1

С жалбата си Европейският парламент иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 20 септември 2019 г., UZ/Парламент (T‑47/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:650), с което Общият съд, от една страна, отменя решението на генералния секретар на Парламента от 27 февруари 2017 г. за налагане на UZ на дисциплинарно наказание понижаване от степен AD 13, стъпка 3 в степен AD 12, стъпка 3 със заличаване на точките за заслуги, придобити в степен AD 13 (наричано по-нататък „решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги“), и от друга страна, отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

2

С насрещната си жалба UZ иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането ѝ за съдействие.

3

Член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията му, приложима по спора (наричан по-нататък „Правилникът“), предвижда:

„Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член [на] неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.

Той дължи солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.

4

Член 86 от Правилника гласи:

„1.   Всяко неизпълнение от страна на длъжностно лице или бивше длъжностно лице на задълженията му, произтичащи от настоящия правилник, било то умишлено или по небрежност, ангажира дисциплинарната му отговорност.

2.   При наличието на данни, от които може да се предположи, че е налице неизпълнение по параграф 1, органът по назначаването или [Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ)] могат да образуват административно разследване.

3.   Дисциплинарните правила, процедури и мерки, както и правилата и процедурите за административни разследвания, са изложени в приложение IХ“.

5

Член 16, параграфи 1 и 2 от приложение IX към Правилника гласи:

„1.   Длъжностното лице се изслушва от Дисциплинарния съвет; то може да даде обясненията си устно или писмено, лично или чрез представител. То може да повика свидетели.

2.   Пред Дисциплинарния съвет институцията се представлява от длъжностно лице, определено за тази цел от органа по назначаване. Това длъжностно лице има същите права като длъжностното лице, обект на процедурата“.

6

Съгласно член 22 от това приложение IX:

„1.   След изслушване на длъжностното лице органът по назначаване взема решение в съответствие с членове 9 и 10 от настоящото приложение в срок от два месеца от получаване на становището на Дисциплинарния съвет. Решението трябва да бъде мотивирано.

2.   Ако органът по назначаване реши да прекрати делото, без да налага дисциплинарно наказание, той незабавно уведомява за това длъжностното лице в писмена форма. Длъжностното лице може да поиска това решение да бъде приложено към служебното му досие“.

7

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—27 от обжалваното съдебно решение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

8

UZ заема длъжността началник на отдел в Парламента от 1 януари 2009 г. Последно е класирана в степен AD 13, стъпка 3.

9

На 24 януари 2014 г. четиринадесет от петнадесетте членове на нейния отдел (наричани по-нататък „жалбоподателите“) подават до генералния секретар на Парламента искане за съдействие по член 24 от Правилника, като твърдят, че са станали обект на психически тормоз от страна на UZ.

10

Вследствие на това искане, с писмо от 17 февруари 2014 г. генералният директор на генерална дирекция „Персонал“ (наричана по-нататък ГД „Персонал“) уведомява жалбоподателите, че са били приети временни мерки. Става дума по-специално за възлагане на управлението на персонала на въпросния отдел на друго лице и за започване на административно разследване.

11

С писмо от 19 март 2014 г. генералният секретар на Парламента уведомява UZ за започването на административно разследване. Тя е изслушана от генералния директор на ГД „Персонал“ на 20 ноември 2014 г.

12

Двама разследващи служители, единият от които заменя другия поради пенсиониране, изготвят два доклада — от 3 март и от 17 ноември 2015 г. UZ е изслушана вследствие на тези доклади, съответно на 17 юни и на 2 декември 2015 г. от генералния директор на ГД „Персонал“.

13

С електронно писмо от 6 януари 2016 г. UZ е уведомена от генералния секретар на Парламента за сезирането на дисциплинарния съвет за неизпълнение на задължения по Правилника. Тя е изслушана от дисциплинарния съвет на 17 февруари, 9 март, 8 април и 26 май 2016 г.

14

На 25 юли 2016 г. дисциплинарният съвет приема с единодушие становището си, като прави следните изводи:

15

С писмо от 7 септември 2016 г. дисциплинарният съвет изпраща становището си на UZ.

16

С решение от 20 септември 2016 г. генералният секретар на Парламента оправомощава генералния директор на ГД „Персонал“ да го представлява по време на изслушването на UZ, предвидено в член 22 от приложение IX към Правилника, и го задължава да му изпрати евентуалните коментари на последната по становището, изразено от дисциплинарния съвет.

17

С електронно писмо от 4 октомври 2016 г. генералният директор на ГД „Персонал“ кани UZ да се яви на 20 октомври 2016 г. на изслушване в съответствие с член 22, параграф 1 от приложение IХ към Правилника, за да може да изложи коментарите си по становището на дисциплинарния съвет. С електронно писмо от 11 ноември 2016 г. UZ изпраща коментарите си на генералния директор на ГД „Персонал“.

18

На 14 ноември 2016 г. UZ е изслушана от генералния директор на ГД „Персонал“. По време на това изслушване тя представя записка и иска съдействие от Парламента поради отправените ѝ от членове на нейния отдел заплахи. По предложение на генералния директор на ГД „Персонал“ UZ е временно назначена в друг отдел.

19

На 27 февруари 2017 г. генералният секретар на Парламента приема решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги. С писмо от 2 март 2017 г. той уведомява UZ за това решение и ѝ предлага преназначаване на длъжност администратор в друг отдел.

20

С писмо от 6 юни 2017 г. UZ сезира органа по назначаване на Парламента (наричан по-нататък „ОН“) с жалба по административен ред срещу това решение.

21

С писмо от 14 юни 2017 г. UZ подава жалба по административен ред до генералния секретар на Парламента срещу мълчаливия отказ по посоченото в точка 18 от настоящото решение искане за съдействие. С писмо от 20 юли 2017 г. генералният директор на ГД „Персонал“ отхвърля искането за съдействие.

22

С писмо от 6 октомври 2017 г. председателят на Парламента отхвърля жалбите по административен ред на UZ, съдържащи се в писмата ѝ от 6 и 14 юни 2017 г.

23

На 29 януари 2018 г. UZ подава жалба в секретариата на Общия съд, като иска, от една страна, да се отмени решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги и от друга страна, да се отмени решението, с което е отхвърлено искането ѝ за съдействие.

24

В подкрепа на искането си за отмяна на решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги UZ изтъква две основания, първото от които е, че административното разследване е нередовно, а второто — че процедурата пред дисциплинарния съвет е нередовна и че компетентният орган не я е изслушал, преди да приеме посоченото решение.

25

С първото основание UZ по-специално твърди, че двама от определените да извършат административното разследване служители, а именно разследващият служител по „дисциплинарната“ част и разследващият служител по „тормоза“, не притежават необходимата безпристрастност, за да участват в това разследване.

26

В точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема доводите на UZ относно липсата на безпристрастност на въпросните двама разследващи служители и уважава искането ѝ за отмяна на решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги. По причини, свързани с доброто правораздаване, Общият съд приема все пак за полезно да разгледа и второто основание.

27

Що се отнася до второто основание, UZ изтъква по-конкретно, първо, че по време на едно от шестте заседания на дисциплинарния съвет Парламентът е бил представляван от двама членове и че в края на заседанието тя и нейният съветник са поканени да напуснат залата, докато двамата представители на Парламента са останали да разискват с членовете на дисциплинарния съвет. Това представлявало нарушение на член 16, параграф 2 от приложение IX към Правилника.

28

Второ, според UZ единствено генералният секретар на Парламента, в качеството му на ОН, е компетентен да проведе изслушването по член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника. Тя обаче била изслушана от генералния директор на ГД „Персонал“, а не от генералния секретар на Парламента.

29

В това отношение Общият съд приема, че съгласно член 16, параграф 2 от приложение IX към Правилника Парламентът не може надлежно да бъде представляван от две длъжностни лица по време на едно от шестте заседания на дисциплинарния съвет, тъй като по време на това заседание UZ е била защитавана само от един представител и поради това се намира в по-неблагоприятно положение. Общият съд освен това констатира, че представителите на Парламента не е трябвало да остават в заседателната зала и да разискват с членовете на дисциплинарния съвет, при положение че жалбоподателката и нейният съветник са били поканени да напуснат тази зала. В точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че и в това отношение спорното производство е опорочено от процесуално нарушение.

30

Освен това в точка 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги е прието, без да е спазено условието по член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника, съгласно което ОН трябва сам да изслуша съответното длъжностно лице. Поради това в точка 102 от това решение Общият съд приема основанието на UZ относно липсата на изслушване от компетентния орган след приключване на процедурата пред дисциплинарния съвет.

31

Що се отнася до искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие, след като припомня, че администрацията не може да бъде задължена да окаже съдействие на длъжностно лице, за което въз основа на конкретни и релевантни доказателства се подозира, че е нарушило сериозно своите професионални задължения и на което на това основание могат да бъдат наложени дисциплинарни санкции, независимо че подобно нарушение е било предизвикано от неправомерни действия на трети лица, в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че към момента, когато UZ подава искането за съдействие, срещу нея вече е било образувано административно разследване за деяния, за които, ако бъдат доказани, могат да бъдат наложени дисциплинарни санкции. Затова Общият съд приема, че Парламентът правилно е отхвърлил без предварително изслушване искането за съдействие.

32

Поради това в точка 111 от посоченото решение Общият съд отхвърля искането за отмяна на решението за отхвърляне на подаденото от UZ искане за съдействие.

33

С оглед на с обжалваното съдебно решение Общият съд, от една страна, отменя решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги и от друга страна, отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

34

С жалбата си Парламентът иска от Съда:

35

UZ иска от Съда:

36

С насрещната си жалба UZ иска от Съда:

37

Парламентът иска от Съда:

38

Парламентът посочва три основания за жалбата си. Първото основание е, че като стигнал до извода, че административното разследване е опорочено поради липса на обективна безпристрастност, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил фактите и не изпълнил задължението си за мотивиране. Второто основание е, че като стигнал до извода, че принципът на равни процесуални възможности е нарушен в процедурата пред дисциплинарния съвет, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил фактите и не изпълнил задължението си за мотивиране. Третото основание е, че като е приел, че правото на изслушване на UZ е нарушено, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил фактите и не изпълнил задължението си за мотивиране.

39

Първото основание се разделя на четири части.

40

С първата, втората и третата част от първото основание Парламентът поддържа, че като е приел в точки 52, 58 и 59 от обжалваното съдебно решение, че не е предоставил достатъчно гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността на двамата разследващи служители, на които е възложено провеждането на административното разследване, Общият съд изопачил фактите и доказателствата и се основал на погрешни правни критерии при преценката на понятието „обективна безпристрастност“ в нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

41

По-специално според Парламента обстоятелството, че един от двамата разследващи служители по „дисциплинарната“ част на административното разследване, преди да бъде назначен на тази длъжност, се е запознал — впрочем ограничено и конкретно, дори непълно — с фактите по случая, само по себе си не може автоматично да породи „основателно“ съмнение, което да обоснове назначаването на друго лице, което не е предварително запознато с фактите.

42

По-нататък, Общият съд не разгледал в достатъчна степен дали опасенията на UZ действително могат да породят основателно съмнение в обективната безпристрастност на разследващите служители. Според Парламента обаче в случая тези опасения не обосновали назначаването на други разследващи служители, по-специално с оглед, първо, на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси между съответните разследващи лица и тази страна, както и, второ, на факта, че тези разследващи лица са подпомагани от други лица. В това отношение Парламентът поддържа, че пред Общия съд е отбелязал наличието на няколко разследващи служители, като е уточнил, че по „дисциплинарната“ част са били назначени двама разследващи служители. Освен това от представените пред Общия съд материали по делото в достатъчна степен се установявало, че частта „тормоз“ от разследването била поверена на няколко лица.

43

Така, като пренебрегнал факта, че за двете части на разглежданото разследване са отговаряли няколко разследващи служители, Общият съд се основал на непълни данни и допуснал явна грешка в преценката си, че липсата на безпристрастност на съответните двама разследващи служители може да доведе до отмяна на цялото дисциплинарно производство. Всъщност според Парламента обстоятелството, че има няколко разследващи лица, води до отпадане на съмненията относно безпристрастността на един от тях.

44

Освен това според Парламента Общият съд изопачил доказателствата, като в точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение приел, че разследващият служител по „тормоза“ бил назначен за такъв, въпреки че преди това — в качеството му на председател на консултативен комитет по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване — бил стигнал до извода, че управлението на отдела, на който е началник UZ, трябва да бъде поверено на друго лице. Парламентът обаче счита, че видно от представеното от него на Общия съд решение на генералния директор на ГД „Персонал“ от 17 февруари 2014 г., компетентен да се произнесе по искането за съдействие по член 24 от Правилника е именно този директор, в качеството му на ОН, а не взелият решението за отстраняване председател на консултативния комитет.

45

UZ иска доводите на Парламента да бъдат отхвърлени като несъстоятелни.

46

По отношение на твърдението, че Парламентът е изопачил фактите, достатъчно е да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда при обжалване. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 1 октомври 2020 г., CC/Парламент, C‑612/19 P, непубликувано, EU:C:2020:776, т. 51 и цитираната съдебна практика).

47

В случая Парламентът твърди, че Общият съд явно е изопачил фактите, като е констатирал, че Парламентът не е предоставил достатъчно гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността на разследващите служители. По-специално Общият съд не взел предвид обстоятелството, че административното разследване е проведено от няколко разследващи служители.

48

Доводът, който се основава на изопачаване на фактите, се дължи обаче на непълен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност от точки 41—47 от обжалваното съдебно решение ясно личи, че Общият съд надлежно е взел предвид факта, че административното разследване е проведено от няколко разследващи служители, без обаче това обстоятелство да влияе върху констатацията му за наличието на основателно съмнение относно безпристрастността на някои от тези разследващи служители.

49

Освен това от материалите по делото не се установява безспорно, че Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че в частта „тормоз“ разследването е извършено само от един разследващ служител. Всъщност тази констатация не изключва възможността въпросният разследващ служител да е бил подпомаган при разследването от други лица. Следователно тези доводи са недопустими, доколкото с тях Парламентът всъщност иска от Съда да извърши нова преценка на фактите, без обаче да е доказал наличието на изопачаване на тези факти. Съгласно съдебната практика, посочена в точка 46 от настоящото решение, тази преценка не подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване.

50

От това следва, че доводите относно твърдяното изопачаване на фактите трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

51

По отношение на твърдението за неправилна преценка на Общия съд на понятието „обективна безпристрастност“ следва да се припомни, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза трябва да зачитат основните права, гарантирани от правото на Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата (решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C‑680/16 P, EU:C:2019:257, т. 24 и цитираната съдебна практика).

52

Член 41, параграф 1 от Хартата предвижда по-специално, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно.

53

В това отношение следва да се отбележи, че изискването за безпристрастност, с което са обвързани институциите, органите, службите и агенциите при изпълнението на техните задачи, е предвидено да гарантира равното третиране, което е в основата на Съюза. Цел на това изискване е по-специално да се избягват случаите на конфликти на интереси по отношение на длъжностните лица и други служители, действащи от името на институциите, органите, службите и агенциите. Предвид ключовото значение на гаранцията за независимост и почтеност по отношение както на вътрешното функциониране, така и на външния имидж на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, изискването за безпристрастност обхваща всички случаи, в които служителят или длъжностното лице, което следва да се произнесе по дадена преписка, трябва разумно да разбира, че е възможно трети лица да смятат, че е засегната неговата независимост в тази област (решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C‑680/16 P, EU:C:2019:257, т. 26 и цитираната съдебна практика).

54

Освен това, както отбелязва Общият съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение, тези институции, органи, служби и агенции трябва да се съобразяват и с изискването за безпристрастност в двете му измерения, а именно, от една страна, субективна безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция не трябва да проявява пристрастие или лична предубеденост, и от друга, обективна безпристрастност, в смисъл че тази институция трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост (решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 112 и цитираната съдебна практика). В това отношение Съдът припомня, че за да се докаже, че организацията на административната процедура не предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост, не е необходимо да се установява наличието на липса на безпристрастност. Достатъчно е, че съществува основателно съмнение в това отношение и то не може да бъде преодоляно (вж. в този смисъл решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C‑680/16 P, EU:C:2019:257, т. 37).

55

От практиката на Съда също следва, че само по себе си предварително запознаване с фактите от страна на лицата, на които е възложено да участват в приемането на съдебно или административно решение, не представлява обстоятелство, което може да доведе до опорочаване на решението от процесуално нарушение поради липса на безпристрастност. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 106 от заключението си, такова предварително запознаване с фактите често се оказва неизбежно предвид наличието на професионална дейност, упражнявана до този момент или успоредно от съответните лица. Затова трябва по-скоро да се установи дали в конкретния случай е налице конфликт на интереси по отношение на длъжностните лица и другите служители, действащи от името на институциите, органите, службите и агенциите, пораждащ основателни съмнения относно безпристрастността на разглежданата процедура.

56

С оглед именно на тези съображения следва да се прецени дали, както поддържа Парламентът, Общият съд не се е съобразил с понятието „обективна безпристрастност“, като е приел, че обстоятелството, че един от двамата разследващи служители, на които е била възложена „дисциплинарната“ част от административното разследване, е бил предварително запознат с фактите, е достатъчно, за да се приеме, че Парламентът не е предоставил достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността на този разследващ служител.

57

В това отношение в точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член на ГД „Персонал“ — назначен впоследствие за разследващ служител — се е срещнал с един от жалбоподателите преди започване на разследването и че по време на тази среща последният му е съобщил, че UZ, и по-конкретно същата чрез съпруга си, е подала „като отмъщение“ срещу него сигнал до OLAF за твърдени нередности.

58

В точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тези свидетелски показания могат да породят у UZ основателно съмнение относно безпристрастността на разследващия служител, който може да се е повлиял от това, че нейното поведение му е било представено като особено злонамерено.

59

Следователно, най-напред, противно на твърденията на Парламента, Общият съд стига до извода за наличие на основателно съмнение относно безпристрастността на разследващия служител, на който е възложена „дисциплинарната“ част, като се основава не само на това, че този служител предварително е бил запознат с фактите по случая, но и на обстоятелството, че същият би могъл да е предубеден относно поведението на UZ. Следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 54 от настоящото решение, това обстоятелство би могло все пак да породи основателно съмнение относно безпристрастността на въпросния разследващ служител и Парламентът не оспорва това.

60

По-нататък, съгласно цитираната в точка 54 практиката на Съда, Общият съд не е длъжен да проверява дали разследващият служител действително е бил предубеден спрямо UZ. Достатъчно е да е съществувало основателно съмнение в това отношение и то да не е могло да бъде преодоляно.

61

Накрая, както посочва генералният адвокат в точка 130 от заключението си, доколкото Парламентът е бил длъжен да предостави достатъчно гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение, в точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно установява, че по нищо не личи, че за Парламента е било трудно да избере сред своите длъжностни лица лице, което да не е било предварително запознато с фактите по случая, и така да не повдига у UZ никакво основателно съмнение относно безпристрастността му.

62

С оглед на така изложените обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че Парламентът — като е назначил за разследващ служител по „дисциплинарната“ част на административното разследване член на ГД „Персонал“, който вече се е срещнал с един от жалбоподателите — не е изпълнил задължението си за обективна безпристрастност.

63

По отношение на довода на Парламента, че констатацията на Общия съд за пристрастност на разследващия служител, който отговаря за частта „тормоз“ на административното разследване, се основава на изопачаване на доказателствата, следва да се констатира, че този довод е следствие от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност в точка 57 от това решение Общият съд приема, че разследващият служител, който отговаря за частта „тормоз“ от административното разследване, преди да бъде назначен за разследващ служител, е председателствал консултативния комитет, стигнал до извода, че управлението на отдела на UZ трябва да бъде поверено на друго лице. Противно на поддържаното от Парламента, Общият съд не приема, че този разследващ служител е взел решението за предприемане на временни мерки за отстраняване на UZ от длъжността ѝ на началник на отдела. Напротив, в точка 3 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че генералният директор на ГД „Персонал“ е уведомил жалбоподателите, че са предприети временни мерки, а в точка 57 от това решение посочва, че целият консултативен комитет, а не само председателят му, препоръчва след искането за съдействие на жалбоподателите управлението на отдела на UZ да бъде поверено на друго лице. В това отношение от предоставените на Съда материали по делото се установява, че това е една от препоръките, които този консултативен комитет, в това число и неговият председател, може да избере като временна мярка по член 24 от Правилника.

64

От изложеното следва, че твърдението за изопачаване на фактите и на доказателствата не е доказано.

65

Поради това първата, втората и третата част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни.

66

В четвъртата част от първото основание Парламентът твърди, че дори и да е могъл да установи процесуални нарушения, Общият съд е трябвало да вземе предвид всички обстоятелства по случая, като например големия брой жалбоподатели, сериозността на нарушенията, за които е обвинена UZ, и редицата гаранции, от които UZ се е възползвала, сред които по-специално присъствието на адвоката ѝ на всички етапи от производството. Поради това обжалваното съдебно решение — в точка 64 от което се стига до заключението, че ако разследването бе проведено внимателно и безпристрастно, то да би довело до различна начална преценка на фактите и следователно до различни последици — било опорочено от липса на мотиви.

67

Освен това обжалваното съдебно решение било опорочено и от противоречие в мотивите, тъй като Общият съд, от една страна, приел, че е възможна друга преценка на фактите и следователно че е възможен резултат, различен от приетия от ОН, а от друга страна, в точки 106—109 от това решение приел, че сериозността и основателността на обвиненията за извършените от UZ нарушения обосновават отхвърлянето на искането ѝ за съдействие и осъждането ѝ да заплати съдебните разноски.

68

Според UZ доводите на Парламента трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

69

На първо място, по отношение на довода на Парламента — че обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви, тъй като Общият съд не е взел предвид всички фактически обстоятелства по делото, като например сериозността на нарушенията, за които е обвинена UZ, броя на жалбоподателите и гаранциите, от които UZ се е възползвала, сред които по-специално присъствието на адвоката ѝ на всички етапи от производството — следва да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на всяко решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. От това следва, че оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акт, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (решение от 22 октомври 2020 г., EKETA/Комисия, C‑274/19 P, непубликувано, EU:C:2020:853, т. 79 и цитираната съдебна практика, както и определение от 14 януари 2021 г., Manea/CdT, C‑892/19 P, непубликувано, EU:C:2021:30, т. 91).

70

Ето защо следва да се установи дали обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви и едва след това да се разгледа твърдението, че Общият съд, като не взел предвид всички релевантни фактически обстоятелства, допуснал грешка при прилагане на правото.

71

В случая в точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред припомня постоянната си практика, в която приема, от една страна, че за да може процесуално нарушение да обоснове отмяната на даден акт, е необходимо при липсата на това нарушение производството да е могло да доведе до различен резултат, и от друга страна, че в рамките на тази проверка трябва да се отчетат всички обстоятелства по случая, и по-специално естеството на оплакванията и тежестта на допуснатите процесуални нарушения с оглед на гаранциите, с които е можел да разполага служителят.

72

По-нататък, в точки 62 и 63 от това решение Общият съд приема, че административното разследване, което представлява първият етап от дисциплинарното производство, определя начина, по който ОН упражнява правото си на преценка относно това какви действия да предприеме, и че тези действия могат в крайна сметка да доведат до налагане на дисциплинарно наказание. В това отношение Общият съд уточнява, че именно въз основа на това разследване и изслушването на съответния служител ОН преценява, първо, дали да образува самото дисциплинарно производство, второ, дали за това производство евентуално трябва да сезира дисциплинарния съвет и трето, когато започва производството пред дисциплинарния съвет, фактите, с които го сезира.

73

Накрая, в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че тъй като компетентността на ОН не е обвързана, не може да се изключи възможността внимателно и безпристрастно провеждане на разследването да доведе до различна начална преценка на фактите и следователно до различни последици.

74

От изложеното следва, че в точки 62 и 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е мотивирал надлежно извода си в точка 64 от същото решение. Следователно доводът за липса на мотиви трябва да се отхвърли като неоснователен.

75

На второ място, по отношение на довода на Парламента, че при преценката на последиците от нарушенията, засягащи дисциплинарното производство, Общият съд е трябвало да вземе предвид всички фактически обстоятелства по делото — като например сериозността на нарушенията, за които е обвинена UZ, броя на жалбоподателите и гаранциите, от които UZ се е възползвала, сред които по-специално присъствието на адвоката ѝ на всички етапи от производството — следва да се отбележи, че този довод е недопустим, тъй като с него Парламентът всъщност иска от Съда да извърши нова преценка на фактите, без да твърди, че Общият съд ги е изопачил. Както обаче следва от съдебната практика, цитирана в точка 46 от настоящото решение, тази преценка не подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване.

76

На трето място, по отношение на довода на Парламента, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд е стигнал до извод, който противоречи на собствените му преценки в точки 106—109 от същото решение, достатъчно е да се отбележи, че последните точки се отнасят до производство, различно от дисциплинарното, а именно до производството по подаденото от UZ искане за съдействие по член 24 от Правилника, поради което не може да се приеме наличието на каквото и да било противоречие.

77

От всички изложени съображения следва, че четвъртата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена като отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

78

Следователно първото основание трябва да бъде отхвърлено изцяло като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

79

Второто и третото основание на жалбата се отнасят до мотивите на обжалваното съдебно решение, с които Общият съд частично уважава второто основание на UZ за нередовност на процедурата пред дисциплинарния съвет и за неизслушването ѝ от компетентния орган в края на тази процедура.

80

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в производство по обжалване оплакванията, насочени срещу изложени за изчерпателност мотиви на решение на Общия съд, трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като не могат да доведат до отмяната на това решение (решение от 12 ноември 2020 г., Gollnisch/Парламент, C‑676/19 P, непубликувано, EU:C:2020:916, т. 55 и цитираната съдебна практика).

81

Мотивите на обжалваното съдебно решение, които се оспорват с второто и третото основание на жалбата, са изложени обаче от съображения за изчерпателност. Всъщност, след като уважава първото основание, с което се твърди нередовност на административното разследване, и установява, че исканията на UZ за отмяна на решението за понижаване и за заличаване на точките за заслуги трябва да бъдат уважени, Общият съд, видно от точка 66 от обжалваното съдебно решение, приема по причини, свързани с доброто правораздаване, че е полезно да разгледа второто основание на UZ.

82

Следователно второто и третото основание трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.

83

От всички изложени съображения следва, че главната жалба трябва да бъде отхвърлена.

84

В подкрепа на насрещната жалба UZ изтъква две основания, първото от които е за нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата, а второто — за нарушение на член 48 от Хартата.

85

Първото основание на насрещната жалба на UZ е, че Общият съд нарушил член 41, параграф 2 от Хартата. Според UZ тази разпоредба налага Парламентът да я изслуша, преди да отхвърли искането ѝ за съдействие по член 24 от Правилника.

86

Според Парламента доводите на UZ трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

87

UZ твърди, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата Парламентът е трябвало да я изслуша, преди да реши да отхвърли искането ѝ за съдействие.

88

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

89

Следователно правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (решения от 4 юни 2020 г., SEAE/De Loecker, C‑187/19 P, EU:C:2020:444, т. 68 и от 25 юни 2020 г., HF/Парламент, C‑570/18 P, EU:C:2020:490, т. 58 и цитираната съдебна практика).

90

Освен това съгласно постоянната съдебна практика правото на изслушване преследва двойна цел. От една страна, то служи за разглеждането на преписката и за възможно най-точното и конкретно установяване на фактите и от друга страна, позволява да се гарантира ефективна защита на заинтересованото лице. Правото на изслушване цели в частност да гарантира, че всяко решение с неблагоприятни последици се взема при пълно познаване на фактите и има по-конкретно за цел да позволи на компетентния орган да поправи грешка или на засегнатото лице да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които налагат решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание (решения от 4 юни 2020 г., SEAE/De Loecker, C‑187/19 P, EU:C:2020:444, т. 69).

91

Съдът впрочем вече е уточнил, че лице, което е подало искане за съдействие по член 24 от Правилника поради отправени му заплахи, може да се позовава на правото да бъде изслушано относно засягащите го факти по силата на принципа на добра администрация (решения от 4 юни 2020 г., SEAE/De Loecker, C‑187/19 P, EU:C:2020:444, т. 66 и цитираната съдебна практика).

92

В случая решението, с което генералният директор на ГД „Персонал“ отхвърля подаденото от UZ искане за съдействие по член 24 от Правилника, представлява индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за нея по смисъла на член 41, параграф 2 от Хартата.

93

Общият съд обаче отхвърля искането за отмяна на решението, с което искането на UZ за съдействие е отхвърлено, като се основава на цитираната в точка 107 от обжалваното съдебно решение съдебна практика — съгласно която администрацията не може да бъде задължена да окаже съдействие на длъжностно лице, за което въз основа на конкретни и релевантни доказателства се подозира, че е нарушило сериозно своите професионални задължения и на което на това основание могат да бъдат наложени дисциплинарни санкции, независимо че подобно нарушение е било предизвикано от неправомерни действия на трети лица — и на посочените в точки 108 и 109 от това решение факти.

94

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 177, параграф 1, буква в) и член 178, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда насрещната жалба трябва ясно да указва оспорените части от решението или определението, чиято отмяна се иска, както и изтъкнатите в подкрепа конкретно на тази жалба правни доводи (вж. по аналогия решение от 6 май 2021 г., Gollnisch/Парламент, C‑122/20 P, непубликувано, EU:C:2021:370, т. 45 и цитираната съдебна практика).

95

В случая обаче UZ не указва как нарушението на член 41, параграф 2 от Хартата обезсилва мотивите в точки 106—109 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отхвърля искането за отмяна на решението, с което искането за съдействие е отхвърлено.

96

По-конкретно UZ не излага достатъчно правни доводи, за да уточни причините, поради които съдебната практика, посочена в точка 107 от обжалваното съдебно решение, не е приложима в случая. Освен това UZ по никакъв начин не се позовава на изопачаване на посочените в точки 108 и 109 от това решение факти.

97

От това следва, че подадената от UZ насрещна жалба не отговаря на изискванията, припомнени в точка 95 от настоящото решение.

98

При това положение първото основание следва да бъде отхвърлено като неотносимо.

99

Второто основание на насрещната жалба на UZ е, че като е отхвърлил искането ѝ за отмяна на решението, с което генералният директор на ГД „Персонал“ е отхвърлил искането ѝ за съдействие, Общият съд не се е съобразил Хартата, и по-специално с член 48 от нея. Всъщност Парламентът изходил от разбирането, че UZ е виновна и така нарушил закрепения в този член принцип на презумпцията за невиновност.

100

Според Парламента доводите на UZ трябва да бъдат отхвърлени като недопустими и във всички случаи като неоснователни.

101

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 178, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда е видно, че жалбата трябва ясно да указва оспорените части от решението, чиято отмяна се иска, както и изтъкнатите в подкрепа конкретно на тази жалба правни доводи (вж. по аналогия решение от 25 юни 2020 г., Schneider/EUIPO, C‑116/19 P, непубликувано, EU:C:2020:501, т. 71 и цитираната съдебна практика).

102

Изтъкнатите от UZ доводи обаче не отговарят на посочените в предходната точка изисквания, тъй като се ограничават до общи твърдения и не указват надлежно защо според нея Общият съд е нарушил член 48 от Хартата.

103

От това следва, че второто основание също трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

104

С оглед на изложените съображения насрещната жалба трябва изцяло да бъде отхвърлена.

105

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

106

След като Парламентът е загубил делото и UZ е направила искане за осъждането му да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, свързани с разглеждането на главната жалба.

107

След като UZ е загубила делото по насрещната си жалба и Парламентът е направил искане за осъждането ѝ да заплати съдебните разноски, последната следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, свързани с разглеждането на насрещната жалба.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: