Дело C‑564/19

IS

(Преюдициално запитване, отправено от Pesti Központi Kerületi Bíróság)

Решение на Съда (голям състав) от 23 ноември 2021 година

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2010/64/ЕС — Член 5 — Качество на устния и писмения превод — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 — Право на информация относно обвинението — Право на устен и писмен превод — Директива 2016/343/ЕС — Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Допустимост — Протест в интерес на закона срещу акт, с който се разпорежда преюдициално запитване — Дисциплинарно производство — Правомощие на висшестоящия съд да обяви за незаконосъобразно преюдициалното запитване“

  1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса

    (член 267 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

    (вж. т. 62, 63, 65, 66, 85, 87 и 88)

  2. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Компетентност на националните юрисдикции — Обхват — Протест в интерес на закона срещу акт на по-нисшестоящ съд за преюдициално запитване — Правомощие на висшестоящия съд да обяви този акт за незаконосъобразен, без да засегне правните му последици — Недопустимост

    (членове 258 ДФЕС, 259 ДФЕС и 267 ДФЕС)

    (вж. т. 71—77 и 82; т. 1 от диспозитива)

  3. Държави членки — Задължения — Правомощие на националните юрисдикции да отправят преюдициални запитвания до Съда — Предимство — Правомощие на висшестоящия съд да обяви за незаконосъобразен акт на по-нисшестоящ съд за преюдициално запитване, без да засегне правните му последици — Недопустимост — Задължения и правомощия на националния съд — Задължение на по-нисшестоящия съд да не се съобрази с подобно решение на висшестоящия съд, което е в противоречие с правото на Съюза — Евентуална констатация на Съда за недопустимост на преюдициалните въпроси, отправени от по-нисшестоящия съд — Ирелевантност

    (член 267 ДФЕС)

    (вж. т. 78—82; т. 1 от диспозитива)

  4. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Компетентност на националните юрисдикции — Обхват — Дисциплинарно производство, образувано срещу национален съдия, затова че е отправил преюдициално запитване до Съда — Недопустимост

    (член 267 ДФЕС)

    (вж. т. 90—93; т. 2 от диспозитива)

  5. Основни права — Право на защита — Установяване в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека — Еднакъв смисъл и обхват — Ниво на защита, гарантирано от Хартата, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от посочената конвенция

    (член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС; член 48 и член 52, параграфи 3 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

    (вж. т. 101)

  6. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Качество на устния и писмения превод — Задължение на държавите членки — Обхват — Конкретни мерки, за да се гарантира, че устният и писменият превод са достатъчно качествени — Мерки, които позволяват на обвиняемия да разбере повдигнатото срещу него обвинение и на националните съдилища да упражнят контрол върху устния превод

    (член 2, параграфи 5 и 8 и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета)

    (вж. т. 105, 106, 110—115, 117 и 138; т. 3 от диспозитива)

  7. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на информация в наказателното производство — Право на информация относно обвинението — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Обхват — Несъобщаване на информация на език, който съответното лице разбира — Липса на устен превод с адекватно качество или невъзможност да се установи качеството на устния превод — Продължаване на наказателното производство като задочно — Недопустимост

    (член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, параграф 5 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета, съображение 27, член 4, параграф 5 и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета, член 8, параграф 2 и член 9 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета)

    (вж. т. 123, 128—132, 135—138; т. 3 от диспозитива)

Резюме

Правото на Съюза не допуска вследствие на протест на генералния прокурор в интерес на закона национален върховен съд да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено от по-нисшестоящ съд, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство. Въз основа на предимството на правото на Съюза националният съд трябва да не се съобразява с националната съдебна практика, която накърнява правото му да отправя запитвания до Съда

Пред съдия на Pesti Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Пеща, Унгария) е образувано наказателно производство срещу шведски гражданин. По време на първия проведен от разследващия орган разпит подсъдимият, което не владее унгарски и е ползвал услугите на устен преводач от шведски език, е уведомен за подозренията срещу него. Няма обаче никаква информация за начина, по който е бил избран устният преводач и са били проверени неговите умения, нито за това дали устният преводач и подсъдимият са можели да се разбират. Всъщност в Унгария не съществува официален регистър на писмени и устни преводачи и в унгарската правна уредба не е уточнено кой и по какви критерии може да бъде назначен в това качество в наказателното производство. Поради това сезираният съдия смята, че нито адвокатът, нито съдът са в състояние да проверят качеството на устния превод. Според него при такива обстоятелства има вероятност да бъдат нарушени правото на подсъдимия да бъде уведомен за правата му и правото му на защита.

Поради това този съдия решава да отправи до Съда запитване относно съвместимостта на унгарската правна уредба с Директива 2010/64 ( 1 ), отнасяща се до правото на устен и писмен превод в наказателното производство, и с Директива 2012/13 ( 2 ), отнасяща се до правото на информация в такова производство. Той иска да установи и дали в случай на несъвместимост е възможно наказателното производство да бъде продължено в отсъствие на подсъдимия, като в унгарското право подобно производство е предвидено в определени случаи, когато подсъдимият не се е явил в съдебното заседание.

След като Съдът е бил сезиран с това първоначално запитване, Kúria (Върховен съд, Унгария) се произнася по протест на унгарския главен прокурор в интерес на закона срещу акта за преюдициално запитване и го обявява за незаконосъобразен, без обаче да засяга правните му последици, тъй като по същество поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на съответния спор. По същите мотиви като залегналите в решението на Kúria (Върховен съд) срещу отправилия запитването съдия е образувано дисциплинарно производство, решението за образуването на което междувременно е оттеглено. Посоченият съдия има съмнения относно това дали подобно производство и решението на Kúria (Върховен съд) са в съответствие с правото на Съюза и по какъв начин последното решение се отразява на по-нататъшния ход на образуваното пред него наказателно производство, поради което отправя допълнително преюдициално запитване в това отношение.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че системата на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, установена с член 267 ДФЕС, не допуска вследствие на протест в интерес на закона национален върховен съд да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено от по-нисшестоящ съд, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство, без да засяга правните последици на акта за преюдициално запитване. Всъщност подобен контрол за законосъобразност е сходен с контрола за допустимост на преюдициалните запитвания, който само Съдът има правомощие да упражнява. Освен това подобна констатация за незаконосъобразност може, от една страна, да отслаби тежестта на отговорите, които Съдът ще даде, и от друга, да ограничи упражняването на правомощието на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда, поради което може да ограничи ефективната съдебна защита на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза.

При това положение принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-нисшестоящият съд да не се съобразява с решението на върховния съд на съответната държава членка. На този извод не се отразява обстоятелството, че впоследствие Съдът може евентуално да обяви за недопустими преюдициалните въпроси, поставени от по-нисшестоящия съд.

На второ място, Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване, като само възможността за образуване на такова производство може да засегне предвидения в член 267 ДФЕС механизъм, както и независимостта на съответния съдия, която е от основно значение за правилното функциониране на този механизъм. Освен това подобно производство може да възпре всички национални съдилища да отправят преюдициални запитвания, а това би могло да застраши еднаквото прилагане на правото на Съюза.

На трето и последно място, Съдът разглежда задълженията на държавите членки по Директива 2010/64, що се отнася до устния и писмения превод в наказателните производства. В това отношение държавите членки трябва да приемат конкретни мерки, за да гарантират, от една страна, че устният и писменият превод са достатъчно качествени, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение. В това отношение създаването на регистър на независими писмени или устни преводачи е едно от средствата за постигане на тази цел. От друга страна, приетите от държавите членки мерки трябва да позволят на националните съдилища да проверяват дали устният превод е достатъчно качествен, за да се гарантират справедливостта на производството и упражняването на правото на защита.

След тази проверка националният съд може да стигне до извода, че поради неадекватното качество на устния превод или невъзможността да се установи неговото качество дадено лице не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение. При това положение Директиви 2010/64 и 2012/13 във връзка с правото на защита по смисъла на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допускат наказателното производство да бъде продължено задочно.


( 1 ) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 2010 г., стр. 1).

( 2 ) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1).