Дело C‑725/19

IO

срещу

Impuls Leasing România IFN SA

(Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Sector 2 Bucureşti (Районен съд, Втори район, Букурещ, Румъния)

Решение на Съда (голям състав) от 17 май 2022 година

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Принцип на равностойност — Принцип на ефективност — Производство за принудително изпълнение на договор за лизинг, който има качество на изпълнително основание — Възражение срещу изпълнението — Национална правна уредба, която не позволява на сезирания с това възражение съд да провери неравноправния характер на клаузите на изпълнително основание — Правомощие на съда по изпълнението служебно да разгледа евентуалния неравноправен характер на дадена клауза — Наличие на иск по общия исков ред, който позволява проверка на неравноправността на посочените клаузи — Изискване за учредяване на обезпечение за спиране на изпълнителното производство“

Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Производство за принудително изпълнение на договор за лизинг, който има качество на изпълнително основание — Липса на възможност за сезирания с възражението срещу това изпълнение национален съд да провери неравноправния характер на клаузите на това изпълнително основание — Възможност за съда по съществото на спора да провери неравноправния характер на тези клаузи в рамките на иск по общия ред — Липса на възможност за този съд да спре изпълнителното производство — Изискване потребителят да внесе обезпечение — Недопустимост — Несъответствие с принципа на ефективност

(член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

(вж. т. 39—45, 53—60 и диспозитива)

Резюме

Съдът е сезиран с пет преюдициални запитвания, отправени съответно от испански (Ibercaja Banco, C‑600/19 и Unicaja Banco, C‑869/19), италиански (SPV Project 1503, C‑693/19 и C‑831/19) и румънски (Impuls Leasing România, C‑725/19) юрисдикции, всички отнасящи се до тълкуването на Директивата относно неравноправните клаузи ( 1 ).

Тези запитвания са отправени в рамките на производства от различно естество. Така запитването по делото Ibercaja Banco се отнася до производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, в което потребителят не е направил възражение и правото на собственост върху ипотекирания имот вече е прехвърлено на трето лице. В делото Unicaja Banco запитването е направено във въззивно производство след постановяването на решението Gutiérrez Naranjo и др. ( 2 ) Запитванията по съединени дела SPV Project 1503 от своя страна се отнасят до производства за принудително изпълнение по изпълнителни основания, придобили сила на пресъдено нещо. Накрая, запитването по делото Impuls Leasing România се вписва в контекста на производство по принудително изпълнение, водено въз основа на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание.

С четирите си решения, постановени от голям състав, Съдът развива своята практика относно задължението и правомощието на националния съд да проверява служебно неравноправния характер на договорни клаузи на основание Директивата относно неравноправните клаузи. В това отношение той внася уточнения относно взаимовръзката между принципа на силата на пресъдено нещо и преклузията, от една страна, и съдебния контрол на неравноправните клаузи, от друга страна. Освен това Съдът се произнася по обхвата на този контрол в рамките на ускорените производства за събиране на задължения на потребителите, както и относно съотношението между някои процесуални принципи, закрепени в националното право в областта на обжалването, и правомощието на националния съд да проверява служебно неравноправния характер на договорните клаузи.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът уточнява връзката между принципа на силата на пресъдено нещо и правомощието на съда по изпълнението да проверява служебно в рамките на заповедно производство неравноправността на договорна клауза, която е основание за заповедта за изпълнение.

В това отношение Съдът приема, че Директивата относно неравноправните клаузи ( 3 ) не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато срещу дадена заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, съдът по изпълнението не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите, които са основание за тази заповед, поради това че нейната сила на пресъдено нещо имплицитно обхваща действителността на съответните клаузи. По-конкретно, правна уредба, съгласно която служебното разглеждане на неравноправния характер на договорните клаузи се счита за извършено и се ползва със сила на пресъдено нещо дори при липсата на каквито и да било мотиви в това отношение в решението за издаване на заповедта за изпълнение, може да изпразни от съдържание задължението на националния съд да извърши служебна проверка на евентуално неравноправния характер на тези клаузи. В такъв случай изискването за ефективна съдебна закрила налага съдът по изпълнението да може да прецени, включително за първи път, евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи, послужили като основание за издаването на заповед за изпълнение. Фактът, че към датата, на която заповедта е влязла в сила, длъжникът не е знаел, че може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на тази директива, е без значение в това отношение.

На второ място, Съдът разглежда взаимовръзката между принципа на силата на пресъдено нещо, преклузията и правомощието на националния съд да проверява служебно неравноправния характер на договорна клауза в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот.

От една страна, Съдът отбелязва, че Директивата относно неравноправните клаузи ( 4 ) не допуска национална правна уредба, която поради силата на пресъдено нещо и преклузията не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на посочените клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск. Това тълкуване на Директивата е приложимо, когато посочените клаузи са били проверени служебно при образуването на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, без тази проверка да е изрично упомената или мотивирана в решението за допускане на принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, и без в последното решение да се посочва, че такава проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение. Всъщност, доколкото не е бил информиран за наличието на служебна проверка на неравноправния характер на договорните клаузи в решението за допускане на принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, потребителят не е могъл да прецени при пълно познаване на фактите необходимостта да подаде жалба срещу това решение. Ефективен контрол за евентуално неравноправния характер на договорните клаузи обаче не би могъл да се гарантира, ако силата на пресъдено нещо се отнася и до съдебните решения, в които не е посочено, че такъв контрол е упражнен.

От друга страна, Съдът обаче приема за съвместима със същата директива ( 5 ) национална правна уредба, която не позволява на национален съд, действайки служебно или по искане на потребителя, да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи след реализирането на вещното обезпечение, продажбата на ипотекирания имот и прехвърлянето на трето лице на правото на собственост върху този имот. Този извод обаче зависи от условието потребителят, чийто ипотекиран имот е бил продаден, да може да упражни правата си в последващо производство, за да получи обезщетение за причинените от прилагането на неравноправните клаузи парични вреди.

На трето място, Съдът разглежда съотношението между някои национални процесуални принципи, уреждащи производството по обжалване, каквито са принципите на диспозитивното начало, на съответствието и за забрана на reformatio in peius, и правомощието на националния съд да проверява служебно неравноправния характер на дадена клауза.

В това отношение той счита, че Директивата относно неравноправните клаузи ( 6 ) не допуска прилагането на такива национални процесуални принципи, по силата на които национална юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу съдебно решение, ограничаващо във времето възстановяването на недължимо платените от потребителя суми въз основа клауза, обявена за неравноправна, не може служебно да разглежда основание, изведено от нарушението на разпоредба от тази директива, и да постанови пълното възстановяване на посочените суми, когато липсата на оспорване на това ограничаване във времето от съответния потребител не може да се дължи на пълна пасивност на същия. Що се отнася до главното производство, с което е сезирана запитващата юрисдикция, Съдът уточнява, че липсата на обжалване от страна на съответния потребител в определен срок може да се е дължала на факта, че срокът за обжалване вече е бил изтекъл към момента на обявяването на решение Gutiérrez Naranjo и др., с което Съдът е приел за несъвместима с посочената директива националната съдебна практика, която ограничава във времето реституционните последици, свързани с обявяването на неравноправността на договорна клауза. Следователно в главното производство съответният потребител не е проявил пълна пасивност, като не е подал въззивна жалба. При тези обстоятелства прилагането на националните процесуални принципи, лишавайки го от средствата, които му позволяват да се позове на правата си по Директивата относно неравноправните клаузи, противоречи на принципа на ефективност, доколкото може да направи невъзможна или прекомерно трудна защитата на тези права.

На четвърто и последно място, Съдът разглежда правомощието на националния съд да проверява служебно неравноправния характер на клаузите на изпълнително основание, когато е сезиран с възражение срещу изпълнението на това изпълнително основание.

В това отношение той приема, че Директивата относно неравноправните клаузи ( 7 ) и принципът на ефективност не допускат национална правна уредба, която не позволява на съда по изпълнението на вземане, сезиран с възражение срещу това изпълнение, да преценява служебно или по искане на потребителя неравноправния характер на клаузите на договор, който представлява изпълнително основание, щом като съдът в исковото производство, който може да бъде сезиран с отделен иск по общия ред, за да разгледа евентуалния неравноправен характер на клаузите на такъв договор, може да спре изпълнителното производство до постановяването на решение по същество само при внасяне на обезпечение, например изчислено въз основа на стойността на предмета на иска, в размер, който може да възпре потребителя да предяви и да поддържа такъв иск. Що се отнася до това обезпечение, Съдът уточнява, че разходите, които евентуалното исково производство би създало с оглед на размера на оспорваното задължение, не трябва да възпират потребителя да сезира съда. Вероятно е обаче длъжникът, който не е изпълнил своето задължение за плащане, да не разполага с необходимите финансови средства, за да учреди необходимото обезпечение. Това важи в още по-голяма степен, ако стойността на предявените искове значително надвишава общата стойност на договора, какъвто, изглежда, е случаят в главното производство.

( 1 ) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273, наричана по-нататък „Директивата относно неравноправните клаузи“).

( 2 ) Решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980). В това решение Съдът по същество приема, че практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), която налага ограничаване във времето за връщането на недължимо платените от потребителите суми на банките въз основа на неравноправна клауза, известна под името клауза „за долен праг“, противоречи на член 6, параграф 1 от Директивата относно неравноправните клаузи и че следователно последните имат право на пълно възстановяване на тези суми по силата на посочената разпоредба.

( 3 ) По-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива.

( 4 ) Пак там.

( 5 ) Пак там.

( 6 ) По-специално член 6, параграф 1 от тази директива.

( 7 ) По-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива.