1

С подадената до Съда жалба Asociación de fabricantes de morcilla de Burgos (Сдружение на производителите на черна кървавица от Бургос, Испания) иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 14 февруари 2019 г., Asociación de fabricantes de morcilla de Burgos/Комисия (T‑709/18, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2019:107), с което Общият съд е отхвърлил като явно недопустима жалбата му за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1214 на Комисията от 29 август 2018 година за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [„Morcilla de Burgos“ (ЗГУ)] (ОВ L 224, 2018 г., стр. 3, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

С писмен документ, постъпил в секретариата на Общия съд по факс на 28 ноември 2018 г., жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал жалба, с която е поискал отмяна на спорния регламент и която се съпътства от две допълнителни искания.

3

Тъй като регламентът е бил публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 5 септември 2018 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 29 ноември 2018 г.

4

На 29 ноември 2018 г. в секретариата на Общия съд е постъпил текстът на жалбата на хартиен носител, снабден с редица подписи.

5

В приложение на член 126 от своя процедурен правилник Общият съд е решил да се произнесе с мотивирано определение, без да провежда докрай производството, и е отхвърлил жабата като явно недопустима.

6

В точки 10 и 12 от обжалваното определение Общият съд най-напред е припомнил, че съобразно член 73, параграф 1 от неговия процедурен правилник в редакцията, приложима към спора, „[о]ригиналът на процесуалния документ на хартиен носител трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната“, както и че в съответствие с практиката на Съда неспазването на това правило не може да се поправи. След това в точка 15 от това определение е отбелязал, че жалбата на хартиен носител, съдържащата основната ѝ част и допълнителните искания, трябва да се счита за единен процесуален документ. Накрая, в точки 16 и 17 във връзка с точка 6 от посоченото определение е постановил, че след като нито един от положените върху този документ подписи не е бил саморъчен, тъй като всичките са били сканирани, жалбата е явно недопустима и не следва да се връчва на Европейска комисия.

7

С жалбата си в настоящото производство жалбоподателят иска от Съда:

8

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата в настоящото производство и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

9

Единственото твърдение на жалбоподателя в настоящото производство е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в обжалваното определение е приел, че изискванията, предвидени в член 73 от неговия процедурен правилник съгласно тълкуването им в съдебната практика, са били нарушени. По същество той твърди, че посочената грешка при прилагане на правото се основава на изопачаване на фактите от страна на Общия съд, който неправилно е приел, че подписите в жалбата са сканирани, при положение че всъщност това са квалифицирани електронни подписи, които трябва да се приравнят на саморъчни подписи по смисъла на посочения член.

10

Следва да се припомни, че видно от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 13 ноември 2019 г., Outsource Professional Services/EUIPO, C‑528/18 P, непубликувано, EU:C:2019:961, т. 47 и цитираната съдебна практика).

11

В това отношение Съдът вече е постановил, че такова изопачаване трябва да следва ясно от документите по делото, без да е необходима повторна преценка на фактите и доказателствата, че жалбоподателят трябва да посочи точно фактите и доказателствата, които са били изопачени от Общия съд, както и да докаже грешките в анализа, които според него са станали причина за допуснатото от същия изопачаване (вж. по-специално решение от 13 ноември 2019 г., Outsource Professional Services/EUIPO, C‑528/18 P, непубликувано, EU:C:2019:961, т. 48 и цитираната съдебна практика).

12

В случая следва да се констатира, че на последната страница от оригинала на първоначалната жалба, за всеки от двамата подписали я адвокати, има подпис, който изглежда саморъчен и се придружава от печатното уточнение „подписано дигитално от името на [името на всеки от адвокатите]“, както и от код за идентификация, свързан с името на всеки от подписалите адвокати, и от датата и часа, в които са били използвани квалифицираните електронни подписи. Освен това на страници 25 и 26 от същия оригинал също има подписи на всеки от адвокатите на жалбоподателя, които изглеждат саморъчни.

