–

за Union des industries de la protection des plantes, от J.‑P. Chevallier, адвокат,

–

за Union nationale de l’apiculture française (UNAF), от B. Fau, адвокат,

–

за Syndicat national de l’apiculture, от F. Lafforgue и H. Baron, адвокати,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères и E. Leclerc, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от F. Castilla Contreras, M. Jáuregui Gómez, A. Dawes и I. Naglis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), и на членове 69 и 71 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Union des industries de la protection des alimentaires (Съюз на индустрията за защита на растенията), от една страна, и Premier ministre (министър-председател), ministre de la Transition écologique et solidaire (министър на екологичния и солидарен преход), ministre des Solidarités et de la Santé (министър на солидарността и здравеопазването), ministre de l’Agriculture et de l’alimentation (министър на земеделието и храните) и Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail (Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и труда), от друга, относно забраната на употребата на продукти за растителна защита, съдържащи едно или повече активни вещества от групата на неоникотиноидите, и на третираните с тези продукти семена.

3

Член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/1535 гласи:

„1.   При условията, предмет на член 7, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически регламенти […]; те също така предоставят на Комисията изявление за причините, които налагат приемането на такъв технически регламент, когато това не е разяснено в проекта.

[…]

Когато, по-специално, проектът на техническия регламент конкретно цели да ограничи търговията или употребата на химично вещество, препарат или продукт, на основания отнасящи се до общественото здраве или защитата на потребителите или околната среда, държавите членки също така изпращат резюме или позоваване на всички съответни данни, имащи отношение към въпросното вещество, препарат или продукт и към известните и налични заместители, когато такава информация е налице, и представят очакваните резултати от мярката върху общественото здраве и защитата на потребителя и околната среда, заедно с анализ на риска […].

Комисията незабавно нотифицира останалите държави членки за проекта на техническия регламент и всички документи, които са ѝ били препратени.

[…]

2.   Комисията и държавите членки могат да отправят коментари към държавата членка, която е изпратила проект на технически регламент; тази държава членка взима под внимание такива коментари, доколкото е възможно, при последващата подготовка на техническия регламент“.

4

Член 6 от тази директива предвижда:

„1.   Държавите членки отлагат приемането на проект на технически регламент с три месеца от датата на получаване от Комисията на съобщението, посочено в член 5, параграф 1.

[…]

3.   С изключение на проектите на правила, свързани с услуги, държавите членки отлагат приемането на проект на технически регламент с 12 месеца от датата на получаване от Комисията на съобщението, посочено в член 5, параграф 1 от настоящата директива, ако в рамките на три месеца от тази дата Комисията обяви намерението си да предложи или приеме директива, регламент или решение по въпроса […].

4.   Държавите членки отлагат приемането на проект на технически регламент с 12 месеца от датата на получаване от Комисията на съобщението, посочено в член 5, параграф 1 от настоящата директива, ако до три месеца след тази дата Комисията обяви, че проектът на технически регламент се отнася за въпрос, който е предмет на предложение за директива, регламент или решение […].

[…]

7.   Параграфи 1—5 не се прилагат в случаите, когато:

[…]

В съобщението, посочено в член 5, държавата членка обосновава неотложността на предприетите мерки. Комисията предоставя свое виждане за информацията във възможно най-кратък срок. Тя предприема подходящи действия в случаите, когато тази процедура е приложена неправомерно. Европейският парламент се информира от Комисията“.

5

Член 7, параграф 1, буква в) от посочената директива уточнява:

„Членове 5 и 6 не се прилагат за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки или доброволните споразумения, посредством които държавите членки:

[…]

6

Съображение 8 от Регламент № 1107/2009 има следния текст:

„Целта на настоящия регламент е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните, както и опазване на околната среда, като в същото време се запази конкурентоспособността на общностното селско стопанство. […]“.

7

Съгласно член 21, параграф 1 от посочения регламент:

„Комисията може по всяко време да преразгледа одобрението на активно вещество. Комисията взема под внимание искането на държава членка да се преразгледа одобрението на активно вещество предвид нови научно-технически познания и данни от наблюдението […]“.

8

Член 49, параграф 2 от въпросния регламент гласи:

„Когато съществуват значителни опасения, че […] третирани[те] семена вероятно представляват сериозен риск за здравето на хората или на животните или за околната среда и че подобен риск не може да бъде задоволително овладян посредством мерките, предприети от заинтересованата(ите) държава(и) членка(и), незабавно се предприемат мерки за ограничаване или забрана на употребата и/или продажбата на такива третирани семена в съответствие с посочената в член 79, параграф 3 процедура по регулиране. […]“.

9

Член 69 от същия регламент гласи:

„Когато стане ясно, че одобрено активно вещество […] или разрешен в съответствие с настоящия регламент продукт за растителна защита вероятно представлява сериозен риск за здравето на хората или на животните или за околната среда и че подобен риск не може да бъде задоволително овладян посредством мерките, предприети от съответната(ите) държава(и) членка(и), по собствена инициатива на Комисията или по искане на държава членка в съответствие с посочената в член 79, параграф 3 процедура по регулиране незабавно се предприемат мерки за ограничаване или забрана на употребата и/или продажбата на това вещество или продукт. […]“.

10

Член 70 от Регламент № 1107/2009 предвижда:

„Чрез дерогация от член 69 Комисията може в изключително спешни случаи временно да приеме извънредни мерки, след като се консултира със съответната(ите) държава(и) членка(и) и уведоми останалите държави членки.

При първа възможност, но най-късно след десет работни дни тези мерки се потвърждават, изменят, отменят или удължават в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3“.

11

В член 71 от Регламента се уточнява:

„1.   Когато държава членка официално уведоми Комисията за необходимостта от предприемане на извънредни мерки и такива не бъдат взети в съответствие с член 69 или 70, държавата членка може да приеме временни защитни мерки. В този случай тя незабавно информира останалите държави членки и Комисията.

2.   В рамките на 30 работни дни Комисията поставя въпроса пред посочения в член 79, параграф 1 комитет в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3, с оглед удължаването, изменението или отмяната на националните временни защитни мерки.

3.   Държавата членка може да продължава да прилага националните временни защитни мерки до приемането на мерки на Общността“.

12

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/783 на Комисията от 29 май 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество имидаклоприд (ОВ L 132, 2018 г., стр. 31) определя условията за пускането на пазара и употребата на имидаклоприд.

13

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/784 на Комисията от 29 май 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество клотианидин (ОВ L 132, 2018 г., стр. 35) определя условията за пускането на пазара и употребата на клотианидин.

14

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/785 на Комисията от 29 май 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество тиаметоксам (ОВ L 132, 2018 г., стр. 40) определя условията за пускането на пазара и употребата на тиаметоксам.

15

Член L. 253-8, II от Code rural et de la pêche maritime (Кодекс за селското стопанство и морския риболов) гласи:

„Считано от 1 септември 2018 г., се забранява употребата на продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество или активни вещества от групата на неоникотиноидите, и на семена, третирани с тези продукти.

[…]

Дерогации от забраната по първа и втора алинея от настоящата точка II могат да се предоставят до 1 юли 2020 г. със съвместен декрет на министрите, отговарящи за селското стопанство, околната среда и здравеопазването.

[…]“.

16

Член D. 253‑46‑1 от този кодекс, въведен с Декрет № 2018‑675 от 30 юли 2018 година за определянето на активните вещества от групата на неоникотиноидите, съдържащи се в продуктите за растителна защита (JORF, 1 август 2018 г., текст № 7), предвижда:

„Веществата от групата на неоникотиноидите, посочени в член L. 253‑8, са следните:

17

Считано от 1 септември 2018 г., член L. 253‑8 от Code rural et de la pêche maritime предвижда забрана на употребата на продукти за растителна защита, съдържащи едно или повече активни вещества от групата на неоникотиноидите, и семена, третирани с тези продукти. Той обаче разрешава, до 1 юли 2020 г., дерогирането в някои случаи на тази забрана.

18

На 2 февруари 2017 г. Френската република изпраща на Комисията проект на декрет, в който се изброяват визираните в този член активни вещества. Това съобщение изрично се основава на член 5, параграф 1, четвърта алинея от Директива 2015/1535 и не се позовава на Регламент № 1107/2009. В съобщението се споменават различни изследвания, които показват значително въздействие на неоникотиноидите върху околната среда и риск за човешкото здраве.

19

На 3 август 2017 г. Комисията отговаря на същото съобщение, като споделя изразената от Френската република загриженост относно някои вещества от групата на неоникотиноидите. Освен това тази институция уточнява, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) е публикувал заключение относно три от веществата, посочени в изпратения ѝ проект на декрет, което я е накарало да обмисли необходимостта от въвеждане на други ограничения.

20

Впоследствие регламенти за изпълнение 2018/783, 2018/784 и 2018/785 забраняват употребата на имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, считано от 19 декември 2018 г., с изключение на третирането в постоянна оранжерия на култури, целият жизнен цикъл на които преминава в такава оранжерия.

21

На 30 юли 2018 г. Premier ministre приема на основание член L. 253‑8 от Code rural et de la pêche maritime Декрет № 2018‑675, с който трябва да се определят активните вещества от групата на неоникотиноидите, визирани с този член. С този декрет в същия кодекс се въвежда член D. 253‑46‑1, съгласно който тези забранени вещества са ацетамиприд, клотианидин, имидаклоприд, тиаклоприд и тиаметоксам.

22

На 1 октомври 2018 г. Union des industries de la protection des plantes (Съюз на индустрията за защита на растенията) подава пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) жалба за отмяна на посочения декрет, защото той бил несъвместим с Регламент № 1107/2009.

23

С оглед на развитието на процедурата преди приемането на Декрет № 2018‑675, запитващата юрисдикция смята, че законосъобразността на този декрет зависи от това дали Френската република е имала възможността по член 71 от Регламент № 1107/2009 да приеме този декрет като извънредна мярка, след като е изпратила съобщение, основано на Директива 2015/1535, и въпреки че Комисията е приела редица мерки относно употребата на някои от неоникотиноидите, визирани с посочения декрет.

24

При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

Union des industries de la protection des plins (Съюз на индустрията за защита на растенията) твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо.

26

Според него разглежданата по главното производство национална мярка не може да бъде приета съгласно член 71 от Регламент № 1107/2009, защото представлява окончателна забрана, а не временна мярка, въведена в очакване да се приемат мерки на равнището на Съюза. Тази мярка не била и неотложна, понеже следвала от закон от 2016 г., последиците от който били отложени до 2018 г. Освен това посочената мярка не била съобщена въз основа на спешната процедура, предвидена в Директива 2015/1535.

27

При това положение първият въпрос, предмет на който е спазването на процедурните условия, залегнали в член 71 от Регламент № 1107/2009, бил ирелевантен за изхода на спора по главното производство. Същото важало за втория и третия въпрос, защото те били поставени само ако отговорът на първия въпрос е положителен. Освен това вторият въпрос нямал никаква връзка с предмета на спора по главното производство.

28

В тази насока следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 4 декември 2018 г., Minister for Justice and Equality и Commissioner of An Garda Síochána, C‑378/17, EU:C:2018:979, т. 26 и цитираната съдебна практика).

29

Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 4 декември 2018 г., Minister for Justice and Equality и Commissioner of An Garda Síochána, C‑378/17, EU:C:2018:979, т. 27 и цитираната съдебна практика).

30

Доводите на Union des industries de la protection des plantes (Съюз на индустрията за защита на растенията) не са достатъчни, за да се обори презумпцията за релевантност, с която се ползват отправените въпроси.

31

На първо място, всъщност на този етап запитващата юрисдикция явно не е определила обхвата на разглежданата в главното производство национална мярка. При това положение не е изключена възможността същата юрисдикция да приеме — евентуално като тълкува тази мярка в съответствие с правото на Съюза — че посочената мярка е временна и поради това може да бъде „временна защитна мярка“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1107/2009.

32

На второ място, продължителността на националното производство, което предхожда приемането на разглежданата в главното производство национална мярка, не може да бъде определяща, защото тази продължителност не е достатъчна, за да се изключи възможността в крайния етап на въпросното производство тази мярка да е изглеждала като „извънредна мярка“ по смисъла на тази разпоредба, доколкото приемането ѝ вече е било необходимо за спешен отговор на сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда.

33

На трето място, по отношение на факта, че не е използвана предвидената в Директива 2015/1535 спешна процедура, за да се съобщи за разглежданата в главното производство национална мярка, следва да се отбележи, че целта на първия въпрос е да се даде на запитващата юрисдикция информацията за правото на Съюза, която е необходима, за да се провери дали и евентуално при какви условия дадено съобщение, направено съгласно тази директива, може да бъде взето предвид в рамките на процедурата, предвидена в член 71 от Регламент № 1107/2009. Ето защо преценката на този довод на Union des industries de la protection des plantes (Съюз на индустрията за защита на растенията) е неразривно свързана с отговора, който следва да се даде на този въпрос, и следователно не може да доведе до недопустимостта на споменатия въпрос (вж. по аналогия решения от 17 януари 2019 г., KPMG Baltics, C‑639/17, EU:C:2019:31, т. 11 и от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 30).

34

На четвърто място, колкото до връзката между втория въпрос и предмета на спора по главното производство, следва да се констатира, че целта на този въпрос е да се провери дали някои мерки, приети от Комисията след направеното от Френската република съобщение, могат да се считат за взети в отговор на това съобщение. Ето защо, от една страна, тъй като, за да разреши спора по главното производство, запитващата юрисдикция трябва да провери дали Декрет № 2018‑675 е можел да бъде приет от Френската република в приложение на член 71 от Регламент № 1107/2009, и от друга, тази разпоредба допуска държавите членки да предприемат действия само ако Комисията не е взела определени мерки, няма как да се приеме, че вторият въпрос очевидно няма никаква връзка с предмета на спора по главното производство.

35

Следователно преюдициалните въпроси са допустими.

36

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5 от Директива 2015/1535 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че направеното съгласно член 5 от тази директива съобщение за национална мярка, която забранява употребата на някои активни вещества, попадащи в обхвата на този регламент, трябва да се счита за официално уведомление за необходимостта от предприемане на извънредни мерки по смисъла на член 71, параграф 1 от споменатия регламент, когато в това съобщение ясно e представена информация, която свидетелства, от една страна, че тези активни вещества вероятно представляват сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда и от друга, че този риск може да бъде задоволително овладян само с мерките, предприети от съответната държава членка.

37

Съгласно член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, когато държава членка официално уведоми Комисията за необходимостта от предприемане на извънредни мерки и такива не бъдат взети в съответствие с член 69 или член 70 от този регламент, държавата членка може да приеме временни защитни мерки. В този случай тя е длъжна незабавно да информира останалите държави членки и Комисията.

38

Член 69 от посочения регламент оправомощава Комисията да предприеме извънредни мерки с оглед ограничаването или забраната на употребата или продажбата на активно вещество или на продукт за растителна защита, когато е ясно, че това активно вещество или продукт, разрешен(о) в съответствие със същия регламент, вероятно представлява сериозен риск за здравето на хората или на животните или за околната среда и че този риск не може да бъде задоволително овладян посредством мерките, предприети от съответната(ите) държава(и) членка(и). Член 70 от Регламент № 1107/2009 предвижда възможността в изключително спешни случаи Комисията да приеме такива извънредни мерки след опростена процедура.

39

Следователно целта на установената с член 71 от този регламент процедура е да направи възможно предприемането — от Комисията или в случай на бездействие от нейна страна, от държава членка — на извънредни мерки, които уреждат употребата или продажбата на някои вещества или продукти, когато тези мерки се явяват необходими за защита на здравето на хората или на животните или за опазване на околната среда.

40

Член 5 от Директива 2015/1535 пък предвижда, че държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически регламенти. Съгласно член 6 от споменатата директива това съобщение по принцип трябва да бъде последвано от отлагане на приемането на съответния проект, за да могат Комисията и останалите държави членки да направят коментари по този проект.

41

Наистина, съгласно член 5, параграф 1, четвърта алинея от посочената директива предвидената в последната процедура може да е свързана с мерки на държава членка за ограничаване на търговията или употребата на химично вещество или продукт на основания, отнасящи се до общественото здраве или опазването на околната среда, но все пак двете процедури, визирани в първия въпрос, са различни.

42

На първо място, член 5 от същата директива по принцип се прилага към всички проекти на технически регламенти, докато член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 засяга мерките, приложими към веществата и продуктите, одобрени или разрешени съгласно този регламент.

43

На второ място, съобщението, с което започва процедурата по член 5 от тази директива, няма същата функция като официалното уведомление, с което се образува установената в член 71 от Регламент № 1107/2009 процедура, защото това съобщение трябва да даде на Комисията и на останалите държави членки възможност да направят коментари, а първостепенната цел на официалното уведомление пък е да насърчи Комисията да реагира на това уведомление, като вземе извънредните мерки, необходими за справяне с риска, установен от съответната държава членка.

44

На трето място, последиците, които законодателят на Съюза свързва със съобщението и с уведомлението, предвидени съответно в член 5 от Директива 2015/1535 и в член 71 от Регламент № 1107/2009, не са едни и същи. Всъщност, докато това съобщение поначало води до отлагане на приемането на съответния проект, упоменатото в член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 уведомление може при някои условия да позволи на съответната държава членка незабавно да приеме временни защитни мерки на национално равнище.

45

Действително в тази насока и залегналата в член 5 от Директива 2015/1535 процедура може да доведе до незабавното приемане на национални мерки, когато съответната държава членка използва възможността, уредена в член 6, параграф 7, буква а) от цитираната директива, но тази възможност е просто изключение, за прилагането на което впрочем трябва да бъде изпълнено условие, което не фигурира в член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, а именно обстоятелствата, предмет на приетата извънредна мярка, да са непредвидими.

46

На четвърто място, следва да се отбележи, че — както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си — член 71, параграф 1 от този регламент трябва да се счита за защитна клауза.

47

Следователно разграничението между процедурите, предвидени съответно в член 5 от споменатата директива и в член 71 от цитирания регламент, се потвърждава от член 7, параграф 1, буква в) от тази директива, съгласно който членове 5 и 6 от нея не се прилагат за разпоредбите на държавите членки, посредством които държавите членки се позовават на защитните клаузи, предвидени в задължителните актове на Съюза.

48

Наистина, от практиката на Съда следва, че за да използва предвидената в акт на Съюза възможност да приеме извънредни мерки, държавата членка трябва да е спазила както материалноправните, така и процедурните условия, залегнали в този акт (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2011 г., Monsanto и др., C‑58/10—C‑68/10, EU:C:2011:553, т. 69 и от 13 септември 2017 г., Fidenato и др., C‑111/16, EU:C:2017:676, т. 32), но същевременно следва да се приеме за установено, че за сезирането на Комисията съгласно член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 е необходимо съответната държава членка просто „официално [да] уведоми“ тази институция, без да е задължително това уведомяване да бъде в опредена форма.

49

Също така следва да се припомни, че по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. В това отношение Съдът по-специално е постановил, че този принцип налага не само държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, но предполага и насрещни задължения за институциите на Съюза за лоялно сътрудничество с държавите членки (решения от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 87 и от 19 декември 2019 г., Amoena, C‑677/18, EU:C:2019:1142, т. 55).

50

Освен това е уместно да се припомни, че сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции е принципът на добра администрация, към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (решение от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, EU:C:2012:179, т. 95 и цитираната съдебна практика).

51

При това положение въпреки различието между процедурите, предвидени съответно в член 5 от Директива 2015/1535 и в член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, Комисията не може — предвид визираната в съображение 8 от този регламент цел за защита на здравето на хората и на животните и за опазване на околната среда — изобщо да отрече релевантността, за целите на прилагането на член 71, параграф 1, на съобщение за проект за технически регламент, направено съгласно член 5, когато съдържащата се в това съобщение информация е достатъчна, за да даде възможност на Комисията да разбере, че съответната държава членка е трябвало да я сезира съгласно член 71, параграф 1 от споменатия регламент.

52

Последното условие е изпълнено, когато в съответното съобщение се посочва, от една страна, наличието на риск, който е свързан с одобрено активно вещество или с разрешен продукт за растителна защита и който съобщеният проект има за цел да овладее, и от друга, невъзможността този риск да бъде овладян, без наред с действащото законодателство спешно да бъдат въведени допълнителни мерки.

53

В този случай Комисията следва да отправи запитване до съответната държава членка дали това съобщение представлява официално уведомление съгласно член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.

54

Ако е пропуснала да отправи подобно запитване до тази държава членка, следва да се приеме, че с посоченото съобщение Комисията е била официално уведомена за необходимостта от предприемане на извънредни мерки по смисъла на член 71, параграф 1 от споменатия регламент.

55

В настоящия случай от самата формулировка на първия въпрос се вижда, че според запитващата юрисдикция, която единствена има компетентността да прецени фактите в производството по член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г., Azienda Municipale Ambiente, C‑15/19, EU:C:2020:371, т. 26 и цитираната съдебна практика), споменатата в точка 52 от настоящото решение информация всъщност следва от съобщението, направено от Френската република.

56

Освен това нито от акта за преюдициално запитванe, нито от преписката на разположение на Съда следва, че Комисията е отправила запитване до Френската република дали това съобщение следва да се счита за официално уведомление съгласно член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.

57

Във всеки случай е уместно да се подчертае, че обстоятелството, че официалното уведомление, изпратено от държава членка до Комисията, вече съдържа проектомярка, няма как да освободи тази държава членка от задължението незабавно да информира останалите държави членки и Комисията за окончателното приемане на тази мярка, в съответствие с член 71, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1107/2009.

58

С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 5 от Директива 2015/1535 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че направеното съгласно член 5 от тази директива съобщение за национална мярка, която забранява употребата на някои активни вещества, попадащи в обхвата на този регламент, трябва да се счита за официално уведомление за необходимостта от предприемане на извънредни мерки по смисъла на член 71, параграф 1 от споменатия регламент, когато:

59

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че регламенти за изпълнение 2018/783, 2018/784 и 2018/785 могат да се считат за мерки, приети от Комисията в отговор на съобщението, направено от Френската република на 2 февруари 2017 г.

60

Член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 уточнява, че след като официално уведоми Комисията за необходимостта от предприемане на извънредни мерки, съответната държава членка може да приеме временни защитни мерки, ако „такива не бъдат взети в съответствие с член 69 или 70“ от този регламент.

61

Ето защо от самия текст на член 71, параграф 1 следва, че единствено приемането от Комисията на мерки, основани на член 69 или на член 70 от посочения регламент, може изобщо да изключи възможността съответната държава членка да приеме извънредни мерки.

62

Този извод се потвърждава от общия разум на същия регламент.

63

В тази насока следва да се припомни, че — видно от точка 39 от настоящото решение — целта на официалното уведомяване на Комисията от държава членка съгласно член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 е да бъде образувана процедура, която трябва да осигури предприемането на извънредни мерки от Комисията или в случай на бездействие от нейна страна — от съответната държава членка.

64

Така законодателят на Съюза е създал специална спешна процедура, тясно свързана с установените в членове 69 и 70 от този регламент спешни процедури, които, подобно на член 71 от него, са част от глава IX от посочения регламент. Разпоредбите, с които се създават тези спешни процедури, обаче не се отнасят до другите предвидени от същия регламент процедури и поради това трябва да се считат за независими от тях.

65

Процедурата по член 71 от Регламент № 1107/2009 се различава по-конкретно от предвидената в член 21 от този регламент процедура за преразглеждане на одобрението на дадено активно вещество, която може да бъде образувана и въз основа на съответно искане на държава членка.

66

Регламенти за изпълнение 2018/783, 2018/784 и 2018/785 обаче са приети на основание не на член 69 или член 70 от Регламент № 1107/2009, а на други разпоредби от този регламент.

67

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че регламенти за изпълнение 2018/783, 2018/784 и 2018/785 не могат да се считат за мерки, приети от Комисията в отговор на съобщението, направено от Френската република на 2 февруари 2017 г.

68

Предвид отговора на втория въпрос не е необходимо да се отговаря на третия.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: