Съединени дела C‑885/19 P и C‑898/19 P

Fiat Chrysler Finance Europe

срещу

Европейска комисия

Решение на Съда (голям състав) от 8 ноември 2022 година

„Обжалване — Държавни помощи — Помощ, приведена в действие от Великото херцогство Люксембург — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и за незаконосъобразна, като се разпорежда нейното възстановяване — Предварително данъчно решение (tax ruling) — Предимство — Избирателен характер — Принцип на сделката между несвързани лица — Референтна рамка — Приложимо национално право — Т.нар. „обичайно“ облагане“

Жалба — Основания — Необходимост от конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

(вж. т. 52 и 53)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Намеса на държавата в области, които не са хармонизирани в Европейския съюз — Пряко данъчно облагане — Включване — Правомощия на държавите членки — Граници

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

(вж. т. 65, 66, 119— 121)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Релевантен показател за установяване на селективността на мярката — Въвеждане на необосновано от естеството и структурата на обща система на данъчно облагане диференциране между оператори, намиращи се в сходно фактическо и правно положение

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

(вж. т. 67, 68, 70 и 122)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Предварително данъчно становище във връзка с трансферната цена на интегрирано предприятие — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Материален обхват — Критерии — Установяване на общия или „обичаен“ данъчен режим — Проверка на данъчното третиране на вътрешногруповите сделки с оглед на принципа на сделката между несвързани лица — Вземане предвид само на националното право за определяне на конкретните правила за прилагане на този принцип

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

(вж. т. 69, 71—74, 92—105)
Жалба — Основания — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Контрол върху правната квалификация на фактите по спора — Включване

(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

(вж. т. 82—85)

Резюме

Fiat Chrysler Finance Europe, с предходно наименование Fiat Finance and Trade Ltd (наричано по-нататък „FFT“), е част от автомобилната група Fiat/Chrysler и предоставя услуги по управление на парични средства и финансиране на дружествата от тази група, установени в Европа. Тъй като седалище му е във Великото херцогство Люксембург, FFT иска от люксембургските данъчни органи одобрение на споразумение за трансферната цена. Вследствие на това искане люксембургските органи приемат предварително решение за възприемане на метод за определяне на възнаграждението на FFT в качеството му на интегрирано дружество за предоставените услуги на другите дружества от групата Fiat/Chrysler, което позволява на FFT да определя ежегодно облагаемата си с корпоративен данък печалба във Великото херцогство Люксембург.

С решение от 21 октомври 2015 г. ( 1 ) (наричано по-нататък „спорното решение“) Комисията приема, че това предварително решение представлява оперативна помощ, несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 ДФЕС. Тя констатира освен това, че Великото херцогство Люксембург не я е уведомило за свързания с нея проект и не е спазило задължението за отлагане в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Така Комисията разпорежда възстановяването на тази неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ.

Великото херцогство Люксембург и FFT подават поотделно жалби за отмяна на това решение. Като отхвърля тези жалби ( 2 ), Общият съд по-специално потвърждава подхода на Комисията, съгласно който при наличието на данъчна система, която има за цел да облага печалбите на всички местни дружества, независимо дали са интегрирани или не, прилагането на принципа на сделката между несвързани лица за определянето на референтната система е обосновано, независимо от включването на този принцип в националното право.

Сезиран с две жалби, подадени този път от FFT и Ирландия, Съдът, заседаващ в голям състав, отменя решението на Общия съд, а след това, като се произнася окончателно по спора, отменя и спорното решение. В този контекст той внася нови уточнения по въпроса дали предварителни данъчни решения, издадени от данъчните органи на държавите членки, потвърждаващи методологии за определяне на трансферни цени, могат да представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съображения на Съда

В самото начало Съдът припомня, че в рамките на анализа на данъчни мерки от гледна точка на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи разглеждането на условието относно избирателното предимство предполага, на първо място, да се определи референтната система, а именно приложимият в съответната държава членка „обичаен“ данъчен режим, а след това да се докаже, че разглежданата данъчна мярка дерогира тази система, доколкото въвежда разграничения между операторите, които с оглед на преследваната с тази система цел се намират в сравнимо фактическо и правно положение, без обаче да може да се намери оправдание от гледна точка на естеството или структурата на въпросната система.

По-конкретно определянето на референтната система, определянето на референтната рамка, което трябва да се извърши след обсъждане със съответната държава членка при условията на състезателност, трябва да произтича от обективно изследване на съдържанието, на връзката и на конкретните последици от приложимите норми съгласно националното право и извън областите, подлежащи на хармонизация в правото на Съюза, то трябва да се осъществява, както се прави по отношение на прякото данъчно облагане, само по отношение на националното право, приложимо в съответната държава членка. Действително именно съответната държава членка, чрез упражняване на собствените си правомощия в областта на прякото данъчно облагане и при зачитане на данъчната си автономия, определя конститутивните характеристики на данъка, които по принцип определят референтната система или „обичайния“ данъчен режим, от който следва да се анализира условието за избирателност. Същото се отнася по-специално за определянето на данъчната основа и на данъчното събитие.

Именно с оглед на тези съображения Съдът проверява дали в случая, потвърждавайки методологията на Комисията, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с определянето на референтната система.

На първо място, Съдът уточнява, че въпросът дали Общият съд е разграничил по подходящ начин релевантната референтна система и по аналогия е приложил правилно принципа на сделката между несвързани лица, е въпрос на правна квалификация, който може да бъде предмет на контрол от Съда в производството по обжалване.

На второ място, Съдът констатира, че при определянето на референтната система, за да се определи дали разглежданото предварително решение предоставя избирателно предимство на своя бенефициер, Комисията не е извършила сравнение с обичайно приложимата в съответната държава членка система на данъчно облагане след обективно изследване на съдържанието, връзката и конкретните последици на приложимите по силата на националното право на тази държава членка норми. Всъщност тя прилага принцип на сделката между несвързани лица, различен от определения в люксембургското право, като се ограничава до идентифицирането на абстрактния израз на този принцип в преследваната цел от общата система за корпоративно данъчно облагане в Люксембург и до проверката на разглежданото предварително решение, без да вземе предвид начина, по който посоченият принцип е конкретно включен в това право, що се отнася по-специално до интегрираните дружества.

От това следва, от една страна, че като е потвърдил такъв подход, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС и от друга страна, като е приел, че Комисията може да се позовава на норми, които не са част от люксембургското право, той е нарушил разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно приемането от Европейския съюз на мерки за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, по-специално член 114, параграф 2 и член 115 ДФЕС.

В това отношение Съдът подчертава в самото начало, че при липсата на хармонизация в това отношение в правото на Съюза евентуалното определяне на методи и критерии, които позволяват да се определи резултатът от „принципа на сделката между несвързани лица“, попада в обхвата на правото на преценка на държавите членки. От това следва, че само националните разпоредби са релевантни за целите на анализа на въпроса дали дадени сделки трябва да се разглеждат с оглед на принципа на сделката между несвързани лица и евентуално дали трансферните цени, на които се базира данъчната основа на облагаемите доходи от данъчнозадължено лице и нейното разпределение сред съответните държави, се отклоняват от резултата, съответстват на резултат, произтичащ от принципа на сделката между несвързани лица.

По-нататък Съдът отбелязва, че Великото херцогство Люксембург е предвидило специални правила за определяне на възнаграждение в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, що се отнася до дружествата за финансиране на групи, като FFT, които обаче не са били взети предвид от Комисията при анализа на референтната система, а оттам и на наличието на селективно предимство, предоставено на FFT.

На последно място, Съдът уточнява, че обратно на приетото от Общия съд на първа инстанция, решение Белгия и Forum 187/Комисия ( 3 ) не подкрепя становището, че принципът на сделката между несвързани лица е приложим, когато националното данъчно право облага интегрираните и самостоятелните дружества по един и същ начин, независимо от това дали и по какъв начин този принцип е включен в това право. Действително в посоченото решение именно с оглед на правилата за данъчно облагане, определени в релевантното национално право, а именно белгийското право, Съдът заключава, че следва да се приложи принципът на сделката между несвързани лица.

С оглед на гореизложеното Съдът отменя обжалваното съдебно решение, приема, че фазата на производството позволява това, и като се произнася по спора, отменя спорното решение, тъй като допуснатата от Комисията грешка при определянето на действително приложимите по силата на релевантното национално право правила и следователно при определянето на т.нар. „обичайно“ облагане, с оглед на което разглежданото предварително решение трябва да се прецени, опорочава всички съображения, свързани с наличието на избирателно предимство. Съдът по-специално констатира, че отмяната на решението на Общия съд поради допуснатата от последния грешка при прилагане на правото не може да бъде избегната поради обстоятелството, че Комисията е включила в обжалваното решение при условията на евентуалност и съображения, основани на член 164, параграф 3 от люксембургския Данъчен кодекс и свързаното с него циркулярно писмо № 164/2. Всъщност Съдът приема, че тези съображения се свеждат до препращане към главния анализ на Комисията относно правилното прилагане на референтната система, така че те поправят само привидно грешката на Комисията при определянето на референтната система, която е трябвало да бъде основата на нейния анализ относно наличието на избирателно предимство.

( 1 ) Решение (ЕС) 2016/2326 на Комисията от 21 октомври 2015 година относно държавна помощ SA.38375 (2014/C ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Fiat (ОВ L 351, 2016 г., стр. 1).

( 2 ) Решение от 24 септември 2019 г., Люксембург и Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия (Т‑755/15 и Т‑759/15, EU:T:2019:670).

( 3 ) Решение от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия (C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416).