–

за BMW Bayerische Motorenwerke AG, от U. Möllenhoff, Rechtsanwalt,

–

за Hauptzollamt München, от G. Rittenauer, в качеството на представител,

–

за френското правителство, от E. Toutain и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 71, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между BMW Bayerische Motorenwerke AG (наричано по-нататък „BMW“) и Hauptzollamt München (Главна митническа служба Мюнхен, Германия, наричана по-нататък „главната митническа служба“) относно отчитането като митническа стойност на разходите за разработване на софтуер, предоставян безплатно от купувача на производителя, с оглед на използване при производството и продажбата за износ на стоката.

3

Член 70 от Митническия кодекс, който се отнася до определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност, предвижда в параграф 1:

„Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“.

4

Член 71 от този кодекс, озаглавен „Елементи на договорната стойност“, гласи:

„1.   При определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:

[…]

[…]

2.   Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

3.   При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член“.

5

BMW произвежда превозни средства, които имат блокове за управление. Последните са с произход от различни трети държави и наподобяват бордова система, която управлява физически устройства в превозното средство.

6

BMW е разработило само или е възложило разработването от упълномощени предприятия на Европейския съюз на софтуер, който осигурява безпроблемно свързване на приложенията и системите на превозното средство и е необходим за извършването на различни технически операции, които се поемат от блока за управление на превозното средство. Тъй като е собственик на софтуера, BMW не плаща лицензионно възнаграждение за него.

7

Този софтуер се предоставя безплатно на разположение на производителите на блоковете за управление. Те го използват за провеждане на функционален тест преди доставката на блоковете за управление. Протоколът от изпитването удостоверява, че взаимодействието между блока за управление и софтуера се осъществява правилно. Той позволява също да се определи дали възникналите при доставянето грешки произтичат от превоза или се появят при въвеждането на софтуера. Цялото производство е предмет на договори между BMW и производителите на блокове за управление.

8

BMW внася и пуска в свободно движение в Съюза блоковете за управление, които включват инсталирания на тях софтуер извън Съюза от производителя.

9

При митническа проверка, извършена от главната митническа служба, се установява, че BMW е посочило като митническа стойност на внесените блокове за управление цената, платена на производителите им, която не отчита разходите за разработване на софтуера. Като приема, че те трябва да бъдат включени в митническата стойност, с решение от 25 септември 2018 г. главната митническа служба определя с акт за установяване на митническо задължение за внос митническо задължение в размер на 2748,08 EUR за допуснатите за свободно обращение през януари 2018 г. стоки.

10

BMW обжалва това решение пред запитваща юрисдикция.

11

При тези обстоятелства, тъй като Finanzgericht München (Финансов съд Мюнхен, Германия) има съмнения относно тълкуването на член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, що се отнася до отчитането на разходите за разработване на софтуер, и евентуално до необходимостта да се вземат предвид договорните разпоредби, обвързващи вносителя и производителя, за да се определи точката на член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, която следва да се приложи в случая за коригиране на митническата стойност, решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разходите за разработването на софтуер, който е изработен в Европейския съюз, предоставен е от купувача безплатно на продавача и е инсталиран във внесените блокове за управление, да се прибавят към договорната стойност на внесените стоки съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки?“.

12

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за определяне на митническата стойност на внесена стока допуска към договорната ѝ стойност да се прибави икономическата стойност на софтуер, създаден в Съюза и предоставен безплатно от купувача на установен в трета държава продавач.

13

В самото начало следва да се припомни, че както от текста на член 70, параграф 1 и член 71, параграф 1 от Митническия кодекс, така и от практиката на Съда следва, че митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. По-нататък, макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде коригиран, когато това е необходимо, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C‑1/18, EU:C:2019:519, т. 22 и 23 и цитираната съдебна практика).

14

На първо място, следва да се подчертае, че член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс изисква към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки да се прибави стойността на някои стоки или услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството или продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в тази цена.

15

Така запитващата юрисдикция следва да определи дали по висящия пред нея спор са изпълнени условията по член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, като прецени дали икономическата стойност на софтуера трябва да се прибави към договорната стойност на блоковете за управление, за да се отрази на тяхната митническа стойност. При това положение запитващата юрисдикция трябва да определи дали обстоятелството, че този софтуер позволява, от една страна, да се провери функционирането на блоковете за управление и от друга страна, да провери дали са допуснати грешки при доставката по време на транспортирането или при въвеждането на този софтуер, може да придаде на блоковете за управление реална стойност, по-висока от договорната им стойност.

16

На второ място, не може да се приеме доводът, че член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс не е приложим към този спор, тъй като софтуерът не бил включен в изброяването в член 71, параграф 1, буква б), подточки i)—iv) от Митническия кодекс, докато параграф 3 от същия член ограничава възможностите за коригиране на митническата стойност само до предвидените в този член елементи.

17

В това отношение Съдът вече е имал повод да отхвърли довода, че софтуерът не попада в нито една от категориите, които могат да бъдат основание за корекция на митническата стойност, като е приел, че при вноса на компютри, които продавачът е оборудвал със софтуер, съдържащ една или повече операционни системи, предоставени безплатно на негово разположение от купувача, за да се определи митническата стойност на тези компютри, е необходимо към договорната стойност на тези компютри да се прибави стойността на този софтуер, когато последната не е била включена в действително платената или подлежащата на плащане цена (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C‑306/04, EU:C:2006:716, т. 23, 24 и 37).

18

Следователно за определянето на митническата стойност на внесената стока е без значение, че стоката, чиято стойност следва да се прибави, е нематериална стока като софтуер. Всъщност от текста на тази разпоредба, която изрично препраща към „стоките“ или „услугите“, следва, че приложното ѝ поле не се ограничава до материалните придобивки.

19

Така, противно на поддържаното от жалбоподателя в главното производство, член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Митническия кодекс, който обхваща „материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки“, не може да се тълкува в смисъл, че изключва нематериалните стоки. Такова изключване не следва нито от текста на член 71, параграф 1, буква б), нито от систематиката на тази разпоредба. Съгласно тази разпоредба митническата стойност на внасяните стоки се допълва от стойността на стоките, но също и от услугите, които отговарят на определените в нея условия. Тълкуване като предложеното от жалбоподателя в главното производство би довело не само до ограничаване на евентуалните корекции на митническата стойност само до хипотезата, посочена в подточка iv) от посочената разпоредба, когато става въпрос за добавянето на стойността на дадена услуга, но и до това да се обхванат само услугите, които, от една страна, са свързани с „инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи“ и които, от друга страна, са „необходими за производството на внасяните стоки“. Такова тълкуване не може да се приеме, тъй като нематериалните активи могат да попаднат в обхвата както на член 71, параграф 1, буква б), подточка i), така и на член 71, параграф 1, буква б), подточка iv) от Митническия кодекс.

20

Освен това, за да се определи дали даден софтуер попада в обхвата на член 71, параграф 1, подточка i) или подточка iv), извод № 26 от Сборника с текстове по митническата стойност, приет от Комитета по Митническия кодекс, посочен в член 285 от този кодекс, разграничава, от една страна, интелектуалните услуги, необходими за производството на стоката, които попадат в обхвата на член 71, параграф 1, буква б), подточка iv) от Митническия кодекс, и от друга страна, нематериалните елементи, вложени в тях с оглед на тяхното функциониране и които не са необходими за производството им. Според Комитета по Митническия кодекс последните обаче са неразделна част от крайните продукти, тъй като са свързани или вградени в тях и правят възможно или подобряват функционирането им. Освен това там те добавят нова функционалност и по този начин допринасят чувствително за стойността на внасяните стоки. Ето защо според Комитета по Митническия кодекс те попадат в приложното поле на член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от посочения кодекс.

21

Заключенията на Комитета по Митническия кодекс, макар да нямат задължителна правна сила, представляват важно средство за осигуряването на еднаквото прилагане на Митническия кодекс от митническите органи на държавите членки и като такива могат да се приемат за валидно средство за тълкуването на посочения кодекс (решение от 9 март 2017 г., GE Healthcare, C‑173/15, EU:C:2017:195, т. 45 и цитираната съдебна практика).

22

На трето място, следва да се подчертае, че макар Съдът да е можел да вземе предвид договорите, обвързващи вносител от Съюза с трети производител, той го е направил, за да прецени качеството „купувач“ (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C‑306/04, EU:C:2006:716, т. 29). За сметка на това не може да се приеме, че страните могат да се позовават на договорни разпоредби, за да ограничат възможностите за коригиране, предвидени в член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, без да нарушат съдебната практика, съгласно която митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока, и следователно да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 9 март 2017 г., GE Healthcare, C‑173/15, EU:C:2017:195, т. 30 и цитираната съдебна практика). Следователно корекцията съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс на митническата стойност на внесена стока се основава на обективни критерии и не може да бъде засегната от договорни разпоредби.

23

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за определянето на митническата стойност на внесена стока допуска към договорната ѝ стойност да се прибави икономическата стойност на софтуер, създаден в Съюза и предоставен безплатно от купувача на установен в трета държава продавач.

24

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 71, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за определяне на митническата стойност на внесена стока допуска към договорната ѝ стойност да се прибави икономическата стойност на софтуер, създаден в Европейския съюз и предоставен безплатно от купувача на установен в трета държава продавач.