–

за EU, от T. Meier-Bading, Rechtsanwalt,

–

за PE Digital GmbH, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin и S. Baeyens, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 11, член 14, параграф 3 и член 16, буква м) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между EU, в качеството на потребител, и дружество PE Digital GmbH, относно дължимата на PE Digital GmbH сума, след като EU упражнява правото си на отказ от договора, сключен с това дружество.

3

Съображения 4, 19 и 50 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

[…]

4

Съгласно член 2 („Определения“) от тази директива:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 7 („Изисквания относно формата на договорите извън търговския обект“) от Директива 2011/83 предвижда в параграф 3:

„Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане върху траен носител“.

6

Член 9 („Право на отказ“) от същата директива предвижда в параграф 1:

„Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14“.

7

Член 14 („Задължения на потребителя в случай на отказ“) от Директива 2011/83 гласи:

„[…]

3.   Когато потребителят упражнява правото си на отказ, след като е отправил искане в съответствие с член 7, параграф 3 или член 8, параграф 8, той заплаща на търговеца сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора. Пропорционалната сума, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява на базата на крайната цена, уговорена в договора. Ако общата цена е прекомерна, пропорционалната сума се изчислява на базата на пазарната стойност на това, което е било действително предоставено.

4.   Потребителят не дължи разходи за:

[…]“.

8

Съгласно член 16 („Изключения от правото на отказ“) от тази директива:

„Държавите членки не предоставят правото на отказ, предвидено в членове 9—15 за договори от разстояние или договори извън търговския обект, по отношение на:

[…]

9

Член 312f, параграф 3 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) определя цифровото съдържание като „произведени и доставени в цифрова форма данни, които не са на материален носител“.

10

Член 356 („Право на отказ при договори извън търговския обект и договори от разстояние“) от BGB предвижда в параграф 5:

„В случай на договор за доставка на цифрово съдържание, което не е на материален носител, правото на отказ от договора се погасява и когато търговецът е започнал да изпълнява договора, след като потребителят:

11

В параграфи 8 и 9 от член 357 от BGB се посочва:

„(8)   Когато се отказва от договор за предоставяне на услуги или доставка на вода, газ или електрическа енергия, които не са в ограничен обем или определено количество, или доставка на централно отопление, потребителят дължи на търговеца компенсаторно обезщетение за доставеното до момента на отказа, ако изрично е поискал от търговеца да започне да извършва доставката преди изтичането на срока за отказ. Правото по изречение първо е налице само когато търговецът е уведомил надлежно потребителя съгласно член 246a, параграф 1, алинея 2, първо изречение, точки 1 и 3 от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch [Уводен закон към Гражданския кодекс]. При договори извън търговския обект правото по изречение първо е налице само ако потребителят е отправил искането си по изречение първо на траен носител. При изчисляването на компенсаторното обезщетение следва да се изходи от уговорената обща цена. Ако уговорената обща цена е прекомерно висока, компенсаторното обезщетение следва да се изчисли въз основа на пазарната стойност на извършената доставка.

(9)   Когато се отказва от договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не е на материален носител, потребителят не е длъжен да плати компенсаторно обезщетение“.

12

Pe Digital, дружество със седалище в Германия, поддържа уебсайт за запознанства „Parship“„Parship“ (www.parship.de). Той предлага на ползвателите си две форми на членство: безплатно, „базисно“ членство с много ограничени възможности за контакт с други ползватели и платеното, т.нар. „премиум“ членство за срок от 6, 12 или 24 месеца. „Премиум“ членството дава на ползвателите възможност за срока на членството си да се свързват чрез платформата с всеки друг „премиум“ член — броят на „премиум“ членовете в Германия е над 186000 — и да обменят с тях съобщения и изображения.

13

В „премиум“ членството по-специално се включва т.нар. „гаранция за контакт“, с която се гарантира осъществяването на определен брой контакти с други ползватели. За контакт се счита всеки прочетен от съответния ползвател отговор на изпратено от него съобщение, както и получено от ползвателя съобщение, след което той е разменил поне две съобщения с другия ползвател и ги е прочел.

14

През първата седмица от периода на „премиум“ членството се изпращат и получават средно 31,3 съобщения, през втората -8,9 съобщения, през третата -6,1 съобщения, през четвъртата -5,1 съобщения, а след петата седмица — под 5 съобщения.

15

За всеки, който е решил да стане член, на базата на около 30-минутен личностен тест за оценка на релевантни за партньорството качества, навици и интереси непосредствено след регистрацията се изпраща автоматичен подбор от предложения за партньори от същата федерална провинция. При 12‑месечно „премиум“ членство този подбор вече представлява почти половината от предложенията за партньори, които съответният член получава за срока на сключения договор. Алгоритъмът на личностния тест е съставен и разработен под ръководството на квалифициран психолог. „Премиум“ членовете получават компютърно генерирания резултат от теста под формата на „доклад за оценка на личността“ с обем 50 страници, който ползвателите с членство от категория „базисно“ могат да получат като частична услуга срещу заплащане.

16

На 4 ноември 2018 г. EU, в качеството си на потребител, сключва с PE Digital договор за 12‑месечно „премиум“ членство на цена 523,95 EUR (наричан по-нататък „разглежданият договор“). Тази цена е повече от двойно по-висока от цените, които PE Digital фактурира за някои други свои ползватели за същия срок на договора в същата година на договора. В съответствие с изискванията на член 246a, параграф 1, алинея 2, първо изречение, точки 1 и 3 от Уводния закон към Гражданския кодекс PE Digital информира EU за правото ѝ на отказ, а EU потвърждава на PE Digital, че PE Digital може да започне да доставя услугата преди изтичането на срока за отказ.

17

След като на 8 ноември 2018 г. EU се отказва от разглеждания договор, PE Digital ѝ начислява сума в общ размер от 392,96 EUR като компенсаторно обезщетение.

18

С иск, предявен пред Amtsgericht Hamburg (районен съд Хамбург, Германия), EU моли да ѝ бъдат възстановени всички суми, които е платила на PE Digital.

19

Като се позовава на изготвените през юни 2014 г. Насоки на Комисията относно Директива 2011/83, и по-специално на точка 6.5.1 от тях, предмет на която е член 14, параграф 3 от тази директива, запитващата юрисдикция приема, че когато цялостната услуга съдържа различими частични услуги, които в съответствие с договора не са предоставени едновременно, за изчисляването на дължимото на търговеца възнаграждение следва да се отчете продължителността на всяка от тези частични услуги.

20

Що се отнася до изчисляването на „сумата, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ по смисъла на член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, запитващата юрисдикция смята да отчете не само предоставената от търговеца услуга, но и стойността на извършената услуга, от която се ползвал потребителят.

21

Според запитващата юрисдикция възнаграждението, което потребителят е длъжен да заплати на търговеца в случай на отказ от сключения договор съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 и член 357, параграф 8 от BGB, трябва да се изчисли, на първо място, като се разграничат отделните частични услуги, предвидени в договора. На второ място, би следвало да се определи цената на отделните частични услуги, като се отчете стойността им за средния потребител, изхождайки от статистическите данни за поведението на потребителите. На трето място, сумата, която трябва да се плати за отделните получени частични услуги, би следвало да се изчисли, от една страна, на базата на обема, в който частичните услуги вече са доставени, и от друга, на стойността на извършените услуги. На четвърто място, сборът на така изчислените суми би дал общата сума, дължима от потребителя.

22

В това отношение по мнение на запитващата юрисдикция обаче е възможно предоставянето на доклада за оценка на личността в началото на срока на разглеждания договор да се квалифицира, в качеството си на отделима частична услуга, като доставка на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, а това би довело до прилагането на дерогиращите разпоредби на член 14, параграф 4, буква б), подточка ii) и член 16, буква м) от Директива 2011/83, както и на член 356, параграф 5 и член 357, параграф 9 от BGB.

23

Според нея обаче това тълкуване би довело до отхвърляне на правото на потребителя на отказ от договора и така би накърнило правата му.

24

Също така, като се позовава на член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 във връзка със съображение 50 от нея, запитващата юрисдикция счита, че обща цена, която е двойно по-висока от фактурираната на други ползватели, за същата услуга, не е „прекомерна“ по смисъла на тази разпоредба, ако не достига пазарната цена на доставяната услуга или е незначително по-висока от нея.

25

При тези обстоятелства Amtsgericht Hamburg (районен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати на търговеца, когато този потребител изрично е поискал изпълнението на сключения договор да започне по време на срока за отказ и се отказва от този договор, следва да се вземе предвид уговорената в посочения договор цена за всички предвидени в него услуги и дължимата сума да се изчисли prorata temporis, или следва да се отчете фактът, че една от услугите, предмет на договора, е била доставена изцяло на потребителя, преди той да се откаже от договора.

27

Уместно е да се припомни, че съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, когато потребителят, поискал от търговеца изпълнението на договора да започне преди изтичането на срока за отказ от договора, упражни правото си на отказ в тази насока, той е длъжен да плати на търговеца „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“. Тази разпоредба уточнява също, че „пропорционалната сума, която […] трябва да [се] заплати […], се изчислява на базата на крайната цена, уговорена в договора“.

28

Пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, по принцип трябва да се изчисли, като се отчетат всички услуги, предмет на договора, а именно основната услуга и съпътстващите услуги, необходими за осигуряването на тази основна услуга. Когато страните по договора предвиждат цена за предоставените услуги, всъщност тази цена поначало съответства на съвкупността от тези услуги — както основни, така и съпътстващи.

29

Само когато договорът изрично предвижда, че една или повече услуги се доставят още в началото на изпълнението на договора изцяло и самостоятелно на цена, която трябва да бъде отделно платена, потребителят може надлежно да прецени дали трябва изрично да поиска, в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2011/83, търговецът да започне да извършва доставката на услуги по време на срока за упражняване на правото на отказ. Следователно единствено в този случай при изчисляването на сумата, дължима на търговеца съгласно член 14, параграф 3 от тази директива, е необходимо да се отчете цялата цена, предвидена за такава услуга.

30

Възприетото тълкуване в точки 28 и 29 от настоящото решение съответства на целта, прогласена в съображение 4 от Директива 2011/83 — да се осигури справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията (вж. по аналогия решения от 23 януари 2019 г., Walbusch Walter Busch, C‑430/17, EU:C:2019:47, т. 41, от 27 март 2019 г., slewo, C‑681/17, EU:C:2019:255, т. 39 и от 10 юли 2019 г., Amazon EU, C‑649/17, EU:C:2019:576, т. 44).

31

В настоящия случай обаче разглежданият договор не е предвиждал отделна цена за каквато и да било услуга, която би могла да се счита за отделима от основната услуга, предвидена от този договор.

32

С оглед на изложеното дотук на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати на търговеца, когато този потребител изрично е поискал изпълнението на сключения договор да започне по време на срока за отказ и се отказва от този договор, по принцип следва да се вземе предвид уговорената в посочения договор цена за всички предвидени в него услуги и дължимата сума да се изчисли prorata temporis. Единствено ако сключеният договор изрично предвижда, че една или повече услуги се доставят още в началото на изпълнението на договора изцяло и самостоятелно на цена, която трябва да бъде отделно платена, при изчисляването на сумата, дължима на търговеца съгласно член 14, параграф 3 от тази директива, е необходимо да се отчете цялата цена, предвидена за такава услуга.

33

С четвъртия си въпрос, който следва да се разгледа на второ място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи кои критерии следва да се приложат при преценката дали общата цена е прекомерна по смисъла на член 14, параграф 3 от Директива 2011/83.

34

В това отношение следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба „[а]ко общата цена е прекомерна, пропорционалната сума се изчислява на базата на пазарната стойност на това, което е било действително предоставено“.

35

Посочената разпоредба е нужно да се тълкува в светлината на съображение 50 от Директива 2011/83, съгласно което пазарната стойност трябва да се определи чрез сравняване с цената на равностойна услуга, предоставена от други търговци в момента на сключване на договора.

36

Ето защо всички обстоятелства, свързани с пазарната стойност на предоставяната услуга, са релевантни при преценката дали общата цена евентуално е прекомерна, а именно сравнението както с цената, поискана от съответния търговец от други потребители при същите условия, така и с цената на равностойна услуга, предоставена от други търговци.

37

С оглед на изложеното дотук на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 във връзка със съображение 50 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали общата цена е прекомерна по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземе предвид цената на услугата, предлагана от съответния търговец на други потребители при същите условия, както и цената на равностойната услуга, предоставяна от други търговци в момента на сключване на договора.

38

С третия си въпрос, който следва да бъде разгледан на последно място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи какъв извод трябва да бъде направен — с оглед на определянето на сумата, която потребителят трябва да плати на търговеца съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 — от факта, че някоя от услугите, предмет на сключения договор, се отнася до предоставянето на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, и потребителят не може да се откаже от нея, в съответствие с член 16, буква м) от тази директива.

39

Видно от акта за преюдициално запитване, услугата, предмет на третия въпрос, се изразява в предоставянето на потребителя на доклада за оценка на личността, посочен в точка 15 от настоящото решение.

40

В тази насока запитващата юрисдикция иска да се установи относимостта към главното производство на член 16, буква м) от Директива 2011/83, съгласно който държавите членки не предоставят право на отказ по отношение на договорите от разстояние, предмет на които е предоставянето на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя, който е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ.

41

Колкото до термина „цифрово съдържание“, следва да се припомни, че член 2, точка 11 от Директива 2011/83 му дава следното определение: „данни, които са произведени и доставени в цифрова форма“.

42

Както се посочва в съображение 19 от тази директива, „[ц]ифровото съдържание означава данни, които са произведени и доставени в цифрова форма, като компютърни програми, приложения, игри, музика, видео или текстове, независимо дали са достъпни чрез изтегляне или предаване в реално време, посредством материален носител или чрез всякакво друго средство“.

43

Член 16, буква м) от Директива 2011/83, който представлява изключение от правото на отказ — като разпоредба от правото на Съюза, която ограничава правата, предоставени с цел защита на потребителите — подлежи на стеснително тълкуване (вж. по аналогия решение от 14 май 2020 г., NK (Проектиране на еднофамилна къща), C‑208/19, EU:C:2020:382, т. 40 и 56 и цитираната съдебна практика).

44

При това положение следва да се констатира, че услуга като предоставяната от процесния по главното производство уебсайт за запознанства, която дава възможност на потребителя да създава, обработва или съхранява данни в цифрова форма или да получи достъп до такива данни и която позволява споделянето или всякакво друго взаимодействие с данни в цифрова форма, изтеглени или създадени от потребителя или от други ползватели на тази услуга, сама по себе си не може да се счита за предоставяне на „цифрово съдържание“ по смисъла на член 16, буква м) от Директива 2011/83 във връзка с член 2, точка 11 от тази директива и в светлината на съображение 19 от нея.

45

Също така изготвянето, в рамките на уебсайт за запознанства, на доклад за оценка на личността като посочения в точка 15 от настоящото решение също не може да се смята, че попада в обхвата на изключението по член 16, буква м) от Директива 2011/83 във връзка с член 2, точка 11 от нея.

46

С оглед на изложеното дотук на третия въпрос следва да се отговори, че член 16, буква м) от Директива 2011/83 във връзка с член 2, точка 11 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че изготвянето от уебсайт за запознанства на доклад за оценка на личността въз основа на личностен тест, направен от този сайт, не представлява предоставяне на „цифрово съдържание“ по смисъла на тази разпоредба.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: