–

за Stichting Cartel Compensation, от J. van den Brande и J. T. Verheij, advocaten,

–

за Equilib Netherlands BV, от J. W. Fanoy, H. J. van Maanen и T. Raats, advocaten,

–

за Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, от S. L. Boersen, M. Smeets, J. S. Kortmann, T. Heikens, S. Goldstein и T. M. Welling, advocaten,

–

за Martinair Holland NV, от S. L. Boersen, M. Smeets, J. S. Kortmann, T. Heikens и S. Goldstein, advocaten,

–

за Deutsche Lufthansa AG, от P. N. Malanczuk, A. Koeman, J. P. van der Klein и J. Schaufeli, advocaten,

–

за Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG, от P. N. Malanczuk и J.P. van der Klein, advocaten,

–

за British Airways plc, Air Canada и Cathay Pacific Airways Ltd, от J. K. de Pree и S. J. The, advocaten,

–

за Air Франция SA, от D. A. H. W. Strik и T. M. Welling, advocaten,

–

за Singapore Airlines Ltd и Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, от I. VerLoren van Themaat, M. van Heezik, N. T. Dempsey, L. N. M. van Uden и V. E. J. Dijkstra, advocaten,

–

за Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S, от E. Pijnacker Hordijk, W. Heemskerk и S. R. Kingma, advocaten,

–

за Европейската комисия, от A. Dawes, T. Franchoo и F. van Schaik и C. Zois, в качеството на представители,

–

за Autorité de surveillance AELE, от C. Simpson, I. O. Vilhjálmsdóttir, C. Zatschler и M. Sánchez Rydelski, в качеството на представители

–

за норвежкото правителство, от E. Sandaa и H. Kolderup, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е за тълкуване на членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), както и на член 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Stichting Cartel Compensation (наричано по-нататък „SCC“) и Equilib Netherlands BV (наричано по-нататък „Equilib“), от една страна, и Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Deutsche Lufthansa AG, Lufthansa Cargo AG, British Airways plc, Air France SA, Singapore Airlines Ltd, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Swiss International Air Lines AG, Air Canada, Cathay Pacific Airways Ltd, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S, от друга страна, по повод на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на член 81 ЕО, извършено от тези авиокомпании.

3

Член 5, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО и 82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) гласи:

„Комисията трябва да бъде уведомена за споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени в член [81], параграф 1 [ЕО], които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент и по отношение на които заинтересованите лица желаят да се позоват на разпоредбите на член [81], параграф 3 [ЕО], преди 1 август 1962 г.“.

4

Съгласно член 6 от този регламент:

„1.   Когато Комисията постанови решение за прилагане на член [81], параграф 3 [ЕО], тя посочва датата, от която решението ѝ влиза в сила. Тази дата не може да предхожда деня на уведомяването.

2.   Второто изречение на параграф 1 не се прилага за споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени […] в член 5, параграф 1, за които е подадено уведомление в предвидения в последната разпоредба срок“ [неофициален превод].

5

Член 1 от Регламент № 141 на Съвета от 26 ноември 1962 година за неприлагане на Регламент № 17 към транспортния сектор (ОВ 124, 1962 г., стр. 2751), изменен с Регламент № 1002/67/ЕИО на Съвета от 14 декември 1967 г. (ОВ 306, 1967 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 141“), предвижда:

„Регламент № 17 не се прилага за споразумения, решения и съгласувани практики в транспортния сектор, които имат за цел или резултат установяване на транспортни тарифи или условия, ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги или разпределение на транспортни пазари, както и за господстващо положение на транспортния пазар по смисъла на член [82 ЕО]“.

6

Член 3 от този регламент гласи:

„По отношение на железопътния, автомобилния и вътрешния воден транспорт разпоредбата на член [1] от настоящия регламент е в сила до 30 юни 1968 г.“ [неофициален превод].

7

Член 1 от Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 година за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт (ОВ L 374, 1987 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2410/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. (ОВ L 240, 1992 г., стр. 18) (наричан по-нататък „Регламент № 3975/87“), гласи:

„1.   Настоящият регламент определя условията за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] по отношение на услугите за въздушен транспорт.

Настоящият регламент се отнася само до въздушния транспорт между летища на [Европейския съюз]“ [неофициален превод].

8

Член 1 от Регламент (ЕИО) № 3976/87 на Съвета от 14 декември 1987 година относно прилагането на член [81], параграф 3 [ЕО] за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози (ОВ L 374, 1987 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 24), изменен с Регламент (ЕИО) № 2411/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. (ОВ L 240, 1992 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 179) (наричан по-нататък „Регламент № 3976/87“), предвижда:

„Настоящият регламент се прилага за въздушни превози между летищата на [Съюза]“.

9

Член 6 от Регламент № 1/2003 гласи:

„Националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО]“.

10

Член 16, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 81 [ЕО] или 82 [ЕО], които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Те също така трябва да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство. […]“.

11

Член 32 от посочения регламент, озаглавен „Изключения от приложното поле“, гласи:

„Настоящият регламент не се прилага за:

[…]

12

Член 43, параграфи 1 и 2 от същия регламент предвижда:

„1.   Регламент № 17 се отменя с изключение на член 8, параграф 3, който продължава да се прилага за решения, приети по член 81, параграф 3 [ЕО] преди началната дата на прилагане на настоящия регламент до датата на изтичане на срока на тези решения.

2.   Регламент № 141 се отменя“.

13

Член 45, първа и втора алинея от Регламент № 1/2003 гласи:

„Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 май 2004 г.“.

14

Член 1 от Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между [Съюза] и трети държави (ОВ L 68, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225) предвижда:

„Регламент [№ 3975/87] се отменя, с изключение на член 6, параграф 3, който ще продължи да се прилага за решения, приети съгласно член 81, параграф 3 [ЕО] преди датата на прилагане на Регламент № 1/2003 до датата на изтичане на срока на действие на тези решения“.

15

Съгласно член 2 от Регламент № 411/2004:

„В член 1 от Регламент [№ 3976/87] се заличават „между летищата на [Съюза]“.

16

Член 3 от Регламент № 411/2004 гласи:

„В член 32 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се заличава точка в)“.

17

Член 4, първа и втора алинея от Регламент № 411/2004 гласи:

„Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 май 2004 година“.

18

Член 1, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано на 21 юни 1999 г. в Люксембург и одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО на Съвета и на Комисията относно Споразумението за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25), гласи:

„За тази цел разпоредбите, установени в настоящото споразумение, както и разпоредбите на регламентите и директивите, посочени в приложението, се прилагат при условията на настоящото споразумение. […]“.

19

Приложението към това споразумение гласи:

„За целите на настоящото споразумение:

[…]

2. Правила на конкуренция

Всяко препращане в следните текстове към членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] се разбира като член 8 и член 9 от настоящото споразумение.

[…]

№ 3975/87

Регламент на Съвета от 14 декември 1987 г. за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт, изменен с Регламенти (EИО) № 1284/91 и (EИО) № 2410/92 (вж. по-долу)

(Членове 1—7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9—11, член 12, параграфи 1, 2, 4, 5, член 13, параграфи 1, 2 и 14—19)

[…]

№ 3976/87

Регламент на Съвета от 14 декември 1987 г. относно прилагането на член [81], параграф 3 [ЕО] за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози, изменен от Регламенти (EИО) № 2344/90 и (EИО) № 241/92 (вж. по-долу)

(Членове 1—5, член 7)

[…]“.

20

Съгласно член 36, параграф 1 от него и информацията относно влизането в сила на седемте споразумения, сключени с Конфедерация Швейцария в областите на свободно движение на хора, въздушен и сухопътен транспорт, обществени поръчки, научно и технологично сътрудничество, взаимно признаване на оценката за съвместимост и търговия със земеделски продукти (ОВ L 114, 2002 г., стр. 480), Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт влиза в сила на 1 юни 2002 г.

21

От акта за преюдициално запитване е видно, че с Решение C(2010) 7694 окончателен от 9 ноември 2010 г. относно производство по член 101 [ДФЕС], член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък „решението от 2010 г.“) Европейската комисия констатира, че 21 юридически лица в сектора на въздушния транспорт са нарушили член 101 ДФЕС и/или член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, като са съгласували ценовите си политики в областта на услугите за въздушен превоз на товари по отношение на допълнителните такси за гориво и за безопасност и плащането на комисиони върху тези такси, и налага на тези юридически лица глоби за поведение:

22

С решения от 16 декември 2015 г. Общият съд на Европейския съюз отменя поради процесуално нарушение решението от 2010 г. в частта, която се отнася до някои юридически лица, на които е наложена глоба.

23

На 17 март 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък „решението от 2017 г.“) и налага глоби на 19 от 21-те юридически лица, посочени в точка 21 от настоящото решение, сред които фигурират ответниците в главното производство.

24

SCC и Equilib, юридически лица, установени в Нидерландия и създадени с цел да получат по съдебен ред обезщетение за вредите, произтичащи от нарушения на правото в областта на конкуренцията, предявяват пред запитващата юрисдикция искове, с които по същество искат тя, от една страна, да установи, че като между 1999 г. и 2006 г. са си сътрудничили в ценовите си политики относно услугите за въздушен превоз на товари, ответниците по главното производство са действали незаконосъобразно спрямо изпращачите на стоките, които са закупили тези услуги, и от друга страна, да осъди тези компании да заплатят солидарно пълно обезщетение заедно с лихвите за вредите, които тези изпращачи са претърпели в резултат на това поведение, като изпращачите са прехвърлили вземанията си за обезщетения, произтичащи от тези вреди, на SCC и Equilib.

25

Запитващата юрисдикция посочва по същество, че главните производства повдигат по-специално въпроса дали тя е компетентна да прилага предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана по отношение на поведението на ответниците по главното производство преди 1 май 2004 г. за полети между летища на територията на Съюза и летища извън ЕИП, преди 19 май 2005 г. за полети между летища в държави, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не и държави членки, и трети държави, и преди 1 юни 2002 г. за полети между летища на Съюза и летища в Швейцария.

26

Пред запитващата юрисдикция SCC и Equilib поддържат като главно искане, че тази юрисдикция е компетентна да приложи член 81 ЕО към това поведение, тъй като през целия период на картела тази разпоредба има хоризонтален директен ефект. При условията на евентуалност SCC и Equilib изтъкват, че при всички положения съгласно член 6 от Регламент № 1/2003 към момента на влизане в сила на този регламент запитващата юрисдикция е компетентна да приложи с обратна сила член 81 ЕО към разглежданото в главното производство поведение.

27

Ответниците в главното производство оспорват по същество компетентността на запитващата юрисдикция, като изтъкват, че член 81 ЕО няма директен ефект в периодите, през които е осъществено разглежданото в главното производство оспорено поведение, и че в случая няма предварително решение на Комисията или на национален орган по конкуренция по смисъла на членове 84 ЕО и 85 ЕО относно това поведение. Те считат, че признаването на обратно действие на член 81 ЕО противоречи на принципа на правна сигурност и не може да се основава на текста, целта или структурата на Регламент № 1/2003.

28

Според запитващата юрисдикция от практиката на Съда следва, че забраните, предвидени в член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО, поради самото си естество могат да породят директен ефект в отношенията между частноправни субекти и следователно тези разпоредби пряко пораждат права за правните субекти, които националните съдилища трябва да защитават, независимо от прилагането на тези разпоредби от органите на държавите членки или от Комисията.

29

Така компетентността на националните съдилища да прилагат член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО в спор между частноправни субекти произтича от директния ефект на тези разпоредби. Тази компетентност не зависи от административното прилагане на правилата за конкуренция, предвидено в членове 84 ЕО и 85 ЕО, и не зависи от наличието на предварително решение на националните органи по конкуренция или на Комисията относно разглежданото споразумение или практика.

30

Компетентността на националните съдилища да прилагат член 81 ЕО е ограничена само в случаите, когато все още е възможно предоставянето на освобождаване по член 81, параграф 3 ЕО. Това ограничение е необходимо поради риска за правната сигурност, до който би довело национално съдебно решение, с което се установява нищожност на споразумение, което впоследствие може да бъде предмет на административно решение, прието на основание на последната разпоредба, с което се установява, че спрямо него не може да се приложи член 81, параграф 1 ЕО.

31

От това следва, че национален съд може и трябва да разглежда споразумения или практики от гледна точка на член 81 ЕО, когато вече не се разглежда прилагането на член 81, параграф 3 ЕО. Именно такъв е настоящият случай. Всъщност е безспорно, че по време на съществуването на картела ответниците в главното производство не са поискали прилагането на член 81, параграф 3 ЕО от националните органи по конкуренция или от Комисията и че те вече не могат да направят това, тъй като Регламент № 1/2003 не предвижда такава възможност. При тези условия, що се отнася до това поведение, вече не съществува опасност решение на национален съд да противоречи на административно решение.

32

Ето защо запитващата юрисдикция счита, че е компетентна да се произнесе a posteriori по разглежданото в главното производство поведение. Всъщност от нейна гледна точка да се приеме обратното би означавало, че никой орган повече не би могъл да направи преценка относно прилагането на член 81 ЕО по отношение на това поведение, което би възнаградило „прикриването“ на подобно поведение.

33

Запитващата юрисдикция обаче посочва, че High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, Обединеното кралство), който разглежда иск за обезщетение за вредите, произтичащи от разглеждания в главното производство картел, в решението си от 4 октомври 2017 г. ([2017] EWHC 2420 (Ch), потвърдено от Court of Appeal (England and Wales) (Апелативен съд (Англия и Уелс), Обединено кралство), приема, че при липсата на постановено от компетентните национални органи или от Комисията решение, с което се установява нарушение, не е компетентен да се произнася по иска, що се отнася до разглежданото в главното производство поведение. Запитващата юрисдикция счита, че при това положение е необходимо, с оглед на целта да се осигури еднакво прилагане на правото на Съюза, да се отправи преюдициално запитване до Съда.

34

При тези обстоятелства Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги за въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди 1 май 2004 г. между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 19 май 2005 г. между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 1 юни 2002 г. между летища в ЕС и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?“.

35

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО или член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди 1 май 2004 г., по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди 1 юни 2002 г. и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава, преди 19 май 2005 г., макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО, съответно от органите на държавите членки или от Комисията по отношение на това поведение.

36

В това отношение, що се отнася, на първо място, до тълкуването на разпоредбите на Договора за ЕО, следва да се припомни, че съгласно член 87 от Договора за ЕИО (понастоящем член 83, параграф 1 ЕО) регламентите или директивите за прилагане на принципите, залегнали в членове 81 ЕО и 82 ЕО, се приемат от Съвета по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.

37

Въз основа на тази компетентност Съветът най-напред приема Регламент № 17, а след това, с приемането на Регламент № 141, изважда от приложното му поле ограниченията на конкуренцията, които засягат пряко пазара на транспортните услуги (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 18 и от 1 февруари 2018 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑264/16 P, непубликувано, EU:C:2018:60, т. 25—29).

38

След това, макар с приемането на Регламенти № 3975/87 и № 3976/87 Съветът да установява условията за прилагане на членове 85 и 86 от Договора ЕИО (понастоящем членове 81 ЕО и 82 ЕО) към дейностите, свързани пряко с извършването на въздушни транспортни услуги, тези регламенти се прилагат само към въздушния транспорт между летищата на Съюза (вж. този смисъл решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro, 66/86, EU:C:1989:140, т. 11).

39

Накрая, Съветът приема, от една страна, Регламент № 1/2003, член 43 от който във връзка с член 45 от него отменя частично Регламент № 17 и изцяло Регламент № 141, считано от 1 май 2004 г., и от друга страна, Регламент № 411/2004, член 1 от който във връзка с член 4 от него отменя частично Регламент № 3975/87, считано от тази дата, и чиито членове 2 и 3 във връзка с член 4 от него имат за последица разширяването на приложното поле съответно на Регламент № 3976/87 и Регламент № 1/2003 към въздушния транспорт между летища на Съюза и тези на трети държави, считано от посочената дата.

40

От това следва, че що се отнася до ограниченията на конкуренцията, които засягат пряко пазара на услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, разпоредбите, приети в приложение на член 83, параграф 1 ЕО, влизат в сила едва на 1 май 2004 г.

41

Следователно при липсата на такива разпоредби преди тази дата към посочените услуги са били приложими единствено режимите за прилагане на правилата за конкуренция, предвидени в членове 84 ЕО и 85 ЕО (вж. в този смисъл решения от 30 април 1986 г., Asjes и др., 209/84—213/84, EU:C:1986:188, т. 52 и от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro, 66/86, EU:C:1989:140, т. 21).

42

В конкретния случай, доколкото разглежданото в главното производство поведение между 1999 г. и 1 май 2004 г. се отнася пряко до услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и трети държави и е можело да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, което запитващата юрисдикция следва да провери, това поведение попада в приложното поле не на разпоредбите, приети в приложение на член 83 ЕО, а единствено на режимите за прилагане на правилата за конкуренция, предвидени в членове 84 ЕО и 85 ЕО.

43

Същото се отнася и за разглежданото в главното производство поведение между 1999 г. и датата на влизане в сила на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, а именно 1 юни 2002 г., доколкото се отнася пряко до услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на Швейцария и е можело да засегне търговията между държавите членки, което запитващата юрисдикция следва да провери. Всъщност, както следва от член 1, параграф 2 от това споразумение във връзка с приложението към него, след влизането в сила на посоченото споразумение на горепосочената дата летищата, разположени на швейцарска територия, се считат за „летища на [Съюза]“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 3975/87 и на член 1 от Регламент № 3976/87, а не за летища на трети държави.

44

Ответниците в главното производство, както в писмените си становища, представени пред Съда, така и в съдебното заседание, поддържат по същество, че секторът на въздушния транспорт остава изключен от приложното поле на член 81 ЕО до влизането в сила на Регламент № 1/2003 на 1 май 2004 г. Тези страни и Комисията изтъкват също, че при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО, член 81, параграф 1 ЕО при всички положения няма директен ефект, тъй като националните съдилища не могат да приложат последната разпоредба при липсата на решение на компетентните национални органи или на Комисията, с което се установява нарушение на посочената разпоредба. Така, като предвижда в член 6, че националните съдилища вече могат да прилагат изцяло членове 81 ЕО и 82 ЕО, Регламент № 1/2003 установявал нов материалноправен режим, който не можел да се прилага с обратна сила към поведение като разглежданото в главното производство, осъществено преди влизането в сила на този регламент и при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО.

45

В това отношение е важно да се припомни, първо, че Съдът вече е постановил, че към въздушния транспорт, също както другите видове транспорт, се прилагат общите правила на Договорите, включително тези в областта на конкуренцията, от момента на влизането им в сила (вж. в този смисъл решение от 30 април 1986 г., Asjes и др., 209/84—213/84, EU:C:1986:188, т. 35—45).

46

Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 72—77 от заключението си, Съветът не е използвал компетентността си, произтичаща от член 83, параграф 2, буква в) ЕО, за да ограничи материалното приложно поле на член 81 ЕО в сектора на въздушния транспорт.

47

Второ, следва веднага да се подчертае, че съгласно трайно установената съдебна практика наред с налагането на задължения на частноправните субекти правото на Съюза е насочено и към пораждането на права, които стават част от техния патримониум. Тези права възникват не само когато са изрично уредени в Договорите, но и вследствие на задълженията, които тези договори налагат по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите членки и на институциите на Съюза (решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 19 и от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др., C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 20).

48

В този контекст Съдът вече е постановил, че член 81, параграф 1 ЕО има директен ефект в отношенията между частноправни субекти и предоставя права на правните субекти, които националните съдилища трябва да охраняват (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2019 г., Otis Gesellschaft и др., C‑435/18, EU:C:2019:1069, т. 21 и цитираната съдебна практика, и от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 32 и цитираната съдебна практика).

49

Всъщност всяко лице има право да се позовава по съдебен ред на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и следователно на нищожността на забранен от тази разпоредба картел или практика, предвиден/а в член 81, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 59), както и да иска да бъдат поправени претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и този картел или тази практика (решение от 12 декември 2019 г., Otis Gesellschaft и др., C‑435/18, EU:C:2019:1069, т. 23 и цитираната съдебна практика).

50

Освен това, що се отнася по-конкретно до исковете за вреди от нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията, предявени пред националните съдилища, Съдът е постановил, че тези искове гарантират пълната ефективност на член 81 ЕО, по-специално полезното действие на забраната, установена в параграф 1, и така укрепват действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като могат да възпрат сключването на споразумения или следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др., C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 25, 43 и 44, от 12 декември 2019 г., Otis Gesellschaft и др., C‑435/18, EU:C:2019:1069, т. 22, 24 и 26 и от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 33 и 35).

51

Така националните съдилища са компетентни да прилагат член 81 ЕО по-специално в частноправни спорове, тъй като тази компетентност произтича от директния ефект на този член (вж. в този смисъл решение от 30 януари 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs, 127/73, EU:C:1974:6, т. 15).

52

Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика, националните съдилища, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на разпоредбите на правото на Съюза, следва не само да гарантират пълното действие на тези норми, но и да защитават правата, които те предоставят на частноправните субекти (решение от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др., C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 22 и цитираната съдебна практика). Именно на тези съдилища е поверена задачата да осигурят съдебната защита, която произтича за правните субекти от директния ефект на разпоредбите на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, EU:C:1976:188, т. 5).

53

Трето, важно е да се подчертае, че както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, посочената в точка 51 от настоящото решение компетентност на националните съдилища не се засяга от прилагането на членове 84 ЕО и 85 ЕО, тъй като никоя от тези две разпоредби, които се отнасят до административното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, съответно от органите на държавите членки и от Комисията, не ограничава прилагането на член 81 ЕО от националните съдилища, по-специално в частноправните спорове.

54

Видно от изложените в точки 45—53 от настоящото решение съображения не може да се приеме, че предвиждайки в член 6, че националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 и 82 от Договора за ЕО, Регламент № 1/2003 въвежда нов материалноправен режим, приложим за икономическите сектори, в които преди влизането в сила на този регламент не са съществували приети разпоредби в приложение на член 83 ЕО. Посоченият член 6 всъщност представлява само напомняне на компетентността, с която разполагат тези съдилища въз основа на директния ефект на членове 81 ЕО и 82 ЕО.

55

При това положение следва да се уточни, че упражняването на така предоставената на националните съдилища компетентност може да бъде ограничено по-специално от принципа на правна сигурност, в частност от необходимостта да се избегне възможността тези съдилища и органи, натоварени с административното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, да постановяват противоречащи си решения, както и от необходимостта да се запазят правомощията за вземане на решения или законодателните правомощия на институциите на Съюза, на които е възложено прилагането на тези правила, и по-специално на член 81, параграф 3 ЕО, и да се осигури задължителното действие на техните актове.

56

Именно с оглед на тези съображения Съдът е постановил по-специално че националните съдилища, когато се произнасят по споразумения или практики, които могат да бъдат и предмет на решение на Комисията, трябва да избягват да вземат решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме в приложение на членове 81, параграф 1 ЕО, член 82 ЕО и член 81, параграф 3 ЕО (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 1991 г., Delimitis, C‑234/89, EU:C:1991:91, т. 47 и от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB, C‑344/98, EU:C:2000:689, т. 51), и a fortiori, когато се произнасят по споразумения или практики, които вече са предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които му противоречат (решение от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB, C‑344/98, EU:C:2000:689, т. 52).

57

Тази съдебна практика освен това е закрепена понастоящем в член 16 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 50 и от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 112).

58

Тъй като обаче Комисията по същество е приела както в решението си от 2010 г., така и в това от 2017 г., че не е компетентна да приложи член 81, параграф 1 ЕО към разглежданото в главното производство поведение, ответниците в главното производство не могат да се позовават на наличието на опасност в конкретния случай запитващата юрисдикция да вземе решение, което би било в противоречие с решение, което Комисията е приела или предвижда да приеме в образувано от нея производство по смисъла на член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

59

Припомнените в точка 55 от настоящото решение съображения също са накарали Съда да ограничи възможността националните съдилища да констатират нищожност на някои споразумения и решения на основание член 81, параграф 2 ЕО в хипотеза, в която тези споразумения и решения са съществували преди влизането в сила на разпоредбите, посочени в член 83, параграф 1 ЕО, които впоследствие са станали приложими за тях.

60

Всъщност Съдът е постановил, че споразумения, които са съществували преди влизането в сила на Регламент № 17 и за които Комисията е уведомена съгласно разпоредбите на този регламент се ползват от временна валидност, която включва невъзможност при липса на прието съгласно разпоредбите на посочения регламент решение на Комисията или на органите на държавите членки националните съдилища да установяват нищожност на тези споразумения по член 81, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл решения от 6 април 1962 г., de Geus, 13/61, EU:C:1962:11, т. 105, от 6 февруари 1973 г., Brasserie de Haecht, 48/72, EU:C:1973:11, т. 8 и 9, от 10 юли 1980 г., Lancôme et Cosparfrance Nederland, 99/79, EU:C:1980:193, т. 16 и от 28 февруари 1991 г., Delimitis, C‑234/89, EU:C:1991:91, т. 48).

61

Важно е да се подчертае, че тази временна валидност е необходима, поради факта че член 5, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент № 17 предвижда възможността Комисията да обяви с обратна сила неприложимостта на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО (понастоящем член 81, параграф 1 ЕО) по отношение на посочените споразумения съгласно член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 81, параграф 3 ЕО) и че би било в противоречие с общия принцип на правна сигурност същите споразумения да бъдат обявени за нищожни още преди да е било възможно да се установи дали член 85 от Договора за ЕИО е приложим към тях (вж. в този смисъл решение от 6 април 1962 г., de Geus, 13/61, EU:C:1962:11, т. 104).

62

В конкретния случай обаче съображения като посочените в точка 55 от настоящото решение не изискват ограничаване, аналогично на посочената в точка 60 от това решение съдебна практика, на възможността националните съдилища да прилагат член 81 ЕО по отношение на поведението на предприятията, което като разглежданото в главното производство е осъществено преди влизането в сила на Регламент № 1/2003 и при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО, без да се засягат в конкретния случай приложимите правила за давността.

63

Всъщност Регламент № 1/2003, който става приложим в сектора, в който е осъществено разглежданото в главното производство поведение, не съдържа разпоредба, която да позволява одобрение с обратна сила на споразумения или практики, съществуващи преди влизането в сила на този регламент. Впрочем член 34, параграф 1 от него предвижда, че нотификациите за споразумения, направени на Комисията в приложение по-специално на Регламент № 17, се обезсилват, считано от 1 май 2004 г. От акта за преюдициално запитване е видно, че при всички случаи ответниците в главното производство не са направили нотификация относно разглежданото в главното производство поведение.

64

Освен това припомнените в точка 55 от настоящото решение съображения са накарали Съда да ограничи възможността националните съдилища да обявяват за нищожни някои споразумения преди влизането в сила на посочените в член 83, параграф 1 ЕО разпоредби, които е трябвало да станат приложими за тях. Така в решения от 30 април 1986 г., Asjes и др. (209/84—213/84, EU:C:1986:188, т. 68), и от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, т. 20), на които се позовават ответниците в главното производство и Комисията, Съдът по същество приема, че до влизането в сила на посочената в член 83, параграф 1 ЕО правна уредба националните съдилища не са могли сами да констатират несъвместимостта на споразумение или практика с член 81, параграф 1 ЕО и са могли да се произнасят по нищожността по член 81, параграф 2 ЕО само по отношение на споразумение и практика, за които е прието от органите на държавите членки на основание член 84 ЕО, че попадат в обхвата на член 81, параграф 1 ЕО и не отговарят на условията за освобождаване от забраната съгласно член 81, параграф 3 ЕО, или по отношение на които Комисията е установила предвидено в член 85, параграф 2 ЕО нарушение.

65

От точки 20 и 32 на решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140), обаче следва, че това ограничаване на възможностите на националните съдилища да прилагат член 81 ЕО е оправдано единствено от необходимостта да се запази правомощието на институциите, които бъдат определени за компетентни — съгласно правилата за прилагане, които предстои да се приемат на основание член 83 ЕО — да определят политиката на конкуренция, като предоставят или не изключения съгласно член 81, параграф 3 ЕО. Всъщност, след като към датата на произнасяне на това решение законодателят на Съюза все още не е упражнил компетентността си по член 83 ЕО и член 85, параграф 3 ЕО по отношение на сектора на услуги за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, не е можело да се изключи приемането на режим на обявяване с обратно действие на неприложимостта на член 81, параграф 1 ЕО към някои споразумения съгласно член 81, параграф 3 ЕО, по подобие на режима, въведен с Регламент № 17.

66

За разлика обаче от съдебната практика, посочена в точка 64 от настоящото решение, която се отнася до възможността националните съдилища да се произнасят по нищожността на някои споразумения преди влизането в сила на разпоредбите, посочени в член 83, параграф 1 ЕО, които е трябвало да се прилагат към тях, делата в главното производство се отнасят, както е видно от акта за преюдициално запитване, до преценката след влизането в сила на Регламент № 1/2003 на съвместимостта с член 81, параграф 1 ЕО на поведение, осъществено преди влизането в сила на този регламент и при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО. Така към момента на предявяване на разглежданите в главното производство искове, законодателят на Съюза чрез приемането на посочения регламент и на Регламент № 411/2004, вече е упражнил посочената в точка 65 от настоящото решение компетентност по отношение на сектора на услуги за въздушния транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, така че не може да бъде оправдано да се ограничи възможността запитващата юрисдикция да приложи член 81, параграф 1 ЕО към разглежданото в главното производство поведение.

67

При тези условия посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че що се отнася до това поведение, не е прието никакво решение на основание членове 84 ЕО или 85 ЕО, не е пречка тази юрисдикция да може да приложи член 81 ЕО към посоченото поведение, за да прецени дали е налице нарушение на последния член и евентуално да разпореди поправянето на произтеклата от него вреда.

68

Що се отнася, на второ място, до тълкуването на член 53 от Споразумението за ЕИП, следва да се припомни, че този член забранява, по същия начин както член 81 ЕО, всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между договарящите се страни по това споразумение и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в ЕИП.

69

Важно е освен това да се подчертае, че Споразумението за ЕИП е неразделна част от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Ruska Federacija, C‑897/19 PPU, EU:C:2020:262, т. 49).

70

Това споразумение потвърждава привилегированите отношения, основани на близостта между Съюза, неговите държави членки и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), на съществуващите отдавна техни общи ценности и на европейската им идентичност, които ги обединяват. С оглед на тези привилегировани отношения следва да се разбира една от основните цели на Споразумението за ЕИП, а именно да се разшири изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар по отношение на държавите от ЕАСТ. С оглед на това много от клаузите на посоченото споразумение имат за цел да гарантират във възможно най-голяма степен еднаквото му тълкуване в цялото ЕИП. Във връзка с това Съдът трябва да следи разпоредбите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични с тези на Договора за функционирането на ЕС, да се тълкуват еднакво в държавите членки (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Ruska Federacija, C‑897/19 PPU, EU:C:2020:262, т. 50 и цитираната съдебна практика).

71

От това следва, че тъй като член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 81 ЕО, той трябва да се тълкува по същия начин.

72

Освен това Регламенти № 1/2003 и № 411/2004 стават приложими в рамките на Споразумението за ЕИП след влизането в сила на 19 май 2005 г. на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от 24 септември 2004 година за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата за конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи) към Споразумението за ЕИП (ОВ L 64, 2005 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161) и Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от 11 март 2005 година за изменение на приложение XIII (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (ОВ L 198, 2005 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95).

73

При тези условия, доколкото разглежданото в главното производство поведение може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП, което запитващата юрисдикция следва да провери, съображенията, изложени в точки 47—67 от настоящото решение, се прилагат mutatis mutandis към тълкуването на член 53 от това споразумение в делата по главните производства.

74

В това отношение, както по същество отбелязват норвежкото правителство и Надзорният орган на ЕАСТ и както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, липсата на разпоредба, равностойна на член 84 ЕО в Споразумението за ЕИП, не може да постави под въпрос този извод, тъй като, както бе уточнено в точка 53 от настоящото решение, тази разпоредба не засяга компетентността, с която разполагат националните съдилища въз основа на директния ефект на член 81 ЕО.

75

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП, трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди 1 май 2004 г., по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди 1 юни 2002 г. и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава преди 19 май 2005 г., макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО по отношение на това поведение, при условие че посоченото поведение може да засегне съответно търговията между държавите членки и търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

76

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 [ЕО], по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди 1 май 2004 г., по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди 1 юни 2002 г. и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от Европейското икономическо пространство, която не е държава членка, и трета държава преди 19 май 2005 г., макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО по отношение на това поведение, при условие че посоченото поведение може да засегне съответно търговията между държавите членки и търговията между договарящите се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.