13

На първо място, що се отнася до подписите на 25., 26. и последната страница от жалбата, които изглеждат саморъчни, от физическия преглед на оригинала на жалбата се вижда, че това са сканирани изображения на саморъчни подписи, което жалбоподателят не оспорва.

14

На второ място, що се отнася до твърдените квалифицирани електронни подписи на последната страница от жалбата, независимо от обстоятелството, че адвокатите на жалбоподателя притежават национални сертификати, позволяващи им да използват такива подписи, следва да се констатира, че след като оригиналът на жалбата е на хартиен носител, а не в електронен формат, макар да съдържат израза „подписано дигитално“, не може да се счита, че данните относно тези подписи се отличават с какъвто и да е електронен характер, а трябва да се разглеждат просто като печатни уточнения, подобни на всеки друг печатан елемент от жалбата.

15

На трето място, противно на твърденията на жалбоподателя, в оригинала на жалбата на хартиен носител няма квалифицирани електронни подписи, а в най-добрия случай само разпечатан на хартия електронен документ, съдържащ квалифицирания електронен подпис на всеки от адвокатите на жалбоподателя.

16

От предходните три точки от настоящото решение следва, че за да провери на основание член 73, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в редакцията му, приложима по делото, дали в оригинала на жалбата има саморъчни подписи, Общият съд е можел да вземе предвид само подписите, които изглеждат саморъчни, намират се на 25., 26. и последната страница от оригинала на жалбата на хартиен носител и, видно от точка 13 от настоящото решение, са сканирани. При това положение Общият съд не би могъл да бъде упрекнат, че в точка 6 от обжалваното определение е изопачил фактите, като е приел, че подписите на представителите на жалбоподателя в жалбата не са саморъчни, а само сканирани.

17

След като оригиналът на жалбата не може да съдържа квалифицирани електронни подписи, не следва да се разглежда доводът на жалбоподателя, основан на приравняването на тези подписи на саморъчните.

18

След като всички подписи върху оригинала на жалбата на хартиен носител трябва да се квалифицират като сканирани подписи, а жалбоподателят не оспорва релевантността на мотивите на Общия съд, изложени в точки 10—16 от обжалваното определение във връзка с този вид подписи, следва да се отхвърли оплакването на жалбоподателя за грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в резултат от изопачаване на фактите.

19

Освен това, що се отнася най-напред до оплакването на жалбоподателя, че във връзка с подаването на жалбата неговите адвокати се съобразили с дадените им по телефона от секретариата на Общия съд указания, достатъчна е констатацията, че жалбоподателят не твърди, че секретариатът е указал на неговите адвокати да изпратят оригинал на хартиен носител в три екземпляра, съдържащ само сканирани подписи, както и разпечатка на квалифицирани електронни подписи, с което да ги е въвел в заблуждение.

20

На следващо място, що се отнася до оплакването, че след влизането в сила на нова редакция на Процедурния правилник на Общия съд изискването за саморъчен подпис е било отменено, считано от 1 декември 2018 г., тоест една два дни след изтичане на срока за подаване на първоначалната жалба, достатъчна е констатацията, че жалбоподателят не оспорва, че приложимата редакция на този процедурен правилник действително е била тази отпреди 1 декември 2018 г.

21

Накрая, доколкото жалбоподателят се позовава на принципа на обратно действие на по-лекия наказателен закон, следва да се отбележи, че извън обстоятелството, че настоящият спор попада извън рамките на наказателното право, недопустимостта на жалбата, обявена от Общия съд с обжалваното определение, не съставлява „санкция“, наложена на жалбоподателя, а просто последица от това, че той не е спазил процесуално правило, записано в Процедурния правилник на Общия съд.

22

С оглед на изложените съображения следва единственото представено от жалбоподателя твърдение, както следователно и жалбата му до Съда да бъдат отхвърлени.

23

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

24

След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: