй като с постановлението от 17 август 1989 г. се твърди, че „няма друго задоволително разрешение“, предвид обстоятелството, че методът на лов с примки с лепило е традиционно утвърден в съответните департаменти, запитващата юрисдикция съответно иска да се установи дали Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че целта да се запази използването на традиционно утвърдени начини и средства за лов на птици за развлекателни цели и доколкото бъдат изпълнени всички останали поставени с член 9, параграф 1, буква в) условия за такава дерогация, сама по себе си може да обоснове липсата на друго задоволително разрешение по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива, като по този начин на позволи дерогация от принципа на забрана на тези начини и средства за лов, предвиден в член 8 от нея.

27

При тези обстоятелства Държавният съвет спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че сам по себе си традиционният метод на лов на птици е достатъчен, за да се приеме, че не е налице друго задоволително разрешение, по смисъла на тази разпоредба, което да може да замести този метод.

29

Важно е най-напред да се припомни, че съгласно практиката на Съда, за да може компетентните органи винаги да установяват дерогациите по член 9 от Директивата за птиците в съответствие с правото на Съюза, националните законови и подзаконови разпоредби трябва да са формулирани така, че предвидените в тях изключения да се прилагат в съответствие с принципа на правната сигурност. Следователно приложимата в тази област национална правна уредба следва да установява ясни и точни критерии за дерогиране и да задължи отговорните за тяхното прилагане органи да ги вземат предвид. Що се отнася до дерогационен режим, който трябва да се тълкува стриктно и за всяка дерогация да възлага тежестта за доказване на изпълнението на съответните условия на органа, който се произнася по дерогацията, държавите членки са длъжни да гарантират, че за всяка дейност, засягаща защитени видове, се издават разрешения, в които са изложени конкретни и пълни мотиви относно основанията, условията и изискванията, предвидени в член 9, параграфи 1 и 2 от тази директива (решение от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта, C‑557/15, EU:C:2018:477, т. 47).

30

По-специално, доказателствата за условията за дерогиране на режима на защита съгласно Директивата за птиците трябва да почиват на утвърдени научни познания. Така при предоставяне на разрешенията съответните органи трябва да разполагат с най-добрите познания, които са от значение по въпроса (решение от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги), C‑217/19, EU:C:2020:291, т. 70 и цитираната съдебна практика).

31

Освен това, въпреки че приложимата национална правна уредба в областта на опазването на дивите птици трябва, когато възнамерява да приложи дерогационния режим по член 9 от Директивата за птиците, да посочи ясно и точно критериите за дерогация и да изиска от компетентния орган да провери дали не съществува друго задоволително разрешение по смисъла на тази разпоредба, от възприетите мотиви при упражняването на дерогационния режим трябва да е видно, че условието за липсата на друго задоволително разрешение е изпълнено (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта, C‑557/15, EU:C:2018:477, т. 48 и 50).

32

При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че национална правна уредба, която се възползва от режима на дерогация, предвиден в член 9 от Директивата за птиците, изпълнява условията, свързани със задължението за мотивиране, по член 9, параграф 2 от тази директива, когато се посочва единствено че няма друго задоволително разрешение, без това посочване да е подкрепено с подробни мотиви, основани на най-добрите научни познания, които са от значение по въпроса, и без да са изложени съображенията, въз основа на които компетентният орган е приел, че всички условия за допускане на дерогация по смисъла на член 9 от посочената директива, сред които и условието за липсата на друго задоволително разрешение, са изпълнени.

33

По-нататък, важно е да се припомни, че Съдът вече е постановил, че ловът на диви птици с развлекателна цел през периодите, посочени от Директивата за птиците, може да представлява „разумно използване“, разрешено от тази директива (решение от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги), C‑217/19, EU:C:2020:291, т. 65 и цитираната съдебна практика). В обхвата на понятието „разумно използване“ могат да попаднат и традиционните методи на лов, тъй като съгласно член 2 от посочената директива, когато държавите членки вземат мерките, посочени в тази разпоредба, трябва да отчитат рекреационните изисквания.

34

Въпреки че член 2 от Директивата за птиците призовава държавите членки да прилага тази директива, като отчитат екологичните, научните и културните изисквания, както и икономическите и рекреационните изисквания, важно е да се отбележи, че основната цел на тази директива е опазването на птиците.

35

По този повод Съдът многократно е постановявал, че поддържането на традиционните дейности не представлява самостоятелна дерогация от режима на защита, установен с Директивата за птиците (вж. в този смисъл решения от 8 юли 1987 г., Комисия/Белгия, 247/85, EU:C:1987:339, т. 8, от 28 февруари 1991 г., Комисия/Германия, C‑57/89, EU:C:1991:89, т. 22 и от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги), C‑217/19, EU:C:2020:291, т. 85).

36

Всъщност методите на лов често за плод на традиции или местни практики, така че ако целта да бъдат запазени в този си вид, е самостоятелно основание за дерогация, това би довело до разрешаването на голям брой практики, които противоречат на изискванията на член 9 от Директивата за птиците. Подобен подход би бил в противоречие със стриктното тълкуване на тази разпоредба, което трябва да има превес.

37

Следва също да се припомни, че когато компетентният орган трябва да прецени липсата на друго задоволително разрешение, този орган трябва да сравни различните разрешения, които отговарят на условията за дерогация по член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, за да определи това от тях, което се явява най-задоволително (вж. в този смисъл решение от 23 април 2020 г., Комисия/Австрия (Пролетен лов на горски бекас), C‑161/19, непубликувано, EU:C:2020:290, т. 51—57 и цитираната съдебна практика).

38

По този повод Fédération nationale des Chasseurs и френското правителство изтъкват, че отглеждането на разглежданите в главното производство видове птици не би могло да представлява задоволително разрешение, с оглед на разходите и на действащата правна уредба, която забранява търговията с тези екземпляри.

39

Както посочва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, следва да се вземе предвид член 13 ДФЕС, съгласно който при изработването и осъществяването на политиката на Съюза, Съюзът и държавите членки трябва да държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните. От това следва, че именно в светлината на различните разумни възможности и на най-добрите налични техники трябва да се прецени задоволителният характер на алтернативните разрешения (вж. по аналогия решение от 9 март 2010 г., ERG и др., C‑379/08 и C‑380/08, EU:C:2010:127, т. 62).

40

В това отношение Съдът вече е приел, че отглеждането и размножаването в плен на защитени видове може да представлява друго задоволително разрешение, стига да е възможно (решение от 12 декември 1996 г., LRBPO и AVES, C‑10/96, EU:C:1996:504, т. 18 и цитираната съдебна практика), и че транспортирането на законно уловени или държани птици също представлява разумно използване по смисъла на Директива 79/409 (решение от 8 юли 1987 г., Комисия/Белгия, 247/85, EU:C:1987:339, т. 48). Освен това обстоятелството, че отглеждането и размножаването в плен на съответните видове все още не е осъществимо в голям мащаб поради националната правна уредба, само по себе си не поставя под съмнение значимостта на тези други разрешения (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1996 г., LRBPO и AVES, C‑10/96, EU:C:1996:504, т. 21).

41

От това следва, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 30 и 38 от заключението си, че явно съществуват други възможности, които биха могли да отговарят на изискването, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата за птиците.

42

Освен това, въпреки че сам по себе си уловът на птици с примки с лепило е ловна дейност, той е само предварителен етап към други методи за улавяне на птици, тъй като уловените по този начин птици служат за примамка за привличането на други птици от същия вид, като последните се отстрелват с пушка.

43

Само фактът обаче, че друг метод за улов налага приспособяване и съответно изисква освобождаването от някои характеристики на дадена традиция, не е достатъчно, за да се приеме, че не съществува „друго задоволително разрешение“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за птиците (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1996 г., LRBPO и AVES, C‑10/96, EU:C:1996:504, т. 21).

44

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 9, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че сам по себе си традиционният метод на улов на птици не е достатъчен, за да се приеме, че не е налице друго задоволително разрешение по смисъла на тази разпоредба, което да може да замести този метод.

45

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която чрез дерогация от член 8 от тази директива разрешава използването на метод на улов на птици, който води до прилов в малки количества и за ограничен период.

46

Следва да се отбележи, че този въпрос налага тълкуване на условието, посочено в член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, съгласно което уловът, държането или разумното използване на определени видове птици трябва да е избирателно.

47

По този повод страните, представили писмени становища, се позовават на решения от 27 април 1988 г., Комисия/Франция (252/85, EU:C:1988:202), от 9 декември 2004 г., Комисия/Испания (C‑79/03, EU:C:2004:782), или от 21 юни 2018 г., Комисия/Малта (C‑557/15, EU:C:2018:477).

48

В това отношение е важно най-напред да се подчертае, че в първото решение, макар Съдът да признава действащата национална правна уредба за „много точна“, и по-специално съществуването на „множество ограничителни условия“ за издаването на разрешенията за улов, той приема само че представените от Европейската комисия доказателства не потвърждават твърденията на тази институция, че правната уредба на съответната държава членка е в противоречие с изискванията на Директива 79/409 (вж. в този смисъл решение от 27 април 1988 г., Комисия/Франция, 252/85, EU:C:1988:202, т. 29 и 30), без обаче изрично да разглежда съдържанието на правната уредба на улова с оглед по-специално на критерия за избирателност. Следователно не би могло да се приеме, че това решение изрично валидира посочената правна уредба с оглед на този критерий.

49

По-нататък, що се отнася до второто решение, разглежданата национална правна уредба по делото, по което е постановено това решение, която разрешава конкретен вид лов с примки с лепило, не е толкова строга като разглежданата в главното производство, така че възприетото в посоченото решение разрешение не е приложимо в настоящия случай.

50

Накрая, в третото решение съответната държава членка сама е признала неизбирателния характер на разрешения от нейната правна уредба метод на улов.

51

Като се има предвид това, от текста на член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците следва, че държавите членки могат да дерогират от забраната, наложена в член 8 от тази директива, за използването на изброените в буква а) от приложение IV към посочената директива методи, при условие, по-конкретно, че тези методи позволяват „избирателно“ улавяне на определени видове птици.

52

Следва да се отбележи, че член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците не уточнява начина, по който това условие следва да се тълкува. Освен това анализът на текста на тази разпоредба на различните езици, както посочва генералният адвокат в точки 53 и 54 от заключението си, не предоставя информация в какъв смисъл трябва да се тълкува понятието „избирателност“.

53

Доколкото член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците не съдържа никакво препращане към националните правни уредби, следва да се приеме, че понятието „избирателност“ представлява самостоятелно понятие от правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на неговата територия (вж. по аналогия решение от 25 юни 2020 г., A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), C‑24/19, EU:C:2020:503, т. 75). Освен това съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 9 октомври 2019 г., BGL BNP Paribas, C‑548/18, EU:C:2019:848, т. 25).

54

Що се отнася най-напред до понятието „избирателност“, следва да се отбележи, че в общоприетия си смисъл то обхваща всичко, при което се извършва подбор, т.е. процес, при който в рамките на даден набор от елементи се избират някои елементи за сметка на други, в зависимост от определени особености.

55

Що се отнася по-нататък до контекста, в който се вписва член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, следва да се припомни, че член 5, буква а) от тази директива, без да се засягат разпоредбите на членове 7 и 9 от нея, въвежда обща забрана за умишлено убиване или улавяне по какъвто и да е метод на видовете птици, посочени в член 1 от посочената директива. Във връзка с това член 8, параграф 1 от същата директива предвижда, че държавите членки забраняват „използването на всички средства, съоръжения и методи, и по-специално изброените в приложение IV, буква а), които се използват за широкомащабно или неизбирателно улавяне или убиване на птици, или такова, което би предизвикало изчезване в даден район на даден вид“, сред които е и употребата на примки с лепило.

56

От тези разпоредби следва, както посочва генералният адвокат в точка 21 от заключението си, че по принцип Директивата за птиците забранява използването на метод за улов с примки с лепило.

57

Така възможността за дерогация, предоставена с член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, е обратната страна на забраната на неизбирателните методи на улов, предвидени в член 8, параграф 1 от тази директива, и в частност на изброените в буква а) от приложение IV към посочената директива.

58

Накрая, що се отнася до преследваните с Директивата за птиците цели, е важно да се отбележи, че от съображения 3 и 5 от тази директива следва, че „[о]пазването на видовете птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите членки, е необходимо за постигане целите на [Съюза], свързани с подобряване условията на живот и на устойчивото развитие“ и че спадът в популацията на много от тези видове птици представлява „сериозна заплаха за опазването на природната среда, особено поради застрашеното биологично равновесие“.

59

За да се избегне такава опасност, член 1, параграф 1 от Директивата за птиците уточнява, че тази директива, която „се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът“, има за цел „защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване“.

60

Освен това посочената директива се вписва в рамката, предвидена както в член 3 ДЕС, така и в член 37 от Хартата, съгласно които по същество Съюзът работи за устойчивото развитие и гарантира високо равнище на опазване на околната среда.

61

Освен това от разпоредбите на член 9 от Директивата за птиците, в които се споменават строгият контрол на предвидената в този член дерогация и избирателният характер на улова, както впрочем и от общия принцип на пропорционалност следва, че посочената дерогация, от която държава членка възнамерява да се възползва, трябва да е пропорционална на нуждите, които я оправдават (решение от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги), C‑217/19, EU:C:2020:291, т. 67 и цитираната съдебна практика).

62

Следователно, при преценката на избирателността на даден метод за улов по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците следва да се вземат предвид не само правилата на този метод и мащабът на прилова на птиците, различни от целевите, но и неговите евентуални последици върху уловените видове птици, изразяващи се в причинени увреждания, предвид преследваните с тази директива цели за защита.

63

В това отношение трябва да се направи разграничение в зависимост от това дали методът за улов е с летален характер или не. Докато при първата хипотеза трябва да се възприеме по-скоро стриктно тълкуване на условието за избирателност, за сметка на това, при втората хипотеза това условие може да се счита за изпълнено при наличието на прилов, стига обаче улавянето на птици, различни от целевите за този метод видове, да е в малки количества и за ограничен период, и тези птици да могат да бъдат освободени без значителни увреждания.

64

Така, ако обстоятелството, че метод на улов, който по принцип не е с летален характер, но води до прилов, само по себе си не позволява да се приеме, че този метод е неизбирателен, то мащабът на прилова и степента на евентуалното въздействие върху целевите и нецелевите видове е показател за равнището на избирателност на такъв метод.

65

От текста на член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, във връзка с член 8, параграф 1 от тази директива, от целите на посочената директива, както и от правната рамка, в която тя се вписва, предвидена в разпоредбите на член 3 ДЕС, член 37 от Хартата, член 191, параграф 2, първа алинея ДФЕС и на член 13 ДФЕС относно хуманното отношение към животните, следва, че условието за „избирателност“ по член 9, параграф 1, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че е изпълнено при метод на улов, който няма летален характер, но води до прилов, само ако приловът е в ограничено количество, т.е. засяга само твърде ограничен брой случайно уловени видове за ограничен период, и тези видове могат да бъдат освободени без значителни увреждания.

66

В конкретния случай запитващата юрисдикция подчертава, че разглежданият в главното производство метод на улов „по принцип“ няма летален характер и води до прилов само в малки количества и за твърде ограничен период. Освен това член 11 от Постановлението от 17 август 1989 г. предвижда, че всяка случайно уловена птица „се почиства и освобождава незабавно“.

67

Както обаче изтъкват жалбоподателите в главното производство и Комисията, а и генералният адвокат отбелязва в точки 51 и 64 от заключението си, е твърде вероятно, без да се засягат констатациите, които на последно място запитващата юрисдикция трябва да направи, въпреки почистването, уловените птици да получат непоправими увреждания, тъй като поради естеството си примките с лепило са в състояние да увредят оперението на всички уловени птици.

68

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че от посочената в точка 30 от настоящото решение съдебна практика следва, че при предоставяне на разрешенията съответните органи трябва да разполагат с най-добрите научни познания, които позволяват да се докаже, че изискуемите условия за дерогация от режима на защита, установен с Директивата за птиците, са изпълнени.

69

От друга страна, след предоставянето на дерогациите компетентните органи трябва в съответствие с член 9, параграф 2, буква д) от тази директива да осъществят необходимия контрол, за да се гарантира, че приловът във възможно най-голяма степен съответства на прогнозното равнище и че причинените с него вреди са незначителни.

70

От това следва, че метод за улов, който няма летален характер, но води до прилов, не отговаря на изискването за избирателност, предвидено в член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците, когато приловът, макар и в малки количества и за ограничен период, може да причини на уловените екземпляри, различни от целевите видове, значителни увреждания.

71

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която чрез дерогация от член 8 от тази директива разрешава метод на улов, водещ до прилов, когато приловът, макар и в малки количества и за ограничен период, може да причини на уловените екземпляри, различни от целевите видове, значителни увреждания.

72

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: